Председател. – Следващата точка е общо разискване относно:

- препоръката от г-н Zasada, от името на комисията по транспорт и туризъм, относно проекта на Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, за сключването на Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна (15381/2010 – C7–0385/2010 – 2010/0112(NLE)) (A7–0046/2011),

- препоръката от г-жа Ticău, от името на комисията по транспорт и туризъм, относно проекта на Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, за сключването на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна и Канада, от друга страна (15380/2010 – C7–0386/2010 – 2009/0018(NLE)) (A7–0045/2011), и

- препоръката от г-н Riquet, от името на комисията по транспорт и туризъм, относно проекта на Решение на Съвета за сключването на Споразумението между Европейския съюз и правителството на Социалистическа република Виетнам относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (14876/2010 – C7-0366/2010 – 2007/0082(NLE)) (A7–0044/2011).

  Artur Zasada, докладчик. − (PL) Г-жо председател, протоколът, който ще бъде подложен на гласуване днес, е един особено важен документ. Авиационните пазари на Европейския съюз и САЩ, взети заедно, съставляват около 60 % от световния въздушен трафик. Недискриминационното отваряне на пазара за авиокомпании от Европейския съюз и САЩ ще подобри обслужването на пътниците и товарните превозвачи, ще предостави значителни икономически ползи и ще създаде работни места. Мечтата ми е пътниците да извличат полза от конкуренцията между авиокомпаниите на основата на пазарните принципи; пътниците, които летят транзитно до САЩ да преминават през еднократна проверка за сигурност; пътниците в ЕС и САЩ да имат еднакви права и разбира се да бъдат наясно с тези права.

Протоколът ще гарантира ли тези неща? Не. При все това съм убеден, че той се явява стъпка в правилната посока и значително ще улесни постигането на тези цели в бъдеще. По време на поредните кръгове от преговорите между ЕС и САЩ на няколко пъти изобщо не беше ясно дали протоколът ще бъде подписан. Накрая обаче успяхме да го приемем. Като резултат от това бяха избягнати няколко риска, включително и най-големият риск, а именно да бъде приведена в действие клаузата за временно прекратяване, което би довело до временно прекратяване на споразумението и анулиране на резултатите и от двата кръга преговори. Това би означавало връщане към правното положение такова, каквото беше преди седем години, което би било неприемливо. Шест от държавите-членки на ЕС нямат двустранни споразумения за въздушен транспорт със САЩ и отхвърлянето на документа би означавало тези държави-членки да бъдат лишени от възможността да изпълняват полети между своите летища и територията на САЩ.

Споразумението за втори етап не постига крайната цел за пълно отваряне на пазара без ограничения от нито една от двете страни, обаче то съдържа множество стимули за насърчаване на реформи. В частност, когато САЩ изменят законодателството си, за да позволят на инвеститори от ЕС мажоритарна собственост върху американски авиокомпании, ЕС ще позволи същото за инвеститори от САЩ.

Особено съм радостен от факта, че се набляга на значението на социалното измерение на споразумението. В този контекст Комисията следва да използва споразумението за насърчаване спазването на съответните международни разпоредби по социалните права, по-конкретно на стандартите по заетостта, изложени в конвенциите на Международната организация на труда и на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) и в Римската конвенция. Това ще осигури по-добро спазване на съществуващите права на служителите от авиокомпаниите. Споразумението също така ще засили сътрудничеството в областта на околната среда, тъй като изисква съвместимост и взаимодействие в областта на екологичните технологии, горива и управление на въздушното движение.

В качеството си на докладчик се постарах да поставя въпроса в един по-широк контекст и да представя както положителните, така и отрицателните характеристики на протокола, без да се поддавам на изкушението да се съсредоточа изключително върху неговите слаби или силни страни. Не пристъпих към работа с предварително оформено мнение, че трябва да подкрепим или отхвърлим Протокола. След множество срещи и разговори стигнах до извода, че ЕС ще спечели много повече от приемането на документа, отколкото от отхвърлянето му.

  Silvia-Adriana Ţicău, докладчик. – (RO) Г-жо председател, Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Въздухоплавателните споразумения вече попадат в тази категория, тъй като обхващат област, за която се прилага обикновената законодателна процедура.

Преди настоящото споразумение въздухоплаването беше предмет на двустранни споразумения, сключени с 19 от държавите-членки на ЕС. Под това имам предвид споразуменията между Европейския съюз и Канада. В много от тези споразумения се съдържаха редица ограничения и те не осигуряваха пълен достъп до съответните пазари.

През ноември 2002 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че някои от разпоредбите на тези двустранни споразумения са несъвместими с правото на Общността.

Мандатът за водене на преговори постави за цел създаването на открито авиационно пространство между ЕС и Канада. С това би се създал единен пазар за въздушния транспорт между ЕС и Канада, в който инвестициите биха се осъществявали свободно и в който европейските и канадските авиокомпании биха могли да предоставят услуги без никакви ограничения, включително на вътрешните пазари на двете страни.

Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада беше парафирано на 30 ноември 2008 г., одобрено на срещата на високо равнище между ЕС и Канада на 6 май 2009 г. и подписано на 17 и 18 декември 2009 г.

Какво съдържа Споразумението? То предвижда поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области, включително безопасност, сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция.

Всички авиокомпании от Европейския съюз ще бъдат в състояние да изпълняват директни полети до Канада от всяко една точка в Европа. Споразумението премахва всички видове ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между Канада и Европейския съюз. Авиокомпаниите ще имат свободата да сключват търговски споразумения като споразумения за съвместно опериране на полети, които са от значение за авиокомпаниите, обслужващи голям брой дестинации и да определят своите тарифи в зависимост от законодателството в областта на конкуренцията.

Споразумението съдържа разпоредби за поетапно отваряне на пазара. Първи етап се прилага в случаи, при които чуждата собственост на авиокомпании се ограничава до 25 %, какъвто беше случаят към момента на приключване на преговорите относно споразумението. Втори етап започва веднага щом Канада предприеме необходимите стъпки, за да даде възможност на европейските инвеститори да придобият до 49 % от акциите с право на глас в канадски превозвачи. Трети етап започва, когато и двете страни дадат възможност на инвеститори да създават и контролират нови авиокомпании на техните пазари. Четвърти етап е последната стъпка, при която се дават пълни права за извършване на дейност между, в и извън двата пазара, включително между точки на територията на другата страна (каботаж).

Бих искала да направя някои бележки във връзка с доклада. Макар споразумението да е по-амбициозно от това със САЩ по отношение достъпа до пазара, то е по-малко експлицитно, когато става въпрос за признаване на значението на социалното измерение.

Важно е Комисията да използва споразумението и по-специално възможността за сезиране на съвместния комитет, за да се насърчава спазването на съответното международно законодателство в областта на социалните права, по-конкретно трудовите стандарти, които са застъпени в основните конвенции на Международната организация на труда.

Като се има предвид значимата роля, дадена на съвместния комитет, включително по политически чувствителни въпроси като екологични и трудови стандарти, е важно Комисията да гарантира, че Парламентът е изцяло информиран и с него са проведени консултации също и по бъдещите изменения в Договора.

  Dominique Riquet, докладчик. – (FR) Г-жо председател, ще бъда съвсем кратък не защото споразумението с Виетнам е по-малко важно, а защото г-жа Ticău вече се спря, в предишния доклад относно Канада, на законодателната и регулаторна рамка за прилагането на споразуменията за въздушен транспорт между Европейския съюз и трета държава.

Следователно контекстът е точно същият, както в случая, с изключението че нашето споразумение, което е по-просто и по-малко амбициозно, има за цел да подреди хоризонтално, в областта на въздухоплавателните услуги, 17-те двустранни споразумения, които съществуваха досега между Виетнам и страните от Европа и естествено да ги разшири, като включи в обхвата им всички страни от ЕС. Споразумението няма за предмет отваряне на пазара, тъй като икономиката на Виетнам е регулирана държавна икономика и явно не може да става дума за отваряне на пазара. Затова целта е – както вече каза предишният докладчик – да бъдат приведени в съответствие с европейското законодателство съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателните услуги, които са сключени до момента между Европейския съюз и Виетнам.

Една от основните характеристики на Споразумението е клаузата за определяне, която се отнася до всички въздушни превозвачи от ЕС. Това ще осигури на всички въздушни превозвачи от ЕС недискриминационен достъп до трасетата между Европейския съюз и Виетнам. Споразумението включва също разпоредби за сигурност, предназначени да се стандартизира и изравни осигуряването й, в допълнение към клауза, която противодейства на антиконкурентните практики. Сблъскахме се с редица трудности, което обяснява защо постигането на Споразумението отне доста време – всъщност няколко години.

Колкото до включването на клауза за данъчно облагане на горивото, в крайна сметка тя беше отхвърлена от Виетнам. Клаузата, която обикновено присъства в споразуменията за въздушен транспорт, договаряни от Комисията, позволява данъчно облагане на превозвач от трета страна, който извършва полет в рамките на ЕС. Трябва да се отбележи разбира се, че Виетнам не извършва, нито предстои да извършва на този етап полети в рамките на Европейския съюз.

Освен това виетнамското правителство обеща да пристъпи към двустранни преговори с държави-членки, ако това се окаже необходимо или ако всъщност виетнамска национална авиолиния реши да започне редовни полети в рамките на Европейския съюз.

В заключение, ратификацията на споразумението очевидно има повече предимства, отколкото отсъствието на такова споразумение, макар и в него да не се съдържа клауза за данъчно облагане на горивото. Обаче то ще гарантира спазването на принципите на правото на ЕС на двустранна основа и за всички държави-членки на ЕС. Затова естествено призоваваме Европейския парламент да одобри Споразумението.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, бих искал да благодаря на Парламента и по-конкретно на докладчиците за оказаната подкрепа на Комисията по тези важни споразумения. И трите бяха категорично подкрепени от комисията по транспорт и туризъм.

По отношение споразумението със САЩ искам да започна с благодарност към докладчика г-н Zasada за неговата много положителна препоръка по отношение резултата от преговорите със САЩ за втори етап на споразумението за въздушен транспорт. Както помним, целта на преговорите за втори етап беше да се улесни нормализирането на трансатлантическия пазар и да се разшири обхватът и дълбочината на отличните отношения в областта на авиацията, установени с изпълнението на споразумението от първи етап, което имаме от месец март 2008 г.

Сега искам да отбележа най-важните елементи на авиационното споразумение за втория етап. Вторият етап на споразумението отваря перспективи за допълнителни инвестиции и възможности за достъп до пазара. То също допълнително укрепва рамката на сътрудничеството в областта на околната среда, социалната защита, конкуренцията и сигурността.

По отношение на околната среда споразумението установява ясна рамка за работа по предизвикателствата от местен и световен мащаб. Споразумението се стреми да намали бремето на мерките по сигурността за пътниците, авиокомпаниите и летищата в Европа. За първи път в такова авиационно споразумение се признава необходимостта от балансиране на възможностите за достъп до пазара със силна социална защита, посредством ангажимент споразумението да бъде приложено по начин, който няма да подкопае трудовите права.

На търговския фронт Европа получи нови права, в това число достъп веднага до програмата „Fly America“, с изключение на отбраната.

Вторият етап на споразумението не е съвършен. Както и вие, аз също бих искал да видя незабавна и необратима промяна в законите на САЩ, регламентиращи собствеността и контрола върху техните авиокомпании. Това не беше възможно, но успяхме да осигурим ангажимент от САЩ да работим за реформа на тези правила в бъдеще. Като част от споразумението ЕС и САЩ се ангажираха с целта за отстраняване на оставащите пречки на пазара в бранша включително тези, които ограничават достъпа на авиокомпаниите до световни капитали.

Позволете ми сега да премина към споразумението с Канада. Изказвам благодарности на комисията по транспорт и туризъм и по-конкретно на г-жа Ţicău. Това амбициозно споразумение има за цел пълно отваряне на пазарите за въздушни превози и инвестиции, постигайки в същото време безпрецедентно равнище на регулаторно сближаване и сътрудничество между компетентните органи.

По отношение на достъпа до пазара, споразумението обхваща пълния набор права за въздушни превози и възможности за инвестиции: това означава 100 % собственост и контрол. Това се прави чрез постепенно отваряне на пазара на четири етапа. Сред многобройните му ползи и за двете страни си заслужава също да бъде отбелязано установяването на еднакви условия за дейността в бранша, както и на общи или съвместими стандарти за безопасност, сигурност и управление на въздушното движение. Не на последно място съм убеден, че с премахването на съществуващите регулаторни ограничения това споразумение ще доведе до съществено нарастване на броя пътници, ще донесе различни ползи за потребителите и ще създаде работни места.

По отношение на Виетнам, позволете ми също да започна с благодарности към докладчика г-н Riquet за неговата подкрепа за това хоризонтално споразумение. Към момента сме договорили 45 такива хоризонтални споразумения със страни-партньори от целия свят. На 4 октомври 2010 г., по време на посещение в Европейския съюз, министър-председателят на Виетнам подписа споразумението, което се явява важна крачка към укрепване отношенията в областта на авиацията между ЕС и Виетнам.

Хоризонталното споразумение ще възстанови правната сигурност в отношенията ни с Виетнам в областта на авиацията, като приведе в съответствие двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги между 17 държави-членки и Виетнам с правото на ЕС. Най-важното, то ще премахне ограниченията върху националността от двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите-членки на ЕС и Виетнам. Така то ще позволи на всички авиокомпании от ЕС да се възползват от съществуващите двустранни споразумения между Виетнам и дадена държава-членка.

Много ви благодаря за вниманието. Очаквам разискването.

  Mathieu Grosch, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, г-н Калас, госпожи и господа, аз също бих искал да благодаря на всички докладчици за техните доклади. Ние от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) приветстваме споразуменията.

В случая 27 споразумения, които можеха да бъдат сключени в тези области, се заменят само от едно. За нас техническата хармонизация също е важен въпрос. Тя повишава равнищата на безопасност не само за самите авиокомпании, но също и за пътниците. Отварянето на пазара и сътрудничеството на европейско равнище трябва да се разглеждат по един и същи начин от двете страни. Важно е да се подчертае фактът, че споразумението с Канада е един много добър пример за това, докато при споразумението със САЩ има още какво да се желае.

Друга област, в която има още какво да се желае, е отсъствието на редовни проверки на социалните и екологичните аспекти на споразуменията, което би трябвало да бъде част от всички бъдещи споразумения, защото опростяването на икономическите аспекти следва също да позволи споразуменията да се използват за влияние не само на европейския пазар, а и на световния пазар. Важно е да се отбележи, че споразуменията осигуряват изгоди и за пътниците, тъй като могат да доведат до опростяване на мерките за контрол, без те да бъдат пренебрегнати.

Накрая бих искал да кажа, че приветстваме споразумението, защото, както вече казах, 27 споразумения в крайна сметка се заместват от едно. Това е ясен признак, че се надяваме скоро да се занимаваме със само седем, а може би дори и само с три въздушни пространства, вместо сегашните 27, като част от мерките за подобряване на авиационната безопасност и установяване на единно европейско небе. Това много ще опрости преговорите по споразуменията.

  Saïd El Khadraoui, от името на групата S&D. – (NL) Г-жо председател, госпожи и господа, г-н член на Комисията, преди всичко бих искал да благодаря на тримата докладчици за работата, която свършиха и за полезното съдействие от тяхна страна. Когато след малко пристъпим към по-общо разискване в отговор на доклада на г-н Brian Simpson относно споразуменията в областта на авиацията, ще имаме възможността да се разгледаме по-задълбочено общия подход и стратегия по отношение на този вид споразумения.

Ние, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, енергично подкрепяме замяната на старите двустранни споразумения между нашите държави-членки и трети страни с цялостни общи споразумения на европейско равнище. Това е най-добрата гаранция за създаване на еднакви условия за всички наши авиокомпании. Това ще засили и интеграцията на нашия собствен авиационен сектор, както разбира се и преговорните ни позиции по отношение на трети страни.

В това отношение е важно да отделим внимание не само на отварянето на пазара за допълнителни права за полети и други подобни, но и също да засилим регулаторната рамка в екологичната и социалната област и в областите на безопасността и сигурността. Трябва непременно да уеднаквим тези неща на много високо равнище. Друго важно съображение, което трябва да отбележим тук е, че след влизането в сила на Договора от Лисабон от Парламента се иска не просто да дава становища, а и наистина да одобрява споразуменията. Следователно посланието ми към Комисията и Съвета е, че те трябва пълноценно да използват тези правомощия и че затова Парламентът би следвало да запази правото си на глас при одобряване или промяна на допълнения или изменения на по-късен етап.

Що се отнася до представените ни споразумения нашата група е на мнение, че споразумението с Канада най-много се доближава до модела, който имаме предвид и представлява широко сътрудничество в областите на сигурността, социалните въпроси, защитата на потребителите и опазването на околната среда. И наистина докладчикът с основание отбеляза, че разделите относно социалните въпроси трябваше да бъдат формулирани малко по-категорично, но това може да бъде поправено в съвместния комитет, който ще трябва сега да конкретизира някои неща. Освен сътрудничеството имаме също и постепенно въвеждане на допълнителни права за полети и постепенно разширяване на възможностите за взаимно акционерно участие в авиокомпаниите на двете страни.

Споразумението с Виетнам ни напомня също за нарастващата важност на азиатския пазар и мисля, че по тази конкретна точка трябва да посочим, че Съветът протака от години да даде на Комисията мандат да води преговори със страни като Китай и Индия. Такъв мандат разбира се е от съществено значение, ако искаме да постигнем напредък в тази област.

В заключение бих искал да кажа няколко неща за споразумението със САЩ, по-конкретно относно втория етап. Това засяга област, която обхваща 60 % от световния авиационен пазар и поради това е изключително важно. Самият аз бях докладчик за залата, когато преди няколко години беше одобрен първият етап. По отношение на САЩ не сме напълно удовлетворени, тъй като някои неща все още предстои да се случат по отношение достъпа до пазара. Изискваме от Комисията да поеме ангажимент нещата да не спрат дотук и тя да продължи курса на отваряне на пазара, а ние като Парламент да бъдем пълноценно включени в дейностите на съвместния комитет.

  Gesine Meissner, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, най-напред и аз бих искала да благодаря на докладчика. Вече обсъдихме факта, че с Договора от Лисабон Парламентът получи възможността да гласува в подкрепа на споразумения за въздухоплавателни услуги от този вид или да ги отхвърля. Не можем да променяме съдържанието, но можем да ги приемем или отхвърлим. Това не винаги опростява нещата, но най-малкото е нова задача, която ние приемаме много сериозно.

Има смисъл поредица от различни двустранни споразумения да бъдат заменени от едно стандартизирано споразумение на ЕС. Ясно е, че във въздушното пространство няма граници, което е един добър начин да обясним горното. Европейският съюз също е една силна икономическа общност и затова има смисъл да обсъждаме споразуменията, приемани от ЕС с различни трети страни, което и правим сега.

Днес на масата пред нас има няколко много различни споразумения. Ще започна с Виетнам. Това е най-малко сложното споразумение. То се отнася за различни видове достъп и разпоредби по безопасността, но е едно относително недълго споразумение и ето защо го споменавам само накратко.

Най-всеобхватно е споразумението с Канада. В него не става дума само за осигуряване на свободен достъп до въздухоплавателните услуги, които могат да се използват по различни начини, но същи и за включване на въпроси като околна среда, безопасност, достъп до пазара и собственост. В това отношение вече отдавна сме преминали първия етап от 25 % и вече достигнахме втория етап с 49 % собственост на пазара на въздухоплавателни услуги на другата страна. Сега предстои да влезем в етапи 3 и 4. На етап 3 става възможно да се установяват авиокомпании в друга страна и друг регион. Етап 4 би позволил на европейска авиокомпания да лети от точка „А“ до точка „Б“ в рамките на Канада.

Със САЩ не постигнахме толкова много въпреки факта, че от дълго време преговаряме с тази страна. Искам да направя още една бележка. Г-н Калас каза, че всички енергично подкрепяме този въпрос, но в случая със САЩ реакцията ни е по-сдържана, защото споразумението не представлява истинско партньорство. САЩ иска да вземе от нас повече, отколкото е готова да даде. Трябва да продължим да преговаряме по това. Като не броим този въпрос ние ще гласуваме в подкрепа, тъй като е ясно, че е постигнат напредък.

  Jacqueline Foster, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, ние също приветстваме успешното приключване на втората фаза на споразумението на ЕС „Открито небе“. И наистина, изминаха няколко години и то доста се забави. Очевидно това споразумение е значителен пробив и трябва да бъде приветствано. Потвърждавам, че преговарящите са постигнали огромен напредък в областите на сигурността, конкуренцията, достъпа до пазара и сътрудничеството в околната среда. Обаче както и членът на Комисията аз съм разочарована, че споразумението не постигна крайната си цел за пълно отваряне на пазара без ограничения от нито една от двете страни. Неспособността да бъдат изцяло решени въпросите за чуждестранната собственост и контрола (каботаж) трябва да бъдат разгледани в бъдещите разговори, ако искаме европейските превозвачи наистина да спечелят. Разбира се споразуменията означават компромис, но това не означава да се сключи сделка на всяка цена.

Авиационният бранш е много важен за Европа. Той улеснява икономическия растеж, търговията, инвестициите и туризма. Споразуменията за въздушен транспорт с трети страни отварят за нашите авиокомпании отлични възможности на чуждестранните пазари и затова призовавам Комисията да продължи да се стреми да сключва споразумения за въздушен транспорт, които да бъдат справедливи, ясни и да водят до пълна либерализация, която да е от полза и за европейските превозвачи, и за потребителите. Накрая можем просто да добавим подкрепата си за споразумението ЕС-Виетнам.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, г-н Калас, госпожи и господа, през последните години сключихме голям брой споразумения за въздухоплавателни услуги, което винаги предполагаше обобщаване на старите национални споразумения под един европейски чадър. Сега нещата започват да се променят по отношение участието на Европейския съюз и мисля, че това е много важно.

Споразумението с Виетнам като цяло следва стария модел, който сме използвали винаги. Обаче споразумението с Канада е по-амбициозно, което приветствам. Сътрудничеството в областта на околната среда и социалните въпроси е положително, но по мое мнение то би могло да бъде разширено още повече. Положението при споразумението със САЩ е съвсем различно. За този случай мисля, че отстъпихме прекалено рано. Достъпът до пазара е въпрос на справедливост, а в това споразумение разпоредбите не са справедливи. При все това ние се огънахме. До голяма степен не успяхме да обхванем някои аспекти на социалните условия. В тази област е направено прекалено малко. Трябва да гарантираме, че тук няма да се допусне социален дъмпинг, защото това е и въпрос на безопасност, когато става дума за авиокомпании. Най-накрая трябва да изясним това.

Втората ми бележка е, че има големи проблеми във връзка с екологичните въпроси. САЩ започва да оказва значителен натиск за отслабване или отмяна на ограниченията върху нощните полети, които са въведени за защита на местните жители. Натискът в тази област е огромен и се опасявам, че ще се наложи да отстъпим. Трябва да дадем ясно да се разбере, че това би било бедствие за всички живеещи в близост до летищата. По въпроса за безопасността САЩ постепенно засилва натиска и за съжаление Европейският съюз подминава това, без да го оспорва. Това е грешка и искам да бъда напълно ясна по този въпрос.

Накрая бих искала да спомена съвместното опериране на полети, което се представя като голямо постижение. Имам да кажа само едно нещо. В крайна сметка това ще ограничи възможностите за избор на пътниците. Няма да бъда в състояние да избирам с коя авиокомпания да летя и може да се сблъскам със съвсем различна авиокомпания, когато стигна до изхода. Схващането за конкуренция в авиационния бранш е фиктивно и става такова в още по-голяма степен, когато се стигне до положението на пътниците.

  Juozas Imbrasas, от името на групата EFD. – (LT) Г-жо председател, Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Въздухоплавателните споразумения вече попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура. Мисля, че прилагането на споразуменията би донесло съществени икономически изгоди и би създало работни места. Освен това, сближаването на нормативните актове би било полезно за насърчаване на лоялната конкуренция. Въпреки че споразумението за втори етап представлява съществен напредък, важно е то да не се разглежда като край на процеса на създаване на трансатлантически авиационен пазар.

Що се отнася до Канада, добре е че всички авиокомпании от ЕС ще бъдат в състояние да изпълняват преки полети до Канада от всяка точка на Европа. Споразумението премахва всички видове ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между Канада и ЕС. Амбициозното естество на Споразумението заслужава горещи поздравления. То би следвало да служи за пример за другите преговори, които се провеждат понастоящем. Затова смятам, че Парламентът следва да даде съгласие за Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада.

Същото може да се каже за Споразумението между Европейския съюз и правителството на Социалистическа република Виетнам относно въздухоплавателните услуги. Всички тези въздухоплавателни споразумения са изгодни и необходими за Европейския съюз, нашите авиокомпании и нашите граждани.

  Hella Ranner (PPE). – (DE) Г-жо председател, преди всичко бих искала да се възползвам от възможността да изкажа голяма благодарност и на тримата докладчици за усърдната им работа. Споразуменията са много важни за пътуването със самолет и следователно за Европейския съюз. Обаче бих искала също да се възползвам от възможността отново да напомня рамковото споразумение от 20 ноември 2010 г. Надявам се, че Европейският парламент ще бъде подходящо и своевременно информиран от Комисията за преговорите по бъдещите споразумения в интерес на доброто междуинституционално сътрудничество и ефективния обмен на информация.

Знаем, че преговорите по тези и по други споразумения са от най-високо качество, но за нас е важно да сме наясно със силните и слабите страни на споразуменията, след като влязат в сила, за да можем да дадем по-добър принос. Така ще бъде по-лесно да се гарантира подкрепата на Парламента за споразуменията.

  Inés Ayala Sender (S&D). – (ES) Г-жо председател, утре се навършва точно една година откакто споразумението за втори етап за въздушния транспорт между Европейския съюз и САЩ най-накрая беше подписано след осем кръга на трудни преговори. Затова мисля, че трябва да бъдем доволни – по-конкретно аз разбира се – че това беше постигнато при испанското председателство и под ръководството на министъра на благоустройството и транспорта, г-н Хосе Бланко, който постигна значителен напредък по авиационните въпроси, включително по единното небе и трудовите отношения в сектора на управление на въздушното движение, където се стигна до решение чрез преговори.

Приветствам също факта, че Парламентът използва новите си правомощия за одобряване на такива международни споразумения, конкретно по отношение на транспортния бранш.

Вторият етап на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ премахва клаузата за временно прекратяване, което води след себе си необходимостта да продължим да постигаме напредък и подобрение по редица въпроси във връзка с околната среда, конкуренцията и правата на пътниците, от които все още не сме напълно удовлетворени.

За първи път споразумението разглежда и трудови отношения. Намирам това за въпрос от първостепенна важност, тъй като позволява също за първи път защита на правата на работниците, както и приложимост в бъдеще на конвенциите на Международната организация на труда и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Споразумението също дава ясни насоки – и намирам това за важно – за изграждане на взаимно доверие в областта на сигурността. Възможността за система за еднократна проверка за сигурност трябва да остане отворена.

Затова смятаме, че това е едно добро споразумение, което създава нова недискриминационна основа, води след себе си подобрено обслужване на обществеността и предприятията, изгодно е в икономическо и социално отношение и насърчава лоялната конкуренция. Все пак отново казвам, че то не е съвършено, тъй като мащабът на европейските амбиции означава, че трябва да се стремим да отидем по-далеч от този втори етап.

Затова трябва да проучим и използваме целия потенциал, с който разполагаме, включително съвместния комитет и новите му правомощия, както и новите възможности, откриващи се в Международната организация за гражданска авиация във връзка с проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе и други. Поради това призоваваме заместник-председателя Калас да се застъпва за това споразумение, да го следи отблизо и разбира се да докладва на Парламента.

  Philippe Boulland (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, споразумението за „Открито небе“ между Европа и САЩ представлява напредък, но то е само един етап и изправя Европа пред дилема. Комисията по транспорт и туризъм и Комисията сами посочиха това. Трябва или да приемем споразумение, което поставя европейските предприятия в неизгодно положение, или временно да прекратим споразумението с риска да изгубим изгодите, които спечелихме след 2008 г.

Така че позволете ми да направя паралел с лицензите на професионалните пилоти и пилотите любители – текст, който ще бъде разискван преди лятото – защото пилотите, сред които съм и аз, са изправени пред дилема. Европейската агенция за авиационна безопасност, която желае да уеднакви лицензите в цяла Европа, ще направи това в ущърб на 80 до 90 000 засегнати пилоти от общата авиация – някои от които притежават само лиценз от САЩ – и в ущърб – това е важното – на предприятията и работните места, свързани с тази дейност.

Искам да привлека вниманието ви към този проект, който няма нищо общо с безопасността. Броят на инцидентите сред притежателите на лицензи от САЩ е 31 пъти по-малък. Целите на основния Регламент (ЕО) № 216/2008 предвиждат признаване и равностойно оценяване на лицензи, за които бъде сметнато за излишно да се чакат хипотетични споразумения, отложени за 2014 г.

Затова предлагам едно споразумение за много „Открито небе“ и дори ви каня да ме придружите в случаите, когато пристигам в Парламента, пилотирайки собствения си самолет, за да ви докажа, че лицензът за пилот от САЩ е напълно безопасен.

  Председател. – Благодаря Ви за поканата, г-н Boulland, ще видя какво мога да направя.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D). – (RO) Г-жо председател, искам да поздравя г-жа Ţicău за амбициозното споразумение с Канада. Споразумението бележи важен етап в процеса на отваряне на пазара. В същото време то ще помогне да се определят нови авиационни трасета и да се разработят нови възможности за инвеститорите от двете страни на Атлантическия океан както под формата на разработка на нови инвестиции, така и като въвеждане на нови услуги за европейските и канадските граждани.

Мисля, че решението да бъде позволено на авиокомпаниите да оперират без ограничение на териториите на Европа и Канада е ценно и ще бъде от полза за потребителите и икономиките на двете страни като цяло. Прилагането на споразумението ще доведе до това авиокомпаниите да могат да изпълняват повече услуги и до нови възможности за товарните превози. Обаче това развитие трябва също да доведе до по-голяма загриженост за проучването на въздействието върху изменението на климата.

Споразумението също ще направи европейския и канадския пазар по-безопасни, като засили сътрудничеството по отношение спазване на процедурите по сертификация и проверките, имащи за цел гарантиране на максимално равнище на безопасност за пътниците и товарите.

  Philip Bradbourn (ECR). - (EN) Г-жо председател, като председател на делегацията за връзки с Канада, имам особеното удоволствие да взема думата във връзка със споразумението ЕС-Канада. Мисля, че напълно си заслужава да повторим отново някои от значимите характеристики на споразумението. Както вече беше споменато, на Първия етап авиокомпаниите имат неограничена свобода да извършват директни услуги между всяка точка в ЕС и Канада, без ограничение за броя на доставчиците или всъщност, услугите. Преминаваме към Третия етап; виждаме как инвеститорите могат да регистрират нови авиокомпании в другата страна и, на Четвъртия етап, пълни права за каботажни превози и възможност за 100 % собственост върху превозвачите.

Споразумението също определя взаимни стандарти за безопасност и сигурност. И това е важно, защото означава, че прехвърлянето на пътници, багаж и товари ще бъде улеснено с един по-подреден подход.

Това е едно важно споразумение за ЕС и за нашия авиационен сектор. То ще позволи засилена конкуренция, по-голям избор за пътуващите. Не само това – мисля, че цялостното естество на споразумението може да служи като отправна точка за бъдещите споразумения с други страни. Резолюцията ясно посочва позицията на Канада като наш най-активен международен партньор и аз изцяло я подкрепям.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-жо председател, споразуменията са част от процеса на либерализация, който в момента тече в сектора на въздушния транспорт. Те носят ясния белег на идеологията. Дори и в този стратегически сектор целта е да се ограничи държавната намеса и регулиране, отваряйки вратите пред монополната концентрация, до която винаги се стига в резултат на свободната конкуренция, която се смята за „свещена крава“.

Под претекст за улесняване на възможностите за стопанска дейност в международния въздушен транспорт това обслужва интересите на многонационалните компании в сектора за сметка на националните предприятия и съответните им стратегически интереси включително тези, които както в случая на TAP в Португалия, са публична собственост.

Това означава, че губят и работниците, и пътниците. Работниците губят, защото либерализацията улеснява дъмпинга на многонационалните компании, което води до несигурност за работните места предвид наложеното влошаване на условията на труд. Губят и пътниците, защото наред с другите неща, безопасността на въздухоплаването ще се оказва изоставена на капризите, свързани със съотношението между приходите и разходите на отделните компании.

Нищо ново. Положението в други сектори като железопътния транспорт, при който се стигна до повишена либерализация, убедително показват последиците на въвеждането на догмите на свободния пазар в практиката.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. − (EN) Г-жо председател, искам да изкажа голяма благодарност на уважаемите членове на ЕП за бележките им. Разбира се, най-сложният въпрос е споразумението и процесът на преговори със САЩ. Мога да ви уверя, че това далеч не е краят. Това е една част от процеса и ние определено продължаваме да преговаряме със САЩ, но бих искал да подчертая, че САЩ е много труден партньор. Както мнозина от вас споменаха, 60 % от световната авиация се пада на ЕС и САЩ. Това, което решим в сътрудничество, ще определи също и цялостната рамка и цялостната среда за авиацията в света, затова сътрудничеството е изключително важно и за целия свят. Трябва също да бъде казано съвсем ясно, че американците имат същите парламентарни процедури: те имат Конгреса на САЩ, с когото е много трудно да се работи именно поради протекционистки настроения, но ние работим заедно и развиваме отношенията си.

След няколко седмици ще пътувам до Вашингтон и сме се ангажирали да работим в пет направления: първо безопасност, второ сигурност, трето технологично сътрудничество – подписахме важно споразумение в Будапеща относно оперативната съвместимост на системите за управление на въздушното движение, което е особено важно за Европа, за да не изгубим конкурентните си предимства, четвърто околната среда и пето – търговия или бизнес.

По въпроса за бизнеса, както знаете и отбелязахте, има смехотворни ограничения при правата на собственост. Но трябва също да се каже съвсем ясно, че не можем да принудим САЩ да се предадат; трябва да преговаряме, а това е нещо, което не е толкова очевидно. Трябва да преговаряме и да вземем под внимание техните опасения. Изглежда доста обещаващо, но ние определено не можем да спечелим в едно търговско или особено технологично противопоставяне: това не бива да се допуска, защото може да бъде много опасно.

Така че, както казах, през октомври се ангажирахме да продължим в тези пет направления и определено ще последват още споразумения и с новия Конгрес на САЩ ще се опитаме да улесним отварянето на пазара, което ще бъде най-трудната част, както вече споменаха неколцина от вас.

Бих искал също да кажа, че да, споразумението с Виетнам разбира се е много по-ограничено по мащаб от другите, но е много важно да създадем авиационно пространство, което да се ръководи от едни и същи правила и което следва едни и същи правила и именно това е целта на споразуменията, особено – което е труден елемент в преговорите с трети страни – признаването на превозвачите от ЕС. Знаете, че това беше много чувствителен въпрос и със споразуменията с трети държави създаваме и по-добри възможности и за европейските авиокомпании.

Благодаря за вашите бележки. Обещавам да ви държим в течение за развитието на нещата в бъдеще. Проведохме няколко обсъждания в комисията по транспорт и туризъм относно вижданията за тези преговори и по-нататъшното развитие и, още веднъж, налага ни се да преговаряме с трудни партньори. Това е вечната истина за всички преговори, но нещата не са толкова мрачни. Постигнахме много, включително със САЩ, по отношение признаването на превозвачите от ЕС и няколко други неща. Сега мога да ви уверя, че отново ще се срещна с ръководителите на транспортната политика на САЩ; има определена готовност за сътрудничество и намиране на начини за решаване на противоречията между нас.

  Artur Zasada, докладчик. − (PL) Г-жо председател, много съм благодарен за всички мнения, представени във връзка със Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ. Приемам, че то не е съвършено; то се явява нова стъпка в правилната посока, но определено не сме изминали целия път. Не бяхме в състояние да променим документа поради процедурни причини. Евентуалното отхвърляне на споразумението обаче би означавало да принесем в жертва постигнатото по време на двата етапа на преговорите.

В доклада си включих призив за определени промени, които трябва да бъдат в центъра на работата на съвместния комитет или които трябва да се явят основа на трети етап от преговорите. По-конкретно, призовавам за по-нататъшна либерализация на правата за въздушни превози, допълнителни възможности за чуждестранни инвестиции, приемане на много по-амбициозна позиция по опазването на околната среда и по-добра координация на политиките относно правата на пътниците с цел осигуряване на възможно най-високо равнище на защита на пътниците.

Госпожи и господа, работата ми по този документ още не е приключена. Имам намерение да наблюдавам дейността на съвместния комитет, който беше назначен с цел да осигури разпоредбите на споразумението да се прилагат правилно или дори да бъдат разширени. Аз ще се стремя да осигуря от името на Европейския парламент в работата на съвместния комитет да участва постоянен наблюдател. Ако комитетът не оправдае надеждите, които се свързват с него, Парламентът би следвало да призове Комисията да започне трети кръг от преговори.

Накрая, разбира се, искам да изкажа сърдечна благодарност на всички докладчици в сянка за техните бележки и съдействие при написването на доклада.

  Silvia-Adriana Ţicău, докладчик. – (RO) Г-жо председател, споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Канада може да бъде определено като най-амбициозното споразумение за въздушен транспорт между ЕС и голям световен партньор.

То ще подобри значително както връзките между съответните пазари на двете страни, така и между хората, и ще създаде нови възможности за сектора на въздухоплаването чрез постепенно либерализиране на правилата за чуждестранна собственост. По-специално, споразумението е по-амбициозно и по-конкретно от споразумението между ЕС и САЩ по отношение на правата за въздушни превози, собствеността и контрола, дори след временното прилагане на протокола за изменение („втори етап“).

Според проучване на Комисията едно отворено споразумение с Канада би генерирало до половин милион пътници допълнително през първата си година и след няколко години може да се очаква до 3,5 милиона пътници повече да се възползват от възможностите, които подобно споразумение би могло да предложи.

Споразумението би могло да донесе ползи за потребителите в размер на поне 72 милиона евро чрез по-ниски цени на билетите и също така би довело до създаването на нови работни места.

Г-жо председател, приветстваме амбициозното естество на споразумението. То следва да се яви цел и пример за другите преговори, които се провеждат понастоящем.

В заключение, препоръчвам Парламентът да одобри Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада.

  Dominique Riquet, докладчик. – (FR) Г-жо председател, ще бъда съвсем кратък. Както посочи членът на Комисията Калас споразумението с Виетнам е просто и се одобрява от всички. То не създаде никакви трудности при нашия доклад и има голямото предимство да отваря виетнамския пазар за всички заинтересовани страни от Европа чрез реципрочност със страна, действаща по различен икономически модел.

Мисля, че на това споразумение следва да се гледа и като на важна крачка в географско отношение, тъй като то отваря за нас Изтока и страните от Югоизточна Азия. Затова не мисля, че има какво повече да се каже, освен че се радвам, че успяхме да стигнем до задоволителен край при това споразумение, което ще отвори малко повече пътуванията между Виетнам и Европа.

  Председател. Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 11,30 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) През последните години Европейският съюз договори и сключи няколко споразумения с други държави в областта на въздушния транспорт.

Според Съда на Европейския съюз традиционните клаузи за определяне в съществуващите двустранни споразумения нарушават правото на ЕС, тъй като представляват дискриминация на превозвачите от ЕС, установени в държава-членка, но притежавани и контролирани от граждани на други държави-членки. Тъй като такива споразумения нарушават принципа на свобода на установяване, изложен в член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ЕС въведе и развива практика за договаряне и сключване на споразумения между ЕС, от една страна и трети страни, от друга, за въздушен транспорт. Можем да определим основните елементи на споразуменията като въпросите във връзка със сигурността, правата на пътниците, взаимното признаване на сертификатите и сътрудничеството в областта на регулирането.

В този контекст бих искал да привлека вниманието към ограничената роля на Парламента по тези тематики. След влизането в сила на Договора от Лисабон неговото мнение е обвързващо, но само по отношение на окончателните текстове, които вече са подписани; той не може да прави предложения или промени в съдържанието им.

  Judith A. Merkies (S&D), в писмена форма. – (NL) Делегацията на Холандската партия на труда в Европейския парламент определено не счита това споразумение за втори етап за съвършено, но е на мнение, че то съдържа важни елементи на напредък. С него се избягва рискът САЩ да приведат в действие клаузата за временно прекратяване в отсъствието на такова споразумение. Временното прекратяване може да доведе до това европейските пътници и авиационни линии да загубят важните придобивки, от които се ползват в периода от март 2008 г. благодарение на протокола. Изгодите и положителните аспекти включват по-конкретно договорености за стандартите на работа на персонала на авиокомпаниите, обмен на добри практики по намаляването на шума, засилване на сътрудничеството в областта на околната среда и други. Делегацията на Холандската партия на труда в Европейския парламент признава постоянната необходимост от провеждане на подходящ дебат за изискванията по безопасността (като например използването на скенери) и последиците от тези изисквания за неприкосновеността на личния живот и здравето на пътниците. Освен това по време на дебата ще бъде подчертана необходимостта неприкосновеността на личния живот на гражданите на Европа и САЩ да бъде поставена в центъра на вниманието и да се зачита при обмена на лични данни между ЕС и САЩ. От съществено значение е Парламентът да участва и да продължи да участва в тези преговори и европейските разпоредби да не бъдат подкопавани.

  Kinga Gál (PPE), в писмена форма. – (HU) Важното е да се отнасяме сериозно към опасенията на европейските граждани във връзка със зачитане на правата им на защита на личните данни. Намираме за важно да има споразумение между Европейския съюз и САЩ за защита на данните при сътрудничеството по наказателни и съдебни въпроси. Приветстваме факта, че унгарското председателство е активно ангажирано с въпроса за защитата на данните. В тази връзка трябва конкретно да отбележим заключенията на Съвета относно защитата на данните, които бяха приети на февруарското заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“. Очакваме предложенията на Комисията да осигурят както защита и зачитане на нашите свободи, така и защита на нашите данни.