Каква е политиката на ЕС по отношение на данъчните убежища и данъчната справедливост?

(EN) ЕС има установена политика на насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане въз основа на три принципа: прозрачност на данъчните системи, обмен на данъчна информация и лоялна данъчна конкуренция. Въпреки че това фактически обхваща така наречените данъчни убежища, политиката не е насочена към тях, а има за цел да се подобри управлението на данъчното облагане като цяло.

Комисията активно следва изпълнението на дейностите, определени в съобщенията от 2009 и 2010 г. „Насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане“ и „Данъчно облагане и развитие“, които формират основата на политиката в тази област. На практика това означава:

в областта на прозрачността и обмена на информация, създаване на гаранции, че данъчните администрации разполагат с достъп, могат да обработват и осъществяват ефективен обмен помежду си на относима (данъчна) информация за данъкоплатците;

в областта на вредящата данъчна конкуренция, премахване на данъчните режими, които са създадени, за да привличат по нелоялен начин данъкоплатци от други държави, при същевременно запазване на възможностите за използване на данъчното облагане като инструмент за лоялна конкуренция на единния пазар.

Тази стратегия има ясно международно измерение. Комисията настоява ангажиментите за добро управление в областта на данъчното облагане да бъдат включвани при преговорите по споразумения на ЕС с трети държави. Освен това Комисията продължава съвместните действия, предприети в рамките на други международни форуми като Г–20, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Организацията на обединените нации.

Що се отнася до данъчното облагане на доходите от спестявания отвъд обхвата на съществуващите споразумения с трети държави, Комисията активно популяризира своите стандарти – включително за автоматичен обмен на информация – в разговорите си с европейски държави, които не са членки на ЕС, а също и с други важни финансови центрове като Сингапур, Хонг Конг и Макао.

Въпросът за справедливостта на данъците не е от компетентността на Комисията. Комисията потвърждава, че държавите носят основната отговорност за подобряването на техните политики и системи за приходи в съответствие с техните икономически и политически условия и взети решения.