Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2650(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B7-0236/2011

Разисквания :

PV 06/04/2011 - 12
CRE 06/04/2011 - 12

Гласувания :

PV 07/04/2011 - 6.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


Пълен протокол на разискванията
Сряда, 6 април 2011 г. - Страсбург Версия ОВ

12. Поуки, които могат да се извлекат по отношение на ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател – Следващата точка е разискването относно изявленията на Съвета и на Комисията относно поуки, които могат да се извлекат по отношение на ядрената безопасност в Европа след ядрената авария в Япония.

 
  
MPphoto
 

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета.(HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко, позволете ми да кажа, че съм доволна, че продължаваме разискването, което започна миналия месец. От една страна, това свидетелства за сериозността на въпроса, а от друга, това показва, че след всички тези емоционални реакции, които все още изключително сериозната ситуация в Япония с право породи във всички нас, институциите ни възнамеряват да предприемат действия по въпроса със съответната предпазливост. В същото време бих искала да потвърдя, че сме готови да окажем непрекъсната и конкретна помощ на японския народ както под формата на хуманитарни помощи, така и на подкрепа от ядрени експерти. Европейският съвет заяви това ясно на 25 март.

Освен това бих искала да подчертая, че унгарското председателство реагира незабавно на бедствието в Япония, по-специално дейностите, свързани с рисковете за ядрената енергетика. Позволете ми още в самото начало да разсея погрешните схващания, които обществото може да си състави по отношение на ядрената безопасност, а именно, че едва сега, във връзка с външна кризисна ситуация, Европейският съюз осъзнава значението на въпроса. Това е голяма заблуда, от една страна, защото в действителност по въпроса има действаща правнообвързваща рамка в Европа в продължение на повече от 25 години, която постоянно адаптираме, като последно направихме това посредством Директивата за ядрена безопасност от 2009 г. От друга страна, и понеже гарантирането на ядрената безопасност е непрекъснат процес, по време на който постоянно усъвършенстваме спецификациите, извличаме си поуки от събития като случващите се в момента във Фукушима и постоянно проверяваме действителните условия на безопасност на инсталациите. През март Европейският съвет предостави действително потвърждение, че реакцията на Европейския съюз трябва да следва насоките, които съчетават безопасността на място и усъвършенстването на регулаторната рамка. Един аспект на тази многостранна реакция на Европейския съюз е всеобхватната оценка на риска и безопасността на европейските атомни електроцентрали, тоест въпроса за „стрес-тестовете“.

Трябва да се определи обхватът на този въпрос, както и свързаните с него практически стъпки, като същевременно се вземат предвид неотдавнашните събития и се използват максимално наличните експертни познания. Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност и членовете й, независимите национални регулаторни органи, трябва да приключат с определянето на гореспоменатите практически стъпки до средата на май, което вероятно ще даде възможност оценката им да започне през лятото. Няколко държави-членки и ядрени оператори вече приеха решения, които изискват оценка на безопасността на електроцентралите. Въз основа на това могат да се изведат първите заключения и да се публикуват в края на годината. Оценяващите органи ще споделят резултатите от стрес-тестовете както с широката общественост, така и с Комисията.

Въз основа на последния доклад Европейският съвет ще направи оценка на предварителните резултати до края на годината. В рамките на другия, тоест, регулаторния аспект, Европейският съвет вече поиска от Комисията да преразгледа съществуващата законодателна и регулаторна рамка за безопасността на ядрените инсталации и да излезе с предложение за съответното й усъвършенстване. В същото време трябва да продължим работата, която вече протича в областта на правното регулиране, и трябва да приемем предложението за директива за управлението на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци. В крайна сметка спецификациите за безопасност очевидно трябва да бъдат определени по такъв начин, че да обхващат целия жизнен цикъл на ядрените инсталации. Като трета стъпка трябва да поискаме от третите държави в съседство на Европейския съюз да се присъединят към тази оценка и да повишат нивото на изискванията си за безопасност.

Опасенията за безопасността, разбира се, не се ограничават с ядрената енергетика. Не можем да си позволим по отношение на кой да е енергиен източник, независимо колко голям дял в сигурността на доставките има, да поставя съображенията за гарантирането на сигурността на доставките преди аспектите на безопасността, свързани с човешкото здраве или защитата на околната среда. Както знаете, трябва също така да вземем предвид съществуващото положение в Европа, а именно, че употребата на гориво от държавите-членки се основава на различни миксове. Като такива, всички са свободни да решават собствения си енергиен микс. Това ще продължи да бъде така в обозримо бъдеще, защото става въпрос за енергийния микс, определянето на който е от компетентностите на държавите-членки. По отношение на общите цели обаче, това не ни пречи да постигнем напредък по пътя към създаването на обща енергийна политика.

Тази година например ще започнем разглеждането на Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. По този начин ще направим оценка на степента, в която отделните енергийни източници трябва да допринесат за постигането на целите, свързани с климата, паралелно с което трябва да отговорим и на нашите цели в областта на енергийната политика, сигурността на доставките, устойчивостта и конкурентоспособността. В допълнение към свободата за определяне на енергийния микс обаче, задълбочаването на вътрешния пазар и все по-тесните междусистемни връзки водят до нарастваща взаимозависимост между енергийните политики на държавите-членки и решенията за избор на енергийни източници. Съответно е разумно и да се състави обща визия за последиците от енергийните ни политики върху инвестициите, цените на енергията и регулациите.

Това означава също, че след като в момента на ядрената енергетика се дължат 30 % от производството на енергия в Европа, нито една от 14-те държави-членки, която избере ядрената енергетика, може да си позволи да затвори атомните си електроцентрали незабавно, без първо да се консултира с другите държави-членки и да разгледа както потенциалните алтернативни източници на енергия, така и свързаните с мрежата въпроси в процеса. За тази цел председателството възнамерява да проведе подробен обмен на неформалната среща на министрите на енергетиката през май, за да реши въпросите, свързани с тази тема. Не на последно място е важно и да информираме обществеността за основните допускания, както и за предимствата и недостатъците на избраните енергийни източници. Сигурна съм, че за това може да спомогне и днешното разискване. Много Ви благодаря, г-н председател.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, г-жо Гьори, госпожи и господа, ужасното земетресение от 11 март, последвалото цунами, аварията в атомната електроцентрала, която причини щети на различните блокове, и фактът, че все още не се вижда краят на процеса на отстраняване на щетите и преодоляване на рисковете, защото положението в атомната електроцентрала все още не е овладяно, дори и след използване на най-съвременните технологии: всичко това е повод за притеснение по отношение на безопасността и енергийния сектор в Европейския съюз и извън него. Поради тази причина на 11 март поканихме група на високо равнище, състояща се от министри и представители на националните правителства, дружествата, които строят атомни електроцентрали, и енергийния сектор да присъстват на среща а 15 март. В Съвета на министрите на енергетиката направихме подготовка на 21 март за Европейския съвет, който най-накрая, на 25 март, призова Комисията и националните органи по ядрена безопасност да извършат специален стрес-тест и цялостно разследване за безопасност с цел да се гарантират възможно най-високите стандарти за безопасност. Оттогава изготвяме тестовите критерии.

Аз, генералните дирекции и органите по ядрена безопасност изготвихме каталог с тестови критерии, които ще бъдат представи на вас и на обществеността, преди да бъдат окончателно приети. От една страна, това се отнася до последиците от рисковете за електроцентралите в Европейския съюз от земетресения и високо ниво на водата, особено на атлантическия бряг. От друга страна, това се отнася до последиците за самите електроцентрали, с други думи, въпроса за това как охладителните системи, електроснабдяването и аварийните генератори могат да бъдат защитени. Други тестови фактори включват терористични и кибер-атаки и сблъсък на въздухоплавателни средства в електроцентралите.

Считаме, че консултациите и решението за тестовите критерии ще бъдат завършени до средата на май на срещата на Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG). До края на годината очакваме да са се провели цялостни тестове, за да се гарантират възможно най-високите стандарти за безопасност в 143-те атомни електроцентрали в Европейския съюз. Проведохме разговори с правителствата на Руската федерация и Украйна и през следващите няколко дни ще се свържем със Швейцария и Армения, както и с държавите, които планират да строят атомни електроцентрали, като Турция и Беларус. Нашата цел във всичко това е да се гарантира, че в държавите, които са в непосредствена близост до Европейския съюз, се прилагат най-високи стандарти за безопасност и тестови критерии за разследване на безопасността.

Знаем, че отговорността за енергийния микс, а оттам и за енергийните технологии, атомните електроцентрали и другите технологии, се пада на държавите-членки. През последните няколко дни стана ясно, че държавите-членки искат да запазят тези си правомощия. С други думи, не изглежда реалистично въз основа на настоящите договори и законодателство да се вземе решение по отношение на ядрената енергетика на европейско равнище. Според мен обаче тестът за безопасност, в който всеки трябва да вземе участие, е общият знаменател за всички държави-членки, заради налаганите от него високи стандарти, независимо от това дали те имат ядрена енергетика или не. Близо 76 % от електричеството във Франция се произвежда от ядрената енергия, докато в Австрия този показател е 0 %. Общо 14 държави-членки използват ядрена енергия, а 13 – не. В момента Германия проучва съкращаване на оперативния срок на електроцентралите си. Полша обмисля дали да изгради първата си атомна електроцентрала, а Италия обмисля дали да инвестира в допълнителни електроцентрали.

Успоредно с изпълнението на разследването на безопасността, ние считаме, че прехвърлянето на Директивата за ядрена безопасност в национален закон до юли тази година е от изключително голямо значение. Планът ни беше през 2014 г. да се извърши оценка на Директивата за ядрена безопасност, която беше приета от Парламента и от Съвета и която предстои да бъде транспонирана в националното законодателство. Искаме вече да пристъпим към изпълнението на тази идея. Възнамеряваме да ви информираме до края на годината за допълнителните ни съображения за това как директивата може да бъде засилена, защото в момента тя се отнася предимно до официалните правомощия и органите, които трябва да бъдат създадени, наред с други области.

Също така бих искал да спомена предложенията за ядрените отпадъци, която бяха представени от Комисията и които в момента се обсъждат от Парламента и Съвета. Те също ще спомогнат за съвместните мерки за гарантиране на възможно най-високи нива на безопасност. Знаем, че разследването на безопасността ще накара държавите-членки да си направят собствени заключения. Аз обаче разчитам на въздействието на реалността в този случай. Разчитам на държавите-членки да вземат под внимание оценката на безопасността, стандартите и необходимите мерки, приети от експертите, и да ги приложат на практика в държавите си и в атомните си електроцентрали. В средата на май ще ви съобщим кога очакваме да бъдем в състояние да ви представим проекта за стрес-тест и тестовите критерии, произведени на работно равнище.

 
  
MPphoto
 

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE.(NL) Г-н председател, от името на моята група бих искала да благодаря на г-н Йотингер, че започна да работи по въпроса за ядрената безопасност веднага след бедствието в Япония. Тази работа е от голямо значение за безопасността на гражданите ни, защото ядрената авария в Япония показа, че трябва да преразгледаме правилата си за ядрена безопасност.

Това е важна задача за вас и за Съвета, защото в Европа сме взаимно зависими по отношение на ядрената безопасност. Необходим е европейски стрес-тест за всички ядрени инсталации и, както казахте, критериите трябва да бъдат хармонизирани. Необходим е обективен и прозрачен доклад – тоест публичен доклад – относно този стрес-тест, чиято отправна точка трябва да бъде най-високото равнище на сигурност.

Г-н председател, надявам се, че Вие и държавите-членки работите усилено по този хармонизиран подход, за да можем да разчитаме, че най-високите стандарти за сигурност вече са в сила. Ако дадена ядрена инсталация не премине стрес-теста, Вие и Съветът трябва да гарантирате, че е налице ангажимент от страна на въпросната държава-членка за предприемане на незабавни действия. Тези действия могат дори да включват временното, или дори постоянно, затваряне на атомната електроцентрала. В тази връзка е важно да се включат и атомни електроцентрали, които са извън границите ни, защото понякога те имат още по-голямо въздействие върху гражданите ни, отколкото атомните електроцентрали, които са изцяло в Европа. Моля, обърнете голямо внимание на това.

Трябва внимателно да се проучат разглежданите действия и рискове. Ядрената енергия е енергиен източник, от който не можем да се откажем просто така, защото той осигурява голяма част от енергията ни и спомага за намаляване на емисиите ни от въглероден диоксид. Трябва обаче да преосмислим бъдещето си и възобновяемите енергийни източници и също така амбициозно да доразвием енергийната ефективност.

 
  
MPphoto
 

  Marita Ulvskog, от името на групата S&D.(SV) Г-н председател, ядрената енергия се различава от другите енергийни източници. Тя може за изключително кратко време да нанесе огромни щети на държавите, хората и бъдещите поколения. Ето защо се радвам, че явно има силна и широка подкрепа в Европейския парламент по отношение на ядрената енергия и въпросите, свързани с безопасността. Надявам се, че това ще доведе и до ясни, общи, съвместни решения.

Ядрената енергия не може да се регулира и контролира само на национално равнище. Ядрената енергия не признава национални граници, нито европейски граници. Ето защо разискването за безопасността и работата в това отношение трябва да обхваща множество въпроси. С оглед на това за нас е важно да се вземе възможно най-единодушно решение и поне веднъж да се пренебрегне факта, че имаме леко различни становища по въпроса за ядрената енергия. Тук става въпрос за общ интерес, в краткосрочен и дългосрочен план: безопасността.

В дългосрочен план положението показва неустойчивото състояние на настоящите ни енергийни доставки. Нямаме достатъчно разнообразен енергиен микс. Приказките за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност трябва да преминат в действия. Необходимо е смяна на парадигмата в енергийната ни политика, но в резолюцията не става въпрос за това. Това трябва да бъде началото за един нов старт за промяна на енергийната ни система в посока на устойчивата енергия и, разбира се, подготовка за стратегия, която поетапно прекратява използването на ядрена енергия – в някои случаи, в близко бъдеще, а в други – в малко по-дългосрочен или средно- до дългосрочен план.

 
  
MPphoto
 

  Lena Ek, от името на групата ALDE.(EN) Г-н председател, трагичните събития в Япония не само разкриха грешките и недостатъците в японските реактори. Събитията във Фукушима разкриха и недостатъците в международната система от предпазни мерки в атомните електроцентрали. Днес много европейци са загрижени за ядрената безопасност тук в Европа. Ето защо е от съществено значение Европейският съюз изчерпателно да преразгледа подхода си към ядрената безопасност.

Становището на либералите и демократите е, че предложените от Съвета стрес-тестове са прекалено слаби. Трябва да подложим на тест не само технологиите и географията, но и цялата култура на безопасност и готовност да се реагира при многостранни сценарии на бедствия. Абсолютно необходимо е тестовете да бъдат направени задължителни и да се основават на общи и прозрачни общностни критерии.

Би трябвало да е очевидно за всеки, че не можем да оставим правителствата и националните органи да се контролират сами. Вместо това стрес-тестовете трябва да се извършват от независими експерти и при пълна прозрачност. Всички факти трябва да бъдат направени публично достояние под надзора на Комисията.

(Ръкопляскания)

Днес това е единствената надеждна алтернатива на тази технология. Трябва да има цялостен преглед на законодателството на Европейския съюз в областта на ядрената безопасност от страна на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Следва да разполагаме с европейски стандарти и строги изисквания. Комисията, но също и Съветът, носят отговорност да излязат напред и да поемат отговорност. На последно място, от съществено значение е сега да си вземем поука за алтернативната енергия и енергийната ефективност. Време е да се вземе решение за задължителни цели.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE.(DE) Г-н председател, г-н Йотингер, Вие вече знаете, че нямам доверие на Вашите стрес-тестове. Бих искала да Ви обясня накратко защо това е така. Считам, че не е добре на националните органи и надзорните органи да бъде възложена отговорността за определяне на критериите за теста и оценяване на резултатите. До този момент единствено те бяха отговорни за надзора и тестването на атомните електроцентрали в Европейския съюз.

Членовете на тези органи ще бъдат част от един затворен клуб и с радост ще удостоверят, че атомните им електроцентрали са били безопасни, са безопасни и ще продължат да бъдат безопасни. Наистина ли считате, че националните регулаторни органи внезапно ще осъзнаят, че не са се справяли добре и са били твърде толерантни? Според мен това не е така, г-н Йотингер, а и Вие все още не сте ми обяснили как възнамерявате да гарантирате, че цялата тази система на надзор изведнъж ще стане независима.

Доброволният характер на стрес-тестовете е още едно доказателство, че не можем да им имаме доверието, което бихме искали. Вие обаче все още имате време да промените плановете си и да ни представите гаранция, че ще бъде предоставен достъп на независими експерти до електроцентралите. Можете да гарантирате, че всичко ще бъде тествано и че няма да видим само доклади на хартия от една система, която аз с право описах като затворен клуб, защото всички участници се познават и са приятели от десетилетия и винаги са приемали най-високите нива на риск.

Бих искала да Ви обясня, че в групата на Зелените/Европейски свободен алианс очакваме стрес-тестовете да бъдат изготвени по начин, по който показват кои атомни електроцентрали наистина вече не са приемливи и кои трябва да бъдат изключени от мрежата първо. Ако наистина искаме стрес-тестовете да доведат до промяна на посоката в Европа, за нас те са основа за изходен график, който ще започне сега и, ако всичко върви добре в Европа, може да приключи около 2025 г.

Бих искала от Вас да направите нещо конкретно, г-н Йотингер. През последните няколко години дадохте редица интервюта и обяснихте в Германия например, че знаете кои атомни електроцентрали няма да преминат тези стрес-тестове, както и че сте сигурен за някои от тях. Моля, направете имената на тези електроцентрали публично достояние. Ако една от тях е „Фесенхайм“, например – електроцентрала, която, както заяви френският надзорен орган, не е достатъчно защитена срещу високо ниво на водата или земетресения – тогава трябва да обявите имената на обектите, които представляват риск. Това би повишило общественото доверие в политиките Ви.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Giles Chichester, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал да благодаря на действащия председател и члена на Комисията за изявленията им. Премереното им съдържание контрастира на някои други изказвания. Преди всичко, нека не забравяме, че има огромна разлика между 50-годишните реактори в Япония и новите съоръжения, които се разработват в Европа – огромна разлика. Нека не забравяме също, че има огромна разлика между сеизмичните рискове в Япония и тези в Западна Европа. Преди всичко, трябва да бъдем абсолютно сигурни за случилото се, преди да предприемаме стъпки за разглеждане на това, какво правим и какво възнамеряваме да правим.

Съвременните реактори вече се разработват, за да издържат на рискове, които са били немислими преди 20 или 50 години. Радвам се, че сте съгласна с мен, г-жо Harms.

(Реплики от г-жа Harms)

Това беше грубо прекъсване и отнемате от времето ми за изказване, г-жо Harms.

Има предложение за мораториум. Аз съм против това, защото би било прибързано да се действа без научни доказателства. Трябва да разберем какво се е случило, преди да предприемаме каквито и да било стъпки за промяна на нашата вече внушителна култура на безопасност в Европа. Съгласен съм, че искаме да засилим културата си на безопасност, но нека не действаме прибързано.

 
  
MPphoto
 

  Sabine Wils, от името на групата GUE/NGL.(DE) Г-н председател, неотдавна в Германия се състояха демонстрации, в които 250 000 души призоваха за незабавно прекратяване на използването на ядрена енергия и преминаване към 100 % възобновяема енергия. И двете неща са възможни.

След Чернобил и Фукушима е ясно, че ядрената енергия винаги ще включва остатъчен риск. Ето защо трябва да бъде задължително стандартите за ядрена безопасност в цяла Европа да се основават на най-добрите съществуващи технологии. Въпреки приемането на директивата на Съвета относно ядрената безопасност на ядрените инсталации през 2009 г., съществуващите стандарти за безопасност са все още в сила в държавите-членки.

Ето защо спешно е необходимо преразглеждане на тази директива с участието на Парламента по процедурата за съвместно вземане на решение, което не се основава на Договора за Евратом. Искам да видя инициатива, която включва възможно най-голям брой групи в Парламента и която ще призове Съветът и Комисията да изготвят предложение за директива в този смисъл. Считам, че е необходим сценарий за излизане от ядрената енергетика, който обхваща цяла Европа.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela, от името на групата EFD.(EN) Г-н председател, съгласна съм с казаното до момента, както и че трябва да обмислим мораториум утре, както предложи г-н Chichester.

Искам обаче да добавя следното: навлизаме в нова ера, в един нов свят. Всички природни бедствия, случили се през XXI век, бяха мега-бедствия: мега-пожари, мега-земетресения и мега-вълни. Как можем да се защитим и избегнем ядрената заплаха, произтичаща от тези бедствия? Можем да видим, че има опасност и от мега-жертви вследствие на тези катастрофи.

В Парламента осъждаме престъпленията срещу човечеството. Считам ефективността на „TEPCO“ като дружество за нова форма на престъпление срещу човечеството: без прозрачност, без предпазни мерки и нищо не се прави за работниците, които се борят с проблема. Призовавам всички да помислите за това ново престъпление срещу обществото, с което ще се сблъскаме през XXI век.

 
  
MPphoto
 

  Pilar del Castillo Vera (PPE).(ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, нуждаем се от енергия за хранене, пътуване, обучение, лечение на болести и за много други неща. Тази енергия винаги е идвала от най-различни източници. В някои случаи, от най-старите източници като водна енергия, енергия от изкопаеми горива и дори ядрена енергия; в други случаи, от най-съвременни, като например възобновяеми енергийни източници. Освен това се разработват технологии за постигане на по-висока безопасност, в някои случаи, или за по-голяма ефективност, какъвто е случаят с възобновяемите енергийни източници.

Има и изследвания, които все още не са приложени, като например съхраняването на въглерод, или такива, които се очаква да – и ще – доведат до термоядрена енергия. Всичко това е необходимо, госпожи и господа, защото човешкият живот функционира и се развива на основата на постоянни подобрения на използваните ресурси и изследванията, които правят това възможно. Комуникациите, енергетиката, медицината и обучението се основават на това – постоянното подобрение на всичките ни ресурси.

Неотдавна вълната цунами и породилото я земетресение причиниха големи щети на хората в Япония, включително жертви, безследно изчезнали хора и материални загуби, както и значителни повреди на централата във Фукушима. С оглед на това трябва да се подобри безопасността.

Утре Парламентът ще гласува за обща резолюция, по която по-голямата част от парламентарните групи постигнаха съгласие. Тя е израз на това, което ни обединява, а не това, което ни разделя. Бих искала да помоля групите да останат верни на съдържанието на предложението и да не позволяват собствените им интереси да попречат на общия интерес или на споделеното становище, което постигнахме по това предложение. Това е нашата отговорност за утре.

 
  
MPphoto
 

  Teresa Riera Madurell (S&D).(ES) Г-н председател, преди всичко, бих искала да изразя дълбокото си съчувствие на жертвите и семействата, които бяха евакуирани заради ядрената авария.

Госпожи и господа, поуката, която наистина трябва да извлечем от тази авария, е спешната нужда от засилване на мерките за сигурност. Сигурността обаче включва и човешки ресурси. Трябва да се гарантира най-високото ниво на обучение за служителите, които работят в сектора. Трябва да се гарантират оптимални условия на труд. Създаването на отлична рамка за обучение и работа е задача, която може да се извърши в рамките на европейските институции.

Също така бих искала да подчертая ангажиментите, поети от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) в техния енергиен план за Европа, които включват ангажимент в подкрепа на възобновяемите енергийни източници, инфраструктурата, енергийната ефективност и електрическата мобилност. Във връзка с това аз също така смятам, че следва да възобновим разискването относно въглищата, защото това е единственият ни местен източник на енергия от изкопаеми горива.

 
  
MPphoto
 

  Fiona Hall (ALDE).(EN) Г-н председател, стрес-тестовете на техническите стандарти не са достатъчни. Не става въпрос само за земетресения. Проблемът в Япония беше натрупването на събития: наводнение, загуба на захранване и прекъсване на комуникациите. Видяхме как един проблем води до друг, както и че самата радиоактивност на обекта във Фукушима сега изключително затруднява работата по осигуряване на безопасността, която трябва да продължи.

Една ядрена авария не е линейно събитие; последиците се разпространяват като радиоактивността, която все още се изпуска в морето. Ето защо е изключително важно предложените стрес-тестове да вземат предвид многобройните, сложни, геометрични последици от едно бедствие.

Г-н член на Комисията, както казахте, държавите-членки имат право да решават собствения си енергиен микс, но Вие имате отговорност за ядрената безопасност. Съгласен ли сте, че държавите-членки трябва да наложат мораториум върху планирането и въвеждането в експлоатация на нови атомни електроцентрали? Какво ще предложите, за да се гарантира, че правителствата и инвеститорите вече ще насочат вниманието си върху това как да се постигне по-голяма ангажираност по отношение на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници?

 
  
MPphoto
 

  Claude Turmes (Verts/ALE).(DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, драматичните събития в Япония ни показаха, че единствената напълно безопасна атомна електроцентрала е тази, която не е била построена или която е била закрита. Това са единствените електроцентрали, които са напълно безопасни. След събитията в Япония знаем, че всички други твърдения не са верни. Гражданите на Европа знаят това и ето защо те искат да видят категоричен отговор от наша страна. Единственият отговор, който можем да дадем, е, че визията ни е за развитие на Европа, която се основава изцяло на възобновяеми енергийни източници.

Можем постепенно да започнем да прилагаме тази визия на практика чрез комбинация от енергийна ефективност в домовете, транспорта, промишлеността и производството на електроенергия, широка гама от възобновяеми енергийни източници и използването на природен газ като преходно гориво. Г-н Йотингер, Вие сте в процес на изготвяне на Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. Въпросът ни към Вас е: готов ли сте да работите с нас за една такава визия? Сигурен ли сте, че Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. трябва да се използва като основа за обсъждане не само с експерти, но и с гражданите на Европа за едно различно бъдеще за енергетиката в Европа?

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański (ECR).(PL) Г-н председател, ако днес трябва да си извлечем поука и да се подготвим след случилото в Япония, трябва да направим това много предпазливо. Ще трябва да се концентрираме и да помислим внимателно. Едно отстъпване от ядрената енергетика или налагането на нереалистични изисквания за тази част от енергийната ни система няма да реши нищо. В непосредствена близост до границите ни ще бъдат построени все повече електроцентрали, които няма да бъдат предмет на нашите стандарти за безопасност или надзора на регулаторните ни органи. В Калининград и Беларус днес това вече се прави в отговор на търсенето от Централна Европа. Отстъпването на ядрената енергетика от Съюза ще покаже безсмислието на усилията ни. Отново ще нанесем удар на конкурентоспособността на енергийната ни система и по този начин и на нашата икономика и промишленост. За кой ли път екологичните планове ще са от полза за нашите конкуренти, най-вече от Русия. Ето защо, ако днес повишим стандартите, които изискваме от ядрената енергетика, трябва да имаме гаранция, че електроенергията, произвеждана от реактори, които са извън границите ни, ще бъде предмет на същите строги критерии.

 
  
MPphoto
 

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). (CS) Г-н председател, има няколко възможни извода, които могат да се извлекат от катастрофата в Япония. На първо място, енергийният сектор трябва да бъде под контрола на държавата и във всяка електроцентрала трябва да има надеждни резервни съоръжения, които да бъдат разположени на безопасно разстояние. Дружеството TEPCO се държа безотговорно. На второ място, трябва да подкрепим опазването на околната среда по всякакъв възможен начин и да кажем „не“ на екологичните паникьори, които отдавна изнудват Европа. На трето място, необходима е промяна на настроението в Парламента и в Комисията. В Европейския парламент отдавна цари нецивилизована атмосфера и е необходима Комисия, съставена от смели мъже и жени, които не се боят от нови решения и имат пионерски дух, а не хора, които бягат от отговорност и подобно на един определен вид бръмбар търкалят пред себе си топки от дребнави лични интереси, дори по отношение на европейските позиции.

 
  
MPphoto
 

  Peter Liese (PPE).(DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, напълно подкрепям общата резолюция. Изпращаме две конкретни послания на онези, които са на отговорни позиции в държавите-членки, и на населението на Европа. Необходими са общи правила, които да ни защитават от ядрени аварии в цяла Европа. Времето за тесногръд подход към ядрената безопасност отдавна отмина. Две по-стари атомни електроцентрали в Германия, на 180 км от Страсбург, бяха временно затворени и изключени от мрежата. На около 100 км от тук във „Фесенхайм“ се намира реактор, който, доколкото знаем, не е по-безопасен от двете електроцентрали в Германия, които бяха изключени от мрежата вследствие на събитията в Япония.

Този пример ясно показва, че са необходими общи критерии на много високо равнище. Разполагаме с необходимото правно основание и въпросът за това какво можем да постигнем със съществуващото правно основание винаги ще бъде политически. Трябва да постигнем много повече, отколкото в миналото.

Второто послание е, че независимо от решенията, взети в държавите-членки, както и че някои ще изключат електроцентралите си по-бързо от други, не трябва да заменяме изгубената енергия с допълнителен внос на газ от Русия например. Параграфи 21 и 22 показват насоката, в която искаме да вървим. Искаме повече енергия от възобновяеми източници и по-голяма енергийна ефективност. Г-н Йотингер, преди събитията във Фукушима Вие представихте план за действие в областта на енергийната ефективност. Това беше важна стъпка напред, която сега трябва да се приложи на практика още по-спешно.

Лично аз споделям мнението на мнозинството в Парламента, че са необходими задължителни цели. Вече не искаме да използваме изкопаеми горива. Искаме работни места в търговията и промишлеността. Енергийната ефективност е икономически ефективна и затова трябва спешно да постигнем напредък в тази област.

 
  
MPphoto
 

  Catherine Trautmann (S&D).(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ядрената енергия е невъглероден енергиен източник, но и преходен източник на енергия, който зависи от изчерпаеми ресурси. Това е и потенциално опасен вид енергия. След Фукушима, очевидният приоритет е да се направи оглед на безопасността на нашите електроцентрали. Тези стрес-тестове трябва да се извършат по възможно най-съгласуван начин на равнището на Съюза и евентуално не в непосредствена близост до него, от независими лица, които работят в съответствие с най-строгите стандарти и при най-голяма прозрачност.

На второ място, борбата срещу изменението на климата изисква съгласувана и амбициозна политика. Въпреки че ядрената енергия означава, че можем да отделяме по-малко въглероден диоксид в атмосферата за производство на необходимата електроенергия, то ние не трябва да сме зависими от нея. В държави като Франция, които произвеждат ядрена енергия, намаляването на дела й е предпоставка за всяко всеобхватно решение. Този процес означава, че трябва да удвоим усилията си що се отнася до енергоспестяване и увеличение на дела на възобновяемите енергийни източници, които в средносрочен и дългосрочен план ще бъдат в състояние да обхванат почти цялото ни потребление. Тук става въпрос за безопасността на електроцентралите, но не трябва да се забравя и сигурността на доставките в целия Европейски съюз, така че никоя държава да не се сблъска с икономически затруднения.

И накрая, истинската солидарност изисква създаването на Енергийна общност.

 
  
MPphoto
 

  Corinne Lepage (ALDE).(FR) Г-н председател, по отношение на безопасността, аз, разбира се, с радост ще подкрепя всички предложения, направени от моите колеги относно важната независимост на онези, които ще бъдат отговорни за извършване на стрес-тестовете, и идеята, че тези правила ще бъдат определени на общностно равнище.

Нека обаче не се залъгваме: имаме няколко стари електроцентрали, които са проектирани, без да е отчетено натрупването на рискове и вследствие на това, независимо дали се проведат стрес-тестове, никога няма да постигнем пълна безопасност със съществуващите електроцентрали. Трябва да бъдем напълно наясно с това. Освен това не смятам, че повечето европейски граждани днес приемат идеята да се плати цената на ядрена авария в Европа. Това е лукс, който не можем да си позволим; трябва да бъдем напълно наясно с това.

Ето защо трябва да се организира постепенното спиране на ядрената енергетика, като същевременно се отчетат икономически нужди, нуждите ни от гледна точка на заетостта, промишления ни капацитет и изискването да не се увеличават емисиите от парникови газове. Смятам, че всички сме наясно с това.

Как да постигнем това? Посредством големия европейски проект, а именно поетапното прекратяване на използване на ядрена енергия. Claude спомена 15 години. Смятам, че това е много оптимистично – вероятно ще отнеме по-дълго време. Това обаче е много добър проект, който може да мобилизира европейците, да възстанови доверието в нас и в институциите, защото извън Фукушима, г-н председател, това все пак е акт на неподчинение спрямо публичните и надзорните органи. Трябва да бъдем наясно с това.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE). (Въпрос към г-жа Trautmann, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8)(DE) Г-н председател, бих искал да помоля г-жа Trautmann да ми отговори на един въпрос. Във Франция има система от независими регулаторни органи, които вършат много добра работа. Считате ли, че френският модел може да се приложи в цяла Европа, с европейски регулаторен орган, който се основава на френската система?

 
  
MPphoto
 

  Catherine Trautmann (S&D).(FR) Г-н председател, благодаря на моя колега, г-н Rübig, че зададе този въпрос. Смятам, че всъщност френският регулатор е независим – за това свидетелстват предложенията му. Смятам, че като се има предвид логиката на споменатото от мен по отношение на Европейската енергийна общност, трябва да имаме независим регулаторен орган на европейско равнище и да осигурим средствата за надзор, за да се гарантира, че работата на регулатора е независима, както и че той действително е компетентен.

 
  
MPphoto
 

  Corinne Lepage (ALDE). (Въпрос към г-жа Trautmann, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8) (FR) По тази точка, г-жо Trautmann, независим орган на хартия, да. Като се има предвид състава му и факта, че няма плурализъм сред хората, които го съставят, можем да си зададем много въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Catherine Trautmann (S&D).(FR) Г-н председател, на национално равнище, винаги е възможно да се постави под въпрос състава и от тази гледна точка съм съгласна със забележката на г-жа Lepage. Смятам, че скоро ще станем свидетели на период, в който плурализмът може да бъде гарантиран по-добре, но във всеки случай не бих искала да поставя под въпрос честността на работата на хората, които са се заели със задачата си съвестно, и по-специално един човек, г-н Lacoste.

 
  
MPphoto
 

  Evžen Tošenovský (ECR). (CS) Г-н председател, в продължение на вече няколко седмици следим със затаен дъх невероятната борба с последиците от гигантското земетресение и последвалото цунами в Япония. Възхищавам се и на начина, по който японците се справиха с него – нещо, което досега не беше казано.

Хората винаги се учат от всяко бедствие. Събития като тези винаги са водили до технически подобрения и мерки за безопасност. Хората не спират да летят след големи самолетни катастрофи. Надеждността и безопасността се подобряват. Важно е да се събере целия опит от аварията в Япония за функционирането на атомните електроцентрали. Трябва да направим правилна оценка на този стрес-тест за екстремни природни условия и да получим възможно най-много данни за техническите мерки и мерките за безопасност. Атомните електроцентрали трябва да бъдат готови да издържат на екстремни природни бедствия.

Трябва също така да си вземем поука от процедурите за извънредни ситуации, защото това също е част от функционирането и безопасността на електроцентралата. Политиците трябва да се въздържат от бързи и прости решения. Със сигурност е разумно да има максимален брой повторни проверки на атомните електроцентрали. Японският опит е възможност за отговорна оценка на съществуващите стандарти за безопасност, без излишно политическо самоизтъкване.

 
  
MPphoto
 

  Herbert Reul (PPE).(DE) Г-н председател, госпожи и господа, всеки знае, че има много различни мнения както в държавите-членки, така и тук сред политически групи, по въпроса за това дали следва да имаме ядрена енергия или не.

Разискването днес показа, че има различаващи се мнения и в самите групи. От друга страна, в Япония се случи бедствие, което представлява огромен проблем. Започнахме разискване по темата и смятам, че резолюцията ни предлага важна възможност да се съсредоточим днес и утре върху един конкретен въпрос, а именно дали можем съвместно да повишим стандартите си за безопасност и дали ще бъдем в състояние да въведем някакви по-големи европейски правомощия или по-тясно европейско сътрудничество.

Въпреки че в резолюцията има много неща, които не харесвам, аз съм на мнение, че колегите ми са свършили отлична работа, защото са изготвили текст, който обръща по-голямо внимание на безопасността и европейското сътрудничество. Ето защо бих искал да попитам дали не е крайно време да се възползваме от възможността, която ни предоставя разискването днес и утре да оставим настрана въпроса дали трябва да отстъпим от ядрената енергетика или дали сме ентусиазирани поддръжници на ядрената енергия и да се съсредоточим върху този въпрос. Ако можем всички да постигнем съгласие да не поставяме внесените изменения на утрешното гласуване – бих искал само да бъдат представени – и да се съсредоточим върху гласуването с голямо мнозинство или може би дори единодушно за по-голяма безопасност и по-големи европейски правомощия, ще постигнем много повече за репутацията на Европейския парламент и за процеса на извличане на поуки от събитията в Япония, отколкото ако продължим със споровете, които водим винаги. Може би можем да ги отложим до по-следващата седмица. Бих искал да ви помоля да помислите дали да не опитаме по този начин.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността 8)

 
  
MPphoto
 

  Rebecca Harms (Verts/ALE).(DE) Г-н председател, г-н Reul, знаете, че винаги съм подкрепяла по-голямата безопасност в ядрената промишленост. Не постигнах много по отношение на Директивата за ядрена безопасност, която приехме преди две години. Голяма част от Парламента беше против по-високите стандарти за безопасност. Темата за едно ново усещане на взаимно доверие ни представя пред друг голям проблем. Парламентът няма с какво да допринесе за това разискване. Ако има някакво съмнение, решенията за ядрената безопасност и стрес-тестовете ще се взимат от Съвета и Евратом. Парламентът ще бъде изключен от процеса. Като цяло сме в състояние да изразим мнението си, но дали това ще има някакви последици или не, един бог знае. Ако сега казвате, че ще се предприемат действия срещу стария Договор за Евратом в бъдеще и ще се гарантира наличието на консултации и прозрачност във всички области, свързани с безопасността, вероятно ще бъдем в състояние да постигнем съгласие.

 
  
MPphoto
 

  Herbert Reul (PPE).(DE) Г-н председател, г-жо Harms, не разбрах напълно въпроса Ви, защото не беше въпрос. Това обаче не е лошо нещо, защото положих усилия и ще продължавам да полагам усилия, за да се възползваме от тази възможност. Знаете, че имаме напълно противоположни становища по темата.

Би изпратило важен сигнал, независимо от въпроса за правомощията, ако можем да постигнем съгласие по въпроса за по-голямата безопасност с голямо мнозинство. Резолюцията обхваща редица области, много повече от тези, които вече сме приели, и много повече, отколкото бях готов да се съглася. Това е така и Вие сте абсолютно права. Ако успеем обаче да постигнем съгласие за по-голяма безопасност и по-големи европейски правомощия, ще изпратим сигнал на държавите-членки. Ако направим това утре въз основа на спор, защото сме на различно мнение по отношение на въпроса за това дали трябва да отстъпим от ядрената енергия или не, тогава това вероятно няма да окаже голямо влияние. Това е всичко, което искам – нито повече, нито по-малко.

 
  
MPphoto
 

  Giles Chichester (ECR).(EN) Г-н председател, аз съм дълбоко обиден, че г-жа Harms само отправи реплики по мой адрес, а вдигна синята си карта за моя колега, г-н Reul. Не мога ли да бъда третиран по същия начин?

 
  
MPphoto
 

  Michael Cramer (Verts/ALE). (Въпрос към г-н Reul, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)(DE) Г-н председател, г-н Reul, исках да Ви попитам дали личната Ви позиция се е променила изобщо? Пуловерът, който съм облякъл днес, е на 30 години. В онези дни правихме демонстрации срещу ядрената енергия. Така наречените експерти ни казаха, че има риск от авария веднъж на десет хиляди години. Директорът на Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата, г-н Шнелхубер, неотдавна заяви в интервю с „Ди цайт“, че това е така. Ако разделите десет хиляди на 400 атомни електроцентрали в света, резултатът е 25 години. Ето защо можем да очакваме авария на реактор на всеки 25 години. Първо Чернобил, след това Фукушима. Къде ще е следващата?

Променили ли сте позицията си по този въпрос? Все още ли считате, че атомните електроцентрали са безопасни, или споделяте мнението ми, че „Цвентендорф“ е единствената безопасна атомна електроцентрала в света?

 
  
MPphoto
 

  Herbert Reul (PPE).(DE) Г-н председател, разбира се, мнението ми се промени, но не из основи. Толкова ли е лошо човек да променя възгледите си за нещо? Мнението ми обаче се промени много и аз се надявам, че сте забелязали това. Обясних, че ще гласувам в подкрепа на настоящата резолюция, ако остане в сегашния си вид. Това е голяма промяна в сравнение с предишните ми възгледи. Можете да го приемете за задоволително или незадоволително. Не отстъпвам от казаното от мен. Би било добре, ако можем да приемем настоящата резолюция единодушно.

 
  
MPphoto
 

  Jo Leinen (S&D).(DE) Г-н председател, чухте казаното от председателя на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Сега говоря като председател на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и разликите не могат да бъдат по-големи. Фактът, че се нуждаем от най-високите стандарти за безопасност за всички атомни електроцентрали се разбира от само себе си. Всички сме съгласни с това. Г-н Йотингер, Вашият стрес-тест е важна първа стъпка, но той не отива достатъчно далеч. Също така считам, че трябва да преосмислим подхода си и да излезем с нов, който е по-подробен и е далеч по-съществен. Ето защо, наред с най-високите стандарти за безопасност в Европейския съюз, се нуждаем и от сценарий за премахване на една рискова технология, чието използване не можем да оправдаем в гъсто населения европейски континент.

Г-н Reul, Вие и останалите просто ще трябва да се съгласите с това. Вашите колеги в Берлин са постигнали много по-голям напредък от Вас тук в Страсбург и Брюксел. Те вероятно са достигнали повратната точка, докато Вие не отстъпвате от старите си идеи. Надявам се, че можем да излезем с формулировка, сценарий и стратегия за отстъпване от ядрената енергия. Г-н Йотингер, пътната карта, която ще представите през юни тази година, ще бъде чудесна възможност за постигане на това. След стрес-тестовете трябва да ни представите и идеята си за това как да се сложи край на ядрената технология.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Antonio Cancian (PPE).(IT) Г-н председател, г-жо Гьори, г-н член на Комисията, госпожи и господа, считам, че трябва да изкажем съболезнования на всички жертви на голямото бедствие, което засегна Япония. Положението е наистина тревожно, но считам, че задачата на политиката не е да взима решения в условията на паника, а да се опитаме да останем рационални и да се посрещнем действителността възможно най-добре.

Въпреки това считам, че трябва да започнем от две много важни съображения. Първото е, че има само едно небе, но земята все още е разделена от граници, които нямат нищо общо с проблемите, които разглеждаме, а второто е, че винаги трябва да се стремим към устойчиво развитие, което има множество компоненти. Това устойчиво развитие има три компонента, които трябва да се обединят: икономически, екологичен и социален. Ако успеем в това усилие считам, че ще направим крачка в правилната посока.

Считам, че внесената резолюция, която напълно подкрепям и която беше широко споделена, идва в точния момент, за да поемем отговорността на безопасността, въпрос, който трябва да представлява диагноза на настоящото положение, и да гледаме към бъдещето. Как трябва да гледаме към бъдещето? Като отговорим на критерии, за които поехме ангажимент да зачитаме, и преди всичко като се стремим да постигнем решения, свързани с ефективността и обновяването, които винаги трябва да вземат предвид културата и иновациите в научните изследвания, включително Международния термоядрен експериментален реактор (ITER).

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Председателството беше информирано, че днес г-н Leinen има рожден ден, така че честит рожден ден, г-н Leinen.

 
  
MPphoto
 

  Edit Herczog (S&D).(HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ядрената безопасност има човешки облик. Проектирането, построяването, експлоатирането, надзорът и закриването на една електроцентрала и изготвянето на свързаните с това закони са все човешки дейности. Следователно ключовият елемент на безопасността е знанието и максималното използване на човешката дейност. Поддържането и практическото приложение на тези познания са от съществено значение както във връзка с експлоатацията на атомните електроцентрали, така и дълго време след това във връзка със закриването им. Съгласна съм с провеждането на стрес-тестове и съм съгласна, че натрупаният опит следва да се включи в Директивата за ядрена безопасност.

Съгласна съм, че трябва да провеждаме трансгранични проверки, дори и само за успокоение на населението. Съгласна съм, че следва да направим всичко възможно, за да участваме в международни организации, допринасяйки с най-добрите си познания. Особено съм съгласна, че трябва да използваме научноизследователските и развойните дейности за обезопасяване на ядрените отпадъци от последните 60 години. Има едно нещо, с което съм особено съгласна: каквото и решение да се вземе по отношение на енергията, трябва да настояваме 500-те милиона души в Европа да бъдат снабдявани с електроенергия. Благодаря ви за вниманието.

 
  
MPphoto
 

  Gaston Franco (PPE).(FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, днес става дума за подобряване на безопасността на ядрената енергия, а не за поставяне на гражданската ядрена енергия под въпрос, когато тя е съществен елемент от енергийната независимост и от борбата срещу парниковите газове в много държави-членки на Европейския съюз.

Европейската инициатива за извършване на стрес-тестове на всички наши атомни електроцентрали е първата съществена и разумна стъпка, която отговаря на очакванията на европейските граждани. Трябва да проведем тези тестове, като се използва общ подход и общи критерии, чиято методология ще трябва да бъде поверена на Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност. Съседните на Европейския съюз държави също следва да преминат през тези тестове, като се имат предвид съществуващите трансгранични рискове.

Освен тестовете Европейският съюз трябва да работи за хармонизиране на международните стандарти на най-високо равнище, в рамките на Г-20 и Международната агенция за атомна енергия, въз основа на целите на Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране за нови реактори. В рамките на Европейския съюз следва да насърчим и засилим сътрудничеството между националните органи за безопасност.

Европейският съюз трябва да служи за модел както за затягане на правилата, така и по отношение на усилията в знак на солидарност. Предвид този вид бедствия смятам, че създаването на Европейски сили за гражданска защита е необходимо повече от всякога.

 
  
MPphoto
 

  Kathleen Van Brempt (S&D).(NL) Г-н председател, точно така: ще откриете защитници и противници на ядрената енергия във всички политически сили. Това, което не разбирам обаче, е защо някои хора все още не са отворили очи по отношение на тази тема, дори и след Фукушима. Случи се немислимото. Съчетание от фактори доведе до бедствие, което спокойно можеше да се случи и в нашата част на света. Няма такова нещо като нулев риск. Днес трябва да предприемем три стъпки.

На първо място, както предложи членът на Комисията, стрес-тестът следва да се проведе с пълна прозрачност, като същевременно следва да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че той обхваща възможно най-голям брой съоръжения. Все пак трябва да гарантираме също, че ще предприемем действия въз основа на резултатите от стрес-тестовете. Всяка атомна електроцентрала, която не е безопасна, трябва да бъде закрита.

На второ място, трябва да се гарантира организирането на прекратяване на употребата на ядрената енергия. Не може атомни електроцентрали, които са построени да работят 30 години, да са все още в експлоатация след четиридесет или дори петдесет години.

На трето място, би било твърде абсурдно ако ние в Европейския съюз решим да се построят нови атомни електроцентрали. Има само един път напред в Европа и това е енергията от възобновяеми източници, и ние в Парламента трябва да постигнем консенсус в подкрепа на възобновяемите енергийни източници.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik (PPE).(PL) Г-н председател, на 26 април ще е изминал четвърт век от бедствието в „Чернобил“, най-тежката ядрена авария в историята. Двадесет и пет години по-късно си спомняме всички жертви на трагедията, онези които пострадаха и онези, които до ден днешен все още усещат последиците от катастрофата. За съжаление, тази трагична годишнина съвпадна със събитията в Япония. Припомняйки „Чернобил“ската катастрофа, бих искал да изразя солидарността си с японския народ, който се бори с последиците от аварията в АЕЦ „Фукушима“, която беше причинена от вълните на цунами.

Дори днес може да се открие замърсяване в храни, произведени в регионите в Украйна, които бяха изложени на радиоактивен цезий 137 – изотоп, който има период на полуразпад от 30 години. „Грийнпийс“ проведе изследване, което показва, че в поне две провинции – Житомир и Ровно – местното население консумира заразено мляко, гъби, плодове, сладководна риба и зеленчуци. Според официални данни, има високо ниво на радиация в области на разстояние от 30 км от електроцентралата. Изчислено е обаче, че засегнатата област всъщност може да обхваща около 50 000 кв. км в множество провинции в Украйна.

В момента има 165 работещи реактора в Европа, без да броим Русия. Важно е да се знае, че те не само се намират на територията на Европейския съюз, но и в съседни държави в близост до границите на Съюза. Русия и Беларус започват изграждането на електроцентрали в близост до границите на Съюза. Трябва да зададем въпроса каква гаранция може да бъде дадена за тяхната безопасност? Не трябва да се купува енергия от атомни електроцентрали, които се намират извън границите на Европейския съюз, ако те не съответстват на най-високите стандарти за безопасност, както е определено от стрес-тестовете в Европейския съюз.

(Председателят прекъсва оратора)

Ще повторя: в момента Русия и Беларус строят атомни електроцентрали в близост до границите на Европейския съюз. Във връзка с това считам, че държавите-членки на Европейския съюз не трябва да купуват ядрена енергия от тези електроцентрали, ако те не преминават стрес-тестове, които са същите като тези, които се изискват в Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Enciu (S&D).(RO) Г-н председател, искам да започна, като изразя дълбокото си съчувствие към японския народ. Смятам, че сега е важно да им окажем пълната си подкрепа.

Аварията във Фукушима ни показа, че някои съществуващи атомни електроцентрали не са безопасни. Ето защо трябва да отдадем по-голямо значение на ядрената безопасност. Считам, че е от жизненоважно значение незабавно да се извършат тестове за безопасност на атомните електроцентрали.

От друга страна обаче, трябва да избегнем клопката на емоционалните и необоснованите решения за това дали да запазим или да се откажем от ядрената енергия. Решението за състава на енергийния микс трябва да остане под юрисдикцията на държавите-членки, докато ролята на Европейския съюз трябва да бъде да се гарантира, че се прилагат най-високите стандарти за безопасност. Всяка мярка, предприета на европейско или национално равнище по отношение на енергийния микс, и регулирането на ядрената енергия обаче трябва да се основават на високо ниво на научна обективност.

 
  
MPphoto
 

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE).(LV) Г-н председател, в момента ядрената енергия генерира приблизително една трета от общото енергопотребление в Европа. Ако искаме да заменим този капацитет за кратко време, има само две реални алтернативи – увеличение на използването или на въглища, или на природен газ. И двете алтернативи имат своите трудности. При въглищата, това са емисиите от въглероден диоксид. При природния газ, разбира се, проблемът е, че по-голямата част се внася от Русия. Ето защо в краткосрочен план могат да се направят две неща. По-важното е това, което вече беше обсъдено – увеличение на мерките за безопасност. Госпожи и господа, няма да е достатъчно да се увеличат мерките за безопасност в Европа обаче, защото държавите в съседство с Европа, Русия и Беларус, продължават напред, независимо от разискванията ни относно ядрената безопасност. Те ще развият своите реактори и затова трябва да гарантираме, че високите стандарти на Европа ще бъдат наложени не само в Европа, но и в останалата част на света и най-вече в съседните ни държави, Русия и Беларус. Естествено, второто нещо, което Европа трябва да направи, и което можем да направим в краткосрочен план, е постоянно да засилваме мерките си в областта на енергоспестяването и да поставим още по-голям акцент върху възобновяемите енергийни източници, като се използват повече източниците на вятърна, слънчева и водна енергия и енергия от биомаса. Естествено, и в дългосрочен план, именно енергоспестяването и повишеното използване на вятърна, слънчева и водна енергия и енергия от биомаса ще намали зависимостта ни както от ядрена енергия, така и от вноса на енергийни източници.

 
  
MPphoto
 

  Mario Pirillo (S&D).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, новините по отношение на Фукушима са все по-тревожни. Границите на безопасност са били значително превишени и не знам какво ще се случи в близко бъдеще. Налице е липса на ясни и прозрачни комуникации.

Трябва да се извършват стрес-тестове на съществуващите атомни електроцентрали и ако резултатът предизвика сериозно безпокойство, трябва да имаме смелостта да призовем за незабавното им закриване. Трябва да се въведат по-високи международни стандарти за безопасност и не трябва дори да се обмисля построяването на нови атомни електроцентрали. Трябва да подготвим пътя за поетапно прекратяване на използването на този вид енергия, който причинява непоправими щети на околната среда и човешкото здраве.

От съществено значение е внимателно да се обмисли развитието на бъдещите енергийни политики. Спешно трябва да изготвим политики, които са насочени към енергоспестяване и енергийна ефективност, както и по-големи инвестиции в научни изследвания в областта на новите технологии и възобновяемите енергийни източници. И накрая, трябва да започнем обсъждане с гражданите и местните органи.

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE).(SL) Г-н председател, съгласна съм с колегите, които заявиха, че ядрената безопасност следва да се гарантира на европейско равнище. Госпожи и господа, в тази връзка обаче трябва да признаем, че „култура на безопасност“ е много широко понятие, което взима предвид както... което включва както безопасна ядрена технология, така и гарантирането на подходящи финансови средства, човешки ресурси, подходящи стандарти за безопасност и силни и независими надзорни органи. Според мен всичко това също трябва да е част от тези европейски стандарти за безопасност. Тук не става въпрос, че нямаме доверие на съществуващите институции, а че трябва да се гарантира, на институционално равнище, възможно най-висока безопасност и в бъдеще.

Г-н член на Комисията, заявихте, че държавите-членки не се интересуват от това, но кои са тези държави-членки? Ако попитате гражданите ни (а такива проучвания на общественото мнение вече са извършени), ще видите, че те нямат против някои от правомощията да бъдат прехвърлени на Европейския съюз.

Трябва ясно да заявя, че аз съм против закриването на атомни електроцентрали по политически причини. Има няколко атомни електроцентрали в Япония и една от тях беше засегната от тази сериозна ядрена авария. Преди да приемем различни мерки, трябва да разполагаме с доводи и експертни заключения. Ето защо трябва да имаме експертни анализи на случилото се във Фукушима, ако искаме да разберем истинските причини за ядрената авария и повредата на ядрото.

В заключение, позволете ми само да кажа, че ни предстои още много работа за приемането на директива за радиоактивните отпадъци и че с тази директива ще бъдем в състояние да покажем, че сме сериозни.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano (ALDE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да попитам моята колега дали хиляди смъртни случаи не са въпрос, който си заслужава да се разгледа и обмисли дълго време, след като тя току-що заяви, че нямаме достатъчно основания да считаме, че ядрената енергия е опасна. След като в Япония имаше хиляди нови смъртни случаи, исках да попитам дали този факт не е достатъчен.

 
  
MPphoto
 

  Judith A. Merkies (S&D).(EN) Г-н председател, бих искала да попитам моята колега колко атомни електроцентрали трябва да пострадат, преди тя да каже, че са достатъчно. Тя заяви, че само една атомна електроцентрала в Япония е пострадала. Беше засегната не една, а шест атомни електроцентрали. Колко са й необходими, за да си промени мнението?

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(DE) Г-н председател, г-жо Jordan Cizelj, в Кръшко, във Вашата държава, има електроцентрала, която се разглежда доста критично, защото се намира в земетръсна зона, наред с други неща.

Готова ли сте поне да гарантирате, че тя ще е сред първите електроцентрали, които ще бъдат изследвани посредством строги и, да се надяваме, обективни стрес-тестове, така че да се гарантира, че гражданите не са в непосредствена опасност от тази електроцентрала, въпреки че тя се намира в земетръсна зона, и че могат да бъдат направени подобрения, докато електроцентралата съществува?

 
  
MPphoto
 

  Romana Jordan Cizelj (PPE).(SL) Г-н председател, наистина има хиляди жертви в Япония и аз лично дълбоко им съчувствам и смятам, че Европейският съюз следва да предложи всяка възможна помощ. Аз обаче съм против използването на тези жертви в името на някаква идеологическа борба срещу употребата на ядрена енергия. Затова заявих, че трябва да анализираме причините, довели до тази ядрена авария, както и че трябва да разберем дали те изобщо са възможни в Европа и как можем да ги избегнем. Също така бих искала да помоля да не бъркаме жертвите на едно природно бедствие, жертви на земетресение и цунами, с потенциалните жертви на една ядрена авария. Това е отговорът ми на първия въпрос.

Що се отнася до втория въпрос, колко аварии в атомни електроцентрали... Може ли да продължа? Колко аварии трябват, за да си променя мнението? Споменах една електроцентрала, която има няколко реактора, така че една-единствена централа с няколко реактора. Знаем, че има много електроцентрали в Япония. Смятам, че всяка електроцентрала... или всяка авария трябва да се разглежда сериозно; не трябва да се мисли от гледна точка на броя аварии, защото трябва да вземем предвид всяка авария и не само аварията, но и всеки инцидент, окачествен като по-малко от авария. Трябва да си вземем поука от всеки един такъв инцидент. Всъщност този пример ни показва, че не трябва от една авария да правим заключения, че ядрената технология е неприемлива.

Има още един въпрос, на който не съм отговорила. Имаше три въпроса. АЕЦ „Кръшко“. Ще позволите ли? Безопасността на тази електроцентрала беше тествана и по това време Австрия, която беше много активна по този въпрос, също проведе допълнителни сеизмични тестове за безопасност. В резултат на това бяха направени допълнителни модификации и това вече в действителност е установена практика. Изразявам твърдо убеждение, че всеки в Словения ще се съгласи веднага да се извърши един такъв стрес-тест в Кръшко. Тъй като сме малка ядрена държава, сме свикнали да бъдем подлагани на сравнително по-голям брой международни тестове, отколкото при другите атомни електроцентрали в по-големите държави.

 
  
MPphoto
 

  Richard Seeber (PPE).(DE) Г-н председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, аз съм от Австрия и всички сме разтревожени за Кръшко. Надявам се, че уверенията, направени от г-жа Jordan Cizelj ще бъдат изпълнени. Бих искал да изразя загрижеността и съчувствието си към хората в Япония, които пострадаха сериозно и които се справят с тези събития със спокоен стоицизъм.

Ние обаче трябва да се опитаме да направим някои положителни заключения от бедствието. Единственият положителен аспект е, че трябва да преразгледаме позицията си и да започнем в Европа да си извличаме поуки от катастрофата. Една поука в краткосрочен план е необходимостта от постигане на огромно подобрение на стандартите за безопасност при европейските реактори. Друга поука е, че трябва да бъде създаден европейски орган за гражданска защита. Европа трябва да даде възможност на своите екипи по безопасност и спасителни екипи да работят заедно отвъд националните граници.

Поуката в дългосрочен план включва необходимостта от изготвяне на общ изходен сценарий, защото събитията ясно показаха, че ядрената технологии в този си вид е прекалено опасна и че е малко вероятно да се промени в бъдеще. Последиците са твърде дълготрайни.

От забележките ми можете да видите, че разделителната линия преминава през всички групи, включително групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Като цяло обаче считам, че трябва да вземем присърце факта, че прочутите стандарти за безопасност, които ни се обещават от всички, просто не могат да бъдат гарантирани. Ето защо стрес-тестовете трябва да обхващат натрупване на различни рискове. Ако разследваме само отделните рисове, никога няма да имаме реалистичен сценарий. В това отношение, реалистичен означава, че е много трудно например да се предвиди цунами, дори и ако е малко вероятно да се случи тук в Европа, но тук имаме земетръсни зони.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE).(RO) Г-н председател, преди всичко бих искал да изразя своето възхищение и уважение за отношението на японския народ спрямо извънредното положение, което преживяват. Тази ситуация доведе до разгорещени дебати относно бъдещето на ядрената енергия – дали да бъде продължена или изоставена. Считам, че трябва да възприемем един балансиран подход, като отчетем всеки аспект: нуждите на икономиката, обществената безопасност и изменението на климата.

Считам, че бъдещата енергийна политика трябва да се основава на постигането на баланс между възобновяеми енергийни източници, нови технологии за конвенционалните енергийни източници и ядрена енергия при безопасни условия. Трябва да се направят инвестиции в научни изследвания в областта на ефективното производство на енергия от възобновяеми източници. Трябва да се инвестира за осигуряване на нови източници на конвенционални суровини и нови маршрути за доставка за Европа – Южният коридор. В същото време са необходими иновации и научни изследвания за новите технологии, които ще премахнат замърсяващия ефект, който конвенционалното производство на енергия има върху околната среда.

Директивата за ядрена безопасност трябва да бъде преработена, за да се засилят изискванията. Предложените от Комисията стрес-тестове са необходими. Трябва да се определят критериите, като се отчете всеки аспект: възраст, технологии и природни бедствия. Тестовете трябва да се проведат с участието на Комисията. Резултатите от тестовете трябва да се използват при преработването на директивата. Последиците от тестовете трябва да бъдат много ясни. Тези, които преминат, продължават работа, а онези, които не успеят – спират работа. Следва да отбележа необходимостта от европейска политика за третиране и съхранение на ядрени отпадъци, както и за извеждане от експлоатация на електроцентрали.

Не на последно място обществеността трябва да запази доверието си в ядрената енергия и да бъде информирана подобаващо.

 
  
MPphoto
 

  Laima Liucija Andrikienė (PPE).(EN) Г-н председател, бих искала да направя кратка забележка по отношение на атомните електроцентрали в трети държави, които са в непосредствена близост до границите на Европейския съюз. Два конкретни случая вече бяха споменати днес, два едновременни ядрени проекта: единият в Калининградска област в Руската федерация, която е напълно заобиколена от Литва, Полша и Балтийско море, и вторият в Беларус, където се планира да се построи атомна електроцентрала само на 20 км от границата с Литва.

Когато целият свят гледаше драматичния развой на събитията във Фукушима, на 15 март правителството на Беларус и руското държавно енергийно дружество „Росатом“ подписаха договор, съобразно който „Росатом“ ще трябва да завърши атомната електроцентрала в Беларус до 2018 г. Русия също подготвя пакет от 6 милиарда щатски долара за Беларус за финансиране на проекта. Органите в Беларус не зачетоха необходимостта подобаващо да информират съседните на Беларус държави за планирания проект, а проектът в текущия си вид недвусмислено нарушава Конвенцията от Еспоо за оценка на въздействието върху околната среда.

 
  
MPphoto
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D).(RO) Г-н председател, приветствам решението на Комисията да наложи стрес-тестове на ядрените реактори в Европейския съюз. Призоваваме тези инспекции да бъдат извършени въз основа на общи, изчерпателни критерии за оценка, за да се подобри още повече ядрената безопасност в Европейския съюз.

Съюзът понастоящем има 143 ядрени реактора, като на ядрената енергия се дължат 30 % от енергийния микс. Държавите-членки носят отговорност за собствения си енергиен микс, но ядрената безопасност е отговорност на всички нас. Ето защо за нас е важно да разполагаме с резолюция относно ядрената безопасност в Европейския съюз. Следва да подчертая, че направените инвестиции в ядрената безопасност трябва да бъдат гарантирани за всеки ядрен реактор до края на периода, предвиден за тяхната експлоатация.

Стрес-тестовете ще доведат до повишение на стандартите за бъдещите ядрени реактори, а оттам и на цените на ядрената енергия. Ето защо Съюзът трябва да направи значителни инвестиции в мерки за енергийна ефективност и в производството и използването на възобновяеми енергийни източници, особено за сградите и транспорта.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE).(FI) Г-н председател, хубаво е, че Европейският съюз иска стрес-тестове за своите държави-членки и съседните държави. Единственият недостатък е, че те няма да бъдат задължителни. Европейският съюз сега сдържано пита дали те евентуално биха могли да бъдат извършени. Друг недостатък е, че Европейският съюз не е изготвил общи стандарти. Наложително е обаче такива да съществуват. Трето, независим орган трябва да извърши тези тестове. Просто не ми се вярва, че националните органи ще заявят, че е имало повреди в държавата им или че те самите са пропуснали да следят обектите както трябва. Ако искаме тестовете да бъдат действителни, за тях трябва да има стандарти, те трябва да бъдат извършени открито и да бъдат проведени от независимите страни.

 
  
MPphoto
 

  Michèle Rivasi (Verts/ALE).(FR) Г-н председател, аз все пак бих искала да напомня на моите колеги, че аварията във Фукушима не е приключила и че все още има опасност от експлозия, свързана с разтопеното ядро.

Бих искала да задам един въпрос на члена на Комисията, г-н Йотингер. Става дума за прилагането на тези стрес-тестове. Както нашият колега заяви току-що, как ще получите гаранция, че всички критерии, които сте посочили на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, ще бъдат взети предвид от всяка държава-членка, която използва атомни електроцентрали? Как ще принудите дадена държава-членка да позволи на независими експерти да проверят и контролират електроцентралите, ако тя откаже? Причината да попитам това е, че, ако те сами извършват контрола, не виждам как ще приложим Вашите стрес-тестове. Задължително трябва да има независим орган, който да контролира електроцентралите във всяка държава-членка.

Освен това как ще се гарантира, че съседните държави – споменахте Армения, с „Мецамор“, и други държави като Беларус и така нататък – ще приемат един такъв контрол? Парламентът ще трябва да Ви подкрепи, г-н член на Комисията, но как ще направим това?

И накрая, имаме реална отговорност поетапно да прекратим използването на ядрена енергия и именно в това отношение на Парламента трябва да се предложат сценарии за постигането на това. Това е единствената гаранция, че няма да има по-нататъшни аварии.

 
  
MPphoto
 

  Jaroslav Paška (EFD). (SK) Г-н председател, сериозните щети на атомната електроцентрала във Фукушима, причинени от извънредно природно бедствие, показаха, че е изключително важно да се погрижим за безопасността в съоръжения от този вид. Ето защо Европейската комисия с право реши незабавно да извърши проверка на безопасността на всички атомни електроцентрали на наша територия.

Европейските граждани имат право на безопасност и една професионална независима проверка може да ни предупреди за възможни недостатъци и рискове, които биха могли да се избегнат с внимателна експлоатация. Не се съмнявам, че резултатите от констатациите на проверката на безопасността на ядрените ни съоръжения ще представляват сериозно решение, задължаващо операторите на електроцентрали да коригират евентуалните недостатъци в съоръженията незабавно и да не се опитват да заобиколят критериите за безопасност, чието изпълнение трябва да бъде предпоставка за експлоатацията на атомна електроцентрала.

Г-н член на Комисията, сигурен съм, че европейската общественост очаква от нас да проведем открит и честен диалог днес за бъдещето на европейската енергийна политика, включително определянето на нови граници на безопасност за всички електроцентрали в Европа.

 
  
MPphoto
 

  Angelika Werthmann (NI).(DE) Г-н председател, госпожи и господа, ядрената авария в Япония ни показа едно нещо. Природата е по-силна и по-мощна от човечеството. Поради тази причина е крайно време най-накрая да изключим от мрежата старите атомни електроцентрали и онези, които са изложени на риск от земетресения, и в дългосрочен план да прекратим използването на ядрена енергия. Необходими са стрес-тестове, г-н Йотингер! Не желаем втори „Чернобил“. Необходими са ограничения за храните от Япония. Имам един въпрос към Комисията. Наистина ли искате да изложите на радиация хората в Европа?

Трябва да оттеглите настоящия регламент по прилагането незабавно и за предпочитане днес. Трябва да инвестираме в и да използваме алтернативни източници на енергия. Те съществуват. Те са безопасни, щадящи околната среда и са по-малко вредни за хората. Още една забележка: те създават нови работни места.

В Австрия имахме АЕЦ „Цвентендорф“, която никога не беше свързана към мрежата. В момента тя е слънчева електроцентрала.

 
  
MPphoto
 

  Mairead McGuinness (PPE).(EN) Г-н председател, това разискване следва да бъде за ядрената безопасност. Очевидно вече не е само за това и вече е за енергийния микс. Мога ли да предложа това разискване да се състои, когато Комисията представи своята пътна карта в областта на енергетиката?

По въпроса за безопасността, мога да ли да попитам члена на Комисията дали е подходящо да се използват думите „стрес-тестове“, защото що се отнася до банковия сектор, думите „стрес-тестове“ със сигурност се оказаха неуспешни. Бих помолила да се използват думите „оценки на безопасността“ или „оценки на риска“. Какви по-нататъшни действия ще се предприемат по отношение на тези оценки на безопасността? Ще гарантирате ли, че те ще бъдат извършени във всички атомни електроцентрали, включително съоръженията за отпадъци и преработка, защото съм особено загрижена за „Селафийлд“, която се намира в близост до ирландската граница?

Сега трябва да разгледаме безопасността на електроцентралите. За съжаление, според някои колеги сме силно зависими от ядрената енергия – дори онези, които нямат електроцентрали на своя територия – така че безопасността е от съществено значение. Нека преминем към друг етап от разглеждането на енергийния микс. Нека бъдем честни – възобновяемите енергийни източници също не са лесен отговор.

 
  
MPphoto
 

  Kriton Arsenis (S&D).(EL) Г-н председател, отне ни 25 години да забравим „Чернобил“ и се опасявам, че бедствието в Япония няма да е достатъчно да ни напомня.

Продължаваме систематично да осъждаме Япония. Сякаш искаме да кажем, че Япония, а не ядрената енергия, не е безопасна. Започнахме тестове за безопасност в нашите атомни електроцентрали и отново настояваме, че има такова нещо като безопасна ядрена технология. Трябва незабавно да закрием атомните електроцентрали, които са на повече от тридесет години, и да спрем да мислим за изграждането на нови електроцентрали. Необходим е незабавен „ядрен“ данък, който ще ни позволи да отразим цялата екологична цена на ядрената енергия. Трябва да инвестираме в подобряване на производителността на фотоволтаичната енергия и да направим реални инвестиции за повишаване на ефективността на всички възобновяеми енергийни източници.

Г-н член на Комисията, законодателната инициатива и отговорността за действията ни, или последиците от неспособността ни да действаме, са във Ваши ръце.

 
  
MPphoto
 

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията.(DE) Г-н председател, уважаеми членове на Европейския парламент, преди всичко бих искал да се спра на дългосрочната ни енергийна политика. Искаме да ви поканим да вземете участие в Пътната карта в областта на енергетиката от самото начало. Поради тази причина предлагам среща с групите след месец май, за да обсъдим различните сценарии за енергийния сектор на Европа за следващите десетилетия.

Един сценарий, с други думи, една възможност с всички произтичащи последствия, със сигурност ще включва определяне на възможно най-висока цел, дори 100 %, за дела на енергията от възобновяеми източници, използвана за производство на електричество, което ще има въздействие върху електрическите мрежи, съоръженията за съхранение, изследванията, ефективността и редица други фактори.

В същото време обаче бих искал да помоля всички да вземат предвид правното основание. Договорът от Лисабон е едва на 18 месеца и вие взехте по-голямо участие в създаването му, отколкото аз. Договорът дава на Европейския съюз пълни законодателни правомощия в областта на енергетиката с едно-единствено широкообхватно изключение, което беше включено съвсем съзнателно. Въпросът за енергийните технологии и енергийния микс продължава да бъде от компетентностите на националните парламенти.

Можем да спорим дали това беше правилното действие, но е ясно, че заключенията, които ще бъдат направени вследствие на събитията в Япония по отношение на Пътната карта в областта на енергетиката, трябва да се основават на Договора от Лисабон, а понастоящем считам, че е малко вероятно член 194 да бъде преразгледан в обозримо бъдеще. Бих искал той да бъде преработен и считам, че е налице достатъчен опит на европейско равнище по отношение на енергийния микс. За следващите няколко години обаче енергийните технологии и производството на електричество са въпрос за държавите-членки.

Налице е обаче едно ограничение, за което постигнахме съгласие с държавите-членки. Целта от 20 % енергия от възобновяеми източници ограничава правомощията на държавите-членки до останалите 80 %. Ето защо, тъй като ще трябва да достигнем ниво от 20 % енергия от възобновяеми източници с подкрепата и ангажираността на държавите-членки след девет години и ще трябва постоянно да правим оценка на положението посредством доклади за напредъка, правомощията на държавите-членки ще бъдат намалени до 80 % или още повече. Защо това е така? Така е защото общата стойност от 20 % ще означава може би 10 % енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор.

В областта на производството на електроенергия, която в момента е в центъра на вниманието, имаме за цел дял от 35 % енергия от възобновяеми източници – вятърна, водна, геотермална и слънчева енергия и енергия от биомаса – след девет години. Това означава, че след три до четири години енергията от възобновяеми източници ще е изпреварила въглищата и ядрената енергия в електроенергийния сектор. Считам, че не можем да похвалим достатъчно този процес на развитие. Общо 35 % енергия от възобновяеми източници след девет години!

Пътната карта в областта на енергетиката ще се съсредоточи не само върху 2050 г., но и върху 2025 г. и 2030 г., с други думи, следващото десетилетие, по време на което трябва да инвестираме в технологии, електрически мрежи и съоръжения за съхранение. Сигурен съм, че можем да постигнем консенсус по отношение на процент за производство на електроенергия от 40 + x% през 2030 г. и след това да вземем решение по въпроса с държавите-членки.

След като енергията от възобновяеми източници достигне дял от 40 % или повече, държавите-членки ще бъдат отговорни само за 60 % или по-малко и това ще означава, че ще сме постигнали напредък по въпроса за правомощията на европейско равнище със знанието и съгласието на държавите-членки. Това може да не е достатъчно бързо за някои хора, но без изменение на Договора от Лисабон, което в момента не е реалистично, целта ще бъде 20 %, след това 35 % и по-късно 40 % или повече енергия от възобновяеми източници. Това означава ясен преход към европейски контрол и европейско равнище.

Когато разгледаме сценария с енергията от възобновяеми източници, не трябва да забравяме какво се случва в държавите-членки. Пример за това е Полша, голяма и многообещаваща държава, която дълбоко уважавам. В Полша 90 % от електроенергията в момента се произвежда чрез използване на въглища. Деветдесет процента! Не считам, че е вероятно и затова бих искал да попитам присъстващите членове на Парламента от всички групи, които са от голямата и многообещаваща държава-членка на Европейския съюз Полша: считате ли, че политиците във вашата държава, независимо от това кой е на власт, ще бъдат в състояние да понижат процента на въглищата до нула през следващите няколко години и десетилетия? Не смятам, че ще го направят.

Между другото, в момента Полша планира нова атомна електроцентрала. Това означава, че поляците искат ядрената енергия да е част от енергийния им микс, като целта е да станат по-малко зависими от газа и от Руската федерация.

Г-жо Harms, полското правителство беше демократично избрано и е много уважавано в държавата си. Ние, германците по-специално, не трябва да смятаме, че винаги сме прави. Имам доверие на приятелите ни в Полша да вземат предвид въпросите за сигурността по същия начин, както имам доверие и на Вас.

(Ръкопляскания и реплики)

Към председателя на групата, бих искал да кажа, че в Германия сме склонни да искаме да решаваме всичко в Европа. Съветът ми е да вземем предвид и да приемем демократичния процес в Полша и във Франция с подобаващо смирение. Говоря като европеец. Познавам собствената си държава Германия и уважавам демократичните процеси в Полша, във Франция и във всяка друга държава-членка.

За всяка държава, чиито енергийни доставки се основават на 90 % въглища обаче, ще бъде по-трудно да намали този процент до 0 %. Ето защо плановете ми включват възможността за въглища без емисии от въглероден диоксид. Всеки, който е запознат с положението в Полша, Румъния или Испания, ще разбере, че въглищата трябва да бъдат включени като възможност в Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. или в противен случай те ще пренебрегнат реалността на демократично избрани парламенти и правителства. Поради тази причина считам, че изследванията в областта на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и демонстрационните проекти са много важни по пътя към друга цел, която включва постигането на енергиен сектор без въглероден диоксид през следващите няколко десетилетия.

В пътната карта на г-жа Хедегор включихме 10-процентно намаление на емисиите от въглероден диоксид за енергийния сектор до 2050 г. спрямо равнищата днес.

(Реплики)

По отношение на темата за ядрената енергия, всички знаем, че има държави, в които в момента има мораториум върху атомните електроцентрали или които искат да ги закрият, като например Германия. Някои от нашите съседи, като Швейцария например, отложиха процеса на планиране за нови атомни електроцентрали. Има обаче и държави, които в момента изграждат атомни електроцентрали, като например Финландия, и има държави, които в момента имат ядрена енергия и планират нови централи, и други, които нямат ядрена енергия и искат да изградят първата си електроцентрала. Ето защо, въпреки всички тези различия и различни култури, считам, че е особено важно всички държави-членки да въведат и приемат стрес-тестове и разследване на безопасността с най-високи стандарти. Това е един малък, но важен общ знаменател, който ще гарантира възможно най-високи нива на безопасност за държавите с и без ядрена енергия.

Някои оратори споменаха факта, че органите следва да бъдат независими. Разполагаме с обществен контрол и надзор в най-различни области от живота, включително здравеопазване, безопасност, автомобилен транспорт, енергетика, промишленост и други области. Бих искал да изразя категоричното си доверие в системата на обществения надзор. Г-жо Harms, Вие направихте обобщаващи твърдения, свързани със затворения клуб, и намекнахте, че националните ядрени регулаторни органи не изпълняват законовите си задачи. Считам, че това е сериозно обвинение, което предполага липса на доверие във Вашия колега г-н Trittin, който, като федерален министър на околната среда на Германия, беше отговорен за този регулаторен орган в Германия в продължение на седем години. Аз имам категорично доверие на тези органи и ние имаме задачата да работим с тях.

Преди да бъде взето решение, аз ще ви представя проект на стрес-теста и тестовите критерии през май по напълно прозрачен начин. Ще съм заинтересован да чуя предложенията ви за това къде проектът може да бъде подобрен, допълнен или изменен, с цел да се започне един процес, който в крайна сметка ще доведе до широко одобрение сред всички държави-членки и високо ниво на контрол. Този стрес-тест, чието изготвяне ни беше възложено от държавните и правителствените ръководители, е първата общоевропейска процедура за гарантиране на най-високите стандарти за безопасност във всички 143 атомни електроцентрали. Това е иновация и развитие, което би следвало да спечели подкрепата на Парламента и да не бъде посрещнато с критика и недоверие от самото начало.

Последната ми бележка е, че аз наследих Директивата за ядрена безопасност от юни 2009 г., която трябва да бъде транспонирана в националното законодателство до юли тази година. Съвсем честно мога да ви кажа, че аз считам, че е повърхностна, защото обръща внимание най-вече на прилагането на формални правила, установяването на правомощия и определянето на изискванията за надзорните органи; според мен, тя не съдържа достатъчно същинско съдържание. Ето защо през втората половина на годината, докато продължава разследването на безопасността, бих искал да обсъдя с вас, в съответствие с изискванията на Европейския съвет, въпроса за това как можем да извършим едно ранно, бързо преразглеждане на тази директива за безопасността и да определим конкретни изисквания за безопасността на ядрената енергия на европейско равнище.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета.(HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, настоящото разискване беше много поучително. Много ви благодаря, следя го с голямо внимание.

Унгарското председателство започна полугодието с големи амбиции в областта на енергийната политика. Амбицията, която липсваше, беше да се реши въпроса с енергийния микс. Считам, че и днешното разискване ни показа, че това не би било реалистична цел. Бяха дадени множество доводи за и против наличието на някаква форма на насоки по отношение на енергийния микс в Европейския съюз. Считам, че няма да бъдем в състояние да решим въпроса в обозримо бъдеще, но не съм сигурна, че това представлява проблем; като такива, държавите-членки трябва да бъдат в състояние да взимат отговорни решения по отношение на собствения си енергиен микс.

Имахме амбиции обаче да постигнем значителен напредък по отношение на създаването на общ енергиен пазар. Европейският съюз от 4 февруари 2011 г. определи това като своя цел, наред с премахването на енергийните острови в рамките на Европейския съюз до 2015 г., и след това на Енергийния съвет в края на февруари успяхме да приемем заключения, което според мен е голяма стъпка напред.

Доколкото ни е известно, Комисията ще публикува Пътната карта в областта на енергетиката за 2050 г. през ноември. Министрите на енергетиката обаче вече ще са провели предварително разискване по въпроса и свързаните с него цели на неформалния Енергиен съвет на 2 и 3 май в Будапеща, а председателството ще изготви доклад и политически обзор на това, което ще бъде в дневния ред на официалното заседание на Енергийния съвет през юни.

Сигурна съм, че въпросите, повдигнати сега в залата, ще възникнат и по време на разискванията в Съвета, и разчитам, че след като унгарското председателство направи обобщение на разискването, Комисията ще бъде в състояние да го използва като отправна точка при финализирането на Пътната карта в областта на енергетиката, която ще публикува през ноември. Фактът, че държавите-членки имат максимален ангажимент както по отношение на безопасността на ядрената енергия, така и за наличието на обща европейска рамка обаче, се демонстрира най-добре от заключенията на Европейския съвет от 24 и 25 март. Тези заключения подчертават, че трябва да си извлечем поука от бедствието в Япония, както и че трябва да преразгледаме състоянието на безопасността на атомните електроцентрали на Европейския съюз и да проведем стрес-тестовете. От ENSREG и Комисията беше поискано да направят това възможно най-скоро, както и да излязат с предложение относно своите правомощия и условия, така че впоследствие да може да се изготви обща оценка и да се публикува от Комисията въз основа на оценките на тези независими органи. И накрая, Европейският съвет също ще разгледа въпроса отново на последното заседание на Европейския съвет за 2011 г.

Държавните и правителствените ръководители също подчертаха, че ядрената безопасност не трябва да се ограничава до територията на Европейския съюз, както и че ще отправим искане към нашите съседи да проведат тези стрес-тестове. Те също така заявиха, че са необходими възможно най-високи стандарти в областта на ядрената безопасност и че Европейският съвет е възложил сериозни задачи на Комисията, които – както съм сигурна и както спомена и членът на Комисията – тя ще извърши с цялата си отдаденост.

И така, макар и днешното разискване да беше интензивно, имаше общи точки, по които според мен всички сме съгласни: трябва да има обща европейска рамка, трябва да направим всичко на всяко равнище, за да се гарантира възможно най-високо ниво на безопасност и трябва да направим всичко това по един прозрачен начин, като се гарантира максимална публичност. Съветът е готов да си сътрудничи както с Европейския съвет, така и с Европейския парламент съгласно тези принципи.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции(1) съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре в 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Liam Aylward (ALDE), в писмена форма.(GA) Налице е значителна ядрена заплаха за Ирландия от атомни електроцентрали, някои работещи и някои закрити, на западния бряг на Великобритания. „Селафийлд“ е най-известната. Тези електроцентрали са разбираем повод за безпокойство за хората в Ирландия, които имат право да разполагат с точна и актуална информация за тях. Въпреки че има двустранно споразумение за обмен на информация в случай на възникнала ядрена авария между Ирландия и Великобритания, Ирландия и другите държави в съседство трябва да бъдат включени по-рано в процеса по отношение на сигурността. Европейският съюз трябва да извърши основен преглед на действащия в момента подход към ядрената безопасност и на критериите, използвани за оценка на безопасността на електроцентралите. Веднага трябва да започнат всеобхватни, независими и прозрачни стрес-тестове. Стрес-тестовете на ядрените съоръжения представляват стъпка напред. За да се получи най-доброто от тях, трябва да се споделят подробни резултати с държавите в съседство и с Европейската комисия, така че да се въведат подходящи мерки и да се приложат плановете за безопасност, за да се защитят хората в Европа.

 
  
MPphoto
 
 

  Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Правилата за безопасност в ядрената промишленост трябва да бъдат преразгледани на фона на ядрената авария във Фукушима. Става дума за над 400 ядрени реактора в световен мащаб. Приветствам възможно най-бързото въвеждане на „стрес-тестове“. Тази мярка обаче не е достатъчна – необходима е култура на ядрена безопасност. В този момент следва да спомена аварията в „Чернобил“ през 1986 г., която въведе понятието „ядрена безопасност“.

По отношение на Румъния следва да отбележа, че няма опасност земетресение да застраши работата на АЕЦ Чернавода. Извършените превантивни инспекции показаха, че и двата реактора работят безопасно. Те генерират приблизително 20 % от енергопотреблението на държавата. Електроцентралата може да издържи на земетресения с магнитуд 8 по скалата на Рихтер, докато земетресенията, която могат да възникнат в Румъния, имат среден магнитуд между 7 и 7,5.

 
  
MPphoto
 
 

  Spyros Danellis (S&D), в писмена форма.(EL) Трагедията във Фукушима по един много болезнен начин ни пренесе в една нова ера от гледна точка на използването на ядрена енергия. В същото време както енергийните предизвикателства на XXI век, така и опасностите, причинени от възрастта и все по-голямата ненадеждност на множество атомни електроцентрали, доведоха до промяна и в резултат на това Договорът за Евратом, който в общи линии не е изменян в продължение на повече от половин век, трябва да бъде преразгледан. Ако искаме да има пълен надзор на европейско равнище на един сектор, който се характеризира с липса на прозрачност, Евратом трябва да бъде включен в Европейския съюз и въпросите, свързани с ядрената безопасност, ще трябва да бъдат приведени в рамките на нормалната законодателна процедура. Като част от прегледа могат да бъдат добавени по-строги спецификации за безопасност, ограничения (като земетръсни зони) и строги спецификации за строителство, наред с редовни, надеждни стрес-тестове на съществуващите електроцентрали. От само себе си се разбира, че новата строга рамка ще трябва да се приложи от държавите в съседство на Европейския съюз до момента, разбира се, когато успеем да се освободим, веднъж завинаги, от кошмара на атомните електроцентрали.

 
  
MPphoto
 
 

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма.(EN) Аз съм против енергията от ядрен разпад на принципа на безопасността, въпреки че подкрепям продължаващите изследвания на потенциала на ядрения синтез като възможна по-безопасна алтернатива в дългосрочен план. Не съществува безопасен начин. Винаги ще има аварии. Неотдавнашната ядрена авария в Япония, за която ни уверяваха, че не е възможна, отново показва, че настоящото производство на електроенергия е потенциално катастрофално. Страничният продукт от него, радиоактивните отпадъци, вече представлява смъртоносна заплаха за човешкото здраве, фактически завинаги. Вместо да инвестираме милиарди евро в нови атомни електроцентрали, трябва да инвестираме тези средства в разработване на възобновяеми енергийни източници.

 
  
MPphoto
 
 

  András Gyürk (PPE), в писмена форма.(HU) В резултат на японския опит, няколко държави вероятно ще преосмислят своите стратегии в областта на ядрената енергетика. Германия вече предприе конкретни стъпки и затвори атомните си електроцентрали, построени преди 1980 г. за три месеца. Ако няколко държави-членки в цяла Европа преосмислят стратегиите си в областта на ядрената енергетика вследствие на събитията в Япония, това би могло да окаже значително влияние върху европейските енергийни пазари, защото електроенергията, произвеждана от атомни електроцентрали, ще трябва да бъде заменена от други източници. Убеден съм, че при сегашната ситуация прибързаните мерки биха могли да имат същите вредни последици като една потенциална авария. Вместо това би било най-целесъобразно внимателно да се отчетат последиците от отделните сценарии. Само така ще можем да предотвратим увеличение на цените на електроенергията, подобно на последиците от гореспоменатите германски мерки, както и да не позволим държавите-членки, които са износители на електроенергия при нормални обстоятелства, да бъдат изправени пред предизвикателствата на сигурността на доставките. Европа трябва обективно да помисли за последиците, които едно преосмисляне на стратегията в областта на ядрената енергетика би имало върху енергийния пазар. Също така не е ясно какви технологии биха били подходящи да заменят капацитета на атомните електроцентрали. Друг важен въпрос е какви последици една евентуална смяна на стратегиите би имала върху пазара на газ, сигурността на доставките на газ и целите за намаляване на емисиите от въглероден диоксид на Европейския съюз. И накрая, приветствам бързата реакция на Европейската комисия и съобщението, че европейските атомни електроцентрали ще бъдат подложени на стрес-тестове. Най-важният въпрос обаче е какви по-нататъшни мерки планира Европа, за да се гарантира безопасността на производството на ядрена енергия.

 
  
MPphoto
 
 

  Ивайло Калфин (S&D), в писмена форма. Трагедията във Фукушима ни задължава да вземем поуки и да предприемем незабавно мерките, които очакват европейските граждани. Тези мерки обаче следва да са в правилната посока.

Основният проблем, с който трябва да се занимаем, е гарантиране на сигурността на европейските граждани. През следващите месеци Европейският парламент ще се занимава с редица законодателни текстове, които ще определят бъдещето на енергетиката и в частност на ядрената енергетика в Европа.

Днес нашият приоритет е сигурността. Не бива да сравняваме европейските централи с 40 годишната ядрена централа във Фукушима, в която частният собственик е отказвал да изпълни предписанията за увеличаване на сигурността.

ЕС трябва максимално бързо да приеме минимални стандарти за сигурност, които да бъдат задължителни за всички централи. Тези стандарти следва да се изработят и приемат преди тестовете за издръжливост на централите. Докато ръководеше правителството, Българската социалистическа партия неведнъж настояваше за изработването на подобни стандарти, но досега това така и не се е случило. Както стандартите, така и критериите за тестовете за издръжливост трябва да се изработят от специалистите от Групата на ядрените регулатори.

Подкрепям развитието на новите технологии и по-специално на енергията от възобновяеми източници. Пределно ясно е обаче, че те не са в състояние да заместят ядрените мощности в краткосрочен и средносрочен план.

 
  
MPphoto
 
 

  Pavel Poc (S&D), в писмена форма.(CS) Друга поука от аварията във АЕЦ „Фукушима“ 1 е, че е опасно да се поверява напълно производството на електроенергия на частния сектор. Частният капитал се стреми към по-високи печалби, дори с цената на пренебрегване на мерките за безопасност. Колко световни икономически кризи, „нефтени разливи в Мексиканския залив“ или „Фукушими“ стигат, преди най-накрая да признаем това? Светът в момента се намира в условията на финансова криза заради безотговорността на частни инвеститори. В морето има милиони тонове нефт заради безотговорността на частни нефтени дружества. Заради безотговорността на едно частно дружество, на Япония ще й трябват десетилетия да се справи с радиоактивното замърсяване на своята суша, море и хранителна верига. Ядрената енергия винаги трябва да бъде под държавен или международен контрол. Планираните стрес-тестове трябва да имат единни стандарти, прозрачни и независими контролни органи и трансгранично естество. Въпреки че в Европа е налице правна рамка, която постоянно представя подобрения на технологиите, ще е необходимо да се направят сериозни инвестиции в научни изследвания и обучение, за да се гарантира възможно най-високото ниво на безопасност и защитата на здравето и околната среда, в съответствие с най-новите научни и технически открития. Ще бъдат необходими сериозни инвестиции и в областта на управлението на ядрени отпадъци и отработено гориво, които в момента се съхраняват при горе-долу временни условия. Поуките от това бедствие трябва решително да бъдат насочени за гарантиране на безопасността, а не за затваряне на единствения истински устойчив енергиен източник с неутрално въздействие върху климата, с който разполагаме.

 
  
MPphoto
 
 

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма.(EN) Ядрената авария в Япония повдигна нови опасения относно безопасността на ядрената енергия в цял свят. В Румъния, атомната електроцентрала в Чернавода беше оценена от различни органи, включително от Европейската комисия и Международната агенция за атомна енергия. Проучване през 2004 г. определени сеизмичната опасност като най-големия рисков фактор за безопасността на централата. Този риск трябва да се управлява ефективно и, както ни напомниха трагичните събития в Япония, спешно. Ето защо приветствам неотдавнашното предложение за въвеждане на стрес-тестове за ядрените инсталации, както и влизането в сила на Директивата за ядрена безопасност. Независимо от това, което решим относно бъдещия енергиен микс и как ще постигнем целите си за по-ниски стойности на въглеродния диоксид, безопасността на ядрените съоръжения, включително съоръженията за дългосрочно съхранение, ще продължи да бъде от изключително значение за сегашните и бъдещите поколения.

 
  
MPphoto
 
 

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE), в писмена форма.(RO) Ядрената енергия е източник, без който световната икономика не може в дългосрочен план. Не трябва да стигаме до заключението да отхвърлим ядрената енергия само защото се случват опасни аварии, които засягат експлоатацията на атомните електроцентрали. Решението е да се отделят повече средства за изследвания в тази област и да се подобри ядрената технология, така че да бъдем в състояние да намалим рисковете, причинени от аварии.

 
  
MPphoto
 
 

  Marc Tarabella (S&D), в писмена форма.(FR) Да, ние трябва поетапно да спрем използването на ядрена енергия – това е ясно. Невъзможно е обаче това да стане за една нощ. Само в Белгия 55 % от електричеството ни идва от ядрена енергия. Как ще се отопляваме, храним и осигуряваме светлина, ако утре решим да затворим всички електроцентрали? Ето защо трябва да се действа на две нива.

Първо, трябва да увеличим стандартите за безопасност на съществуващите електроцентрали, по-специално посредством стрес-тестовете, които в момента се извършват в държавите-членки. Освен съществената хармонизация на тези тестове на европейско равнище трябва да бъдем възможно най-прозрачни спрямо населението. Трябва да възстановим доверието в ядрената ни енергия.

Второ, трябва да разширим нашите изследвания и иновации за възможно най-бързо разработване на решения, които ще ни позволят да пестим енергия и да насърчим устойчивите и ефективни възобновяеми енергийни източници. Най-евтината, най-малко замърсяваща енергия е неизползваната енергия. Тези усилия налагат, от днес, да разполагаме със задължителни правила и сериозни инвестиции на европейско равнище и в държавите-членки.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност