Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

B7-0164/2011

Разисквания :

PV 09/03/2011 - 15
CRE 09/03/2011 - 15

Гласувания :

PV 10/03/2011 - 9.4
CRE 10/03/2011 - 9.4

Приети текстове :


Разисквания
сряда, 9 март 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

15. 16-а сесия на Съвета по правата на човека (Женева, 28 февруари – 25 март 2011 г.) (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно 16-ата сесия на Съвета по правата на човека (28 февруари – 25 март 2011 г.)

 
  
MPphoto
 

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. (EN) Г-н председател, доволна съм, че този следобед имаме също и възможността да разискваме работата на Съвета на ООН по правата на човека и, в известен смисъл, да обмислим как можем да засилим неговото общо въздействие.

Както уважаемите колеги може би знаят, миналата седмица, заедно с много министри на външните работи от целия свят, аз насочих вниманието си към Съвета. По очевидни причини, в този случай в центъра на нашето обсъждане беше обстановката в Либия.

Радвам се, че международната общност изпрати силен и единен политически сигнал относно продължаващите нарушения на правата на човека в Либия. Още преди заседанието на високо равнище Съветът поиска да се направи проучване и препоръча временно прекратяване на членството на Либия в Съвета, което, както знаете, беше одобрено с единодушно решение на Общото събрание.

Всичко това доказва, че многостранните институции могат да изпълнят задължението си и да действат в така нареченото от нас реално време. Както подчертах в забележките, които направих там, Съветът на ООН по правата на човека има отговорността да гарантира, че заявените намерения се претворяват в реални действия и напредък. Считам, че върховният комисар на ООН по правата на човека, г-жа Pillay, с която се срещнах в Женева, дава съвсем правилна политическа насока с оглед те да имат реално значение на място. В края на краищата това, което има значение, не е броят на приетите резолюции, а резултатите в реалния свят, които оказват въздействие върху намиращите се в нужда хора.

Също така подчертах, че правата на човека са всеобщи. Посочих, че Европа отхвърля обвинението, че ЕС по някакъв начин се опитва да „изнася“ така наречените европейски ценности в другите страни. Правото на свобода на словото, на свобода на сдружаване, на правосъдие и равенство не са европейски, а всеобщи права. Ние никога не трябва да попадаме в капана на убеждението, че хората в другите части на света – било то в Африка, Азия или Латинска Америка – са по-малко ревностни по отношение на техните права. Ето защо ние говорим открито и действаме срещу нарушенията на правата на човека навсякъде, където се извършват.

Ние признаваме още, че Европа също не е следвала права линия в защитаване на правата на човека и че вътре в самата Европа са необходими постоянни усилия в тази насока. Ние сме готови да обсъждаме нашите собствени предизвикателства в Съвета по правата на човека, да споделяме опит и да предлагаме подкрепа на тези, които работят за по-добро зачитане на правата на човека по целия свят.

Ние имаме няколко приоритета за 16-ата сесия на Съвета по правата на човека и сме ги обсъждали активно с нашите партньори.

Европейският съюз ще представи инициатива относно свободата на религията или убежденията. През последните месеци, изправени пред нарастващия брой прояви на религиозна дискриминация и актове на насилие в различни части на света, ние трябва да изпратим силно колективно послание срещу религиозната нетърпимост и в подкрепа на свободата на изповядване на религията или убежденията за всички хора по света.

Освен това ще внесем резолюции относно Бирма/Мианмар и Народна демократична република Корея. Считаме, че и в двата случая сериозният брой нарушения на правата на човека оправдава удължаването на мандатите на съответните специални репортери на ООН.

Европейският съюз подкрепя също и инициативата да се създаде пост за специален репортер за положението на правата на човека в Иран, както беше предложено от няколко държави и региона. Ние сме сериозно разтревожени относно влошаващото се положение на правата на човека в Иран. Това беше подчертано от върховния комисар на ООН по правата на човека, г-жа Navi Pillay. Особено безпокойство предизвиква рязко увеличаващият се брой на случаите на смъртно наказание – повече от 100 досега през тази година, както посочихме в предишното ни разискване – и подлагането на репресии на тези, които упражняват правото си на свобода на изразяване на мнение и на сдружаване.

Считаме, че Съветът следва да се заеме съответно с положението в Египет, като вземе под внимание бързо развиващата се ситуация в страната. Европейският съюз приветства поканата на Египет към г-жа Pillay да изпрати членове на нейната служба в страната. Надяваме се тази мисия да бъде изпратена незабавно.

Освен това, Европейският съюз се ангажира съвместно с тунизийските органи да представи проект на обща резолюция относно насърчаване на техническата помощ на ООН във връзка с правата на човека в контекста на извършващия се преход.

Други особено важни ситуации, които трябва да бъдат разгледани на сесията на Съвета по правата на човека, са положението в Беларус, където броят на политическите затворници предизвиква дълбоката ни загриженост, Демократична република Конго – откъдето получаваме тревожни съобщения за постоянни нарушения на правата на човека, и по-специално за ширещото се сексуално насилие – както и Кот д’Ивоар.

В заключение, нека да подчертая още веднъж значението на Съвета по правата на човека за ЕС – разискванията, резолюциите и репортерите. Те обаче представляват само вложени усилия. Това, от което наистина се нуждаем, са резултатите. Истинската проверка е дали сме постигнали резултати на място. По тази причина ЕС ще работи упорито за засилване на Съвета по правата на човека и особено на неговата способност за справяне със спешни ситуации. Това е основна цел на извършващия се преглед. Ще продължим да настояваме за постигане на резултат с изпълнението на тази амбициозна цел.

 
  
MPphoto
 

  Laima Liucija Andrikienė, от името на групата PPE.(EN) Г-н председател, бих искала да се възползвам от възможността да изразя пълната си подкрепа за решението, взето от Общото събрание на ООН на 1 март, относно временното прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека. Считам, че то изпраща силен сигнал не само до полковник Кадафи и неговия режим, но също и до онези страни в света, в които нарушенията на правата на човека са често и широко разпространено явление.

В доклада си относно ролята на Съвета на ООН по правата на човека и на ЕС, който беше приет от Парламента през февруари 2009 г., аз решително подкрепих въвеждането на критерии за членство за този важен орган на ООН.

В случая с Либия Общото събрание на ООН действаше в съответствие с резолюцията на Европейския парламент и взе правилно и навременно решение.

Относно 16-ата сесия бих искала да обърна специално внимание на прегледа на Съвета. Необходимо е държавите-членки на ЕС и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да се включат активно в прегледа на Съвета през 2011 г., за да се засили спазването на неговия мандат.

Съветът на ООН по правата на човека следва да бъде превантивен механизъм за ранно предупреждение. Необходим е също така прозрачен и всеобхватен преглед, като в процеса се включат НПО, гражданското общество и всички други заинтересовани лица.

Не на последно място бих искала да приветствам създаването на дирекция по въпросите за правата на човека и демокрацията в рамките на ЕСВД. Създаването на Европейската служба за външна дейност ни дава изключителна възможност да ускорим нашата дейност по защита на правата на човека в рамките на Съвета на ООН по правата на човека.

Ето защо аз искам да насърча върховния представител да се погрижи европейските усилия в рамките на Съвета на ООН по правата на човека да бъдат добре координирани и държавите-членки на ЕС, които членуват в този орган на ООН, да бъдат единни и ефективни както никога досега.

 
  
MPphoto
 

  Richard Howitt, от името на групата S&D.(EN) Г-н председател, ще започна с поздравление за вчерашното назначаване на Mariangela Zappia за ръководител на делегацията в Женева. Нейното назначаване допринася за засилване на равенството между половете в Европейската служба за външна дейност. Очакваме с нетърпение да работим с нея.

Парламентът ще присъства в решаващ момент на прегледа на Съвета по правата на човека, в качеството му на глобална опорна точка за защита на правата на човека, какъвто е общият периодичен преглед на всички членове на ООН, на независимостта на неговите експерти или така наречените специални процедури, и на засилената роля на участието на гражданското общество. Това са основни характеристики на Съвета и ние следва да работим, за да ги защитим на всяка цена.

Разочарован съм от факта, че в окончателния документ на работната група по прегледа е пропусната всяка независима причина за свикване на специални сесии, че няма изискване към държавите-членки да обяснят защо не са успели да реагират на препоръките и от това, че изобщо липсва разпоредба за разглеждане на конкретни ситуации в определени държави. Предизвиква ирония фактът, че тази сесия ще се занимава със ситуацията в седем отделни държави. Както в случаите с Либия и Кот д’Ивоар, ЕС трябва да продължава да открива творчески начини, в рамките на съществуващите правила, да гарантира, че нарушителите на правата на човека никога няма да се измъкнат от отговорност.

За да се види в настоящото разискване, че върховният представител наистина отговаря на въпроси, мога ли да й задам по-специално три въпроса? Първо, като се вземе предвид това, което тя каза относно Демократична република Конго, европейците ще подкрепят ли назначаването на специален носител на мандат за тази страна? Второ, приема ли тя, че на определен етап трябва да се направи преценка дали разследванията на палестинците и израелците във връзка с доклада „Голдстоун“ отговарят на международните стандарти, като се обмисли възможността за сезиране на Международния наказателен съд, в случай че не отговарят? Трето, ЕС ще подаде ли възражение срещу резервата на Пакистан за член 40 – задължението за представяне на доклади – от Международния пакт за граждански и политически права?

В заключение ще кажа, че временното прекратяването на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека създава исторически прецедент за защита на правата на човека в системата на ООН, който в тези мрачни времена блести като светъл лъч.

 
  
MPphoto
 

  Marietje Schaake, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, Съветът на ООН по правата на човека има потенциал да се занимава с дори по-спешни и сложни случаи на нарушения на правата на човека в различни държави по света – Иран, Беларус, Бирма, Тунис, Либия и т.н., прекалено много са да ги споменавам всичките – а така също и с хоризонтални теми като правата на лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТЛ), свободата на изразяване, изнасилването като военно престъпление и ролята на защитниците на правата на човека.

В известен смисъл Съветът на ООН по правата на човека е в подобно положение като ЕС и трябва да действа като фактор от световен мащаб. И двете организации обаче страдат от един и същ недостатък – липсата на доверие в тях, понякога прилагане на двойни стандарти и невъзможност да действат достатъчно бързо. До този момент ЕС e проявявал нежелание да разгледа внимателно собствената си практика в областта на правата на човека, като например участието му в предаване на лица и липсата на свобода на печата в някои от нашите собствени държави-членки.

До миналата седмица Либия беше член на Съвета на ООН по правата на човека, но с право беше отстранена. Това е много важен прецедент

 
  
MPphoto
 

  Heidi Hautala, от името на групата Verts/ALE.(EN) Г-н председател, със своите решителни и навременни действия спрямо Либия, ЕС и Съветът на ООН по правата на човека наистина показаха, че при необходимост могат да вземат мерки. Наистина могат. Те могат да покажат, че различни регионални групи са в състояние да се обединяват и могат да покажат, че Съветът не трябва да бъде разделен.

Днес вече няма причина, поради която следващото действие да не е срещу Иран, Северна Корея, Демократична република Конго, Бирма и Судан.

Този преглед е важен по друга причина. Първият всестранен преглед на методите на работа на Съвета завърши и, както колегите си, аз също се почувствах разочарована от факта, че Съветът не успя да оцени значението на прегледа.

Европейският съюз се подготви добре, но не успя да спечели подкрепата на другите, но поне независимостта на члена на ЕК, отговарящ за правата на човека, и на специалната процедура не бяха накърнени, така че при сегашните условия, това вече е постижение.

В бъдещите обсъждания относно работата на Съвета Европейският съюз трябва да съумее да изгради съюз и да стане достъпен и разбираем за другите си партньори. Той също така трябва да има готовност да се вслушва и да бъде способен на компромис. По мое мнение преди няколко седмици станахме свидетели на дългоочакваното участие на върховния представител в срещата. Госпожо върховен представител, поздравявам Ви за предприемане на тази стъпка и за много впечатляващото представяне, което направихте.

Последното, което ще засегна, е работата на ЕС. След създаване на дирекцията по въпросите на правата на човека и демокрацията в рамките на Европейската служба за външна дейност, делегацията на ЕС в Женева ще играе централна роля в политиката на ЕС в областта на правата на човека в света. Тя се нуждае от по-големи ресурси и работата й ще стане част от всички области на външната политика на ЕС.

За мен е голяма чест да ръководя делегацията на Парламента на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в този решаващ момент следващата седмица.

 
  
MPphoto
 

  Willy Meyer, от името на групата GUE/NGL.(ES) Г-н председател, г-жо Аштън, Вие започнахте да работите със свят в безпорядък – свят във финансова, продоволствена и енергийна криза, предизвикана от опити за регулиране на пазарите. Истината е, че Вашите трудности произтичат от залегналия в основата подход, чрез който нерегулираният свободен пазар оформя живота ни. Това поражда сериозни въпроси относно правата на човека както в развитите, така и в развиващите се страни. Това е нашият проблем – проблем, който не можахме да решим, и въпреки това липсват признаци за напредък в посока към преосмисляне на икономическата политика, която води цялото човечество към задънена улица.

Считам, че това е нашият проблем, който веднъж завинаги трябва да бъде решен, следван от циничното експлоатиране на правата на човека от страна на Европейския съюз, нашата външна политика и политиката ни на съседство, които се нуждаят от пълно преразглеждане предвид дълбоките промени в Северна Африка.

С външната политика, която наследихте, ние създаваме впечатлението, че сме по-разтревожени за свободната търговия, отколкото за правата на човека. Ние никога не сме прилагали член 2 от споразуменията за асоцииране – нито с Тунис, нито с Египет, нито от споразуменията за асоцииране, които се стремим да сключим с полковник Кадафи, министър-председателя Нетаняху или Крал Мохамед VІ. Този член никога не е бил прилаган, с което се създава впечатлението, че ние не се интересуваме от строго спазване на задълженията по отношение на правата на човека, посочени в споразуменията за асоцииране. Този въпрос все пак трябва да бъде решен и аз се надявам, че в определен момент Парламентът и Европейският съюз ще предприемат действия.

 
  
MPphoto
 

  Nikolaos Salavrakos, от името на групата EFD.(EL) Г-н председател, г-жо Аштън, аз няма да кажа, че човек е лицемерен, но ще кажа, че е противоречив. Цялата философия на света, цялата литература, всеки човек с образование и всички ние тук в Парламента признаваме правата на човека и въпреки това, както казахте, половината от членуващите в ООН държави нарушават тези права. Ние развиваме теории, но не ги прилагаме. Знаем, че заради големи идеи сме се превърнали в най-големите престъпници на човечеството.

При това положение аз приветствам 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и съм убеден, че с настоящите събития и с поуките, взети от натрупания опит, тя ще приеме особено важни решения. Както знаете, аз съм юрист от 40 години и съм се убедил във факта, че зачитането на правата на човека е начин на живот и че не е лесно да бъде наложено. Моля ви, приемете по-принципна политика по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Inese Vaidere (PPE).(LV) Г-н председател, Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си международна трибуна, създадена за подкрепа на правата на човека и демокрацията в света. Неговата работна програма е трудна и изключително важна. Налице са много добри постижения, включително изпращането на специална мисия в Египет и решението относно Либия. Въпреки това обаче Съветът може често да бъде обвиняван за липса на политическа решителност, активни мерки и бърза реакция. Именно тази е причината, поради която е много важно, на първо място, да бъде направена обективна и прозрачна оценка на работата на Съвета. Съветът трябва да подобри своя начин на действие, за да работи по дългосрочни проблеми като тези, които наблюдаваме в Иран, Беларус, Русия и навсякъде другаде, както и да реагира бързо в изключителни ситуации като...

(Председателят прекъсва оратора)

… членовете на Съвета следва да водят активен диалог помежду си и през времето между сесиите. „Блоковата политика“, която започва да доминира в работата на Съвета, трябва да бъде премахната, тъй като води до селективно проучване на проблеми, което застрашава неговия авторитет и политическа надеждност. Второ, необходим е по-активен диалог с гражданското общество и неправителствените организации. Трето, бих искала да подчертая, че е необходимо Европейският съюз да играе по-активна роля в Съвета по правата на човека, за да се гарантира нашето ясно и силно представяне и координацията на нашата работа в Съвета, където следва да заемем обща позиция. Именно по тази причина аз призовах върховния представител да гарантира нашето ясно и силно представяне и координирането на нашата работа в Съвета. От своя страна, Европейската служба за външна дейност трябва да представя на Парламента, включително на подкомисията по правата на човека редовни доклади и оценка за работата на Съвета. Важно предизвикателство, пред което Съветът по правата на човека е изправен в момента, е насърчаването на мирния процес на демократична промяна в Близкия Изток. Необходим е стремеж за предотвратяване на разпространяването на радикализма, който би влошил положението на правата на човека в региона, би застрашил международната сигурност, а също и правото на Израел да съществува. Ето защо мисията в Египет трябва да бъде последвана от нови мисии в други държави от Близкия Изток, в които протестите са дори по-бурни и политическото положение е по-сложно.

Благодаря.

 
  
MPphoto
 

  Jörg Leichtfried (S&D).(DE) Г-н председател, г-жо Аштън, госпожи и господа, правата на човека, свободата и равенството са изключително важни за всички нас, за да позволяваме с тях да се играят игри и да бъдат поставяни на везните срещу силни интереси, и вероятно търговските интереси да вземат надмощие над тези толкова важни ценности. Те заслужават нашата пълна ангажираност и е от изключително значение международната общност да помага бързо, ефективно и целенасочено при решаване на въпроси относно правата на човека.

В това отношение Съветът по правата на човека е на прав път. Ние видяхме, че мисията в Тунис беше разумен ход, както и мисията в Египет. Загубата на Либия на мястото й в Съвета по правата на човека беше подходящ и важен сигнал за това, че нещата не могат да вървят по този начин. Въпреки това обаче, мисии, резолюции и вероятно и други неща, които са ставали по този начин, са били провалени. Г-жо Аштън, Вие сте напълно права: не е достатъчно да решим да вършим нещо, трябва също така да се погрижим то да бъде изпълнено. Все пак в това отношение Европейският съюз може да допринесе повече, отколкото в момента.

Важно е също така обаче Организацията на обединените нации да приеме, че след влизането в сила на Договора от Лисабон положението на Европейския съюз се промени. Г-жо Аштън, бих искал да Ви помоля да гарантирате, че специално тези, които винаги са се наричали наши приятели и които ние също сме наричали наши приятели (особено когато става въпрос за търговска политика), ще помнят в бъдеще, че са наши приятели и няма да изоставят Европейския съюз в критичен момент, както направиха с гласуването през септември.

 
  
MPphoto
 

  Charles Goerens (ALDE).(FR) Г-н председател, в настоящото разискване ние още веднъж ще подчертаем колко важно е да поставим…

(Председателят прекъсва оратора)

социалните, културните, гражданските и политическите права на равни начала. Хубаво. За съжаление, не е толкова лесно това съвсем законно изискване да бъде изпълнено на практика. Защо не можем да направим правата на човека от второ поколение толкова задължителни, колкото тези от първо поколение? Защото традиционните права – тези, които водят началото си от Френската революция – са кодифицирани както трябва днес, което за съжаление не е така например със социалните права. Не трябва обаче да бъдем фаталисти. Европейският съюз, с неговия арсенал от инструменти, може да използва цялото си влияние, особено в Организацията на обединените нации, за да засили текстовете, отнасящи се до права, които още не са кодифицирани както трябва, и по-специално социалните права. Бих добавил, че с развитие на сътрудничеството и хуманитарната помощ тези изисквания стават малко по-реалистични.

 
  
MPphoto
 

  Marek Henryk Migalski (ECR).(PL) Г-н председател, г-жо Аштън, признавам, че не бях голям привърженик на това, че поехте видния пост, който заемате днес, но трябва да кажа, че съм приятно изненадан от най-малко три неща, които споменахте във Вашето изказване. Бих искал да подчертая това и да Ви поздравя. Първо, Вие подчертахте всеобщия характер на правата на човека. Напълно приемам, че независимо от това къде се намираме – в Страсбург, Либия, Русия или Иран, тази всеобщност трябва да бъде напълно зачитана. Много съм доволен, че имаме сходни убеждения. Вторият момент е, че Вие подчертахте религиозната нетърпимост или по-скоро борбата срещу нея. Истина е, че резолюцията на Европейския парламент призовава представителите на държавите-членки да се заемат с този въпрос. Много се радвам, че подчертахте това. Третият въпрос, за който се чувствам удовлетворен като член на делегацията за връзки с Беларус, е, че Вие изтъкнахте възможността за намеса във въпроси, отнасящи се до Беларус, където се нарушават основни права на човека. Има възможност за създаване на регионален съвет. Доволен съм, че Вие го подкрепяте, защото това е задача, която трябва да вършим. Много благодаря.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Г-н председател, аз се радвам на възможността да участвам в настоящото разискване и още в началото ще кажа, че оценявам краткото представяне на информация по въпросите относно Либия, което беше уредено вчера от върховния представител.

Шест милиона евреи бяха избити по време на Втората световна война в Европа. През периода между двете световни войни – Първата и Втората – бяха убити 60 милиона европейци, без да се включват хората, които са измрели в другите части на света.

Според неотдавнашен брой на списание The Economist жените са със 100 милиона по-малко на брой поради аборти заради нежелан пол. Това няма нищо общо с аборта, който се извършва, защото животът на жената е застрашен или защото има опасност да направи небезопасен аборт. Това са аборти, дължащи се на факта, че плодът е от женски пол.

Вчера беше Денят на жената и това не се спомена тук. Кога ще преодолеем политическата коректност, така че тук да провеждаме заслужаващи уважение разисквания, така че да не извръщаме глава, както е ставало през първата половина на миналия век, така че да повдигаме тези въпроси, така че да се питаме защо се случва това.

Парламентът се изложи. Той гласува против изменение относно нефинансиране на детеубийството. Нефинансиране на принудителния аборт. В името на Бога, как можахме да гласуваме против такова нещо? Омръзнала ми е тази политическа коректност, която не позволява в Парламента да се провеждат заслужаващи уважение разисквания, които изразяват различни мнения.

Искам да науча от върховния представител дали ще повдигне този въпрос в ООН.

В заключение искам да кажа, че намирам отношението и някои от решенията на Съвета по правата на човека в Страсбург, който не е институция на Европейския съюз, за абсолютно странни.

Кога ще можем да обсъдим този въпрос? Защо вчера никоя от жените не попита защо липсват 100 милиона жени, които са били убити в зародиш, защото са жени? В Парламента не е правилно и не следва да има несъгласие специално по този въпрос.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Véronique De Keyser (S&D).(FR) Г-н председател, госпожи и господа. Вие вероятно сте пропуснали да забележите, че в доклада на члена от Вашата група, г-жа Неделчева, въпросът за аборта не беше табу, а беше повдигнат, разискван и поставен на гласуване по демократичен начин. Темата не е табу, това е демокрация.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Г-н председател, зная позицията на г-жа De Keyser по въпроса и я уважавам. Това е повече, отколкото получих от нея във връзка с моето мнение.

Ние трябва да водим разискванията в Парламента с уважение, да изслушваме мненията си и тогава да правим заключения. Аз не чух никого от социалистите или либералите в Парламента да повдига въпроса за аборта аборти заради нежелан пол. Те не само че не повдигнаха въпроса, но и гласуваха против внесена в Парламента резолюция относно нефинансиране на детеубийство и принудително прекратяване на бременност. Този случай е срамен за името на Парламента и за хората, които го направиха.

Моля ви, нека провеждаме разискванията с уважение. Точно такъв се очаква да бъде Европейският съюз – единен в разнообразието.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Annemie Neyts-Uyttebroeck (ALDE).(EN) Г-н председател, аз, разбира се, уважавам възгледите на г-н Mitchell. Като повечето, ако не всички, членове на Парламента, осъждам факта, че в редица общества женските зародиши се премахват, било то със съгласието на майката, или по принуда.

Въпреки това обаче се страхувам, че като смесва този въпрос с въпроса за репродуктивната свобода, г-н Mitchell внася неяснота в проблема. Ако въпросът се ограничаваше до премахването на женски зародиши, може би щеше да е по-лесно да постигнем съгласие по него.

 
  
MPphoto
 

  Gay Mitchell (PPE).(EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на уважаемата колега за забележката. Ако малко повече уважавахме мненията си и се опитвахме да намерим допирни точки, ние щяхме да открием, че има много какво да се направи, ако върнем назад дневния ред, но моля ви, не можем ли всички да бъдем непредубедени?

За мен наистина е трудно да възприема как Парламентът отхвърли изменение относно нефинансиране на принудителния аборт, нефинансиране на детеубийството. Нека да проведем такова обсъждане и да видим какво можем да направим, за да спрем абортите заради нежелан пол. В други области можем да имаме несъгласия.

За мен лично не е трудно да подкрепя репродуктивното здраве, когато става въпрос за аборт. Трудно ми е да намеря основателни причини и бих се радвал да ги обсъдим. Аз не съм грубиян, не съм някакво изкопаемо. Аз имам добре обмислено мнение по въпроса и бих се радвал да го обсъдя с всички. Благодаря на колегите за това, което казаха.

 
  
MPphoto
 

  Maria Eleni Koppa (S&D).(EL) Г-н председател, г-жо Аштън, тази година сесията на Съвета по правата на човека се провежда недалеч от събитията в Северна Африка и най-общо в арабския свят, които има много на какво да ни научат. Ние като европейци трябва да се погрижим да бъдем готови да се справим със задачата. Ето защо това е възможност за нас да направим основна оценка на Съвета, за да може да подобри своите методи на работа, и да подчертаем нашата подкрепа за неговата независимост и за ролята му в защитаването на правата на човека по света.

В тези времена на историческа промяна в нашата част от света, посланието за всеобщност на правата на човека е по-актуално от всякога. Едновременно с това обаче, всички фактори от международен мащаб трябва да работят за премахване на практиката на двойни стандарти по отношение на правата на човека. Необходимо е да бъдем безпристрастни и последователни. Точно както приветстваме скорошното приемане на резолюция за осъждане на нарушенията на правата на човека в Либия, ние трябва да заемем същата твърда позиция относно продължаващото незаконно колонизиране на окупираните територии в Палестина.

 
  
MPphoto
 

  Sari Essayah (PPE).(FI) Г-н председател, бих искал да отдам заслуженото внимание на изказването на г-н Mitchell, тъй като първото човешко право на всяко момиче и момче, разбира се, е да бъде родено в този свят.

Съветът по правата на човека е основният орган на ООН, който отговаря за правата на човека и сега най-накрая ние трябва да се решим да оценим критично неговото състояние и политика. Съветът в най-добрия случай би могъл да играе решаваща роля като защитник на правата на човека и демокрацията. За съжаление, неговата работа се характеризира с прилагане на двойни стандарти, селективност, политизиране и създаване на блокове в областта на въпросите относно правата на човека.

Символично е, че Съветът беше съвсем близо до приемане на резолюцията относно напредъка (забележете, напредък!) в положението на правата на човека в Либия. Сред страните, дали признание на Либия, са Иран, Северна Корея, Египет, Судан и Пакистан. Дали декларациите на тези държави имат някаква тежест? Не трябва ли тези държави да бъдат следващите изгонени от Съвета по правата на човека? Дори само фактът, че такава резолюция е била обмисляна, показва колко неосведомена е била или е искала да бъде международната общност относно положението в Либия.

През последните няколко десетилетия обаче около две трети от осъдителните резолюции, приети от Съвета по правата на човека, са били относно Израел, който независимо от това е единствената държава с демократично управление в района на Близкия Изток. Същевременно той е пренебрегнал окаяното състояние на правата на жените и малцинствата във всички заобикалящи я арабски държави. Съветът по правата на човека ще загуби доверието в него, ако не промени това положение и начините си на работа.

 
  
MPphoto
 

  Raimon Obiols (S&D).(ES) Г-н председател, не ми се иска да повтарям важните забележки, които моите колеги вече направиха, затова само ще добавя, че е добре да чуем за участието на г-жа Аштън в сесията на Съвета по правата на човека, която се провежда в този важен момент.

Ние се надяваме, че сесията ще представлява крачка напред, като позволи на Европейския съюз да направи действията си по-последователни и забележими, да постигне общи позиции по всички въпроси относно правата на човека и да използва Съвета по правата на човека за изграждане на коалиции с държавите, с гражданското общество и съответните международни организации, с оглед постигането на реален напредък в областта на правата на човека, както каза г-жа Аштън в изказването си. Ние също така се надяваме, че изправен пред релативистични аргументи, Европейският съюз ще успее да защити всеобщия характер на правата на човека и че накрая ще постигне нещо във времевите граници на нашето поколение, да постигне нещо сравнимо с всеобщото премахване на робството в миналото, а именно всеобщо премахване на смъртното наказание.

 
  
MPphoto
 

  Salvatore Iacolino (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, без съмнение истинската същност на всички общества се крие в ненакърнимостта на правата на човека, която всъщност поражда демократичните ценности. По тази причина, сесията на Съвета по правата на човека, която ще се проведе в Женева, трябва да има точни и подходящи приоритети, които, разбира се, да включват справяне с дискриминацията във всичките й форми – основана на расов признак, пол, религия, политическа ориентация – докато от друга страна съществува и въпросът за закриляне на малцинствата и уязвимите групи.

Сесията на Съвета се провежда в особено деликатна атмосфера. Всички ние знаем какво се случва в Северна Африка и, преди всичко, в Либия. Днес, по време на едно дълго разискване, ние чухме и силно приветствахме изказванията на г-жа Аштън. Съществува обаче и проблемът в Близкия Изток, а едновременно с това Договорът от Лисабон изисква от нас да приемем дори по-твърда и решителна позиция в подкрепа на Европейския съюз.

Нуждаем се от голяма решителност и солидарност, които трябва да бъдат нашите насоки за осезаеми и решителни действия, защото, в крайна сметка, либийците, тунизийците и мароканците искат да останат там, където живеят. За да направим това възможно, ние трябва да действаме бързо.

Бих искал да отбележа едно последно съображение, което е също и въпрос към г-жа Аштън. Ние слушахме Вашите изказвания, както току-що казах, и силно ги приветствахме. Една от сериозните форми на дискриминация е свързана с религията – как, за бога, вземайки предвид, че най-кървавото насилие в последно време е това, извършвано срещу християните, не споменахте християнофобията във Вашата реч?

 
  
MPphoto
 

  Norica Nicolai (ALDE).(RO) Г-н председател, не зная дали сесията, която се провежда в момента, ще завърши с успех или с провал. Това, което зная обаче, е, че щеше да бъде разумно да проведем разискването много по-рано, защото Европейският съюз щеше да има съгласувано, ясно и, преди всичко, ефективно присъствие на тази сесия. Прегледът, който се извършва в момента, отчасти в Ню Йорк и отчасти в Женева, изпраща много сложен сигнал на един свят, който се променя и е изправен пред сериозен проблем с неуспеха на определен вид политика в областта на правата на човека.

Колеги, считам, че ще трябва да обсъдим много сериозно този институционален механизъм, създаден от ООН, без да даваме приоритет на определени права. Въпреки това обаче ние трябва да обсъдим неговата ефективност и по-специално да помислим дали няма да е добре една от световните агенции да участва в непосредствено предотвратяване. Във връзка с това считам, че не трябва да се ограничаваме само до наблюдаване на това, което се е случило до този момент, но трябва да се опитаме и да го предотвратим. Мисля, че е възможен различен начин на справяне с проблема с правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (ECR).(EN) Г-н председател, фактът, че Либия беше член на Съвета на ООН по правата на човека, ни казва всичко, което трябва да знаем относно тази дискредитирана и политизирана организация. Четиридесет и две годишното управление на Кадафи системно е потъпквало и най-малката следа от права на човека в тази държава и сега ние сме свидетели на последиците на културата на насилие, върху която се основаваше неговият режим на терор.

Въпреки това би било несправедливо да набелязваме само Либия. Други нарушители на правата на човека също се радват на членство в Съвета, включително Китай, Куба, Саудитска Арабия, Пакистан и Уганда, където хомосексуалистите са подложени на преследване. Странно е, че на даден етап дори ставаше въпрос, че Иран щял да оглави Комисията по статута на жените. Съветът на ООН по правата на човека също така прекарва голяма част от времето си в злословене по адрес на нашия демократичен съюзник Израел.

Въпреки това, като се замисля, предполагам, че този Съвет е единственият орган на равнището на ООН, който се занимава с правата на човека, така че ние трябва да се ангажираме, макар и напълно осведомени за вътрешно присъщите противоречия във връзка с присъствието на брутални недемократични режими като членове на Съвета на ООН по правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Struan Stevenson (ECR).(EN) Г-н председател, бих искал да кажа на г-жа Аштън, че тя не отговори на въпроса относно лагера Ашраф, зададен от моя колега Jan Zahradil на последното разискване относно Иран. Три хиляди и четиристотинте души там изживяват психологическо изтезание. Това е нарушение на правата на човека. Ние даваме 1,2 милиарда евро за възстановяване на Ирак и въпреки това, всеки път, когато приемаме резолюция в Парламента, всеки път, когато приемаме писмена декларация с голямо мнозинство, иракското правителство и иранските му съмишленици просто не ни обръщат внимание.

Те подлагат на психологично изтезание хората в лагера Ашраф, използвайки 210 високоговорителя, които ден и нощ тръбят пропаганда и заплахи на високи децибели през последната година. Те забраняват достъпа до медицинска помощ и болнично лечение за ранени и умиращи от рак лица.

Защо не кажем: „Спрете или няма да получите повече помощ и пари от Парламента.“?

 
  
MPphoto
 

  Diane Dodds (NI).(EN) Г-н председател, бих искала да попитам върховния представител, на фона на всички събития, случващи се в момента в Либия, и на толкова изтъкваното безпокойство, каквото с право показваме по отношение на нарушенията на правата на човека в Либия, дали тя ще подкрепи каузата на онези хора в Обединеното кралство, които имат роднини, приятели и любими, взривени с пластични експлозиви или убити с оръжия, доставени от полковник Кадафи и неговия кръвожаден режим в Либия. Ще подкрепя ли тя тяхната кауза при всеки нов режим, който ще се появи вследствие на конфликта в Либия?

 
  
MPphoto
 

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE).(ES) Г-н председател, във връзка с нашето разискване относно настоящото положение на правата на човека и с оглед на последния обсъждан доклад, бих искал да задам следния въпрос на г-жа Аштън.

С оглед на настоящото положение в някои северноафрикански държави и в рамките на целия регион, считате ли, че това е подходящият момент за откриване на делегация на Европейския съюз в Иран?

 
  
MPphoto
 

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.(EN) Г-н председател, повтарям отново, че това беше много интересно и задълбочено разискване, на което уважаемите колеги повдигнаха редица въпроси, които силно ги вълнуват.

На първо място бих искала да благодаря на всички почитаеми колеги за енергията и страстта, с които проведоха разискването. Размишлявам относно факта, че са изминали две години от публикуването на доклада на г-жа Andrikienė относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС, и относно резолюциите, които бяха приети след представянето на доклада. Бих искала да й благодаря за коментарите относно работата, която вършим в службата за външна дейност и началото на работата ни по сложните задачи в областта на правата на човека.

Също така съм много доволна да науча, че г-жа Hautala ще присъства на сесията на Съвета. Считам за изключително важно, че тя има възможност да присъства, като се имат предвид нейните знания и опит. Освен това, аз се надявам, че тя ще подкрепи усилията, които полагаме в опита си да гарантираме, че работата на Съвета се подобрява и разраства. Чух отправените към него критики. Считам, че всички ние настоявахме много за прегледа, за да се опитаме да го направим по възможност най-убедителен и неоспорим. Прегледът със сигурност не е точно такъв, какъвто бихме искали да бъде, но сега, когато виждаме, че някои от обсъжданията са преместени в Ню Йорк, ние можем да продължим да работим и там. Това наистина е област, в която работещите с нас парламентаристи могат да видят значителен резултат. Аз имам пълно доверие в енергията, с която г-жа Hautala ще упорства по този въпрос.

Искам да се спра на някои от конкретните въпроси, които ми бяха зададени. Ще започна с г-н Howitt, защото той каза, че има по-специално три въпроса. Относно демократична република Конго подкрепяме една твърда резолюция и наистина казахме, че сега, при тази конкретна ситуация, трябва да има специален мандат. Относно „Голдстоун“ се опитваме да се ангажираме за намиране на консенсусно решение. Точно това правим в момента. В Пакистан направихме демарш на 5 март, конкретно по член 40 – основният въпрос, който ни интересува.

На уважаемите колеги, които говориха конкретно относно свободата на религията и убежденията, най-напред ще кажа, че аз наистина говоря за ужасните трагедии, които се случват с християнските общности навсякъде по света. Най-общо имам предвид, че ние вярваме в правото на свобода на религията и убежденията на всяка една религия или убеждения в този контекст. Важно е, че продължаваме да правим такива изявления по възможно най-твърд и ясен начин, когато виждаме как тероризмът атакува някоя от тези религии, включително и християнството.

Моят екип съвсем наскоро се срещна с група членове на Парламента, за да разговарят допълнително за това, какво повече трябва да направим по въпроса. Вече съобщих, че на сесията на Съвета по правата на човека, ние планираме да направим нещо точно във връзка с този въпрос, защото е много важен.

Извинявам се, че не отговорих на въпроса относно лагера Ашраф. Възнамерявах да го направя, но прекалено бързо обърнах страницата. Смятам, че там има 3 000 или може би 3 400 души – броят им се мени – и ние поддържаме ежеседмичен контакт с хората от ООН, които, както знаете, посещават лагера. Те ме уверяват, че основните потребности са задоволени. Наистина има трудни въпроси, както уважаемият колега много добре знае, като се вгледаме в това, което може да се направи във връзка с лагера Ашраф. Добре разбирам най-различните мнения, които чухме по този въпрос. Уважаемият господин обаче е напълно прав, че значителна част от въпроса се състои в това да се погрижим правата на хората да не бъдат нарушавани и да гарантираме предоставянето на хуманитарна помощ. Ние наистина го правим и аз следователно зная за седмичните доклади. Това не е случайно, а е защото ние се ангажираме по този въпрос и поемаме ангажимент пред правителството там да се опитаме да се справим с проблема по най-добрия възможен начин.

Аз също така приемам, че сега е важно да имаме силна делегация в Женева. И отново, г-жа Hautala споменава конкретно факта, че новият ръководител на делегацията беше назначен съвсем наскоро. Докато бях в Женева, разговарях с екипа. Разделихме делегацията на две, така че едната част да може да се концентрира специално по въпросите за Световната търговска организация, а другата да насочи много повече вниманието си към агенциите на ООН.

В разговорите си по този въпрос също така съм наясно относно необходимостта да мислим по-добре и по-творчески за начина, по който работим в Женева. Трябва да изградим съюзи по правата на човека и да имаме възможност да разговаряме с партньорите си по света там, където можем да направи трезви и разумни преценки относно някои от най-важните въпроси, които ни тревожат. Надявам се, че ще можем да се придвижим напред в това отношение през следващите седмици и месеци.

Ако може само да завърша с това, че бях много впечатлена от думите на г-н Salavrakos, когато каза, че правата на човека са начин на живот. Вероятно е вярно. А аз описвам това по следния най-обикновен начин: за да може правата на човека да се отнасят до теб, ти просто трябва да си тук и да бъдеш човек. Никакви други критерии не следва да се прилагат. Считам, че във всичко, което вършим, наистина е важно да не забравяме този много обикновен основен принцип.

Уважаеми колеги, има много въпроси, по които сме на различно мнение, много въпроси, които създават – както забелязах – истински изблик на чувства и тревога, но способността да можем да разискваме тези въпроси и способността да подчиним силата на чувствата си на това, което мислим, е абсолютно необходимо.

Най-накрая, аз не съм взела никакво решение относно откриване на делегация в Иран. Това отчасти е въпрос на средства, но разбира се, ще държа уважаемите колеги информирани по този въпрос.

Между другото, бих искала да благодаря на всички за настоящото разискване и да уверя почитаемите колети, че ще положа всички усилия, за да направя Съвета по правата на човека възможно най-ефективен и, което е дори по-важно от това, да представя Европейския парламент и Европейския съюз по въпроси относно правата на човека по възможно най-ефективния начин, на който съм способна.

 
  
MPphoto
 

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra (PPE).(ES) Г-н председател, аз всъщност не разбрах отговора на г-жа Аштън. Не съм сигурен дали ми отговори, дали ми каза, че ще отговори на по-късна дата на въпроса ми за това дали сега е подходящият момент за откриване на делегация на Европейския съюз в Иран, като се вземат предвид настоящите тревоги относно правата на човека, или дали наистина нямаше отговор. Тъй като не разбрах отговора, бих искал да повторя въпроса си.

 
  
MPphoto
 

  Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.(EN) Г-н председател, в отговор на въпроса на г-н Salafranca Sánchez-Neyra, аз се опитах да кажа, че съществуват два въпроса. Единият, неизбежно, е относно средствата. Вторият е, че това ще изисква взимане на решение и отправяне на предложения от моя страна, очевидно поне към Комисията, относно откриването на делегация. Ще има обсъждане в Съвета по външни работи и Парламентът също ще изрази позиция относно въпроса. Не съм обсъждала с никого дали върша това в момента. Както добре знаете, на настоящия етап моят ангажимент с Иран е насочен изключително към преговорите за ядрено разоръжаване и въпросите относно правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Бяха внесени шест предложения за резолюции(1), в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък на обяд на 10 март.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма.(EN) Във връзка с настоящото положение в Северна Африка и като се вземе предвид фактът, че правата на човека са нарушавани повече от всякога навсякъде по света, работата на Съвета на ООН по правата на човека трябва да бъде реформирана. Съветът на ООН по правата на човека трябва да действа навременно и да реагира ефективно на новите предизвикателства. За съжаление, действителността е различна. Проблемът би могъл да бъде частично решен, ако освен настоящата сесия се проведат допълнителни срещи. Освен това Съветът на ООН по правата на човека трябва да направи сериозен преглед на членския си състав, за да се увери дали неговите членове изпълняват минималните критерии. Срамно е, че диктаторски режими като този в Либия могат толкова лесно да получат място в органа, предназначен да защитава правата на човека. Сега повече от всякога доверието в Съвета на ООН по правата на човека се поставя под съмнение чрез политически мотивирано поведение. Използвайки Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), ЕС сега има възможност да бъде единен и да функционира като фактор от световен мащаб. Заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната дейност и политиката на сигурност трябва да се увери, че действията са съгласувани и че между представителствата на ЕС в Женева и в Ню Йорк съществува ефективна координация. Няма практическа алтернатива на външната политика, основана на ценностите на ЕС.

 
  
MPphoto
 
 

  Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма.(EN) Никаква убедителна и ефективна резолюция не може да бъде приета, докато правата на човека са силно нарушавани в рамките на Европейския съюз. Всички гръмки изявления и думи се превръщат в цинизъм и подкопават основите на борбата срещу световната несправедливост и лъжи. Европейският съюз не следва да дава съвети на трети държави, докато на собствената му територия, а именно в Латвия, правителството се отнася с презрение и присмех към резолюцията на Парламента от 11 март 2004 г. Неприемливо е да се изисква от другите страни да правят това, което Европейският съюз не може да изиска от Република Латвия да направи. Как може ЕС да бъде наричан „единен“, при положение че правилата не са за всички държави-членки? Докато резолюцията относно 335-те хиляди латвийски не-граждани не бъде изпълнена, няма смисъл да се изисква извършването на промени в областта на правата на човека в трети държави. Това е груба подигравка с демокрацията и правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма.(PL) Заслужава поздравление фактът, че наред с общия въпрос относно правата на човека в дневния ред на 16-ата редовна сесия са включени доклади и работни групи относно правата на детето, насилието срещу жените, правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства и относно борбата срещу тероризма. Освен това на сесията ще бъде представена междурегионална декларация относно правата на лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТЛ). Съветът на ООН по правата на човека се нуждае от нови правни инструменти за постоянно наблюдение на непрестанните нарушения на правата на човека и за бързо реагиране при спешни ситуации, каквито възникват вследствие на политическото положение в света (Тунис, Египет, Иран, Беларус). Ето защо аз подкрепям предложената в резолюцията идея за независими механизми за реагиране, които ще позволяват да се отговаря незабавно на кризи с правата на човека. Приветствам създаването на новата Дирекция по правата на човека и демокрацията и формирането на установена в Брюксел работна група по права на човека на Съвета на ЕС, защото това ще позволи по-добра координация и наблюдение на политиката на ЕС относно правата на човека. Основна роля ще играе специалният представител на ЕС на високо равнище за права на човека. Експертни групи на Съвета по правата на човека ще бъдат използвани и през времето между сесиите, а самите сесии трябва да бъдат преместени в други региони, включително места, на които в момента се развиват конфликти. Накрая, аз призовавам също държавите-членки на ЕС да зачитат правата на човека в собствените си национална политики, защото неспазването им отслабва позицията на Съюза в Съвета на ООН по правата на човека.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

 
  

(1) Вж. протокола

Последно осъвременяване: 25 юли 2011 г.Правна информация