Председател. – Следващата точка е въпрос, изискващ устен отговор, зададен от Erminia Mazzoni и Malcolm Harbour, от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, към Комисията относно заблуждаващи практики на издателства на фирмени указатели (Ο-000087/2011 – Β7-0315/2011).

  Simon Busuttil, в качеството на заместник на автора. – (EN) Г-жо председател, преди две години и половина представих в тази зала доклад относно заблуждаващи практики на издателства на фирмени указатели. Посланието на Парламента беше ясно: има сериозен проблем с измамни практики на издателства на фирмени указатели, чиито жертви стават десетки хиляди малки стопански субекти, доброволчески организации и дори благотворителни организации и се нуждаем от съгласуван подход, за да сложим край веднъж завинаги на такива заблуждаващи практики.

Две години и половина по-късно, за съжаление, пак сме тук в пленарната зала, за да обсъдим същия въпрос, тъй като има сериозна липса на действия за борба със заблуждаващите практики на издателства на фирмени указатели. Това е неприемливо.

Нека да припомня на колегите, за какво говорим тук. По принцип заблуждаващата практика на издателство на фирмени указатели включва изпращането на формуляр, в който изглежда, че просто се иска от хората да актуализират личните си данни или данните за стопанската си дейност, в замяна на вписване, включване във фирмения указател, което изглежда безплатно. На пръв поглед хората не забелязват никакви разходи, никакво плащане, което би могло да възникне от попълването на този формуляр. След като предадат формуляра обаче, пострадалите лица получават писмо, с което от тях се изисква да плащат по 1 000 евро в продължение на три последователни години. Ако тези лица не платят, издателствата на фирмени указатели, използващи заблуждаващи практики, прибягват главно към тактиката на изнудване: тормоз чрез телефонни обаждания, заплахи за предприемане на правни действия и преследване от събирачи на дългове.

Най-обезпокоителното нещо е, че подобни незаконни тактики се използват непосредствено пред очите на органите в няколко държави-членки, които знаят добре за съществуването на такива практики и не предприемат нищо за прекратяването им. European City Guide, Construct Data, TEMDI, EU Business Services, World Business Directory, Expo Guide и DAD все още работят с неотслабваща сила. Комисията вече заяви, че подобни заблуждаващи практики са в разрез с правото на ЕС, но не направи достатъчно, за да бъдат спрени. Ето защо днес сме тук.

  Eija-Riitta Korhola, в качеството на заместник на автора. – (EN) Г-жо председател, броят на жалбите във връзка с заблуждаващите практики на издателства на фирмени указатели показва, че това е сериозен проблем за МСП. Недобросъвестни издателства на фирмени указатели нанасят финансови вреди и тормозят малките търговски дружества. В периода от 2003 г. до средата на 2008 г. са регистрирани около 14 000 жалби и запитвания. Все още се получават стотици жалби от нови пострадали лица.

Трудностите, свързани с разкриването на дейности от такова естество, подкопават функционирането на вътрешния пазар. Заблуждаващите практики са забранени съгласно Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама и Директива относно нелоялни търговски практики.

Но липсват ефективни правни средства за защита и прилагане на практика. Комисията за вътрешния пазар и защита на потребителите като комисия, отговаряща за законодателството, повдигна този въпрос пред нидерландските власти, като насочи вниманието им към измамните практики от издателство на фирмени указатели, установено в Нидерландия.

Отговорът на нидерландските органи недвусмислено показва, че държавите-членки са загрижени преди всичко от това, което става на тяхна територия. Предвид трансграничния характер на проблема считам, че също от ключово значение за прекратяването на измамните практики би било засилено сътрудничество между държавите-членки в областта на правоприлагането.

Комисията би могла да играе по-активна роля, като работи заедно с държавите-членки по трансграничното прилагане посредством използването на съществуващите в ЕС мрежи с цел насърчаване и улесняване на сътрудничеството между държавите-членки. Следва да се наблегне в по-голяма степен върху прилагането на ефективни и възпиращи санкции срещу подобни измамни практики във всички държави-членки, които ще позволят такива издателства на фирмени указатели да бъдат извадени от този вид дейност и да бъдат наказани тези, които ги управляват.

Следва да се предвиди разширяване на обхвата на Директивата относно нелоялни търговски практики, като се включат всички търговски практики в отношението между стопански субект и потребител, независимо дали целта е защита на потребителите или на конкурентите. По този начин ще бъдат обхванати повечето, ако не всички нелоялни търговски практики от страна на стопански субект към друг стопански субект в сектора на търговията на дребно и те ще се уреждат от същия набор от правила, прилагани в случаите на нелоялни търговски практики от страна на стопански субект към потребител, с които по принцип се припокриват.

Важно е освен това да се помогне на стопанските субекти да се борят срещу измамите чрез подобряване на достъпа до информация и усъвършенстване на механизмите за защита. Бих искала да попитам члена на Комисията: какви са основните пречки за по-активното участие на държавните органи в сътрудничеството в областта на трансграничното правоприлагане и какви мерки предвижда Комисията за борба срещу недобросъвестни издателства на фирмени указатели?

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, уважаеми колеги, Комисията споделя загрижеността и опасенията на Европейския парламент, както и критичния му анализ по въпроса. Заблуждаващите практики на издателства на фирмени указатели създават проблеми за редица търговски дружества. Преди три години поръчахме проучване и получихме хиляди жалби. Можем да предположим, че това е само върхът на айсберга, което означа, че броят на стопанските субекти, които считат, че са били подведени, може да бъде многократно по-голям.

Г-жа Рединг, членът на Комисията, отговарящ за правосъдие, основни права и гражданство, понастоящем събира данни, за да установи мащаба на проблема. Искам да подчертая, че практики от този вид вече са забранени съгласно разпоредбите на Директива 2006/114/EО относно заблуждаващата и сравнителната реклама и законодателството за борба с измамите в различни държави-членки. Въпреки това някои от тези измамни практики се прилагат трансгранично в търговски сделки между различни търговски дружества и, при сегашното състояние на нещата, е трудно да се преследват извършителите.

За да се разгледа и реши този проблем, г-жа Рединг планира да публикува до края на годината съобщение, в което ще се докладва за състоянието на прилагането на действащата Директива относно заблуждаващата и сравнителната реклама и за съществуващите възможности за нейното преразглеждане и ще се представи оценка на ситуацията. Тя възнамерява да подобри съдържанието и обмисля изводите, които следва да бъдат извлечени от заблуждаващите практики. Освен това тя е съсредоточила вниманието си върху това, как може да бъде подобрено сътрудничеството между националните органи във връзка със съдебното преследване на трансгранични случаи.

Тя възнамерява също така да предложи да се повиши осведомеността на потребителите и търговските дружества във връзка с нарастващия проблем със заблуждаващите практики на издателства на фирмени указатели и да се подчертае необходимостта от повече дейности за връзки с обществеността. През 2006 г. директивата беше приложена от всички държави-членки. Независимо от това Комисията поиска от държавите-членки да ни информират за прилагането и взетите мерки и да представят доклад за състоянието в най-кратък срок, преди публикуването на предвиденото съобщение. Този процес беше подкрепен от конференция, организирана в края на май от Комисията с участието на национални органи, групи по интереси и независими експерти. Измамните практики на издателствата на фирмени указатели, и по-специално трансграничните дейности, бяха централна тема на конференцията.

По време на обсъждането стана ясно, че е необходимо по-добро и по-системно сътрудничество между органите в държавите-членки и това ще бъде включено в съобщението на г-жа Рединг в края на годината. Мога да ви уверя, че разглеждаме въпроса като също толкова спешен, колкото и вие. Ето защо искаме да предприемем следващите стъпки възможно най-бързо Поради формални причини обаче трябва да гарантираме, че потърпевшите стопански субекти участват по подходящ начин, а за да направим това, се нуждаем от време. Въз основа на резултатите от процеса на консултации и след като разгледа всички аргументи, Комисията възнамерява да вземе допълнителни корективни мерки с цел предотвратяване на заблуждаващите и незаконни трансгранични практики. Благодаря ви за изключително широката подкрепа по този въпрос.

  Georgios Papanikolaou, от името на групата PPE. – (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, никой не може да не се съгласи с това, което казахте. Искам да разкажа за неприятностите, преживени от един грък, който ми се оплака от подобен злополучен случай, в резултат на заблуждаваща реклама и ми даде всички необходими документи. В горната част на писмо, изпратено от използващо заблуждаващи практики търговско дружество, се посочва, че информацията е безплатна. Като видял, че трябва да впише някаква информация, моят съгражданин направил това и изпратил писмото. С много ситен шрифт в долния край на писмото се посочвало, както каза г-н Busuttil преди малко, че той трябвало да плаща по 1 000 евро годишно. След известно време псевдо правният отдел на дружеството изпратило писма, които са в мен сега, с които искат моят съгражданин да плати сумата 3 529,38 евро, включваща очевидно лихвата и правните разноски на дружеството.

Г-н член на Комисията, очевидно има законодателна рамка. Не знаем обаче дали тези директиви се прилагат и са били адекватно транспонирани от държавите-членки. Ние стоим редом до нашите съграждани, участваме в ежедневните им проблеми. Съгражданите ни трябва да разберат, че не се намираме на някакво отдалечено място, че не се занимаваме само със значими европейски проблеми. Ние сме с тях в ежедневния им живот. Трябва да решим този проблем незабавно.

  Monika Flašíková Beňová, от името на групата S&D. – (SK) Г-жо председател, преди всичко е ясно, че тези дружества не само заблуждават, но и мамят.

Предприемачеството има смисъл дотолкова, доколкото допринася за обществото като цяло, но ако някой извършва псевдо стопанска дейност, за да подмамва други, почтени търговци и дружества с фирмен указател, само заради собственото си обогатяване и при това използва уловки, е чиста измама, независимо че протестират, че не вършат нищо незаконно. Не бива да забравяме факта, че практиките на издателствата на фирмени указатели категорично са забранени съгласно Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама.

Независимо от това, не е необходимо да се въвежда ново законодателство. По-скоро следва да се съсредоточим върху прилагането на практика на закона възможно най-бързо и най-ефективно. Проблемът е, че мишени на тези дружества често стават предприятия в друга държава-членка на ЕС, а тези в много случаи са малки семейни дружества или не знаят или не могат да се защитават юридически или считат, че това ще им коства много пари и усилия. Имам само един допълнителен въпрос: счита ли Комисията, че има възможност да се организира обществена кампания, за да се назоват замесените дружества и да се призоват добросъвестните стопански субекти да не се свързват с тях?

  Marian Harkin, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, искам да кажа на члена на Комисията, че през последните години се срещнах с много ирландски граждани, които са пострадали от заблуждаващите практики на издателства на фирмени указатели.

Например срещнах се със секретарка на училище, която е платила над 2 000 евро, тъй като училището не е било в състояние да плати сумата, а тя се е чувствала отговорна, защото е подписала формуляра. Тя се чувстваше също много неловко. Тя мислеше, че никой не може да бъде толкова глупав, за да направи това, което тя е направила, без да съзнава разбира се, че това се случва непрекъснато на хората.

Срещнах се с възрастна дама, чийто съпруг беше шофьор на такси. Получила формуляр, на който е имало няколко грешки и просто помислила, че поправя грешките, изпратила обратно формуляра и впоследствие в продължение на две години получавала заплашителни писма. Била тероризирана от тези писма до такава степен, че се страхувала да отвори писмото, когато пристигало на вратата. Не можех да й кажа да не плаща. Това, което можех да й кажа беше, че ако бях на нейно място, нямаше да плащам. Това беше най-добрият съвет, който можех да й дам.

Има много други примери, които знам, че сте чули. Истината е, че гражданите очакват да бъдат защитени от европейското законодателство и не могат да разберат защо европейското законодателство не ги защитава в това отношение. Има двусмислие. Както казах, казвам на гражданите, че считам, че те са защитени, но не мога да го гарантирам. Знам например, че едно от тези дружества е било осъдено в регион на Испания и въпреки това после просто се e преместило в друг регион и продължило дейността си.

Един от въпросите, който тревожи гражданите, е, че те не знаят как правните системи действат в други страни. Те могат да си мислят, че ще бъдат защитени в собствената си държава-членка, но не знаят какво ще се случи в друга държава-членка. По същия начин, ако тези дружества се преместят извън територията на ЕС, те ще имат същите притеснения по тези въпроси.

Следователно добре е да чуем, че Комисията споделя нашата загриженост и че категорично подкрепя сътрудничеството между държавите-членки и отново взема под внимание трансграничните случаи и се опитва да информира гражданите и дружествата.

Г-н член на Комисията, казахте, че положението е спешно, но то е спешно много, много отдавна. Гражданите виждат много области, в които законодателството на ЕС оказва въздействие върху живота им и поради това не могат да разберат, защо не са защитени от измамни практики на дружества. Моля Ви да разберете, г-н член на Комисията, че думата „спешен“ означава „сега“.

  Struan Stevenson, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, напълно съм съгласен с това, което каза преди малко г-жа Harkin. В моя избирателен район в Шотландия възрастни хора и хора, които са собственици на места за краткосрочно настаняване със закуска или на ваканционни вили на самообслужване попадат под ударите на тази престъпна дейност. Попълват адреси в указателя и след това получават сметка за хиляда евро. Възрастните хора са ужасени, когато получат тези заплашителни писма от псевдо юридическите представители на тези дружества.

Това е трансгранична престъпна дейност. Тези дружества дават данни за фирмата си, а те дават адресите им. Трябва да ги разкрием, да ги затворим, да ги преследваме по съдебен ред и да защитим гражданите на Европейския съюз. Когато гражданин от избирателния ми район се свърже с мен, просто му казвам да пише на дружеството и да им каже да изпращат бъдещата кореспонденция до мен. Повече не чуват нищо за това дружество. Въпреки това тези хора трябва също да бъдат изпратени в затвора.

  Keith Taylor, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, настоящата резолюция е крайно необходима. Въпреки че имаме директивата от 2006 г., ясно е, че тя не работи толкова добре, колкото трябва. Дружествата, за които чухме, съществуват единствено, за да мамят неподозиращи и понякога свръх натоварени организации и считам, че е особено възмутително, когато нанасят вреди на общностни предприятия, често с ограничени бюджети.

Като използват тактики, като тормоз и рекет, те залъгват с обещания нищо неподозиращите хора, но смятам, че посланието е следното: ако едно предложение изглежда твърде добре, за да е истина, най-вероятно е така. Тези дружества са като хищни акули и трябва да бъдат спрени.

Разбира се, нашата група приветства резолюцията: тя е навременна и ще я подкрепим, тъй като в нея се призовава Комисията да изиска от държавите-членки адекватно да прилагат на практика директивата.

  Derek Roland Clark, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо председател, познавам най-добре European City Guide и въпреки опитите да бъде закрит, заплахата продължава. През май 2008 г. в Обединеното кралство влязоха в сила нормативни актове за заблуждаващ маркетинг. С тях се забранява използването на ситен шрифт в документ с цел да се скрие истинската цена на услуга. Сега Службата за лоялна търговия (OFT) може да предприеме действия срещу дружества от Обединеното кралство, но съществува сериозен недостатък.

OFT няма юрисдикция да се занимава с измами от другаде, включително от други държави-членки, така че проблемът остава и продължавам да получавам своя дял жалби. Още по въпроса: докато тези дружества могат да действат другаде поради не толкова строга политика, защо не може моето правителство да предотврати това, което идва от континентална Европа? Отговорът се корени в основата на този ненужен ЕС, който унищожи националните граници. Свободното движение на хора, стоки и услуги осигурява отлично прикритие за трафикантите на хора, терористите и за заплашителните, травматизиращи измами, чиято цел е да се ограбят непредпазливите хора.

  Philippe Boulland (PPE). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, можем да обобщим в цифри положението, свързано със заблуждаващите практики на издателства на фирмени указатели, които се предполага, че са безплатни. Четиристотин петиции са изпратени до комисията по петиции на Европейския парламент. Петдесет хиляди много малки дружества, сдружения или организации са засегнати и тормозени, докато платят. Изисква се да се плаща средно по 1 000 евро за тригодишен период за нежелани договори, както г-н Busuttil вече спомена.

Тези цифри само отчасти отразяват страданията на пострадалите от тези измами. Хората вече поемат рискове, като създават своя фирма, и бързо са изправени пред предизвикателствата на бизнеса, икономическата криза и несигурното бъдеще. Трябва да ги предпазим от тези измамни практики, на които не могат да се противопоставят, тъй като не разполагат с финансови и човешки ресурси.

Разглеждат се няколко предложения: първо, трябва да сложим край на тези измами, които отслабват икономиката ни. За да се направи това, г-н член на Комисията, желателно е да се ускори преразглеждането на Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама предвид факта, че измамната реклама се увеличава и става по-сложна.

Следва да съставим черен списък на тези дружества, който да служи за отправна точка въз основа на принципа „порицай публично“. С помощта на националните органи, отговарящи за борбата с измамите, и на засегнатите дружества, можем да имаме просто и ефикасно средство за възпиране и превенция. Накрая, трябва да накажем строго участниците в тази система. Наложените санкции и глоби са често по-ниски от сумите, събрани от тези схеми. Следва да насърчаваме държавите-членки да бъдат по-строги в тази област.

  Evelyne Gebhardt (S&D). – (DE) Г-жо председател, г-н Йотингер, Комисията споделя загрижеността на Европейския парламент. Това е много хубаво, но от години чакаме Комисията да предприеме действия и да постигне истински напредък в тази област. Пред нас е докладът на г-н Busuttil. по време на предишния парламентарен мандат комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите многократно е подчертавала факта, че най-накрая трябва да направим нещо, за да помогнем на хората. Проблемът е, че хората все още очакват тази помощ.

Много от малките доброволчески организации, които са засегнати, нямат финансови средства или смелост да се защитават. Само миналата седмица получих още едно писмо, в което се пита: „Как мога да се защитя? Нямам пари за адвокат и затова не мога да заведа съдебно дело“. Считам, че трябва най-накрая да дадем на европейските граждани ефективно средство, за да се освободят от този проблем.

  Catherine Stihler (S&D). - (EN) Г-жо председател, ловките измами, на които стават жертви малки стопански субекти, използвайки като прикритие легитимността (често в заглавията им фигурира Европа), трябва да бъдат обявени за незаконни. Тези измами не само нанасят вреди на малките стопански субекти, които са заплашвани, тормозени и изнудвани да плащат такси за нещо, което са мислели, че е безплатно. Те нанасят вреди и на Европейския съюз, когато не предприемаме решителни действия, за да помогнем.

В крайна сметка мантрата на Европейската комисия е „мисли първо за малките“, но, както казаха редица колеги, в продължение на много години поставям този въпрос и все още не са предприети конкретни действия: защо? Чуваме за проучвания, информационни срещи и срещи на заинтересованите страни. Необходими са действия, а не думи и ако кажем, че ще почакаме само до края на годината или да кажем още няколко години, тогава това е твърде малко и твърде късно: трябва да действаме сега.

Така че предвид естеството на тези измами и техния вътрешен за ЕС и трансграничен характер смята ли Комисията да въведе някаква форма на правна помощ, за да окаже съдействие на МСП при решаването на проблема с тези измами? Тези видове измами ще продължат, докато Комисията предприеме решителни действия.

  Phil Prendergast (S&D). - (EN) Г-жо председател, Европейският парламент получава стотици петиции от малки стопански субекти в целия ЕС, които твърдят, че са станали жертва на тези схеми. Макар плащането на тези безбожни такси да поставя невинните дружества в тежко финансово състояние, пострадалите лица са често твърде малки, за да си позволят правни разходи за възбуждане на съдебно производство срещу такива издателства на фирмени указатели.

Тези дружества често се насочват към жертви, които са установени в друга държава-членка. Това поражда правна несигурност за жертвите, тъй като често не знаят каква е юридическата сила на подобни договори в друга страна. Издателствата на фирмени указатели играят с тази несигурност.

Макар Комисията да заяви ясно, че съгласно Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама заблуждаващите практики на тези издателства на фирмени указатели са незаконни, тя трябва също да провери транспонирането на директивата от държавите-членки, за да изясни дали гражданите са защитени в еднаква степен в цяла Европа. Фактът, че директивата е транспонирана от държавите-членки не означава непременно, че тези мерки са всеобхватни или че има съгласуваност между тях.

  Sylvana Rapti (S&D). – (EL) Г-жо председател, нелоялните търговски практики са като водата. Когато намерят пролука, веднага се насочват натам. Тук те намериха две пролуки. Едната пролука е директивата от 2006 г., която вече беше спомената, а другата пролука е регламентът относно сътрудничеството между държавите-членки.

Г-н член на Комисията, тъй като имате подкрепата на всички фракции в Парламента, на целия Парламент, следва да действате бързо, защото времето е пари. Както вече казаха моите колеги, изминаха най-малко три години, три години, по време на които тези хора, тези мошеници, както основателно ги нарекоха много колеги, и аз се присъединявам към тях, заблуждават колеги и заблуждават малките и средни предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика. Трябва да действате, и то да действате бързо.

  Marc Tarabella (S&D). – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, наистина е от жизненоважно значение да знаем дали Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама е правилно транспонирана и се прилага в държавите-членки. Трябва също така обаче да разгледаме бързо и цялостно други основни аспекти на този проблем, които могат също да се приложат към други форми на трансгранични измами.

Първо, Комисията, държавите-членки и техните организации трябва да предоставят на потребителите предварителна информация. Недопустимо е, че все повече потребители стават жертви на измами.

Второ, пострадалите лица трябва да имат достъп до колективни искове, за да предявят правата си. От 20 години чакаме тези колективни искове.

Трето, в настоящото обсъждане на алтернативни решения на спорове може също да бъдат включени разпоредби за разглеждане на тези измами.

Г-н член на Комисията, очакваме да вземете бързи и конкретни мерки в това отношение.

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-жо председател, положението е точно такова, каквото го описаха колегите. Знам това, тъй като в моя избирателен район, особено в Корк, едно дружество European City Guide прилага измамни практики в отношенията си с предприятията в този район. Въпреки, както ми е известно, че през 2001 г. Върховният съд на Каталония е поискал дружеството да прекрати дейността си и белгийските съдилища и Службата за лоялна търговия на Великобритания са признали дружеството за виновно в използване на заблуждаващи практики, то продължава дейността си. Това е неприемливо.

Много е важно да направим две неща: първо, трябва да се опитаме и повишим осведомеността на стопанските субекти в цяла Европа, за да гарантираме, че те са бдителни и няма да попаднат под прицела на подобни дружества, прилагащи заблуждаващи практики и, второ, да приемем законодателство, което да гарантира, че когато срещу тях са заведени съдебни дела, те или прекратяват дейността си, или отиват в затвора. Толкова е просто.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-жо председател, Парламентът е получил повече от 400 петиции, а аз самата получих много жалби от стопански субекти, неправителствени организации, училища, благотворителни организации и дори държавни институции, които са станали жертва на измама, извършена от издателства на фирмени указатели. Те поемат значителни финансови ангажименти, като вярват, че се актуализира фирмената им информация. Дейностите на недобросъвестните издателства на фирмени указатели умишлено се управляват трансгранично или от трети държави. Нуждаем се от ясно общоевропейско решение, но Европейската комисия, която има законодателна инициатива, не направи нищо години наред въпреки усилията на Европейския парламент.

В качеството ми на докладчик в сянка предложих редица решения в доклада на Парламента. Всъщност това, което Комисията трябва да направи, е да включи в черен списък всички тези заблуждаващи рекламни практики съгласно съответната директива. Нуждаем се от стабилно законодателно решение, и то веднага.

Призовавам настоятелно Комисията да приложи ускорената законодателна процедура. Много почтени граждани загубиха значителни средства поради заслужаващото критика нехайство на Комисията по този случай. Според мен оправдано е и разследване от Европол.

  Olga Sehnalová (S&D). – (CS) Г-жо председател, нелоялните практики на някои от тези така-наречени издателства на фирмени указатели продължават да бъдат сериозен проблем. В действията си винаги разчитат преди всичко на заобикаляне на закона и на изключително слабото правоприлагане. Много правни субекти се отказват да заведат дело поради разходите. От друга страна, има много случаи на съдебни решения въз основа на формалния подход от страна на съдебни или други надзорни органи.

Измамниците разчитат обаче най-много на слабите юридически познания на отговорните институции и, за съжаление, в много случаи на липсата им на желание и смелост и на известна незаинтересованост. Формалното тълкуване на закона им позволява да не се замесват, да избягват съдебното преследване на тези случаи и да си измият ръцете от тях. Парадоксалното е, че тогава се защитават интересите на измамниците, а не на техните жертви.

В отправения към Комисията въпрос основателно се пита как държавите-членки подхождат към този проблем. Как прилагат Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама? Ако държавата не играе активна, а не просто формална роля, проблемът наистина ще стане нерешим, а петициите от измамени жертви ще продължат да се трупат. И все пак не сме безсилни по този въпрос.

  Andreas Schwab (PPE). – (DE) Г-жо председател, г-н Йотингер, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) категорично подкрепя действията да се освободят малките и средните предприятия от заплахата на издателствата на фирмени указатели, които уж предоставят услуги на тези дружества, но които в крайна сметка нямат никакви реални резултати освен фактури. Въпреки това, както правилно отбелязахте, г-н Йотингер, Директива 2006/114/EО предоставя правно основание за това, което очевидно не е успешно приложено в някои държави-членки. Поради това се надявам, че Комисията ще отстрани причините за проблема и ще възприеме системен подход за неговото решаване във възможно най-кратък срок в държавите-членки, в които положението е особено лошо. Разбира се, поради трансграничния характер на вписванията, проблемът може да се разпростре от тези държави-членки към други съседни страни.

В този случай няма да е подходящ глобален подход, тъй като е ясно, че проблемът съществува само в определени държави-членки.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Г-жо председател, фирмените указатели са един от най-широкоразпространените източници на информация за предложенията в даден стопански сектор. Благодарение на престижа си те се ползват с добра репутация сред европейските потребители. Ето защо заблуждаващите фирмени указатели причиняват вреди на хората, които ги ползват. На тази практика може да се сложи край, като се приложи правилно Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама. За съжаление, не всички държави-членки са транспонирали текста в законодателствата си. Това означава, че пострадалите не могат да бъдат компенсирани за претърпените вреди. Преразглеждането на директивата ще предостави необходимите за борбата с тази практика инструменти. Допълването на законодателството на ЕС със специални разпоредби също ще ограничи появата на заблуждаващи фирмени указатели. Считам, че пострадалите от тези практики трябва да имат възможност да се обърнат директно към съдебната система.

  Gerald Häfner (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, г-н Йотингер, госпожи и господа, струва ми се, че това е настина европейски проблем. Всеки е запознат с тези случаи и чуваме истории от редица различни държави. На бюрото си имам цяла купчина от тези случаи и признавам, че и аз бих се подвел и попаднал в такава ситуация. Проблемът е, както посочихме многократно, че имаме Директива 2006/114/EО, обсъждахме въпроса през 2008 г. в комисията по петициите и проведохме обсъждане тук в пленарната зала, а проблемът продължава и дори се разраства.

Г-н Йотингер, чух какво казахте в началото и имам чувството, че проблемът се озова при Вас. Може би нов член на Комисията ще има нова възможност да предприеме действия в тази област. Бих искал да Ви помоля да приемете проблема сериозно. Може да изглежда малък проблем, но има сериозно икономическо въздействие и засяга по-специално малки, средни и семейни дружества, а те съставляват гръбнака на нашите национални икономики и нашето общество. Ако не успеем да спрем това явление във всички държави-членки и да приложим директивата еднакво и ефективно в цяла Европа, ще бъдат нанесени още по-големи вреди.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-жо председател, уважаеми колеги, благодарен съм за широкообхватното и последователно описание на ситуацията от ангажираните с проблема колеги, които са тук днес. Ще информирам г-жа Рединг за това и ще я насърча да изготви цялостно съобщение, обхващащо силните и слабите страни на действащото европейско и национално право, както и на тази основа да се извърши преглед на директивата.

Ясно е, че директивата от 2006 г. е приложена от държавите-членки. Поради това проблемът не е на първо място в адаптирането на националното право. Първо, при трансгранични проблеми, често правото дори не се прилага в много случаи, в резултат на не толкова идеалното сътрудничество между органите в различни държави-членки и следователно тези случаи въобще не се разследват. Второ, често не се извършва съдебно преследване. Наказателното право е от компетентностите на държавите-членки както по отношение на определяне на наказанията, така и провеждане на официални разследвания на тези случаи от органите, прокурорите или съдилищата.

Трето, и сега стигам до същината на въпроса, директивата от 2006 г. обхваща единствено нелоялни практики в търговски сделки между стопански субекти и потребители, а не между стопански субекти. Това означава, че тя осигурява главно защита на частни лица срещу тези недобросъвестни дружества. Тя не защитава срещу този вид измама граждани, които са предприемачи, еднолични търговци, търговци на дребно, хора, извършващи стопанска дейност и търговци или хора, които имат малки или средни дружества. Но именно на този въпрос – да се разшири обхватът на директивата, за да се включат търговски сделки между стопански субекти, се противопоставиха навремето повечето държави-членки по време на законодателния процес. Това означава, че доста съзнателно сами сме ограничили основата на директивата до европейски регламент относно сделки между извършващи измами дружества и граждани, а не между извършващи измами дружества и малки дружества. Навремето не беше желан европейски регламент по проблема, от който основателно се оплаквате въз основа на практически опит.

Директивата беше амбициозен европейски проект и тогава Комисията се безпокоеше, че цялото предложение ще бъде саботирано и че няма да има и директива, ако настоява да се разшири обхватът на директивата извън отношението между измамници и граждани. Предвид конкретните примери, които споменахте тук, и разкритите от Комисията случаи на измами, възможно е да се разшири обхватът на директивата отвъд отношението между извършващи измами дружества и граждани по време на прегледа, който ще се извърши следващата година. Започваме работа по въпроса незабавно.

Накрая, има държави-членки, които са приели удовлетворителни разпоредби в материалното и наказателното си право, които обхващат отношенията между извършващи измами дружества и граждани и които преследват случаи от този вид. Добрите примери включват Австрия, Белгия и Франция. Има други държави-членки и вие споменахте някои от тях, в които националните разпоредби не са адекватни. Трябва да почакаме и да видим дали тези държави-членки ще бъдат готови след една година да гласуват в Съвета в подкрепа на общ, в рамките на ЕС стандартизиран регламент, целящ защитата на граждани, които са също и стопански субекти.

  Председател. – Внесено е предложение за резолюция от комисията по петиции съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността(1).

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE), в писмена форма. – (HU) Проблемът е реален, за съжаление, широкоразпространен и може да се наблюдава в целия Европейски съюз. Пострадалите лица подписват добросъвестно договор, за да бъдат рекламирани във фирмен указател, след като са били накарани да вярват, че това ще е безплатно. След това операторите изискват плащане на различни основания и непрекъснато тормозят, подлагат на психологически стрес и дори заплашват с правни действия тези, които не плащат. Неизбежно е извършването на преглед с цел да се установи дали съответното законодателство на Съюза се прилага правилно, за да се избегне по-нататъшна заблуждаваща реклама. Следва да се предложи, при необходимост, ново изменение на съответното законодателство на Съюза, за да се реши настоящият проблем. Сега най-важното е да се покаже на предприятията в беда, че не само разбираме тежкото им положение, но и че ги подкрепяме изцяло. Същевременно задължително е да се поиска от издателствата на фирмени указатели, използващи заблуждаващи практики, да преустановят и да прекратят своите умишлено заблуждаващи стопански дейности, тъй като са в разрез с духа на политиката на конкуренция на Съюза.