Как оценява Съветът политическото развитие в Украйна, по-специално по отношение на принципите на правовата държава и правата на малцинствата, и какви мерки предприема, за да приближи тази държава към ЕС, като например в рамките на стратегията за Черно море и басейна на река Дунав?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Зачитането на правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава са ключови ценности на ЕС, които ЕС постоянно насърчава в отношенията си с трети държави.

На 14-ата среща на високо равнище между ЕС и Украйна, която се състоя на 22 ноември 2010 г. в Брюксел, лидерите припомниха, че отношенията между ЕС и Украйна се основават на общи ценности и обща история и че ЕС е признал европейските стремежи на Украйна и приветства нейния европейски избор. Те също така отбелязаха, че задълбочаването на отношенията между ЕС и Украйна ще зависи от осъществяването на реформи и по-нататъшното затвърждаване на общите ценности.

Страните обсъдиха въпроса за зачитането на правата на човека, основните свободи, демократичните ценности и принципите на правовата държава, в основата на които стои независимата и безпристрастна съдебна система. Те подчертаха по-специално значението на свободните медии. След проведените наскоро местни избори лидерите припомниха необходимостта от по-нататъшно укрепване на демократичното развитие в Украйна, по-специално на изборната рамка.

Лидерите отбелязаха скорошните конституционни промени в Украйна. Участниците от страна на ЕС насърчиха украинските органи да проведат конституционната реформа по всеобхватен и изчерпателен начин в тясно сътрудничество с Венецианската комисия на Съвета на Европа.

Лидерите изразиха своето задоволство от постигнатия напредък в отношенията между ЕС и Украйна. Във връзка с това те отбелязаха значението на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, което в момента се договаря, и изразиха очакванията си преговорите да приключат възможно най-скоро, като същевременно се запази качеството и приложимостта на Споразумението за асоцииране.

Съветът е загрижен за последователните и чести сведения за влошаване на прилагането на основните свободи и демократични принципи в Украйна. Особено голяма тревога будят оплакванията, свързани със свободата на медиите, свободата на събранията и свободата на сдружаване. ЕС ще продължи да използва всяка възможност, за да подчертава значението на пълното зачитане на върховенството на закона, включително в рамките на наказателни разследвания и процеси, и по-специално във връзка с принципа на справедливо, безпристрастно и независимо правосъдие, както и необходимостта да се гарантира, че наказателното право не се използва за политически цели.

ЕС също така следи отблизо ситуацията с правата на лицата, принадлежащи към малцинства в Украйна, и наблюдава напредъка на Украйна в процеса на изграждане на съвременна правна рамка, която да гарантира правата на лицата, принадлежащи към малцинства, и по отношение на прилагането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа. ЕС ще продължи да поставя редовно тези въпроси пред украинските власти в рамките на продължаващия диалог с Украйна.

Може ли Съветът да представи вижданията си относно селскостопанските аспекти на текущите преговори с МЕРКОСУР?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Както при всички търговски преговори, Съветът следи отблизо развитието на преговорите с Меркосур чрез своя комитет по търговска политика. Съветът обръща внимание по-специално на изпълнението на условията, предвидени в приетия от Съвета на 13 септември 1999 г. мандат за преговори. Съветът отбеляза с внимание ангажимента на Комисията да спазва този мандат и да продължи да проявява бдителност за неблагоприятните въздействия на евентуалното споразумение, по-специално по отношение на най-чувствителните продукти.

Във връзка с това следва да се подчертае, че членът на Комисията Чолош неколкократно призна чувствителността на преговорите с Меркосур по отношение на селскостопанския сектор на ЕС. Съвсем наскоро, на заседанието на Съвета на 17 март 2011 г., той увери Съвета, че Комисията е възприела внимателен подход в тези преговори, като взема предвид отбранителните и настъпателните интереси на ЕС в областта на селското стопанство.

По въпроса за съгласуваността на селскостопанската и търговската политика и последствията от подновяването на преговорите с Меркосур бихме искали да насочим вниманието на уважаемата колега към приетите от Съвета през юни 2010 г. заключения относно конкурентоспособността на европейския модел на производство на селскостопански хранителни продукти в международен план⁽¹⁾.

На 3 февруари 2011 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) отбеляза факта, че през месец януари, след седем поредни месеци на увеличения, цените на хранителните продукти са достигнали исторически връх за този месец и че увеличението ще продължи през следващите месеци. Като има предвид неотдавнашната среща на министрите, отговарящи за земеделието на 21 февруари 2011 г., бих искала да попитам Съвета какви конкретни мерки предвижда, така че държавите-членки да инвестират в земеделие и, по-специално, в зърнени култури, така че населението на ЕС да не бъде засегнато от световната продоволствена криза и цените на основните продукти да останат достъпни за европейските граждани? Какви мерки предвижда Съветът, така че ЕС да подкрепи, чрез износ на зърнени храни, държавите, които са засегнати в най-голяма степен от продоволствената криза?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Нарастването на световното население води до повишаване на търсенето на храни. Сушите, наводненията и природните бедствия изиграха своята роля, заедно с растящите цени на енергоносителите и наложените ограничения върху износа от някои от нашите световни партньори. Освен това прекомерната нестабилност на цените може да дестабилизира селскостопанските икономики и да повлияе върху сигурността на прехраната на местно и регионално равнище.

Във връзка с това две от залегналите в Договора цели на ОСП са особено важни. Първо, да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени. Второ, да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила.

На заседанието си през юни 2010 г. Европейският съвет заключи, че устойчивият, продуктивен и конкурентоспособен селскостопански сектор ще има ценен принос за стратегията „Европа 2020“, като се има предвид потенциалът за растеж и заетост на селските райони, и същевременно ще осигури условия за честна конкуренция.

В заключенията на председателството относно ОСП през 2020 г.⁽¹⁾, които миналия месец бяха подкрепени с много голямо мнозинство от членовете на Съвета, се признава, че осигуряването на икономически жизнеспособно и екологично устойчиво производство на храни остава основна цел за бъдещата ОСП.

Съветът отбеляза становищата на Европейския парламент, изразени в приетите наскоро резолюции, по-специално относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност, относно дефицита на протеинови култури в ЕС, както и относно селското стопанство в ЕС и международната търговия. Съветът очаква с интерес дебата в Парламента по предложенията на Комисията относно ОСП за периода след 2013 г., който ще се проведе по-късно през годината.

Европейският съюз може да посрещне задълженията си в областта на изменението на климата и да намали безработицата, като развива нисковъглеродна икономика.

Може ли Съветът да посочи мерките, които взема ЕС за насърчаване на инвестициите в „зелени“ иновации и инфраструктура?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

В приетите на 20 декември 2010 г. заключения относно „Усъвършенстване на инструментите на политиката за околната среда“ Съветът изрази задоволство от факта, че по-голям брой екологични съображения са намерили място в стратегическите инициативи като стратегията „Европа 2020“, която поставя на преден план утвърждаването на по-екологосъобразна и конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите.⁽¹⁾ Съветът също така призова за по-голямо отразяване на екологичното измерение във Финансовата рамка на ЕС, включително с цел насърчаване на прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски въглеродни емисии, с ефективно използване на ресурсите, благоприятна за биологичното разнообразие и устойчива на изменението на климата.⁽²⁾

В заключенията си от 4 февруари 2011 г.⁽³⁾ Европейският съвет подчерта, че е от решаващо значение да се насърчи изграждането на регулаторна рамка, която да е привлекателна за инвеститорите. Подчертано беше, че ЕС и неговите държави-членки ще насърчават инвестициите във възобновяеми източници на енергия и в безопасни и устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисии и ще съсредоточат вниманието си върху изпълнението на технологичните приоритети, определени в Европейския стратегически план за енергийните технологии.⁽⁴⁾ Освен това беше посочено, че на национално равнище държавите-членки припомнят желанието си за заделяне на най-малко 50% от приходите по схемата за търговия с емисии за финансиране на действия в областта на климата, включително новаторски проекти. Европейският съвет също подчерта, че инвестициите в енергийна ефективност засилват конкурентоспособността и допринасят за сигурността на енергийните доставки и устойчивостта при ниска цена и че са необходими решителни действия, за да се използва значителният потенциал за по-висока енергийна ефективност на сградите, транспорта, продуктите и процесите.⁽⁵⁾

Съветът също така подчерта в заключенията си относно „Енергетика 2020: стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“, които бяха приети на 28 февруари 2011 г.⁽⁶⁾, че въз основа на дейностите в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии следва да се подемат инициативи за технологии във връзка с акумулирането на електроенергия, устойчиви биогорива, интелигентни енергопреносни мрежи и интелигентни градове, както и за чисти превозни средства и океанска и морска енергия. Съветът също така подчерта, че конкурентната позиция на ЕС следва да бъде отразена във финансовите задължения на промишлеността, както и в условията за публично финансиране, и следва да се ползва от различни финансови инструменти. Научните изследвания, разработването и внедряването на безопасни и устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисии следва да заемат приоритетно място в бъдещите програми.

Съветът също така смята, че мобилизирането на наличните средства би могло да се улесни, като се използват иновативни финансови механизми. Възможните иновативни финансови инструменти се нуждаят от по-нататъшен анализ. Необходимо е те да са гъвкави, за да отговарят по-добре на националните условия.

Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ)⁽⁷⁾ осигурява финансиране за проекти в областта на енергетиката, които допринасят inter alia за намаляване на емисиите на парникови газове. С приетата през 2010 г. допълнителна мярка⁽⁸⁾ беше създаден финансов механизъм, който предоставя допълнителна подкрепа за инициативите за енергийна ефективност и развитие на възобновяемата енергия.

Общият размер на финансовата подкрепа за възобновяеми енергийни източници на равнище ЕС възлиза на около 3,26 млрд. EUR годишно през периода 2007–2009 г.⁽⁹⁾ Важен нов източник на финансово подпомагане за енергията от възобновяеми източници е програмата NER 300⁽¹⁰⁾.

Инвестициите в „зелени“ иновации и инфраструктура се подпомагат и чрез политиката на сближаване⁽¹¹⁾, програма „Интелигентна енергия – Европа“⁽¹²⁾ (включително чрез инструмента ELENA), както и чрез Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013 г.)⁽¹³⁾.

През март 2011 г. Комисията представи съобщението „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“⁽¹⁴⁾ (Пътна карта за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г.) и съобщението „План за енергийна ефективност, 2011 г.“⁽¹⁵⁾, което в момента се обсъжда в Съвета.

През следващите няколко месеца ще бъдат взети важни решения, например по отношение на многогодишната финансова рамка, прилагането на Бялата книга за транспорта, Плана за енергийна ефективност и общата селскостопанска политика. Следователно е от ключово значение по време на заседанието си през юни Съветът по околна среда да постигне съгласие по заключения, в които да се определят по-нататъшните стратегически и оперативни стъпки.

В светлината на изложеното по-горе на 14 март Съветът по околна среда приветства представеното от Комисията във връзка с Пътната карта за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г. и посочи, че си поставя за цел да приеме заключения на Съвета по тази тема на заседанието на Съвета по околна среда през юни предвид заседанието на Европейския съвет през юни 2011 г. Освен това тъй като енергийната ефективност играе централна роля за растежа при ниски емисии на въглероден диоксид и е тясно свързана с Пътната карта за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г., е важно да се отбележи, че Съветът по транспорт, телекомуникации, енергетика също планира да приеме заключения на Съвета относно Плана за енергийна ефективност, 2011 г.

В състояние ли е Съветът да посочи какви инициативи поема ЕС в помощ на бездомните хора и в подкрепа на националните стратегии за борба срещу това явление?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Европейският съюз се бори с бездомността и изключването в областта на жилищното настаняване в рамките на стратегията „Европа 2020“, която беше приета от Европейския съвет на 17 юни 2010 г.⁽¹⁾ Действията по този въпрос се предприемат по-конкретно по линия на водещата инициатива „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“⁽²⁾. С платформата ще се създаде динамична рамка за действие, за да се гарантира, че хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, имат възможност да живеят достойно и да вземат активно участие в живота на обществото.⁽³⁾ В приетите на 7 март 2011 г. заключения относно платформата Съветът припомни, че „някои групи от населението са особено силно изложени на риска от бедност и социално изключване, а други са обект на най-драстични форми на бедност (като бездомност)“⁽⁴⁾.

Въпросът за бездомността е обхванат от Отворения метод на координация в областта на социалната закрила и социалното приобщаване (Социален ОМК), като включва партньорски проверки. За да подкрепи националните стратегии в борбата срещу бездомността, Съветът основава работата си на резултатите от Европейската консенсусна конференция по въпросите на бездомността, която беше организирана под белгийското председателство през декември 2010 г.⁽⁵⁾, и на Съвместния доклад относно социалната закрила и социалното приобщаване за 2010 г.⁽⁶⁾ В доклада се подчертава, че цялостните стратегии за борба с изключването в областта на жилищното настаняване и с бездомността имат важна роля в областта на политиките за периода след кризата с оглед на изграждането на сплотени и устойчиви от екологична гледна точка общества⁽⁷⁾. В приноса си за заседанието на Европейския съвет (24–25 март 2011 г.) Комитетът за социална закрила подчертава, че ще продължи да работи по въпросите, свързани с бездомността и изключването в областта на жилищното настаняване.⁽⁸⁾

През декември 2010 г. Съветът прие Декларация относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване: съвместни усилия за борба с бедността през 2010 г. и след това“⁽⁹⁾, за да отбележи закриването на тази европейска година. В тази декларация Съветът подчерта, че особено значение трябва да се обърне на уязвимите групи, както и на крайните форми на бедност като бездомничеството. Съветът също така подчерта, че Европейският съюз и неговите държави-членки следва да работят заедно на европейско, национално, регионално и местно равнище в борбата с бедността.

Турция е подписала Женевската конвенция от 1951 г. за бежанците, както и протокола към нея. При все това е определила условия за географски ограничения. По-конкретно, Турция е определила ограничението да разглежда молби за убежище единствено по отношение на събития в Европа. Това означава, че за гражданите на страни извън Европа, Турция в никакъв случай не може да приема молби за убежище. Това представлява незачитане на правата на бежанците, както са определени в Женевската конвенция, в разрез е с Хартата за основните права на ЕС (членове 18 и 19), както и с принципа за равно третиране.

Приел ли е Европейският съюз, посредством свои действия или пропуски, парадоксалния характер на горепосоченото условие в Женевската конвенция, потъпкващо принципите на хуманизма и равното третиране? Поискал ли е от Турция да премахне горепосоченото условие?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Съветът е наясно с факта, че Турция е установила географски ограничения по отношение на Женевската конвенция за бежанците и Допълнителния протокол към нея. Позицията на ЕС по този въпрос обаче остава съвсем ясна – ограничението не е в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и Турция трябва да го премахне и да приложи изцяло Женевската конвенция и Допълнителния протокол към нея.

Турция, като държава кандидатка, трябва да изпълни политическите критерии, определени от Европейския съвет в Копенхаген, по-специално като изпълни изискванията на Рамката за преговори и Партньорството за присъединяване. Също така съгласно Рамката за преговори се очаква Турция постепенно да се хармонизира с достиженията на правото на ЕС, включително в областта на убежището.

Премахването на това географско ограничение се изтъква като приоритет и в ревизираното Партньорство за присъединяване с Турция. Бих искал да припомня, че Съветът систематично призовава Турция да засили усилията си в изпълнението на изискванията, определени в рамката за преговори, които включват inter alia и изпълнението на Партньорството за присъединяване. Необходимостта от непрекъснати усилия в областта на убежището беше специално подчертана от Съюза на заседанието на Съвета за асоцииране ЕС–Турция (на министерско равнище) на 10 май 2010 г., като въпросът също така редовно се поставя от Комисията по време на срещите с Турция.

Затова мога да уверя уважаемия колега, че въпросът ще продължи да се следи отблизо и да се поставя систематично на всички нива, доколкото е уместно, тъй като пълното прилагане на Женевската конвенция от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г. съставляват част от изискванията, спрямо които се измерва напредъкът на Турция в преговорите.

Предвид мащаба на уличните протести в някои страни от Северна Африка, Съветът счита ли, че ЕС би трябвало да заеме по-активна роля в изграждането на отношения с тези страни, като ги насърчи да поемат по пътя на демокрацията?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Събитията, които се разиграват в южните ни съседки, са от историческо значение и се развиват много бързо. Те отразяват процес на пълна трансформация в държавите от Южното Средиземноморие.

Тези промени ще имат трайни последствия за хората и държавите от региона. Ние отдаваме дължимото на смелостта, която показват хората от региона. Те преследват с достойнство легитимните си стремежи към демократична промяна. Протичащите в момента промени носят за хората от региона надеждата за по-добър живот, по-голямо зачитане на правата на човека, плурализъм, върховенство на закона и социална справедливост.

Процесите на пълна демократизация никога не поемат по лесен път, а са съпътствани от рискове и неизвестност. Отчитайки трудностите, ЕС направи ясния избор да подкрепи стремежа на народите от региона към демократична промяна.

Европейският съюз има голямо желание да подпомогне държавите, които се стремят към преход от авторитарни режими към демокрация, както направи най-вече в Централна и Източна Европа.

ЕС е решен да подкрепи всички стъпки към демократична трансформация, които позволяват мирна промяна, растеж и просперитет в южните съседи. Това беше потвърдено на най-високо равнище от Европейския съвет на извънредното му заседание на 11 март 2011 г. Държавните и правителствените ръководители обсъдиха събитията в региона и дадоха своята пълна подкрепа за продължаващата демократична трансформация. Те подчертаха нашия общ интерес за установяването на демокрация, стабилност, просперитет и мир в Южното Средиземноморие.

С оглед на постигането на качествен напредък в нашите отношения с южните ни съседи на 8 март Комисията и върховният представител направиха съвместно съобщение на тема „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“.

Съобщението се основава на принципа на съвместен ангажимент към общите споделени ценности, като демокрация, права на човека, социална справедливост, добро държавно управление и върховенство на закона. На изразените през последните седмици искания за участие в политическия живот, достойнство, свобода и възможности за заетост може да се отговори само чрез амбициозни политически и икономически реформи. Всички държави от региона трябва да предприемат или да ускорят тези политически и икономически реформи.

Нашата обновена политика следва да вземе предвид специфичните особености на всяка ситуация и държава от региона. Съществуващите програми за партньорство и съдействие ще бъдат преразгледани в тясно сътрудничество с партньорите от региона с цел постигането на по-добра насоченост с оглед на настоящите потребности въз основа на фокусиран върху всяка държава подход.

Процесът на преразглеждане на политиката относно трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) навлезе в заключителната си фаза. Внасянето на предложение на Комисията за нови насоки за TEN-T се очаква до средата на 2011 г. В работния документ на нейните служби относно новата TEN-T, публикуван през януари 2011 г., Комисията определя евентуална методология за планиране за новата TEN-T. Бъдещата TEN-T според плановете ще има двупластова мрежова структура, като ще се състои от цялостна мрежа и основна мрежа.

Подкрепя ли Съветът предложената методология за планиране и счита ли, че тя е добра основа за определяне на основната мрежа на новата TEN-T? От какви подобрения се нуждае методологията за планиране според Съвета?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Както уважаемият колега посочва във въпроса си, предложението на Комисията за новите насоки за TEN-T се очаква до средата на 2011 г. Съветът очаква новото предложение и ще започне да разглежда документа веднага след неговото представяне от Комисията.

Докато на Съвета бъде предоставена възможност да обсъди гореспоменатото предложение на Комисията, последната позиция на Съвета може да бъде намерена в заключенията на Съвета относно Зелената книга на Комисията: преглед на политиката за трансевропейската транспортна мрежа⁽¹⁾. В тези заключения Съветът отново потвърди „необходимостта да продължава инвестирането в транспортна инфраструктура, която да осигури необходимото развитие на ТЕМ-Т за всички видове транспорт, като основа за вътрешния пазар и конкурентоспособността, икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз и свързването му със съседни държави и акцентирането върху „европейската добавена стойност“, както и да отчитат, inter alia, целите в областта на околната среда при определянето на бъдещата политика за ТЕМ-Т.“ Той също така подчерта, че „макар основните транснационални транспортни потоци да са важен критерий за планирането на ТЕМ-Т, от съществено значение са и икономическото, социално и териториално сближаване и достъпът до ТЕМ-Т, които до голяма степен се покриват от широкообхватното мрежово ниво на настоящата ТЕМ-Т; по тази причина и предвид значението й като референтна база за законодателството в транспортния сектор, застъпва запазването на тази широкообхватна мрежа.“

Предвид нарастващото значение на глобалната енергийна сигурност и неотдавнашната авария в ядрената електроцентрала във Фукушима, Япония, може ли Съветът да очертае мерките за безопасност, които възнамерява да предприеме съвместно с Комисията, в една сфера на споделени правомощия, за да смекчи евентуални рискове в 195-те ядрени електроцентрали в Европа?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Съветът би желал да обърне внимание на уважаемата колега, че според информацията, с която разполага, в Европейския съюз функционират 143 ядрени реактора (и неатомни електроцентрали). Още 51 ядрени реактора се намират в експлоатация в Руската федерация, Швейцария и Украйна⁽¹⁾.

На извънредното заседание относно енергетиката на 21 март 2011 г.⁽²⁾ Съветът обсъди реакцията на неотдавнашните събития в Япония на равнище ЕС и на равнище държави-членки. Председателството изтъкна, че основният и най-голям приоритет е на държавите да се предостави хуманитарна и техническа помощ.

Що се отнася до ядрената безопасност, на същото заседание Съветът подчерта, че приоритетът е да се гарантира, че се прилагат най-високите стандарти и че подобряването на безопасността е непрекъснат процес. Съветът също така приветства доброволните действия, предприети от националните органи и операторите в отрасъла във връзка с прегледа на безопасността на ядрените съоръжения.

Съветът също отбеляза, че е налице споделена воля за стартиране на процес за определяне на всеобхватна оценка на риска и безопасността („стрес тест“) за АЕЦ в Европа. В този контекст Съветът подчерта колко важна е прозрачността по отношение както на резултатите от оценката, така и на мерките, предприети от държавите-членки на национално равнище.

На същото заседание държавите-членки и Комисията приканиха Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност (ENSREG) и други имащи отношение органи да определят обхвата и условията за извършване на такива тестове, като използват наличния експертен опит и впоследствие поуките, които могат да бъдат извлечени от неотдавнашния инцидент. Съветът взе под внимание възможните области (рискове от наводнения, сеизмични рискове, дублиращи системи, аварийни процедури), които биха могли да послужат за основа на тази оценка. Съветът също така акцентира върху необходимостта от включване на съседни трети държави в подобна оценка на безопасността и риска за съществуващи и бъдещи централи.

Заключенията бяха потвърдени от Европейския съвет на заседанието му на 24–25 март 2011 г.⁽³⁾ Европейският съвет подчерта, че оценките („стрес тестовете“) ще се извършват от независими национални органи и чрез партньорски проверки и че резултатът от тях и всички необходими последващи мерки, които ще бъдат предприети, следва да бъдат съобщени на Комисията и в ENSREG, както и да бъдат публично оповестени. Европейският съвет ще направи оценка на първоначалните констатации до края на 2011 г. въз основа на доклад от Комисията.

Европейският съвет изтъкна, че приоритетът за гарантиране на безопасността на ядрените централи очевидно не може да спре на нашите граници и че ЕС ще поиска провеждането на подобни „стрес тестове“ в съседните си държави и по целия свят както по отношение на съществуващите, така и по отношение на планираните централи. В това отношение следва да се използват пълноценно съответните международни организации.

Във връзка с това Европейският съвет също подчерта, че в ЕС следва да се прилагат и подобряват постоянно най-високите стандарти за ядрена безопасност и те да се насърчават в международен план.

На 1 март 2011 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации взе решение да преустанови членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека. Това беше ярък сигнал, отправен не само към полковник Кадафи и неговия режим, но също така към онези държави по света, в които нарушаването на правата на човека е често срещано и широкоразпространено явление. В доклада на Европейския парламент относно Съвета на ООН по правата на човека и ролята на ЕС в него, приет от ЕП през февруари 2009 г., ЕП силно се застъпва за въвеждането на критерии за членство в този важен орган на ООН. В случая с Либия, Общото събрание на Организацията на обединените нации подходи съгласно приетата резолюция на ЕП и взе правилно и навременно решение.

Каква е позицията на Съвета по отношение на въвеждането на ясни критерии за членство в Съвета на ООН по правата на човека? Дали Съветът е предприел някакви стъпки в тази насока?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека (СПЧ) пояснява, че членовете на този орган трябва да „отстояват най-високи стандарти при насърчаването и защитата на правата на човека и оказват пълно сътрудничество на Съвета“. Следователно при избора на 47-те члена на Съвета по правата на човека Общото събрание взема под внимание данните за всички кандидати в областта на правата на човека, както и поетите от тях ангажименти.

До този момент Общото събрание на ООН все още не прилага напълно този принцип, както видяхме в случая с Либия. Ето защо въпросът за „качественото членство“ трябва да е важна част от протичащия в момента преглед на СПЧ и Общото събрание на ООН действително реши да включи този въпрос в етапа от прегледа, който ще се проведе в Ню Йорк. Назначените от председателя на Общото събрание съизпълнители, които водят дебата по прегледа на СПЧ в Ню Йорк, специално организираха първа среща на 29 март, на която да бъде разгледан този въпрос. Като принос към дебата ЕС предложи конкретни идеи, като например провеждане на изслушвания на кандидати за членове на Съвета по правата на човека преди избори, в които да участват държавите-членки, неправителствени организации и национални институции в областта на правата на човека. При тези изслушвания следва да се акцентира върху доброволните обещания и ангажименти, както и как държавата кандидатка възнамерява да спази изискването да отстоява най-високи стандарти при насърчаването и защитата на правата на човека.

изследване на ползите от спортната дейност в рамките на ЕС Може ли Комисията да очертае какви изследователски проучвания е предприела и предлага да предприеме през идните години за насърчаване на социалните, здравните и общностните изгоди от спортната дейност в рамките на ЕС в контекста на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (2007–2013 г.)?

(EN) Макар и Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7, 2007–2013 г.) да не предвижда провеждането на научни изследвания, свързани със спорта, РП7 насърчава научните изследвания относно ползите от физическата активност за здравето.

Темите на РП7 „Здравеопазване“ и „Храни, земеделие и рибно стопанство и биотехнология“, както и дейността „Региони на знанието“, обаче обръщат внимание на физическата активност и връзките й с насърчаването на здравето и профилактиката на заболяванията и развитието чрез редица проекти по РП7. През периода 2005–2010 г. във финансирането на такива научни изследвания са инвестирани близо 39 млн. EUR, които се трансформираха под формата на около осем проекта на ЕС. Извършваните в момента оценки могат също да доведат и до финансирането на други проекти в тази област.

През последните четири години се финансират редица свързани проекти по РП7. Проектът PAPA има за цел да способства за подобряване на здравето на подрастващите чрез намеса, предназначена да доведе до поведенческа промяна, насочена към подобряване на качеството на тяхното участие във физическа дейност чрез младежки спорт, по-специално футбол. Проектите TEMPEST и ENERGY, които обхващат физическата активност в рамките на работата по определящите фактори, свързани със здравето, и проектът DALI, една от целите на който е да установи ролята на физическата активност като превантивна мярка срещу развитието на гестационен диабет http://www.dali-project.eu" . Основната тема на проекта EXGENSIS (РП6) са вътреклетъчните сигнални пътища при извършване на физически занимания и ефектът от тези занимания. Проектът TOYBOX използва поведенчески модели за опознаване и насърчаване на забавленията, здравословната храна, играта и политиката на превенция на затлъстяването в ранна детска възраст, а започващият през март 2012 г. проект I.FAMILY ще изследва как застроената среда влияе върху физическата активност, както и взаимодействията на заседналия начин на живот и моделите на съня с поведението в областта на хранителния режим.

На регионално равнище проектът AFRESH си поставя за цел да разработи изследователска програма за намаляване на честотата на свързаните с хранителния режим и липсата на физическа активност (хронични) заболявания, като диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и различни видове рак, чрез разработване на иновативни продукти и услуги в областта на храненето и физическата активност.

В заключение, Комисията е напълно съгласна, че физическата активност е ключов фактор, който допринася за превенцията на сериозни заболявания, свързани с начина на живот, като затлъстяването и че са необходими съответни изследвания, за да се осигури необходимата основа за по-ефективни и ефикасни стратегии, основани на научни доказателства, за насърчаване на здравето и профилактика на заболяванията.

В състояние ли е Европейската комисия да направи подробно изложение относно равнището на сътрудничество между ЕС и Съединените американски щати в областта на изследванията, иновациите, науката и технологията?

Какви инициативи е поела Комисията за разширяване на сътрудничеството в тази област от м. февруари 2010 г. насам?

(EN) САЩ са международният партньор, с който Европейският съюз поддържа най-богатите и най-интензивни отношения в областта на науката и технологиите. Това е така от всички гледни точки: размер на взаимните инвестиции в научноизследователска дейност и развитие (НРД), движение на учени и изследователи, обем на съвместните дейности и брой на съавторските публикации и патенти. Международното сътрудничество е важно за подпомагането на целите на „Европа 2020“ и затова дейностите с участието на САЩ трябва да бъдат приоритет. Г-н Таяни, член на Комисията, отговарящ за промишлеността и предприемачеството, през 2010 г. направи две посещения в САЩ, имащи за цел да се насърчи сътрудничеството между ЕС и САЩ, като това включваше първото му пътуване в чужбина като член на Комисията.

Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7, 2007–2013 г.) е основният механизъм за финансиране на научните изследвания на европейско равнище, който също така подкрепя международното сътрудничество на ЕС. Извън Европа САЩ се нареждат на първо място сред участниците в Седмата рамкова програма с повече от 300 подписани споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и други проекти за сътрудничество. Участието на страната е особено силно в темите „Здравеопазване“, „Информационни и комуникационни технологии“, „Нанотехнологии и материали“, „Храни, земеделие и рибно стопанство и биотехнологии“ и „Околна среда“.

Споразумението за сътрудничество в областта на науката и технологиите между ЕС и САЩ беше подновено през 2009 г. за периода до 2013 г. През май 2010 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, се проведе годишната съвместна среща по това споразумение, която от страна на САЩ беше координирана от Държавния департамент. Двете страни направиха преглед на постигнатия напредък по споразумението, като се разработват и нови начини за съвместна работа. Те обхващат от туининг проекти до взаимно откриване на научни програми, като например тези в областта на научните изследвания в областта на здравеопазването с националните институти по здравеопазване (NIH). Следващата среща по споразумението е планирана за септември 2011 г. в Брюксел.

Споразумението за наука и технологии също осигурява рамка за редица споразумения за прилагане с определени министерства и агенции на САЩ. Пример за това е Споразумението за прилагане с министерството на вътрешната сигурност относно научните изследвания в областта на гражданската сигурност, което беше подписано през ноември 2010 г. от члена на Комисията, отговарящ за промишлеността и предприемачеството, г-н Таяни. Съвместният изследователски център в момента води преговори по подобно споразумение с Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) относно толкова различни теми, като замърсители на околната среда, рискове по крайбрежията, космическо време, изменение на климата и управление на кризи. През тази година ще бъдат подновени 20-годишните отношения със САЩ във връзка с научните изследвания в областта на биотехнологиите, като също така ще продължи диалогът относно сътрудничеството в гражданската космонавтика.

Иновациите са област, в която Европа има голям интерес да обменя опит със САЩ относно начините за най-добро трансформиране на знанията в по-силен икономически растеж и създаване на работни места. Едно от най-интересните събития през изминалата година е новото Трансатлантическо партньорство за действие в областта на иновациите, което започна в рамките на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС). Това партньорство е отговор на политическата насока, която ТИС получи при последната среща на високо равнище между ЕС и САЩ, т.е. да насърчава иновациите, да оптимизира регулирането и да премахва бариерите пред търговията и инвестициите. През декември 2010 г. ТИС постигна съгласие относно първоначалния план за работа за Партньорството за действие в областта на иновациите. Започна работата в областите биоикономика, суровини и по пресечни аспекти на иновационната политика.

Създаденият в края на 2009 г. енергиен съвет между ЕС и САЩ е друго важно развитие. През 2010 г. бяха създадени и договорени мандатите на три работни групи – относно енергийна политика, развитие на технологии и пазари. Работната група по технологии и НРД се организира, за да даде оперативни резултати. ЕС също така сътрудничи със САЩ в условията на многостранни дейности, като например термоядреният реактор ITER⁽¹⁾.

За да се възползва в по-голяма степен от съвместните инициативи, Комисията ще продължи да работи за установяването на по-стратегически фокус на нашето сътрудничество в областта на научноизследователската дейност. Той ще акцентира на глобалните предизвикателства и ще бъде в съответствие с целите на „Европа 2020“, както и с целите на инициативата „Съюз за иновации“.

Неотдавна Комисията прие инициативата „Съюз за иновации“, стратегически подход към иновациите, насочен предимно към преобразуването на идеите в работни места, екологосъобразен растеж и социален напредък.

За да настигне ЕС САЩ в областта на научноизследователската и развойна дейност, ще трябва да задълбочи сътрудничеството между държавите-членки, да подобри съвместните изследователски инициативи и да осигури възможност за разрастването на научноизследователската и развойна дейност в определени региони, което ще е от полза на всички. Например, предвид климатичните условия на тяхна територия, Ирландия би била идеалното място за постигане на напредък в изпитванията и подобренията в областта на вятърната енергия, докато в Испания може би е ключът към подобренията в развитието на фотоволтаичните панели.

Комисията това ли възнамерява да направи – да подчертае научноизследователската и развойна дейност като цяло, вместо да разпредели финансовите средства от ЕС за научноизследователска и развойна дейност между регионите?

(EN) Както уважаемият колега правилно отбелязва, „Съюз за иновации“ е сърцето на нашата стратегия за растеж и работни места. Тя ще помогне да се осигури бъдещият икономически растеж на ЕС чрез развитието на способностите ни да създаваме нови знания и да ги трансформираме в успешни продукти. Ключова роля в този процес ще играе засиленото сътрудничество между държавите-членки в областта на научните изследвания, и по-специално чрез съвместно планиране.

Що се отнася до разширяването на научноизследователската дейност в някои региони, основният определящ принцип при разпределяне на финансирането за научни изследвания по рамковата програма са върховите научни постижения. Това означава, че само най-добрите предложения за научни изследвания се избират за финансиране. Не е възможно, нито би било желателно, Комисията да се опитва да насочи финансирането на научни изследвания по РП към определени региони.

Въпреки това, както посочва и уважаемият колега, ясно е, че някои региони имат установени предимства в определени области на научните изследвания, било то естествени предимства или такива, които са свързани с предишни инвестиции в научноизследователски капацитет, включително в човешки ресурси. Регионите с такива предимства ще бъдат в добра позиция да представят силни предложения за научни изследвания, които имат добри шансове за привлекат финансиране за научни изследвания от ЕС.

Разбира се, регионалните предимства невинаги са толкова очевидни като слънчевото греене в Испания и вятъра в Ирландия. Следователно регионите трябва да могат да установят и развият своите потенциални предимства. Ето защо Комисията силно подкрепя развитието на стратегии за интелигентна специализация в регионите.

Интелигентната специализация е едно от 10-те условия за национални и регионални системи за научни изследвания и иновации с добри резултати съгласно инструмента за самооценка от инициативата „Съюз за иновации“. Тя има за цел да се насърчат националните и регионалните власти да концентрират ресурси върху ограничен брой приоритети, за да се осигури по-ефективно използване на публичните средства и да се подпомогне мобилизирането на частни инвестиции.

Стратегиите за интелигентна специализация са средство за използване на регионалното многообразие, стимулиране на сътрудничеството отвъд националните и регионалните граници и откриване на нови възможности, като се избягва разпокъсването и като се осигури по-свободното движение на знания из целия ЕС. Те могат да послужат, за да се помогне на регионите да идентифицират своите ключови активи и факторите, които препятстват иновациите; да концентрират средствата върху ключови приоритети и да проектират правилната комбинация от политики, за да отприщят интелигентния растеж. Те могат също така да осигурят по-ефективно и безвъзмездно използване на средства от ЕС и национални и регионални инвестиции.

За да помогне на регионите в този процес, Комисията е в процес на откриване на „Платформа за интелигентно специализиране“ с необходимите ресурси за разпространение на информация, насърчаване на взаимното обучение и увеличаване на капацитета и уменията.

Болестите ХИВ/СПИН и малария засягат изключително тежко страните от Африка на юг от Сахара. Научните изследвания с цел смекчаване и по възможност изкореняване на тези страшни болести следва да се насърчават и да бъдат разглеждани като приоритет както на европейско, така и на световно равнище, тъй като те биха били подпомогнали в огромна степен общностите от Африка на юг от Сахара, поразени от тези епидемии. Какви стъпки предприема Комисията по отношение на финансиране на научните изследвания, за да се справи с тези огромни предизвикателства?

(EN) Комисията смята научните изследвания в областта на ХИВ/СПИН и маларията за специален приоритет и подкрепя изследванията в тези области чрез Рамковите програми за научни изследвания (РП), като общата цел е да се структурират и интегрират европейските научни изследвания чрез създаването на тясно партньорство между изследователските екипи в европейските страни и държавите, където заболяванията са ендемични, както и между изследванията в промишления и обществения сектор.

От 1998 до 2010 г. ЕС е предоставил подкрепа за съвместни научни изследвания в размер на 259,9 млн. EUR по 84 проекта за ХИВ/СПИН и в размер на 150,3 млн. EUR по 59 проекта за малария. Финансираните от ЕС изследвания включват нови терапевтични и превантивни стратегии срещу двете заболявания, от ранно установяване до клинично изпитване на нови лекарства, кандидати за ваксини, микробициди за ХИВ и нови инструменти за контрол на носителите/разпространителите на малария. През целия процес на финансиране се поставя силен акцент върху сътрудничеството с държавите, където заболяванията са ендемични, по-специално Африка на юг от Сахара. Особено постижение е съпоставимостта на наборите от данни за нови лекарства или кандидати за ваксини, като това помага да се хармонизират предклиничните тестове и животински модели и повишава конкурентоспособността на европейските научни изследвания на международно равнище.

Два конкретни примери са проектът HIVIS, в резултат на който беше създаден кандидат за ваксина срещу IV/СПИН, който в момента се намира на последните етапи на клинично изпитване за оценка на безопасността и имуногенността, и мрежата за основни изследвания на маларията BioMalPar, която се превърна в крайъгълен камък на фундаменталните научни изследвания на ЕС с интегрирана следдипломна школа по малария. В момента Комисията определя своите приоритети за бъдещото финансиране в областта на ХИВ/СПИН и маларията за поканите в областта „Здраве“ от следващата Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, 2012 г. (РП7, 2007–2013 г.)

През 2003 г. ЕС създаде Партньорство за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни (EDCTP), за да подкрепи клиничните изследвания и изграждането на капацитет в областта на трите основни заболявания, свързани с бедността, ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза с фокус върху Африка на юг от Сахара. EDCTP е първата инициатива, която се основава на член 169 от Договора за ЕС (понастоящем член 185). Тя се финансира с 200 млн. EUR от ЕС чрез РП6 и се съфинансира с 200 млн. EUR от 16 европейски държави партньорки по EDCTP. Допълнително съфинансиране се получава от трети страни. От 2003 г. насам EDCTP подкрепи 163 проекта на обща стойност приблизително 311 млн. EUR. Сред тях са 54 клинични изпитвания, от които 24 са за ХИВ/СПИН (102 млн. EUR) и 12 за малария (68 млн. EUR). EDCTP успя да изгради истинско партньорство между Европа и Африка.

Рамковите програми за изследване и технологично развитие представляват основният инструмент, чрез който Съюзът финансира изследванията. За Седмата рамкова програма, отнасяща се за периода 1 януари 2007–31 декември 2013 г., бяха отпуснати 32 413 милиона евро. Програмата разпредели средствата по категории, сред които фигурираха категории в областта на хранителните продукти, селското стопанство и биотехнологиите, като за изследвания в тези области бяха насочени 1 935 милиона евро.

В светлината на гореизложеното може ли Комисията да съобщи своите водещи принципи относно насоките на действие и средствата, които ще бъдат отпуснати за селскостопанския сектор, предвидени в следващата рамкова програма?

(EN) Намерението на Комисията е след 2014 г. финансирането от ЕС за научни изследвания и иновации да се предоставя чрез обща стратегическа рамка за финансиране на научните изследвания и иновациите.

Общата стратегическа рамка беше предложена при прегледа на бюджета на ЕС. Там бяха очертани основните принципи, на които ще се основава тя: оказване на подкрепа за ключови политически приоритети на „Европа 2020“, увеличаване на добавената стойност от ЕС и получаване на по-голямо въздействие на разходите на ЕС.

Целта на общата стратегическа рамка е да повиши ефективността и въздействието от финансирането на научните изследвания и иновациите от ЕС и да осигури опростен достъп за участниците.

На 9 февруари 2011 г. Комисията прие Зелена книга под заглавие „От предизвикателствата към възможностите – изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“⁽¹⁾.

В Зелената книга се очертават три основни цели на общата стратегическа рамка: решаване на основните обществени предизвикателства, засилване на конкурентоспособността на европейската индустрия и повишаване на качеството на европейската научна база. Научните изследвания в областта на храните, селското стопанство и биотехнологиите могат да допринесат за справянето с тези предизвикателства.

Комисията се стреми да получи приноса на възможно най-широк кръг заинтересовани страни, включително на останалите институции на ЕС. Заинтересованите страни са поканени да предоставят своите коментари до 20 май 2011 г.

В момента Комисията провежда консултации със заинтересованите страни и резултатите от допитването ще бъдат използвани при по-нататъшното разработване на предложението. Ето защо на този етап е прибързано да се обсъжда евентуалната структура на бъдещата програма или ролята на конкретни теми или сектори от нея, включително на възможните бюджети. Общият бюджет ще зависи от решенията за бъдещите многогодишни финансови перспективи за периода след 2013 г.

Няколко проучвания и доклади (United Kingdom Foresight, „The Future of Food and Farming“ („Бъдещето на храните и земеделието“), продължаващата работа по предвижданията за селското стопанство, извършвана от постоянния комитет за изследвания в селското стопанство, докладът на ОИСР за 2009 г. „Challenges for Agricultural Research“ („Предизвикателства за научните изследвания в селското стопанство“) и др.) защитават провеждането на програма за научни изследвания в селското стопанство. Те обръщат внимание на предизвикателствата, на които селското стопанство ще трябва да отговори през следващите десетилетия: задоволяване на потребностите от храна на нарастващото население с по-ресурсно ефективни и екологично устойчиви практики, произтичащи от засилването на недостига (на вода, енергия, изтощаване на почвите и т.н.), като се отчита необходимостта от намаляване на ефектите и адаптиране към изменението на климата.

В този контекст възникват редица важни въпроси. Как научните изследвания и иновациите да подобрят по най-добър начин интелигентното използване на биологичните ресурси (производство на животни и растения и здраве и техния принос, наличие на биомаса, управление на горските стопанства и отпадъци) и физическите ресурси (използване на земята, непокътнатост на почвата, наличие на води, изменение на климата и др.)? Как научните изследвания и иновациите могат по най-добър начин да помогнат за повишаване на добивите и подобряване на почвите по устойчив начин, като същевременно запазват екосистемите? Как по най-добър начин да се подпомогне конкурентоспособността на селскостопанския сектор чрез прилагане на постиженията на науката и технологиите в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и базираните на биологичните ресурси индустрии? Всички тези въпроси, както и много други, ще бъдат надлежно разгледани през следващите месеци.

Във връзка с въпроса ми E-5671/2010 относно нарушения на законодателството на ЕС на полуостров Калиакра и в други защитени зони от мрежата „Натура 2000“ в България и във връзка с отговора на Комисията от 30 септември 2010 г., може ли Комисията да даде информация относно стъпките, които е предприела или възнамерява да предприеме във връзка с тези нарушения?

По-конкретно – Комисията разполага с повече от осем месеца за оценка на реакцията на българското правителство по отношение на допълнителното официално уведомително писмо, изпратено на България на 18 март 2010 г. Какви действия ще предприеме Комисията, за да отстрани нередностите, посочени в това писмо? Кога Комисията възнамерява да предприеме следваща стъпка и да изпрати „мотивирано становище“?

При наличието на груби нарушения на законодателството на ЕС, защо Комисията се колебае дали да започне процедурата, предвидена в член 258 от ДФЕС, и да прекрати тези нарушения?

Преди повече от три години Комисията откри процедура за нарушение срещу България за нарушения на директивите за птиците и местообитанията, нанесли сериозни вреди на местообитания и видове с важно международно значение.

Въпреки откриването на тази процедура за нарушение са нанесени още вреди (и все още се нанасят) на обекти като полуостров Калиакра – място със световно значение, на което спират по време на миграцията си десетки хиляди прелетни птици, включително застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска.

Ако ЕС смята наистина да постигне своята цел за 2020 г., свързана със запазването на биоразнообразието, и в интерес на правната сигурност, Комисията трябва да се заеме с коригирането на подобни нарушения, като действа експедитивно и твърдо. Може ли Комисията да предостави информация относно това, какво възнамерява да стори, за да се коригира положението в България, както и по отношение на плановете си за подобряване в бъдеще на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда?

(EN) Във връзка с въпроса на уважаемата колега относно предприетите от Комисията стъпки в отговор на предполагаемите нарушения на правото на ЕС в областта на околната среда, засягащи полуостров Калиакра и други защитени територии от „Натура 2000“ в България, Комисията би желала да посочи броя на процедурите за нарушение, които е инициирала срещу България, и конструктивния диалог, който води както с българските органи, така и с екологичните НПО.

По-конкретно, по отношение на специалните защитени зони (СЗЗ), които са част от мрежата „Натура 2000“ в България, вследствие на споменатия по-горе диалог Комисията очаква конкретни стъпки за разширяването на СЗЗ „Рила“, „Пирин“, „Ломовете“, „Централен Балкан“ и „Западни Родопи“. Българските органи се ангажираха да завършат и официално да приемат това разширяване до края на март 2011 г. Комисията беше информирана, че на 11.3.2011 г. Националният съвет по биологично разнообразие, който е експертният консултативен орган към българския министър на околната среда и водите, е обсъдил конкретни предложения за разширяване на посочените по-горе СЗЗ. Това показва, че съответната национална процедура напредва съгласно уговореното. Що се отнася до СЗЗ „Калиакра“, българските органи и екологичните НПО неотдавна представиха голямо количество техническа информация, която е обект на внимателно проучване и оценка от службите на Комисията.

Във връзка с въпроса на уважаемата колега какви действия ще предприеме Комисията, за да гарантира, че нередностите, посочени в допълнителното официално уведомително писмо (ОУП), изпратено до българските органи на 18.03.2010 г., ще бъдат отстранени, Комисията би желала да спомене големия обем техническа информация, която българските органи представиха в отговора си на допълнителното ОУП на 20.05.2010 г., както и в допълнителното им съобщение от 08.09.2010 г. Това ОУП е допълнение към изпратеното на 03.11.2009 г. ОУП. И двете писма обхващат голям брой планове и проекти, за които е дадено разрешение без да взема предвид защитата на IBA и СЗЗ. Предвид обема и сложността на получената информация техническата оценка е възложена на външен изпълнител и се очаква да бъде завършена до края на март 2011 г. Освен това на 03.03.2011 г. на Комисията беше предоставена допълнителна техническа информация от екологични НПО. В момента тази информация е обект на внимателно проучване и оценка.

Във връзка с въпроса на уважаемата колега кога Комисията възнамерява да предприеме следваща стъпка и да изпрати „мотивирано становище“ до България, защо Комисията се колебае дали да започне процедурата, предвидена в член 258 от ДФЕС⁽¹⁾, и какво Комисията възнамерява да направи по отношение на ситуацията в България, Комисията би желала да посочи, че съответните случаи са свързани с висока степен на фактически и технически анализ. Тъй като Комисията носи тежестта на доказване във всяка процедура за нарушение, службите на Комисията трябва да проверят и анализират много внимателно цялата налична информация. Освен това всички бъдещи решения по отношение на процедури за нарушение срещу България за недобро прилагане на правото на ЕС в областта на околната среда са решения на Комисията като цяло и ще се основават на обоснован правен анализ и точна фактологична научна информация.

Европа не успя да изпълни целите на последната стратегия относно биологичното разнообразие. При все това в редица държави-членки, в т.ч. Нидерландия, се чуват гласове за намаляване на целите на директивите за птиците и местообитанията.

Възнамерява ли Комисията да изпълни изцяло целите на европейското законодателство за околната среда? Ако е така, какви мерки предприема Комисията, за да наложи изпълнението на европейското законодателство за околната среда от държавите-членки?

(EN) Както Комисията признава в съобщението си от 2010 г. относно новата стратегия на ЕС относно биологичното разнообразие, ЕС не успя да постигне своите цели за 2010 г. в областта на биологичното разнообразие. Едва 17% от видовете и местообитанията от европейско природозащитно значение, защитени съгласно Директивата за местообитанията на ЕС, имат благоприятен природозащитен статус.

Постигането на новата водещата цел на ЕС за 2020 г. да се спре загубата на биологично разнообразие и да се възстановят екосистемите и услугите, които те предоставят, ще изисква значителни усилия за ускоряване на прилагането на директивите за птиците и за местообитанията с цел да се осигури значителен и осезаем напредък към постигането на благоприятен природозащитен статус за видовете и местообитанията от европейско значение. Тази водеща цел ще бъде разгледана в новата стратегия на ЕС относно биологичното разнообразие, която скоро ще бъде приета от Комисията. Стратегията също така ще даде отговор на глобалните ангажименти, поети от ЕС в Нагоя през октомври миналата година в рамките на Конвенцията за биологичното разнообразие.

Директивите на ЕС за птиците и за местообитанията са важни инструменти за постигане на целите на ЕС за биологичното разнообразие и в сегашния си вид са напълно целесъобразни. Ето защо Комисията няма да приеме тяхното съдържание да бъде намалено в този решаващ етап от прилагането.

Що се отнася до прилагането и изпълнението на екологичното законодателство на ЕС като цяло, Комисията възнамерява да предложи по-късно през 2011 г. ново съобщение по този въпрос, за да подобри цялостната структура на управление и базата от знания, които подпомагат прилагането на постиженията на правото в областта на околната среда. В контекста на тази инициатива Комисията ще разгледа обстойно възможните варианти за укрепване на капацитета за наблюдение и контрол на равнище ЕС и националните системи за инспекция.

При показателя за екологични резултати за 2010 г., разработен от изследователи от Йейлския университет, който измерва степента на изпълнение на целите, определени от националните правителства по отношение на политиката за околната среда, само три държави-членки на ЕС са сред първите десет страни (от общо 163 страни) с най-добри резултати. Страните от ЕС с най-лоши екологични показатели са Гърция, Белгия и Кипър. България, Полша, Естония и Словения не са много по-добре.

При вземането на решения за околната среда, Комисията взема ли под внимание научните оценки?

Ако да, какви мерки са предприети за гарантиране, че държавите, които трудно постигат целите в областта на околната среда, получават експертна и материална помощ?

(EN) Комисията взема надлежно под внимание научните оценки при вземането на решения по въпроси, свързани с околната среда. Това всъщност е изискване по Договора, който изрично предвижда, че в политиката си по отношение на околната среда Общността взема предвид наличните научни данни, като Комисията се ангажира да прилага основаващ се на доказателствата и науката подход в процеса на създаване на политики.

При разработването и прилагането на политиката на ЕС в областта на околната среда Комисията използва научни изследвания, данни и анализи на Европейската агенция за околната среда, Съвместния изследователски център и други, финансирани от ЕС изследвания. ЕК също така възлага специални проучвания, за да събере на едно място най-подходящата, най-качествена и най-актуална информация, както и когато това е необходимо.

Въпреки че държавите-членки остават изцяло отговорни за пълното и правилно прилагане на европейското законодателство и изисквания в областта на околната среда, Комисията е възприела строг, но отзивчив подход по отношение на ролята си да гарантира, че държавите изпълняват тези задължения. От една страна, се прилага строг, но балансиран подход към нарушенията, а от друга страна, Комисията се стреми да предложи колкото се може повече помощ в процеса на осъществяване на целите на политиката на ЕС в областта на околната среда, така че да се постигнат подобрения в околната среда на територията на целия ЕС.

Солидарността е основен принцип на ЕС. Един от начините, по който се изразява солидарността, е чрез бюджета на ЕС. Държавите-членки имат възможност за достъп до финансова подкрепа от финансовия инструмент за околна среда LIFE+. Подкрепа може да се получи и от структурните фондове. Кохезионният фонд например предоставя около 6,5 млрд. EUR годишно за изграждането на екологична инфраструктура, като се поставя акцент на отпадните води, водоснабдяването и отпадъците, най-вече в новите държави-членки.

Друго значително финансиране, свързано с околната среда, може да бъде получено в рамките на развитието на селските райони, което се управлява чрез общата селскостопанска политика. Освен това изграждането на научен капацитет в областта на околната среда се подпомага чрез финансирани от ЕС научни изследвания.

Комисията също така подкрепя усилията на държавите-членки за постигане на екологични цели по редица други начини, inter alia чрез изготвяне на насоки, които имат за цел да предоставят полезна информация за лицата, които прилагат политиката в областта на околната среда. В определени области на политиката, където се смята, че това е полезно, тези насоки надхвърлят информацията, предоставена в рамките на законодателството на ЕС в областта на околната среда, и се изготвят с оглед на по-доброто прилагане. Също така Европейската комисия предлага конкретни съвети на отделните държави-членки, например чрез периодични „срещи относно обсъждането на мерки в пакет“, на които в двустранна обстановка могат да се повдигнат редица въпроси, свързани с прилагането на политиката за околната среда. Освен това при поискване Комисията предоставя индивидуални експертни консултации на длъжностни лица на различни нива в държавите-членки. И накрая, широк набор от мерки за подкрепа се предлага от Европейската агенция за околната среда, чиято роля включва подпомагане на държавите-членки и други лица по множество въпроси на политиката.

Ефективността на ресурсите е инициатива от първостепенно значение, доколкото Европа е нуждае от голямо количество ценни суровини. Събирането на електронни отпадъци придобива поради тази причина особено значение: и така например ако за произвеждането на два грама злато трябва да се напои с цианид един тон ниско обогатена руда, то един тон мобилни телефони биха позволили извличането на 300 грама злато!

Следователно призовавам Европейският съюз да забрани използването на технология, която е едновременно изключително опасна и морално остаряла, и да съсредоточи своето внимание върху рециклирането на електронни отпадъци, за да получи по този начин нови, по-ефективни източници на суровини.

В духа на резолюцията на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно забраната за използване на цианид в минната индустрия на Европейския съюз, дали Комисията възнамерява по-ефективно и целенасочено да подкрепи рециклирането на електронните отпадъци? Кога Комисията възнамерява да внесе законодателно предложение относно технологиите, основаващи се на цианид, в минната индустрия?

(EN) Търсенето на всички видове суровини – включително на ценни метали – се очаква да нарасне драстично през следващите години. За да се посрещне тази тежка ситуация, изграждането на общество с ефективно използване на ресурсите е от решаващо значение за икономическата и екологичната сигурност на ЕС.

Във връзка с това Комисията неотдавна прие три взаимосвързани съобщения:

1. Съобщението на тема „Европа за ефективно използване на ресурсите“⁽¹⁾, което осигурява стратегическа рамка за прехода към ресурсноефективен растеж в Европа. Подобряването на управлението на отпадъците с цел те да се използват като ресурс явно заема централно място в стратегията;

2. Докладът относно Тематичната стратегия за превенция и рециклиране на отпадъците⁽²⁾ установява основните успехи и ограничения на европейските политики за рециклиране, като включва ясни предложения за постигането на напредък към изграждането на „рециклиращо общество“; и

3. Съобщението относно суровините⁽³⁾, което съдържа интегрирана стратегия за гарантиране на устойчив достъп до суровини, по-специално чрез ефективно използване на ресурсите и рециклиране.

Повишаването на събирането и рециклирането на електронните отпадъци е един от практическите елементи на тези стратегии и Комисията е съгласна с уважаемия колега, че е необходимо да се направи повече. Събирането на електронни отпадъци от много малки източници е сериозна колективна задача, която може да се постигне по най-добър начин чрез установяването на ясна и амбициозна законодателна рамка. Това е причината за съществуването на директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване или ОЕЕО⁽⁴⁾. Настоящото ниво на събираемост е около една трета от създаваните отпадъци от електрическо и електронно оборудване и е реалистично то да бъде повишено до 85% до 2016 г., както беше предложено от Комисията⁽⁵⁾ и подкрепено от Парламента на първо четене. Съветът предложи по-късна дата (2020 или 2022 г.) за постигането на това ниво на амбициозност и през следващите месеци се очакват нови обещаващи дебати, за да се финализира досието на второ четене.

Директивата за ОЕЕО включва минимални цели за рециклиране, които са диференцирани по категории оборудване. Съгласно принципа „отговорност на производителя“ производителите носят отговорността за създаването на системи за правилната обработка на събрани ОЕЕО. Те печелят от получените ценни материали, които наистина са значителен източник на вторични, често ценни суровини.

За съжаление в обозримо бъдеще рециклирането няма да може да замести изцяло използването на първични материали. Търсенето на нови продукти продължава да нараства, ресурсите са в наличност едва след известно време, а нивото на рециклиране не е 100%. Нивото на събиране и рециклиране трябва да бъде повишено във възможно най-голяма степен. И макар все още да е налице нужда от първична минна дейност, остава необходимостта от наличие на правила, за да се гарантира, че добивната промишленост работи по екологосъобразен начин.

За тази цел е налице широк набор от правила, в това число директивите относно оценката на въздействието върху околната среда, стратегическата оценка на околната среда и относно промишлените емисии. По-специално, използването на цианид в минните технологии попада в обхвата на директивата относно отпадъците от миннодобивните индустрии. Комисията трябва да има приоритет да гарантира пълното прилагане на тази директива. Тя включва няколко изисквания за осигуряване на безопасността на минните съоръжения за отпадъци и ограничаване на тяхното въздействие върху околната среда. В директивата се определят строги пределни стойности за концентрация на цианид – по данни на Комисията най-строгите в света.

Съоръженията за отпадъци трябва да се експлоатират при прилагане на концепцията за „най-добри налични техники“, определена в публично достъпния референтен документ. В момента Комисията работи по разработването на насоки за проверки за държавите-членки, за да се гарантира пълното прилагане на директивата.

В заключение Комисията би желала да изтъкне значението на преминаването към по-ефективно с оглед на използването на ресурсите общество. Даденият от уважаемия колега пример относно рециклирането на излезли от употреба мобилни телефони е особено уместен. Рециклирането на повече отпадъци има няколко предимства, от намаляване на въздействието върху околната среда до осигуряване на устойчив и стабилен достъп до суровини и развитие на работните места и иновациите в Съюза.

През март Комисията предостави на Обединеното кралство допълнително време, до юни 2011 г., за да спази нормите на ЕС за качество на въздуха за прахови частици (ПЧ10) в Голям Лондон. Това стана при условие, че Обединеното кралство бързо изработи план за действие за намаляване на това замърсяване.

Би ли могла Комисията да разясни какви действия би счела за удовлетворителни и колко дългосрочна ще бъде перспективата им? Дали се търсят само „спешни“ мерки, които могат да се състоят от единични случаи на контролиране или намаляване, за да се постигнат до юни нормите на ЕС (максимум 35 пъти годишно надхвърляне на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10), или се изискват дългосрочни промени, чрез които Лондон да тръгне по пътя на значително намаляване на нивото на емисиите, което съществено ще подобри общественото здраве?

(EN) На 11 март 2011 г. Комисията прие Решение на Комисията⁽¹⁾ относно искане на Обединеното кралство за освобождаване от задължението за прилагане на пределно допустимите стойности за PM10 в Лондон и Гибралтар. По отношение на Лондон Обединеното кралство иска освобождаване за втори път, след като първото искане беше отхвърлено от Комисията през декември 2009 г.

Съгласно решението органите на Обединеното кралство трябва да коригират плана за качеството на въздуха за Лондон до 11 юни 2011 г. Това е датата, до която важи освобождаването, като дневната пределна стойност за PM10 ще трябва да бъде изпълнена.

Както се посочва в решението на Комисията, Обединеното кралство изготви план за качеството на въздуха, в който очертава плановете за постигане на съответствие до 11 юни 2011 г. Въпреки това с оглед на прогнозираната много малка разлика с пределните стойности и риска от други превишения Комисията поиска от органите на Обединеното кралство да приемат допълнителни ефективни мерки за контрол или, при необходимост, за спиране на дейностите, които увеличават риска от превишаване на пределната стойност. Това има за цел да се осигури наличието на пълен инструментариум от мерки в случай на превишение, когато/ако те са необходими, независимо от това дали ще възникнат такива случаи на превишение.

Компетентността за вземането на решение относно мерките принадлежи изцяло на държавите-членки. Приема се, че съгласно принципа на субсидиарност държавите-членки – и техните местни органи – се намират в най-подходящо положение да установят най-ефективните и подходящи мерки по отношение на високите нива на концентрация в техните зони за следене на качеството на въздуха.

Тъй като във вече съществуващия план за качество на въздуха са предвидени дългосрочни мерки, краткосрочните мерки имат за цел да се обхванат евентуални рискове от превишаване, например през конкретни периоди на замърсяване. Ето защо не се очаква тези мерки да решат траен проблем с превишаване на пределните норми в дългосрочен план, а по-скоро се разглеждат като допълнителни действия, а не такива при извънредна ситуация.

Действията, които биха могли да попаднат в тази категория, могат да бъдат мерки, засягащи движението на моторни превозни средства, строителни дейности, използването на промишлени инсталации или продукти и битово отопление. Те могат да се състоят от контролиране и при необходимост спиране на дейностите, които допринасят за риска от превишаване на пределно допустимата стойност. Могат също да се вземат предвид и конкретни действия, насочени към защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.

Наблюдаваме експанзия на китайски фирми на строителния пазар на пътища и мостове, както и в железопътната промишленост в Полша. Предлаганите ниски цени за изпълнение дават предимство на тези фирми. От страна на предприятията от ЕС възникват сериозни съмнения относно реалността на изпълнението, както и относно наличието на дъмпинг. Някои правителства създават благоприятни условия за тази експанзия или дори отправят покана за такава. В Полша например, на строителството на отсечка от магистрала А-2, свързваща Лодз и Варшава, вече са възникнали сериозни закъснения в изпълнението на строителните работи от китайски изпълнители. Предприятия за ремонт на железопътни вагони банкрутират, а правителството кани китайски фирми за ги заместят. Получавам протести от страна на профсъюзите и мениджърите. Може ли Комисията да проучи тези случаи и да заеме категорично становище по въпроса за спазването на правилата на лоялната конкуренция?

(EN) Комисията разбира загрижеността на уважаемия колега. Подобна тревога се изразява и от други членове на Европейския парламент, от представители на държавите-членки и европейската промишленост.

Понастоящем ЕС няма международни ангажименти към Китай в областта на обществените поръчки. Вследствие на това китайските доставчици и/или китайските стоки не се ползват с гарантиран достъп до пазарите на обществени поръчки на ЕС, за разлика от партньорите по Общото споразумение за партньорство (GPA) или Споразумението за свободна търговия (ССТ) за обхванатите от тези споразумения сектори. Тъй като в момента Китай води преговори за присъединяване към GPA, тази ситуация може да се промени през следващите години. Във връзка с процеса на присъединяване ЕС изисква от Китай да се ангажира с поставянето на амбициозни цели за достъп до пазара.

През 2011 г. Комисията ще представи законодателно предложение за изясняване на условията за достъп до пазарите на обществени поръчки на ЕС за оферти и доставчици от трети държави, което ще обхване възлаганите в международен план поръчки, и поръчките, които не се възлагат. Целта на предложението ще бъде да се възстанови лоялната конкуренция на вътрешния пазар и да се гарантира по-голямата тежест на ЕС при международни преговори. Предложението беше обявено от Комисията в съобщенията „За Акт за единния пазар“⁽¹⁾ и „Търговия, растеж и световни дела“⁽²⁾. В него също така ще бъде изяснена позицията на трети държави (и техните доставчици), които не са подписали никакви международни ангажименти по отношение на ЕС в тази област, и следва да се основава на принципа на реципрочност. В момента Комисията извършва оценка на въздействието, за да направи сравнителен анализ на разходите и ползите от възможните варианти.

Действащите правила на ЕС относно обществените поръчки вече съдържат разпоредби относно необичайно ниските оферти. Тези разпоредби дават на възлагащите органи правомощията, след като проверят съставните елементи на офертата, да отхвърлят офертата, ако преценят, че няма достатъчно гаранции, че кандидатът ще изпълни договора в съответствие с предлаганите условия. Освен това възлагащите органи трябва да изискват от изпълнителите да изпълнят работата в съответствие с условията на сключения договор и трябва да могат да поискат от компетентния съд да издаде разпореждане в този смисъл съгласно условията, определени в законодателството на съответната държава-членка.

Разходите, необходими на европейско дружество за регистриране на патент, са значително по-високи в сравнение с тези в други страни, като например Съединените американски щати. Това важи особено за дружества като малки до средни предприятия, извършващи дейност в областта на изследванията, иновациите и науката.

Може ли Комисията да посочи какви мерки взема, за да станат по-опростени разходите за регистриране на патент в ЕС?

(EN) Комисията е наясно, че европейските предприятия и по-специално малките и средните предприятия (МСП), понасят непропорционално високи разходи, когато желаят да получат патентна защита в Европа. По-голямата част от тези разходи произтичат от наложените от държавите-членки изисквания за превод на патентите. Ясно е, че тези разходи имат неблагоприятен ефект върху конкурентоспособността в световен мащаб на иновативните предприятия в Европа.

През 2000 г. Комисията представи предложение с цел да се създаде патент на ЕС. Патентът на ЕС щеше да позволи на МСП да получат патентна защита чрез единно заявление в целия ЕС. Също така изискванията за превод щяха да бъдат ограничени.

Държавите-членки обаче не успяха да постигнат необходимото единодушие за създаването на патент на ЕС. Този неуспех беше потвърден на заседанието на Съвета по конкурентоспособност на 10 декември 2010 г. и впоследствие 25-те държави-членки решиха да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на създаването на единна патентна защита.

На 10 март 2011 г., след даденото от Европейския парламент съгласие, Съветът по конкурентоспособност разреши да започне засилено сътрудничество между 25-те държави-членки. На този етап Испания и Италия решиха да не участват. Те имат възможност да се присъединят в бъдеще.

Комисията скоро ще представи своите предложения за регламенти за прилагане с опростени изисквания за регистрация и превод. Навременното приемане на тези регламенти от Съвета и Европейския парламент ще гарантира, че европейските МСП ще могат да получат патентна защита за териториите на 25-те държави-членки за по-малко от 10% от сумата, която днес трябва да заплатят за патентна защита в целия ЕС. Освен това те ще продължат да имат възможността да подадат заявления за патентна защита в Испания и Италия. Дори ако направят това, отново няма да платят общо повече от 20% от сумата, която трябва да платят днес за патентна закрила в 27-те държави-членки.

Бедствието с червената кал в Унгария засили вниманието към действащите технологии за промишлено използване и рециклиране на червена кал, както подчертаха няколко европейски и международни експерти. Според научните изчисления, значително количество желязо, титан и други редки метали могат да бъдат извлечени от червената кал, но материалът може да бъде използван и в строителната индустрия и по-специално в производството на цимент. Подобни тестове са били проведени в Япония и Индия. Въз основа на собствени изчисления, на територията на ЕС се съхраняват приблизително 220 милиона тона червена кал под различни форми. Тези решения са постижими. Въпреки това, за тяхното усъвършенстване все още са необходими изследвания, а за прилагането им са нужни значителни инвестиции.

Счита ли Комисията, че финансирането на научните изследвания на тези технологии е в интерес на европейските граждани? Какви европейски финансови средства могат да бъдат отпуснати за тази цел?

(EN) В приетото на 2 февруари 2011 г. Съобщение относно суровините Комисията посочва, че добивът на полезни материали от битовите отпадъци – в това число от минни отпадъци – е един от основните източници на метали и минерални суровини за европейската промишленост. Потвърждава се също, че използването на вторични суровини допринася за ресурсната ефективност, за намаляването на емисиите на парникови газове и за опазването на околната среда и намаляване на външната зависимост от суровини.

Предвид това потенциалът на много от тези ресурси не се използва пълноценно и е необходимо да се вземат допълнителни мерки по отношение на бариерите, които възпрепятстват рециклирането.

За да помогне за решаването на тази ситуация, през 2011 г. Комисията ще прецени дали да започне Партньорство за иновации относно суровините в рамките на водещата инициатива „Съюз за иновации“ от „Европа 2020“. Това партньорство може да засили иновациите в областта на рециклирането и в други части на веригата за създаване на стойност в областта на суровините. В този смисъл в рамките на това предложение за партньорство могат да се разгледат иновативни начини за оползотворяване на ресурси от минни отпадъци – включително от „червена кал“.

Съгласно следващата покана за подаване на предложения по РП7, която ще бъде публикувана през юли 2011 г., по темата „Нанонауки, нанотехнологии, материали и нови производствени технологии“ се планира да бъдат финансирани предложения за научноизследователска и развойна дейност относно нови екологично чисти подходи при обработката на минерали.

Планираната тема за обработката на минерали е пряко свързана с въпроса с оглед на нейната насоченост към научноизследователската и развойната дейност в областта на:

нови технологии за обработка на нискокачествени суровини и отпадъци от преработване с повишено отстраняване на примеси и възстановяване на използваеми минерали, включително основни и благородни метали, но също така и важни суровини за ЕС, например редкоземни елементи;

затворена система на обработка с нетоксични реагенти с нулево влияние върху съществуващата околна среда и когато е подходящо, мобилни инсталации за обработка на минерали;

модерно управление на отпадъците, водите и енергията; и

по-добър контрол на обработката и автоматизация чрез интелигентни системи, базирани на информационни технологии, за интензификация на обработката и намаляване на експозицията на хората.

Рециклирането на червена кал също се обхваща от тази тема за научни изследвания. Очаква се да бъдат изразходвани 15–20 млн. EUR по няколко научноизследователски проекта.

Освен това LIFE е финансовият инструмент на ЕС за оказване на подкрепа за проекти за опазване на околната среда и природата в целия ЕС. През 2003 г. по LIFE беше финансиран гръцкият проект „Рехабилитация на изоставени открити мини за добив на боксит чрез използване на алуминиева червена кал като пълнител“. Проект (LIFE03 ENV/GR/000213) успя да разработи пълен план за пълнене на изоставени открити мини с червена кал. Изследванията по проекта показаха постигнатия успех и потенциалните ползи за околната среда от тази иновационна система за сухо депониране на червена кал като начин на рехабилитация на излезли от употреба изкопи и намаляване на замърсяването на морето.

Програма LIFE се състои от три направления („LIFE+ Природа и биологично разнообразие“; „LIFE+ Политика и управление на околната среда“ и „LIFE+ Информация и комуникации“). Проект за промишлено повторно оползотворяване и рециклиране на червена кал в Европа може да се финансира по направление „LIFE+ Политика и управление на околната среда“.

Поканата за представяне на предложения по програма LIFE + за 2011 г. беше публикувана на 26 февруари 2011 г. и крайният срок за изпращане на предложения от кандидатите е 18 юли 2011 г.

И накрая, рециклирането е един от приоритетите на направлението за екологични иновации на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Проектите за реализация в пазарни условия подкрепят новаторски решения, свързани с реализацията на иновативни в екологичен аспект техники, продукти, услуги или практики. Този инструмент е ориентиран към малките и средните предприятия и има за цел да се преодолее разстоянието между научните изследвания и предлагането на пазара, както и да се осигури по-широкото навлизане на екологичните иновации на пазара.

Съгласно статистическите данни, голям брой деца имат затруднения в ученето (дислексия, дискалкулия, дисграфия), както и поведенчески проблеми и проблеми с приспособяването. Без специализирана помощ, тези деца са поставени в много неблагоприятно положение след завършване на началното си образование, което силно затруднява тяхното преминаване към средно и висше образование. В дългосрочен план, затрудненията в ученето влошават възможностите за намиране на работа, което води до бедност и социалното изключване, както и намаляване на конкурентоспособността на Европа.

Какви са плановете на Комисията, за да може децата със затруднения в ученето да получат цялата необходима подкрепа на всяко едно образователно ниво по време на обучението си?

(EN) По отношение на затрудненията в обучението Комисията подкрепя чрез отворения метод на координация изпълнението на заключенията на Съвета от 2008 г. относно европейското сътрудничество в училищата. В тези заключения държавите-членки се приканват да повишат равнището на езиковата и математическата грамотност, да установяват трудностите в ученето още при тяхната поява и да осигуряват навременна и адекватна подкрепа при обучението на всеки ученик.

Освен това Комисията оказва сътрудничество и подпомага работата на Европейската агенция за развитие на образованието за хора със специални нужди, която предоставя на държавите-членки възможности да осъществяват обмен и да се учат от разнообразните прилагани от тях практики в подкрепа на хората с различни затруднения в обучението. Комисията следи отблизо развитието в областта на образованието за хора със специални нужди чрез своите годишни доклади относно напредъка.

Чрез програмата за учене през целия живот Комисията също така осигурява финансова подкрепа за насърчаване на образованието и приобщаване на децата и възрастните със специални нужди. Един от приоритетите на програма „Коменски“ например е да се идентифицират и разпространяват ефективни подходи в тази област и да се осигурява помощ за обучението на учители и училищни ръководители с цел насърчаване на пълното приобщаване.

Освен това от 22 януари 2011 г. Европейският съюз е страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Всички държави-членки са подписали конвенцията и по-голямата част от тях също така са я ратифицирали. Член 24 от конвенцията установява задължение на държавите, страни по конвенцията, да осъществяват правото на образование на лицата с увреждания.

За да подпомогне прилагането на Конвенцията, през 2010 г. Комисията прие Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010–2020 г.⁽¹⁾ В нея образованието е посочено като една от осемте области на действие с цел насърчаване на способстващото приобщаването образование и учене през целия живот за ученици и студенти с увреждания. Придружителният документ на службите на Комисията⁽²⁾ съдържа първоначален списък от действия за постигането на тази цел.

Европа трябва да се подготви за едно бързо остаряващо общество. Иновациите са важен наличен инструмент, който ни подпомага в това. Необходимо е тясно сътрудничество между отговарящите за различните области на политиката, включително политиката в областта на цифровите технологии, на публичното здравеопазване, на научните изследвания и индустриалната политика, за да се даде отговор на демографските промени и да се използват предимствата на остаряването. Затова партньорството за „активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве“, инициирано от Комисията в края на 2010 г., е нещо положително.

Може ли Комисията да посочи какви по-нататъшни стъпки се предприемат сега, след провеждането на консултация и учредяването на управителен съвет?

Каква роля предвижда тя за партньорствата за иновации в Европейската година на активното остаряване и солидарността между поколенията?

Кога Комисията ще инициира второ партньорство за иновации и как ще използва в този процес първоначалния опит и резултатите от настоящото партньорство за иновации?

(EN) Неотдавнашните заключения на Съвета относно подготвителната работа за пилотното европейско партньорство за иновации (ЕПИ) в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, приети от Съвета („Конкурентоспособност“) на заседанието му на 9–10 март 2011 г., отбелязват началото на функционирането на ЕПИ със създаването на работна група и предвиденото участие на представители на представителите на държавите-членки (т.е. Белгия, Испания, Унгария и Полша) в работата на партньорството.

Вече разполагаме с всички необходими елементи за започване на изпълнението на подготвителната работа за пилотното партньорство, включително, по-специално, за изготвянето на препоръки за стратегически план за изпълнение до края на лятото на 2011 г., въз основа на който ще бъдат предложени инициативи чрез подходящи институционални канали за изпълнението на пилотното ЕПИ. След това и по принцип преди края на 2011 г. Комисията да представи своите становища и предложения в съобщение до Съвета и Европейския парламент, за да получи политическото им одобрение.

Комисията ще се стреми да изгради полезни взаимодействия между пилотното ЕПИ в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве и Европейската година на активния живот на възрастните хора през 2012 г. Европейската година през 2012 г. следва да осигури по-голяма видимост за ЕПИ. От друга страна, ЕПИ, което ще продължи до 2020 г., може да послужи като добър инструмент за изпълнението на някои от поетите от заинтересованите страни ангажименти през Европейската година на активния живот на възрастните хора (2012 г.) и да отговори на призива на Съвета за общи принципи за активен живот на възрастните хора (Заключения на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси относно активния живот на възрастните хора, приети на 7 юни 2010 г.).

Въз основа на заключенията на Съвета от 26 ноември 2010 г. и също така отчитайки опита в изграждането на настоящото пилотно ЕПИ, становищата на заинтересованите страни, както и оценката на пилотното ЕПИ по-късно през годината, Комисията очаква да започне втора вълна от партньорства за иновации до края на 2011 г.

„Apple“ обяви нова услуга за абониране за вестници, която може да се ползва чрез нейния „AppStore“, като иска от собствениците на вестници да продават абонаментите, като минимум, на най-добрата цена, предлагана където и да било, и да дават на „Apple“ тридесет процента от всички постъпления. Днес издателите разработват нови търговски модели, както в печатен формат, така и в цифрова среда, и поради това се сблъскват със сериозни разходи по тези инвестиции. Аз произхождам от много малка държава-членка – Естония, – в която разпространението на вестници е доста маломащабно, но разходите по преминаването към цифров формат са едни и същи за целия отрасъл. Следователно предоставянето на толкова голяма част от приходите от абонаменти на „Apple“ би могло да доведе до повишаване на цените за клиентите. ЕС следва да гарантира, че издателите разполагат с правилната законодателна рамка, в която да изготвят своите медийни оферти. Това включва гарантирането на нулеви или намалени данъчни ставки за ДДС както за печатните, така и за електронните издания. Освен това свободата да избират платежните системи е от първостепенно значение за издателите, както и поддържането на пряка връзка с техните абонати. Какви действия ще предприема Комисията по този въпрос?

(EN) Комисията следи активно еволюцията на електронните издания при таблетите. Оценката на Комисията е следната: тези продукти се намират в ранен етап от развитието си. Много от подробностите за начина, по който ще функционира пазарът, в момента са предмет на интензивни преговори между пазарните субекти. Разбира се, в интерес на държавните органи е те да бъдат обединени под формата на набор от бизнес практики, които да осигурят устойчива основа за иновационните стоки и услуги.

Поведението на „Apple“ може да е в нарушение на правилата на ЕС, ако „Apple“ прилага антиконкурентни споразумения, които пречат на конкуренцията, или злоупотребява с господстващо положение на съответния пазар. Тъй като съществуват няколко платформи и голям брой устройства, които могат да осигурят подобна функционалност, няма ясни данни, че някоя компания, включително „Apple“, е получила господстващо положение на този етап.

Освен че не е налице нарушаване на конкуренцията, Комисията желае иновативните продукти да се ползват изцяло от свободите на единния пазар, така че гражданите да могат да се възползват навсякъде и по всяко време от цифровото съдържание, в това число от пресата.

Комисията скоро ще обяви създаването на една или повече групи на високо равнище, които да разгледат inter alia бъдещето на новинарските медии. Развитието на таблетите със сигурност ще бъде обсъдено в рамките на тази група и Комисията ще продължи да ги следи внимателно.

Хармонизирането на ставките на ДДС за електронни и печатни медии вече се обсъжда. Уважаемият колега ще научи, че Комисията започна много по-широк политически дебат относно преразглеждането на системата на ДДС в публикуваната през декември 2010 г. Зелена книга. Започнатите от нея консултации остават отворени за коментари до края на май 2011 г. Отговорите на въпросите, които се поставят в Зелената книга, без съмнение ще дадат доказателства, които ще помогнат за ориентиране на мерките на бъдещата политиката, а именно, дали сегашната структура на ставките на ДДС пречи на ефективното функциониране на единния пазар, като нарушава конкуренцията; дали тя представлява непропорционално третиране на сравними продукти, по-специално на услугите за онлайн печатни издания в сравнение с други печатни продукти и услуги със сходно съдържание; или дали това поражда високи разходи за спазване на изискванията за предприятията.

След приемането до 2020 г. на новата международна цел за опазване на биоразнообразието, Комисията може ли да потвърди, че реформираната Обща селскостопанска политика ще включва последователна система от екологични стимули, като например:

задължителен екологичен компонент на ниво земеделско стопанство в първия стълб, който да включва набор от добри селскостопански практики, като например ротация на културите и екологосъобразна инфраструктура;

разпоредби от първия стълб, специфични за земеделски производители от обекти по програмата Натура 2000 и за експлоатация на екологични земеделски стопанства и пасища, както и на интензивно управлявани пасища;

втори целенасочен стълб, обезпечен с достатъчно ресурси, който следва да включва ефективни, доброволни и многогодишни планове за подкрепа на земеделски производители, които подобряват основните добри практики и допринасят за постигане на целите на ЕС във връзка с изменението на климата, биологичното разнообразие и водата?

(FR) Екологичната обща селскостопанска политика (ОСП) е ключова цел на протичащата реформа, която има за цел да се даде по-добър отговор на предизвикателствата, свързани с околната среда. Бъдещата ОСП трябва да има важен принос за управлението на природните ресурси, по-специално с оглед на подпомагане на международните ангажименти на ЕС. Всъщност целите, които следва да бъдат постигнати по отношение на изменението на климата и биологичното разнообразие, са неразделна част от стратегията „Европа 2020“, в която ОСП играе пълноценна роля.

Следователно, в съответствие с общите насоки на проекта за реформа на ОСП, залегнали в Съобщението на Комисията от 18 ноември 2010 г.⁽¹⁾, бъдещата ОСП трябва същевременно да изпълни изискванията на продоволствената сигурност, управлението на природните ресурси и жизнеспособността на селските райони. Що се отнася до запазването на биологичното разнообразие и борбата с изменението на климата, първият и вторият стълб на ОСП трябва да помогнат за постигането на тази цел. Комисията предлага, по-специално, екологичен компонент в първия стълб с цел въвеждане на задължение за селскостопанските производители да извършват дейности, като например поддържане на постоянни пасища, ротация на културите, растителна покривка и земя под угар, както и тези, предвидени за зоните от „Натура 2000“.

В момента Комисията разглежда различните възможни начини това да бъде изпълнено. За да бъде ефективна екологичната ОСП, е от съществено значение да се намери правилният баланс от гледна точка на разходите/ползите от съответните мерки и да се гарантира, че системата за управление и контрол на преките плащания няма да стане тромава. Същевременно „зелените“ преки плащания ще вървят ръка за ръка с предефинирането на условията и подходящите мерки за развитие на селските райони. Извършва се оценка на въздействието с оглед на представянето на законодателни предложения до края на годината.

Планира ли Комисията да вземе предвид становищата, изразени от Парламента в неговия доклад относно селското стопанство и международната търговия, който беше одобрен с голямо мнозинство в пленарна зала през март (P7_TA(2011)0083)?

Може ли Комисията да отговори на коментарите от страна на заместник генералния директор на ГД „Търговия“, че приемането на доклада „не отслабва решимостта на Комисията за постигане на договореност (с Меркосур)“?

(EN) Комисията ще предостави на Европейския парламент изчерпателен отговор на резолюцията относно селското стопанство в ЕС и международната търговия⁽¹⁾, който се споменава във въпроса на уважаемата колега, в съответствие с действащите правила относно последващите действия от страна на Комисията по отношение на незаконодателните резолюции на Парламента.

Факт е, че либерализацията на търговията поставя предизвикателства за селското стопанство на ЕС. Важно е обаче да се подчертае, че търговските споразумения предоставят нови възможности за селското стопанство на ЕС, които произтичат от направените от нашите партньори отстъпки, и би било погрешно нарастването на степента на отвореност на търговията да се обрисува просто като сценарий, в който селското стопанство на ЕС винаги е губещата страна. Освен това трябва да се имат предвид по-големите потенциални ползи, които отварянето на търговията носи за европейската икономика като цяло.

Що се отнася до конкретния въпрос за търговските преговори с Меркосур, преговорите по споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур бяха възобновени с оглед на постигането на балансирано и всеобхватно споразумение между двата региона, което да задълбочи отношенията и да предложи големи политически и икономически ползи за двете страни. Комисията е поела пълния ангажимент да следва тази цел. Възобновяването на преговорите получи подкрепата на заинтересованите страни и на Европейския парламент.

Меркосур е голяма и динамична икономика с темп на растеж на БВП около 8% през 2010 г. Споразумението с Меркосур би било първото всеобхватно споразумение в областта на търговията за нашите южноамерикански партньори. То ще даде на износителите от ЕС предимство пред техните конкуренти от останалата част на света, предвиждайки привилегирован достъп до пазар от 260 милиона души със среден доход в регион на света, където покупателната способност се увеличава най-бързо.

Като цяло, най-голямото предизвикателство при договарянето на двустранни или многостранни споразумения за търговия, които оказват влияние върху селското стопанство на ЕС, е да се намери правилният баланс между нашите настъпателни и отбранителни интереси в селското стопанство, както и между селското стопанство и други области на нашите търговски преговори. Комисията много добре съзнава този факт и ще продължи да преследва тази цел в тясно сътрудничество с Европейския парламент и Съвета по отношение на обхвата на продължаващите преговори, с които ЕС остава изцяло ангажиран както в многостранен, така и в двустранен контекст.

Тази година в Египет ще се проведат президентски и парламентарни избори. Как Комисията възнамерява да подкрепи изборния процес в Египет? Ще изпрати ли ЕС дългосрочна мисия за наблюдение на изборите?

Как възнамерява Комисията да помогне на младите хора да се подготвят за изборите? Ще предостави ли Комисията финансова подкрепа за провеждането на семинари и обучения за млади хора, които се стремят да влязат в политиката?

Тъй като изборите ще са сравнително скоро, от съществено значение е ЕС да предостави спешна и енергична подкрепа. Много е важно ЕС да изпрати в Египет експерти и специалисти, особено от Централна и Източна Европа, които биха могли да предоставят ноу-хау и експертен опит за това как се извършва подготовка за избори, как се пишат изборни програми и как се организират предизборни кампании.

(EN) Европейският съюз изрази своята готовност да мобилизира ресурси в подкрепа на демократичния преход в Египет. Това може да включва, наред с друго, изграждане на капацитет и техническа помощ за подготовка на изборите, институционално изграждане и наблюдение на изборите. Развитието на текущите реформи в Египет е в ръцете на египетските органи и на египетския народ. Комисията е готова да предостави подкрепа веднага след като Египет поиска такава. Комисията нееднократно е изразявала интерес да наблюдава изборите в Египет в миналото. Предвид протичащата демократична реформа, този въпрос е от все по-голямо значение. ЕС ще бъде готов да изпрати пълна или по-ограничена оценка на изборите или мисия от изборни експерти, ако египетските власти ни поканят да направим това.

Народното въстание на 25 януари 2011 г. започна благодарение на ангажираността на младежта и зараждащите се политически движения. ЕС отдава голямо значение на работата с тези групи от гражданското общество. Поради тази причина от Инструмента за стабилност бяха отпуснати 2 млн. EUR за незабавна подкрепа за организациите на гражданското общество и гражданските движения. Основната цел на програмата ще бъде да се увеличи техният капацитет за участие в продължаващата реформа, да се създадат платформи за обмен на становища, да се предостави опит и възможности за обучение и да се подпомогне осведомеността на обществото. Програмата ще мобилизира експерти от Европа, включително от Централна и Източна Европа, а също и от арабския регион. Специално внимание ще бъде отделено на ролята на жените.

На местно равнище в Кайро също така започна прилагането на пакет за подкрепа на гражданското общество в размер на 17,7 млн. EUR чрез покани за предложения. Техният срок е по-дълъг и проектите ще започнат най-вече около лятото, затова фокусът им е насочен към правата на жените, младежта, правата на децата, медиите, свободата на вярата, свободата на словото, борбата срещу мъченията и др.

При създаването на пилотния проект „Син пояс“, през ноември 2010 г., Комисията реши да се съсредоточи върху плавателните съдове, които се използват изключително в рамките на вътрешната търговия на ЕС. В частност, в проекта се подчертават ползите от използването на „SafeSeaNet“, като инструмент за намаляване на административната тежест върху морските превози на къси разстояния. Морските превози на дълги разстояния обаче също биха могли да се облагодетелстват от използването на „SafeSeaNet“, като инструмент за намаляване на административната тежест, тъй като тези оператори превозват и стоки между пристанищата на ЕС в определени отсечки от своите международни плавания.

Как ще гарантира Комисията, че морските превози на дълги разстояния също се ползват от потенциалните улеснения, предвидени в проекта „Син пояс“, и как възнамерява да включи пълноценно тези оператори в пилотните проекти?

Ще работи ли Комисията в бъдеще за създаването на реално единно морско пространство, в която както морските превози на къси разстояния, така и морските превози на дълги разстояния да извличат полза от „SafeSeaNet“, за да се гарантират по този начин равнопоставени условия на конкуренция с другите видове транспорт и да се намали административната тежест във всички части на търговското корабоплаване?

(EN) Както се посочва в Бялата книга относно транспортната политика⁽¹⁾, за да се насърчи използването на пълния потенциал на водния транспорт, все още е необходимо действащите административни процедури в морския транспорт да бъдат опростени допълнително.

В това отношение пилотният проект „Blue Belt“, който беше започнат от Европейската агенция за морска безопасност в сътрудничество с митническите органи и редица участващи на доброволни начала корабни компании и който трябва да завърши през 2011 г., ще покаже на митническите органи в държавите-членки как разработените от агенцията възможности за мониторинг от ЕС може да им помогнат в тяхната ежедневна работа и как обичайните административни формалности могат да бъдат облекчени, без да се намалява нивото на спазване на различните законодателства. От повече от двеста плавателни съда, които ще участват в пилотния проект, редица извършват плавания на дълги разстояния. Това означава, че макар и общата цел на пилотния проект „Blue Belt“ да е да улесни използването на морски транспорт за превоз на стоки в рамките на ЕС, пилотният проект също така ще проучи потенциала за административно облекчаване на всички видове морски транспортни услуги.

Комисията също така ще разгледа специално въпросите, свързани с морските услуги в рамките на Европейския съюз, които посещават пристанища на трета държава, както беше обявено в приетия през 2009 г. план за действие с оглед на установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери⁽²⁾.

След проблемите с пострадалите от опустошителното земетресение реактори на японската АЕЦ „Фукушима 1“, ЕС реши да провери сигурността на всички ядрени централи в Европа. Комисарят по енергетика Йотингер заяви, че проектът за строеж на българската електроцентрала АЕЦ „Белене“ трябва да бъде преразгледан. С оглед на това, че през 1977 г. в град Свищов, на 18 километра от площадката за строеж на АЕЦ „Белене“, имаше земетресение от 7.2 по Рихтер, в което по официални данни загинаха около 120 човека, разполага ли комисията с официален доклад от българските институции за сеизмичната активност на района и ако не, готова ли е да го изиска?

(EN) На 25 март 2011 г. Европейският съвет подчерта приоритетното значение на предстоящата работа по извършването на преглед на безопасността на всички ядрени електроцентрали в Европа. Този процес ще се координира от Комисията и от Групата на европейските регулатори в областта на ядрената безопасност. Освен това до края на годината Комисията ще направи преглед на съществуващата правна и регулаторна рамка за безопасността на ядрените инсталации. Сеизмичните рискове в района на атомната електроцентрала „Белене“ в България ще бъдат разгледани в този контекст.

Кои членове на Европейската комисия са били на посещение в Индия от встъпването в длъжност на действащата Комисия? Какво върши Комисията за насърчаване на отношенията между ЕС и Индия?

(EN) По-долу е представен списък на посещенията в Индия на членове на Европейската комисия от септември 2009 г. насам.

ЕС насърчава отношенията между ЕС и Индия повсеместно чрез прилагането на Съвместния план за действие между ЕС и Индия. Инициативата, която беше подета от двете страни през 2005 г. и впоследствие беше преразгледана през 2008 г., определя широк спектър от дейности, предназначени да подкрепят стратегическото партньорство между ЕС и Индия чрез насърчаване на мира и сигурността, устойчивото развитие, изследванията и технологиите, както и чрез установяването на контакти между народите и културен обмен.

Настоящите приоритетни области за действие с цел насърчаване на отношенията между ЕС и Индия обхващат сигурността, където се предвиждат дейности в областта на борбата с тероризма, сигурността в кибернетичното пространство и борбата с пиратството; търговията и бизнес дипломацията – в тази област продължава работата по сключването на споразумение за свободна търговия и се полагат усилия да се отговори на отправения по време на последната среща на високо равнище призив към ЕС от индийския премиер Сингх за по-пълноценно участие в икономическата модернизация на Индия; и определени сектори на сътрудничеството, обхващащи области от енергетика, околна среда и изменение на климата до развитие на умения, наука и технологии и миграция.

Освен това ще се полагат усилия за подобряване на информираността за ЕС в Индия чрез дейности на публичната дипломация.

ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В ИНДИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2009–2010 г.

ДАТИ

ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

2009 г.

2–4 септември

Мариан Фишер Бьол, член на ЕК, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони

3–5 септември

Катрин Аштън, член на ЕК, отговарящ за търговията

16–17 ноември

Нели Крус, член на ЕК, отговарящ за конкуренцията

5–6 ноември

Бенита Фереро-Валднер, член на ЕК, отговарящ за външните отношения и европейската политика на добросъседство

5–6 ноември

Катрин Аштън, член на ЕК, отговарящ за търговията

6 ноември

Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия (Среща на високо равнище между ЕС и Индия)

2010 г.

4 март

Карел де Гухт, член на ЕК, отговарящ за търговията

7–9 април

Кони Хедегор, член на ЕК, отговарящ за действията в областта на климата

21–24 юни

Катрин Аштън, заместник-председател на Европейската комисия и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

В последно време поредицата от скандали, свързани с предполагаем лобизъм и случаите на злоупотреба със служебно положение в Парламента дават ясен сигнал за неотложното затягане на нормите и правилата.

В решението си от 8 май 2008 г. ((P6_TA(2008)0197) Парламентът отправи призив за повече прозрачност и изиска сключването на междуинституционално споразумение относно общ, задължителен регистър за Съвета, Комисията и Парламента. Този регистър следва да важи за всички институции и да предоставя широка финансова прозрачност, общ механизъм за отписване от регистъра и единен кодекс за поведение (при липса на общ задължителен регистър поне взаимно признаване на разделени регистри).

Готова ли е Комисията да започне отново консултации с Парламента и Съвета за създаването на задължителен общ регистър за лобисти за всички институции?

Споделя ли Комисията виждането, че при създаването на кодекса на поведение абсолютната прозрачност трябва да бъде водещият критерий за всички участващи страни, представителите на Съвета, Комисията и Парламента?

(EN) Комисията е добре запозната с неотдавнашните абсолютно неприемливи инциденти в Европейския парламент. Европейският парламент и неговите членове носят основната отговорност за предприемането на необходимите действия и мерки за предотвратяването на подобно поведение в бъдеще.

Комисията изготви Кодекс за поведение на членовете на Комисията, който е по-строг от предишния и е един от най-строгите кодекси, които са в сила в момента. Парламентът беше консултиран по проекта и Комисията ще приеме новия кодекс възможно най-скоро, като ще вземе предвид коментарите на Парламента.

Това няма да попречи на Комисията и Парламента да обмислят съвместно как да се намерят възможно най-добрите стандарти за членовете на всички институции при съответните им роли и мандати. От Парламента обаче ще зависи да започне дебата при наличието на правила, които ще предвиди за членовете на Парламента. Комисията не желае да остави впечатление, че Комисията се опитва да регулира работата на членовете на Парламента.

По отношение на регистъра за прозрачност уважаемият колега ще научи, че проектът на споразумението за съвместен регистър за прозрачност на Парламента и Комисията, който беше изготвен от работна група под ръководството на заместник-председателя на Европейския парламент Wallis и заместник-председателя на Европейската комисия Шефчович, в момента е в процес на разглеждане в комисията по конституционни въпроси (AFCO) (доклад на председателя Casini). Комисията и Парламентът приканиха Съвета да се присъедини към споразумението и контактите във връзка с това продължават.

Особено при сегашните обстоятелства, Комисията силно препоръчва споразумението да бъде прието бързо в настоящия му вид и отправя призив изпълнението му да не бъде отлагано с нови правни и политически дискусии за доброволния или задължителния характер на регистъра. Дискусиите и най-вече законодателният процес биха отнели месеци и години, преди регистърът да стане реалност.

Комисията и Парламентът трябва да имат предвид, че не се нуждаем от регистър, за да забраним поведение, което очевидно е неетично и вероятно дори престъпно. Европейската служба за борба с измамите (OLAF), прокурорите и съдилищата следва да прилагат съществуващите закони.

Приносът на регистъра за прозрачност ще бъде да се предостави информация на гражданите, държавните служители и на всички нас за всички онези организации, които оказват влияние върху дискусиите в нашите две институции.

Всички, които ще се регистрират – лобисти, мозъчни тръстове, неправителствени организации или други – ще предоставят информация за своите намерения, финанси и основна дейност. Те ще одобрят кодекс за поведение, както и система от санкции в случай на нарушение на правилата. В настоящия регистър на Комисията днес вече има около 3800 организации.

На всички, които няма да бъдат включени в регистъра за прозрачност, ще трябва да бъде зададен въпросът защо това е така и дали има нещо, което искат да скрият. И всеки трябва да бъде повече от благоразумен, когато работи с такива организации.