Председател. – Следващата точка е разискването относно следните:

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от João Ferreira и Patrick Le Hyaric, от името на конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, към Комисията относно кризата в сектора на рибарството поради повишаването на цените на горивата (O-000096/2011 – B7-0306/2011),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Alain Cadec, Antonello Antinoro, Jim Higgins, Jarosław Leszek Wałęsa, Maria do Céu Patrão Neves, Werner Kuhn, Ioannis A. Tsoukalas, Crescenzio Rivellini, Rareş-Lucian Niculescu, Vito Bonsignore и Salvador Garriga Polledo, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), към Комисията относно кризата в европейския сектор на рибарството, породена от увеличаването на цените на петрола (O-000101/2011 – B7-0307/2011),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Philippe de Villiers и Juozas Imbrasas, от името на групата „Европа на свободата и демокрацията“, към Комисията относно кризата на европейския сектор на рибарство поради увеличението на цената на петрола (O-000102/2011 – B7-0308/2011),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Britta Reimers, от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, към Комисията относно кризата в европейския сектор на рибарството, породена от увеличаването на цените на петрола (O-000106/2011 – B7-0310/2011),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Josefa Andrés Barea, Kriton Arsenis, Luis Manuel Capoulas Santos, Estelle Grelier, Илияна Малинова Йотова, Guido Milana, Ulrike Rodust, Antolín Sánchez Presedo и Catherine Trautmann, от името на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, към Комисията относно повишаващите се цени на петрола и подкрепа за рибарите (O-000107/2011 – B7-0311/2011),

– въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Isabella Lövin, от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс, към Комисията относно кризата в сектора на рибарството вследствие на повишаването на цените на петрола (O-000113/2011 – B7-0313/2011).

  Alain Cadec, автор. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо, Парламентът има само едно седалище: Страсбург!

От февруари 2011 г. цената на петрола неотклонно се увеличава и неотдавна премина границата от 100 щатски долара. Рибарите от всички крайбрежни европейски региони са силно засегнати от това увеличаване на цената на петрола.

И наистина оперативните разходи в риболова бързо растат, когато цената на петрола се покачва. По-конкретно дребно мащабният риболов е тежко засегнат. Доходите на рибарите зависят и от цената на петрола. Навсякъде професионалните рибари ми казват, че са загрижени от покачването на цените на петрола. Искам да действаме заедно, за да гарантираме, че предприятията ще могат да извършват дейността си въпреки нарастването на оперативните разходи.

С този въпрос и резолюцията, която ще последва, призовавам държавите-членки да помогнат при необходимост на професионалните рибари да продължат работата си, без да се нарушава конкуренцията. За това аз призовавам таванът за помощта de minimis да се увеличи от 30 000 евро на 60 000 на предприятие. Това по никакъв начин не означава увеличаване на бюджета на Парламента или на европейския бюджет. Помощта de minimis е тази помощ, която държавите-членки имат право да отпускат на предприятията си, ако смятат, че тя няма да наруши конкуренцията.

Призовавам за малко повече гъвкавост за държавите-членки. Призовавам също Комисията задълбочено да анализира моето искане и да разбере загрижеността на един цял сектор, който трябва да бъде съхранен и развит. Рибарската общност се състои от мъже и жени, които се нуждаят от достоен доход и които трябва да подкрепим. Като резултат, наред с другите неща, от увеличаването на вноса на продукти на рибарството и аквакултурата на европейския пазар секторът става все по-несигурен. Не става дума само за икономическа печалба. В наш интерес е тази дейност да бъде съхранена; като го направим, ще можем да развием нашата територия и крайбрежни региони, ще обезпечим продоволствената сигурност в Европейския съюз и ще запазим работните места в сектора.

  Bastiaan Belder, автор. – (NL) Г-н председател, положението в сектора на рибарството е много сериозно. Цената на горивото е висока, а цената на рибата – ниска, всъщност рекордно ниска.

Госпожи и господа, бих искал да привлека вниманието ви към улова на писия. Уловът на писия е важен за моята страна, Нидерландия, но също и за Франция, Белгия, Англия и Дания. Преди няколко години запасът от писия беше силно намалял, поради което беше разрешен безмитен внос на други плоски риби. Евтини заместители, а и по-малко вкусни, но не това е важното. Обаче днес има достатъчно писия и при все това безмитният внос на евтини плоски риби продължава. Като резултат прясната писия се продава на цени далеч под себестойността или се изтегля от пазара и се продава на търгове. Какво жалко положение! Безмитният внос на филе от писия трябва да бъде спрян, г-н председател. Не само рибарите, но и преработващата промишленост, и пазарът искат това. Защо? Оцеляването на рибарите е от съществено значение за търговците, в противен случай в близко бъдеще те няма да бъдат в състояние да включват писия в асортимента си.

Госпожи и господа, спешно са необходими конкретни мерки. Кризата налага Европа да предприеме решителни действия. Призовавам ви да гласувате за такива действия.

  Jörg Leichtfried (S&D). – (DE) (Ораторът задава въпрос с вдигане на синя карта към г-н Cadec съгласно член 149 от Правилника за дейността) Г-н председател, имам въпрос към г-н Cadec във връзка с уводните му бележки, а именно, по отношение на предполагаемото едно седалище на Европейския парламент. Г-н Cadec, може би сте забелязали, че Парламентът понякога заседава и в Брюксел, че комисиите провеждат заседанията си в Брюксел или че административната дейност в определена степен се извършва в Люксембург. Исках само да Ви информирам за факта, че положението може би не е точно такова, каквото си го представяте.

  Alain Cadec, автор. – (FR) Г-н председател, исках само да посоча, че Договорите са категорични по този въпрос: седалището на Европейския парламент, на залата, в която ще се намираме днес и през цялата седмица, е Страсбург и само Страсбург.

Разбира се, че работим в Брюксел. Аз съм там по две седмици от всеки месец и, както и вие, госпожи и господа, прекарвам приятно времето си там и върша много работа там. Обаче седалището на Парламента – на този Парламент – е Страсбург и това трябва да остане така.

  Britta Reimers, автор. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, за много предприятия в Европейския съюз продължаващото покачване на цените на горивата е допълнително бреме. По-конкретно европейските рибари страдат от това покачване на цените, тъй като не могат просто да компенсират допълнителните разходи с увеличаване на улова си или като определят по-добри цени.

Сегашното политическо положение в Северна Африка и Близкия изток изостри проблема. Затова трябва да проучим последиците от покачването на цените на горивата за икономиката и заетостта в ЕС. Кои сектори са особено изложени на риск и каква подкрепа би могла да бъде предоставена, без тя да нарушава конкуренцията? Затова призоваваме Комисията да проучи въпроса.

Важно е да подкрепим сектора на рибарството в Европа, наред с другото, за да не увеличаваме зависимостта си от вноса от трети страни. В навечерието сме на реформа на общата политика в областта на рибарството и затова сме длъжни особено много да внимаваме и да не действаме прибързано по този въпрос.

  Ulrike Rodust, автор. – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, рибарството в Европа е в състояние на дълбока криза, както казаха моите колеги. Рибарите във всички европейски морета се оплакват от болезнен спад в доходите, който може да бъде достатъчно сериозен, за да постави под заплаха оцеляването им. И все пак защо намаляват доходите на нашите рибари? Доколкото мога да преценя, за това има три причини. Първо, налице е намаляване на рибните запаси; второ, общият спад на цените е именно в областта, където рибните запаси са добри и предлагането е прекалено голямо; и трето – и именно за това сме загрижени днес – оперативните разходи са повишени вследствие покачващите се цени на суровия нефт.

Тук ние, политиците, трябва да се намесим. Трябва да направим всичко по възможностите си, за да помогнем. Бих подчертала, че можем да направим само това, което е възможно. Предложението за резолюция, внесено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), обещава повече, отколкото можем да изпълним. В него се иска увеличаване със 100 % на тавана за помощта de minimis – от 30 000 евро на 60 000 евро, което да се използва за финансиране на субсидии за горива. Обаче субсидиите за горива са нещо, което много държави-членки наистина не могат да си позволят. Ето защо това изобщо не би помогнало на повечето рибари.

Нещо повече – другите два проблема си остават: първо, прекомерният улов всъщност би се увеличил и, второ, това няма да реши проблема с пазарните цени.

Когато става дума за финансова подкрепа за рибарството, виждам един много по-голям проблем. Държавите-членки не използват ресурсите на Европейския фонд за рибарство, макар Европейският съюз да плаща 50 %. Нещо трябва спешно да се промени в това отношение в интерес на нашите рибари.

Госпожи и господа, нека поработим заедно, за да подготвим един по-точен текст до четвъртък и съвместно да предложим една разумна, устойчива и по-малко показна политика по рибарство.

  Isabella Lövin, автор. – (EN) Г-н председател, аз също бих искала да благодаря на моя колега, г-н Cadec, който ни даде възможността да обсъдим твърде съществени въпроси. Преди всичко, що се отнася до увеличаването на цените на нефта, всъщност има два сектора, които вече са освободени от всички данъци върху енергията, и това са авиацията и корабоплаването – включително рибарството. Затова в сравнение с всички други сектори в Европейския съюз рибарството е пропорционално по-малко засегнато от увеличаването на цените на нефта, защото то вече е освободено изцяло от данъчно облагане.

Това вече си е една скрита субсидия, която спомогна да стане възможно европейското рибарство да продължи улова от изтощените рибни запаси; а сегментите в сектора на рибарството, които са с най-голямото потребление на изкопаеми горива, са всъщност тези, които са и най-унищожителните, като корабите с бийм тралове и траулерите за дънен риболов. Така помощта de minimis вече беше увеличена десетократно през 2008 г.; това също са сериозни допълнителни средства за сектора. Същевременно обаче поемаме много обещания на международната арена за намаляване на емисиите на въглероден диоксид – по-точно с 80-95 % до 2050 г.; обещахме също в Нагоя да премахнем вредните за околната среда субсидии до 2020 г.; в преговорния контекст на СТО също сме се съсредоточили върху това, как да премахнем изкривяванията, които се дължат на субсидиите за рибарството.

Склонна съм да мисля, че ако ЕС реши да въведе увеличената помощ de minimis в сегашния момент, вероятно е това да подкопае водещата роля на ЕС в продължаващия процес на преговори, изпращайки послание до целия свят, че и другите страни също биха могли да увеличат субсидиите си за горива за рибарството, което би могло да породи порочен кръг, засилвайки натиска върху рибните запаси по света. Това по никакъв начин не ни е необходимо сега: трябва да обърнем тенденцията, а с това бихме изпратили изцяло погрешен сигнал. Пазарът трябва да приеме увеличаването на цените и именно върху това трябва да се съсредоточи Комисията при реформата на Общата политика в областта на рибарството.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията си дава сметка за сегашното положение в сектора на рибарството. Цените на горивата са една от причините за съществуващите проблеми, но не и единствената причина.

По отношение на цените на горивата, за да се вземат мерки в това положение, Комисията насърчава държавите-членки да използват пълноценно възможностите, предлагани от Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Не сме използвали тези възможности. До този момент държавите-членки са усвоили по-малко от 20 % от общата отпусната сума.

Високите цени на горивата най-добре биха могли да бъдат повлияни от използването на тези мерки по линия на ЕФР, които помагат за преструктуриране на риболовния флот и добавят повече стойност към продуктите на рибарството, подобрявайки по този начин цените. Вероятно е цените на горивата да останат високи през идните години. Разбира се, миналата седмица цените се понижиха, но въпреки това можем да очакваме те да останат високи.

Затова Комисията обмисля, в рамките на реформата на Общата политика в областта на рибарството и Финансовия регламент, как допълнително да бъде насърчен риболовът, който е с по-ниско относително потребление на гориво. Целта ще бъде да се насърчи приспособяването на сектора и повишаването на устойчивостта му на цените на горивата. Обаче един такъв подход трябва да спазва принципа, че финансовата помощ не бива при никакви обстоятелства да повишава риболовното усилие.

Най-добрият начин да се повиши устойчивостта на сектора на рибарството на цените на горивата е да се осигури равнищата на улов да отговарят на максималния устойчив добив. Това ще доведе до по-изобилни рибни запаси в средносрочен план. Повече риба означава повече възможности за риболов, а оттам и по-високи приходи за сектора като цяло.

Колкото до повдигането на тавана за помощта de minimis, въпросът не е нов. Комисията проведе проучване още през 2008 г., анализирайки ефекта от преминаване от таван от 30 000 евро към 100 000 евро за бенефициер.

Проучването установи, че не бихме могли да приемем предложението, основно поради три причини. Първо, защото такова увеличение би тласнало риболовните дейности в посока към технологии с по-високо относително потребление на гориво и по-голямо отрицателно въздействие върху морската околна среда. Второ, защото по-големите и с по-високо относително потребление на гориво плавателни съдове биха получили повече финансиране, отколкото по-малките и с по-ниско относително потребление на гориво плавателни съдове. Не мисля, че някой тук би искал да насърчава по-големите плавателни съдове да консумират повече гориво.

Третата причина е далеч по-важна и някои от членовете на ЕП вече я споменаха. Много държави-членки сега са принудени да прилагат мерки на строги икономии. Затова би имало само ограничена подкрепа от държавите-членки за предложение, което би могло да доведе до нарастване на публичните разходи. Дори и таванът на помощта de minimis да бъде повдигнат, много държави-членки няма да разполагат с необходимите средства, за да използват реално тази нова възможност за изразходване на парите на данъкоплатците. Ако само някои държави-членки изплатят по-висока помощ de minimis, това би нарушило конкуренцията и би довело до неравни условия за дейността на флотите на различните държави-членки. Това е и най-важната причина от всички.

Колкото до ограничаването на освобождаването от данък върху горивата за рибарството, което предлагат Зелените, не можем да приемем това. Този въпрос не може да бъде решен правилно само чрез правото на ЕС, а трябва да бъде обсъден на световно равнище. Ако обложим с данъци дори само горивото, зареждано в пристанищата на ЕС, това би довело до мащабни увреждания на конкуренцията, във вреда на флотите на ЕС. Това също би навредило на много пристанища от ЕС, тъй като много съдове просто ще купуват гориво извън Европейския съюз. Ето защо ние призоваваме държавите-членки да използват нашите фондове.

  Carmen Fraga Estévez, от името на групата PPE. – (ES) Г-н председател, докато изчакваме предложените реформи на Общата политика в областта на рибарството, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) желае отново да изрази тревогата си във връзка с икономическото състояние на сектора на рибарството.

До внасянето на предложението за неговата нова обща организация на пазарите, секторът ще продължи да бъде почти напълно лишен от възможности за маневриране при определянето на цените. Правилата по вноса, голяма част от който е с произход от незаконен риболов, продължават да създават нелоялна конкуренция за производството в ЕС: новите задължения за наблюдение изискват от компаниите да ангажират по-голяма част от ресурсите си, а общата криза никак не насърчава засилване на потреблението на качествени продукти. Към това трябва да се добави и възходящата тенденция при цените на горивата, която отново заплашва предприятията, успели да преживеят кризата от 2008 г.

Предвиждат се мащабни реформи на Общата политика в областта на рибарството и – в светлината на това и в един контекст на все по-намаляваща структурна помощ – за много предприятия може да бъде необходима ликвидност, за да се преструктурират и адаптират с оглед на 2013 г.

Ето защо ние внесохме в Парламента въпроса, изискващ устен отговор, и предложението за резолюция, имайки предвид, че тази помощ не струва нищо на бюджета на ЕС и че освен това исканото увеличаване на помощта не достига нивото на помощта de minimis, получавана от други сектори, като транспорт или селско стопанство. Не искаме да се окажем в положение като това през 2008 г., когато обсъждахме пакета от мерки, приет in extremis от члена на Комисията Борг.

Бих искала също да Ви кажа нещо, г-жо член на Комисията: вярно е, че има едни държави-членки, които ще могат, и други, които няма да могат да дадат тази помощ, и според Вас това ще създаде неравнопоставеност. Обаче по-голяма неравнопоставеност се създава от факта, че някои държави-членки не съфинансират Европейския фонд за рибарство и това се приема от всички. Това, което трябва да се предложи, е помощ и държавите-членки, желаещи да защитят своите сектори, да бъдат също в състояние да ги защитят.

  Catherine Trautmann, от името на групата S&D. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, научаваме от рибарите, че им става по-трудно да осигуряват поминъка си със своята работа.

В допълнение към особено болезненото за тях положение на свиване на квотите за улов и плановете за излизане от флотата, сега идва и проблемът с бързо увеличаващите се цени на нефта. Макар цената леко да спадна, тя продължава да се колебае и от вече две години това положение се отразява на ежедневния живот на всички наши европейски рибари, по-конкретно на дребните крайбрежни рибари и рибарите, използващи традиционни риболовни практики.

Положението е крайно тревожно и имаме голямо желание да покажем на рибарите, че напълно ги подкрепяме. За да направим това, призоваваме Европейската комисия да повдигне тавана на помощта de minimis, която може да им бъде отпусната, за да им помогне да се справят с кризата. Това е просто една временна мярка, оправдана от една неотложна ситуация.

Комисията вече реагира на подобно явление през 2007 г. и, изправени пред това ново покачване, искаме да научим какви конкретни мерки – Вие вече съобщихте подробности за някои от тях – тя възнамерява да предприеме. На мнение сме също, че е от възлово значение, както каза г-жа Fraga Estévez, да се проверява дали държавите-членки използват всички средства, които в момента са заделени с регламента.

В момент, в който изглежда се оформя бъдещата обща политика по рибарството, аз съм на мнение, че нашите рибари не са против промяната; тъкмо обратното. Мнозина от тях ми казаха, че са готови да положат усилия, особено от гледна точка на съхраняване на запасите. Това всъщност е колективна отговорност. За да бъде осъществено това усилие, те не трябва да станат жертва на фактори извън тяхната работа, върху които те нямат никакъв контрол.

Една бърза и ефикасна реакция по този въпрос от Вас, г-жо член на Комисията, ще представлява сигнал, който също би помогнал за заздравяване на това, което, както знаем, са традиционно деликатни отношения между Комисията и гилдията.

  Chris Davies, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, днес призивите са за субсидии за рибарите поради увеличението в цените на горивата, утре това ще бъдат фермерите, а след това водачите на камиони и операторите на авиолинии и тогава какво ще направят собствениците на бензиностанции? Техните печалби намаляха, защото цените на горивата се повишиха.

Всички ние сме засегнати от увеличаването на цените на горивата. Тогава да се субсидираме един друг! Всичко това са глупости. Това е политика за насочване на публични разходи за лична изгода по американски – специално ходатайстване за секторни интереси – привнесена в Европейския парламент. Но това, което разискването показва, е, че макар всеки да признава необходимостта от устойчива политика в областта на рибарството, на практика когато се стигне до това, някои хора не разбират думата „устойчивост“. Те всъщност не знаят какво означава тя.

Комисията доста ясно е заявила, че по нейно мнение риболовната промишленост не е икономически жизнеспособна в някои отношения, но че това не се дължи на увеличените цени на горивата. Причината е в неустойчивите практики на риболов в течение на десетилетия. Ако пазарът е скован, ако рибарите не са в състояние пряко да прехвърлят себестойността на рибата на своите потребители, значи има нещо, което трябва да бъде проучено. Следва да гарантираме наличието на пряка връзка между цената на рибата и стойността за потребителите, но простото субсидиране на неустойчиви практики не е начинът да бъде намален прекомерният улов, който на първо място доведе до икономическите проблеми. Членът на Комисията заяви в парламентарната комисия преди месец, когато г-н Cadec й зададе този въпрос, че тя не мисли да подкрепи субсидии за компенсиране на увеличените разходи за горива. Тя повтори това и днес и аз например с голямо задоволство отбелязах думите й.

  Marek Józef Gróbarczyk, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, една обща политика в областта на рибарството, основана най-вече на опазването на околната среда, трябва да позволява управлението и развитието на европейското рибарство да бъде поддържано на устойчиво равнище. Рибарството е особено важна част от икономиката, но трябва също да се наблегне, че то има и културна ценност, която се предава от поколение на поколение. Затова запазването на тази ценност трябва да стане цел на общата политика в областта на рибарството.

От икономическа гледна точка е съществено да се поддържа подходящо икономическо равновесие. По отношение на рязкото увеличаване на цените на горивата в Европа, което допринесе за срива на този отрасъл, общата политика в областта на рибарството следва да включва механизъм, който би защитавал рибарите от неуправляеми увеличения на цените в положения като това. Европейският съюз не бива да допуска още един клон от европейската морска промишленост да се пренесе в Далечния изток, както стана с корабостроенето и морския транспорт. Би следвало да отбележим, че Исландия – именно защото има резерви във връзка с Общата политика в областта на рибарството – не желае да се присъедини към Европейския съюз.

Предвид горното следва да ускорим значително реформата на Общата политика в областта на рибарството и да действаме за защита на околната среда и за осигуряване подходяща защита за рибарите. Пак възниква въпросът, дали следва да въведем регионализация за риболовната промишленост и да се осигури по-голямо влияние върху Общата политика в областта на рибарството от страна на отделните държави, макар и по един балансиран начин. Отново следва да се наблегне, че в резултат от кризата и икономическата нестабилност Общата политика в областта на рибарството ще престане да функционира и ще остави рибарите на произвола на съдбата.

  Jean-Paul Besset, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, трябва да кажа, че като цяло съм удовлетворен от отговора на г-жа Даманаки по темата за последиците от увеличаващите се цени на нефта за рибарите.

Става дума всъщност за политическа последователност в рамките на Европейския съюз и за сериозна структурна тенденция, а именно увеличаването на цената на нефта вследствие на оскъдността му – и всички ние тук знаем, че нещата така и ще останат. Затова не можем да даваме краткосрочни, конюнктурни решения, като увеличаваме субсидиите в съответствие с колебанията в цените на нефта. Това е въпрос на политическа логика. Европейският съюз трябва да остане твърд по отношение на принципите и целите, които си е поставил; а именно, борба с глобалното затопляне като приоритетен въпрос и намаляване на емисиите на парникови газове, причинявани от изкопаемите горива.

Затова той не може да си позволи да изпрати сигнал в обратен смисъл и да води противоречива политика. Опитите за спасяване на една обречена енергийна система няма да помогнат на рибарите; и те също неизбежно ще бъдат обречени в резултат от нея. Вместо това трябва да им бъде дадена възможността да организират по друг начин риболовните си ресурси и да пренасочат факторите си на производството към енергоспестяващи средства. Субсидиите следва да бъдат насочени към тези области, а не за краткосрочна подкрепа, определяна от колебаещите се цени на нефта.

  Jarosław Leszek Wałęsa (PPE). – (PL) Г-н председател, днес сме изправени пред въпрос, с който веднъж вече се занимавахме – през 2008 г. Тогава Европейският парламент изрази солидарността си с рибарите и призова Комисията да подготви конкретни предложения за облекчаване на положението в регионите, които разчитат основно на риболова. Статистиката категорично показва, че от 2003 г. насам разходите за риболова в Европейския съюз са се увеличили повече от три пъти и неочакваният скок в цените на горивото означава, че понастоящем на рибарите се налага да влагат 40 % или повече от средствата си, за да може прясната риба да стига до клиентите им възможно най-бързо.

Явлението на неочакваното увеличаване в цените на горивото на световните пазари през последните няколко месеца е без съмнение най-значителната причина за неочакваното влошаване на положението. Увеличението в цените на горивата води пряко до намаляване на печалбите на рибарите, тъй като плавателните съдове на рибарите се задвижват от дизелови двигатели. Така че стигаме до порочен кръг. Рибарите, в опит да компенсират увеличението в цените на горивата, увеличават обемите на улова си и плават до по-отдалечени риболовни полета, което от своя страна означава, че съдовете им използват повече гориво. Ето защо е неотложно необходимо Европейската комисия да предприеме нови мерки и да повдигне тавана за помощта de minimis, както предлага моята политическа група, от 30 000 евро до 60 000 евро на предприятие за тригодишен период. Това е разумен подход, който при сегашното положение би гарантирал помощ за сектор, който се бори с финансови затруднения, и би осигурил общественото и икономическо развитие.

  Josefa Andrés Barea (S&D). – (ES) Г-н председател, фактът, че намерихме време за този въпрос на заседанието, за чийто дневен ред едва ли липсват теми за обсъждане, дава представа за значението, което залата отдава на увеличаването на цените на нефта и как то се отразява на сектора на рибарството.

Цената на барел нарасна с 63 % от 2007 г. насам; вярно е, че сега тя спадна, но не мисля, че е спаднала достатъчно, за да бъде устойчива.

Ние в групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент сме обезпокоени от кризата, засягаща сектора, и сме убедени, че за решение е необходим отговор от ЕС, включително действия, които членовете на ЕП и правителствата на различните държави-членки от известно време изискват.

Ето защо призоваваме това положение да бъде преодоляно чрез използване на ефикасен и обективен механизъм, позволяващ вземане на спешни мерки на равнище ЕС.

През 2007 г. бяха приети мерките de minimis. Ние не само искаме от Вас мерки de minimis, г-жо Даманаки: ние искаме да обмислите отварянето на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) и да позволите той да стане по-гъвкав, поради невъзможността – която признахте – на някои държави-членки да отпуснат пари и да решат проблема.

Да се надяваме, че Комисията е в състояние да проучи нови подходи, конкретни предложения, така че да може да използва ЕФР за подпомагане на най-силно засегнатите части на флотата, а именно дребния и непромишления риболов, както и рибарите, които работят от отдалечени пристанища.

Бих помолила, г-жо член на Комисията, да проучите възможността за въвеждане в ОПОР, както предложихте, на нови мерки за ограничаване на зависимостта на рибарството от горивото, която е прекалено силна. Бих Ви помолила също да се ангажирате с необходимите подобрения в продажбите на продуктите. На всичко това трябва да се гледа от позицията на устойчивостта, за която говорите, както и от позициите на околната среда и от социални позиции, но също и от другата страна, която също е важна: тоест от човешката страна – на рибарите, които изпитват огромни трудности.

Надяваме се, че това е спешна мярка, и мислим, че краткосрочните мерки за гъвкавост биха могли да дадат глътка въздух на сектор, който беше засегнат твърде сериозно.

  Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-н председател, има спешна необходимост от конкретни мерки за намаляване на въздействието, което увеличението в цените на горивата има върху сектора на рибарството.

Секторът работи с все по-оскъдни ресурси, получава все по-ниски цени и се сблъсква със значителна конкуренция от трети държави, което определено изкривява пазара. Затова аз подкрепям всички необходими мерки, които не са свързани с разходи за европейските бюджети.

Обаче предвид зависимостта на сектора от изкопаемите горива и с оглед на новата реформа, трябва да бъдат обмислени усилията, придружени от политика на иновации, в допълнение към усилията, положени до момента, за да стане риболовната флота по-ефективна от енергийна гледна точка. Това е така, защото подпомагането на инвестициите в тази област е също ангажимент за рентабилност и възможност за секторите, свързани с енергийния пазар, като например корабостроенето, да имат бъдеще и да бъдат в състояние да се преоткрият.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE). – (RO) Г-н председател, трябва да си даваме сметка, че високите цени на нефта ще останат такива и че никога няма да има връщане към дните с цени от 30-40 щатски долара за барел. Ерата на евтиния суров петрол свърши. През 2011 г. минималната средна цена все още ще бъде 80-100 щатски долара за барел. При тези обстоятелства се очаква неблагоприятното влияние върху икономиката да продължи. Трябва да бъдат приложени нови мерки в сектора на рибарството, като се има предвид по-конкретно, че европейските рибари се сблъскват със силна конкуренция в световен мащаб.

Риболовът е единствената рентабилна стопанска дейност в много региони и той е важен с оглед поддържане на броя на работните места. Както посочих, трябва да очакваме цените на нефта да останат високи и икономическият климат да засегне предимно заетите в дребномащабния риболов. Този контекст поставя следния важен въпрос: какво бъдеще имат Общата политика в областта на рибарството и Европейският фонд за рибарство? Ако този фонд не се използва особено много, това означава, че той трябва да бъде преразгледан и променен.

  Kriton Arsenis (S&D). – (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, рибарството наистина ще изчезне, ако не спрем срива в нашето рибарство, в нашите рибни запаси. Важно е обаче също да погледнем какво става понастоящем с нашите рибари. Вярно е, че дребните крайбрежни рибари са силно засегнати в момента.

Ние обсъждаме разширяването на една мярка, до която те на практика рядко имат достъп. Вследствие на икономическата криза повечето средиземноморски държави няма да бъдат в състояние да ползват помощ de minimis. Това е факт. От друга страна, трябва да видим как можем да използваме Европейския фонд за рибарство за подкрепа и подпомагане на държавите, които са в клещите на сериозна икономическа криза, да преодолеят тези проблеми, така че да могат да помогнат на своите рибари.

Лично аз подкрепям разширяването на помощта de minimis при определени условия: трябва да се съсредоточим върху дребните рибари, дребномащабното и крайбрежното рибарство; трябва да се ориентираме към рибарите, които прилагат правилни, устойчиви риболовни практики; и накрая, трябва да се концентрираме върху това, да гарантираме, че финансирането няма да доведе до увеличаване на риболовното усилие, и тези мерки да не изложат на риск околната среда и социалната жизнеспособност на европейското рибарство. Трябва също да се концентрираме върху това, да гарантираме, че европейското рибарство няма да загуби стимула да стане по-ефективно.

Съгласен съм с Вас, г-жо член на Комисията; трябва да видим как бихме могли повече да използваме Европейския фонд за рибарство и по-конкретно как можем да помогнем на страните, които нямат вече средства да правят собствените си вноски, да дават по-активен принос.

  Илияна Малинова Йотова (S&D). - Господин председател, ние поставихме редица условия и изисквания за устойчив и отговорен риболов в новата обща политика по рибарство. В същото време рибарите са зависими от капризите на времето, от нелоялната конкуренция. През последните години те се сблъскаха и с още един огромен проблем – непрекъснато растящите цени на петрола. Всички тези фактори направиха почти невъзможно упражняването на тази професия.

Предвижда се принципът de minimis да съществува до 2013 година. Време е той да бъде преразгледан, ако действително мислим за перспективите пред сектора. Цените на горивата са нараснали тройно и естествено възникна въпросът дали общностното законодателство е достатъчно и отговаря на икономическата реалност и на нуждите на европейските рибари. В тази връзка, очаквам Комисията да преразгледа сега действащия таван от 30 000 евро и чувствително да увеличи размера им.

Но има и друг въпрос: Комисията трябва да излезе и от своите чисто контролни функции върху прилагането на държавните помощи и активно да насърчава страните-членки да се възползват от тях. Защо е важно? Някои страни в Европейския съюз предпочитат да премълчават тази възможност, защото това означава допълнително натоварване на националните бюджети. За сметка на това, когато усетят натиска на рибарския бранш, се оправдават с Брюксел. Само бегло проучване показва, че рибарите в България дори не знаят, че съществува такава възможност и такъв регламент. Браншовите организации са направили редица искания за отпускане на държавни помощи в подкрепа на сектора, но не знаят нищо за регламента de minimis. Грижа на държавите е да предоставят тази възможност сега, когато трябва да бъде смекчен ударът от високите цени на петрола, който поставя въпроса не само за високите цени, но въобще за оцеляването на сектора.

От друга страна съществува и проблемът с тежките процедури при усвояване на европейските средства, включително и по регламента de minimis.

Затова към въпросите формулирани от моите колеги, и благодаря на господин Cadec, че постави днес тази дискусия, искам да добавя: как Европейската комисия ще стимулира държавите-членки да използват възможностите на регламента de minimis? Какви мерки смята да предприеме Комисията, за да постигне баланс между контрола върху използването на средствата и достъпността на тези средства за европейските рибари?

  Antolín Sánchez Presedo (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, увеличението на цените на нефта е структурна тенденция, която е резултат от пресичането на ограничеността на производството с растящото търсене в световен мащаб. Резките им колебания през последните години нанесоха силен удар и затрудниха постепенното приспособяване. Затова е необходима реакция, за да се спрат скоковете на разходите в областта на рибарството, които често са неочаквани, и на влошаването на и без това вече сложното положение в сектора.

Когато през 2007 г. беше приет регламентът за въвеждане на помощта de minimis, се смяташе, че тя няма да засегне търговията или да наруши конкуренцията. Необходимо е тези аспекти да бъдат оценени и да се върви напред към едно по-амбициозно решение, разработено с оглед на Рамковата директива за морската стратегия и стратегия „Европа 2020“ и като част от процеса на реформиране на Общата политика в областта на рибарството.

Мисля, че един съгласуван отговор би увеличил способността на сектора за структурно приспособяване и в същото време би помогнал на най-уязвимите му членове, особено малките и средните производители. Облекчаването на положението в сектора в краткосрочен план, с мерки като предложените от члена на Комисията за мобилизиране и насърчаване мобилизирането на Европейския фонд за рибарство, ми изглежда положително и смятам, че то следва да бъде съвместимо с другите мерки и дългосрочни действия за по-голяма стабилност.

  Estelle Grelier (S&D). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, както знаем, рибарите от ЕС са изправени пред три големи проблема: първо, много сложната и непопулярна система на квоти ги принуди да възприемат силно ограничителни практики. Второ, липсата на възможности за обучение и спадът на обществения престиж на професията създават значителни проблеми при набирането на работна ръка. Трето – и това е въпросът, който обсъждаме днес – увеличаването на цените на нефта затруднява още повече условията на работа в този сектор, ударен от кризата.

Между 2008 г. и 2010 г. доходите на френските рибари например намаляха със 100-200 евро на седмица в резултат от колебанията на цените на нефта, макар и оборотът им да не беше променен.

Като избран представител от пристанищен град аз енергично подкрепям моите колеги в искането Комисията да разреши повдигане на таваните за помощта de minimis. Тази мярка би облекчила натиска върху рибарите, давайки им по този начин възможност да осигурят достоен поминък от работата си. Обаче противно на друго, което също беше казано, това няма да се отрази на попълването на рибните запаси.

Бъдещата реформа на Общата политика в областта на рибарството ще трябва да потърси подкрепата на рибарите. Да им покажем днес, по-конкретно в Деня на Европа, че Европейският съюз е отзивчив за нуждите им, би било едно добро начало, г-жо член на Комисията.

  João Ferreira, автор. – (PT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, значителните увеличения в цените на горивата сериозно изостриха кризата, в която се намират секторът на рибарството, и не на последно място икономическата му жизнеспособност, като и без това оскъдните доходи на работещите в сектора значително спаднаха. Сегашната динамика на продажбите не позволява колебанията в цените на факторите на производството, включително на горивата, да повлияят на цените на рибата и действащата политика по вноса, inter alia, допринася за това. Средните цени при първоначална продажба са в застой или спадат от няколко години, без това да води до намаляване на цените за крайните потребители.

Сегашната обща организация на пазара (ООП) на рибни продукти не допринася достатъчно за подобряване на цените при първоначална продажба, нито за по-добро разпределение на добавената стойност по веригата на стойността в сектора. Икономическото положение на голям брой предприятия се влоши през последните години, което накара много от тях да прекратят дейността си, с реален риск хиляди риболовни предприятия да фалират и хиляди работни места да бъдат загубени поради увеличението в цените на горивата. Секторите на крайбрежния и дребномащабния риболов са особено уязвими, а те представляват над 90 % от флотата в някои държави-членки, като Португалия. При тези обстоятелства инертното отношение на Комисията и отказът й да вземе необходимите мерки – позиция, която Вие потвърдихте тук днес, г-жо член на Комисията – е абсолютно позорно.

Комисията е способна да мисли само за едно решение за проблемите пред сектора на рибарството: безогледно намаляване на броя кораби, което е все едно да се лекува заболяване чрез убийство на пациента. Важно е да се каже, че когато в миналото са правени такива съкращения, без да се отчитат особеностите на флотите, състоянието на рибните запаси във всеки от случаите и нуждите на потреблението във всяка от страните, те не са решили нито един от проблемите, пред които секторът е изправен сега. Това само доведе до концентрация на собствеността и на дейността в сектора на равнище ЕС.

Затова е необходимо да се приемат спешни мерки, даващи незабавен и подходящ отговор на социално-икономическите потребности на сектора, като създаване на гаранционен фонд, финансиран на равнище ЕС, който да осигури стабилността на цените на горивата и използване на всички налични възможности и финансови маржове в рамките на бюджета на ЕС, за да се финансират извънредни мерки за подкрепа на сектора. Обаче като се вземе предвид структурната тенденция на увеличаване на цените на нефта, и от друга страна, изискванията за екологичната устойчивост, са необходими също и мерки за осигуряване на рентабилността на сектора в средно- и дългосрочен план.

Необходими са механизми за подобряване на цените при първоначална продажба и за насърчаване на справедливо и целесъобразно разпределение на добавената стойност по веригата на стойността в сектора. Европейският фонд за рибарство (ЕФР) трябва ефективно и съществено да подпомага обновяването и модернизацията на риболовните флоти, не на последно място чрез помощ за подобряването на избирателността на риболовните инструменти и за подмяната на моторите с оглед безопасността, опазването на околната среда и пестенето на гориво.

Успоредно с данъчните мерки, които биха могли да се приложат на равнище държави-членки, са необходими решения на равнище ЕС, за да не се изострят неравенствата, които вече съществуват между държавите-членки и които се засилват поради сериозната обществена и икономическа криза, която особено силно засяга най-уязвимите икономики.

  Gabriel Mato Adrover (PPE). – (ES) Г-н председател, най-хубавото, когато питаш, е, че получаваш отговор, дори и в случая той да може да се оцени като разочароващ в някои отношения.

Секторът на рибарството очевидно е в криза: доходите на рибарите спадат с всеки изминал ден, което в много случаи затруднява продължаването на работата в тази област. Не говорим за прикрити субсидии или неустойчиви практики: говорим за проблеми, които изискват пълната ни подкрепа. Ние продължаваме да го предлагаме и повтарянето на едно обосновано искане, както прави г-н Cadec, не може да бъде подлагано на укор: той е последователен.

Никой не предлага увеличаване на риболовните усилия. Не разбираме защо мерки, които са непосредствено свързани с извънредни положения, трябва да бъдат отхвърляни. Ние само предлагаме Комисията да не обръща гръб на сектор, който спешно се нуждае от помощ, и днес тя може да бъде под формата на увеличаване на помощта de minimis.

  Luís Paulo Alves (S&D). – (PT) Аз също искам да присъединя гласа си към всички тук, които изразиха загриженост за ниските доходи на рибарите, като положението се изостри от историческия връх при цените на горивата, особено през последните няколко месеца.

Както с основание беше споменато тук, цените на горивата имат много отчетливо влияние върху оцеляването на нашите малки и средни плавателни компании, сериозно влошавайки вече несигурните доходи от риболова по-конкретно. Спиралата на цените на горивата има и силно отрицателни последици за нас: ограничен брой курсове; крайно ниски доходи на рибарите, влошавани от ниските цени на първоначална продажба; увеличен внос в Европа на ракообразни и морски храни от трети държави; и хора, които престават да работят в сектора поради причинените от това финансови трудности, което води до по-нататъшна загуба на работни места.

Следователно за да не се допусне кризата допълнително да се влоши, трябва да предприемем мерки по отношение на проблемите на сектора на рибарството; бързи и мащабни действия. Затова Комисията следва да отговори положително, с кратко- и дългосрочни мерки, за преодоляване на неблагоприятните условия, пред които е изправен секторът, и на сериозния спад в доходите, който изпитват нашите рибари.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, нека бъдем ясни: има спешна необходимост от преструктуриране на европейските риболовни флоти, за да се откажем от енергоемките и унищожаващи околната среда риболовни плавателни съдове и инструменти и да бъдат възприети по-щадящи практики, за които е необходима по-малко енергия и които са по-устойчиви в дългосрочен план: от екологична, обществена и икономическа гледна точка.

Ето защо смятам, че отпускането на повече публични средства за сектора на рибарството в отговор на увеличените цени на горивата би изпратило грешен сигнал по време на реформата на общата политика в областта на рибарството и би се явило стимул за собствениците на съдове да използват двигатели с по-голяма мощност и с по-висок разход на гориво. Ето защо смятам, че това е една огромна грешка.

Вече беше обяснено, че проблемът не е конюнктурен или структурен и – нека бъдем ясни и по този въпрос – актуалните данни показват, че 70 % от европейските рибни запаси са обект на прекомерен улов, така че всяка мярка, която можем да вземем за намаляване на прекомерния улов, би била добра. Всяка мярка с обратния ефект, която предприемем, би била изключително лоша мярка.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, току-що чух двама от моите колеги да говорят по въпроси, свързани с проблема за устойчивостта и с факта, че трябва да субсидираме някои професии, защото не могат да заработват достатъчно, за да оцелеят. Обаче трябва да направим точно обратното. Рибарите искат само едно: да могат да се прехранват от работата си и да могат да вършат работата си. Затова, ако проблемът с нефта се повтаря сега, така ще бъде и в бъдеще. Трябва да инвестираме в научни изследвания за по-евтини двигатели, за които ще е необходим по-малко нефт.

Реформата, която е в ход днес обаче, предполага унищожаване на всички дребни рибари, на всички тези, които потребяват по-малко нефт, за да станат най-богатите още по-богати. Това е толкова вярно, че – реформа след реформа – виждаме стабилен спад на цената на рибата, въпреки че според рибарите тя никога не е била толкова скъпа, като дори някои видове риба всъщност са недостъпни като цена за потребителите.

Важното е да бъде реформирана системата на квоти, но също и да се реформират и проверят практиките в професията, които означават, че малките оператори страдат без край, докато големите стават все по-богати!

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-н председател, увеличението на цените на горивата създаде още един проблем за рибарите, но това е само последният проблем, не и първият. За британската риболовна флота най-големият проблем е членството в ЕС.

Обединеното кралство осигурява на ЕС 70 % от риболова, но му се отпускат само 13 % от неговите квоти. Не би ли било справедливо Обединеното кралство да получи по-съразмерен дял? По-конкретно теглото на треската, разтоварена на сушата в Британия, спадна от 300 000 тона преди присъединяването към тогавашната ЕИО, до само 7 000 тона днес. Британските рибари очакват и нови загуби по отношение на броя дни, прекарани в морето, както и бавно да бъдат изтикани от бизнеса.

В дългосрочен план британските рибари искат излизане от ЕС; в краткосрочен план те искат справедливо третиране в рамките на общата политика в областта на рибарството. Британските рибари, като представители на приемащата държава, трябва да получат увеличение на броя дни в морето. Чували сме за неустойчив риболов, но прекомерният улов в британски води не се извършва от британска флота; проблемът е, че британските води бяха отворени за всички.

  Мария Даманаки, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, мога да заявя в отговор на членовете на ЕП, че разбирам всички ваши опасения. Споделям опасенията ви за ниските доходи на нашите рибари, особено на собствениците на малки плавателни съдове в крайбрежните региони. Но дали този проблем е причинен от увеличението в цените на горивата? Сигурни ли сте в това? Ние обсъждахме този проблем отново и отново и установихме, че той е съществувал и преди цените да се увеличат.

Несъмнено разбирам, че увеличението на цените на горивата би могло да влоши проблема, но основната причина за проблема винаги е бил прекомерният улов – уловът свръх определените обеми, при което запасите не могат да останат в оптимален вид. Ние го обсъдихме и това е основният проблем, който трябва да решим чрез нашата реформа на ОПОР.

Разбира се, сега ние обсъждаме цените на горивата. Това е проблем и ние трябва да обсъдим как да се справим с него. Единственият начин да се изправим срещу проблема е постоянно да подобряваме устойчивостта на сектора към увеличенията в цените на горивата. Това е единственият начин, защото не можем да бъдем сигурни в еволюцията на цените на горивата. Позволете да ви дам пример какво би могло да се случи: в Белгия усъвършенстваха двигателите в тяхната флота след последната криза и сега разходите за гориво в тяхната флота са намалени с 20 %. Така че това е пътят, по който трябва да се върви, и това е, което се опитваме да правим.

Въпреки това, припомняйки вашите предложения, има предложение до Комисията да повдигне тавана за помощта de minimis. Да разгледаме проблема. Какъв е този таван? Това е таванът за помощта, която държавите-членки могат да дадат на своя сектор. Ако Комисията сега вдигне този таван, това ще означава, че само държавите-членки, чиито бюджет е в добро здраве, ще могат да отпуснат такава. Така че това би довело до създаване на неравни условия за дейността в нашия сектор, облагодетелствайки най-богатите страни. Нека го кажа ясно, за да разберем положението.

Също така ако повдигнем тавана, някаква полза от това ще има само за по-големите плавателни съдове. Учудена съм, че някои от членовете на Парламента – които не бих очаквала да кажат това – искат този таван да бъде повдигнат. Държавите-членки имат право да отпускат свои собствени държавни помощи. По-богатите държави-членки могат да ги отпускат дори и сега.

Колкото до фондовете, позволете ми да обясня. Държавите-членки усвояват само 20 % от нашето финансиране. Някои членове на ЕП ми казват, че проблемът е в нашето финансиране, защото те не могат да го използват така, както искат; но ние имаме гъвкавост; държавите-членки могат да преразпределят финансирането си – всяка държава-членка може да го направи. Само Италия е поискала от нас преразпределение и ние го одобрихме. Така че защо не опитате да убедите държавите-членки – правителствата на вашите страни – да използват правилно средствата? Ако наистина искаме да помогнем и ако има проблем с усвояването на финансирането, аз съм тук, за да го улесня за всички, но до момента такива усилия не се правят.

За да отговоря на въпросите по един много пряк начин: да, финансирането е налице; да, държавите-членки могат да го използват; и да, държавите-членки могат да дават от собствените си ресурси до тавана на помощта de minimis. Така че ако аз променя положението, единственият резултат от това ще бъде нарушаване на лоялната конкуренция между държавите-членки и между малките и по-големите плавателни съдове. Трябва да си даваме сметка за това. Разбира се, има проблем, общо погледнато, и припомняйки нашата реформа, можем да обсъдим какво можем да направим, за да помогнем по-конкретно на нашите дребни рибари. Можем да обсъдим също и всяко друго предложение, но предложението за повдигане на тавана за помощта de minimis е от такова естество, че не може да помогне.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по обяд в четвъртък, 12 май 2011 г.

(Заседанието се прекъсва за кратко)

Писмени изявления (член 149)

  José Manuel Fernandes (PPE) , в писмена форма. – (PT) Европейските рибари и по-специално тези, които живеят в държавите-членки, преживяващи най-големите финансови трудности, като Португалия, са в трудно икономическо положение, което беше изострено от увеличението в цените на горивата. За да преодолеем това положение, Комисията следва да приеме извънредни мерки в помощ на рибарите. За тази цел Комисията следва да позволи субсидиите, които държавите-членки могат да предоставят на рибарите, временно да се увеличат, за срок от три години, от 30 000 евро на 60 000 евро. Освен това Европейският фонд за рибарство (ЕФР) следва да предоставя безвъзмездна помощ на рибарите по-конкретно за подобряването на избирателността на риболовните инструменти и за подмяната на моторите с оглед безопасността, опазването на околната среда и/или пестенето на гориво. В тези мерки следва да се обръща особено внимание на дребните крайбрежни рибари и рибарите, използващи традиционни риболовни практики. В заключение – от възлово значение е да има механизми за подобряване на цените при първоначална продажба и за насърчаване на справедливо и целесъобразно разпределение на добавената стойност по веригата на стойността на сектора на рибарството по начин, който взема под внимание цените, платени на производителите.

  Jim Higgins (PPE) , в писмена форма. – (EN) Сегашните високи цени на нефта имаха тежко отражение върху оперативните разходи на рибарите, като принудиха дори някои да прекратят работа. След приемането на предложение тази седмица се радвам, че Парламентът призовава Комисията да приложи извънредни мерки, включително повдигане на сегашния таван за държавните помощи от 30 000 евро на 60 000 евро на предприятие за преходен период от три години.