Председател. – Следващата точка е общото разискване по декларациите на Комисията относно:

– Преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение (2010/2958(RSP))

– Преглед на европейската политика за съседство - Южно измерение (2011/2642(RSP)).

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, много съм доволен от предоставената възможност за размяна на мнения с Парламента относно европейската политика за съседство.

Значението на преработката на тази политика не би могло да бъде преувеличено в контекста на развиващите се събития в Южното Средиземноморие. Всъщност през последните девет месеца Комисията предприе преглед на политиката. Искам да се възползвам от възможността да благодаря на членовете на ЕП за приноса им в консултациите, при които бяха получени отговори от партньорските страни, от държави-членки на ЕС, от научни среди и сдружения от гражданското общество.

Прочетох както доклада на г-н Mário David за юга, така и доклада на г-н Marek Siwiec за изтока и намирам и двата за значими и полезни. Радвам се, че мислите ни са в едно направление.

Сигурно сте забелязали, че резултатите от предишните ни обсъждания по политиката за съседство вече са отразени в съобщението относно партньорство за демокрация и споделен просперитет от 8 март. Сега се готвим за по-широко разгласяване на резултатите от прегледа, който трябва да бъде публикуван през месец май. Един от най-важните резултати от прегледа е новото ударение върху диференцирането на политиката за съседство в съответствие с потребностите и желанието на всяка страна партньор. Макар че политиката ще продължи да предлага ангажимент на всички партньори, всеки съсед е различен и има различни стремежи. Някои страни партньори искат да напреднат възможно най-много по посока към Европейския съюз – всъщност включително и присъединяване към него – а други предпочитат да се възползват в максимална степен от другите изгоди на политиката за съседство. Така че тя ще дава повече за повече, по конкретен и диференциран начин, успоредно със засиленото политическо ръководство за отношенията ни с нашите партньори.

При все това, както препоръчват г-н David и г-н Siwiec в докладите си, нашите споделени ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека ще бъдат в сърцевината на преработената политика на съседство за всички страни партньори. Те трябва да намерят прояви на горните в по-категорични общи ангажименти към елементите, които са насъщни за демократизацията. По-конкретно имам предвид свободните и честни избори, свободата на изразяване и сдружаване, независимостта на съдебната власт, борбата срещу корупцията и реформата на сектора на сигурността.

Както е подчертано в двата доклада, преработената политика на съседство също ще признава и ще действа с отчитане на значението на гражданското общество. Неправителствените организации имат експертните знания и практическия опит за осъществяване на демократични и пазарно-ориентирани реформи „отдолу-нагоре“, въз основа на споделени ценности. Жизненото гражданско общество приобщава гражданите и помага да се търси сметка от правителствата, така че Европейският съюз ще допълва отношенията си с правителствата с много по-тясна ангажираност с гражданското общество. Това е важно също на регионално и субрегионално равнище, където например форумът на гражданското общество в Източното партньорство постига добър напредък.

Предстоящото съобщение ще даде повече подробности за подхода към двата субрегиона на нашето съседство. То ще изложи как виждаме по-нататъшното развитие на Източното партньорство след срещата на върха при полското председателство. На юг Съюзът за Средиземноморието притежава потенциал наистина да промени нещата към по-добро, но честно казано, още не го е направил и дейността му трябва да бъде възродена. Надеждите, които той дава, са в разработката на конкретни икономически проекти с насоченост към заетостта, иновациите и растежа. Секретариатът на Съюза за Средиземноморието е в най-добро положение да действа като катализатор и да събира заедно държави, международни и финансови институции и частни предприятия за работа по такива икономически проекти.

Бих искал накратко да спомена три други елемента, изведени на преден план от прегледа, които ще бъдат от ключово значение за преработената политика на съседство: първо, ролята на търговията и икономическата интеграция за подпомагане на укрепването на стабилността и просперитета в страните партньори. Най-сериозното средство за постигане на това е комплексната и широкообхватна зона за свободна търговия. Една работеща комплексна и широкообхватна зона за свободна търговия има силата да преобразява. Реформите в регулаторната област, които прави страната партньор, се насърчават от търговията.

След това идва необходимостта от подобрена мобилност между страните партньори и Европейския съюз, тъй като няма по-добър начин за утвърждаване на европейските ценности от междуличностния обмен на опит. Политиката за съседство ще търси изменения по отношение на мобилността, без да изпуска от поглед сигурността.

И в заключение желанието, изразено в хода на консултациите от много страни партньори, за по-голям политически ангажимент с Европейския съюз. По-тесният и по-съществен политически диалог във всички области на нашите отношения ще ни помага да решаваме трудните въпроси в дух на взаимно доверие.

Много ви благодаря за вниманието. С готовност очаквам предстоящото разискване и ще отчета мненията ви.

  Mário David, от името на групата PPE. – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, историческите времена, в които живеем, изискват твърди и решителни действия. Както и мнозина от вас, ние наблюдавахме събитията, развиващи се в Средиземноморския регион, със съчетание от надежда, загриженост и очакване. Аз обаче съм доволен от активната позиция, която Парламентът се готви да приеме по отношение на прегледа на европейската политика за съседство (ЕПС) – Южно измерение, което се надявам да доведе до по-голямо присъствие на ЕС в този район не само като клиент, а и като ангажиран партньор. Абсолютната необходимост от прокарване на основните ни ценности в отношенията ни със съседните ни страни трябва да бъде подчертана от самото начало. Вече няма място за примирение при защитата на демокрацията, правата на човека и особено социалната справедливост. Повече не можем да се съсредоточаваме върху стабилността в краткосрочен план за сметка на основните интереси на нашите граждани, на постоянната защита на тях самите и на личната им и колективна свобода, с особено ударение на правата на жените.

В бъдеще Съюзът трябва да подкрепя подход „отдолу-нагоре“ при политиката си за съседство. Жизненоважно е това да стане. Само по-голямото участие на местните общности и гражданското общество ще осигури максимална ефективност в прилагането й. Обаче не мога да не изразя разочарованието си: съжалявам за факта, че Парламентът и Комисията не проявиха желание максимално да използват тази възможност да направят веднъж завинаги разграничението между ЕПС на изток – със страни, които биха могли в бъдеще потенциално да станат наши партньори в Съюза – и ЕПС на юг.

Призовавам също така Комисията да прояви на 20 април в рамките на своя преглед такава амбиция, каквато изисква сегашното положение, а именно чрез една индивидуална политика за съседство, приспособена за всяка държава, с ясни отправни точки и внимателна оценка, която би могла да доведе в бъдеще до създаване на едно Средиземноморско икономическо пространство, включващо новите демокрации на юг.

В заключение, г-н член на Комисията, вярваме, че добрата атмосфера и сътрудничество, които характеризираха работата по тази тема, ще позволят Парламентът постоянно да участва в планирането и оценката на тази политика.

  Marek Siwiec, от името на групата S&D. – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, днес стигнахме до финала, или по-скоро до полуфинала, на работата във връзка с прегледа на източната политика на Европейския съюз. Бихме могли да кажем, че политиката за съседство някога беше създадена като един вид „утешителна награда“ за страните, които нямаше да се присъединят към Европейския съюз. Как изглежда положението днес? Кои са страните, включени в политиката?

Може да се каже, че политиката е низ от успехи – различни видове успехи – тъй като не е възможно да се каже с една дума какво е било постигнато през тези години от Молдова по сравнение с Украйна и например с трагичното положение в Беларус. Може обаче да се каже, че в тези страни се появиха повече европейски ценности, приемат се повече и по-добри закони, вижда се по-голяма грижа за народа и икономиките работят много по-ефективно – и ние изиграхме роля за това. Това е резултатът от източната политика, която днес се нарича Източно партньорство.

Ако днес говорим за факта, че искаме да направим преглед на тази политика, от възлова важност е да се каже, че искаме да видим тези страни, по различни начини и с различни темпове, да се доближават към нашите ценности – към това, което им предлага Европейският съюз. Ако това ще бъде политика „à la carte“ (по избор), нека тези страни проявят инициатива, а ние да отговорим добре на тези инициативи. Искаме в по-голяма степен – и това е записано в доклада – да направим политиката за съседство по нещо за гражданите, за елита, журналистите и младите хора. Искаме те да видят как живеем и че си струва животът да бъде организиран така, както сме го организирали ние. Искаме в дългосрочен план да улесним пътуването до Европейския съюз – искаме визовата система да бъде по-лесна.

Нека също кажем, както правим в доклада направо: да, за тази политика са нужни пари. Обаче парите, които Европейският съюз заделя за това, следва да се изразходват по-добре, да достигат до тези, за които са предназначени, и следва понякога да заобикалят държавите и всяка държавна администрация, която би могла да пропилее тези пари. И накрая нека кажем нещо и за противоречието. Защото в залата има противоречие относно факта, че не сме в състояние или не желаем ясно да кажем каква е формулировката...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Ivo Vajgl, от името на групата ALDE. – (SL) Г-жо председател, винаги с усмивка на лице, г-н член на Комисията, от началото на настоящия мандат на ЕП, ако не и от по-рано, ние водим много интензивно и оживено разискване за неотложността на реформирането на източното и южното измерение на европейската политика за съседство. Необходимостта от такава реформа, която трябва да доведе до по-ефикасно отчитане на интересите в тези региони, стана всъщност актуална и остра; тя стана необходимост след драматичните промени и процеси, които се развиха в региона.

Резолюцията, подготвена от колегата Mário David, който е отличен докладчик и която беше допълнена от много докладчици в сянка и членове на ЕП успоредно с развитието на събитията, днес е пълен документ. Тя набляга на нашата отговорност за развитие на отношенията със страните от региона въз основа на съвременните ценности, демократичните свободи и правата на човека.

В тази връзка не е случайно, че ние, по-конкретно групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, повече от всякога наблегнахме на равноправното третиране на жените, признаването на разнообразието и закрилата на всички малцинства. Всичко това следва да стане неделима част от политиката, която Европейският съюз прокарва в свое съседство в бъдеще, включително чрез дипломатическата си служба. Трябва да бъдем по-ефективни при подпомагането на тези, които се борят за същите каузи в различните страни: за свобода, за правото на участие във вземането на решения и за справедливо използване на природните ресурси.

Резолюцията привлича внимание към спешната необходимост от по-оперативни финансови инструменти, с които да можем да подкрепим икономическото развитие, модернизацията на инфраструктурата и инвестициите в областите, където те са ефективни ... където резултатите може да са по-малко видими, но които ще се почувстват в дългосрочен план, например в образованието, ангажирането на изследователските и академичните институции и въвеждането на нови технологии.

В заключение – не е случайно, че резолюцията привлича вниманието към неотложността да бъде възроден Съюзът за Средиземноморието с оглед на развитието, диалога и уреждането на нерешените проблеми в региона. Време е, госпожи и господа, да отворим кутията с нерешените проблеми и замразените конфликти, така че вълната на демократизацията да може да отмие оставащите политически пречки по пътя към мира, помирението и новите рамки за развитието в региона.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  William (The Earl of) Dartmouth (EFD). – (EN) Г-жо председател, питам се дали г-н Vajgl е помислил за разхода за европейския данъкоплатец за всички тези екстратериториални инициативи, предлагани в доклада, и които той също подкрепя?

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Г-н Dartmouth, ако говорите за инициативата като цяло, както е обхваната от доклада, мисля, че нашите инвестиции така или иначе със сигурност ще бъдат много, много полезни по сравнение с вредите, до които би могло да се стигне, ако не са ангажираме в тази област. Това е особено вярно за Съюза за Средиземноморието, където е очевидно, че са необходими по-усъвършенствани инструменти, за да може да се разработи някакъв вид ефикасна политика от страна на Европейския съюз.

  Werner Schulz, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, Източното партньорство все още е новост. Затова за нас е важно да оценим, както правим в доклада, дали нашите съседи от Източна Европа са се доближили в някаква степен към целите на демократичната реформа. Ясно е, че в тази област е имало напредък, но също имаше и отстъпления. За Беларус, а също така за Украйна, автократичната система на Русия, която се характеризира с гъвкав подход към външната политика и твърд подход във вътрешната политика и с потисничество и репресии, очевидно е по-привлекателна и дава повече ориентири, отколкото ЕС може да предложи. Обаче опитът и грешките, допуснати в Съюза за Средиземноморието, където целта беше да се постигне състояние на сигурност чрез подкрепа на деспотични режими, показват, че трябва да разчитаме на сили, които са различни от корумпирани правителства.

Нашата цел за активно гражданско общество, основано на свободата и основните ценности на ЕС, може да бъде постигната само „отдолу-нагоре“, чрез подпомагане и насърчаване на самоорганизацията на гражданското общество. Форумът на гражданското общество, основан като част от Източното партньорство, е едно добро начало. Понастоящем той е единственият орган, в който участва опозицията в Беларус. За съжаление, местата в Парламентарна асамблея EURONEST, включваща ЕС и неговите източни съседи, ще останат празни, докато в страната липсва свободно и правилно избран парламент.

Форумът на гражданското общество има нужда от нашата подкрепа, както описахме в параграф 20 от доклада. Обаче той ще остане проста декларация за намеренията, ако не го подкрепим с ефикасни мерки. Затова ви призовавам незабавно да подкрепите утре изменение 5, което предвижда продължаване на финансовата подкрепа и секретариат за организацията. Моля, подкрепете утре изменение 5, за да можем да постигнем напредък в развитието на гражданското общество. Това наистина е отличен подход. Аз сам се убедих в Берлин как хората могат да постигат такива цели, като тръгват от местното равнище и работят нагоре.

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, страните от Близкия изток и Северна Африка в южното съседство безспорно се нуждаят от дългосрочната политическа и – където е целесъобразно – финансова подкрепа на ЕС. В държави като Египет, Тунис и Либия ние следва да съсредоточим усилията си за укрепване на първите демократични кълнове за създаване на трайно наследство на стабилно, светско и просветено управление.

В Сирия следва да окажем по-голяма подкрепа на демократичната опозиция срещу президента Ал Асад, който очевидно не е приятел на Запада, както видяхме от усилията му заедно със Северна Корея да разработи ядрено оръжие и политическата му подкрепа за Иран и тероризма.

Продължаващата нестабилност неминуемо налага преместване на фокуса на приоритетите на ЕПС към юга. Обаче това не трябва да стане за сметка на нашите партньори от източното измерение. Някои от тези страни също започнаха дългосрочен процес на демократичен преход, откритост и реформи. Би било погрешно те да бъдат възнаградени за този напредък, като им бъдат отказани ресурси и подкрепа за следване на прозападния им курс само защото южното измерение има по-остра нужда от вниманието на ЕС за момента.

В случая на Либия аз категорично подкрепям зоната, забранена за полети, и неотложната необходимост за смяна на режима. Подкрепям признаването на Преходния национален съвет и освобождаването на замразените от ЕС активи на Кадафи и предаването на парите на силите на Бенгази, подкрепящи демокрацията, за закупуване на продоволствие и, да, дори за купуване на оръжие. Мисля, че Резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН забранява конкретно само продажбата на оръжие на Джамахирията и, следователно, не и на бунтовниците от Бенгази, макар за съжаление правото на ЕС като че ли транспонира Резолюция 1970 некоректно, като пълно ембарго върху оръжията.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, г-н Фюле, г-н Siwiec, благодаря Ви, че се посветихте на тази тема. Почти единодушното мнение на Парламента е, че политиката за съседство не даде очакваните резултати. Съгласен съм с това. Обаче не съм съгласен с анализа на причините. Резултатите не отговарят на нашите очаквания, защото не се съсредоточихме върху общите интереси, които имаме с нашите съседи. Вместо това се съсредоточихме върху нашите собствени интереси и идеи как съседните страни следва да се развиват.

Съвсем очевидно е необходим различен подход. Необходима е политика, която да залага сътрудничеството между двете страни като централен принцип и която зачита суверенното право на гражданите от страните партньори да определят бъдещето си без външна намеса. Съдържанието на политиката трябва да бъде насочено към общите ни европейски предизвикателства и да превърне политиката за партньорство в постоянно средство за истински дискусии на сътрудничество и за намиране на решения за общите проблеми.

Няма да постигнем никакъв напредък с нашата политика за съседство, освен ако променим мненията си и разработим нови политически подходи.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-жо председател, при подготовката за разискването аз препрочетох отвореното писмо, което г-жа Светлана Алексиевич – безспорно най-значимият интелектуален глас в Беларус – изпрати до президента Александър Лукашенко. Тя пише, че и хората в Беларус се боят от революция, обаче никой не желае да продължи да живее по старому. Преди изборите политическият диалог едва бил започнал в обществото, а режимът веднага грубо го изкоренил. В страната отново се възцарил страх.

Алексиевич призова Лукашенко да поднови диалога с народа. Дали това не е може би наивна идея? В крайна сметка, в интервю пред „Нойе Цюрхер Цайтунг“ от 31 януари 2011 г. писателката определи Лукашенко като взел цялата беларуска нация за заложник и като диктатор, страдащ от „синдрома на малкия човек“, върху когото само Кремъл би могъл да има някакво реално влияние.

Обаче въпросът е, че няма доказателства Лукашенко да се радва да държи всички яйца в кошницата на Москва. Предвид това европейските институции биха могли да осигурят стратегически отдушник, въпреки трудното положение в момента. Пожелавам на члена на Комисията Фюле много мъдрост, упоритост и всъщност пълната подкрепа на нашия Парламент за установяване и възможно най-пълно използване на един отговорен контакт с Беларус.

  Marietta Giannakou (PPE). – (EL) Г-жо председател, благодаря на члена на Комисията за неговите бележки. Вярно е, че Европейската политика за съседство и източното измерение бяха решаващи крачки в усилията за задълбочаване на отношенията с нашите съседи на изток.

При все това днес има неотложна необходимост да се даде нов тласък на тези усилия. Кризата, избухнала в страните от Северна Африка, които са включени в южното измерение на европейската политика за съседство, обсебва международното внимание, но и източното измерение се сблъска и продължава да стои пред подобни предизвикателства. Събитията в Беларус съвсем ясно са послание и сигнал за тревога за Европейския съюз от гледна точка на задълженията, които той следва да поема в такива случаи. Нужен е дългосрочен стратегически план за растеж и стабилност в региона. Следователно прегледът на европейската политика за съседство – и на източното измерение – трябва да отразява поемането на по-големи политически задължения от страна на нашите партньори.

Трябва да бъде ясно от самото начало, че прокарването и зачитането на демократичните процедури, принципите на правовата държава, основните права на човека и защитата на малцинствата са важни елементи от оценката на напредъка, постигнат от нашите партньори. Ето защо предварително са необходими ясни приоритети и показатели, поддаващи се на количествено измерване. Разбира се, този вид оценка не следва да бъде хоризонтален; трябва да диференцираме отношенията си с нашите партньори, тъй като всяка страна ще трябва да бъде преценявана поотделно от гледна точка постигнатия от нея напредък, въз основа на ясно определени критерии.

Демокрацията и правата на човека не търпят двусмислие; Европейският съюз е създаден на основата на тези принципи и следователно има морален дълг да ги пази в бъдеще. В тези рамки прегледът на европейската политика за съседство трябва да даде нов тласък на усилията за утвърждаване на една съдържателна политическа рамка за сътрудничеството с нашите източни партньори.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-жо председател, бих искал да кажа нещо съвсем накратко в отговор на възражението на един от колегите във връзка с разходите въпреки факта, че той пак се изгуби. Двамата докладчици, които написаха много добри доклади и на които бих искал да изкажа голяма благодарност, посочват относително ясно какви биха били разходите ако нямахме политика за съседство. Те биха били много по-високи като човешка цена, ако погледнем кризата с бежанците на юг, но също, разбира се, като икономическа и социална цена, ако погледнем всички съседни ни страни на юг и на изток.

Бих искал да кажа няколко думи за Източното партньорство. За Южното партньорство ще се изкажат други колеги. Вярно е, че положението в Беларус е лошо, но не трябва да жалим усилия за установяване на контакт с неофициални органи, отделни граждани, млади хора и учащи, за да насърчим наистина положително и демократично развитие „отвътре навън“.

В отговор на г-н Schulz, който по-рано каза, че Беларус и Украйна са в еднакво положение бих искал да поясня, че разликите между тях са много големи. В Украйна следва да мислим за проблемите, но и за това, какво работи добре, и за положителните промени.

Една кратка бележка за Южен Кавказ, защото за нас е важно да бъдем съсредоточени и върху този район. Развитието на събитията в Азербайджан, където блогери и демонстранти биват хвърляни в затворите, е тревожно. Позорно е за страна като Азербайджан и за нейния президент да върши такива неща. Загрижени сме във връзка с възможен нов конфликт между Азербайджан и Армения.

Бих искал да призова г-н Фюле да наблюдава много внимателно този регион и да му помогне да излезе от бъркотията, в която се намира и от това конфликтно положение.

  Kristiina Ojuland (ALDE). – (EN) Г-жо председател, бих искала да привлека вниманието ви към замразения конфликт в региона на Нагорни Карабах, който е неделима част от Република Азербайджан. Когато се обсъждат политиките за съседство или други политики във връзка с региона на Южен Кавказ, териториалната цялост на Азербайджан, както и на Грузия, следва винаги да се имат предвид.

Парламент трябва да се съобразява с факта, че регионът на Нагорни Карабах е международно признат за част от Азербайджан, макар да е окупиран от арменски военни сили и, както знаем, да се ползва с политическа подкрепа от властите в Кремъл. Това съобразяване следва винаги да бъде отразено в документите и заявленията както на Парламента, така и на Съвета и Комисията. На всякакви инициативи от страна на ЕС за премълчаване на този факт трябва да се противодейства, за да вървим към мирно и законно уреждане на замразения конфликт в Нагорни Карабах и в региона.

  Hélène Flautre (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, народните движения в Южното Средиземноморие ясно онагледиха слабостите в нашата европейска политика за съседство.

Според моето виждане проблемът не е толкова в целите на политиката за съседство, които са заложени в член 8 и член 21 от Договора от Лисабон относно утвърждаването и зачитането на правата на човека и демокрацията – които са също така и социални цели – а по-скоро в неправилното преследване от наша страна на тези цели. Следователно трябва да извлечем уроци за бъдещето. Именно това се прави в провеждащата се работа по преглед на политиката. Първият въпрос, който беше повдигнат от г-н Schulz, е способността ни да предоставим реална и ефикасна подкрепа за гражданското общество във всички съседни страни, независимо от значението им от гледна точка на търговия или стратегия или на политическото положение в тях.

Когато съседни страни са в състояние на преход, това е изключително полезно и необходимо. Това е и безспорно по-лесно, отколкото ако те стенат под игото на авторитарен режим, какъвто е случаят в Сирия, но това е предизвикателство, въпрос, с който ние трябва да се научим да се справяме ефикасно. Мисля, че ще трябва също да се научим да обсъждаме тези въпроси с нашите партньори – не само във форуми, посветени на правата на човека, например подкомитети, но също и на най-високо политическо равнище. При все това в същото време трябва да внимаваме дневният ред на подкомитетите да не се окаже откъснат от положението, както се е случвало вече, или да не успее да допринесе за работата на други органи, като например Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР).

Подкрепям съобщението относно партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие, което според мен е от централно значение. Струва ми се също, че би следвало да добавим отделна цел за социалната справедливост и борбата с неравенствата. Естествено, ще се наложи също да преосмислим разбирането си за мобилността в Средиземноморския регион. Мисля, че партньорството в мобилността е нещо положително, но ще трябва също да се научим как да насърчаваме изгодите от тази мобилност за лицата, пътуващи между Северното и Южното Средиземноморие, и също както за приемащата страна, така и за страната по произход. Ще трябва също да отразим тези променящи се движения в основните права за тези, които прекосяват Средиземноморието и се установяват в Европа.

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-жо председател, настоящата дискусия се провежда по време, когато възприемаме нов подход към политиката за съседство. Бихме искали окончателно да скъсаме с времената, когато схващането за стабилност се използваше като разменна монета, когато схващането за стабилност се използваше за получаване на отстъпки в областите на правата на човека и принципите на демокрацията. Затова бих искал да използвам възможността да привлека вниманието към цялостния подход към политиката за съседство. Нека се върнем не само към събитията от последните месеци; нека също си спомним и по-отдавнашни събития, като тези, които се случиха в Беларус. Днес ние наблягаме на необходимостта от поддържане на джентълменското споразумение за заделяне на една трета от средствата, които са отпуснати като част от политиката за съседство, за източната политика. Не говорим за споделяне на богатство, а за споделяне на сигурност. Това е въпрос на основна сигурност и бъдещето на сътрудничеството на държавите-членки на ЕС със страни, които някога може би също ще бъдат държави-членки на Съюза.

  Marie-Christine Vergiat (GUE/NGL). – (FR) Г-жо председател, арабските революции породиха много надежди във въпросните страни и извън тях. Те доказаха, че демокрацията и правата на човека могат да бъдат всеобщи ценности.

Обаче хората в тези страни остават много скептични по отношение на Европейския съюз. Мога да разбера това в светлината на историята от миналото и на подкрепата, оказвана на диктатори. Мога също да го разбера и когато научавам, че не сме в състояние да говорим за демократична помощ, без незабавно да я свържем с икономически подход, който пренебрегва избора, направен от тези страни – и дори по-лошо, когато виждам, че някои правителства, включително собственото ми национално правителство, продължават да искат европейската помощ да бъде поставена в зависимост от договори за реадмисия. Това е странно схващане за мобилност.

Г-н член на Комисията, питам се дали не бихме могли да излъчим категоричен сигнал по отношение на Тунис, като призовем за мораториум върху дълга на тази страна, докато тя се сдобие с демократично избрано правителство, което се очаква да стане през месец юли. Бих предложила също да им съдействаме да направят одит на дълга и да анулираме незаконния дълг, от който се е облагодетелствала фамилията Ben Ali-Trabelsi за сметка на народа на Тунис. Бих искала да получа подробен отговор на своя въпрос, г-н член на Комисията.

  Nikolaos Salavrakos (EFD). – (EL) Г-жо председател, смятам, че членът на Комисията Фюле правилно се занимава с въпроса за наблюдението на европейската политика за съседство, която включва 16 държави – от най-уязвимата част на Африка до най-уязвимата част на Русия.

Обаче европейската политика за съседство беше поставена на изпитание от неотдавнашните събития в арабския свят, които подчертаха неудовлетвореността на народите от автократичните им режими и, в същото време, провала на икономическите и социални реформи в тези страни, които бяха подкрепени от Съюза. Автократичните режими в Либия, Тунис, Египет и други страни са на власт от години и ние сътрудничим с тях. Сега изведнъж предприемаме мерки против тях. Затова е необходимо да преразгледаме европейската политика за съседство чрез утвърждаване на демокрацията и правата на човека и контрол на планираното финансиране. Основният фактор, който трябва да бъде оценен правилно, е, че младите хора в тези страни са по-образовани и в същото време безработни; за съжаление, 7 400 000 европейски граждани са в точно същото положение.

  Кристиан Вигенин (S&D). – (EN) Г-жо председател, развитието на събитията в южното съседство предизвика много критики към политиката за съседство на ЕС, както беше следвана до момента. Трябва да бъдем критични, разбира се, но също и да бъдем обективни.

Политиката за съседство допринесе много за развитието на отношенията с тези страни – и не само с тези страни, но също и с обществата им, което ще бъде един от основните въпроси, които сега ще бъдат добавени към прегледа на политиката за съседство. Тези събития в известна степен следват ангажимента на Европейския съюз с тези страни. Така че в това отношение трябва да преразгледаме политиката и да я приспособим, но не и само просто да критикуваме направеното до момента. Като такива докладите на ЕП са важен принос към прегледа на ЕПС и се надявам те да бъдат разгледани от Комисията.

Бих искал да отправя предупреждение за опитите за противопоставяне на Изтока и Юга, не само по отношение пренасочване на вниманието но също и, може би, по отношение на пренасочване на средства и ресурси. Тук трябва да бъдем много внимателни и да отчетем факта, че от една страна, разбира се, предизвикателството е да бъдат подпомогнати демократичните процеси в Египет и Тунис и да бъде подкрепена демократизацията в Юга, но то е също и да бъде запазен мирът в Южен Кавказ например и да се помогне за мирното уреждане на замразените конфликти и за утвърждаване на демокрациите.

  Riikka Manner (ALDE). – (FI) Г-жо председател, много е важно, че в допълнение към южната политика за съседство следва също да говорим и за източна политика за съседство. Има твърде много вътрешни административни проблеми, свързани с нея, и затова като минимум администрирането на руските програми би следвало да бъде прехвърлено към Генерална дирекция „Регионална политика“. Причината за това е, че органите, администриращи програмите, биха могли да ги ревизират с цел да бъдат отразени по-особени местни характеристики и условия. По този начин също би била гарантирана приемствеността им.

Нека не забравяме, че тази промяна сама по себе си няма да изисква специални изменения в правните основания на програмите или бюджета на ЕС. Вместо това ще става дума по-скоро за вътрешно решение от страна на Комисията. Понастоящем има твърде много проблеми с тези програми и следва да внесем някои структурни промени в тях. Това би било ясно послание и се надявам Комисията също да направи каквото може, за да подкрепи това решение.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Г-жо председател, Европейската политика за съседство и Източното партньорство като част от нея е възлова област и предизвикателство за Европейския съюз. Тя е важна политическа рамка за укрепване на отношенията със страните партньори – страни, с които би следвало да вървим към икономическа и политическа интеграция. В случая на Украйна този процес би следвало да приключи с перспектива за пълноправно членство в Европейския съюз, разбира се след изпълнение на критериите от Копенхаген и за това е съществено да има по-голям политически ангажимент от властите в Киев.

Нека не забравяме и европейците в Беларус – страна с цивилизация, подобна на нашата собствена, но държана затворена от режима на Лукашенко. Нека направим всичко по силите си беларусите да виждат, че Европа ги помни и подкрепя усилията им да постигнат демокрация. Можем да дадем нагледен израз на нашите усилия, като намалим разходите, свързани с получаването на шенгенски визи, улесним контактите между хората от Беларус и останалата част от Европа и подпомогнем инициативите на общности и гражданското общество в Беларус. Като улесним пътуването и контактите между Съюза и Беларус, можем да отслабим режима на Лукашенко много по-ефикасно, отколкото с десетки заявления или резолюции. В заключение бих искал да посоча, че в много страни, включени в политиката за съседство, все още има сериозни проблеми в областта на зачитането на свободата на изразяване, особено в медиите, свободата на сдружаване и свободата на събиране. Като Парламент в свободна Европа, ние трябва...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jiří Maštálka (GUE/NGL). – (CS) Г-жо председател, надявам се тук да няма представители от страните от Източното партньорство, тъй като те биха могли да си помислят, гледайки броя на присъстващите тук, че нямаме интерес към Източното партньорство. Аз също бих искал да подчертая важността и необходимостта от разискване по Източното партньорство.

То е важно, защото пространството на изток от границите на ЕС предлага делови възможности, които са незаменими от гледна точка запазване на конкурентоспособността на Съюза през идните десетилетия. Това пространство се явява също огромен извор на култура, която играе роля за формирането на европейските традиции и без която не е възможно да бъде разбрана европейската идентичност. Разискването по Източното партньорство е необходимо също и поради факта, че не е съвсем ясно дали всички придаваме едно и също значение на този проект. Всички многостранни инициативи, свързани с Източното партньорство – демокрация, стабилност, икономическа интеграция, енергийна сигурност и контакти между хората – несъмнено са полезни както за ЕС, така и за шестте съседни страни. Объркване беше предизвикано от заявленията на някои политици, които говорят за Черноморска синергия или за демократична буферна зона. В този момент Източното партньорство престава да бъде инструмент…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Jaroslav Paška (EFD). – (SK) Г-жо председател, авторитетът на Европейския съюз като световен политически фактор зависи също от способността и волята му да насърчава развитието и реформите за стабилизация на съседните страни. Сътрудничеството на ЕС със страните от Източното партньорство открива възможност за тези страни да постигнат политически напредък по отношение на ценностите на свободата и демокрацията. Предвид различното политическо развитие на отделните страни обаче ЕС трябва да прилага променящ се подход и да предоставя по-голямо съдействие и ресурси на ЕС на тези източни партньори, които са готови да отидат по-далеч и по-бързо в изпълнението на задълженията си.

Бихме могли да направим повече за насърчаване по-конкретно на Украйна и Молдова да постигнат напредък в преговорите и да се опитат и постигнат съгласие за комплексна и широкообхватна зона за свободна търговия. По мое мнение следва също да продължим преговорите с Армения, Азербайджан и Грузия. Беларус ще трябва да изнамери форма за комуникация, подходяща за политическото положение. Жителите на тази страна не трябва обаче да станат заложници на политическите си представители, решили да приложат своя собствена версия на демокрацията.

  Lambert van Nistelrooij (PPE). – (NL) Г-жо председател, днес ние полагаме важна основа за развитието на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП). Тук би подчертал само едно съображение, конкретно съображение за члена на Комисията във връзка с програмите за външните граници, трансграничните програми.

Имаме 15 програми с бюджет от 1,1 млрд. евро. Обаче постоянно чуваме от всички страни, че те не вървят добре. Развитието е бавно. Гъвкавостта е много ограничена и от чутото днес аз разбирам, че полското председателство възнамерява да се заеме с това. Поляците наистина искат да придвижат нещата и да видят дали трябва да се направят някакви промени, за да бъдат върнати отново тези програми към сближаването, към Цел 3, подходът на Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ“, които познаваме от години.

Въпросът ми към члена на Комисията е: как ще се заемете с това? Всъщност съгласно Регламента за ЕИСП Вие вече трябваше да сте извършили оценка миналата година. Не съм виждал документите, отнасящи се за това. Как ще отразите това във вашите публикации през месец май и готов ли сте може би да проведете изслушване, съвместно с Парламента, на което бихме могли да поканим най-заинтересованите хора и да чуем техния практически опит? Имам чувството, че някои неща трябва наистина да бъдат променени.

  Pier Antonio Panzeri (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, с прегледа на политиките на ЕС за съседство ние тръгваме на пътешествие, което няма да приключи скоро. Събитията в Средиземноморието свидетелстват за процес на дълбока промяна и те ще имат трайни последици не само за страните от региона, но и за Европа.

Трябва да сме наясно, че преходът към пълна демокрация няма да бъде лесен и че тези традиции се съпътстват от много рискове и несигурност. Поради тази причина има много неща, които трябва да свършим и те ще отнемат време. Отговорът на Европа трябва да се характеризира със стратегия, основана на краткосрочни и дългосрочни действия.

Трябва да улесним достъпа до европейските пазари и да позволим по-голяма мобилност. Следва да организираме конференция за проучване на възможността за отмяна или предоговаряне на дълга на тези от страните, които са избрали пътя към демокрация; трябва да предоставим достатъчни финансови ресурси и да осигурим съдействие за демократичния процес чрез укрепване на парламентарните институции и политическите партии, осигурявайки пълноценно участие на всички граждани. Всичко това следва да стане в рамката на един възроден евро-средиземноморски диалог.

Заложено е стратегическото, политическото бъдеще на Европа. Мисля, че Европа трябва да си дава сметка, че трябва да работим на изток и на юг, но точно сега има специален приоритет на юга. Необходима е основна промяна на политиките; най-накрая трябва да отворим нова глава.

  Zbigniew Ziobro (ECR). – (PL) Г-жо председател, източното измерение е една от най-важните области за развитието на Европейския съюз съгласно Европейската политика за съседство. То включва такива страни като Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Азербайджан и Армения. Съюзът има много важни икономически и финансови интереси в тези страни и за тях не бива да се забравя и да се придава най-голяма важност на въпросите, свързани с енергията. Именно през някои от тези страни могат да бъдат построени алтернативни енергийни трасета на руските тръбопроводи, като „Сарматия“ и газопровода „Набуко“. За да се засили сътрудничеството между страните, които споменах, и Европейския съюз, търговското пространство на ЕС следва да бъде либерализирано, което ще позволи осъществяване на повече стопанска дейност и ще приближи тези страни до Европейския съюз – Съюзът все пак е най-големият им икономически партньор. В крайна сметка, разбира се, следва да мислим за зона за свободна търговия, която би ни сближила естествено по един конкретен начин. В заключение, не трябва да забравяме за улесняването на визовите задължения, за подобряването на програмите за насърчаване на контактите между хората и за осигуряване на финансова подкрепа за обмените на млади хора от страните от източното партньорство с млади хора от ЕС.

  Krzysztof Lisek (PPE). – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, всички бихме искали политиката на Европейския съюз да бъде ефикасна, но за да бъде ефикасна, тя трябва да бъде изцяло последователна както от гледна точка на източното измерение на политиката за съседство, така и на южното измерение. Колкото до източното измерение, бих искал да привлека особено внимание към това, което е известно като „замразени конфликти“, към положението в Молдова и по-конкретно към положението в Приднестровието и в Нагорни Карабах и бих искал също да кажа няколко думи – особено защото съм постоянен докладчик на Европейския парламент за Грузия – за положението в Абхазия и в Южна Осетия.

Днес по тези въпроси е необходима последователна политика на Европейския съюз. Последователна политика на Съюза трябва да означава споделена, както и последователна – политика, която да бъде идентична така, както се провежда от европейските институции, включително по-конкретно върховния представител и другите членове на Европейската комисия и също от държавите-членки. Трябва да бъдем единни пред ръководителите на Русия днес и да им кажем, че не изпълняват ангажиментите, които поеха през 2008 г., и например, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз следва възможно най-скоро да получи достъп до Абхазия и Южна Осетия.

  Ana Gomes (S&D). – (PT) Г-жо председател, народните въстания в Северна Африка разкриват грешките на европейската политика и дипломация, водена от една предполагаема прагматична политика, която подкрепяше диктатори и обезценяваше стремежите към свобода, справедливост и възможности за всички човешки същества.

Като резултат ЕС наново определи приоритетите си за европейската политика за съседство (ЕПС) към юга. Съгласна съм с новите насоки, наречени „трите П“: „пари, пазарен достъп и пътуване“. Правя това обаче с разбирането, че подкрепата, която предлагаме на нашите съседи, трябва да бъде обвързана с условие за проява на политическа воля и конкретен напредък в процеса на демократизация. Няма демокрация без политически партии. Затова подпомагането на обучението на демократични политически сили, като финансиране и организация, следва да бъде приоритет, тъй като това ще даде власт на младежите и жените, които храбро започнаха „Арабската пролет“.

В общества, в които все още господства държавната религиозна ориентация и които се управляват по патриархален начин, крайъгълният камък на всяка демократична промяна ще се основава на участието на жените и зачитането на правата на човека. Това трябва да бъде основна насока на политическата подкрепа от ЕС за Южното Средиземноморие.

В заключение, ЕС следва също така да насърчава участието на всички появяващи се фактори в политическия диалог, включително партиите с религиозен дневен ред, като тези, свързани с Мюсюлманското братство, които не трябва да бъдат изолирани, а по-скоро канени да се включат в демократичната игра.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, за да може политиката, която обсъждаме, да даде очаквания политически резултат, тя ще трябва да е подплатена с пари. Затова следва да се придържаме към джентълменското споразумение за разделяне на една трета и на две трети на наличните пари. Това е необходимо, за да сме в състояние ефикасно да прилагаме политиката. На второ място, необходима е ясна диагноза на положението. Затова не трябва да се правят сравнения на Беларус, която е под контрола на ясен, прозрачен и би могло да се каже, клиничен пример за режим с Украйна, която се бори с проблемите на демократизацията. Трето, тази политика предлага перспективата за членство на страните, които се опитват да го постигнат. Ясната перспектива на членство помага да се създаде сбъдващо се пророчество и ако обществата и тези, които управляват страните, имат впечатлението, че пълноправното членство в ЕС е постижима цел, то тогава със сигурност ще бъде по-вероятно тя да се постигне.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-жо председател, г-н член на Комисията, изказвам съжаление за отсъствието на Съвета от днешното разискване. По отношение на южното съседство искам да направя три бележки. Първо, Европейският съюз е длъжен да подкрепи и улесни процесите на демократични промени. В миналото властите в съседните страни се позоваваха на опасенията си за стабилността като начин да оправдаят бездействието си.

Второ, пожелавам икономическо благоденствие на нашите южни съседи; това изисква много реформи, инвестиции и финансова и икономическа помощ, както и търговия – не само със Севера, но също и търговия Юг-Юг, каквато понастоящем няма.

Загрижен съм във връзка с линията, възприета от Комисията и от върховния представител, г-жа Аштън: в статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ на 18 март 2011 г., тя като че ли съветва тези страни да се специализират в износ на селскостопански стоки за европейските пазари. Аз не съм съгласен. Членът на Комисията Фюле добре разбира това, макар че като че ли клати глава. Тези страни се нуждаят от диверсифицирани икономики и земеделие. Повтарям: диверсифицирани. Тя трябва също да се погрижат за вътрешните си потребности от храни и да не се ограничават само до броени експортни продукти, които освен това предизвикват загриженост у европейските земеделски производители. Затова по този въпрос са ни нужни здрав разум и предвидливост.

Трето, трябва да възродим Съюза за Средиземноморието (СзС) и неговите проекти, които могат да допринесат за стопанската модернизация на средиземноморските страни. За съжаление, СзС продължава да е в задънена улица, няма генерален секретар и не бива да продължи да бъде заложник на липсата на напредък между Израел и Палестина.

Госпожи и господа, изправени сме пред голямо предизвикателство.

  Евгени Кирилов (S&D). – (EN) Г-жо председател, източното съседство на ЕС може да се окаже най-добрата проверка за външната политика на ЕС. Съюзът трябва да спазва собствената си правна рамка и особено стратегията на ЕС по сигурността, която подчертава необходимостта да бъдем заобиколени от добре управлявани страни. Той следва също да прилага това в собствената си цялостна стратегия с цел да постигне положителна промяна.

Обаче най-сериозното препятствие за оформянето на ЕПС на изток остават неуредените конфликти в Приднестровието и Южен Кавказ, които са дълбоката причина за нестабилността и политическите и икономически проблеми на региона. Достатъчно е само да споменем днешната експлозия в Приднестровието, която нанесе сериозни повреди на газопровода.

Налице е спешна необходимост ЕС да подкрепи усилията за разрешаване на конфликта, включително чрез пряко посредничество, изграждане на доверие и хуманитарна помощ за милионите вътрешно разселени лица и бежанци. Ето защо ЕС следва да направи необходимото значителната му финансова и техническа подкрепа в региона да се съпътства със засилено политическо присъствие и ясно определена обусловеност.

  Jacek Protasiewicz, (PPE). – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих искал да започна с поздравления към авторите на двата доклада, и по-конкретно към автора на доклада относно източното измерение на политиката за съседство, г-н Siwiec. Тези поздравления не са просто израз на любезност. Те произтичат от искреното ми убеждение, че най-после имаме доклади, които показват, че Европейската политика за съседство следва в много по-голяма степен да се основава на ценностите, които са най-важни за нас: зачитане на правата на човека, свобода на медиите и демократични правителства.

Ще повторя това, което казах тук, в залата, в понеделник: урокът от събитията в Северна Африка и Близкия изток доказва, че хората, които живеят там, особено младите хора, не искат просто повече хляб; те искат също повече свобода и по-голямо зачитане на правата им като граждани и хора. Същото важи и за нашите съседи на изток и по-конкретно в страна, която е непосредствен съсед на Европейския съюз, Беларус. Бих искал да ви разкажа за скандалните събития, които станаха днес в Гродно в Беларус, където един журналист – г-н Andrzej Poczobut – който е обвинен в обида на президента в статии, писани за международната преса във връзка с работата му като журналист, току-що беше арестуван от КГБ, за да му се попречи да говори с нас, членовете на Европейския парламент, на утрешното заседание с беларуската делегация. Тези практики са скандални. Европейската политика за съседство следва да съдейства да не допускаме ситуации като тази, в която изпадна днес г-н Andrzej Poczobut.

  Christofer Fjellner (PPE). – (SV) Г-жо председател, радвам се че Комисията избра да представи прегледа на южното измерение на европейската политика за съседство. Той със сигурност е необходим. Трябва да признаем, че Европа посрещаше диктатурите с търпимост, вместо с категорични искания за демокрация. Платихме цена за това от гледна точка на доверието към Европа. Затова е необходима нова политика – политика, която да помогне тези страни да бъдат изградени наново след десетилетия на лошо управление. Европа може да направи много в това отношение, преди всичко като най-важен търговски партньор на региона. Най-добрият подход вероятно би бил да се инвестира именно в новото изграждане и търговията, за да се възстанови доверието, което изгубихме. Затова се радвам, че в съобщението си Комисията говори за търговското измерение – че трябва да разширим пазарния достъп за нашите съседи от Северна Африка, за да им помогнем да използват търговията, за да постигнат благоденствие.

Обаче понастоящем именно европейските митнически бариери, особено в селскостопанския сектор, са голямо препятствие за развитието. Да вземем например минималните цени на селскостопанските продукти, които означават, че колкото по-ефективно се произвеждат съответните плодове и зеленчуци, толкова по-високи са митата, които трябва да се плащат за тях. Това е пречка за развитието и просперитета. Затова бих искал да предложа първата стъпка, която Комисията би могла да предприеме, да бъде да даде на тези страни в Северна Африка, които са тръгнали по пътя на демокрацията, свободен достъп до пазара в Европа. Това е нещо, което направихме за Западните Балкани след войната в Югославия, и защо да не се поучим от този пример? Градим процъфтяването на Европа върху свободната търговия в Европа, така че защо да не помогнем на нашите съседи от Северна Африка да градят процъфтяването си върху свободната търговия с нас?

  Georgios Koumoutsakos (PPE). – (EL) Г-жо председател, европейската политика за съседство без съмнение е успешна политика. Обаче трябва да я направим по-динамична и по-ефективна. Неблагоприятният икономически климат, с който се сблъскваме в момента, не следва да служи за алиби или претекст да пропуснем да я укрепим още повече. Това следва да важи най-вече за южното й измерение.

Сега това е неотложно необходимо след неотдавнашните драматични събития, неотдавнашните драматични инциденти в Северна Африка. Тези общества се нуждаят от нашата подкрепа; те се нуждаят от нашата съществена, но дискретна подкрепа, и наблягам на думата „дискретна“ поради очевидни исторически и политически причини. Трябва да подкрепим гражданското общество в тези страни, неговото демократично действие и исканията му за повече свобода.

Освен това не трябва да забравяме, че Средиземноморието се превръща в имиграционна бомба с часовников механизъм; това е още една причина за нас да подкрепяме стабилността, демокрацията и растежа в тези страни чрез политиката за съседство.

  Jacek Saryusz-Wolski (PPE). – (EN) Г-жо председател, бих искал да поздравя члена на Комисията за съобщението относно партньорствата, в което е възприет експедитивен и ориентиран към бъдещето подход.

Свидетели сме на преработка на политиката за съседство и Комисията е застъпник на комплексния подход. Би било фатално да противопоставяне южното съседство на източното съседство. Ние я преработваме и макар да има добри новини за ставащото на юг, значението на тази преработка и преосмисляне излиза извън рамките на Юга. То включва също Изтока. Следва да преминем от политика, свързана с или ориентирана към правителства, към политика, ориентирана към обществото, и от политика на краткосрочни икономически интереси към политика, ориентирана към правата на човека и демокрацията. Следва да станем, в своята политика, щедри към обществата и много по-взискателни и строги към правителствата. Също така не трябва да смесваме статукво със стабилност. Би следвало да възприемем един вид преходен подход.

Изграждането на този нов мироглед за политиката за съседство води със себе си необходимостта от промяна на източната политика в същата посока. Следва да отделяме еднакво внимание на Юга и Изтока. Би трябвало да има симетрично финансиране, тъй като съществува погрешна дилема за противопоставяне на двете и това трябва да бъде интелигентно финансиране. Тук е налице недостатъчно финансиране от структурно естество. Всяка година ние плащаме за страните, участващи в политиката за съседство, 20 % от това, което плащаме на останалия свят. Знам колко трудно е да се говори за финансиране днес. Но тази политика трябва да бъде преработена и за това също ще се изисква допълнително финансиране.

  Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė (PPE). – (EN) Г-жо председател, в настоящия момент е важно да бъдат разгледани внимателно и да бъде намерен точният баланс между двата фактора на европейската политика за съседство. ЕПС следва да стане по-гъвкава, активна и оптимизирана. Ако искаме да създадем пространство на стабилност, споделени ценности и напредък, което да заобикаля Европа, ние следва първо да спрем да се ограничаваме с предварително определени квоти. Финансовата помощ следва да бъде балансирана според политическата ангажираност и желанието за доближаване до ценностите, свободите и стандартите на ЕС. Тя следва да бъде насочена към постигане на резултати и свързана с обективни и ясни критерии за демократизацията и напредъка в реформите.

Второ, следва да обмислим създаването на механизъм за бързо реагиране в рамките на ЕПС за бърза и гъвкава реакция на политическите промени в страните партньори, както стана неотдавна в южното съседство.

Трето, привлекателността на помощта от ЕС също е важна. Опростяването на процедурите по отпускане на средства от ЕС и активният обмен на опит между държавите-членки на ранни етапи от програмирането би се явило допълнителен стимул.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) Г-жо председател, аз съм от Галац – румънски град, намиращ се на границата на Европейския съюз с Република Молдова и Украйна. Ето защо ще спомена конкретно прегледа на източното измерение на Европейската политика за съседство. Трябва да наблегна на важността му както за прилагането на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион, така и за енергийната сигурност на Европейския съюз.

Призовавам Комисията и държавите-членки да лансират цялостна стратегия на Европейския съюз за Черно море и да осигурят достатъчни финансови и човешки ресурси за ефикасното й прилагане. Приветствам присъединяването на Украйна и Република Молдова към Договора за енергийна общност, което ще се яви важен принос за постигане целите на Съюза в областта на енергийната сигурност и за сигурността на тези страни.

По темата за приоритетните енергийни проекти на Съюза следва да наблегна на значението на Южния газов коридор. Мисля, че тръбопроводът „Набуко“, заедно с Трансадриатическия тръбопровод, общоевропейския нефтопровод, газопровода Турция-Гърция-Италия или…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). – (EN) Г-жо председател, аз подкрепям Европейската политика за съседство като съдържателна политическа рамка за укрепване на демокрацията както в източното, така и в южното измерение, но сега поисках думата за да поставя на всички ни следния въпрос: Дали моралното право на Европейския съюз да сочи пътя на трети държави към истинска демокрация е добре защитено?

И двете предложения за резолюции припомнят такива ценности на ЕПС, като демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, включително свободата на медиите, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Самият Европейския съюз първенец ли е във всички тези области, имайки предвид например положението на медиите в Италия и Унгария, масовите случаи на лица без гражданство в Латвия и Естония и подозренията за корупция в нашия Парламент?

Силно се надявам, че ще поддържаме…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-жо председател, възловата дума тук е „съседство“. Дори и в личния живот наличието на добри съседи е голямо предимство за всеки. Добрият съсед е човек, който е дружелюбен, не се меси неоправдано в работите на другите, но е готов да протегне приятелска ръка във време на нужда.

Това е нещо, което Европейският съюз следва да практикува като политика. Много е лесно, когато и съседните ви страни са също толкова приятелски настроени, стабилни и демократични. Ако те не са такива, имате по-скоро проблем.

Предложението да се ангажираме с гражданското общество, особено в тези страни, е много добро. Колегата van Nistelrooij посочи, че изразходваме 1,1 млрд. евро за погранични дейности и е необходим по-последователен подход. Съгласен съм с това.

Също така предложението да провеждаме редовни изслушвания, особено с гражданското общество от недемократичните режими, е добро, за да могат те да чуят какво имаме да им кажем и ние да можем да ги изслушаме пряко.

  Malika Benarab-Attou (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, в своето описание на изгледите за европейската политика за съседство в Южното Средиземноморие Вие споменахте за евентуални катализатори. Обаче пропуснахте да споменете една група, към която спадам аз самата. В Европа хората като мен – имигранти и деца на имигранти – които идват от място, което някога е било колонизирано от Европа, все още биват стигматизирани. При все това ние сме и бихме могли да станем човешки ресурси: влиятелни посредници между севера и юга в този исторически момент.

Г-н Фюле, какво мислите по този въпрос? Ще го обмислите ли?

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Г-жо председател, прегледът на европейската политика за съседство е една от най-важните ни задачи. Събитията в Египет, Тунис, Либия, Йемен, Бахрейн и другаде безмилостно разбиват много стереотипи в нашето съзнание: че повечето хора в Близкия изток или Северна Африка не ги е грижа за правата на човека и че са свикнали да търпят диктаторски режими. Революцията в арабския свят ги опроверга.

Преди няколко седмици аз посетих Египет в деня, в който в страната се провеждаше референдумът за промяна на конституцията. Всеки, с когото разговаряхме, говореше за свобода, правосъдие и демокрация. Повечето наблягаха, че е необходима друг вид помощ от Европейския съюз. Необходима е помощ за укрепване на гражданското общество, създаване на политически партии и защита на правата на човека, за да може бъдещите парламентарни и президентски избори да бъдат демократични, свободни и честни. Протичащите там демократични процеси са много крехки и уязвими и трябва да ги подпомогнем своевременно.

  Щефан Фюле, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, оценявам един много важен елемент, а именно че ние – Комисията и Парламентът – имаме успореден подход към прегледа на нашата политика за съседство. Този не е като случаите, както при много други политики, когато идваме тук с вече завършен продукт и след това провеждаме дискусия. Ние пристъпихме към процеса преди известно време и във взаимодействие бяхме в състояние да възприемем редица добри идеи на Парламента и да обясним редица наши идеи. Дългият списък оратори, които направиха редица ценни предложения и зададоха уместни въпроси, доказва, че подходът е бил точният.

Заложили сме високи амбиции в Договора от Лисабон, който също беше приет и гласуван в залата. Съгласихме се Европейският съюз да бъде световен фактор. И Катрин Аштън, заместник-председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и аз самият считаме, че едва ли бихме могли да отговорим на това очакване, без преди всичко да изиграем наистина конструктивна роля в наше съседство, и че едва ли бихме могли да изиграем такава роля, без да се справим с предизвикателствата в съседство, включително с проточилия се конфликт.

Имайки точно това предвид, заедно започнахме процеса на преглед през месец юни миналата година. По онова време амбициите ни бяха първо да обмислим новите инструменти, въведени с Договора от Лисабон. Има големи промени по отношение на външните действия със заместването на шестмесечното председателство и неговите приоритети във външните отношения с последователната и съгласувана политика, която се гарантира от лице в двойна роля, съчетаваща ролята на общата външна политика и политиката на сигурност на Общността, и също въвеждайки за първи път възможностите на Службата за външна дейност. Ролята на посолствата също беше издигната, за да представляват не само Комисията, но и Европейския съюз. Това са неща от огромна важност.

Знам, че има много предизвикателства, въпроси и дори критики тук и там, но съм убеден, че тези промени ще имат за резултат по-съгласувана политика на ЕС във външните действия. Искахме това да бъде отразено в нашата политика за съседство. Искахме също да направим едно от важните неща, за което усещахме, че липсва. Гледайки в съседство, на нас ни липсваше чувството за съпричастност на тези страни към политиката за съседство. Някои от партньорите ни казваха, че политиката за съседство им е била наложена и че всъщност до тях никой не се е допитвал. Така те смятат, че мненията им не са били взети предвид и че е имало една схема, налагана за всички, без да се отчитат спецификите. Но тогава дойде арабската революция. Тя се оказа за нас огледало – каквото според мен беше много необходимо – за да си зададем важни въпроси, като например доколко сме готови да подпомогнем стремежите на нововъзникващите демокрации, докъде сме готови да стигнем, за да преодолеем ситуациите като тази, пред която сме изправени в Либия, и докога следва да правим компромиси тук и там и да свързваме стабилност и автократизъм, приемайки, че нашите ценности не винаги са съответствали на нашите интереси.

Съобщението ни от 8 март беше опит да се отговори на някои от тези въпроси – и за да бъда абсолютно честен с вас, на лесните въпроси – защото ние всъщност отговорихме само на тези, които са свързани с нововъзникващите демокрации. По-трудните въпроси оставихме за стратегическия преглед на ЕПС. Много от тях все още чакат отговор.

В съобщението от 8 март ние определихме три основни стълба, които ще видите отразени и в стратегическия преглед. Първият подкрепя демократичните преобразувания и изграждането на институции в съседните ни държави. Във втория насочеността е върху отношенията с обществата и подкрепата за гражданските сдружения. Третият оказва подкрепа за приобщаващ и устойчив растеж сред нашите съседи.

Много страни в Юга се променят – промяна, която не е ограничена до тези страни, а обхваща целия регион. Те също така променят нас и начина, по който реагираме на положението – начина, по който активно ще реагираме и развиваме новите явления в наше съседство. Това ще има отражение в Изтока и има процес на извличане на поуки в нашето общо мислене с нашите източни партньори. Това отражение върху Изтока не става за сметка на Юга и събитията в Юга и нашият сегашен интерес и насоченост към Юга не са за сметка на Изтока. Процесът на преглед на ЕПС ще засилва необходимостта от балансиран подход към нашето съседство, независимо дали става дума за Юга или за Изтока.

Налице е нов импулс за заместване на понякога предпочитаната реалистична политика в нашето съседство с една амбициозна и далеч по-активна политика, основана на нашите ценности. Има също импулс да разясним какво искаме да постигнем със или чрез лостовете на политиката за съседство. Преди две години говорихме за зона на мир, стабилност и просперитет. Това е важно схващане, което продължава да бъде валидно, но партньорите искат повече. На Изток някои от тях са съвсем категорични, доколкото става дума за европейски стремежи. Тези в Юга искат да има по-определена в институционално отношение рамка за икономическа интеграция. Трябва ли да се въздържаме да споделяме мислите си по тези въпроси? Не мисля така. Мисля, че трябва да дадем да се разбере ясно, че Източното партньорство не е начин членството в ЕС да бъде отказано на страните в Изтока, а е начин за тях да изградят повече от Европейския съюз вътре у тях. Мисля, че трябва да отправим предложение до най-напредналите страни в Юга – един вид рамка, от която те да бъдат част, не от вземането на решенията, а от оформянето на решенията.

Не очаквайте подчертано техническа усмирителна риза за двустранните отношения с нашите съседи. Очаквайте само съвсем малко, но много ясни и много важни отправни точки. Очаквайте в резултат от прегледа на ЕПС една гъвкава и индивидуално разработена структура и взаимодействие, която работи добре между политическото ръководство, от една страна, и нашите програми и техническа и финансова помощ, от друга страна.

Това няма да е лесен процес. Никоя промяна не е лесна, но по сравнение с неговия предшественик това ще бъде постоянен процес, при който възможностите за преглед или, ако предпочитате, способността за получаване на обратна информация, или проверка на действителното положение, ще бъде важно качество, включено в прегледа на ЕПС.

Мнозина от вас говориха за пари. Колкото по-високи бъдат амбициите ни, толкова повече ресурси ще изискват те. Тук логиката е съвсем ясна. Но само за пари ли става дума? По никакъв начин. Става дума също за нашата изобретателност, съгласуваност, сериозно отношение към интересите на нашите партньори и за това, да бъдем амбициозни, доколкото става дума за отваряне на нашия търговски пазар или въпроса за мобилността.

„Жасминовата революция“ в много голяма степен постави на дневен ред достойнството и равенството. Затова нека превърнем тези два въпроса – достойнството и равенството – в принципи, на които ще се опира нашата политика. В това отношение Парламентът може да изиграе много важна роля.

  Председател. – Внесени са две предложения за резолюции(1)на основание член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 април.

Писмени изявления (член 149)

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (EN) Всички европейски страни, които отговарят на критериите за присъединяване към ЕС, трябва да имат перспективата за членство в ЕС. Източното измерение на ЕПС следва ясно да оценява този основен принцип като такъв и да осигури съседите ни в Източна Европа да бъдат в състояние конкретно да виждат сигурна перспектива за бъдещо членство.

Най-силният стимул за демократични и политически реформи и създаване на гражданско общество е и ще остане перспективата за членство в ЕС. Макар че бъдещите кандидати следва да бъдат напълно подготвени, ЕС трябва да докаже без всякакво съмнение, че ангажиментът ни за разширяване остава валиден и внушава доверие. За укрепване на това доверие и за разсейване на всякакви съмнения за двойни стандарти ЕС следва да покаже съвсем ясно, че отношенията с нашите източни съседи трябва да се опират преди всичко върху демократичните ценности, зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава. Тъй като всяка страна следва да бъде оценявана на база собствените й достойнства, основните ценности трябва да бъдат зачитани в еднаква степен във всяка страна, независимо от икономическите и политическите интереси на отделните държави-членки. Същите принципи следва да бъдат приложени към отношенията с Русия, където положението във връзка с принципите на правовата държава и правата на човека е по-лошо, отколкото в повечето страни от ЕПС.

  Jaromír Kohlíček (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Трябва да призная, че бях наистина изненадан при четенето на резолюцията, предложена от комисията по външни работи. Определено не мога да разбера поставянето на едно плоскост на демонстрациите в Беларус, където така наречените протестиращи получават голяма подкрепа от чужбина, с революционната буря в Египет и Тунис, причинена от растящите цени на храните и безработицата. По мое мнение абсурдното заключение е типично за абсурдността на така наречените политици. Г-н Siwiec очевидно не е забелязал демонстрациите, при които бяха дадени десетки жертви в монархиите от арабския свят, или войната в Либия. Явно така трябва да бъде. В точка 12 няма упоменаване на отрицателното развитие на събитията в Молдова. Някои членове на ЕП от групата на Европейската народна партия са толкова запленени от Юлия Тимошенко, че украинско правителство без нея им изглежда недемократично въпреки факта, че правителството успя съществено да подобри икономическото и политическото положение в страната за последната година. Според мен призивът в точка 13 за многостранна подкрепа за развитието на демократични партии в Беларус е пряка намеса във вътрешните работи на друга държава. Жалко е, че не виждаме подобни усилия за развитие на демокрацията в държави от ЕС, като Унгария например. Намирам параграф 52 от резолюцията за още една проява на груба безочливост по същия начин, както е и подкрепата за различни подривни дейности, като Телевизия „Белсат” или Радио „Русия” и Европейско радио за Беларус. Това много ми напомня за времената на Студената война, както ги познаваме от учебниците по история.

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE), в писмена форма. – (PL) В днешното разискване в Европейския парламент проведохме допълнителна дискусия относно източното измерение на политиката на съседство на Европейския съюз. Не трябва да забравяме, че целта й трябва да бъде укрепване на отношенията между Съюза и източните му съседи, особено с Украйна, чрез насърчаване на всякакви видове граждански, обществени и икономически инициативи. Младите граждани на Украйна очакват подкрепа от държавите-членки на Съюза и най-вече искат границите да бъдат отворени, така че те да могат да се движат свободно между страните, да учат и развиват своите заложби и интереси. Много е важно да се осигури по-добро прилагане на споразуменията за опростяване на визовите процедури и за зоната за свободна търговия ЕС-Украйна. Трябва също да разширим системата на стипендии за студенти от източните страни в Европейската политика за съседство и да ги насърчим да се ангажират с по-голяма обществена и политическа дейност.

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма. – (RO) Приветствам общото разискване по двата доклада относно европейската политика за съседство, доколкото е необходимо да възприемем последователен подход към нашите съседи на юг и изток. Искам да наблегна преди всичко, че би дало обратен резултат, ако допуснем двата географски региона да се конкурират помежду си. Тук не става дума за конкуренция за ресурси, а за ефективно насочване на ресурси към тези партньори, които постигат напредък по отношение на общите критерии, образуващи основата на нашата политика за съседство. По-конкретно мисля за зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Ето защо смятам, че трябва да бъдем достатъчно смели, за да потвърдим положителните резултати, постигнати от нашата политика за съседство, както е в случая с Грузия и Молдова, но също и неблагоприятните резултати, както се случи, за съжаление, с Беларус или Украйна. Диференциацията трябва да бъде основният критерий, което важи също за южното съседство. От друга страна, исканията ни за това, нашите европейски партньори да зачитат общите ценности на Съюза, трябва да бъдат неотклонни и много високи.

  Fiorello Provera (EFD), в писмена форма. – (IT) Когато правим преглед на европейската политика за съседство, е важно да оценим въздействието на тази политика върху миграцията. Никоя политика за съседство не може да бъде напълно ефикасна в тази област, без да се занимае с причините за нестабилността, които отключват миграцията.

Това предполага регионално сътрудничество, евентуално чрез двустранни споразумения, както със страните по произход, така и с транзитните страни. Трябва да сътрудничим с транзитните страни и със страните по произход на миграцията, за да не допускаме големи вълни. Трябва да помагаме на страните по произход на мигрантите да се демократизират и да постигнат добро управление, като им предоставим достъп до нашите ценности и нашия опит.

Що се отнася до европейската политика за съседство, необходим е икономически дневен ред, който може да повиши равнищата на заетост и търговски споразумения, които могат да породят истинско, пазарно ориентирано икономическо развитие. Членът на Комисията Фюле и върховният представител Аштън подкрепят по формулата „повече за повече“, схващането за условията за помощ, имащи за цел да възнаградят страните, които са най-активни от гледна точка на демократичните реформи и зачитането на правата на човека. Този подход следва да бъде насърчен, тъй като е в съответствие с нашите ценности, ефикасен е за целите на развитието и е справедлив към европейските данъкоплатци.

  Debora Serracchiani (S&D), в писмена форма. – (IT) След неотдавнашните събития в Югоизточна Европа сме длъжни да преразгледаме европейската политика за съседство по отношение на южните страни партньори, като предоставим средствата и съдействието, необходими за един истински демократичен преход и полагане на основите за дълбоки политически, обществени и институционални реформи. Важно е при прегледа на политиката да се отдаде приоритет на критериите на независима съдебна власт, зачитане на основните свободи, включително свободата на медиите и борба с корупцията, но е необходимо също така да се преразгледа и проучи внимателно Средиземноморската стратегия на ЕС с цел да се засили политическият диалог и да бъдат подкрепени всички демократични и обществени сили.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D), в писмена форма. – (HU) Кризата в арабския свят показа, че посоката, следвана до този момент в политиката за съседство, се оказа грешна. Лостовете за финансиране трябва да бъдат направени по-прозрачни и при отпускането на помощ да се прилага подход, ориентиран към постигане на резултати. Това е вярно също и за източното измерение на политиката. Европейската политика за съседство на бъдещето трябва да се основава на презгранични отношения между хората; това е особено валидно за източното измерение тъй като страните, участващи в Източното партньорство, имат и перспективата да получат статут на кандидати. Въпросът за взаимното освобождаване от визи между Украйна и ЕС трябва да бъде разглеждан прагматично и не следва да се използва за упражняване на политически натиск. Правителството на Украйна има много работа да върши в областта на укрепване на правата на човека и демокрацията. Обаче последните хора, които следва да наказваме за това, са украинските граждани. Ако Европейският съвет подкрепи беларуските граждани, като наложи санкции на Беларус, той не трябва да използва друг аршин и при Украйна. Предоставянето на освобождаване от визи възможно най-скоро – да се надяваме още през тази година – би могло да положи основите за икономическото доверие, необходимо за създаване на зона за свободна търговия. Вярвам, че полското председателство ще се отнесе към този въпрос като към приоритет. Достойно за съжаление е, че срещата на високо равнище за Източното партньорство не можа да се проведе по време на унгарското председателство. Унгария щеше да третира партньорите на ЕС в Източното партньорство далеч по-обективно от поляците, които предвид историческия си опит, следват предубедени политики в няколко отношения през последните години.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Европейската политика за съседство следва да остане европейска, а не френска, румънска или полска. Разграничение между съседите на Юг и Изток, последвано от прехвърляне на средства от Изток към Юг, би могло да е от полза за дневния ред на дадена държава донор, но би сложило край на европейската политика за съседство. Натискът, оказан от Франция за финансиране на Юга, ограничавайки средствата за програмите за Изтока, би могъл да стане неблагоприятен прецедент. Европа следва да работи с всички свои съседи, а не с приоритетни съседи. Прехвърлянето на средства от Изтока към Юга би изпратило вреден сигнал към източните ни партньори. Няма смисъл да се подкрепя демокрацията в Юга чрез отслабването й в Изтока. Европейските стремежи и демократичните ценности на източните партньори могат допълнително да бъдат увредени от импулсивна политика по визовата либерализация. В тази област няма място за политика тип „първо Русия“. Руските граждани имат право да пътуват свободно, но не преди партньорите ни от Изток. Въвеждането на безвизов режим за Русия би превърнало руския паспорт в златен документ, търсен в Грузия, Молдова и Украйна. Това би дестабилизирало вътрешно тези страни. Настоявам ЕС сериозно да обмисли тези проблеми.