Препоръка за второ четене: Toine Manders (A7-0086/2011)
Francesco De Angelis (S&D). – (IT) Г-н председател, аз гласувах в подкрепа на доклада относно етикетирането на текстилни продукти, тъй като считам, че Европа би могла и следва да направи повече, за да подкрепи предприятията в промишлеността. Направеното от Комисията предложение беше чисто техническо и имаше за цел да опрости настоящите разпоредби относно етикетирането.
Все пак Парламентът постигна два значителни резултата. Първо, текстилните продукти, които включват нетекстилни части от животински произход, кожа, трябва да показват тази информация на етикетите, за да позволят на потребителите да направят информиран избор. Второ, до 2013 г. Европейската комисия трябва да представи проучване относно въздействието на въвеждането на етикетиране, което ясно показва кои облекла са произведени в Европа и кои извън Европа. Последната цел е важен крайъгълен камък за конкурентоспособността на европейския текстил в Европа и по света.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, поздравления за г-н Manders за успешното изготвяне на това предложение. Оказа се, че е по-сложно, отколкото изглеждаше в началото. Аз съм доволен, че ние успяхме да постигнем съгласие относно Регламента за етикетирането на текстила, който ще укрепи конкурентоспособността на текстилната промишленост и ще е от полза за потребителите, като им предоставя по-голям избор на нови и иновационните продукти. Това е добър компромис и аз също считам, че Съветът също ще може да го приеме.
По време на процеса аз не скрих собствения си скептицизъм по отношение на въвеждането на етикетиране на произхода. Ето защо съм доволен също така, че ние се съгласихме с текст, който единствено изисква от Комисията да анализира необходимостта от етикетиране на произхода. Така споразумението няма да доведе до въвеждане на задължително етикетиране на произхода. Аз няма да мога да гласувам в подкрепа на регламент, който задължава предприятията да предоставят етикет, указващ държавата на произход. Наясно съм, че Съветът е на същото мнение. За съжаление, разискването вчера подчерта факта, че членът на Комисията Таяни не споделя това становище. Ако ние действително не успеем да избегнем това, тогава аз ще започна борба срещу него.
Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, предложението за регламент, за който ние бяхме призовани да гласуваме, несъмнено има заслугата за обединяване в един текст на цялото съществуващо законодателство по отношение на текстилните продукти. Този регламент ще даде възможност да се опрости и подобри съществуващата регулаторна рамка относно развитието и използването на нови влакна, както и подкрепата за развитие на иновационните продукти и насърчаването на иновациите в текстилния и шивашкия сектор.
Приветствам факта, че г-н Manders е разгледал и други аспекти, като намалената административна тежест за държавите-членки в резултат на транспонирането в националното законодателство на техническите адаптации, които се изискват от добавянето на наименования на новите влакна в хармонизирания списък. Макар да считам, че ние бихме могли да постигнем повече чрез въвеждането на конкретен член, уреждащ обозначаването на произхода на текстилните продукти, аз гласувам в подкрепа на предложението за регламент.
Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, настоящият регламент е от първостепенно значение за европейската текстилна промишленост, тъй като той гарантира свободен пазар в съответствие с правила, които предотвратяват нарушенията и незаконните практики от миналото. Ние искаме благосклонно да подчертаем решението на институциите да приветстват предложението и да проучат проблема с проследяемостта и произхода на продуктите, за да се гарантира, че европейските потребители са правилно информирани, въпреки че определените срокове са доста дълги. В крайна сметка целта е да се защитят потребителите.
Ще посоча, че миналия октомври Парламентът гласува с голямо мнозинство в подкрепа на предложението за регламент относно обозначаването на държавата на произход на някои продукти, включително текстилни продукти, внесени от трети държави, и че досега Съветът не е започнал преговори или обсъждания с Парламента, дори на официално равнище. Бих искала да благодаря на унгарското председателство за това, че включи въпроса в приоритетите си, но също така бих искала разискването да се ускори, като в противен случай има опасност например да предоставим гаранции на европейските потребители по отношение на храните, но не и по отношение на производството на продукти.
Paolo Bartolozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, докладът относно етикетирането на текстилните продукти, който днес ние подкрепихме, отбелязва важна стъпка напред към опростяване на законодателството в полза на потребителите и всички европейски производители, които работят в промишлеността. С този регламент ние определяме нови правила относно етикетирането в текстилната промишленост; съсредоточаваме се все повече върху иновациите в сектора и върху ускоряването на интеграцията на европейското законодателство, за да се възползваме безопасно от иновационните продукти.
Всъщност текстът предлага да се съчетаят три директиви относно етикетирането на текстилния състав в единен европейски регламент, който опростява съществуващата регулаторна рамка и подобрява прозрачността на процедурите. Следователно ние можем единствено да приветстваме постигнатия днес положителен резултат при опазването на европейското производство. В същото време обаче ние не можем да не споменем въпроса с обозначаването на държавата на произход. Надяваме се, че скоро може да бъде предприета допълнителна стъпка напред чрез одобряване на законодателство, уреждащо обозначенията за произход в този сектор.
Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, по мое мнение този доклад се опитва да реши два основни проблема. Първо, целта е да насърчи иновациите. Това означава, че процесът на включване на наименования на нови влакна в стандартен списък с наименования трябва да бъде направен по-прозрачен и трябва да включва по-малко бюрокрация. Второ, етикетирането на произхода трябва да бъде подобрено. Във връзка с това ние честно можем да кажем, че тази точка все още не е окончателно и задоволително решена. Бих искал добре да изясня, че това не е по вина на докладчика. Това просто се дължи на силно различаващите се становища, възприети от членовете на Съвета, които Комисията не може да помири. Надявам се, че ние ще продължим да работим по този въпрос, тъй като етикетирането на произхода става все по-важно. То е едно от правата на потребителите. Бих искал в близко бъдеще този въпрос да бъде обсъден в Европейския парламент и бих искал Комисията да внесе предложение.
Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, качество, етикетиране, проследяемост: това са инструменти за защита на потребителя, които гарантират отлично качество на продукта. До днес Европа беше единственият пазар в света без законодателство по този въпрос, което я поставя в неблагоприятно положение по отношение на нейните основни търговски партньори.
Днес гласът на Европейския парламент беше чут чрез приемането на регламент, който може да опази върховите постижения в европейската текстилна промишленост. Производството ни се нуждае от защита, особено във време на икономическа криза, като тази, в която се намираме в момента. Досега ние успявахме да постигнем признание чрез иновации и изследвания, които са гарантирали производството на иновационните текстилни влакна.
Потребителите вече няма да рискуват да купуват текстилни продукти, които са потенциално вредни за тяхното здраве, може би защото са били третирани с химически агенти. Приемането на този регламент най-накрая гарантира надлежна защита на правата на над 500 милиона европейски граждани. Отсега нататък вече няма да е възможно да ги заблуждаваме с неправилно етикетиране.
Emma McClarkin (ECR). – (EN) Г-н председател, днес ние гласувахме относно добавянето на нов текстил и влакна и въпроси, свързани с етикетирането. От началото на доклада относно текстила аз съм на мнение, че Парламентът следва да спазва обхвата на първоначално разработеното предложение и че разширяването на обхвата не съответства на целта за опростяване на пускането на пазара на нови влакна.
Имам опасения относно разпоредбата за клауза за преразглеждане, която ще поиска от Комисията да проучи възможното въвеждане на редица изисквания относно етикетирането, които имат малка добавена стойност и биха създали неприемлива тежест за предприятията, особено за малките и средните предприятия. Това включва хармонизиране на етикетирането на размера, социално икономическо етикетиране и, което е най-обезпокояващо, етикет за радиочестотно идентифициране, който би увеличил разходите за предприятията и цените за потребителя.
Независимо от това, усещането ми от доклада е, че някои от разпоредбите в регламента ще се предизвикат промяна, ще подобрят прилагането на процеса за предприятията и ще укрепят защитата на потребителя, особено по отношение на етикетирането на продукти от животински произход. Ние обаче трябва да имаме предвид, че законодателстваме в истинския свят, а не правим списък с желания за идеален свят, както и че Парламентът следва да се придържа към областите си на компетентност в бъдеще.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, позволете ми да започна, като кажа, че се надявам да продължите да се обръщате към тази парламентарна зала на своя роден език, който съответства на всеки език в света по своите постижения, разнообразие и древност.
Има моменти, когато четенето на списъка за гласуване е по-красноречив коментар за поведението и естеството на този Парламент от всичко друго, което бих могъл да кажа. Нека само погледнем темите на някои от тези доклади: означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт; сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици; допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторните превозни средства; колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея; устройства за управление на колесни селскостопански или горски трактори; спирачни устройства на селскостопанските или горските колесни трактори; място на водача и вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори; задно монтирани защитни конструкции при преобръщане; акциза върху обработен тютюн; купюрния строеж и техническите спецификации на евро монетите; наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране... и мога да продължа.
Почти не съществува ниша от националния ни живот, която да е толкова отдалечена, че Брюксел не е увил филизите си около нея, закривайки естествената светлина и задушавайки естествения растеж.
Ако Брюксел се беше придържал към трансграничните въпроси, тогава нямаше да има проблем.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, в хода на разискването беше казано много за доклада на г-н Hökmark относно програмата ни за политика в областта на радиочестотния спектър – нещо, което, трябва да призная, не звучи много бляскаво. Все пак това на практика е въпрос за това дали можем да осигурим широколентови връзки и евтини цени за пренос на данни за нашите граждани в бъдеще. Съвсем накратко ще кажа, че когато се опитваме да надникнем в бъдещето, доста впечатляващо е, че преговарящите и по-специално нашият докладчик успяха да постигнат толкова широко мнозинство в подкрепа на доклада, по който гласувахме днес. Това беше резултат от изключително усъвършенствани политически умения и докладчикът, г-н Hökmark, заслужава всички поздравления.
Peter Jahr (PPE). – (DE) Г-н председател, радиочестотите са изключително оскъден и ценен ресурс в съвременното ни общество. Следователно е съвсем логично да координираме ефикасно използването на тези в цяла Европа. По-широкият достъп до радиочестотния спектър е важен не само за предприятията, но и за гражданите на Европейския съюз. Поради тази причина следва да положим специални усилия, за да гарантираме, че тази политика се развива в съответствие с икономически, социални и културни интереси. По-специално, трябва да не допускаме този регламент да поставя в опасност прекия безжичен пренос, който се използва в регионалните театри в Германия, на рок концерти и в църкви.
Бих искал също така да отправя искане към Комисията да обедини усилията си с държавите-членки и да работи в тясно сътрудничество с тях в тази област, а не да се намесва в националните им правомощия.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, след днешното гласуване на регистъра за лобистите мисля, че е важно да заявим, че лобизмът по същество е нещо добро. Всъщност той е незаменима част от демократичния процес. Без лобизма познанията и възгледите на политиците по отношение на всички аспекти на обществото щяха да бъдат далеч по-ограничени. Следователно, всички ние в Парламента и в пресата носим отговорността да гарантираме, че зад онова, което вършим, стои една критична, но истинна представа за същината на въпроса.
На второ място, искам да кажа, че както е известно, най-доброто е най-големият враг на доброто. Напълно законното искане за прозрачност, което намери израз в разискването и гласуването днес, трябва по необходимост да бъде балансирано, така че водени от най-добри намерения, да не разрушим една добре функционираща система. Искането за пълна прозрачност, за задължителна индивидуална регистрация на всичко под слънцето, за комисия за етичен контрол и така нататък в най-добрия случай е израз на наивитет, а в най-лошия е част от един популистки политически дневен ред, който ще донесе повече вреди, отколкото ползи. На практика става въпрос за доверие. Ако се счете за необходимо, контролът трябва да съответства на онова, което е приемливо на практика по отношение на работния процес. Бих искал също така да изразя несъгласие с вота по параграф 9. По време на това бързо гласуване останах с впечатление, че не получихме правилния резултат.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, напълно съм съгласен с г-н Løkkegaard. Не съм сигурен, че точно такъв резултат ни трябваше при гласуването на параграф 9, но ако това е така, значи нещо в Парламента не е наред, що се отнася до възприемането на действителността. Напълно вярно е, че трябва да имаме колкото може повече прозрачност. Но да се иска всички ние да публикуваме имената на всички хора, с които се срещаме, е, разбира се, напълно абсурдно. Абсурдно е, защото възниква въпросът кога една среща е тъкмо среща? Трябва да дадем определение за „среща“. Среща ли е, когато се срещнем с някого в коридора или в автобуса, или някъде другаде? Тук влизат ли разговорите по телефона или интернет? Кога една такава случка попада в графата „среща“? А какво да кажем за всички онези хора, с които имаме срещи днес, които са представители на бунтовническите движения в Северна Африка? И те ли трябва да видят имената си във вестника? Естествено, че не. Във връзка с това би следвало да е логично да се гарантира, че хората ще могат винаги да идват с доверие при нас. Във всеки случай аз никога няма да участвам в нещо, което разрушава това доверие.
Alfredo Antoniozzi (PPE). – (IT) Г-н председател, ако гражданите могат по-лесно да следят как вземаме решенията си, а така също и процесите, компонентите и ресурсите, които ни влияят, ще успеем да гарантираме по-голяма прозрачност и преодоляване на пропастта между европейските институции и гражданите, която често е обект на обсъждания във връзка с легитимността и така наречения дефицит на демокрация в Европейския съюз.
През последните две години беше постигнат огромен напредък. Достатъчно е само човек да си спомни как след няколко доклада и обстойни разисквания Парламентът въведе своя регистър за представителите на интереси през 1996 г., или как през 2006 г. Комисията представи „Европейска инициатива за прозрачност“, в която тя предложи общ регистър „обслужване на едно гише“ за лобистите в Комисията и Парламента. Одобряването от Парламента на доклада Stubb-Friedrich доведе до създаване на съвместна работна група между Парламента и Комисията. Сега можем спокойно да кажем, че резултатите, постигнати от тази група във връзка с целите, поставени от Парламента, са повече от задоволителни.
Напълно съм съгласен с доклада на г-н Casini, тъй като прозрачността на политическите институции е едно от основните условия за легитимността им. Затова аз подкрепих предложението.
Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-н председател, няма никакво съмнение, че този регламент бележи важна стъпка в процеса, насочен към привличане на вниманието върху европейските институции. Необходима е по-голяма прозрачност, повече публичност, по-голяма яснота по отношение на контактите и достъпа до информация, и най-сетне, общ регистър за прозрачност.
Ако си дадем сметка, че в Съединените щати законът за групите на лобистите е приет още през 1948 г., разбираме, че те несъмнено имат своята роля, и дотолкова, доколкото те представляват предимно егоистични интереси, трябва да бъдат надлежно държани под контрол. Това е един насочен към бъдещото проектодоклад и макар да не е завършен продукт, представлява начин за гарантиране на легитимността на дейностите и решенията на европейските институции. Поради тази причини гласувах „за“, тъй като съм напълно убеден, че точно това е пътят, по който трябва да вървим.
Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, струва ми се, че дължим благодарност на „Сънди Таймс“ за скандала, придобил известност под името „изменения за пари“.
В резултат, както сам знаете, Бюрото на Парламента създаде работна група, която да въведе обвързващи кодекси за поведение за всички членове на Парламента. Второто действие на тази пиеса се състоя днес, когато масово гласувахме в подкрепа на доклада.
Считам, че отдавна трябваше да има регистър за лобистите, но имам и някои резерви. Преди всичко мисля, че този регистър трябва да е задължителен. Въпреки това той е една стъпка в правилната посока и си струва да се отбележи, че самите лобисти, уважаваните лобисти, всъщност поддържат връзка и подкрепят въвеждането на задължителна регистрация.
Разочарован съм обаче, че Съветът не застана зад това предложение. Струва си да се напомни, че и тримата членове на Парламента, които бяха разобличени по време на скандала, наречен „изменения за пари“, са бивши правителствени министри.
Регистрацията на лобистите е голям въпрос и лобирането е голям въпрос, и ние трябва да продължим да работим в тази посока, да използваме това като експеримент и да се надяваме, че в бъдеще регистрацията ще стане задължителна.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, веднага щом пристигне в Брюксел лобистът разбира, че това е система, създадена от и за хора като него. Обикновено лобистът е мъж, макар че и женският му еквивалент може все по-често да се срещне из коридорите в строг костюм.
Това е система, при която решенията се вземат – щях да кажа в задимени стаи, но всъщност в днешно време в стаите няма дим – при закрити врата и изпъдени на студа навън гласоподаватели. Един чудесен пример за това са новите ограничения и забрани по отношение на билковите и алтернативни лекарствени продукти, които влязоха в сила преди няколко седмици. Подобна забрана никога не може да бъде прокарана в националните парламенти, които са подложени в това отношение на истинско недоволство от страна на избирателите. Големите фармацевтични дружества обаче разбраха, че в система тук могат да прокарат всичко онова, което никога не могат да прокарат през националните законодателни органи, тъкмо защото тази система е много по-неподатлива спрямо общественото мнение. Така че, да, нека го имаме този регистър – аз и моята група го подкрепихме – но истинското решение е правомощията да бъдат върнати от тези безотчетни институции в Брюксел и Страсбург на националните демократични парламенти, които наистина се отчитат пред избирателите си.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, правителството на Сингапур и органите в Хонконг и Шанхай претърсват Лондон и други финансови центрове на Европа, опитвайки се да наемат хора, които са били прогонени в чужбина от прекомерната регулаторна тежест, наложена от Европейския съюз. Нашето поколение е свидетел на епично изместване на богатството и предприемачеството от Европа към Азия. Трагедията ни е, че живеем във времена, когато Азия тъкмо открива тайните на децентрализацията, дифузията на властта, предприемчивостта и личната отговорност, а ние в тази част на света се движим в обратната посока, копирайки старите азиатски империи – Мин, могулите и османците, в регулирането, уеднаквяването, стандартизирането и данъчното облагане.
Разбира се, именно моята страна, моята собствена столица, Лондон, ще бъде най-засегната от тези нови ограничения, но ЕС като цяло има интерес да предотврати това изтичане на богатство, на работни места и на предприемчивост от Европа към по-млади и по-жизнени икономики. И отново, решението е правомощията да бъдат върнати обратно на националните органи, които се ползват от естествената симпатия и преданост на своите избиратели.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, Индия е най-голямата демокрация в света, един от най-бързо развиващите се пазари в света и е на път да се превърне в икономика, основаваща се на знанието. С оглед на това е, разбира се, много разумно да сключим споразумение за свободна търговия. Това е и в наш собствен интерес. Следователно възниква въпросът, как изобщо е възможно левите да са против това споразумение за свободна търговия. Как може някой да е против извеждането на милиони индийци от бедността и как може левите да са против борбата за спечелване на един отворен пазар за европейските предприятия? Намирам това за неразбираемо. Просто не мога да разбера защо е толкова трудно да се извлекат поуки от историята. Свободната търговия е нещо добро! Свободната търговия е нещо добро! Свободната търговия е нещо добро! Свободната търговия създава растеж, свобода за народите и следователно – мир.
Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, гласувах „против“ предложението за резолюция, което се занимава с преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия с Индия. По мое мнение сключването на подобно договорено от Европейската комисия споразумение само ще обслужи големите мултинационални дружества както в Индия, така и в Европа.
За разлика от говорилия преди мен оратор, според мен търговските преговори не са водени с цел изваждане на хората от бедността и подобряване на стандарта им на живот, а се ръководят от дневния ред на едрия бизнес, интересуващ се от по-голям достъп до пазарите и по-големи печалби.
Заставам на страната на бедните селскостопански производители, синдикалистите и работниците в Индия, които се противопоставят на споразумението за свободна търговия, тъй като то ще доведе до по-нататъшно подкопаване на стандарта им на живот, а така също и на условията на труд за голяма част от индийската работническа класа, и по-конкретно на заетите в огромния неформален сектор.
Освен това дневният ред на това споразумение за свободна търговия и стремежът му да засили правата върху интелектуалната собственост и изключителността на данните излага на опасност достъпа до евтини генерични лекарства, които са произведени в Индия. Днес тези генерични лекарства са от жизненоважно значение за хора от целия свят, които страдат от СПИН или други подобни заболявания. Поради стремежа към все по-големи печалби на големите частни фармацевтични дружества тези хора просто не могат да си позволят марковите еквиваленти на нужните им лекарства.
Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, споразумението за свободна търговия, което предстои да подпишем с Индия, е най-забележително от всички споразумения, сключвани досега от ЕС. Европейският съюз трябва да подчертае значимостта на социалната отговорност. Много добре знаем, че най-големите проблеми на Индия са детският труд, бедността и неравнопоставеността.
Готвим се да сключим търговско споразумение, истинските бенефициери на което са промишлеността и големите дружества в Европа. Европейският потребител, разбира се, несъмнено има полза от евтината работна сила в Индия, което намира израз например в по-ниските цени на продуктите, но това не трябва да се допуска, ако причинява щети на самите производители.
Лицемерно е да твърдим, че Европа е пионер в областта на социалната отговорност. Като предлага редица ползи, свързани със свободната търговия, ЕС трябва да настоява за решаването на проблемите и трябва да наблюдава този процес. Важно е Комисията да включи в текста на споразумението за свободна търговия правно обвързващи клаузи относно правата на човека, социалните и екологичните стандарти и социалната отговорност на дружествата, и най-вече да гарантира, че всички тези условия ще бъдат спазени.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, разбира се, че е интересно, а по някакъв начин и очарователно, че винаги се намират членове на Парламента, които са против свободната търговия. Струва ми, че в известен мисъл това е фантастично. Но искам да заявя, че аз изцяло подкрепям свободната търговия. Считам, че свободната търговия е път, водещ напред, и че тъкмо свободната търговия трябва да ни покаже пътя за развитие на отношенията ни с Индия. Причината това споразумение да се забави толкова много е, че са налице затруднения, свързани с различни подробности – но важни подробности, бихме добавили – а именно, въпросът за генеричните лекарства, за който спомена и говорилия преди мен оратор. Бих призовал и двете заинтересовани страни, с други думи, и Индия, и ЕС, да се опитат да намерят решение на този проблем, което, от една страна, спазва авторското право, тъй като това е абсолютно задължително, а от друга страна, гарантира, че са предвидени практическите средства за осигуряване на възможност на многото бедни хора в Индия да получават евтини лекарства.
И накрая, има критици, които считат, че не трябва да вървим по пътя на двустранните преговори и да сключваме двустранни споразумения. Те смятат, че това е в противоречие с преговорите в рамките на СТО. Аз мисля, че това е в пълно съответствие със СТО. Ние трябва да направим нещо, за да гарантираме, че няма претърпим отново провалите, които имаме в рамките на СТО. Просто такива двустранни споразумения са необходими и затова ги приветствам.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, невероятно е какво се случва все път, когато разискваме свободната търговия в Парламента. По време на разискването винаги прозвучават няколко стари радиосигнала от радио Тирана. Във всеки случай, с такова впечатление остава човек, когато слуша размишленията на левицата относно свободната търговия. По този начин ясно си проличава, че не са научили абсолютно нищо от историята.
Сега говорим за района на Япония. Европейският съюз и Япония са двете най-големи световни икономики. Заедно съставляваме една пета от световната търговия. Извършваме значителни взаимни инвестиции в икономиките си, имаме общи интереси на глобално равнище и въпреки това напредъкът в преговорите е бавен. Следователно нека, от наша страна, да кажем, че пречките трябва да бъдат премахнати. Трябва да приемем, че от двете страни са необходими отстъпки, защото заедно икономиките ни могат да се допълват и да създават иновации, растеж и работни места.
Morten Løkkegaard (ALDE). – (DA) Г-н председател, искам само да добавя някои неща към вече казаното. Няма съмнение, че една от пречките за японците са изключително високите технически бариери, които съществуват и са съществували винаги в японското общество. Европа следва да отправи ясен призив към Япония да се отвори и да гарантира, че се предприемат стъпки за премахване на тези технически бариери.
Бедствието в Япония, на чиито фон се случва това, разбира се, е трагичен факт. Все пак, ако не друго, поне можем да кажем, че има малък положителен елемент във всичко, защото ще имат възможност да преосмислят нещата и да разберат, че действително сега имат нужда от помощ отвън. Има сериозна нужда предприятия от други региони да се притекат на помощ. Това може да накара Япония да погледне напред, да види положението от друг ъгъл и да премахне тези многобройни технически бариери.
Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, искам да припомня на колегата от левицата, г-н Murphy, че Карл Маркс е подкрепял свободна търговия с Индия. Искам също така да припомня на либералните ни колеги, и по-специално на г-н Rohde, че причината той да подкрепя свободната търговия се крие в опустошителните й последици, тъй като той е твърдял, че фактът, че английската буржоазия е била движена от непочтени интереси, е бил несъществен: индийското общество е трябвало да бъде разрушено, за да обуслови началото на световната революция.
Що се отнася до мен, не смятам, че следва да подхождаме догматично по този въпрос. Систематичната свободна търговия не винаги е от полза. Тя може да създава ползи, когато има равнопоставени условия. Това общо взето е положението в много области в отношенията с Япония, но признавам правото на Япония например да защити своя пазар на ориз, да защити земеделските си стопани, които отглеждат ориз, да заплаща на своите земеделски стопани цени, които са по-високи от тези на световните пазари и да каже „не“ на масовия внос, който може да унищожи земеделските й стопани, също както признавам и правата на нашите икономики да защитят определени сектори на своята дейност.
Поради тази причина не подкрепих резолюцията на мнозинството. Бих предпочел други резолюции, които според мен изглеждаха по-целесъобразни. Трябва да има равнопоставени условия, но само в ясно определени сектори.
Jens Rohde (ALDE). – (DA) Г-н председател, в действителност бих се изненадал, ако не бях чул намека на членовете на Парламента от Франция, че протекционизмът е хубаво нещо. Стига догматизъм. Трябва да преминем към горите и във връзка с това днес разискваме нашия доклад относно Зелената книга на Комисията относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС. Европейските гори имат много социални, икономически и екологични функции и несъмнено допринасят значително за разрешаването на кризата с климата – на практика това е много ефективен начин за нейното преодоляване – и за постигането на целта на ЕС до 2020 г. Затова ние, от Датската либерална партия, сме много доволни, че с днешното гласуване се гарантира, че горите ще бъдат обект на по-последователна и дългосрочна защита, като същевременно запазваме амбициите си за гарантиране на глобалната конкурентоспособност на европейските отрасли, основани на горите. Бяхме малко изненадани обаче, че предложението за 30-годишна забрана за строителство върху земи, пострадали от горски пожари, беше успешно прокарано при гласуването. Това е типичен ляв метод за решаване на проблеми с престъпността – чрез забрана на всичко и за всеки, при това за период от 30 години. Ние, разбира се, не го подкрепяме.
Giommaria Uggias (ALDE). – (IT) Г-н председател, като докладчик в сянка от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа съм напълно удовлетворен от резултатите от днешното гласуване. Докладът на г-н Arsenis относно опазването на горите касае политиката; той се основа за утвърждаване на начините, по които Европейският парламент възнамерява да подходи към опазването на горското ни наследство и към адаптацията на горите спрямо изменението на климата. Днес Европейският парламент ясно изрази своето мнение, във връзка с което очакваме Комисията да направи необходимите предложения и по този начин да създаде възможност за изготвянето на още по-подробни политики за този сектор.
Бих искал да благодаря специално на г-н Arsenis за експертната му и професионална работа, която включваше дълъг и труден дебат, защото – както всички добре знаем – положението по отношение на горите не е едно и също във всички държави-членки. Въпреки това намерихме пресечни точки, а също така постигнахме някои конкретни цели, като например предпазване на някои местности от спекулации със земя, по-добра защита на горите, които се ценят заради своето биоразнообразие, като например горите в северната част на Бореалския регион и средиземноморските гори, както и забрана за застрояване на опожарени земи.
Г-н председател, както посочих, това е много важно за множество средиземноморски страни, включително за Вашата страна, Гърция.
Christa Klaß (PPE). – (DE) Г-н председател, горите са нашето бъдеще и нашият културен пейзаж. Те се управляват внимателно, за да служат както на нас, така и на околната среда, включително чрез отделяне на кислород, съхраняване на въглерод и осигуряване на местообитания за растения и животни. Хората, които управляват горите, получават малко или не получават никакво заплащане за това, че обезпечават тези скрити функции, които много хора приемат за даденост. Поради това e още по-важно да вземаме под внимание икономическите аспекти на нашите гори. Те включват дърводобивната промишленост и все повече производството на биомаса – не само за отопление, но и за електропроизводство. В бъдеще следва да засилим и да оползотворяваме по-добре икономическите характеристики на горите, както и да поемем лична и национална отговорност в това отношение.
Очакваме Комисията да изготви Бяла книга, която да отразява този всеобхватен подход и в която да се набляга на него, за да се гарантира, че горите ни ще имат бъдеще и че всички ние ще сме готови да инвестираме в това бъдеще. Ако посадя царевично зърно, мисля само за днешния ден, но ако посадя дърво, полагам грижи за бъдещето.
Lena Ek (ALDE). – (SV) Г-н председател, изискванията за горите в различните части на Европа варират значително. Ето защо е най-добре законодателството по отношение на горите да се създава на национално равнище. Освен това в Договора от Лисабон не се предвижда подкрепа за обща европейска политика в областта на горското стопанство. Най-големият проблем с предложените регламенти, свързани с климата и горите, е, че горите са ключов фактор, засягащ способността на ЕС да постигне определените цели относно климата. Горите са необходими за преминаване към „зелена икономика“, например чрез производство на биoгорива от странични горски продукти.
Следователно лесовъдството не трябва да бъде обект на излишни, сложни регламенти, които правят продуктите от него по-малко конкурентни в сравнение с изкопаемите горива. Много е странно например да се предлагат задължителни критерии за устойчивост за един възобновяем ресурс, какъвто са горите, а да няма подобни критерии за изкопаеми горива като въглищата.
Ще продължа да се противопоставям на обща европейска политика за горите и в бъдеще. Вместо това бих искала да вложим ресурси в научни изследвания, образование, информация и иновации, свързани с това, как да предотвратим последиците от изменението на климата за нашите гори. Благодаря ви.
Paul Murphy (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, гласувах против доклада относно общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Изцяло не съм съгласен с изразените в него мнения и идеи относно настоящата и бъдещата роля на Европа в света.
Накратко, докладът подкрепя военизирана и империалистическа Европа. Защитава агресивна стратегия по отношение на суровините и иска, цитирам: не толкова строго „разделение между граждански и военни операции за управление на кризи“. Това е прикрит език за по-нататъшно милитаризиране на външната политика. Приветства се търговското споразумение с Колумбия, независимо от факта, че през последните години бяха убити стотици членове на профсъюзите, чиято вина се състоеше само в това, че са профсъюзни членове.
Настоящият доклад лицемерно нарича социалните вълнения елемент на ново поколение предизвикателства и рискове за сигурността. Какво лицемерие! Капиталистическата система създаде бедност и мизерия по целия свят и сега е неспособна да се справи с последствията. Хората има правото да защитят законните си интереси и да се борят за по-добро бъдеще, без каквато и да било намеса на могъщи политически, икономически и военни сили.
Antonello Antinoro (PPE). – (IT) Г-н председател, на първо място, бих искал да кажа – и надявам се, че времето ми за изказване няма да бъде намалено заради тези няколко думи – че, относно лицемерието, сред нас само малцина вярват на определени неща. Всеки от нас взема думата, за да обясни вота си, след като вече го е дал. Петима или шестима от нас се вслушват в това, което казват, и понякога ги снимат за телевизията. Всичкото това обаче е доста потискащо.
Ето защо бих искал да направя предложение и със сигурност ще постъпя така на следващото заседание на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Предлагам отсега нататък обясненията на вота да предхождат самия вот, така че, вероятно като говорим и се вслушваме едни в други ще можем дори да се убедим относно начина, по който да гласуваме, а не да играем някаква отборна игра, която е изцяло решена предварително.
Казвайки това, обясних своя вот в подкрепа на доклада. Продължавам да вярвам в Европа, точно както продължавам да вярвам в ефективността на присъствието на върховен комисар. Продължавам обаче да съм на мнение, че държавите-членки вярват в това много по-малко от нас самите. Ето защо може би ще трябва да се посочи – както тази сутрин беше повторено на баронеса Аштън, а също и в други случаи, – че докато Европа не престане да бъде частично насочена към икономиката и вместо това да стане по-политизирана, ние също няма да можем да изпълняваме ролята си толкова добре, колкото бихме могли.
Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, съгласен съм, че европейската външна политика трябва да взема под внимание външното измерение на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Ето защо приветствам всяко действие, което допринася за насърчаване на мира, стабилността и принципите на правовата държава в страни и региони, намиращи се в криза. Подкрепям ангажимента за трансатлантическо партньорство като един от основните стълбове на външната политика на ЕС, чиято цел е да създаде свободен пазар заедно със Съединените американски щати.
Източноевропейските политики са особено важни от гледна точка на Полша. В доклада се признава необходимостта от политическо и икономическо интегриране със съседите на ЕС и също така се призовава за съгласуван подход в преговорите относно ново споразумение с Русия, като се обръща внимание на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека в тази държава. Потвърждава се също така необходимостта от засилване на преговорите за присъединяване на Турция и от постоянен ангажимент по отношение на процеса на присъединяване на балканските държави.
Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, гласувах в подкрепа на настоящия доклад поради умерения му подход към най-неотложните въпроси в областта на общата външна политика и политика на сигурност.
Благодарение на измененията, направени от групата S&D, беше постигнат по-конструктивен език за диалога относно Русия и Иран.
Измененията по стратегията на ЕС относно Афганистан също допринесоха за подобряване на структурата на доклада.
Докладът на Albertini е стъпка напред към постигане на по-добра политика на сигурност на ЕС. Подкрепям усилията и ангажираността на докладчика, но въпреки това трябва също така да подчертая, че ЕС все още е далеч от една съгласувана и дългосрочна стратегия в тази област. Приносът на ЕС към всеобщия мир и сигурност все още е доста малък и зависи прекалено много от виждането на САЩ за международна сигурност и от „инжекционния“ подход към въпроса.
Нека да работим за по-автономна, ориентирана към ЕС външна политика и политика на сигурност, защото това е, което очакват европейските граждани от нас и което трябва да им дадем.
Seán Kelly (PPE). – (GA) Г-н председател, намирам за интересен и задоволителен броя на колегите, които тази сутрин се изказаха в подкрепа на г-жа Аштън и текущата работата, която тя върши във външните служби, както и броя на колегите, които предложиха да говорим единодушно. Ако говорим единодушно, ние ще бъдем ефективни и ще се вслушват в нас, ако ли не, няма да бъдем ефективни, нито ще се вслушват в нас.
(EN) Сетих се също и за думите на великия ирландски поет Уилям Бътлър Йейтс, който е казал: „... нали покой се сцежда“. Това определено беше случаят със Северна Ирландия, където Европейският съюз изигра решаваща роля чрез подкрепата си за Международния фонд за Ирландия и миналата седмица мирът стана задължителен с успешните избори.
– (GA) Работата, която Европейският съюз свърши в Северна Ирландия, може да бъде повторена на световната сцена, в полза на мира и на бедните, при условие, че сме единодушни и ако г-жа Аштън върши усърдно работата си.
Janusz Władysław Zemke (S&D). – (PL). Г-н председател, подкрепих доклада относно общата европейска политика за сигурност и отбрана. Въпреки това обаче, бих искал да посоча, че в доклада не само се прави оценка на политиката, но вниманието се насочва основно върху бъдещето, върху развитието. Според мен, това изисква не само различни обосновани и точни оценки и умни думи, с каквито докладът изобилства. Общата политика за сигурност и отбрана трябва да бъде разгледана сериозно и от различен ъгъл.
Считам, че са необходими три неща. Първо, ЕС трябва да определи общите си стратегически интереси, например, относно енергийната сигурност и политиката за съседство. Второ, ЕС следва да увеличи собствената си способност за планиране и координиране на граждански и военни операции и за управление на кризи. Трето, последно, в рамките на бюджета на ЕС следва да има съвместен бюджет за съвместни действия.
Adam Bielan (ECR). – (PL) Г-н председател, все по-важната взаимозависимост на международните организации, изправени пред икономически, екологични и енергийни проблеми, изисква постоянни корекции в областта на външните отношения на отделните държави. Въпросите на сигурността формират елемент на политика, изискващ особено внимание от всяка държава, и се нуждаят от постоянно изменение в променящия се свят. Главната тема на доклада е призив за защита на стратегическата автономност на ЕС в областта на сигурността и отбраната. В него обаче не се взема под внимание липсата на военен опит на ЕС, а същевременно се призовава за разширяване на военните операции. За държави като Полша, основата на военната й политика остава Северноатлантическият договор. Засилването на стратегическото партньорство между ЕС и НАТО, и предложението за увеличаване на взаимната помощ при действия биха могли значително да забавят процедурите, включени във взимането на оперативни решения. Според мен докладът изглежда прекалено радикален и затова гласувах за отхвърлянето му.
Pino Arlacchi (S&D). – (EN) Г-н председател, най-важният документ относно Европейската стратегия за сигурност беше представен от Хавиер Солана. Документът е озаглавен „Сигурна Европа в един по-добър свят“ и е приет от Съвета на Европейския съюз на 12 декември 2003 г.
Оттогава в тази област е постигнат малък напредък. Съюзът все още няма ефективна стратегия за външната си сигурност и по най-важните въпроси все още следва примера на Съединените американски щати. В доклада се прави опит да се въведат някои положителни промени по тактически теми като управлението на кризи, разпокъсаността на европейската отбранителна технологична и индустриална база и неефективността на 24-те мисии на ЕС за сигурност и отбрана по света.
Гласувах в подкрепа на доклада и се надявам, че Парламентът ще продължи да допринася за постигане на целта за засилване на европейската стратегическа автономност в областта на сигурността. По-специално се нуждаем от повторно определяне на основните заплахи за нашата сигурност след рухването на така наречената ислямска терористична заплаха и появата на нови опасности като финансовата криза.
Mitro Repo (S&D). – (FI) Г-н председател, подкрепих доклада, но се питам дали Европейският съюз има способността да работи за насърчаване на мира и стабилността в съседните ни държави, като имам предвид главно Сирия, Либия и Египет.
Нашите действия в Либия ще покажат реалното състояние на политиката ни за сигурност и отбрана. Главната цел на ЕС в Либия е да защити цивилното население и да подкрепи опитите на либийския народ да създаде демократично общество. Спомените от балканските държави през 90-те години на двадесети век все още са пресни в съзнанието ни. Тогава Европа трябваше да разчита на помощ от страна на Съединените американски щати. Във всеки случай, Либия показа, че ЕС не представлява военна сила – нашите действия зависеха от самостоятелните инициативи на държавите-членки.
Сега примерите в Северна Африка ни накараха да осъзнаем, че необходимостта от военна подготвеност и способност на ЕС на вратата на Европа, си остава факт. Службата за външна дейност работи повече от година и сега можем да очакваме някакъв резултат от работата й.
Julie Girling (ECR). – (EN) Г-н председател, две думи изскачат в съзнанието ми, за да опиша къде се намираме днес по отношение на общата външна политика и политика на сигурност. За съжаление, те не са много приятни. Думите, за които си мисля, са: „бъркотия“ и „малка шега“. За жалост, това е доста тъжна шега.
През последните 15 месеца – период от време, който представи достатъчно възможности по целия свят да докаже своята пригодност – нашата така наречена обща политика не успя да окаже никакво положително въздействие. Казвам това не като голям познавач на външните работи, но трябва да отговоря на моите избиратели за това какво Европа добавя като стойност за нас. Тях наистина ги тревожи фактът, че цената на предоставяне на тази обща политика не се разпределя правилно и не се представя правилно.
Трябва да отговоря на моите съграждани за това каква услуга им давам и след продължителните разисквания по тези доклади все още се мъча да дам отговор.
Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н председател, предложеният доклад говори за правата на човека като за приоритетен дневен ред на ЕС в международните организации, като се поставя особено ударение на правата на жените и децата и на свободата на изразяване. В същото време докладът призовава държавите-членки да подкрепят позицията на ЕС в тези организации.
Обаче така наречените репродуктивни права, което всъщност означава право на аборт – казано с други думи – са приоритетен компонент на европейския дневен ред по правата на човека. От друга страна, европейската дипломация все още не е последователна при утвърждаването на религиозната свобода във всичките й аспекти, с акцент върху зачитането на правата на християните по света. Затова бих предпочела и аз самата, и моите избиратели да бъдем представлявани от словашки дипломати. Мисля, че те ще защитават съвсем различна гледна точка от тази на ЕС по споменатите въпроси, много от които са в компетентностите на националните държави.
Pino Arlacchi (S&D). – (EN) ЕС все още е твърде ограничен глобален фактор; ролята му в системата на ООН и във всички многостранни организации не отговаря на неговата демократична, икономическа и културна тежест. Докладът разглежда този дефицит и призовава за премахване на някои от пречките пред пълноценната изява на нашия Съюз в глобален контекст. Ето защо аз гласувах в негова подкрепа. ЕС може да даде значим принос за мира и благоденствието на нашата планета. Нека позволим неговата гражданска мощ да разпростре влиянието си навсякъде.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, тъй като съм може би последният оратор, позволете ми да използвам възможността да благодаря на вашите сътрудници и на преводачите за търпението. Моля, не си мислете, че то остава незабелязано и неоценено.
Европейският съюз е жаден и нетърпелив да се сдобие с всички атрибути и признаци на държавността. Той има свой Парламент, своя валута, свой председател, свой външен министър, свои външни граници, свое знаме, химн, паспорт и шофьорска книжка. Беше само въпрос на време той да поиска официално признание като държава в Организацията на обединените нации и, разбира се, точно това стана сега с подкрепата на собственото ми правителство – твърде срамен и озадачаващ за мен факт.
Това е даване на правна форма на нещо, което фактически ставаше от доста време: изместването на правомощията, които според нас са определящи за държавността, от националното равнище към равнище Брюксел.
Но останалите държави-членки на Европейския съюз трябва да внимават с какво се съгласяват. Една от последиците от пълното признание на държавността на ЕС е, че те сега в голяма степен могат да бъдат упражнявани от баронеса Аштън и г-н Ван Ромпьой, в качеството съответно на външен министър и държавен глава на новата общност.
И членовете на Парламент, сигурен съм, неофициално ще намерят начин да ги информират, това не е нож, който да не е с две остриета.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този документ, който кодифицира Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това, и като имам предвид значението на търговията с хранителни продукти, гласувам в подкрепа на предложението за директива относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Системата ще подобри информацията относно идентичността на продуктите и ще съдейства за развитието на международната търговия.
Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Напълно съм съгласна, че трябва да имаме предвид препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, тъй като според мен това предложение просто се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на вече действащи разпоредби относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, без промяна по същество, която би могла да изисква становище на Парламента. Въпреки това бих искал да подчертая, че според мен все по-голямо значение придобива предоставянето на вярна и пълна информация на потребителите, най-вече относно партидите, датите на производство и други данни, които позволяват да се проследява движението на продукта от неговия източник.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Парламента и Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. За целта Комисията и Парламентът извършват много законодателни промени. Едно от обстоятелствата, които наистина усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е разчитането и тълкуването на информацията относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Голямото количество подобна информация затруднява хората и понижава качеството на живота им. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива, която чрез консолидирането на Директива 89/396/ЕИО опростява и пояснява законодателството на ЕС и улеснява живота на хората.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Търговията с хранителни продукти е важна част от вътрешния пазар. Означенията, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, осигуряват по-точна информация за идентифициране на продуктите. Поради това те са полезен източник на информация, когато хранителните продукти са обект на спор или представляват опасност за здравето на потребителите.
Поради голямото разнообразие на използваните методи за идентификация търговецът би трябвало да определи партидата и да нанесе съответното означение или маркировка. На международно ниво съществува общо задължение за означаване на партидата при производството или опаковането на пакетирани продукти. Съюзът трябва да съдейства за развитието на международната търговия, като прилага тези правила.
Jarosław Kalinowski (PPE), в писмена форма. – (PL) За добруването на обществото и потребителите на европейския пазар ние се опитваме да опростим колкото е възможно повече правила и разпоредби, за да станат прозрачни и разбираеми за всички граждани. Добър пример е общата селскостопанска политика. Основен принцип при работата по нейното развитие е опростяването на политиката, чиято основна цел е да се гарантира безопасността на храните в Европа. Кодификацията на директивата относно маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, спомага за реализиране на този подход и за опростяване на възприемането на законодателството от потребителите. Същевременно кодификацията запазва формулировката от оригиналните текстове и се извършва в пълно съответствие с процедурите за приемане на законодателните актове на ЕС.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на предложението е кодификация на съществуващи законодателни текстове относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Необходимо е да се обръща повече внимание на мерките, гарантиращи, че потребителите получават точна и подробна информация, най-вече относно партидите, датите на производство и други данни, които позволяват да се проследява движението на продукта от неговия източник.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът на колегата Sajjad Karim съдържа законодателна резолюция относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (кодифициран текст). Целта на предложението е да се кодифицира Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт. Напълно подкрепям новата директива, която ще замени различните включени в нея нормативни актове; предложението напълно запазва съдържанието на кодифицираните актове и просто ги обединява, като въвежда само формални изменения, налагани от самия процес на кодификация. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме директивата относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт, не на последно място поради факта, че криминални елементи твърде често фалшифицират означенията с незаконна цел. Групирането и опростяването на всички съществуващи законодателни текстове относно означенията или маркировките ще улесни контрола и разкриването на незаконните действия.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 80/181/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици и отмяна на Директива 71/354/ЕИО. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това, и като имам предвид значението на измервателните прибори в повечето области на човешката дейност, гласувам в подкрепа на предложението за директива за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици. Системата ще подобри работата в областта на общественото здравеопазване, безопасността и административните дейности.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като отчитам становището на правните служби на Парламента, Съвета и Комисията, чието заключение е, че предложението на Комисията се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепям приемането на предложението на първо четене.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Парламента и Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Използването на мерни единици е необходимо при всички измервателни прибори за изразяване на резултатите от измерванията и винаги, когато трябва да се посочи определено количество. Те се използват почти във всички области на човешката дейност, поради което трябва да се гарантира максимална яснота при употребата им и да се установят правила за използването им в Европейския съюз в областта на икономиката, общественото здравеопазване, обществената безопасност и административните дейности. Държавите-членки трябва да имат право да изискват всички измервателни прибори на тяхна територия да използват нормативно установените мерни единици.
Директивата подкрепя безпроблемното функциониране на вътрешния пазар чрез степента на хармонизиране на мерните единици. Във връзка с това е целесъобразно Комисията да контролира промените на пазара, свързани с директивата и нейното изпълнение, по-специално по отношение на евентуалните затруднения пред вътрешния пазар и необходимостта от допълнителна хармонизация за решаване на тези проблеми.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове относно мерните единици, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Доколкото разбирам, докладът съдържа законодателна резолюция относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици. Целта на предложението е кодифициране на Директива 80/181/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици и отмяна на Директива 71/354/ЕИО. Добре е, че новата директива ще замени различните включени в нея нормативни актове; предложението напълно запазва съдържанието на кодифицираните актове и просто ги обединява, като въвежда само формални изменения, налагани от самия процес на кодификация. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства; считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на вече действащи разпоредби относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Няма промени по същество, които биха могли да изискват становище на Парламента.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Парламента и Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. За целта Комисията и Парламентът извършват много законодателни промени. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. Понякога измененията се налагат от необходимостта за актуализиране на текстовете, но това затруднява хората и понижава качеството на живота им. През 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г., която сближава законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторните превозни средства.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 70/157/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, и определя техническите предписания относно нивото на шума и изпускателната система на моторните превозни средства. Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в директива 2007/46/ЕО, да се прилага за всички видове превозни средства. Следователно разпоредбите от директива 2007/46/ЕО относно системите, компонентите и отделните технически възли, предназначени за превозни средства, се отнасят за тази директива.
Желателно е да се имат предвид техническите изисквания, приети от Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) в съответните правила, приложени към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно мерните единици (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Законодателната резолюция на Европейския парламент относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства ще спомогне за постигане на основната цел на предложението — кодифициране на Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Съгласен съм с инициативата на г-н Sajjad Karim и гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Значението на транспортния сектор за европейската икономика намира отражение в пряко създаваните работни места за над 10 милиона души и 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Развитието му е жизненоважно за икономическия растеж в ЕС и за физическо и психологическо свързване на разделени области. Освен това, според Бялата книга „Пътна карта за постигането на единно европейско транспортно пространство“ е важно да се изпълни целта за намаляване на емисиите от парникови газове с 60 % до 2050 г.
Целта на доклада е да се опрости и поясни законодателството на ЕС, което е разпръснато в различни нормативни актове, изменяни по няколко пъти и поради това трудни за разбиране. Една от целите на ЕС е осигуряване на прозрачност на законодателството на Общността, като начин за приближаване на Европа към европейските граждани, за да могат те да се възползват от конкретните права, които имат.
Кодификацията на съществуващите законодателни текстове е резултат от сближаването на законодателствата на държавите-членки относно определянето на технически правила за допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства, които да способстват за постигане на екологична устойчивост на европейско ниво.
Artur Zasada (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах в подкрепа на документа 2010/0261 относно кодификацията на допустимото ниво на шума и изпускателната уредба на моторни превозни средства. Това е още един пример за усилията на Европейската комисия да опрости и организира законодателството на Общността, така че то да бъде по-прозрачно и достъпно за гражданите на ЕС. Законодателното предложение кодифицира съществуващите текстове и създава нормативен акт, който е по-разбираем и достъпен. Чрез стандартизирането на техническите изисквания регламентът сближава държавите-членки и определя процедура за официално сертифициране в ЕС на всички видове превозни средства според Директива 2007/46/ЕО.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно защитните конструкции на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. Понякога измененията се налагат от необходимостта за актуализиране на текстовете, но това затруднява хората и понижава качеството на живота им. През 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтираните защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея е претърпяла няколко съществени изменения. За повече яснота и удобство тази директива трябва да се кодифицира. Посочената по-горе директива е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачното оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания относно дизайна и конструкцията на селскостопанските или горски трактори по отношение на предно монтираните защитни конструкции при преобръщане.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Законодателната резолюция на Европейския парламент относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея е много актуална. Целта на предложението е кодифициране на Директива 87/402/ЕИО на Съвета от 25 юни 1987 г. относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Подкрепих инициативата, като гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Ние подкрепяме директивата относно защитните конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея. Групирането и опростяването на всички съществуващи законодателни текстове по тази тема е важно и ще спомогне за предпазване на хората, които използват селскостопански машини при ежедневната си работа.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът, който подкрепих днес, е относно конкретно законодателство на Съюза – система на ЕС за одобряване на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея, която определя техническите изисквания към предно монтираните защитни конструкции при преобръщане на тракторите.
Кодификацията на законодателството на Общността е важна за неговото опростяване и за по-доброто му възприемане от европейското общество, с което се улеснява практическото прилагане на директивите на ЕС. В случая приетите от държавите-членки технически изисквания позволяват системата на ЕС за одобряване, приета с Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички модели трактори.
Два са важните моменти в доклада: опростяването и повишаването на прозрачността на европейското законодателство. Живеем във времена, когато европейското общество се чувства изолирано от проекта за Съюза. Поради това считам, че е важно да намираме начини за преодоляване на тази дистанция и да демонстрираме, че основната грижа на ЕС е благосъстоянието на неговите граждани.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно монтирането, местоположението и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. Понякога измененията се налагат от необходимостта за актуализиране на текстовете, но това затруднява хората и понижава качеството на живота им. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори е претърпяла няколко съществени изменения. За повече яснота и удобство тази директива трябва да се кодифицира. Директива 86/415/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно устройствата за управление на колесните селскостопански и горски трактори, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада се предлага резолюция на Европейския парламент относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Целта на предложението е кодифициране на Директива 86/415/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно монтирането, местоположението, работата и идентификацията на устройствата за управление на селскостопански или горски колесни трактори се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада, целящ да предпази операторите на селскостопански машини, чиито устройства за управление трябва да са леснодостъпни и безопасни. Те трябва да са така проектирани, разположени и снабдени с предпазни устройства, че да не допускат случайно задействане или други маневри, които са опасни за оператора на машината.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 76/432/ЕИО на Съвета от 6 април 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 76/432/ЕИО на Съвета от 6 април 1976 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори е претърпяла няколко съществени изменения. За повече яснота и удобство тази директива трябва да се кодифицира. Директива 76/432/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО на Съвета, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания относно спирачните устройства.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански и горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Подкрепям доклада, целящ да систематизира и опрости законодателството относно спирачните устройства на селскостопанските или горските колесни трактори. За предпазване и защита на операторите на селскостопански или горски трактори машините трябва да са от одобрен в ЕО тип.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 80/720/ЕИО на Съвета от 24 юни 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст). Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 80/720/ЕИО на Съвета от 24 юни 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Директива 80/720/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори е претърпяла съществени изменения. За повече яснота тази директива трябва да се кодифицира. Директива 80/720/ЕИО е в състава на системата на ЕС за одобрение на типа, въведена с Директива 74/150/ЕИО, заменена с Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО, като определя техническите предписания за дизайна и конструкцията на селскостопанските или горски трактори по отношение на работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците.
Техническите предписания са свързани със сближаването на законодателствата на държавите-членки, за да може процедурата на ЕС за одобрение на типа, предвидена в Директива 2003/37/ЕО, да се прилага за всички видове трактори. Следователно разпоредбите от Директива 2003/37/ЕО относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, се отнасят за тази директива.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) За подобряване на безопасността е необходимо предписанията относно работното пространство, мястото на водача и размерите на вратите и прозорците на селскостопанските трактори да бъдат кодифицирани по начин, който е разбираем и достъпен за гражданите. Поради това гласувах „за“.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Този доклад, подобно на другите доклади относно тракторите, цели да се кодифицира Директива 80/720/ЕИО от 24 юни 1980 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори. Предлаганите изменения не са по същество, а са формални, наложени от процеса на кодификация, и са на 22 официални езика.
Бих искал отново да подчертая значението на тази законодателна процедура, осигуряваща по-лесно възприемане и по-добра яснота на законодателството на ЕС, което е от полза за европейското общество и европейските институции. По-разбираемата и проста за всички членове на обществото Европа има ключово значение за развитие на чувството за принадлежност, което е жизненоважно за европейския проект.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 86/298/ЕИО на Съвета от 26 май 1986 г. относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до обикновена кодификация на вече действащи разпоредби, без промени по същество. Поради това нямам причина да гласувам против доклада.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове. Радвам се, че вече приемаме директива за кодифициране на Директива 86/298/ЕИО на Съвета от 26 май 1986 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът цели да се поясни и опрости Директива 86/298/ЕИО на Съвета от 1986 г., както и нейните изменения, относно задно монтираните защитни конструкции при преобръщане на селскостопански и горски колесни трактори с тясна колея.
Целта на процеса на кодификация е да се подобри достъпността и разбираемостта на законодателството на ЕС за европейското общество. Директивата, заедно с нейните изменения, определя техническите правила за дизайна и производството на селскостопански и горски трактори, както и за съответните системи за тяхното одобряване, което налага хармонизация в рамките на ЕС, за да се създадат необходимите условия за осигуряване на пътна безопасност.
Хармонизацията в рамките на Европа гарантира, че ако работниците са изложени на риск при работа с трактори, държавите-членки ще могат да приложат необходимите и задължителни мерки, като се съобразяват с Договора и с техническите изисквания относно защитните конструкции, посочени в настоящата директива.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на измененото предложение на Комисията, което има предвид междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове, и по-специално точка 4 от него. Консултативната работна група, съставена от съответните правни служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, проведе заседание на 23 ноември 2010 г. за разглеждане на гореспоменатото предложение, внесено от Комисията. Разглеждането на предложението за директива на Съвета относно кодификацията на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, позволи на консултативната работна група да заключи единодушно, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за директива относно структурата и ставките на акциза върху тютюневите изделия. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като отчитам становището на правните служби на Парламента, Съвета и Комисията, чието заключение е, че предложението на Комисията се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепям приемането на предложението.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно измененото предложение за директива на Съвета относно структурата и специфичните ставки на акциза върху потреблението на тютюневи изделия (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове, което да се извършва в пълно съответствие със законодателния процес в ЕС. Поради това гласувах в подкрепа на предложението за кодификация на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. относно структурата и специфичните ставки на акциза върху потреблението на тютюневи изделия.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Цел на Договора е да поддържа полезната конкуренция и такива отличителни качества на икономическия съюз, че той да наподобява вътрешния пазар. По отношение на тютюневите изделия постигането на тази цел предполага държавите-членки да прилагат данъци, оказващи влияние върху потреблението в този сектор, които не деформират условията на конкуренция и не препятстват свободното движение на тютюневите изделия в границите на Европейския съюз. Що се отнася до акциза, хармонизирането на структурата му трябва по-специално да гарантира, че конкуренцията между различните видове тютюневи изделия от една и съща група не се деформира от налаганите данъци и така да отвори националните пазари на държавите-членки. Необходимостта от конкуренция налага използването на система за свободно ценообразуване за всички групи тютюневи изделия, а прилагането на тази политика трябва да гарантира високо ниво на опазване на здравето на хората.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно измененото предложение за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху тютюневите изделия (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно структурата и ставките на акциза върху потреблението на тютюневи изделия, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада на г-н Sajjad Karim се предлага законодателна резолюция на Европейския парламент относно измененото предложение за директива на Съвета относно структурата и ставките на акциза върху тютюневите изделия. Ясно е, че целта на предложението е кодифициране на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия. Инициативата е много важна и навременна. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Консултативната работна група, компетентна по въпроса, е разгледала предложението за директива на Съвета относно кодификацията на Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху цигарите, Директива 92/80/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за сближаване на данъците върху обработения тютюн, непредназначен за цигари, и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия. Заключението на консултативната работна група е, че предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. Поради това гласувах в подкрепа на предложението.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Докладът, подобно на другите, които обсъждахме досега, цели да се опростят и пояснят формулировките на европейското законодателство, не на последно място защото (както е по отношение на акциза) много от разпоредбите са изменяни няколко пъти. Тяхното обединяване и поясняване ще е от полза и за операторите, и за потребителите. Гласувахме в подкрепа на предложението.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на документа за кодификация на Регламент (ЕО) № 975/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети. Кодификацията е ефективен метод за консолидиране в един нормативен акт на разпоредбите, уреждащи определена правна област. Тя осигурява повече яснота, тъй като разпоредбите, уреждащи даден въпрос, често са разпръснати в различни законодателни текстове. Когато те претърпяват изменения, става трудно да се разбере кои са действащите разпоредби. Кодификацията е също така подходящ прост, ясен и по-разбираем за гражданите начин на развитие на законодателството на Европейския съюз.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям усилията за изясняване на законодателството на Съюза, за да стане то по-достъпно за всички граждани на ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за регламент относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети. Считам, че предлаганата система за кодификация, изготвена с помощта на система за обработване на данни, ще е по-ефективна.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Като отчитам становището на правните служби на Парламента, Съвета и Комисията, чието заключение е, че предложението на Комисията се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепям приемането на предложението.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Докладът е относно предложение за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети (кодифициран текст). ЕС се стреми да улесни живота на европейските граждани. Едно от обстоятелствата, които усложняват живота на обикновения гражданин на ЕС, е честото въвеждане на изменения в законодателството. На 1 април 1987 г. Комисията препоръча да се извърши кодификация на всички актове с до 10 изменения, което да улесни възприемането на законодателството на Общността. Препоръката стана част от заключенията на председателството на Съвета на Европейския съюз от заседанието в Единбург през декември 1992 г. Във връзка с това от 1994 г. е в сила междуинституционално споразумение между Парламента, Комисията и Съвета относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове, което да се извършва в пълно съответствие със законодателния процес в ЕС. Поради това гласувам в подкрепа на предложението за кодификация на Регламент (ЕО) № 975/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Единната европейска монетна система трябва да внушава доверие на обществото и да използва технологични иновации, които гарантират нейната сигурност, надеждност и ефективност. Доверието на обществото в системата зависи от физичните характеристики на монетите, които трябва да са възможно най-удобни за потребителите. След консултации с асоциации на потребителите, с представители на Европейския съюз на слепите и с производители на автомати за продажба на дребни стоки бяха проведени изследвания за отчитане на специфичните изисквания на важни категории потребители на монети. За да бъде гарантиран плавният преход към еврото и да се улесни приемането на монетната система, от потребителите е необходимо да се гарантира лесно различаване на монетите по техните визуални и осезаеми характеристики.
Монетите трябва да имат определени специални защитни елементи с цел да се намалят възможностите за измама. Фактът, че монетите имат една европейска и една национална страна, е подходящо изразяване на идеята за европейски паричен съюз между държавите-членки.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложение за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети (кодифициран текст).
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението се свежда до кодификация на съществуващите текстове относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети, без промяна по същество, поради което го подкрепям.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) В доклада на г-н Sajjad Karim се предлага законодателна резолюция на Европейския парламент относно предложението за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети. Като се има предвид вероятността за присъединяване на нови държави към еврозоната, тази инициатива предоставя още една възможност за предотвратяване на дейността на фалшификаторите на пари. Гласувах „за“.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Въз основа на становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, в доклада относно предложението за регламент на Съвета относно купюрния строеж и техническите спецификации на разменните евромонети се прави извод, че въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество. По тази причина гласувах в подкрепа на предложението на Парламента, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Тъй като според Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, подкрепих на първо четене предложението, което съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията.
Izaskun Bilbao Barandica (ALDE), в писмена форма. – (ES) Подкрепям доклада, защото предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Съгласен съм с „като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество, ЕП приема своята позиция на първо четене, която съдържа предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията“.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на докладите на г-н Karim. Десетте доклада от Комисията по правни въпроси се отнасят единствено до кодификацията на различни нормативни актове, както е единодушното мнение на правните служби. При това съдържанието им остава без изменения по същество.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Приетата днес резолюция напълно подкрепя предложението на Комисията, което съответства на препоръките на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според Консултативната работна група въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Тъй като целта на директивата е да се кодифицират различните законодателни текстове, което подобрява достъпността и разбираемостта на законодателството без да въвежда промени по същество, гласувах в подкрепа на доклада.
Препоръка за второ четене: Toine Manders (A7-0086/2011)
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепям предложението комисията да продължи работата си относно този важен документ въз основа на измененията, приети от Парламента на първо четене, и се надявам, че Съветът също така ще предприеме благоприятен подход за насърчаване на достъпа до информация за текстилните продукти.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на тази важна резолюция относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав. С приемането на тази резолюция Европа постигна единодушен ангажимент за защита на потребителите чрез обозначаването на държавата на произход и приемането на нов механизъм за проследяване на текстилните продукти. Ние, членовете на Европейския парламент, днес приехме съвместна декларация, която цели да се защитят европейските потребители от фалшиви или подвеждащи твърдения относно произхода на продуктите. Изразявам твърдо убеждение, че резолюцията и декларацията ще дадат важен импулс за създаването на механизъм за предоставяне на точна информация на потребителите, по-специално по отношение на точния произход на закупените продукти. Гражданите на ЕС имат правото да знаят мястото на произход и нивото на качество на продуктите и текстила, които купуват.
Liam Aylward (ALDE), в писмена форма. – (GA) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като е важно потребителите да бъдат изцяло информирани, когато купуват текстил. Благодарение на доклада ясното етикетиране на текстила, който има някакъв животински състав, ще бъде задължително в бъдеще. Това ще помогне и на хората с алергии. Нови влакна и иновационни продукти могат да бъдат пускани на пазара незабавно поради предложените промени в доклада, а потребителите ще имат по-добър избор в резултат на това. По-специално, приветствам това, което се казва в доклада за извършването на две проучвания: относно възможността за връзка между алергиите и използваните химикали в текстила и относно осъществимостта на изпълнението на схема за етикетиране с мястото на произход, за да се гарантира пълното проследяване на текстилните продукти. Съгласен съм с докладчика за това, че следва да бъде постигнат баланс между изпълнението на високо равнище на защита за потребителите и необходимостта да се опрости нормативната уредба за текстилните продукти.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на доклада. Той цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, да се насърчат иновациите в шивашкия и текстилния сектор и разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. Съгласен съм, че следва да бъде постигнат правилният баланс между високо равнище на защита на потребителите и опростяването на нормативната уредба за текстилните продукти. Разширяването на обхвата на задължителното етикетиране не следва да наложи непропорционална тежест за предприятията, без да има реална добавена стойност за потребителите, които може дори да бъдат объркани от излишъка от информация върху етикета на текстилните продукти. Считам, че би било полезно за Комисията да представи доклад до Европейския парламент и Съвета относно възможни нови изисквания за етикетиране, които да бъдат въведени на равнището на Съюза. Той следва да проучи по-конкретно възгледите на потребителите по отношение на количеството информация, което следва да се предоставя на етикета на текстилен продукт, както и да провери какви начини, различни от етикетирането, могат да се използват за предоставяне на допълнителна информация на потребителите.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Предложението за регламент, прието от Комисията на 30 януари 2010 г., има за цел опростяване на съществуващата нормативна уредба чрез обединяване на трите действащи директиви относно наименованието и етикетирането на текстилните продукти заедно в един регламент.
На първо четене, на 18 май 2010 г., Парламентът одобри 63 изменения с голямо мнозинство. Повечето от тях бяха технически изменения с оглед на привеждането на текста в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз. Той прие също известен брой изменения по същество, включително правила за обозначаване на произхода, маркиране на материали от животински произход, поливлакнести текстилни продукти и т.н. По своя преценка Съветът отхвърли всички изменения по същество, предложени от Парламента.
Гласувах в подкрепа на доклада, препоръката за второ четене, тъй като той възстановява голяма част от измененията на Парламента от първото четене, включително свързаните с обозначаване на произхода, маркиране на нетекстилни части от животински произход, поливлакнести текстилни продукти. Тези промени ще допринесат за насърчаването и иновациите в европейската промишленост и ще увеличат равнището на информация, предоставяна на потребителите.
Също толкова важно е проучването, което Комисията ще трябва да представи до септември 2013 г., за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите или смесите, използвани в текстилните продукти.
Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) През януари 2009 г. Комисията прие предложението за нов регламент относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикиране на текстилните продукти. С предложението се цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, за да се насърчи разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. Като се заменят трите действащи директиви с един регламент, предложението улеснява процеса на приспособяване на законодателството към техническия напредък, като същевременно предоставя възможността ползвателите на влакна да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти на пазара.
Приветствам това предложение и считам за особено значително, че новият регламент съдържа конкретно позоваване на етикетиране „Произведено в“. Действително е от съществено значение да се продължи по този път, за да се снабди Европейският съюз с инструментите, с които да се конкурира с и да се изправи пред основните си търговски партньори, като Съединените щати, Канада, Китай и Япония на глобализирания пазар.
Освен това бих искал да подчертая тук това, което по мое мнение е най-важният аспект от постигнатото споразумение със Съвета, а именно ангажимента на Европейската комисия да представи до 30 септември 2013 г., след като е извършила подходяща оценка на въздействието, доклад, придружен от законодателни предложения по отношение на етикетирането за произход, проследяването и използването на нови технологии.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти и по този начин да се насърчи разработването и въвеждането на нови текстилни влакна и по-добра защита на потребителите. Тъй като окончателният текст все още се договаря със Съвета, докладът на Европейския парламент предлага да се посочат въпросите, като обозначаването на произхода на внесените в ЕС текстилни продукти, съгласно които ще бъде задължително за етикета да посочва не само производителя на крайния продукт, но и държавата на произход на внесените текстилни продукти, използвани за неговото производство, както вече се прави в Канада, САЩ, Китай и Япония. Като цяло докладът предлага етикетите да показват възможно най-много информация за състава на продукта и да призовем Комисията да проучи дали внесените продукти са вредни за човешкото здраве поради състава си с цел подобряване на защитата на потребителите. Същевременно обаче докладът предлага отхвърляне на всякаква ненужна административна тежест за производителите на стоки. Например той предлага замяна на маркировките върху етикетите с неезикови символи, за да се избегне преводът на текстилните наименования на няколко езика на ЕС. Също така е предложено самостоятелно заетите шивачи да бъдат изключени от този бъдещ регламент.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на тази резолюция, която има заслугата за опростяване на съществуващата система относно етикетирането на текстилните продукти, както и за насърчаване на разработването и въвеждането на нови текстилни влакна и съкращаване на времето между представянето на заявление и приемането на наименование на ново текстилно влакно. Тези нови правила ще позволят на потребителите да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти. Освен това документът, който одобрихме днес, също така насърчава въвеждането на обозначаване на произхода, което би улеснило избора на потребителите и би допринесло за намаляване на измамните или подвеждащите обозначения на произход. В това отношение, подкрепям изменението, определящо изискването за производителите да посочат наличието на материали от животински произход върху етикетирането. Това ще защити потребителите от риска поради недоглеждане да купят продукти от истинска кожа например и ще предостави по-голяма защита за онези, които страдат от алергии.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Вярвам в положителното въздействие от опростяване и усъвършенстване на съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, по-специално от насърчаване на разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. С оглед на това гласувам за приемането на регламента, внесен от Парламента и Комисията. Считам обаче, че измененията, внесени от докладчика, са важни.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) За да се предотврати потребителите поради недоглеждане да купят продукти от материали от животински произход (кожа), подкрепих този доклад, който предвижда задължително етикетиране, съдържащо фразата „нетекстилни части от животински произход“. Етикетът ще осигурява защита от определени проблеми, които могат да засегнат някои потребители, които страдат от алергии.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият регламент има за цел установяване на правила относно използването на наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране, както и правила относно количествения анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от текстилни влакна. Това води до преобразуване на Директива 96/74/ЕО в регламент и отмяна на Директиви 96/73/ЕО и 73/44/ЕИО.
Целта е да се повиши прозрачността на процеса на добавяне на нови текстилни влакна към хармонизирания списък на наименованията на текстилните влакна и да се адаптира законодателството към технологичното развитие в текстилната промишленост. Измененията, въведени отново от докладчика, обхващат въпросите за обозначаване на произхода на текстила, нетекстилни части от животински произход, клауза за преразглеждане, искане за проучване на опасни вещества, неезикови символи и кодове, изисквания към техническото досие, което следва да бъде приложено към заявлението за разрешение за ново наименование на текстилно влакно, поливлакнести текстилни продукти, самостоятелно заети шивачи, лаборатории за провеждане на изпитвания върху текстилни смеси и задължително обозначаване на влакнестия състав при филца и филцовите шапки.
Гласувах в подкрепа на документа.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящата препоръка за второ четене се отнася до позицията на Съвета относно приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав. Текстилният сектор е много сложен и представлява значителен дял от икономическата дейност в държавите-членки. Докладчикът успява да постигне споразумение относно спорни въпроси, като обозначаване на произхода, нетекстилни части от животински произход, опасни вещества и други. Освен това той успява да включи клауза за преразглеждане, която позволява да бъдат отстранени потенциални пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар. Въпреки някои първоначални трудности трите европейски институции имаха възможност да постигнат разбирателство, което е равнозначно на много задоволителен резултат. Следователно Съветът може бързо да приеме това законодателство с оглед на влизането му в сила през януари 2012 г., от което в голяма степен ще спечелят потребителите. Ето защо съм доволен от консенсуса, който беше постигнат и гласувам в подкрепа на регламента за отмяна на Директива 73/44/ЕИО на Съвета, Директива 96/73/ЕО на Европейския парламент и Директива 2008/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С това предложение за регламент се цели да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти, за да се защити и насърчи разработването и въвеждането на нови текстилни влакна. Предложението улеснява процеса на приспособяване на законодателството към техническия напредък, като се преобразуват трите действащи директиви в един регламент, като по този начин се избягва транспонирането на актуализирани разпоредби от изцяло техническо естество и се съкращава времето между представянето на заявление и приемането на наименование на ново текстилно влакно. Дългогодишните желания на производителите са съсредоточени върху наименованията и етикетирането. Опростяването на съществуващата нормативна уредба има потенциала да насърчи иновациите в текстилния и шивашкия сектор, като същевременно предоставя възможността потребителите да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти.
На първо четене през 2010 г. Парламентът одобри изменения на правилата за обозначаване на произхода, маркиране на нетекстилни части от животински произход, използване на неезикови символи и клауза за преразглеждане, но Съветът не прие всичко. От жизненоважно значение е сега той да приеме различните предложения, особено тези за обозначаване на произхода.
Поради тези причини гласувахме за повечето от приетите тук позиции.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Първоначалната цел на това предложение беше да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти.
По време на преговорите със Съвета на министрите на ЕС Парламентът включи нови разпоредби в регламента, като тези, които изискват маркирането на материали от животински произход в текстилните продукти и провеждането на проучване, за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите, използвани в текстилните продукти.
Наличието на материали от животински произход следва да бъде ясно обозначено, така че да се предотврати потребителите или отделни лица, които страдат от алергии, да поемат риска поради недоглеждане да купят продукти от истинска кожа, при положение че биха предпочели да не го правят.
Комисията ще трябва да изготви проучване до 30 септември 2013 г., за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите или смесите, използвани в текстилните продукти. Въз основа на това проучване Комисията ще внесе законодателни предложения, когато е уместно.
Този регламент следва скоро да бъде приет от Съвета на министрите на ЕС и да влезе в сила на 20-ия ден след публикуването си. Ще има преходен период от две години и половина за правилата относно изискванията за етикетиране и за тези относно обозначаването на „нетекстилните части от животински произход“.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Настоящото отсъствие на хармонизирани правила относно маркирането на произхода поставя ЕС в неизгодна позиция и също така лишава европейските производители на чувствителни по отношение на произхода стоки от ползите, свързани с производството на територията на Съюза, а потребителите пропускат възможността за достъп до информация относно произхода на продуктите. Маркирането на произхода би улеснило избора на потребителите и би допринесло за намаляване на измамните, неточни или подвеждащи обозначения на произход. Това изменение въвежда изискване за обозначаване на наличието на нетекстилни части от животински произход в текстилните продукти. Следва да се подчертае, че кожата често се използва за украса при относително евтини облекла, внасяни често от Азия.
С цел отстраняване на потенциални пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар, причинени от разлики между разпоредбите или практиките в държавите-членки, както и с цел следване на темпото на развитие на електронната търговия и бъдещите предизвикателства на пазара на текстилни продукти, е необходимо да се направи преглед на хармонизацията и стандартизацията на други аспекти на етикетирането на текстилни продукти с оглед на улесняване на свободното движение на текстилни продукти на вътрешния пазар и постигане на единно и високо равнище на защита на потребителите в ЕС.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Процесът в рамките на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите беше повратен момент за предложението на г-н Manders, тъй като тогава беше решено, че следва да стане задължително включването на пълния състав на продукт, отколкото само на някои от частите му. Впоследствие обаче групата ни посочи необходимостта от запазване на текстилната промишленост и етикета „Произведено в“, но в преговорите със Съвета не беше предоставен никакъв отговор на тази позиция. Независимо от това има елементи, които заслужават подкрепа, като рационализиране на регистрирането на материалите. Тъй като считам, че запазването на етикета „Произведено в“ е приоритетен въпрос, не мога да гласувам в подкрепа и следователно избрах да се въздържа.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада Manders относно разпоредбите, обхващащи етикетирането на текстилните продукти. Много съм щастлива, че Парламентът при това гласуване на второ четене въведе отново редица изменения въпреки противопоставянето от страна на Съвета. За потребителите е важно да могат да правят покупките си при пълно познаване на фактите и да не купуват кожа поради недоглеждане, както е в случая по-специално, когато кожата се използва за украса върху евтини облекла. Освен това текстът подчертава необходимостта от проследяване на текстилните продукти и от Комисията ще бъде възложено проучване относно потенциалните опасности за здравето от продукти, като изкуствени влакна или бои.
Małgorzata Handzlik (PPE), в писмена форма. – (PL) Резолюцията относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти, която беше приета от Европейския парламент, е особено важна за текстилния сектор в Европейския съюз. Тя ще позволи по-бързото въвеждане на пазара на нови текстилни влакна, което ще помогне на иновационните текстилни предприятия в практическото прилагане на тяхната научноизследователска и развойна дейност. Резолюцията беше предмет на дълго разискване между Европейския парламент и Съвета. Парламентът призова за нови елементи, за да се разшири регламентът, по-специално: обозначаване на държавата на произход, обозначаване на текстилни влакна от животински произход и по-строги изисквания относно използването на вредни вещества в производството на текстил. Парламентът успя да убеди Съвета, че е от основно значение ясно да се етикетират текстилните влакна от животински произход.
Тази разпоредба е много полезна по-специално за тези потребители, които имат алергия към кожени изделия и за потребители, които по идеологически причини не искат да купуват текстил, съдържащ елементи от животински произход. Надявам се, че в близко бъдеще също така ще постигнем успех в постигането на разбирателство относно обозначаването на произхода на стоките. Този въпрос остана нерешен твърде дълго. Считам, че европейските предприятия и потребители ще извлекат полза от ясно формулираните принципи.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Подкрепих настоящият документ, тъй като предлага определяне на правила относно наличието на нетекстилни части от животински произход в някои продукти, както и точно обозначаване на произхода на текстилните продукти. Преди всичко този регламент следва да предвиди изисквания за обозначаването на нетекстилни части от животински произход при етикетирането или маркирането на текстилните продукти, така че потребителите да могат да направят избор въз основа на информацията, с която разполагат. Етикетирането или маркирането не следва да бъдат подвеждащи и следва да бъдат предоставени по такъв начин, че потребителят да може лесно да разбере за коя част от продукта се отнасят данните.
Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Доволна съм, че най-накрая ние в Парламента постигнахме решение относно акт за етикетирането на текстила, включващ някои много съществени предложения за подобрения, които Съветът също така е подготвен да подкрепи и изпълни. Работата по регламента в комисия понякога включваше някои много амбициозни намерения, които, за щастие, изоставихме. Очевидно подобрение е, че продуктите трябва отсега нататък да бъдат ясно маркирани, ако съдържат материал от животински произход по съображения за общественото здраве, тъй като кожата например е риск за здравето за много хора, които страдат от алергии. Въпреки че някои от производителите на продуктите се противопоставиха на тази инициатива, като се позоваха на съществуващи закони в областта на изискванията за етикетиране на части от животински произход, понастоящем беше направено подобрение и това е действителен признак на потребителски ориентираното мислене на ЕС. Задължителното маркиране на произхода на продуктите от трети държави обаче би било неефективно и скъпо само по себе си да се постигне. Трудно е да се направи импровизирана оценка на добавената стойност за потребителя, до която такова изискване може да доведе, особено тъй като в глобалния свят продуктите рядко са произведени или произхождат само от една държава.
Поради тази причина е важно сега Комисията да проучи въпроса и практическите аспекти на продължаването напред да бъдат внимателно претеглени. В същия смисъл е естествено реформата и хармонизирането на етикетирането на продуктите да бъдат цялостно оценени, както понастоящем беше прието.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам предложението на Комисията, тъй като то опростява съществуващата нормативна уредба и потенциално би могло да насърчи иновациите в текстилния и шивашкия сектор, като същевременно предоставя възможността ползвателите на влакна и потребителите да се възползват в по-кратки срокове от иновационните продукти.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Новите правила за етикетиране на текстилните продукти са от решаващо значение за предотвратяване на проблемите, които възникват, ако потребителите са слабо информирани. Наличието на нетекстилни части от животински произход следва да бъде ясно обозначено, така че да се предотврати потребителите или отделни лица, които страдат от алергии, да поемат риска поради недоглеждане да купят продукти от истинска кожа, при положение че биха предпочели да не го правят. Първоначалната форма на това предложение е да се опрости и усъвършенства съществуващата нормативна уредба за етикетирането на текстилните продукти. По време на преговорите със Съвета на министрите на ЕС включването на нови разпоредби в регламента беше много важно, като тези, които изискват маркирането на материали от животински произход в текстилните продукти и провеждането на проучване, за да се определи дали има причинно-следствена връзка между алергичните реакции и химикалите или смесите, използвани в текстилните продукти.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладът на Toine Manders цели да се помогне на купувачите на текстилни продукти. Предложени са нови правила за етикетиране, което ще помогне на потребителите да избегнат риска от купуване на текстилни продукти, които съдържат естествена кожа. Гласувах в подкрепа на документа.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Осведомеността на потребителите за стоките, които купуват, постоянно нараства. За по-голямата част от хората произходът на продуктите играе много важна роля в решенията им за това, за което искат да похарчат парите си. В текстилния сектор съществува необходимост от много повече информация в тази област, така че потребителите да знаят откъде идват пуловерите, якетата и панталоните, които купуват, и от какви материали са направени. На настоящия етап изискванията за етикетиране са крайно недостатъчни. Трябват ни по-ясни етикети, за да се обозначи къде продуктите от животни са използвани да се направи украса, по-специално в случая с кожа и украса от кожа. Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като той разглежда предоставянето на подробна информация, от която гражданите спешно се нуждаят, които имат правото да знаят откъде идва текстила им и от какви материали е направен.
Claudio Morganti (EFD), в писмена форма. – (IT) Текстът, който се разглежда днес, за съжаление, е много различен от одобрения от Парламента на първо четене. Съществената разлика се дължи на факта, че този доклад не се позовава на обозначаването на произхода, което следва да бъде включено в етикетите на текстилните продукти. Съветът силно се противопостави на идеята и е трудно да се разбере защо. Не е ли право на потребителите да знаят откъде идват дрехите, които носят? Наличието на обозначаване на произхода със сигурност би предоставило гаранция за качеството и защитата на продукта.
Наистина съм озадачен от факта, че само две държави-членки – Италия и Литва – настояха в Съвета относно включването на обозначаването на произхода и се чудя какъв интерес имат останалите държави-членки да не защитят предприятията си по този начин, тъй като така те остават в по-голяма степен изложени на проблеми във връзка с нелоялна конкуренция и фалшифициране. За съжаление, Парламентът отстъпи пред недалновидното решение на Съвета да не подкрепи много необходимото обозначаване на произхода и ето защо смятам, че трябва да гласувам против днешния доклад.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е препоръка за второ четене относно позицията на Съвета на първо четене относно приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на текстилните продукти по отношение на техния влакнест състав. Съветът отхвърли всички изменения по същество, предложени от Парламента на първо четене, тъй като счита, че те няма да са съвместими с предвиденото опростяване. Основните изменения, предложени от Парламента и въведени отново в доклада, за който гласувах, се отнасят до въпроси, които считам, че са от изключително значение за европейския пазар. Сред тях бих искала подчертая обозначаването на произхода и включването на изискване да се обозначава държавата на произход на текстилните продукти, внесени от трети държави. Настоящата липса на хармонизирани правила относно маркирането на произхода поставя ЕС в неизгодна позиция спрямо главните търговски партньори, като Канада, Китай, Япония и САЩ, които изискват маркиране на произхода на внасяните стоки. Маркирането на произхода би улеснило избора на потребителите и би допринесло за намаляване на измамните, неточни или подвеждащи обозначения на произход.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) На първо четене Парламентът одобри 63 изменения към предложението на Комисията относно регламент относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. Някои от тези изменения бяха от техническо естество, докато други бяха свързани по същество, включително правила за обозначаване на произхода, маркиране на материали от животински произход, използване на неезикови символи и клауза за преразглеждане. Измененията от техническо естество бяха широко приети от Съвета, но той отхвърли всички изменения по същество, предложени от Парламента. Повечето от тези изменения понастоящем са възстановени, тъй като се счита за важно Съветът да признае тяхната целесъобразност и да им отдаде дължимото внимание.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) В своята позиция на първо четене, приета на 18 май 2010 г., Европейският парламент одобри с много голямо мнозинство 63 изменения. Повечето от тях бяха изменения от техническо естество с оглед на привеждането на текста в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и с новата нормативна уредба за пускането на стоки на пазара. Парламентът прие също известен брой изменения по същество, включително правила за обозначаване на произхода, маркиране на материали от животински произход, използване на неезикови символи и клауза за преразглеждане.
Olga Sehnalová (S&D), в писмена форма. – (CS) Подкрепих доклада, тъй като той е стъпка напред към по-добра защита на потребителите и подчертава качеството на текстилните продукти. Независимо от това е жалко, че не успяхме да приемем заявленията за етикетиране на държавата на произход, тъй като това е информация, която допълва възможностите за избора на потребителите и може да помогне да се намали появата на различни неточни и подвеждащи обозначения на произход. Липсата на хармонизирани правила в тази област също така лишава европейските производители от предимства във връзка с производството в ЕС. Считам, че Комисията ще продължи усилията си за намиране на приемливо решение на този въпрос.
Laurence J.A.J. Stassen (NI), в писмена форма. – (NL) Нидерландската Партия на свободата (PVV) гласува против тази препоръка на Европейския парламент. Първоначалното предложение на Комисията предвиждаше опростяване на формалностите, за да се улесни въвеждането на нови текстилни влакна. Европейският парламент добави изискване, че в бъдеще предприятията ще бъдат длъжни да определят откъде идва даден текстилен продукт чрез това, което е известно като етикетиране на държавата на произход. Не подкрепяме позицията на Парламента в това отношение.
Полезно е за потребителите, когато етикетите съдържат информация за материали, които представляват опасност за здравето или които причиняват алергични реакции. Обозначаването на държавата на произход върху етикета е безполезно европейско придиряне. Очевидно произходът на продукт нищо не ни говори за производствения процес или качеството на продукта, нито увеличава защитата на потребителите. Дори ако така наречената държава на произход е посочена, други части от производствения процес могат да се случват на други места.
Всички етикети „Произведено в“ създават фалшиво усещане за яснота за потребителя, като действително водят до допълнителни разходи и бюрокрация. Предприятията трябва да се сблъскат с допълнителни административни неприятности, проверката на етикети изисква допълнителни митнически формалности и в крайна сметка става по-скъпо да се внасят продукти. Поради това PVV също ще гласува против тази препоръка.
Catherine Stihler (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на етикетирането на държавата на произход и кожата и приветствам този законодателен акт.
Marc Tarabella (S&D), в писмена форма. – (FR) Приветствам споразумението, което беше сключено между Европейския парламент и Съвета относно изключително сложния въпрос за наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти. На потребителите трябва да се предоставя точна информация относно наличието на нетекстилни части от животински произход, като кожа, така че да могат да направят информиран избор.
Също така ще настоявам относно необходимостта Комисията да разгледа с най-голямо внимание въпроса за социалното етикетиране. Считам, че потребителите следва да бъдат информирани за социалните условия, при които даден текстилен продукт е бил произведен, за да им се даде по-голяма отговорност за работните условия на работниците в текстилната промишленост.
Очевидно не трябва да претоварваме етикетите с информация, но социалното етикетиране би могло да позволи работните условия в Европейския съюз и по света да претърпят трайна промяна благодарение на основан на гражданите подход от потребителите, когато извършват покупки.
Marianne Thyssen (PPE), в писмена форма. – (NL) Споразумението, което беше одобрено днес след две години интензивни преговори, ще опрости пускането на пазара на нови текстилни влакна и ще подобри защитата на потребителите на вътрешния пазар благодарение на ясни, видими и четливи етикети на текстилните продукти. В допълнение Европейският парламент успя да постави своя ясен отпечатък върху този регламент. При текстилните продукти, които включват нетекстилни части от животински произход, като кожа, следва в бъдеще да това да бъде ясно посочено върху етикета. Също така се оказа възможно да се уважат изричните искания на Парламента за допълнително проучване във връзка с използването на неезикови символи върху етикетите на дрехи и във връзка с евентуалните връзки между алергичните реакции и използваните в текстила химически вещества.
Ангажиментът, който Парламентът търсеше и получи от Комисията, че тя при необходимост и след като извърши задълбочено проучване ще представи законодателни предложения през 2013 г. във връзка с проследяването на текстилните продукти, е важна стъпка напред. Поради тези причини гласувах в подкрепа на споразумението, което Парламентът успя да постигне със Съвета на второ четене.
Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Що се отнася до препоръката Manders относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране на текстилните продукти, гласувах в подкрепа на компромисното предложение от политическите групи, тъй като подкрепям задължителна система за етикетиране на държавата на произход на текстилните продукти от трети държави. Също така считам, че това може да насърчи справедливата конкуренция в ЕС и на международната сцена.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Текстилният и шивашки сектор в Литва е един от най-специализираните в Европа с 1 000 предприятия, участващи в този сектор, в който са заети 40 000 души. Ето защо за мен и по-голямата част от литовците е важно новите правила относно етикетирането на текстилните продукти, посочени в този доклад, да помогнат да се защити репутацията на текстилния ни сектор. Да се надяваме, че новото законодателство ще опрости настоящите правила относно етикетирането. Освен това се нуждаем от надеждни химически изпитвания, за да се потвърди, че създаденият текстил отговаря на критериите за хигиена и околна среда. Европейските потребители имат правото да зная какво купуват. Използването на каквито и да било продукти от животински произход трябва да бъде ясно показано на етикета на текстилния продукт. Новите правила за етикетиране на текстилните продукти следва да помогнат на потребителите да спрат да купуват несъзнателно текстилни продукти от истинска кожа. Съдбата на текстилния и шивашкия сектор в Литва е тясно свързана с ЕС, тъй като 84 % от литовския текстил се изнася за ЕС. Не са много хората, които знаят, че литовските производители на текстил са шили униформи за различни военни и полицейски сили в цяла Европа, включително НАТО. Ето защо както Литва, така и Европа следва да бъдат заинтересовани от увеличаване на усилията за подобряване на контрола на качеството и прозрачността.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) След днешното гласуване относно етикетирането потребителите повече няма да са изправени пред риска от погрешно купуване на текстил, съдържащ истинска кожа. Считам, че потребителите имат правото да знаят от какво са направени продуктите, които купуват, а този доклад гарантира, че всякакви материали от животински произход ще бъдат обозначени на етикетите на текстилните продукти. Това е добра новина не само за хората, които не искат да купуват продукти, които съдържат истинска кожа, но също така за тези, които страдат от алергии. Разочарован съм, че настоящият доклад не направи задължително етикетирането на произхода за текстилните продукти, но съм насърчен, че Комисията ще представи доклад за оценка, за да се решават подобни въпроси в бъдеще.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Гласувах в подкрепа на доклада относно наименованията и етикетирането на текстилните продукти. Предложеното преразглеждане на законодателството на ЕС се отнася предимно до технически въпроси, които нямат голямо политическо въздействие. Произтичащото опростяване обаче на процесите ще помогне да се насърчат иновациите в промишлеността. Компромисът, постигнат от няколко групи в Европейския парламент, също така взема предвид съществуващите проблеми, засягащи фалшифицираните продукти в европейския текстилен сектор, и призовава за прозрачни и съгласувани търговски разпоредби, за да се гарантира защитата на потребителите.
Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Manders. Текстът, относно който гласувахме, не само предлага да се обединят трите директиви относно етикетирането на текстилния състав в един европейски регламент, приложим за всички държави-членки, но също така е предназначен да се опрости процедурата за признаване на нови текстилни влакна.
Докладът на г-н Manders вероятно щеше да бъде по-изчерпателен, ако включваше правило за задължително етикетиране на произхода за продукти, произхождащи от държави извън ЕС, но предвид трудностите, които възникнаха при разглеждането на някои въпроси, считам, че в крайна сметка беше постигнат добър компромис в окончателния текст, който беше подложен на гласуване.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам в подкрепа на настоящото предложение, тъй като то изменя някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, така че срокът му на действие да бъде удължен до 31 декември 2015 г. и да бъдат направени някои корекции, произтичащи от влизането в сила на двустранното споразумение с Босна и Херцеговина, и Сърбия. Като се има предвид, че в съответствие с определени временни споразумения за търговия и свързани с търговията въпроси/споразумения за стабилизиране и асоцииране (ССА) се предоставят търговски отстъпки за Босна и Херцеговина и Сърбия по отношение на същите стоки, идентифицирани в автономните търговски преференции, тези отстъпки трябва да бъдат изключени от обхвата на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета. Това се отнася до преференциалните тарифни квоти за продукти от категорията „baby beef“, захар, продукти от захар, някои видове вино, както и за някои продукти от риболов. Прекратяването на търговските преференции ще лиши бенефициерите от обективно търговско предимство в търговията им с ЕС. Това би могло да има изключително отрицателни последици върху общите икономически резултати на целия регион на Западните Балкани, което впоследствие може да окаже негативно въздействие върху техните вътрешни реформи и процеси на преход. Освен това процесът на икономическо възстановяване би могъл да бъде сериозно застрашен.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад. Европейският съюз е предоставил на държавите от Западните Балкани изключителен неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички продукти. Основната цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. На свой ред икономическото развитие ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г. Съгласен съм, че срокът на действие на разпоредбите за освобождаване трябва да бъде продължен до 31 декември 2015 г. Прекратяването на търговските преференции ще лиши бенефициерите от обективно търговско предимство в търговията им с ЕС. Това би могло да доведе до отрицателни последици за общите икономически резултати на целия регион на Западните Балкани, което впоследствие може да окаже негативно въздействие върху техните вътрешни реформи и процеси на преход.
Слави Бинев (NI), в писмена форма. − Уважаеми колеги, подкрепям въвеждането на изключителни търговски мерки за страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. На всички е известно, че търговията е двигател на икономическото развитие и тези търговски мерки ще съживят икономиките на Западните Балкани. Освен това, с предоставянето на привилегирован достъп до пазара на Европейския съюз на страните от Западните Балкани, ние също така насърчаваме по-бързото интегриране на техните икономики с тази на Европейския съюз.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Днес гласуваме за удължаване на срока на действие на изключителни търговски преференции като освобождаване от тарифни мерки и търговски преференции за Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово до 2015 г. При условията на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета, преференциалните тарифни квоти се прилагат за продукти от категорията „baby beef“, захар, продукти от захар, някои видове вино, както и за някои продукти от риболов. Удължаването на срока цели овладяване на последиците от общата икономическа криза, като се има предвид, че прекратяването на търговските преференции би изложило на риск икономическото възстановяване на тези държави и би имало последствия за целия процес на стабилизиране и преход на Западните Балкани.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад се спира на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз. В такова положение са държавите от Западните Балкани и продукти с произход от този регион се ползват с безмитен и специален неограничен достъп до пазара на ЕС. Целта на мерките е смекчаване на кризата и съживяване на икономиката на тези държави. Периодът на прилагане на изключителните мерки приключи на 31 декември 2010 г. и ако той не бъде удължен, последиците по отношение на създаването на блага ще бъдат сериозни и ще застрашат икономическото възстановяване, вътрешните реформи и процеса на преход. Затова подкрепям предложените от докладчика изменения, както и удължаването на срока на действие на мерките до 31 декември 2015 г., при условие че се въведат необходимите корекции, произтичащи от новите двустранни споразумения с Босна и Херцеговина и Сърбия.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящия доклад е удължаване на срока на действие на специалния, неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Целта е да се съживи икономиката на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС, с убеждението, че икономическият растеж, постигнат в резултат на това, ще спомогне за политическата стабилност в целия регион.
Мерките обаче не могат да бъдат разглеждани изолирано от сериозната икономическа и социална криза, която днес е обхванала Балканите, и особено Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово. Настоящата криза в региона очевидно е част от по-широката криза на капитализма и се утежнява от нейното въздействие. Тя обаче се корени дълбоко в дългогодишната история на намеса, агресия и военна окупация, подкрепяна от ЕС и големите сили, и от САЩ, в опита си да наложат своето икономическо господство в региона. Отделянето на Косово и ролята на ЕС в този процес показват това, а вътрешният процес, наречен „реформа и преход“ представлява настоящият етап на налагането на имперска власт над региона.
Предложенията, които бяха направен днес, трябва да бъдат разглеждани, анализирани и разбирани в тази светлина.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) С настоящия доклад се цели удължаване на срока на специалния неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от така наречения процес на стабилизиране и асоцииране. Претекстът за това е да се съживи икономиката на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС, с убеждението, че икономическият растеж, постигнат в резултат на това, ще спомогне за политическата стабилност в целия регион.
Мерките обаче не могат да бъдат разглеждани изолирано от сериозната икономическа и социална криза, която днес е обхванала Балканите, и особено Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Настоящата криза в региона очевидно е част от по-широката криза на капитализма и се утежнява от нейното въздействие. Тя обаче се корени дълбоко в дългогодишната история на намеса, агресия и военна окупация, подкрепяна от ЕС и големите сили, и от САЩ, в опитите им да наложат своето икономическо господство в региона. Отделянето на Косово и ролята на ЕС в този процес показват това, а вътрешният процес, наречен „реформа и преход“ представлява настоящият етап на налагането на имперска власт над региона.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) С Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета, Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Основната цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Освен това, икономическото развитие спомага за политическата стабилност в целия регион. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., и към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Премахването на търговските преференции обаче би могло да има отрицателни последици върху общите икономически резултати на Западните Балкани, което впоследствие може да се отрази негативно върху техните вътрешни реформи и процеси на преход. Освен това процесът на икономическо възстановяване би могъл да бъде сериозно застрашен. Затова, за да не се разстрои търговията е желателно срокът на действие на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета да се удължи до 31 декември 2015 г.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Целта на настоящите мерки е да се помогне на държавите в процес на стабилизиране, като тези от Западните Балкани, чрез преференциални търговски мерки, въведени от ЕС по отношение на трети държави. С оглед на правилното решение за удължаване на срока на действие на Регламент (ЕО) № 1215/2009 на Съвета до 2015 г., обръщайки специално внимание на Босна и Херцеговина и Сърбия, потвърждавам, че гласувах в подкрепа на това.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приветствам този важен документ, защото чрез Регламент (ЕО) № 2007/2000 на Съвета Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. На свой ред икономическото развитие ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., и към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, както е определено в Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН, за всички продукти, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1215/2009. Продуктите с произход от Албания, Република Хърватия, бившата югославска република Македония или Черна гора продължават да са обект на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1215/2009, когато това е посочено, или от мерки, предвидени в същия регламент, които са по-благоприятни от търговските отстъпки, предвидени в рамките на двустранните споразумения между Европейския съюз и тези страни. Настоящото предложение изменя някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, за да може да се удължи неговият срок на действие до 31 декември 2015 г. и да се направят някои корекции вследствие на влизането в сила на двустранните споразумения с Босна и Херцеговина и Сърбия.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Твърдо подкрепям изменението на някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, за да може да се удължи неговият срок на действие до 31 декември 2015 г. и да се направят някои корекции вследствие на влизането в сила на двустранните споразумения с Босна и Херцеговина и Сърбия.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Настоящият доклад подкрепя натиска, който Европейският съюз упражнява върху Балканските държави, за да служат на неговите интереси. Той дори задължава Парламента да вземе, заедно със Съвета, „подходящи мерки“, ако правителствата на тези държави не проявят достатъчно желание да либерализират своите икономики. Това е арогантен империализъм! Ще гласувам против.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) С Регламент (ЕО) № 2007/2000 Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Икономическото развитие, което ще бъде постигнато в резултат на това, ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Ползите, предоставени от регламента, приключиха на 31 декември 2010 г. Предвид икономическата и финансовата криза, която изживяваме в настоящия момент, съществува необходимост от удължаване на срока на тези условия до 31 декември 2015 г., за да не може специалните икономически условия да бъдат прекратени и да се стигне до стагнация на икономиката в региона, тъй като за поддържане на стабилността и мира в размирния Балкански регион са необходими добри икономически условия.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) С приемането на Регламент № 2007/2000, Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. На свой ред икономическото развитие ще спомогне за политическата стабилност в целия регион. Действието на търговските преференции не трябва да бъде прекратено, тъй като това би могло да има отрицателни последици върху общите икономически резултати на Западните Балкани, което впоследствие може да се отрази негативно върху техните вътрешни реформи и процеси на преход. Освен това процесът на тяхното икономическо възстановяване би могъл да бъде сериозно застрашен. Ето защо аз съм съгласен с докладчика, който твърдо подкрепя изменението на някои аспекти на Регламент (ЕО) № 1215/2009, за да може да се удължи неговият срок на действие до 31 декември 2015 г., и гласувах в подкрепа на доклада.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) За да се стимулира икономиката на държавите от Западните Балкани, им беше предоставен привилегирован достъп до пазара на ЕС. Това се отнася до почти всички стоки, произведени в държавите, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз. Тези търговски преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., и към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово.
Преференциите остават в сила за стоки с произход от Албания, Хърватия, Македония и Черна Гора. Прекратяването на тези търговски преференции би могло да застраши икономическия растеж на тези държави. Не гласувах в подкрепа на доклада, защото, както вече беше обяснено, някои точки от новия регламент не са ясно формулирани.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Целта на настоящия доклад е да бъде удължен срокът на действие на Регламент (ЕО) № 1215/2009 за въвеждане на изключителни търговски мерки за страни и територии, участващи или свързани с процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от Европейския съюз. Европейският съюз предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Поддържам мнението, че трябваше да има разпоредба за проучване на въздействието върху вътрешния пазар при наличието на такъв специален достъп. Търговските преференции бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г. Прекратяването на търговските преференции ще лиши бенефициерите от обективно търговско предимство при търговията им с ЕС. Това би могло да има отрицателни последици върху общите икономически резултати на Западните Балкани, което впоследствие може да се отрази негативно върху техните вътрешни реформи и процеси на преход, и би застрашило сериозно процеса на тяхното икономическо възстановяване. Гласувах в подкрепа на предложението, с което се цели удължаване на срока на действие на мерките до 31 декември 2015 г.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) С Регламент (ЕО) № 2007/2000 ЕС предостави специален неограничен безмитен достъп до пазара на ЕС за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране. Ключовата цел на тези мерки е съживяване на икономиките на Западните Балкани чрез привилегирован достъп до пазара на ЕС. Тези търговски преференции, които към настоящия момент се прилагат по отношение на Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, бяха предоставени за период, приключващ на 31 декември 2010 г., но сега тяхното действие следва да бъде удължено до 31 декември 2015 г., така че процесът на икономическо възстановяване на тези държави да не бъде сериозно застрашен.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че окончателното гласуване беше отложено, гласувахме за няколко изменения. Тези „изключителни търговски мерки“ за партньорите от Западните Балкани, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране, осъществяван от ЕС, действително са преференциални търговски мерки, които гарантират по-лесен достъп до пазара на ЕС за стоките, изнасяни от държавите партньори. Те трябва да бъдат съобщени на Световната търговска организация. Програмата приключи на 31 декември 2010 г. и сега просто удължаваме действието й. Тя беше блокирана поради забавеното решение на комитетите. В началото на януари 2011 г. комисията по международна търговия отправи предложение на Съвета да гарантира ускоряване на процедурата, но не получи отговор. Така Парламентът трябваше да изчака приемането на доклада на Szájer относно комитологията през март, за да продължи по-нататък. Един неформален триалог реши въпроса за разрешение за приемане на първо четене. Забавянето създаде затруднения в някои приемащи страни, и по-специално Косово, и Парламентът беше неправилно обвинен за това.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувам за това предложение, тъй като съм съгласен с водещия принцип, на който то се основава. Европейският съюз действително е най-голямата световна икономика. Нито Съединените американски щати, нито Китай има по-голяма икономика, което е обратното на обичайните изявления в разисквания по въпроса за това коя е и коя ще бъде световна икономика номер едно. Разликата се заключава в това, че Съединените американски щати и Китай имат по-големи пазари, тъй като предлагат по-добри предпоставки за конкуренция, конкурентоспособност, нови услуги, продукти и иновации. Необходимостта от единен вътрешен пазар е от решаващо значение за това Европа да поеме водеща роля в световната икономика, със специално внимание върху сектора на услугите и икономиката на знанието, но в същото време Програмата в областта на цифровите технологии и цифровата икономика може да служи като движеща сила за създаването на вътрешния пазар във всички дялове от нашата икономика. Това изисква способност да се поеме водеща роля по отношение на широколентовите комуникации и използването на интернет. Отварянето на Европа за нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи предоставя основа за нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации, и същевременно осигурява равни възможности за излъчване.
Laima Liucija Andrikienė (PPE), в писмена форма. – (LT) Подкрепих тази резолюция относно решение на Европейския парламента и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Съгласна съм със становището на докладчика, че необходимостта от единен вътрешен пазар е от решаващо значение за това, Европа да поеме водеща роля в световната икономика, със специално внимание върху сектора на услугите и икономиката на знанието. Програмата за цифровите технологии и цифровата икономика могат да служат като движеща сила за създаването на истински вътрешен пазар във всички дялове от нашата икономика. Това изисква способност да се поеме водеща роля по отношение на широколентовите комуникации и използването на интернет. Нашата цел трябва да бъде да направим Европа най-добра и да направим това, което е най-доброто за Европа: освобождаване на радиочестотен спектър за нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи, предоставящи основа за нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации. Първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър (RSPP) е съществена стъпка за гарантиране на ефективното и оптимално използване на този ограничен ресурс. Европа трябва да има водеща роля в този процес на промяна, като създава най-добрите възможности за една конкурентоспособна европейска икономика на знанието, която се характеризира с жизненост, промяна и иновации. Това изисква достъп до интернет и широколентови приложения с най-добрия капацитет и най-високата скорост.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих доклада. Програмата в областта на цифровите технологии и цифровата икономика представляват едни от най-важните цели от стратегията „ЕС 2020“, чиято цел е да запълни дигиталната празнина и да увеличи производителността, сближаването и конкурентоспособността на европейската промишленост и да гарантира по-добър достъп до единния пазар на потребителите и дружествата от Европейския съюз. Днес Европа изостава от САЩ и Китай, които освобождават големи диапазони от радиочестотния спектър, за да дадат възможност за бързото разработване на нови услуги и за високи скорости за мобилен интернет. В Европейския съюз трябва да бъде насърчавано ефективното използване на радиочестотния спектър, за да бъдат удовлетворени нарастващите потребности от радиочестоти, а капацитетът за мобилни широколентови комуникации трябва да бъде увеличен, като се осигурят по-добри възможности за обществения и търговския сектор. Трябва да преодолеем „цифровото“ информационно разделение, така че до 2020 г.всички граждани на Европейския съюз да имат достъп до широколентови услуги със скорост поне 30 Mbps. Бъдещата политика в областта на радиочестотния спектър трябва също така да гарантира подходяща, недискриминационна система за разрешение, която да осигури равнопоставеност в целия Европейски съюз и да насърчи конкуренцията.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Подкрепих този доклад, защото целта му да създаде максимални възможности за предприятията и индивидуалните потребители да се възползват от безжичен интернет, радио- и телевизионни услуги като освободи честоти от радиочестотния спектър. Това ще донесе ползи за европейските граждани в две направления – ще улесни достъпа до съвременни средства за комуникация, а далекосъобщителните мрежи ще намалят все още съществуващото изключване на граждани на Европейския съюз, по-специално на живеещите в селски или отдалечени райони, и ще насърчи по-активно икономиката на Европейския съюз, защото ще бъдат създадени по-благоприятни условия за развитие на сектора на иновативни услуги и икономика на знанието. Европа си е поставила целта до 2013 г. всички граждани на Европейския съюз да имат възможност да използват широколентови комуникации, а безжичните технологии представляват най-удобния начин за постигане на тази цел и изискват най-малки инвестиции.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Поздравявам г-н Hökmark за изготвянето на толкова актуален доклад относно програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Подкрепих доклада, тъй като категорично подкрепям всички мерки, които имат за цел да подпомагат и да осъществяват единния вътрешен пазар. Европа трябва да приеме съвременни системи за широколентови комуникации и за използване на интернет, които са достъпни за всички граждани и също така имат възможност да достигнат до селски и отдалечени райони, каквито са изискванията на Програмата в областта на цифровите технологии. В същото време е важно да се гарантира сигурност за частните лица, продуцентите, потребителите и публичните органи.
Освен това големите разходи за оптични влакна и увеличаващото се търсене от страна на потребителите на високоскоростни връзки означава, че технологичната рамка трябва да бъде преразгледана както в законодателно, така и в оперативно отношение. За тази цел трябва да бъдат изготвени многогодишни законодателни програми в областта на радиочестотния спектър, за да се формулира стратегическо планиране и да бъде задоволено нарастващото търсене на широколентов достъп, по-специално предвид официалните данни, които сочат, че преносът на данни ще се удвоява всяка година до 2013 г.
Jan Březina (PPE), в писмена форма. – (CS) Целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии под формата на широколентово покритие за всички европейски граждани до 2013 г. и покритие на високоскоростен интернет от 30 Mbps или повече (до 100 Mbps за половината от европейските домакинства) до 2020 г. трябва да бъдат смятани за минимум, а амбицията трябва да бъде Европа да има най-добрия капацитет и най-високите скорости на широколентов достъп в света. Това е обвързано с идеята, че осигуряването на безжична широколентова връзка е от изключително значение, за да се осигури на всички граждани достъп до нови и иновативни услуги. Напълно съм съгласен със срока, предложен от Комисията по отношение на освобождаването на 800 MHz-овата честотна лента за електронни комуникационни услуги до 1 януари 2013 г. Всяко освобождаване от изискванията или изключение следва да бъде предоставяно, само при условие че са налице технически причини, а специфичните нужди за обществената безопасност и защита трябва да бъдат взети под внимание. Други честотни ленти следва да бъдат освободени до 1 януари 2012 г., както е предвидено в предложението на Комисията. Смятам, че следва да настояваме за разпределянето на повече честоти за мобилни услуги с минимална цел от 1 200 MHz. Изключително важно е да въведем разумни правила, които ще дадат възможност за освобождаването на допълнителни честоти от радиочестотния спектър в бъдеще. Считам също така за целесъобразно да разгледаме и други наболели въпроси, включително и най-вече разходите за освобождаване на честотни ленти.
Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Трябва да разпределяме радиочестотния спектър в Европейския съюз по-ефективно, за да гарантираме, че няма да изостанем от други развити държави, които бележат напредък към постигането на цифрово общество. Становищата в доклада напълно съответстват с Програмата в областта на цифровите технологии на Европейския съюз. Както потребителите, така и предприятията в Европейския съюз все по-често използват широколентов и мобилен интернет през интелигентни телефони (смартфони) или преносими компютри тип таблети, което налага предоставянето на високоскоростни връзки. Така възниква необходимостта 800 MHz-овата честотна лента да бъде освободена възможно най-бързо за предоставяне на услуги за широколентов мобилен интернет и дори честотната лента под 790 MHz, ако се окаже, че такава мярка е необходима с оглед увеличения пренос на данни. Мерките, за които се настоява в първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър, са от жизненоважно значение за намаляване на „цифровото“ информационно разделение и предлагане на бързи, надеждни далекосъобщителни услуги в селски и отдалечени райони с цел да бъде даден тласък на развитието им. Не на последно място тези мерки подпомагат иновациите и по-широкото използване на нови технологии, което е задължително условие за конкурентоспособността на европейската икономика, както беше подчертано и в Акта за единния пазар.
Alain Cadec (PPE), в писмена форма.– (FR) Подкрепих проектодоклада на г-н Hökmark, който се обявява в подкрепа на освобождаването на 800 MHz-овата честотна лента за мобилни услуги, което трябва да бъде извършено между настоящия момент и януари 2013 г. и определя някои изключително амбициозни цели, като например освобождаването на 1 200 MHz-овата честотна лента за мобилен пренос на данни до 2015 г. Докладчикът също така настоява за ефективно използване на радиочестотния спектър, по-голяма гъвкавост при насърчаване на иновациите и инвестициите, както и необходимостта от подобряване на описа на текущото и бъдещото използване на радиочестотния спектър.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Предвид значението на европейския телекомуникационен сектор и информационните технологии за по-висока производителност и конкурентоспособност на нашия пазар, подкрепям програмата за политика в областта на радиочестотния спектър. Считам, че тази програма има възможност да създаде условията, които са необходими за успешна конкуренция с новите технологични пазари на Китай и САЩ, както и да запази водещата роля на Европа в телекомуникационния сектор.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Подкрепих този доклад, който ще даде възможност да бъде задоволено в краткосрочен план експоненциалното търсене на достъп до мобилен интернет, предлаган в диапазона на високите честоти, по-специално чрез разпределение за целите на електронните съобщителни услуги на цялата 800 MHz-ова честотна лента, освободена след преминаването към цифрова телевизия в различните държави. В средносрочен до дългосрочен план целта ни трябва да бъде цялостно подобряване на използването на радиочестотния спектър, като признаем неговата социална, културна и икономическа стойност. Същевременно насърчаваме иновативни технологии (вътрешни базови станции (femtocells) и когнитивни технологии), за да отговорим в качествено отношение на търсенето на честоти. Това ще допринесе за постигане на целите, които си е поставил самият Съюз, включително целта за преодоляване на „цифровото“ информационно разделение, за да се гарантира, че до 2015 г. всички европейци ще имат достъп до широколентови комуникации до 2015 г.
Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах против изменение 20, втора част; изменение 69, втора част, тъй като това беше препоръката на двамата членове на комисията по култура от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, в която комисия участвах в качеството си на заместник-член.
Ioan Enciu (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада относно радиочестотния спектър. В крайна сметка той ще доведе до създаването на работни места в този сектор, ще подпомогне постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии и ще насърчи постигането на целите в областта на честотите за безжични комуникации до 2013 г. В Румъния имаме интернет с една от най-високите скорости в Европа. Увеличавайки широколентовия достъп в Европа, ще повишим конкурентоспособността си. Трябва да се подчертае, че Международният съюз по далекосъобщенията изразява становище, че трябва да бъде освободен капацитет и препоръчва да бъде хармонизиран на световно равнище.
В ежедневието си всички използваме радиочестотния спектър, за да слушаме радиопрограми, за да използваме мобилните си телефони, за да заключваме от разстояние автомобилите си и за да използваме сателитни навигационни системи. Докладът ще има за цел да координира подхода на Европейския съюз за управлението на радиочестотния спектър в целия Съюз. Важно е държавите-членки да участват в двустранен диалог и преговори с трети държави, за да постигнат целите на своя Съюз в областта на радиочестотния спектър.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Подкрепих този доклад, тъй като той представя набор от мерки, които допринасят съществено за универсален достъп на по-необлагодетелствани или отдалечени райони, като например селските райони или островите.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Достъпът до радиочестотния спектър е от съществено значение да се гарантира, че всички европейски жители, било то в селските или градските райони, имат достъп до цифрови технологии и широколентови комуникации, като общият оборот на този сектор възлиза приблизително на 200 млрд. евро. Следователно като се има предвид стойността на радиочестотния спектър, е наложително да бъдат определени приоритетите на Европейския съюз за неговото разпределение и използване.
Следователно Програмата в областта на цифровите технологии, цифровата икономика и това – първата програма за политика от пет години насам – целят насърчаване на икономиката ни и осъществяване на вътрешния пазар във всички негови аспекти. От ключово значение е европейският телекомуникационен сектор да си възвърне водещата роля на глобално равнище и да даде тласък за по-голяма производителност, сближаване, конкурентоспособност и достъп до единен пазар.
Ето защо искам да поздравя докладчика за резултата, който беше постигнат преди малко, благодарение на усилия за постигане на компромис между всички групи в амбициозен и насърчителен доклад.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Това е доклад относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Тъй като икономиката на Европейския съюз е най-голямата в света, тя трябва да следи цялостно своята модернизация и процеси на технологични нововъведения: в противен случай за нея има опасност да бъде надмината от бързоразвиващите се икономики, като например тези на Китай и Южна Корея. Втората е пример за това развитие, основано на цифрови комуникации, тъй като при нея скоростта на пренос и съответното покритие на широколентовите комуникации я правят световен лидер. Целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии, които взимат под внимание постоянното намаляване на скоростта и обема на преноса на данни, който се очаква да се удвоява всяка година до 2014 г., следва да се разглеждат като минимални или да им бъдат подложени на повторна оценка, за да може Европейският съюз да измести Южна Корея от челното място в тази област. Като се има предвид, че интернет е основният инструмент за създаване на по-добри условия и за развитие, както и на знание за гражданите по отношение на културата, по-специално чрез разпръскването на аудиовизуално съдържание, приветствам приемането на този доклад и изразявам надеждата си, че Европейският съюз ще играе водеща роля в областта на радиочестотния спектър и в създаването на софтуер за развитие и иновации.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Признаваме необходимостта от планиране и организиране на радиочестотния спектър. Това следва да се извърши въз основа на сътрудничество между държавите-членки, като бъде взет под внимание фактът, че радиочестотният спектър е обществено благо, което е важно за определяне и подобряване на диапазона от услуги за обществеността, включително в областите на обществени услуги.
Не сме съгласни планирането на радиочестотния спектър да се осъществява въз основа на указания, наложени от Комисията, с цел да направи радиочестотния спектър ос на „целите и ключовите действия, очертани в стратегията „ЕС 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии“, нито пък приемаме тезата, че това е едно от „50-те приоритетни действия, предвидени в Акта за единния пазар“. Това са стратегии и политики на Европейския съюз, които допринесоха за настоящата криза, в която се намираме, и ако продължим да се придържаме към тях, неизбежно ще изострим тази криза.
Макар в доклада да се казва, че радиочестотния спектър е „ключов обществен ресурс за важни сектори и услуги“, той посочва пътя към „възможността за търговия с права за ползване на радиочестоти“ и приканва Комисията да приеме мерки „за да гарантира, че държавите-членки позволяват търговия на права на ползване на радиочестоти в рамките на Европейския съюз“; заявяваме отново, че не сме съгласни с тези насоки и ще се разграничим от тях.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Съгласни сме с необходимостта планирането и организирането на радиочестотния спектър да се извършва въз основа на необходимото сътрудничество между държавите-членки, тъй като това е публично благо, което е важно за подобряването на услугите, по-специално на обществените услуги.
Не сме съгласни с налагането на указания на Комисията с цел да направи радиочестотния спектър ос на „целите и ключовите действия, очертани в стратегията „ЕС 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии и […] се включва сред 50-те приоритетни действия, предвидени в Акта за единния пазар“. Считаме, че тези стратегии са политики на Европейския съюз, които допринесоха за това капитализмът да е в настоящото системно кризисно състояние.
Макар да казва, че радиочестотният спектър е „ключов обществен ресурс за важни сектори и услуги“, в същото време докладът посочва пътя към „възможността за търговия с права за ползване на радиочестоти“ и приканва Комисията да приеме мерки „за да гарантира, че държавите-членки позволяват търговия на права на ползване на радиочестоти в рамките на Европейския съюз“. Все още нямаме яснота по тези предложения и към момента не подкрепяме доклада.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Европейският съюз е най-голямата световна икономика. Необходимостта от единен вътрешен пазар е от решаващо значение за това, Европа да поеме водеща роля в световната икономика, със специално внимание върху сектора на услугите и икономиката на знанието. Програмата за цифровите технологии и цифровата икономика могат да служат като движеща сила за създаването на истински вътрешен пазар във всички дялове от нашата икономика. Това изисква способност да се поеме водеща роля по отношение на широколентовите комуникации и използването на интернет. Изключително важно е европейският телекомуникационен сектор да си възвърне водещата роля на глобално равнище, за да бъде сред водещите в развитието на информационните технологии като такива и появата на нови услуги и приложения. Което е дори още по-важно, това е също така от решаващо значение, за да се създаде стимул за по-висока производителност, сближаване, конкурентоспособност и достъп до един единен пазар на европейската промишленост като цяло.
Нашата цел трябва да бъде да направим Европа най-добра и да направим това, което е най-доброто за Европа: отварянето на нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи, предоставящи основа за нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации, и същевременно осигуряването на равни възможности за излъчване още от днес.
Louis Grech (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че следва да бъде възприет обновен икономически и социален подход по отношение на управлението, разпределението и използването на радиочестотния спектър. Следва да бъде обърнато особено внимание на създаването на уредба, която гарантира по-голяма ефикасност на радиочестотния спектър, по-добро планиране на честотите и предпазни мерки срещу антиконкурентното поведение и предприемането на антисоциални мерки по отношение на използването на радиочестотния спектър. Както се подчертава в Акта за единния пазар, формулирането на програма за радиочестотния спектър е изключително важно за усъвършенстването на цифровото общество и развитието на технологиите.
Смятам, че Комисията следва да възприеме цялостен подход, насочен към правилна координация на управлението на радиочестотния спектър в целия Европейски съюз с оглед на факта, че това е обществено благо и оскъден ресурс, а и е от изключително важно значение за подпомагане на потребителите, гражданите и предприятията в рамките на единния пазар.
Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (DE) Съвременното информационно общество и ограниченият брой честотни ленти правят изключително важни стратегическото планиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър. Разбира се, това е свързано с мобилните и безжичните широколентови комуникации, радио- и телевизионното разпръскване, а също и радиокомуникации на концерти или в театри. Освен въпроса за честотите, това засяга и културното многообразие, като изисква да бъде взето под внимание кои технически възможности са налични и достъпни. Въпросът за достъпността е проблемен например за културните организации, които не разполагат с големи средства и които не винаги получават финансиране за закупуването на ново оборудване. Целите на въвеждането на пълно покритие с широколентови комуникации в Европейския съюз до 2013 г. и универсален високоскоростен достъп до интернет до 2020 г. заслужават поздравления, но вероятно не са напълно реалистични. Освен това предложението не обръща внимание на специфичните проблеми в граничните райони, където е необходима по-голяма координация.
Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Одобрявайки доклада Hökmark, Парламентът избира иновациите: секторът на широколентовите и мобилните комуникации представлява не само огромен интерес за европейците, но и дава възможност за развитие на нови направления по отношение на научните изследвания и развойната дейност – области, в които Европейският съюз може и трябва да се стреми да поеме водеща роля.
В това отношение е важно да гарантираме, че първата европейска програма за политика в областта на радиочестотния спектър е в съответствие с целите, очертани в стратегията „ЕС 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии, а и че е сред приоритетните действия, предвидени в Акта за единния пазар.
Европейският съюз трябва да се стреми да преодолее „цифровото“ информационно разделение, което е в резултат на огромни различия вътре в Европа – по-специално между градски и селски райони – за да гарантира, че всички граждани получават равен достъп до услуги, по-специално услугите, при които се използват нови технологии. Поради тази причина приветствам предложените амбициозни цели за осигуряване на широколентов достъп в цяла Европа до 2020 г., като се постави допълнителен акцент върху безжичните мрежи.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приветствах този документ, защото Европа трябва да освободи повече честоти от радиочестотния спектър за безжични широколентови комуникации. Това може и трябва да бъде направено при отчитане на излъчването в момента, като се осигурят същите възможности за разпространителите, каквито съществуват и днес, и се компенсират по целесъобразност евентуални разходи за миграция. Радиоразпръскването и културата трябва да бъдат естествена част от развитието на безжични услуги. Понастоящем Европа изостава, като същевременно САЩ и Китай освобождават големи диапазони от радиочестотния спектър, за да дадат възможност за бързото разработване на нови услуги и за високи скорости на мобилен интернет. Нашата цел трябва да бъде да направим това, което е най-добро за Европа: отварянето на нови услуги и увеличаването на преноса по мобилни мрежи, откриването на нови възможности за култура и съдържание, радио- и телевизионно разпръскване и публични услуги в рамките на широколентовите комуникации, и същевременно осигуряването на равни възможности за излъчване на разпространителите като тези, които имат днес. Безжичните широколентови комуникации са изключително важни, за да се гарантира на всички граждани наличието на нови и иновативни услуги. Изглежда очевидно, че тази цел не може да се постигне чрез използване на оптични влакна, чието инсталиране изисква значителни инвестиции, а чрез използването на комбинация от наличните безжични технологии с цел разширяване на покритието на широколентовите комуникации (радио наземни, кабелни, влакнести или спътникови системи), което да обхване цялата територия на Общността, включително селските и периферните райони, и да даде на пазара възможността да избира по-ефективната технология от гледна точка на разходите за операторите и гражданите.
Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Днес далекосъобщенията са също толкова важни, колкото и обикновените комуникации както за хората, така и за дружествата. Освен това същото твърдение е вярно както за селските, така и за градските райони. Безжичният интернет е необходимо условие за приемането на бързи широколентови връзки за всички европейци. Това налага специално разделение на радиочестотния спектър, за да се гарантират безпроблемни връзки. Приветствам факта, че ще бъде предоставен нов радиочестотен спектър при преминаването на държавите-членки от аналогова към цифрова телевизия. Трябва сега да се възползваме от тази промяна.
Европа се нуждае от най-големия капацитет за широколентови комуникации и най-бързите скорости, за да не изостава в съвременната икономика от набиращи скорост икономически сили като Китай и Индия. Нека съсредоточим усилията си, за да гарантираме, че следващото поколение иновации като Google и Facebook ще се родят в Европа.
Krišjānis Kariņš (PPE), в писмена форма. – (LV) Подкрепих доклада относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Смятам, че една обща политика в областта на радиочестотния спектър ще осигури на държавите-членки на Европейския съюз нови възможности за развитие на секторите на информационните и комуникационните технологии. От своя страна, предприемачите ще имат възможността да предлагат нови качествени услуги, които ще насърчат развитието на общата европейска икономика. Независимо от това, когато правим промени в политиката за радиочестотния спектър, трябва също така да вземе под внимание международните споразумения относно освобождаването на различни честоти на международно равнище.
Държави, които граничат с източните съседи на Европейския съюз, ще бъдат изправени пред трудности да освободят честоти, ако съседните държави не направят същото. Това положение трябва да се има предвид и трябва да очакваме, че освобождаването на честоти ще бъде единствено възможно, когато държави като Русия и Беларус направят същото. Държави-членки не трябва да бъдат поставяни на предната линия на амбициите на Европейския съюз без да бъдат взети под внимание фактите във всеки отделен случай.
Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Отговарях за становището по програмата за политика в областта на радиочестотния спектър в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и изразявам задоволството си от текста, който беше гласуван. Застъпвала съм се категорично за перспективна и амбициозна политика в областта на радиочестотния спектър, която да насърчава нови иновации и глобална конкурентоспособност. Това е от ключово значение в търсенето ни на нови канали за икономически растеж в Европа.
Безжичните интернет услуги, и по-специално секторът на мобилни комуникации, спешно се нуждаят от нов радиочестотен спектър, защото през последните години е налице значително нарастване на продажбите и използването на оборудване, което използва безжична мрежа за смартфони и други сходни устройства. Не трябва да допускаме недостигът на радиочестотен спектър да възпрепятства иновациите в процеса на разработка на нови технологии и услуги. Радиочестотният спектър е оскъден природен ресурс и обществено благо, което трябва да използваме далеч по-ефективно. Основните цели на програмата за политика в областта на радиочестотния спектър са да бъде осигурен широколентов достъп за целия Европейски съюз до 2013 г. и бързи интернет връзки до 2020 г.
Освен съображенията, свързани с „цифровия дивидент“, които да бъде споделян сред интернет услугите (с други думи, 800 MHz-овата честотна лента), трябва да гледаме в бъдещето и да проучим възможностите, които предоставят следващите евентуални радиочестоти, като например 700 MHz-овата честотна лента. Най-добрият капацитет и най-високата скорост ще предлагат най-добра основа за конкуренция и иновации. Нарастващото търсене в Азия и Съединените американски щати вече са взети под внимание. Ето защо е от изключителна важност в Европейския съюз да осъзнаем колко е важно да определим достатъчно амбициозни цели, за да останем конкурентни в този сектор.
Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Едно от основните направления на действие на стратегията цели да гарантира интернет достъп в цяла Европа до 2013 г. и покритие с високоскоростни широколентови комуникации със скорост поне 30 Mbps до 2020 г. Много относително изолирани селски райони и острови зависят от безжични връзки от мобилен интернет за достъп до високоскоростни широколентови комуникации. За да могат да се възползват от непрекъсната връзка, трябва да разполагат с радиочестоти, предназначени единствено за тях. Разпределението на честоти е в националните компетенции, но нормативната уредба, уреждаща споделянето на радиочестотния спектър между потребителите и операторите, е под контрола на Европейския съюз. Универсалният достъп до високоскоростни комуникации зависи до голяма степен от това споделяне на честоти. Подкрепих този доклад относно политиката в областта на радиочестотния спектър, тъй като той поставя основите за универсално покритие с мобилен интернет. На 1 януари 2013 г. 800 MHz-овата честотна лента ще започне да се използва за мобилен интернет и ще предостави на потребителите на безжични услуги висококачествен достъп, като по този начин ще намали информационното „цифрово“ разделение. Този проект отива и още по-далеч, като до 2015 г. ще предостави нова честотна лента в диапазона 1,5 до 2,3 GHz.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих доклада. Радиочестотният спектър служи за задоволяване на най-различни обществени интереси в държавите-членки. Във връзка с това съществуват редица национални и регионални особености, които следва да се вземат под внимание. Спорно е дали Европейският съюз може да балансира тези интереси еднакво добре и ефикасно както неговите държави-членки. По тази причина (и с оглед на разпределението на правомощията, определени в член 9, параграф 1 на Рамковата директива) отхвърлям съгласуваното всеобхватно планиране и управление на радиочестотния спектър на европейско равнище.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) На съвременния етап, когато новите технологии играят все по-важна роля, е от жизненоважно значение всички европейски граждани да имат равни условия за достъп до цифрови технологии и широколентови комуникации, независимо дали живеят в селски или градски райони. Следователно току-що приетите Програма в областта на цифровите технологии, цифровата икономика и този документ – първата програма за политика от пет години насам – са от жизненоважно значение за развитието на вътрешния пазар. Целта е европейският телекомуникационен сектор да си възвърне водещата роля и да повиши производителността, сближаването, конкурентоспособността и достъпа до единен пазар.
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Европейският съюз е най-голямата световна икономика и въпреки това изостава от други международни участници в цифровата стратегия и цифровата икономика. Европа трябва да предприеме инициативи в областта на широколентовите комуникации и използването на интернет, за да поеме водещата роля в развитието на тази област. Безжичните широколентови комуникации са от ключово значение, за да гарантираме, че всички граждани имат достъп до съвременни, иновативни услуги. Трябва да преодолеем информационното „цифрово“ разделение и да гарантираме, че до 2020 г. всички европейски граждани ще имат достъп до високоскоростни широколентови комуникации. Мобилните широколентови комуникации заедно с, наред с други неща, смартфони, преносими компютри тип таблети и електронни ключове, играят все по-важна роля за предоставянето на услуги и иновации в други области, като например здравеопазване, образование, култура и публична администрация. Трябва също така да гарантираме, че новите потребителски технологии и оборудване са достъпни. Що се отнася до радиочестотния спектър, политиката ни трябва да има реалистични, но все пак амбициозни цели, така че европейските дружества да могат да се конкурират на световния пазар на една по-солидна база.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Докладчикът, Gunnar Hökmark, счита, че е от решаващо значение да се запазят непроменени датите, определени от Комисията (например честотната лента от 800 MHz да бъде достъпна за електронни съобщителни услуги до 1 януари 2013 г.). Всяко изключение или дерогация трябва да бъде предоставяно единствено по чисто технически причини, като трябва да се отчитат специфичните нужди за целите на сигурността и отбраната. Честотните ленти, които вече са определени от Комисията, следва да бъдат освободени до 1 януари 2012 г. съгласно предложението на Комисията. Съюзът трябва да полага усилия за предоставянето на повече радиочестоти за мобилни услуги, с цел за поне 1 200 MHz. Необходимо е да се установят правилните принципи, които могат да позволят освобождаването на допълнителни честотни ленти в бъдеще. Подкрепям докладчика и поради тази причина гласувах „за“.
Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Икономическото възстановяване се основа, наред с другото, върху използването на нови технологии и цифровата икономика. Макар Европейският съюз да си е поставил амбициозни цели в знаковата си инициатива, озаглавена „Програма в областта на цифровите технологии“, като например широколентово покритие за всички граждани на Европейски съюз до 2013 г., със скорости от 30 Mbps или повече до 2010 г., той все още изостава зад САЩ и Япония по отношение на конкурентоспособността. Поради тази причина освобождаването на големи диапазони от радиочестотния спектър, за да се позволи бързо развитие на нови услуги и високоскоростен достъп до интернет чрез мобилни връзки, предлагащи на гражданите висок капацитет, е първа практическа стъпка. Това е технически, но необходим параметър, за да можем да проправим пътя към по-висока производителност, сближаване, конкурентоспособност и достъп до единен пазар за европейската промишленост като цяло и именно поради тази причина подкрепих доклада.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Настоящият доклад е свързан с предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за формулиране на първата програма за политика в областта на радиочестотния спектър. Тази програма е съществена стъпка за гарантиране на ефективното и оптимално използване на този ограничен ресурс. Политиката в областта на радиочестотния спектър заема изключително важно място в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и е от ключово значение за постигането на целите на политиката от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тази програма има за цел не само създаването на конкурентен и жизнен европейски сектор за предоставяне на широколентови услуги и оборудване, но и създаването на среда, която допринася за развитието на паневропейски услуги. Мобилните широколентови комуникации играят все по-важна роля при предоставянето и обновяването на услугите в други области като здравеопазване, образование, култура и публична администрация. Хармонизирането на честотите ще намали разходите за разполагане на мобилни мрежи, както и разходите на потребителите за мобилни устройства, и ще увеличи конкуренцията и възможностите за избор на потребителите. Освен това то ще намали вредните трансгранични интерференции и смущения. Поради всички тези причини подкрепих формулирането на програма за политика в областта на радиочестотния спектър.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) В контекста на икономиката на знанието, съобщителните мрежи могат да насърчат развитието на вътрешния пазар. За тази цел широколентово покритие за целия Европейски съюз, включително най-отдалечените райони, ще допринесе съществено за това Европейският съюз да бъде интегрирано пространство за споделяне на информация, потвърждавайки целта си да има най-съвременна цифрова икономика. Поради тази причина подкрепих този доклад.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Беше посочено – и съвсем основателно – че радиочестотният спектър е оскъден ресурс. Искам да подчертая, че той също така е и споделен ресурс, с други думи, ресурс, върху който никой не може да претендира за изключителна собственост или „право“. Ако той е както споделен, така и оскъден ресурс, трябва да разберем как се използва днес; с други думи, трябва да проучим задълбочено всички заинтересовани страни по отношение на радиочестотния спектър, включително гражданската защита и военните.
Днес този ресурс далеч не се използва оптимално. Следва да насърчим използването на технологии, които позволяват съвместно съществуване на различни услуги. Нека също така не забравяме, че не всички начини на използване са непременно търговски по своята същност и следователно не е задължително те да носят печалби –имам предвид например използването на радиочестотния спектър за културни или публични услуги.
Viktor Uspaskich (ALDE), в писмена форма. – (LT) Това е много актуален въпрос за Литва. Имаме най-плътната мрежа от точки за интернет достъп – страната ми е с население от 3,2 млн., 2,1 млн. от които използват интернет. Имаме също така един от най-високите проценти на навлизане на мобилни комуникации. Това несъмнено са положителни промени. Връзката с Европа има потенциала да спомогне международните дружества да бъдат убедени за открият магазини и да инвестират в Литва. Други възможни предимства включват поставянето на медицински диагнози от голяма разстояние, интелигентни електроразпределителни мрежи и по-голяма политическа отчетност на местно равнище. Все пак нека не губим фокуса си, нека да определим приоритетите си добре. Въз основа на този доклад основната цел на програмата за политика в областта на радиочестотния спектър е широколентово покритие от 2013 г. за всички европейски граждани и високоскоростен интернет от 2020 г. Не забравяме ли обаче онези един милион европейци, които живеят в риск от бедност? Двадесет процента от литовците живеят в бедност. Това е твърде голям процент за нация като нашата. В моята страна и в цяла Европа има семейства, за които е трудно да осигурят прехраната си и образование на децата си и дори не си и помислят да закупят компютър, да не говорим за високоскоростен широколентов достъп. Насърчаването на радиочестотния спектър на Европейския съюз не следва да оставя на заден план нуждите на най-бедните в Европа.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих програмата за политика в областта на радиочестотния спектър (RSPP) на Комисията, защото считам, че до 2020 г. всички граждани на Европейския съюз следва да имат достъп до по-бърза широколентова връзка. Програмата за политика в областта на радиочестотния спектър ще гарантира намаляване на „цифровото“ информационно разделение чрез въвеждането на мерки, които да предоставят по-бърз достъп до интернет на всички граждани и предприятия. Това ще бъде от полза най-вече за хората, живеещи в селски или отдалечени райони на Европейския съюз, които понастоящем имат ограничена или нямат изобщо връзка с интернет. Тази подобрена мрежа ще допринесе също така цифровата икономика на Европа да бъде по-конкурентоспособна, като надеждата е да бъде развита иновативна и творческа среда, която да насърчава бъдещ напредък в цифровите технологии.
Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Радиочестотите са национално богатство. Поради тази причина европейското законодателство трябва да зачита суверенитета на държавите-членки, когато търси общ европейски интерес при използването на тези честоти. От друга страна, интересите на Словакия са в съответствие с тези на други държави-членки. Гражданите и предприятията ще извлекат ползи от използването на честотите, освободени за висококачествен и високоскоростен пренос на данни. Европейската координация е важна в тази област, защото интернет технологиите не се ограничават от граници, а ползите от тях се увеличават паралелно с броя на потребителите. Целта на това предложение беше да постави началото на решаването на проблема с освободените честоти възможно най-скоро, за да осигури на Европа предимство пред останалите силни икономики. Това ще създаде нови работни места, нови услуги и ще привлече нови инвестиции в Европа.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на доклада. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура. Вследствие на това той привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Споменатите изменения изискват и съответното изменение на Правилника за дейността на Европейския парламент, което ще бъде постигнато с този доклад.
Jean-Luc Bennahmias (ALDE), в писмена форма. – (FR) През последните седмици се говори много за ролята на представителите на интереси в Европейския парламент. Откакто четирима членове на ЕП бяха обвинени, че са приели пари от „фалшиви“ представители на интереси в замяна на внасяне на предложения за изменения, институцията се опитва да направи по-ясни и да реформира правилата да дейността на представителите на интереси в Парламента. Взаимоотношенията на членовете на ЕП с представителите на интереси отдавна са предмет на нестихващо подозрение, поради което беше създаден първия регистър на представителите на интереси през 1996 г. Днес този регистър, в който представителите на интереси трябва да се регистрират, е в процес на реформиране. Процесът на „доброволна“ регистрация е на практика задължителен, тъй като само на регистрирани представители на интереси се предоставя достъп до Парламента. Също така, аз приветствам приемането на „законодателен отпечатък“: идеята да се публикуват имената на лицата, с които са проведени срещи в процеса на изготвяне на доклади е по мое мнение една съвсем нормална мярка за прозрачност. Жалко е обаче, че Съветът, за разлика от Комисията, не се е включил в инициативата.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото е необходимо да се внесат изменения в Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията. Бих искал да подчертая, че след влизането в сила на Договора от Лисабон правомощията на Парламента са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура. По този начин той привлича вниманието на дори още по-голям брой представители на интереси, които от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността Парламентът и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Този регистър трябва да зачита правото на членовете на ЕП да изпълняват своя парламентарен мандат без ограничения и не пречи на техните избиратели да получат достъп до сградите на Парламента.
Vito Bonsignore (PPE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като считам, че всички мерки, целящи да поощрят и увеличат прозрачността в работата на Парламента, трябва да се приветстват. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в много области по обикновената законодателна процедура. По този начин работата на Парламента привлича вниманието на все по-голям брой представители на интереси, които представляват за членовете на ЕП важен източник на информация. Следователно аз приветствам предложението за воденето на общ регистър с цел да се упражнява контрол върху организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Zuzana Brzobohatá (S&D), в писмена форма. – (CS) Внесените изменения в Правилника за дейността са в отговор на корупционните практики, разкрити през последните месеци, когато трима членове на ЕП приеха предложение за подкуп от разследващи журналисти. Невъзможно е да се мисли, че членовете на ЕП няма да бъдат подложени на обществен контрол по отношение на интересите, които защитават в ролята си на длъжностни лица, или натиска, на който са подложени, и кой им оказва такъв натиск. По тази причина аз искрено приветствам въвеждането на общия регистър на представителите на интереси и лобиращите организации. Европейската комисия вече е въвела такъв регистър, съответно Европейският парламент просто разширява приложното му поле, като включва членовете на ЕП, длъжностни лица и други служители на Европейския парламент. Регистърът ще включва информация относно контактите между такива лица и представителите на интереси и ще е достъпен за широката общественост. Подобна система вече е въведена в Конгреса на САЩ и опитът там показва, че това е една разумна мярка срещу корупцията. Изразявам твърдо убеждение, че разширяването на регистъра ще бъде вдъхновение и за парламента на Чешката република. Въвеждането на такъв регистър в Чешката република ще представлява решителен принос за развитието на чешката политика.
Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Създаването на общ регистър за прозрачност е една наистина важна крачка напред, очаквана отдавна от европейските граждани. Институциите на ЕС, независимо дали са сформирани чрез избори, вземат решения, които оказват влияние върху ежедневния живот на гражданите. В една демократична система, каквато ЕС се стреми да бъде, е напълно естествено да съществува високо ниво на прозрачност на процеса на вземане на решения.
В допълнение, този общ регистър за прозрачност опростява процедурата и за представителите на интереси, тъй като ще представлява едно средство за регистрация, вместо две, както е в момента. От друга страна, трябва да се признае, че този регистър не е адекватен инструмент за решаване на проблема с корупцията. Аз не считам обаче, че основната цел на регистъра е единствено борба с корупцията, тъй като случаите на корупция са малко и не са често явление.
Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – (EN) Членовете на ЕП от Партията на независимостта на Великобритания (UKIP) се въздържаха по това гласуване, не защото не искаме прозрачност, а защото тези предложения са неадекватни и да се гласува „за“ би представлявало одобрение на неадекватни разпоредби.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Подкрепям това решение, защото то представлява един значителен принос за увеличаване на прозрачността чрез одобряване на сключването на споразумение между Парламента и Комисията във връзка със създаването на общ регистър за прозрачност. В една представителна демокрация е важно институциите на Съюза да могат да установят и поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с обществеността, нейните представителни сдружения и гражданското общество.
След увеличаването на правомощията на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон е от жизненоважно значение, в интерес на прозрачността, да се води общ регистър между Парламента и Комисията за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. По тази причина е необходимо да се модифицира Правилникът за дейността на Европейския парламент, за да се наложи задължителното водене на регистър на всички представители на интереси, които контактуват с членовете на Парламента, европейските институции и техните служители. Тези данни ще бъдат достъпни за широката общественост.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който предлага регистъра на групите по интереси да обхваща всички различни европейски институции. Към този момент повече от 1 700 организации са акредитирани като групи по интереси в Европейския парламент и 3 900 в Комисията. Ако човек иска да може да отправи валидни коментари по тема от техническо естество, той обикновено търси информация от хората, които знаят най-много по тези въпроси. Винаги е било така и ще продължи да бъде така и в бъдеще. Лобитата играят полезна и съществена роля в законодателния процес, при условие че има прозрачност. За да се постигне това, приетият доклад установява нови правила и създава „регистър за прозрачност“ който е общ за Комисията и Парламента. Гражданите ще могат да намерят изчерпателна информация за различните лица за връзка с институциите на ЕС. Тази система на принципа „обслужване на едно гише“ ще улесни регистрирането на представителите на специални интереси, независимо дали от търговски организации или организации с нестопанска цел. Парламентът също така иска най-вече всички срещи между членове на ЕП и групи по интереси по конкретен въпрос да се упоменават в края на докладите. Жалко, че регистрацията не е задължителна, но както гласи поговорката: „По-добре бавно, но сигурно“.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност, защото принципът на прозрачност следва да ръководи всички, които участват в процесите по вземане на решения и прилагането на политиката на ЕС.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Общият регистър за прозрачност след сключването на междуинституционално споразумение относно прозрачността между Парламента и Комисията води до изменение на Правилника за дейността, така че да включи новата ситуация и да може да работи в основния правен инструмент на Парламента. След като гласувах в полза на сключването на споразумението, подкрепям и процедурните изменения.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Прозрачността е право на гражданите и помага да се поддържа доверието в европейските институции: в Парламента, Комисията и Съвета. Докладът, изготвен от г-н Casini, е относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност между Европейския парламент и Комисията. След ратификацията на Договора от Лисабон Парламентът е съзаконодател в почти всички области. Така Парламентът заедно с Комисията решиха да се създаде общ регистър за вписването и контрола на лицата и организациите, които оказват влияние в изготвянето и/или прилагането на политиките на ЕС. Наистина прозрачността е от първостепенно значение за функционирането на европейските институции, а често липсва. Европейската общественост изисква високо равнище на прозрачност от своите представители не само на теория, но най-вече на практика. ЕС трябва да даде пример по отношение на прозрачността на своите институции, така че приветствам измененията, предложени от докладчика, на Правилника за дейността на Европейския парламент в съответствие с решението на Председателския съвет от заседанието на18 ноември 2010 г.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Предложението за изменение на Правилника за дейността на Европейския парламент има за цел създаване и водене на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.
Настоящата система, на която се основава предложението, беше създадена и приложена от Парламента през 1996 г. Парламентът беше първата институция на ЕС, която го направи, последван от Комисията, която прие подобни цели през 2008 г. Системата се изменя в съответствие с настоящите проблеми, свързани с твърдения за лобиране, които засегнаха Парламента. Този път обаче доводите са различни, с акцент върху новите правомощия на Парламента след влизането в сила на Договора от Лисабон.
Прозрачността на институциите, тяхното функциониране и решенията на техните представители следва да бъдат естествена част от демокрацията. Мерките за повишаване на прозрачността следователно са добре дошли и необходими. Не е ясно обаче, че това ще бъде резултатът от всички изменения, предложени тук. Въпреки че подкрепяме някои от предложените мерки, ще следим тяхното прилагане, за да оценим бъдещите им резултати.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът се отнася до създаването и воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.
Основан на съществуващите системи, създадени и приложени от Парламента през 1996 г. и от Комисията през 2008 г., той цели да се справи с настоящите проблеми, въпреки че аргументът за това в доклада са новите правомощия на Европейския парламент след влизането в сила на Договора от Лисабон.
Някои аспекти са положителни, но имаме сериозни съмнения относно други изменения. Подкрепяме по-голяма прозрачност, но не винаги е ясно, че това е целта на всички приети изменения. Ще видим как ще се прилага в бъдеще.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат.
В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Една от важните необходими корективни мерки е подобряване на правилата относно отчитането на разходите за лобистка дейност. Настоящото законодателство позволява на лобистите да отчитат много по-малко от действителните. Също толкова важна е прозрачността по отношение на финансовите средства, от които дадено лобистко и консултантско дружество извлича приходите си.
Lorenzo Fontana (EFD), в писмена форма. – (IT) Искам да поздравя г-н Casini за отличната му работа. Ще гласувам в подкрепа на неговото предложение за създаване на регистър на лобистите, за да се повиши прозрачността в европейските институции. Надявам се обаче, че представителите на регионите например ще получат нужното признание.
Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Като се има предвид, че групите за натиск, независимо дали представляват частни, или обществени интереси, играят неоспорима роля в европейските дела, трябва да има по-голяма прозрачност в отношенията им с нашата институция. Според мен следва да е задължително да бъдат включени в регистъра за прозрачност. Подкрепям по-специално идеята за „законодателни отпечатъци“, които ще позволят да се регистрират срещите на лобистите с парламентаристите по време на законодателния процес. Наистина е изключително важно да направим всичко възможно да върнем или укрепим доверието на гражданите във функционирането на европейските институции и това е посоката, в която регистърът съвсем правилно ни отвежда.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Одобрих документа, защото връзките между европейските институции и политическите отговорници, от една страна, и гражданското общество и представителните организации, от друга страна, са обхванати и насърчавани от Договора за ЕС, и по-специално от член 11, параграфи 1 и 2 от него: 1. Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза. 2. Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които, от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Отбелязва се, че регистърът трябва да зачита правото на членовете на ЕП да изпълняват своя парламентарен мандат без ограничения и да не пречи на техните избиратели да получат достъп до сградите на Парламента. Освен това той няма да засегне правомощията или прерогативите на страните и няма да окаже въздействие върху техните организационни правомощия.
David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Приветствам доклада. След ратификацията на Договора от Лисабон, правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Европейският парламент и Комисията дават добър пример чрез създаването на общ регистър за прозрачност за акредитиране на лобисти и други групи по интереси. Също толкова важно е Съветът да се присъедини към инициативата. Изискването членовете на ЕП да регистрират срещите си с лобисти по законодателни въпроси приложено към докладите е също важна стъпка към по-голяма прозрачност, която е необходима в този вид взаимоотношения, за да се избегнат ситуациите, възникнали в миналото.
Louis Michel (ALDE), в писмена форма. – (FR) Не гласувах в подкрепа на доклада Casini относно създаването на общ регистър за прозрачност. Считам, че създаването на такъв регистър е нарушаване на свободата, с която следва да се ползват всички политици. Всички парламентаристи носят политическа отговорност за своите решения и становища. Те се наказват от избирателите.
Alexander Mirsky (S&D), в писмена форма. – (EN) Приложното поле на регистъра обхваща всички дейности, извършвани с цел оказване на пряко или непряко влияние върху изготвянето или прилагането на политики и процесите на вземане на решение на европейските институции. От всички организации, независимо от техния правен статус, които участват в дейности, попадащи в обхвата на регистъра, се очаква да се регистрират. В комисията по конституционни въпроси мнозина от всички партии подчертаха колко е важно Съветът да стане част от системата. Гласуването на комисията по конституционни въпроси е важна стъпка напред, но работата ни по прозрачността продължава. Подкрепям доклада на Carlo Casini и гласувах в полза.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Не само Европейският парламент, но и Европейският съюз като цяло страда от огромен проблем с доверието. Въпреки че Парламентът най-накрая постигна споразумение относно регистъра за прозрачност, без съмнение под натиска на последния скандал, свързан с лобирането, този регистър ще бъде безсилен. Ще бъде необходимо да се регистрира не само цялата работа, предприета за предприятия или за международни дружества, но и цялото платено лобиране за групи по интереси, като например професионални организации и синдикати.
Гражданите имат право на прозрачност, защото съществуването на лобистките групи се дължи на техния задължителен принос. Пълното обявяване следва да включва не само заплати, но също хонорари, покани за вечеря и т.н. Тъй като тези мерки са стъпка в правилната посока, гласувах в полза на доклада.
Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Създаването на общ регистър за прозрачност и подобряването на всички правила относно прозрачността в Европейския парламент са необходими за повишаване на доверието на гражданите в дейността на Парламента и за гарантиране на необходимата прозрачност на дейността. Гласувах в подкрепа и на двата доклада Casini и с нетърпение очаквам възможно най-силните предложения от работната група на Европейския парламент относно прозрачността и регулирането на лобистката дейност.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Връзките между европейските институции и политическите отговорници, от една страна, и гражданското общество и представителните организации, от друга страна, са обхванати и насърчавани от Договора за ЕС. След ратификацията на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които, от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. Необходимо е обаче да се създадат механизми за вписването и контрола. Предвид посоченото гласувах в полза на доклада относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз.
Phil Prendergast (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепям доклада относно сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно общ регистър за прозрачност. Всеки, който желае да повлияе на процеса на вземане на решения и прилагането на политиките на европейско равнище, се очаква да се включи в общия регистър, което ще улесни и регистрацията, и достъпа до информация за лобистите. На тези, които не се регистрират, ще бъде отказан дългосрочен достъп до Европейския парламент. Това е първата стъпка към прозрачни отношения между европейските институции и лобистите. Регистрацията следва да бъде задължителна и Съветът също следва да се присъедини към споразумението възможно най-скоро.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) След Договора от Лисабон Парламентът стана съзаконодател в почти всички области, като по този начин привлече вниманието на много представители на интереси. Предвид това и в интерес на прозрачността, която следва да ръководи диалога между въпросните заинтересовани страни и институциите на Съюза, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на лицата и организациите, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. За целта са необходими изменения на Правилника за дейността, в чиято подкрепа гласувах.
Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Трябва да се борим за прозрачност в европейските институции и в това отношение приветствам споразумението с Комисията, с което най-накрая се създава общ регистър на групите по интереси на европейските институции.
Искам само да отбележа, че съжалявам за нежеланието на Съвета да се включи в общия регистър. Необходимо ли е да се гледа назад и да се защитава липса на прозрачност вместо откритост? Но представителите на държавите-членки имат задължение също да осигуряват информация и прозрачност в отношенията си с европейските граждани. Имам и едно желание за бъдещето. Считам, че е от съществено значение постепенно да преминем към американски тип система, която има 65-годишен опит и която се основава на публикуването на ключови документи от лобистите (например всички договори на стойност повече от 10 000 щатски долара).
И последен коментар за законодателните отпечатъци, които са добра идея на теория, но не и на практика. Не защото ще подкопаят принципа на независимост на парламентаристите, а по-скоро защото ще доведат до безкрайни обсъждания в парламентарните комисии на мотивите за избора и честотата на срещите с даден лобист в сравнение с друг. В заключение, важното е да създадем ефективна и стабилна система. Все още сме далеч от това.
Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Полезно е да се чуят мненията на различните заинтересовани страни, когато европейският законодател изготвя и приема законодателен акт. Но за да определим количествено влиянието, трябва да имаме задължителна регистрация на всички лобисти в регистър, който е общ за всички институции.
Току-що приетият текст представлява интересна първа стъпка към определяне на различните видове лобисти и сумите, които използват в опит да повлияят на решенията, които се вземат. Тя трябва да се разработи допълнително. Съветът също следва да участва в общия регистър, който следва да бъде задължителен и да служи като динамичен инструмент за гарантиране на прозрачността на процеса на вземане на решения. Това е в интерес на европейската демокрация.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Връзките между европейските институции и политическите отговорници, от една страна, и гражданското общество и представителните организации, от друга страна, са обхванати и насърчавани от Договора за ЕС. Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза. По-конкретно, институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.
С приемането на Договора от Лисабон правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура. В светлината на това развитие Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. За да се отчетат измененията в съществуващите права и задължения, както и създаването на нови права и задължения на депутатите, приетата днес резолюция застъпва необходимостта от изменение на Правилника за дейността на Парламента.
Oreste Rossi (EFD), в писмена форма. – (IT) Първоначално бяхме против доклада, тъй като предвиждаше едни и същи правила за лобистите и публичните органи, включително представителите на регионите в ЕС. В резултат на нашите искания обаче докладът беше изменен. Считаме, че е правилно да се създаде кодекс за поведение за тези, които имат достъп до Парламента от името на частни сдружения или предприятия, както и да не се прилагат същите правила по отношение на църкви, политически партии, профсъюзи и публични органи. Затова гласувахме в подкрепа на доклада.
Niki Tzavela (EFD), в писмена форма. – (EL) Докладът Casini подчертава значението на изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност. Гласувах в полза на доклада, който потвърждава значението, което европейските институции отдават на прозрачността, защото споделям мнението, че създаването на регистъра ще помогне да се контролират всички организации и лица, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Подкрепих днешния доклад, който призовава за създаването на общ регистър на лобистите и групите по интереси. Това е първа стъпка към по-голяма прозрачност в Европейския парламент и Комисията. „Регистърът за прозрачност“ ще улесни достъпа на граждани, които желаят да намерят конкретна информация за организациите и лицата, които имат контакт с членове на ЕП и служители в Комисията. Парламентът показа ясно, че регистрацията на лобистите, които искат да се срещат с депутати, ще бъде задължителна отсега нататък. Окуражен съм от сигнала на Съвета, че също ще разгледа мерки за въвеждане на такъв регистър, и го призовавам да го направи незабавно.
Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Casini. Прозрачността в дейностите, които включват европейските институции, макар и опетнена неотдавна, е предпоставка за легитимността и основен фактор за създаването на подходящи, открити отношения с представителните организации. Затова считам, че създаването на общ регистър на Парламента и Комисията, който да събере цялата информация за организациите и лицата, които имат контакт с институциите, не само ще рационализира бюрократичните процедури с единната регистрация, но също така ще представлява явно подобрение, което води към все по-открит и прозрачен диалог с лобистите.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Той е първа стъпка към осигуряването на повече прозрачност в работата на институциите и гарантиране на спазването на правилата на публичната администрация на Съюза. Регистърът за прозрачност, както ще се нарича отсега нататък, не е задължителен, но лобиращите лица или организации ще бъдат принудени да се регистрират, ако желаят разрешение да получат достъп до Европейския парламент. Регистрираните субекти също така ще трябва да декларират източниците на своите приходи и интереси, както и представените законодателни предложения. Това ще увеличи прозрачността и ще осигури по-изчерпателна информация за лицата или организациите, които се свързват с членове на Европейския парламент във връзка с определени въпроси или с конкретни предложения. Вярвам, че ще продължим разговорите със Съвета, така че той да се присъедини към регистъра за прозрачност и този регистър да стане общ регистър за трите институции.
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. – (PT) Между Парламента и Комисията съществуват приблизително 4 600 организации, акредитирани като групи по интереси. След приемането на Договора от Лисабон правомощията на Парламента бяха засилени, като той стана съзаконодател в почти всички области съгласно обичайната законодателна процедура. Това привлече вниманието на още по-голям брой представители на групите по интереси.
Този доклад, в подкрепа на който гласувах, следва институционалното споразумение за създаването на съвместно пространство за регистрация и упражняване на контрол над лобистите и другите групи по интереси в Комисията и Парламента. Общият регистър за различните институции ще бъде създаден с цел да се допринесе за по-голяма прозрачност, като в него ще бъдат диференцирани групите по интереси, представляващи гражданското общество и публичните органи.
Също толкова важно за прозрачността е и създаването на система за задължително деклариране на всички срещи между регистрирани организации и членове на ЕП, които отговарят за съответното законодателство и това трябва да бъде отбелязано в приложение към съответните доклади или препоръки. Не по-малко важно е и Съветът да се присъедини към регистъра.
Gerard Batten, John Bufton, David Campbell Bannerman и Derek Roland Clark (EFD), в писмена форма. – Членовете на ЕП от Партията за независимост на Обединеното кралство се въздържаха при това гласуване, не защото не искаме прозрачност, а защото тези предложения са незадоволителни и да се гласува за тях би означавало да се одобрят незадоволителни разпоредби.
Sergio Berlato (PPE), в писмена форма. – (IT) Създаването от Парламента и Комисията на общ регистър за обединяване на „едно гише“ на цялата информация за участниците, които поддържат контакти с институциите, е стъпка напред по пътя към по-голяма прозрачност. Прозрачността в политическите институции е, по мое мнение, от ключово значение за открития диалог с гражданското общество. Всъщност, създаването на гаранции, че становищата и информацията в различните сектори, в които Съюзът осъществява дейност, могат да се огласяват и да се дискутират публично, като паралелно с това се осигурява мониторинг на организациите и физическите лица, които активно участват в изготвянето и прилагането на политиките на ЕС, са важни фактори в демократичния живот на институциите.
Бих желал, въпреки това, да изразя някои възражения. Не съм съгласен с изключването на редица участници от обхвата на регистъра, например социалните партньори и местните, регионалните и общинските органи. Тяхното изключване е неоснователно, защото тези участници имат конкретни интереси и играят също толкова важна роля при вземането на решения, както много от другите представителни сдружения. Също така смятам, че изискваната информация трябва да се конкретизира по-ясно, за да не се дава повод за различни интерпретации, както се случва в настоящата ситуация.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Ние трябва да упражняваме контрол над това как се вземат решенията, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Европейският парламент беше първата европейска институция, която разгледа явлението, свързано с нарастващия брой групи по интереси на европейско равнище, и следователно е необходимо да се изследват последиците в резултат на тази еволюция. След изборите за Европейски парламент беше създадена нова работна група между Парламента и Комисията, която през ноември 2010 г. успя да приеме проект на споразумение относно създаването на регистър за прозрачност. Според новия проект регистрацията не е задължителна, но към настоящия момент достъп до сградите на Европейския парламент се разрешава единствено на регистрираните групи по интереси. Общият регистър гарантира най-широкото участие на всички категории субекти и улеснява нетърговските организации при осъществяването на тяхната работа. Вярвам, че този общ регистър е още една стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции и също така ще увеличи доверието на гражданите в работата на институциите.
Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като е важно въпросът да бъде изяснен в един период, през който ролята на лобистите продължава да дава поводи за сериозни дебати, а понякога за догадки сред европейските граждани. Съжаляваме обаче, че регистрацията на организациите не се приема като задължителна, особено при положение, че тя представлява de facto задължение за регистрация с цел получаване на карта за достъп до сградите ни. От друга страна, стремежът ни беше да гарантираме, че представителствата на местните, регионалните и общинските органи в европейските институции няма да бъдат засегнати от тази мярка, въпреки предвиденото в първоначалния текст. Ние считаме тези структури за пряко производни на демократично избрани органи. Те представляват общия интерес и следователно трябва да бъдат разграничени от лобистите, които защитават индивидуални интереси. Независимо от това регистърът е важна стъпка напред, защото в много области липсата на прозрачност, която витае около ролята на лобистите, може да представлява реален проблем за демокрацията.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Това споразумение е първа, а безспорно и важна стъпка към по-голяма прозрачност посредством приемането на de facto задължителна регистрация на всички лобисти, които желаят да имат постоянен достъп до Парламента и Комисията, включително на цялата информация, която идентифицира правната структура и финансовите интереси на въпросните организации.
Съществуването на регистър на организациите и служителите, участващи във вземането на решения и прилагането на политиките на ЕС, по този начин утвърждава прозрачността в диалога между тези представители на гражданското общество и институциите на Съюза, като същевременно установява задължителни мерки в случай на неспазване на кодекса за поведение, включен в приложението към споразумението.
Надявам се, че скоро ще бъде направена и втората стъпка към създаване на по-строги стандарти, които гарантират последователност в публичната администрация на ЕС и утвърждават нейните институционални правила.
Съжалявам, че Съветът все още не е участник в споразумението и не се е включил в регистъра за прозрачност, тъй като това влияе върху вероятността да се постигне необходимото равнище на прозрачност на всички етапи от законодателния процес в ЕС. Бих желал да ви припомня, че нивото на прозрачност на политическите институции във все по-голяма степен се свързва с тяхната легитимност.
Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Аз подкрепих този доклад, който създава общ регистър на лобистите (регистър за прозрачност) между Европейския парламент и Комисията. Обхватът на регистъра включва много дейности, извършвани с цел оказване на пряко или непряко влияние върху изготвянето или прилагането на политики и процесите на вземане на решение в европейските институции. Очаква се да се регистрират всички организации, които участват в дейности, попадащи в обхвата на регистъра, независимо от техния правен статус. Споразумението с Европейската комисия урежда единствено доброволната регистрация, въпреки че лобистите, които не са включени в общия регистър, вече няма да могат да получат пропуски за дългосрочен достъп до Европейския парламент. Следващата стъпка ще бъде разширяването на общия регистър, така че да бъдат включени всички институции на ЕС, и убеждаване на Комисията и Съвета да направят регистъра задължителен. Нуждаем се от ясни правила, за да предотвратим оказването на влияние от лица и организации, по непрозрачен начин, в процеса на вземане на решения в ЕС.
Christine De Veyrac (PPE), в писмена форма. – (FR) Приветствам приемането на доклада на г-н Casini за въвеждането на общ регистър за прозрачност за Парламента и Комисията. Въвеждането на публичен регистър, в който лобитата трябва да се впишат, ако желаят да имат достъп до тези две институции, представлява истински демократичен напредък в полза на гражданите. В този смисъл бъдещото задължение на докладчиците да оповестяват публично имената на лобитата, с които са провели срещи, е още една стъпка в посока на пълната независимост на Европейския парламент и ще гарантира балансираното представяне на интересите на всички европейски граждани.
Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад, в който се предлага списъкът на групите по интереси да бъде общ за всички различни европейски институции. Към настоящия момент над 1700 организации са акредитирани като групи по интереси в Европейския парламент и техният брой в Комисията е 3900. Ако имате желание да дадете обоснован коментар по въпроси от техническо естество, обикновено търсите информация от хората, които са най-добре запознати с тези въпроси. Винаги е било така и ще продължи да бъде така и занапред. Лобитата играят съществена роля в законодателната работа, при условие че съществува прозрачност. За да се постигне това, приетият доклад установява нови правила и създава „регистър за прозрачност“, който е общ за Комисията и Парламента. Гражданите ще намерят изчерпателен набор от информация за различните лица за контакт в институциите на ЕС. Тази система на „обслужване на едно гише“ ще улесни регистрацията на представителите на специални интереси, независимо дали те са от търговски или нетърговски организации. Парламентът също така особено държи всички срещи на членовете на ЕП с групи по интереси по конкретен въпрос да бъдат упоменати в края на докладите. Съжалявам, че регистрацията не е задължителна, но както гласи поговорката: „Бързай бавно“.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада относно изменението на Правилника за дейността на Европейския парламент вследствие създаването на общ регистър за прозрачност, защото принципът за прозрачността трябва да бъде от водещо значение за всички лица, участващи в процеса на вземане на решения и прилагане на политиките на ЕС. Въпреки това мисля, че този регистър трябва да е задължителен и да обхване всички европейски институции.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) През 2006 г. Комисията предложи „обслужване на едно гише“ за регистрация на лобистите в Комисията и Парламента. В резолюция, приета на пленарно заседание на 8 май 2008 г., Парламентът приветства предложението и призовава за междуинституционално споразумение относно създаването на общ регистър между Парламента, Комисията и Съвета. Нещо повече, в същия период Парламентът предложи преговори по общ кодекс за поведение за лобистите и обсъждане на санкции, които да се прилагат в случай на нарушения.
По силата на това споразумение постоянният достъп до сградите на Парламента се разрешава единствено на регистрираните представители на интереси. Независимо от това общият регистър се стреми да гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита техните различни или специфични задължения. Обхватът на регистъра изключва социалните партньори, църквите, политическите партии и местните, регионалните и общинските органи, отчитайки техните конкретни характеристики.
Споразумението ще спечели много, ако Съветът се присъедини към него. Смятам, че Парламентът и неговите членове трябва първи да дадат пример по отношение на прозрачността в своята дейност и яснотата на целите си.
Гласувах „за“.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Прозрачността е основа на демокрацията. Обществото има право на нея и тя помага да се поддържа доверието в европейските институции: Парламентът, Комисията и Съветът. Този доклад, чийто проект е изготвен от г-н Casini, се отнася до сключването на междуинституционално споразумение между Парламента и Комисията за общ регистър за прозрачност. Бих искал да подчертая, че Парламентът беше първата институция, която анализира явлението, свързано с групите за политически натиск, като въведе регистъра за лобистите през 1996 г. През 2006 г. Комисията предложи създаването на общ регистър с „обслужване на едно гише“ за лобистите в Комисията и Европейския парламент в рамките на Европейската инициатива за прозрачност. Прозрачността наистина е от съществено значение за функционирането на европейските институции, които често биват обвинявани в липса на прозрачност. Европейското общество иска високо равнище на прозрачност от своите представители, не само на теория, но основно в практиката. В този смисъл приветствам приемането на проекта на споразумението за създаване на регистър за прозрачност и съм убеден, че това ще бъде важна стъпка напред към по отношение на прозрачността на европейските институции, като всяка вероятност ще допринесе за утвърждаването на европейския проект сред обществеността.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Нека започнем с допускането, посочено в доклада, че „прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата […]“. Прозрачността на институциите и яснотата на действията на техните представители трябва да бъдат иманентен елемент на реалната и истинската демокрация.
За съжаление знаем, че понякога има огромна разлика между приятно звучащите думи и реалните действия. Парламентът е първата европейска институция, която поставя за разглеждане темата за нарастващия брой лобита на европейско равнище, като въвежда регистър на представителите на групи по интереси през 1996 г.
Комисията по-късно започва инициативи в тази сфера и през 2008 г. е създадена работна група между Парламента и Комисията. През 2009 г. групата одобрява съвместна декларация и предложение за общ кодекс за поведение.
През 2010 г. нова работна група прие проект на споразумение относно създаването на регистър за прозрачност, който гарантира най-широкото възможно участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност. Важно е да се осъществява мониторинг на практическите резултати от този проект.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В доклада се казва, че „прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата […] “.
Често обаче е налице дълбока пропаст между теорията и практиката, макар че Парламентът е първата европейска институция, която се занимава с явлението на нарастващия брой групи по интереси на европейско равнище и по-конкретно, с последиците от това развитие върху законодателния процес. След различни доклади и задълбочени дебати Парламентът въведе свой регистър на групите по интереси през 1996 г.
Междувременно Комисията също започна инициативи, като през 2008 г. създаде съвместна работна група на високо равнище между Парламента и Комисията. През 2009 г. групата прие съвместна декларация и предложение за общ кодекс за поведение. След европейските избори беше учредена нова работна група между Парламента и Комисията.
През ноември 2010 г. работната група успя да приеме проект на споразумение относно създаването на регистър за прозрачност, който гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност.
Парламентът беше първата европейска институция, която разгледа явлението, свързано с нарастващ брой групи по интереси на европейско равнище, и особено последиците в резултат от тази еволюция за законодателния процес. Въпреки че регистрацията не е задължителна, тя може да се разглежда като „задължителна де факто“, тъй като постоянният достъп до сградите на Парламента се разрешава единствено на регистрираните представители. Все пак, желателно е в бъдеще да се постигне система на регистрация, която да е „задължителна де юре“.
Общият регистър гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност. Новото наименование – регистър за прозрачност – улеснява вписването на нетърговски организации в регистъра. Това ще бъде стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции, което по всяка вероятност ще допринесе за по-голяма легитимност на европейския проект сред гражданите на ЕС.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Всеизвестен факт е, че в Брюксел извършват дейност над 15 000 лобисти, които се опитват да влияят върху законодателните текстове, които се приемат там, както и че те се намесват на всички етапи от законодателния процес. Независимо от факта, че на тази дейност във Франция се гледа много негативно, не е съвсем незаконно групите по интереси, без значение дали са търговски, социални, профсъюзи и други, да дават гласност на своите гледни точки и експертни знания, особено пред по-малко запознатите социални работници и избраните представители. Следователно има смисъл тези лобита и техните представители да бъдат вписани в регистър, като трябва също така да се упоменават главните източници на финансирането им, особено ако те идват от европейския бюджет.
Регистрацията трябва да е задължителна не само за тези организации, но също така за всички групи извън Парламента, включително онези, за които е предвидено да изпълняват конкретна институционална роля, уредена в Договорите (профсъюзи, църкви, философски организации, местни органи и др.), включително групи, които изцяло или частично се състоят от членове на Парламента, като асоциацията „Европейски приятели на Израел“, тъй като в този случай те действат като групи по интереси, а не като парламентаристи. В това отношение споразумението, по което гласуваме днес, не отива достатъчно далеч по отношение на прозрачността.
Estelle Grelier (S&D), в писмена форма. – (FR) След скорошните събития, които откроиха потенциалните злоупотреби при лобирането, изглежда още по-необходимо да се увеличи прозрачността по отношение на работата на групите по интереси в европейските институции. Обединяването на списъците на лобистите, регистрирани в Парламента и Комисията, представлява първата стъпка към съставянето на изчерпателен регистър на лобитата, действащи в Брюксел, и като следствие, към по-голям достъп на гражданите до демократичните проверки и баланси в процеса на вземане на решения. Независимо от това, аз се борих, за да предотвратя налагането на тази мярка по отношение на представителствата на местните органи. В действителност смятам тези структури за пряко производни на демократично избрани органи (градски, ведомствени, регионални съвети и др.). Те представляват общите интереси и следователно трябва да бъдат разграничени от лобистите, които защитават частни интереси. В допълнение се надявам този регистър да се развие и един ден да стане задължителен, като включи всички лобисти, които действат в европейските институции. Идеята за прозрачност е от ключово значение за политиката на Европейския съюз и тя трябва да се разшири, за да обхване всички групи по интереси, които участват в неговото управление.
Roberto Gualtieri (S&D), в писмена форма. – (IT) Приемането на общ регистър за прозрачност след гласуването с явно мнозинство в комисията по конституционни въпроси е още една стъпка в посока на по-голяма прозрачност в парламентарната дейност. Публичен и достъпен онлайн общ регистър между Европейския парламент и Комисията ще улесни гражданите при проверките на различните заинтересовани участници, с които контактуват членовете на Европейския парламент.
Независимо от това споразумението се нуждае от още подобрения, тъй като регистрацията на участниците е все още на доброволна основа, макар и да е предпоставка за получаване на достъп до институциите. Следващата задача следователно ще бъде регистрацията да стане задължителна за всички лобисти. Ние също така очакваме, че, както другите европейски институции, Съветът ще се придържа към указанията на Парламента и Комисията и ще вземе участие в регистъра.
Juozas Imbrasas (EFD), в писмена форма. – (LT) Приветствах този доклад, защото прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Постигнатият резултат съответства на целите, установени от Парламента по най-съществените въпроси. Първо, въпреки че регистрацията не е задължителна – което беше целта на Парламента, тя може да се разглежда като „задължителна де факто“, тъй като постоянният достъп до сградите на Парламента се разрешава единствено на регистрираните представители на групи по интереси. Второ, Общият регистър гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита тяхната различна или специфична идентичност. Новото наименование – регистър за прозрачност – улеснява вписването на нетърговски организации в регистъра. Трето, новият механизъм осигурява допълнителна информация като например броя на отделните лица, участващи във всички дейности, свързани с регистъра, и равнището на средства на ЕС, получени от регистранта. Той също така ще предоставя разяснения по отношение на допустимите дейности, попадащи в обхвата на регистъра, и процесите, съгласно които ще бъдат обработвани жалбите. Смятам, че приемането на проекта на споразумението за създаване на регистър за прозрачност беше от съществена важност. Общият регистър ще бъде стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции, което по всяка вероятност ще допринесе за по-голяма легитимност на европейския проект сред гражданите на ЕС.
Agnès Le Brun (PPE), в писмена форма. – (FR) Над 1700 организации са акредитирани като групи по интереси в Европейския парламент и техният брой в Комисията е 3900. Тези организации към настоящия момент са вписани в два различни регистъра, по един за всяка институция. През 2008 г. Парламентът призовава тези регистри да се обединят, за да се улесни поддържането на данните. Между Парламента и Комисията беше постигнато институционално споразумение с цел създаване на общ регистър. Това споразумение очакваше да бъде одобрено и беше поставено на гласуване в европейския законодателен орган. Гласувах в подкрепа на текста, защото той ще допринесе за прозрачност по отношение на действията на групите по интереси. Вярно е, че съгласно настоящия текст, вписването в регистъра не е задължително, но Парламентът ще изисква такова вписване за всяка организация, която желае да ползва неговите сгради. Текстът също така предлага въвеждането на „законодателен отпечатък“ за лобиране чрез записване в приложение към всички законодателни актове групите по интереси, които са изиграли роля при тяхната подготовка. Очаква се общият регистър бъде достъпен онлайн през юни.
David Martin (S&D), в писмена форма. – Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Следва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и накрая как се разходват средствата, т.е. парите на данъкоплатците. Следователно правилата за лобиране са в крайна сметка въпрос на легитимност. Парламентът беше първата европейска институция, която разгледа явлението, свързано с нарастващ брой групи по интереси на европейско равнище, и особено последиците в резултат от тази еволюция за законодателния процес. След няколко доклада и обстойни разисквания Парламентът въведе своя регистър за представителите на интереси през 1996 г. Общият регистър ще бъде стъпка напред към по-голяма прозрачност в европейските институции, което по всяка вероятност ще допринесе за по-голяма легитимност на европейския проект сред гражданите на ЕС.
Jean-Luc Mélenchon (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Нито една група за оказване на политически натиск, която представлява търговски интереси, не следва да получи постоянен пропуск до европейските институции. Техният достъп до Европейския парламент трябва да бъде строго ограничен до срещите, които им се разрешават от парламентаристите и политическите групи.
Предлаганият регистър за прозрачност не е нищо по-различно от административна легитимация. Той служи за запазване на настоящата ситуация. Лобистите имат пред себе си ярко бъдеще. Гласувам против този лицемерен доклад и го порицавам. По-добре би било да накараме тези хора да декларират личните си връзки с медиите, както и своите парламентарни и административни връзки с Европейския парламент.
Nuno Melo (PPE), в писмена форма. – (PT) Парламентът и Комисията дават добър пример чрез създаването на общ регистър за прозрачност, който да осигури акредитиране за лобистите и другите групи по интереси. Нещо повече, задължителния характер на регистъра за всички лобисти, които желаят постоянен достъп до Парламента и Комисията, е важна стъпка за увеличаване на прозрачността в отношенията между тези организации и европейските институции. Още веднъж съжаляваме, че Съветът не се е включил към тези мерки.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Доброволният регистър е напълно безсмислен и няма да доведе до увеличаване на прозрачността. Освен това Съветът на министрите все още не участва, което означава, че дори не са включени всички ключови законодателни. Дори ако Съветът бъде ангажиран, все още остават достатъчно празнини. По непотвърдени данни съществуват 1350 експертни групи, които работят по официални документи, публикувани от Комисията. Независимо от това, самоличността на членовете на тези консултативни органи, които заседават при закрити врати, остава строго пазена тайна.
Комисията в момента обръща по-голямо внимание на дейността на бившите членове на Комисията през периода непосредствено след като те напуснат Брюксел. Има ли обаче въведени контролни механизми в другата посока? Необходимо е само да се замислим за последното преместване от сдружението на музикалната индустрия към отдела за авторско право. Тъй като тези мерки са стъпка в правилната посока, гласувах в подкрепа на доклада.
Wojciech Michał Olejniczak (S&D), в писмена форма. – (PL) Напълно подкрепям взетото днес решение за сключването на междуинституционално споразумение между Европейския парламент и Комисията относно общ регистър за прозрачност.
Парламентът води регистър на групите по интереси от 1996 г. и в това отношение следва да служи за пример за други институции. Европейската комисия не беше създала свой регистър на лобистите до 2008 г., а Съветът на Европейския съюз все още няма такъв. Взетото в Европейския парламент решение ще обедини регистрите на лобистите и на групите по интереси, които в момента се водят поотделно от двете гореспоменати институции. Процесът ще доведе до по-голяма прозрачност и, преди всичко, ще опрости достъпа до информация, които ще се осъществява на едно място. Създаването на общ регистър е от полза и за лобистите, тъй като те ще трябва да се регистрират само веднъж. Решението също така изключва от регистъра за прозрачност социалните партньори, църквите, политическите партии и местните и регионални администрации. Освен това групите по интереси ще бъдат записвани в обяснителния меморандум към доклада или препоръката, ако са осъществили среща с член на Парламента по законодателно досие. Според мен това решение е важна стъпка за повишаване на прозрачността и очаквам с нетърпение Съветът на ЕС да се присъедини към общия регистър.
Georgios Papanikolaou (PPE), в писмена форма. – (EL) Институциите получават легитимност, като работят по прозрачен начин. Този конкретен доклад, който аз подкрепих, поставя въпроса за установяването на правилна основа за отчетност. Гражданите трябва да имат лесен и безпрепятствен достъп до процеса на вземане на решения относно влиянието и дейността на представителите на интереси. Факт е, че на европейско равнище Европейският парламент беше първата институция, която предприе действия по отношение на появата на голям брой групи по интереси. Факт е също така, че в тази област все още е налице силна възходяща тенденция вследствие на непрекъснатото разширяване на законодателните компетенции на Парламента. Следователно общият регистър е първата и важна стъпка за упражняване на контрол и запазване на прозрачността в действията на групите по интереси.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) Прозрачността на политическите институции е предпоставка за легитимност и етичен императив. Парламентът беше първата институция на ЕС, която разгледа явлението, свързано с нарастващ брой групи по интереси на европейско равнище, и особено последиците в резултат от тази еволюция за законодателния процес. След няколко доклада и обстойни разисквания Парламентът въведе своя регистър за представителите на интереси през 1996 г. През 2006 г. Комисията публикува „Европейска инициатива за прозрачност“, в която предложи общ регистър „на едно гише“ за лобистите в Комисията и Парламента. Отговорът на Парламента на тази инициатива на Комисията беше доклад на комисията по конституционни въпроси относно развитието на рамката за дейността на представителите на интереси в европейските институции. Резолюцията беше приета на пленарното заседание на 8 май 2008 г. Впоследствие, през ноември 2010 г., работната група успя да приеме проект на споразумение за създаване на регистър за прозрачност, тъй като Парламентът беше постигнал основните си цели. Смятам, че общият регистър е стъпка към по-голяма прозрачност в европейските институции, затова гласувах в подкрепа на доклада.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. – (PT) Дейността на представителите на интереси от различни области в отношенията с институциите на Съюза – в този случай, Европейския парламент и Комисията – има безспорни предимства. Тя разширява обхвата на информацията, която е от значение за процеса на вземане на решения, и предоставя сведения за законните интереси, които заслужават да бъдат взети под внимание. От съществено значение обаче е да се гарантира прозрачността в действията на институциите на ЕС, така че в крайна сметка да се гарантира тяхната легитимност и да се осигури задълбоченото разглеждане на техния обхват, без злоупотреба с власт. Ето защо приветствам сключването на това споразумение, което, налагайки de facto задължителна регистрация на всички лобисти, които желаят да имат постоянен достъп до Парламента и Комисията, бележи решителна стъпка в укрепването на прозрачността в диалога между институциите на ЕС и тези представители на гражданското общество.
Licia Ronzulli (PPE), в писмена форма. – (IT) Прозрачността в дейността на политическите институции е предпоставка за легитимност. Винаги и при всички обстоятелства трябва да бъде лесно упражняването на контрол върху това как се вземат решения, какви са факторите, оказващи влияние върху този процес, и преди всичко, как се разходват средствата – т.е. парите на данъкоплатците. Парламентът беше първата европейска институция, която създаде регистър на лобистите през 1996 г. Приетата днес резолюция, подчертава факта, че създаването на общ регистър гарантира най-широко участие на всички категории субекти, като същевременно зачита техните различия или специфична идентичност. Този механизъм осигурява важна информация, като например броя на отделните лица и организации, участващи във всички дейности, свързани с регистъра, и равнището на средства на ЕС, получени от регистранти.
Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Брюксел, който според някои е на второ място след Вашингтон като Мека за лобистите, се нуждае от подходящи правила и ясно дефинирани принципи на сътрудничество между вземащите решения лица и представителите на различните групи по интереси. Не трябва да забравяме, че лобирането, в смисъла на застъпничество от различни социални групи, е неделима част от съвременните демократични системи.
За пореден път членовете на ЕП изразиха своята подкрепа за въвеждането на прозрачност. Общият регистър на лобистите ще повиши прозрачността в институциите на ЕС. Той също така ще разграничи представителите на групите за политически натиск от представителите на неправителствени организации и на държавни организации. Несъмнено групите по интереси представляват платформа за обмен на информация и са важен канал за комуникация между гражданите и Европейския съюз. За да се направи това сътрудничество възможно най-ефективно, така че то да постигне очакваните резултати, то следва да бъде обект на регулиране и прозрачност.
Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (SV) Решението относно така наречения регистър за прозрачност не е достатъчно амбициозно. Регистърът на Комисията, който сега се обединява с регистъра на Парламента, е доброволен и обхваща малка част от около 15 000 лобисти в Брюксел. В регистъра е налице липса на достатъчна информация.
Смятам доклада за знак на известен, макар и ограничен, напредък. По-добре би било, ако бяхме изчакали становището на групата, оглавявана от председателя г-н Buzek, преди да вземем решение.
Скандалите, които получиха известност през последните месеци, подчертават факта, че правилата на Парламента също са незадоволителни. Нуждаем се от кодекс за поведение, който да установи като недопустимо получаването на плащания от членове на ЕП за оказване на подкрепа за предложения на лобистки групи. Единствените хора, които членовете на ЕП трябва да представляват, трябва да бъдат техните избиратели; те не трябва да представляват конкретни икономически или религиозни интереси.
Смятам, че всички лобисти следва да бъдат регистрирани. Предвиждането на изключения за определени лобисти ще създаде пропуски в системата за контрол. По време на предизборната кампания моята партия настоя за задължителна регистрация на лобистите в регистър, който е общ за всички институции на ЕС. Ние също така призовахме да бъде предоставена информация за конкретните въпроси, които са от интерес за лобистите. Регистърът следва да съдържа финансова информация, включително разходите за извършваната лобистка дейност, както и кой финансира тази дейност. Необходимо е да се изготви кодекс за поведение за лобистка дейност. Лобистите с неетично поведение трябва да бъдат оповестявани публично и да се осигури възможност за забраняване на тяхната дейност. Необходимо е да се прилага двойно отчитане на подаръците, пътуванията и обедите за длъжностни лица и политици; т.е. както даващият, така и получателят, трябва да декларират подаръците. Длъжностните лица от ЕС трябва да не могат да преминават направо на лобистка работа, с връзките от предишната им позиция, в срок от две години. Освен това цялата входяща и изходяща поща между институциите на ЕС и лобистите трябва да се оповестява публично. Лобистите не трябва да разполагат с възможности да изискват конфиденциалност.
Докладът на г-н Casini не отговаря на тези изисквания.
Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Прозрачността е важен елемент на демокрацията и необходимо условие за участието на гражданите, което я превръща в основно средство за спечелване на тяхното доверие. Освен това отчетността, която е следствие от изискванията за прозрачност, е важен инструмент за предотвратяване на всякакви злоупотреби. В проекта на споразумението за създаване на регистър за прозрачност са взети предвид всички съществени изисквания, поради което аз бях в състояние да дам пълната си подкрепа за споразумението. Следващата стъпка трябва да бъде да се проследи изпълнението на целите на този нов регистър и да се предприемат незабавни и ефективни мерки за борба с всички възникващи нови трудности в духа на първоначалното споразумение.
Anna Záborská (PPE), в писмена форма. – (SK) Лобирането е законна дейност. То е основен елемент на демокрацията. Представителната демокрация може да функционира, само когато гражданите комуникират със своите избрани представители и изискват от тях да поддържат техните интереси. От тази гледна точка не е важно, дали гражданите се обръщат към политиците като физически лица, сдружения, търговски дружества или производствени фирми. Следователно никакви правила не следва да ограничават едно от основните права на гражданите. Причините, поради които един избран представител решава да предпочете едни интереси пред други, обаче трябва да се основават на неговите убеждения, а не на личната изгода. Прозрачността в работата на един член на ЕП при контактите му с хора, преследващи техни собствени интереси, е вероятно най-добрият инструмент за предотвратяване на корупцията при създаването на закони. Ето защо подкрепям предложение за общ регистър, в който се взема под внимание различният характер на групите по интереси, и се прави разграничение между онези, които лобират с цел да увеличат своите печалби, и онези, които се обръщат към избраните представители с цел да се постигне по-висшето общо благо на обществото като цяло.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) След ратификацията на Договора от Лисабон, правомощията на Европейския парламент са увеличени и по този начин той се превръща в съзаконодател в почти всички области по обикновената законодателна процедура, като по този начин привлича дори вниманието на още по-голям брой представители на интереси, които, от друга страна, упражняват основна функция в открития и плуралистичен диалог, на който се базира всяка демократична система и представляват за членовете на ЕП важен източник на информация в рамките на изпълняването на техния мандат. В светлината на това конституционно развитие и контекст и в съответствие на техния ангажимент в полза на прозрачността, Европейският парламент и Комисията се договориха за воденето на общ регистър за вписването и контрола на организациите и лицата, участващи в изготвянето и прилагането на политиките на Европейския съюз. Създаването и воденето на регистъра се основават на системи, установени и лансирани от Парламента през 1996 г. и от Комисията – през юни 2008 г., към които се добавят и дейностите на съвместната работна група на Европейския парламент и на Комисията, както и адаптирането, произтичащо от придобития опит и приноса, даден от заинтересованите страни. Работата по пътя към прозрачността трябва да продължи.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Политическите институции заслужават доверие само ако са прозрачни, в резултат на което получават легитимността, от която се нуждаят, за да запазят демокрацията, която ги характеризира. С оглед на това и предвид значимостта на въпроса за легитимността и информираността на гражданите за ефективността и подходящото функциониране на европейските политики, аз гласувах в подкрепа на проекта на предложението за създаване на общ регистър за прозрачност.
Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Правилното функциониране на вътрешния пазар зависи от стабилността на финансовата система и от доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции. Вследствие на финансовата криза стана ясно, че качеството на защитата на потребителите и гаранциите в сектора на финансовите услуги се нуждаят от съществено и значително подобрение, особено по отношение на аспектите, свързани с мониторинга и надзора. Има необходимост от ефективна и адекватна система на управление, с подходящо управление на риска, контрол на спазването на разпоредбите, с функции за вътрешен одит, стратегии, политики, процеси и процедури. На това важно и сложно предизвикателство може да се отговори чрез набор от мерки – с пряко и средносрочно действие. Организацията на отчетността на членовете на управителните съвети трябва да бъде ясно определена и да бъде извършена правилно, за да не се застраши желателното използване на възможностите за предприемаческа дейност от страна на финансовите институции или качеството на наличния персонал. Докладът посочва решения за това, така че гласувам „за“.
Zigmantas Balčytis (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад. Правилното функциониране на вътрешния пазар зависи от стабилността на финансовата система и от доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции. По време на последната финансова криза много финансови институции по света изпаднаха в несъстоятелност, за което данъкоплатците платиха скъпо. Подкрепям инициативата на Комисията да подложи на критичен преглед устойчивостта на финансовите институции и на финансовата система като цяло, както и тяхното регулиране и надзор, с цел да се предотврати евентуално повторение на кризата в бъдеще и да се гарантира, че финансовият сектор отговаря на нуждите на реалната икономика и показва възможно най-голяма степен на социална отговорност.
Elena Băsescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-н Fox. Като докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) трябва да подчертая, че отличните резултати, постигнати при окончателното гласуване, подчертават отново тясното сътрудничество между политическите групи. Ето защо ние успешно попречихме на Европейския парламент да приеме една позиция, която е насочена твърде много към задължителните разпоредби за корпоративното управление. От първостепенно значение е за нашата група да насърчи балансиран подход към решаването на глобалната финансова криза. Ето защо трябва да избегнем въвеждането на бариери във финансовите институции. Крайният доклад отдава голямо значение и дава повече власт на ролята на европейските надзорни органи. Най-важният компромис включва въвеждане на принципа „изпълнение или обяснение“ и на задължителните разпоредби на равни начала. Мисля, че регламентите трябва да бъдат въвеждани само когато се провалят кодексите на добри практики. Подходът, основаващ се на принципа „изпълнение или обяснение“, е пропорционален и може да се прилага за голям брой финансови институции. В същото време обаче това трябва да се допълва от редовно външно оценяване и подходящ регулаторен надзор.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) Гласувах в подкрепа на този доклад, защото представлява принос на Парламента към обсъждането относно средствата за гарантиране на по-ефективно управление във финансовите институции в Европа. Това обсъждане е особено важно за намиране на начини за предотвратяване на повторение на финансовата и, в крайна сметка, икономическата криза, която удари целия свят през 2008 г. Колапсът на редица финансови институции струваше и все още струва скъпо на данъкоплатците. Поради това е необходимо да се проучи причината за проблемите, които са възникнали. В отговор на Зелената книга за подобряване на управлението на финансовите институции, публикувана от Комисията, докладът на Европейския парламент отделя значително внимание на необходимостта по-строго да се регулират процедурите за назначаване на мениджъри, да се определят компетентностите на членовете на управителните съвети и критериите на изпитите за правоспособност, както и начините за гарантиране на тяхната независимост. Докладът призовава: да бъдат създадени задължителни комитети по риска на равнище управителен съвет, от финансовите институции да се изисква да оповестяват плановете за възстановяване и свързаните с тях доклади на надзорните органи, да се наложи на финансовите институции задължението да изготвят годишен доклад относно адекватността и ефикасността на тяхната система за вътрешен контрол, както и в годишния доклад да се включва подобна оценка, изготвена от външни одитори.
Maria Da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. – (PT) Като се има предвид важността на доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции за стабилността на нашата финансова система и следователно за функционирането на вътрешния пазар, аз приветствам Зелената книга на Комисията и възможността да се подобрят структурите за корпоративно управление в целия ЕС. Няколко неща ще трябва да се направят, за да се гарантира гладкото и устойчиво функциониране на европейския финансов пазар, най-важните от които по мое мнение са: целеви подход в отговор на нуждите на реалната икономика и прилагане на политика на повишена социална отговорност и оценка на риска от управителните съвети, за да се избегне финансова криза в бъдеще.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на алтернативното предложение за резолюция относно корпоративното управление във финансовите институции, тъй като то внася предложения, които гарантират подобрения в областта на структурите на корпоративно управление в целия ЕС, като се отчита фактът, че финансовият сектор трябва да отговори на нуждите на реалната икономика, да допринесе за устойчив растеж и да демонстрира по-голяма социална отговорност.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Правилното функциониране на вътрешния пазар зависи от стабилността на финансовата система и следователно от доверието на европейските граждани и потребители във финансовите институции и операции. Ето защо е необходимо укрепване и преглед на съществуващите системи, които се доказаха като неадекватни, с особен акцент върху механизмите на контрол и надзор.
За тази цел аз приветствам изводите и наблюденията на Зелената книга и възможността да се подобри управлението на финансовите институции чрез Съюза. Аз също се присъединявам към докладчика в призоваването за оценка на икономическата ефективност на предложенията на Комисията с фокус върху необходимостта да се запази конкурентоспособността и да се допринесе за икономическия растеж. Ето защо има спешна нужда да се намерят механизми и решения, които позволяват намаляване на риска и създаване на постоянен диалог между надзорните органи, одиторите и институциите.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. – (PT) Глобалната финансова криза, която настъпи вследствие на изпадането в несъстоятелност на банката „Lehman Brothers“ през есента на 2008 г. и „ипотечния дълг“ – неподходящата секюритизация на високорисковите ипотечни заеми, предизвика много сериозни съмнения относно устойчивостта на финансовите институции. Това принуди правителствата както на държавите-членки, така и на Съединените щати, да инжектират публични средства в размер на приблизително 25 % от брутния вътрешен продукт (БВП) във финансовия сектор. Тази ситуация накара Комисията, чрез съобщението си от 4 март 2009 г., да въведе една истинска програма за реформи на регулаторните рамки на финансовите пазари и на надзорните режими. Предвид икономическата и финансовата криза, в която се намираме в момента, никога няма да е прекалено, ако удвоим усилията си по отношение на финансовия сектор, започвайки с корпоративното управление, което през повечето време не отчита клиентите – дали те са спестители, вложители и т.н. Ето защо приветствам Зелената книга на Комисията и приветствам нейните предложения, които може и трябва да съпътстват и допълват правилата, приети за укрепване на финансовата система в контекста на новата европейска система за надзор. Затова гласувам в подкрепа на доклада за корпоративното управление във финансовите институции и се надявам, че това ще допринесе решително за тяхната устойчивост.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Този доклад признава някои важни въпроси и доказателства, например факта, че финансовият сектор следва да задоволява потребностите на икономиката, да допринася за устойчивия растеж и да демонстрира по-голяма степен на социална отговорност, както и че „по време на последната финансова криза много финансови институции по света изпаднаха в несъстоятелност, за което данъкоплатците платиха скъпо“.
Въпреки това след тези изявления докладът не извлича всички последствия от представените факти, а просто прави няколко непоследователни наблюдения. Според докладчика всичко, или почти всичко, се свежда до изхабени аргументи за създаването на ефективна и адекватна система за управление по отношение на управлението на риска, прилагането на правила, етиката в поведението на някои от участниците във финансовите пазари и институции, и т.н.
Наясно сме с приноса, който се прави от някои от тези насоки за осезаемо и временно подобряване на функционирането на финансовата система. Въпреки това е очевидно, че те не могат да променят най-съществения аспект на системата: нейната неустойчивост, хищническа природа и акцент върху спекулациите с основна цел увеличаване на печалбата.
Докладът не успява изобщо да разгледа централния въпрос: възстановяването на ролята на държавата в тази област; вземането обратно на финансовия сектор и възстановяване на неговата социална роля при обществен и демократичен контрол.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Единствените важни моменти, които се посочват в доклада, са признанията, че „финансовият сектор следва да задоволява потребностите на реалната икономика, да допринася за устойчивия растеж и да демонстрира възможно най-голяма степен на социална отговорност“ и че „по време на последната финансова криза много финансови институции по света изпаднаха в несъстоятелност, за което данъкоплатците платиха скъпо“. В доклада дори се твърди, че някои финансови институции и органи не разбират естеството, обхвата и сложността на рисковете, които те са причинили.
Въпреки това докладът не прави правилните изводи, като се ограничава до въпросите на етиката в поведението на някои хора, участващи във финансовите институции и пазари, както и до създаването на система за управление, която да е ефективна и адекватна по отношение на управлението на риска, спазването на регламентите и т.н.
Разбира се, тези предложения могат леко да подобрят работата на банките с течение на времето, но те не променят експлоататорския характер на системата, нито неговата основна цел за увеличаване на печалбата и спекулативни начинания. Ето защо докладът не засяга централния въпрос: публичен и демократичен контрол на целия финансов сектор.
Поради тези причини ние гласувахме „против“.
Monika Flašíková Beňová (S&D), в писмена форма. – (EN) Финансовият риск е от съществено значение за съществуването на финансовия сектор и е също толкова съществен по отношение на бизнес успеха на този сектор и функциите по сигурността за икономиката като цяло. Въпреки това е в интерес на обществото рисковете да бъдат ограничени за предотвратяване на системна криза. Това предизвикателство, толкова важно, колкото и сложно, може да бъде посрещнато с помощта на пакет от мерки, които ще имат или пряко, или косвено въздействие.
Финансовите институции трябва да бъдат задължени да изготвят годишни доклади относно адекватността и ефективността на своите системи за вътрешен контрол и управителните съвети трябва да приемат тези доклади. Финансовите институции следва да обръщат повече внимание на прилагането на мерки за повишаване на осведомеността за рисковете, тъй като по-добрата информация за риска на всички нива на обществото – и сред служителите – често е от решаващо значение за подобряване на управлението на риска.