Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2011/2051(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0202/2011

Внесени текстове :

A7-0202/2011

Разисквания :

PV 22/06/2011 - 15
CRE 22/06/2011 - 14

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.23
CRE 23/06/2011 - 12.23
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


Разисквания
сряда, 22 юни 2011 г. - Брюксел Версия ОВ

14. Подготовка на заседанието на Европейския съвет (23-24 юни 2011 г.) (продължение на разискването)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка е продължение на разискването по изявленията на Съвета и на Комисията: относно подготовка на заседанието на Европейския съвет (23-24 юни 2011 г.).

 
  
MPphoto
 

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. (EN) Г-н Председател, на първо място ключовият въпрос на разискването днес е какво можем да очакваме от Европейския съвет в четвъртък и петък. Това, което се надявам и което се надява моята група – както според мен и мнозинството от Парламента – е да може тази среща на високо равнище да приключи с един по-решителен, по-цялостен и по-смел подход към сегашната криза. Нека бъдем честни – няма глобален, цялостен подход към сегашната криза. Такъв в момента не е предложен нито в Съвета, нито в Парламента.

Бих казал на г-н Martin Schulz, че и аз имам някои въпроси относно рейтинговите агенции и ролята, която те играят в сегашната криза, но нека се опитаме да намерим грешките и източниците на кризата в нашите собствени редици и може би не извън Европейския съюз и извън неговите институции.

Нека бъдем честни за едно друго нещо: кризата не е завършила. Тези, които си мислят, че като дадем още пари на Гърция, кризата ще свърши – по отношение на Гърция и еврото – грешат. Кризата не е завършила и тя ще продължи, ако преди всичко не намерим структурно решение за Гърция и на второ място, ако не създадем истински, икономически и политически съюз в Европа. Такива мерки следва да сложат край на кризата по отношение на еврото и Гърция.

Още веднъж – възможно ли е да има една валута и 17 правителства, 17 икономически стратегии и 17 пазара на ценни книжа – както е в момента и което е положение, каквото не съществува другаде по света? Само ние в Европа си мислим, че може да имаме един валутен съюз и 17 различни политики, 17 различни правителства и 17 различни пазара на ценни книжа.

Не само ние – федералистите в Европейския парламент – казваме това. Вчера г-н Липски, настоящият управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), заяви, че Европа следва да създаде един политически и икономически съюз, за да се изправи срещу кризата. Вчера и г-н Гейтнър, министърът на финансите на САЩ, каза за нас, че може би ще съумеем да спрем и да разговаряме един с друг, и нека създадем икономически и политически съюз. Ако хората от другата страна на Атлантическия океан знаят какво трябва да направим, защо ние нямаме куража да направим тази огромна крачка напред към икономически и политически съюз? Това е ключовият въпрос за утрешния Съвет.

Що се отнася до втората ми бележка, ние трябва да помогнем на Гърция – и не само по един отбранителен начин. Необходима е смела програма за строги икономии и именно това в момента се обсъжда с гръцкото правителство. Може би има планове да се отиде по-далеч, отколкото се предлага в момента. Ако е така, за това ще е необходим положителен план.

Те не могат да излязат от кризата само чрез строги икономии. Те се нуждаят от растеж и инвестиции и ние можем да осигурим това в рамките на Европейския съюз. Нека например да дадем гаранции за частните инвестиции. Частни инвестиции в Гърция вече няма. Нека им отпуснем заеми от Европейската инвестиционна банка. Защо да не използваме част от програмата за приватизация не за фискална консолидация, а за създаване на нови инвестиции и растеж в Гърция?

Тук стигам до едно искане към г-н Daul и затова ще продължа на френски език.

(FR) Ще направя коментара си на френски език. В групата на г-н Daul влизат членове на партия „Нова демокрация“. Трябва да сме съвсем ясни по въпроса. Нещо повече, ако искаме всички останали страни да дадат пари на Гърция, е необходимо също да се постигне политически консенсус в Гърция. Мисля, че можем да призовем г-н Daul, който беше прав в това, което каза, да убеди политическите си приятели да постигнат политическия консенсус, за да може да се приложи тази политика спрямо Гърция.

(Ръкопляскания)

Ето това е необходимо. Напълно наясно съм, че Ви поставяме тежка задача, г-н Daul, но знам, че сте способен да се справите с предизвикателството. Вярно е, че една страна в такова положение се стреми към политическо единство, и не с дребнави политически игри, каквито има в момента в Гърция, положението ще се оправи. Аз бях свидетел на такова нещо в Белгия в течение на девет години, г-н Lange.

(EN) Г-н Председател, нека бъдем съвсем честни. Необходим е по-смел законодателен пакет за икономическо управление, отколкото е този, който разглеждаме днес.

Искам да попитам нещо директно председателя Барозу: вчера говорителят на Европейската комисия заяви на пресконференцията, че няма нужда от повече гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство в законодателния пакет за управлението. Бих искал, г-н Барозу, да поправите това. Бих искал Комисията, заедно с Европейския парламент, да използва един по-общностен метод във връзка с пакета за икономическото управление.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Joseph Daul (PPE).(FR) Г-н Председател, бих искал да кажа следното на председателя на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа: сигурен съм, че когато той, с неговите либерални правителства, успее да постигне пълна солидарност за всичките отделни страни, аз и моята група вече ще сме го изпреварили, що се отнася до Гърция, и аз ще му припомня това тук, в залата.

 
  
MPphoto
 

  Guy Verhofstadt (ALDE).(FR) Г-н Председател, в повечето страни, за които намекна г-н Daul, ние сме в коалиция с християндемократи, така че това със сигурност ще даде отражение. Обаче не смятам за уместно в днешния следобед, преди едно толкова важно заседание на Съвета, да разиграваме партийни политически козове, като противопоставяме едно конкретно правителство на друго. Настоятелно Ви призовавам, г-на Daul, да не противопоставяте либералите на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) или на социалистите. Това, което исках от Вас, беше да убедите Вашите приятели от „Нова демокрация“ – партия, много от членовете на която, между другото, са и наши приятели, и дори в някои случаи са преминавали в моята група – и което има само една цел: да бъде обединен народът на Гърция, за да може да излезе от кризата, която преживява. Вие можете да изиграете голяма роля за това. Разчитам на Вас.

(Ораторът приема да отговори на два въпроса, зададени от г-н Koumoutsakos и г-н Ransdorf чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Georgios Koumoutsakos (PPE).(EL) Г-н Председател, бях много радостен да чуя от г-н Verhofstadt, че вече всички разбират, че проблемът на Гърция е европейски проблем. Какво е длъжна да направи Гърция? Гърция е длъжна да продължи да провежда големите структурни реформи и процесите на приватизация.

Затова бих искал да информирам г-н Verhofstadt, тъй като явно е бил подведен, че по тези два въпроса, които са крайъгълният камък на реформите, „Нова демокрация“ не само е дала съгласие; именно „Нова демокрация внесе тези предложения. Това са предложения на „Нова демокрация“, които правителството не е в състояние да осъществи в практиката вече 18 месеца. Това е истината.

 
  
MPphoto
 

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL).(CS) Г-н Председател, изслушах внимателно г-н Verhofstadt, председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, и бих искал да го запитам дали съм прав да мисля, че девизът му може би е, че Гърция е навсякъде, тъй като Гърция не е просто държава-членка на Европейския съюз, а по-скоро е състояние на духа и че поради това Гърция е навсякъде.

 
  
MPphoto
 

  Guy Verhofstadt (ALDE). - (EN) Г-н Председател, очевидно е, че ако не решим гръцкия проблем, ще имаме огромни проблеми в цялата еврозона. Вече има проблеми в Португалия днес; вече има проблеми в Ирландия днес. Разликата в спредовете днес – между Португалия и Германия, между Ирландия и Германия – превишава 800 базови точки.

Така че това, което правим – със солидарността, която ни беше необходима от началото на кризата, но я нямаше – не е само за Гърция; то трябва да бъде за всички държави-членки на еврозоната. Именно поради липсата на солидарност през декември 2009 г. ние създадохме далеч по-големия проблем – проблемът, пред който сме изправени днес.

 
  
MPphoto
 

  Jan Zahradil, от името на групата ECR. (EN) Г-н Председател, днес в залата е много забавно.

Позволете да Ви напомня, че все още има мнозина сред нас, които сме живели при комунизма и които след това постигнахме огромен и бърз напредък, за да се подготвим за членство в Европейския съюз.

Правилно ни накараха да се докажем, да докажем, че отговаряме на Копенхагенските критерии, да докажем, че имаме пълноценно функциониращи пазарни икономики и така нататък, но за съжаление, такава задълбочена проверка не беше приложена към някои европейски страни при влизането в еврозоната. Защо? Просто защото тя беше конструирана като политически, а не икономически проект и поради това критериите бяха пренебрегнати; бяха подменяни числа за да бъдат вкарани страни, които още нямаха готовност. Това е сърцевината на проблема и сега изпитваме последиците и се намираме в повратна точка.

Можете да ми вярвате – въпреки факта, че повечето членове на моята група са от страни, които не членуват в еврозоната, ние не искаме еврото да се провали. В същото време то не може да бъде защитавано на всяка цена.

Ние със сигурност сме на последните страници от главата за спасителната операция. Този Европейски съвет следва да изпрати ясен сигнал, че ако позицията на дадена страна в еврозоната не може да бъде удържана, тогава, освен ако тя не извърши коренни промени, еврозоната не трябва да се колебае да разгледа възможността да преструктурира дълга й или – колкото и жестоко да изглежда – тя да напусне клуба.

Г-н Барозу, ако не постъпите така, ще Ви кажа какво ще се случи след това: Вашите опоненти – или по-скоро опонентите на Вашия приемник – няма да бъдат сговорчиви, благи евроскептици като мен, а наистина зли анти-европейци. И защо? Защото те ще бъдат избрани от ядосани германски данъкоплатци и от отчаяни френски и нидерландски частни предприемачи, на които им е дошло до гуша да плащат чужди дългове, и съм сигурен, че нито Вие, нито аз искаме това да се случи. Затова нека действаме по съответния начин.

По същия начин, бих Ви помолил да бъдете любезен да спрете да използвате или да злоупотребявате с всяка криза като възможност да продължите да прокарвате наднационалния дневен ред към нещо подобно на фискален съюз или данъчен съюз, тъй като той не води до никъде.

Това не е криза на Европа. Това е само криза на едно погрешно, остаряло схващане за европейската интеграция и толкова.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: RAINER WIELAND
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н Председател, г-жо Гьори, госпожи и господа, смаяна съм от това колко безпорядъчно стана изведнъж разискването по най-дълбоката криза, с каквато Европейският съюз се е сблъсквал от много време. Като си дадем сметка, че в момента защитаваме Шенген, че не съумяхме да защитим свободата на печата в Унгария през това председателство на Съвета, че ни трябваше много време дори да започнем да намираме общ европейски език по отношение на Либия и Египет, не е за учудване, че пред лицето на влошаващото се положение в Гърция всичко, което можем да кажем, е, че макар сега да имаме много водачи в Европа, водачество няма.

Мисля, че това е един от големите проблеми, към който не подхождаме правилно. В кризата, която е отпреди гръцката криза, ние също сме в положение, в което всички решения, с които излиза Съветът, идват прекалено късно и са с прекалено тесен обхват. Идеята, че Европейският съюз може да продължи само по начина, по който желаем, и да осигури по-добър живот за всички европейци само ако спаси Гърция и стабилизира Юга, досега не е била разгласена изобщо и мисля, че има институция, която е отговорна за това, а именно Европейският съвет. Бих казала, че и Парламентът не винаги е за образец. Например Парламентът отказа да се събере достатъчно рано преди това историческо заседание на Съвета, за да приеме резолюция, разглеждаща проблемите, свързани именно с тази историческа криза. Намирам за много жалко, че дори и тези членове на ЕП от левицата, които седят отдясно на мен, не можаха да се съберат своевременно, за да направят изявление от името на Парламента по отношение на Гърция.

Бих искала да повдигна отново въпроса какво не е наред в Гърция, защото мисля, че г-н Daul има отговорност към „Нова демокрация“. За да сме справедливи обаче, групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент също има отговорност към г-н Папандреу и неговото правителство. Колкото и да съм доволна, че той получи вот на доверие вчера, гръцкото правителство също ще участва във вземането на решения за справедливи програми в кризата. Фактът, че всичко е толкова несправедливо разпределено, че бремето е стоварено само върху бедните слоеве на обществото, че в Гърция не се въвежда налог върху капитала и че укриването на данъци също е широко разпространено там, е една несправедливост. Националната солидарност, която беше спомената, трябва също да доведе до това елитът в Гърция, който в крайна сметка дори и днес продължава да печели от кризата, също да поеме своя дял от отговорността.

(Ръкопляскания)

Поддържаме всичко, което вече сме казвали по много поводи по отношение на Гърция. По-дълги срокове, по-благоприятни заеми – смятаме, че трябва също да има плавно, систематично и сигурно разсрочване на дълга. Мисля, че е израз на некомпетентността на политическото ръководство в Европейския съюз, че това, което признахме за правилно, а именно, че частните кредитори трябва също да споделят бремето, не се изпълнява, защото ни е страх от агенциите за кредитен рейтинг. Затова проблемът, което ни вкара в кризата, продължава да бъде доминиращият фактор и засега няма ръководна политическа роля, която да се заеме с него. Мисля, че това е главният въпрос, който трябва да бъде обсъден на заседанието на Европейския съвет през следващите няколко дни.

Г-н Барозу, пожелавам Ви успех с Вашия план за по-справедливо данъчно облагане като изход от кризата. Не знам дали продължавате да прокарвате данъка върху финансовите транзакции. Ние все още го подкрепяме. Парламентът е изразявал подкрепата си за това многократно. Обаче мисля също, че укриването на данъци, необоснованите премии и всички фактори, които допринесоха за финансовия срив, все още не са обект на необходимото внимание. Това също е Ваша отговорност. Благодаря за вниманието.

 
  
MPphoto
 

  Lothar Bisky, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н Председател, ако погледнем Гърция в момента, също можем да научим нещо. Исканията за строги икономии и призивът за разпродажба и на последните остатъци от семейните скъпоценности на държавата няма да спасят Гърция. Обаче всичко си продължава по старому. Преди да бъде отправена покана за поемане на ангажименти, се изискват все нови мерки за строги икономии и приватизация. В същото време продължава да се прави опит, посредством европейския семестър, този случай на несъстоятелност да се представя като образец за държавите-членки.

Цялото положение отиде толкова далеч, че обмисляме създаването на агенция за приватизация по модела на германския Treuhand. Г-н Lange, германското ведомство Treuhand направи редица положителни неща. Обаче то доведе също до широка деиндустриализация и разпиляване на активи на държавата. Последиците се чувстват и до днес. Не искам обаче да представям арогантно това като чужди грешки.

Милиардите като допълнителна помощ за Гърция без ясна смяна на курса не са нищо повече от предпазна мрежа за банките. В тази връзка ни се казва, че можем да минем и без доброволното участие на частния сектор. В такъв случай бих казал, че в политически смисъл това е падане по гръб.

Нещата просто ще си продължат по старому. Единствената алтернатива според мен е коренна промяна във финансовата и икономическата ни политика. Обаче нямаме куража да направим това. По отношение на причините за кризата не се предприема нищо. Именно тук е проблемът. Нямаме куража да въведем повече демокрация и прозрачност и да извършваме по-малко политическа работа зад кулисите. Това излага европейската идея на риск и позволява засилване на тесногръдия национализъм.

Бих призовал срещата на високо равнище да изпрати ясни послания, но посланието не трябва да бъде „да продължаваме по старому“.

 
  
MPphoto
 

  Nigel Farage, от името на групата EFD. (EN) Г-н Председател, всеки път когато попитам г-н Барозу какъв е неговият „план Б“, той ми казва, че от такъв няма нужда.

Г-н Барозу, всеки път когато предскажа, че още една страна е на ръба да се наложи да бъде спасявана, Вие казвате „не, не, проблем няма“. Ето ни сега на прага на втория опит за спасяване на Гърция, а Вие казвате: „няма алтернатива“. Трябва да продължим по този път. Трябва да пренебрегнем факта, че испанският пазар на ценни книжа ни показва, че те са следващите. В каква хубава каша ни забъркахте! До момента сгрешихте в 100 % от случаите на предсказания за еврото и днес ни казвате, че този пакет от мерки ще изведе Гърция на пътя на растежа, но няма да стане така. Той ще изведе Гърция на пътя към трети опит за спасяване, който ще обсъждаме само след няколко месеца.

Трябва да кажа, че наистина ми се повдига да гледам как страната, която всъщност е изобретила демокрацията, бива тормозена от Вас и от все по-отблъскващия Международен валутен фонд, и на народа й се казва, че трябва да приеме този пакет за строги икономии. Те трябва да приемат орязване на икономиката им до равнище, което ще ги натика в пълна икономическа депресия. Казва им се, че алтернатива на това няма; това е някакъв садо-монетаризъм и това ги влудява. Те са излезли по улиците, има насилие и честно казано, нещата могат само да се влошат. Вие ги лишихте не само от пари; Вие ги лишихте от тяхната демокрация.

Това, което, като добри европейци – като наистина добри европейци – би трябвало да направим, е да осигурим алтернатива, която да помогне на гърците да възстановят своята собствена валута, да им позволим да я девалвират, да им позволим да предоговорят дълговете си, тъй като при тях съотношението дълг/БВП (брутен вътрешен продукт) е отишло отвъд точката, от която няма връщане назад. Тогава и само тогава могат да помогнат истинските пакети за строги икономии. Само тогава гръцкият народ ще приеме, че трябва да бъдат направени тези съкращения. Ако продължим по досегашния път, това е пътят към обществено и икономическо бедствие.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela (EFD).(EL) Г-н Председател, бих желала да запитам г-н Farage дали знае колко е голям външният дълг на Обединеното кралство и дали мисли, че Обединеното кралство, като остров, би могло да се справи самостоятелно.

 
  
MPphoto
 

  Nigel Farage (EFD). - (EN) Г-н Председател, Обединеното кралство премина през същото изпитание преди точно двадесет години. Ние бяхме част от механизма на валутните курсове. Бяхме хванати в капан, опитвайки се да се вържем за германската марка при лихви, които бяха двойни на тези, каквито би следвало да бъдат.

Това струваше на един милион британци работните им места, без да е необходимо. За щастие, ние излязохме от механизма на валутните курсове, лихвите намаляха и имахме добри времена през 90-те години на миналия век.

Не можете да сложите под общ знаменател различни икономики с различни темпове на растеж и различна структура на търговията със света. Ние си извлякохме поука. Слава богу, не се присъединихме към еврото. Боя се, че тези, които го сториха, сега са попаднали в икономически затвор.

 
  
MPphoto
 

  Barry Madlener (NI). - (NL) Г-н Председател, миналия вторник г-н Барозу каза, че Гърция може да разчита на европейска подкрепа. Той каза, че Европа ще се отзове.

На какво всъщност основава г-н Барозу тази власт? Не е ли вярно, че финансовата помощ за Гърция е изрично забранена съгласно Договора от Лисабон? Не е ли вярно, че националните парламенти трябва да одобряват всяка такава помощ поотделно? Не е ли вярно, че и те също имат право да кажат „не“?

Властта на Комисията все повече се разширява. Време е на това да се сложи край. Комисията се вижда като господар на всички европейски страни, като последна инстанция, вземаща решения под ръководството на г-н Барозу. Г-н Барозу не е избран демократично. Никой европейски гражданин не е гласувал за този човек. Мога да нарека само с една дума правителство, което управлява без демокрация, и тази дума е „диктатура“. Бюрократична диктатура, която иска да пороби гърците и която иска също да се разпорежда в Нидерландия. Недопустимо е г-н Барозу да решава дали Нидерландия следва да отпуска помощ. Има само един орган, който може да решава дали Нидерландия следва да помага на Гърция, и това е нидерландският парламент.

Да се предоставя помощ на Гърция, е безполезно. То е вредно за нидерландската икономика и нидерландските граждани. По този въпрос всъщност г-н Барозу беше прав. Все пак във вторник той сам каза също, че дори и ако гръцкият дълг изчезне с махване на някаква вълшебна пръчица, проблемът няма да бъде решен.

Всъщност европейската среща на високо равнище не може да стигне до никакъв друг извод. Единственото дългосрочно решение на този проблем е гърците да въведат отново драхмата, която да може да бъде девалвирана самостоятелно. По този начин няма да се налага останалите държави-членки да плащат сметката.

 
  
MPphoto
 

  Жозе Мануел Барозу, председател на Комисията. (EN) Г-н Председател, бих искал само да отговоря на два конкретни въпроса, които ми бяха поставени.

Няма да влизам идеологическата дискусия срещу Европа, в която позволете да кажа е интересно човек да наблюдава крайната десница и крайната левица обединени срещу еврото и срещу европейския проект. Ето защо искам отново да отправя призив към всички демократични сили в Европа, в Парламента, в Гърция да се обединят в консенсус да бъде направено всичко възможно за осигуряване на растеж и благоденствие в Европа.

Двата конкретни въпроса бяха за финансовия данък и за позицията ни по обърнатото квалифицирано мнозинство.

По финансовия данък искам да потвърдя, че предложението, с което Комисията ще излезе, вероятно през октомври, ще бъде за данък върху финансовите транзакции. Проведохме оценка на въздействието. На мнение сме, че има две възможности: данък върху финансовите транзакции и данък върху финансовите дейности. Решихме сега да излезем с предложение за данък върху финансовите транзакции, като една от причините е именно защото няма еквивалент на ДДС върху финансовите транзакции. Така че ще излезем с това предложение до октомври.

(Ръкопляскания)

Вторият въпрос беше повдигнат от г-н Verhofstadt. Искам да дам ясно да се разбере, че Комисията подкрепя Парламента във връзка с гласуването с обърнатото квалифицирано мнозинство. Ние подкрепяме амбициозната Ви позиция. В същото време – и г-н Оли Рен ще има възможността да говори пред Вас по-късно в днешния следобед – ние ще отправим настоятелен призив към Вас и към Съвета да се види дали е възможно да се постигне окончателно съгласие. Защото сме на мнение също, че благодарение на позициите на Парламента беше постигнат огромен напредък по отношение на законодателния пакет, който сега е поставен на разглеждане.

Искам да поздравя Вас, Парламента, тези, които работиха най-много по този въпрос, и също унгарското председателство на Съвета, тъй като то също свърши определена много важна работа. Накрая искам да кажа на всички Ви, че от гледна точка на отговорността, цената на липсата на договореност по този въпрос ще бъде изключително висока, вземайки предвид сегашното положение.

Комисията подкрепя общностния подход. Комисията подкрепя най-голямата възможна амбиция, а това според мен е и линията, която Вие също сте възприели.

Това са конкретните отговори на конкретните въпроси.

 
  
MPphoto
 

  Manfred Weber (PPE). (DE) Г-н Председател, г-жо Действащ председател на Съвета, г-н Барозу, госпожи и господа, много вече беше казано във връзка с Гърция. Бих искал само да добавя две неща по въпроса.

Първото е, че въпреки цялата загриженост и страх, който хората изпитват, не трябва да губим от поглед принципите. Двата принципа, които определят Европа, са солидарност – ние държим на това – и чувство за лична отговорност – и гръцкият народ и всички тези, които приемат актове на солидарност, също сами да поемат отговорност.

Второто е, че се спомена за голямото изпитание за Европа и за загрижеността, че проектът би могъл дори да се провали и старите призраци, които мислехме за изкоренени, биха могли да се върнат в Европейския съюз. Бих искал да обърна всичко това наопаки и да го разгледам в положителна светлина. Не следва да говорим само за проблемите, а и за успехите. Например следва да споменем, че някои от балтийските страни успяха да превъзмогнат кризата и че с европейска подкрепа Ирландия ще успее да се върне на пазарите на ценни книжа догодина. Това също би могло да се превърне в сериозна възможност да се докаже пред хората, че заедно сме по-силни, отколкото всеки сам за себе си.

В този контекст е доста трудно да се работи по втория голям въпрос за заседанието на Съвета, а именно този за миграцията. Обаче има деликатна връзка, която свързва двата въпроса, защото по отношение на въпроса за миграцията, по-конкретно Шенген, ние виждаме същия принцип в действие, а именно че един от големите успехи на Европа сега се поставя под въпрос в резултат на национален егоцентризъм. Сигурен съм, че всички сме видели данните, сочещи, че 18 000 бежанци са дошли в Италия. Обаче всички знаем, че за Италия 18 000 бежанци едва ли е непосилно бреме, тъй като два пъти повече бежанци бяха приети миналата година само в Белгия. Затова не беше правилно Италия да реагира по такъв начин. Това си беше правене на вътрешна политика от министъра на реформите в Италия, г-н Умберто Боси. Заради няколкостотин души Франция отговори с връщане на граничния контрол и това също беше направено от вътрешнополитически съображения. В Дания също причините бяха от вътрешнополитическо естество.

Затова бих искал заседанието на Съвета да излъчи ясни сигнали. Когато се обсъжда въпросът за миграцията и Шенген, държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз трябва да отговорят с категорично послание, че не желаем национален егоцентризъм, особено в тази област. Вместо това искаме да защитим огромния успех, какъвто се явява една свободна Европа. Г-н Барозу, със сигурност ще имате подкрепата на Парламента за това.

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(DE) Г-н Председател, г-жо Действащ председател на Съвета, г-н Председател на Комисията, бих искал най-напред да кажа няколко думи по тема, която е близка на сърцето ми, и това, разбира се, е Хърватия. Надявам се да успеем да вземем решение, което да позволи на Хърватия наистина да бъде приета в Европейския съюз сега. Тук Комисията свърши добра работа – членът на Комисията Фюле, Вие самият, г-н Барозу, и също унгарското председателство в тази връзка. Това би било добър и важен сигнал към един проблематичен регион като Балканите, ако страната, която е изпълнила задачата си добре, бъде следващата по ред. Като казвам „изпълнила задачата си“, това не означава, че всички проблеми са решени. Съвсем наскоро станахме свидетели на някои недопустими случаи в Сплит във връзка с гей парада. Обаче е важно правителството да защитава основните свободи и основните права.

Позволете ми да добавя няколко думи във връзка с Гърция. Г-н Барозу, Вие казахте, че ще бъде трудно да се обясни на гражданите, ако не излезем с решение например във връзка с пакета относно икономическото управление. Обаче, г-н Барозу, ще бъде трудно да обясним на гражданите и ако се съсредоточим само върху строгите икономии. Вие говорихте за растеж и казахте, че е необходимо нещо, което да насърчи растежа – но какво точно, г-н Барозу? Не можем да мислим, че само намаляването на разходите ще доведе до растеж, ако в същото време не предлагаме алтернативи. Г-н Verhofstadt спомена някои проблеми. Не само симпатизиращите на левицата икономисти – например вчера в раздела си за икономика „Le Monde“, който не е симпатизиращ на левицата вестник, заяви съвсем ясно: строги икономии, от една страна – да, определени ограничения са необходими – но са необходими и растеж и инвестиции.

Когато става дума за процеси на приватизация, г-н Барозу, Вие добре знаете как да принудите Гърция бързо да проведе вълна от приватизационни сделки сега – точно както каза г-н Bisky – нещата се разпродават. Обаче трябва да дадем на Гърция време да приватизира нещата, за които има смисъл да направи това в момент, когато ще получи достатъчна сума за тях.

На второ място, трябва да признаем, че е необходимо също да бъдат вложени част от парите. Ако казваме, че искаме да освободим регионалните фондове и ресурси от структурните фондове, тогава трябва да се откажем от задължението за съфинансиране, защото в противен случай Гърция няма да е в състояние да ги използва. Това са все предложения, които чакаме от Комисията, г-н Барозу. Ние подкрепяме една пестелива политика и икономии, когато са необходими, и подкрепяме ограниченията и мерките за преструктуриране. Обаче няма да се получи без растеж.

В крайна сметка, ако продължим както досега, няма да спасим Гърция или нашите банки, нито ще спасим нашите данъкоплатци; вместо това накрая ще се стигне до хаос.

Следователно, г-н Барозу – и това, разбира се, важи и за Съвета – в допълнение към структурните мерки е необходим също и растеж. Предложенията за растеж и заетост са от жизнено значение за бъдещето на Гърция и за това на Европа.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL).(CS) Г-н Председател, бих искал да запитам г-н Swoboda дали е съгласен с мнението, че кризата се използва в определени държави-членки като средство да се лишат тихомълком гражданите от тяхното имущество. Така ли гледате на нея?

 
  
MPphoto
 

  Hannes Swoboda (S&D).(DE) Г-н Председател, във всички страни, които преживяват криза, е имало реални проблеми. Няма абсолютно никакъв смисъл това да се отрича. С това положение може да се злоупотреби от две различни посоки. С него може да се злоупотреби, както правят някои агенции за кредитен рейтинг например, като дават съвети, които докарват страните до разорение. Обаче с него може също да се злоупотреби, като се правят политически заявления в смисъл, че не трябва да променяме нищо. Ако някои от демонстрантите – в Гърция например или в други страни – са на мнение, че не трябва да променяме нищо и че можем да продължаваме по старому, те грешат. Затова искаме да дадем пълната си подкрепа за мерките, предложени от правителството на г-н Папандреу. Те са крачка в правилната посока. Те трябва да бъдат подкрепени и това е нещо, което някои от профсъюзните активисти в Гърция също трябва да признаят – единственият начин изпитанието да бъде преодоляно, е ако в същото време прилагаме заедно политика на растеж. Исках да кажа това абсолютно ясно. С други думи, никакви злоупотреби от никоя посока. Това е изключително важно.

 
  
MPphoto
 

  Alexander Graf Lambsdorff (ALDE).(DE) Г-н Председател, след вота на доверие вчера в Атина с резултата, който всички добре знаем, вестник „Bild“ в Германия излезе със заглавие „Гръцкият лидер оцеля – Европа може да въздъхне с облекчение“. Трябва да кажа, че и аз бях доволен от резултата от този вот, но според мен все още е прекалено рано да въздишаме с облекчение.

Така е защото сега трябва да се приложи успешно сериозен пакет за строги икономии през следващата седмица. Това е следващото голямо изпитание. Дори и тогава ще сме далеч от това да можем да въздъхнем с облекчение. Все още ще бъде необходимо да се предприемат по-нататъшни стъпки и мерки, преди кризата да бъде преодоляна. Мисля, че казаното тук е правилно. Хората в Гърция имат нужда от светлина в края на тунела. Обаче бих искал също да заявя съвсем ясно, че хората от страните, от които идва по-голямата част от помощта, също имат нужда от светлина в края на тунела. Те имат чувството, че дават и дават, и краят на това нещо не се вижда. В Гърция хората имат чувството, че пестят и пестят, и краят на това нещо не се вижда.

Ето защо е толкова важна стратегията за растеж. Ето защо приватизационните сделки са от жизненоважно значение за отваряне и либерализиране на тази закостеняла икономика. Ето защо е правилно решително да прокарваме и подпомагаме намаляването на публичния дълг в Гърция. Демокрацията трябва да одобри това. Ставащото по отношение на г-н Samaras е напълно безотговорно. Обаче е правилно да даваме гаранции за инвестициите например. Правилно е също да изтеглим неизползваните средства от ЕС, г-н Барозу, и да ги предоставим на Гърция, защото в крайна сметка не само Гърция, а и цяла Европа ще спечели от по-големия растеж.

Ако погледнем малко по-напред, има още нещо важно: Пактът за стабилност и растеж трябва да бъде укрепен. Трябва да предотвратим бъдещите кризи. Ето тук е мястото на обърнатото квалифицирано мнозинство. Никой обикновен гражданин няма да разбере какво означава всъщност това. Казано просто, или Пактът за стабилност и растеж ще разполага с този странен технически елемент, който споменах току-що, и тогава Пактът за стабилност и растеж ще има необходимата сила, или не. Тогава няма да сме в състояние да подкрепим пакта. Гласуването с обърнато квалифицирано мнозинство в превантивната фаза на Пакта за стабилност и растеж е абсолютно наложително от наша гледна точка.

Г-н Барозу, бях изключително радостен да чуя отново обяснението Ви, че Комисията е точно на същото мнение. Бих искал да видя съществена подкрепа за този проект от залата.

 
  
MPphoto
 

  Sven Giegold (Verts/ALE).(DE) Г-н Председател, благодаря Ви, г-н Lambsdorff, аз съм на мнение, че Гърция спешно се нуждае от политическо единство. Все пак това, разбира се, започва с факта, че внесените там предложения трябва в крайна сметка да бъдат справедливи. Единство в страната ще има само ако бъде възродено доверието в политическия и икономическия елит там. За да бъде възможно това, трябва внесените предложения да водят към единство. Обаче въпросът, който бих искал да Ви задам, е следният: Бих искал също да видя някаква последователност във Вашата група. Тук Вие призовавате за еврооблигации, но в Германия обявихте еврооблигациите за един вид богохулство. Именно от Вашата група в германския парламент виждаме най-голямото противопоставяне на общата европейска...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Г-н Giegold, не може да използвате процедурата „синя карта“, ако няма да задавате въпрос. Следователно г-н Graf Lambsdorff със сигурност няма на какво да отговаря.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela (EFD).(EL) Г-н Председател, като гъркиня бих искала да благодаря на Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент за цялата подкрепа, която оказаха на Гърция до момента. По-конкретно бих искала да благодаря на всички в Комисията, които работят толкова усърдно вече 18 месеца за преодоляване на гръцката криза.

Днес в Европейския парламент много говорихме за Европа. Бих искала да направя една патриотична бележка в тази многонационална зала. Ние, гърците, дадохме на Европа името и внесохме решаващ принос за това, което наричаме „европейска цивилизация“ и „европейски ценности“. Какво искаме ние – гръцките политици и гръцкият народ? Искаме вашето уважение и вашата солидарност. Какво можем да обещаем? Че ще работим много усилено, за да изправим отново на крака страната, която доведохме до това положение – това е преди всичко наш проблем и виновни сме ние.

Позволете ми да направя три предложения: …..

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Andrew Henry William Brons (NI). - (EN) Г-н Председател, в дневния ред ще бъде големият брой лица, които твърдят, че търсят убежище, от Либия и Тунис. Тунис е страна, която свали своя диктатор, така че от какво бягат тези тунизийци? От демокрацията? Може би трябва да очакваме да видим г-н Бен Али като наскоро пенсиониран диктатор начело на колоната.

Либия е зона на военни действия. Но хората не се превръщат в лица, търсещи убежище, само защото живеят в опасна страна. Трябва да има нещо във връзка с конкретното лице, което да го излага на опасност. Спорът като че ли се върти около това дали Италия или Малта трябва да ги приемат за заселване, защото са първите страни, които те достигат, или те трябва да бъдат приети за заселване от други държави-членки. Отговорът ми е, че никой не следва да ги приема за заселване и те трябва рано или късно да бъдат върнати в Северна Африка.

Ако правилата на ЕС относно убежището наистина гласят, че само едно искане за статут на лице, търсещо убежище, е достатъчно за възникване на задължение те да бъдат приемани, правилата трябва да бъдат променени. Правилата се правят от хора и могат да се отменят. Ако това ще означава държави-членки – и всъщност самият ЕС – да се откажат от други международни споразумения, така да бъде. Държавите-членки бяха променени до неузнаваемост от миграцията. Дойде време потокът да бъде спрян и да се стремим към обръщане на посоката му.

В дневния ред е също и присъединяването на Хърватия. Какви мерки ще предприеме ЕС, за да гарантира, че референдумът ще бъде проведен честно, като се даде думата и на двете страни, и да бъдат изразходвани равни суми пари? Подозирам, че свободен и честен референдум не се предвижда. Страната ще бъде залята от пропаганда на ЕС, а тези, които се обявяват против присъединяването на Хърватия, ще бъдат изтикани от разискването.

 
  
MPphoto
 

  Ildikó Gáll-Pelcz (PPE).(HU) Г-н Председател, на следващото заседание на Европейския съвет ще стои също въпросът за доверието. Стигнахме исторически момент. Той е исторически, защото ще определим предизвикателствата, пред които трябва да се изправи Европейският съюз и на които сега трябва да дадем само разумни отговори. Тези отговори обаче, са тясно взаимосвързани.

Най-напред обаче, бих искала да поздравя унгарското председателство за отличната му работа и да изкажа благодарностите си за това. По-конкретно бих искала да благодаря на министър Енико Гьори, която винаги беше навсякъде, за нейната работа. Тя определи строг график, който председателството като цяло съумя да спази, запазвайки приятелско отношение към Парламента, за което отново им благодаря.

Това полугодие беше истинско предизвикателство, защото не само беше нова задача за унгарското председателство, но и защото самите задачи бяха нови. Само си представете поставянето на началото и институционализирането на европейския семестър и „шесторката“ на икономическото управление, създадена в рамките на процедурата на съвместно вземане на решение, което ще доведе до един изцяло нов икономически подход.

Има големи надежди за наближаващото заседание на Съвета и за въпросите от пакета, за които все още предстои да бъдат решени с компромис. В същото време Съветът и Парламентът носят огромна отговорност за договореността, тъй като те трябва да решат дали желаят да продължат лошите практики, които доведоха до отслабването на Пакта за стабилност и растеж и оттам косвено до кризата, или да сложат край на политиката на договорености, постигани на равнище държави-членки, и на неизгодни сделки, и най-накрая да отворят пространство за един нов подход в икономическата политика, който ще предложи общи европейски решения, изграден е върху съвместно установени правила и най-накрая ще даде завършен вид на аспекта на икономическата политика на интеграцията, с една силна Европа в центъра на вниманието. Всички граждани, национални парламенти и пазари, очакват Европейският съюз да оформя европейската икономика по еднороден начин, следвайки съвместно установени правила, да осигурява стабилността на общата валута и ефективно да предпазва европейските граждани от кризата.

 
  
MPphoto
 

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). - (ES) Г-н Председател, членовете на Европейския парламент добре разбират, че разискването на Европейския съвет, който следва да се проведе на 23 и 24 юни, ще продължи да бъде насочено към продължаващата криза и проблемите, с които се сблъскват еврото и Гърция. Обаче бих искал да се присъединя към тези, които посочиха, че дневният ред не свършва с това. Длъжни сме също да разгледаме въпросителните, възникнали във връзка с елементите, които са от централно значение за пространството на свобода, правосъдие и сигурност, по-конкретно Шенген, който вероятно е най-важното завоевание за свободното движение на хора.

Не можем да допуснем призивът за демокрация, който отекна в цяла Северна Африка, да бъде посрещнат другояче, освен с ясен и категоричен отговор. Нещо повече отговорът не може да бъде промяна на Шенгенското споразумение. Напротив, той трябва да бъде укрепване на Шенгенското споразумение. Има прецеденти, които категорично сочат, че при сблъскване с неочакван, рязък миграционен натиск, какъвто беше случаят с Канарските острови в Испания между 2004 и 2006 г., трябва да се отговаря не само със стремеж към повече, по-добра Европа, но също и с положителен принос за исканията за по-добра демокрация в съседните страни.

Знаем, че Малта, Италия и Франция бяха подложени на такъв натиск, но трябва да бъдем много ясни, че Съветът трябва да свърши своята работа, като завърши пакета от мерки относно убежището, като завърши пакета от мерки относно имиграцията, като завърши преработката на Регламента за Frontex и не на последно място, като актуализира клаузата за солидарност, включена в член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което означава осъвременяване на Директива 2001/55/ЕО.

В заключение, бих искал също да изразя загрижеността си от посланието, което се изпраща чрез институционализирането на механизъм за отговор, който ще позволи възстановяване на вътрешните граници в Съюза при определени извънредни обстоятелства. Трябва да бъдем изключително ясни за това с какво си имаме работа и какво ще бъде европейското измерение, точно по отношение на институциите на ЕС, така че да не се намерим на хлъзгав и на практика вреден път.

 
  
MPphoto
 

  Adina-Ioana Vălean (ALDE). - (EN) Г-н Председател, след една ера на откритост, търпимост и ентусиазъм за Европа, в последните години наблюдаваме влошаване на нашето единство и разделение сред европейците, дори в тази зала, по въпроси като свободно движение, имиграция, национални интереси и преди всичко пари.

За съжаление, световната икономическа криза изважда наяве най-лошото от нашите националистически и популистки мнения. Хаосът от ежедневни декларации относно Гърция от страна на национални политици и заинтересовани страни само засилва объркването и води до повече спекулации на пазарите. Рискът от предаване на заразата на други държави-членки е реален.

Докато Гърция поема бремето на отговорността си за кризата там, нашите европейски лидери също трябва да поемат своята. Ако преди година ЕС беше показал единен и пълен ангажимент да помогне на Гърция, сега нямаше да се мятаме от един спасителен план към друг.

Не ни трябват други технически решения. Необходимо е сближаване, решимост и единство, защото това, което водим, е психологическа война, а това, което пазарите изпробват, е единството на Европа, а не гръцкия план за строги икономии.

От жизнено значение е да се излъчи недвусмислено послание за подкрепа и насърчение, че Европа стои до Гърция.

В допълнение, трябва да понижим лихвите и да покажем повече гъвкавост при достъпа до фондовете на ЕС. Освен това Гърция трябва също да бъде подготвена да вземе съдбата си в свои ръце. Макар реформите и мерките за строги икономии да са необходими, следва също да помним, че това не е достатъчно за възстановяване в дългосрочен план. Трябва да се върнем към основните неща, да насърчаваме инвестициите и растежа.

Надявам се утре никой от европейските лидери да не откаже солидарност, тъй като Гърция е само една страница от книгата, която представлява Европа; затова ако подкрепим Гърция, ние подкрепяме Европа.

 
  
MPphoto
 

  Mario Borghezio (EFD).(IT) Г-н Председател, госпожи и господа, по темата за Гърция ще кажа, че е достатъчно да чуем какво се разискваше, за да разберем на какъв етап се намира европейското управление. Всъщност това е шофиране по интуиция, без точни цели. Не ни казват нищо, за което бих стискал палци, ако бях гръцки гражданин – може би гръцки работник или дребен гръцки предприемач, изправен пред разорение.

Колкото до имиграцията, чух да критикуват Италия за нежеланието й да приеме бежанци. Обаче преди няколко часа г-жа Malmström издаде публично заявление, в което се казва, че когато започна трагедията с масовото заминаване от Либия, всички са се задължили да приемат поне по 800 бежанци на държава. На практика никой не ги приема и тя посочи като положителен пример Норвегия. Те слизат на остров Лампедуза, по-малък брой – в Малта, и ние сме единствените, които ги поемаме. Италия ги прие. Италия. Говореше се за министър Боси, а има и министър на вътрешните работи – г-н Марони: и двамата министри са от расистката партия „Lega Nord“ (Северна лига), която прие бежанците. Освен ако няма доказателства за противното, това е истината.

В заключение, главата за Хърватия. Много е важно Хърватия да се присъедини, но е важно също да помним, че папата предупреди хърватите да се пазят от бюрократична, централистка структура.

 
  
MPphoto
 

  Mario Mauro (PPE).(IT) Г-н Председател, госпожи и господа, именно сложността и ако щете, трудността на дневния ред за Съвета на 24 юни ни сблъсква с недостатъците на лостовете, с които разполагаме.

С какво точно разполагаме? С Европейския съюз. Европейският съюз е работа, която е в ход, незавършена работа, която толкова често не успявахме да завършим именно заради нашите слабости и страхове. Разполагаме с Европейски съюз, но не и със Съединени европейски щати. Това означава, че когато националните правителства се разлюлеят поради вътрешни въпроси, нямаме инструмент, който да задействаме, за да приложим нещо, което би могло да се окаже решение за проблемите ни. За да успеем най-после да постигнем Съединени европейски щати, ще се изисква водеща роля не само от националните правителства, но най-вече от европейските институции.

Мисля, че благоразумието на председателя Барозу – той вече не е тук – му спечели второто избиране. Много бих се радвал да гласувам за него и трети път, но вече заради неговата смелост. С други думи – така както той беше преизбран веднъж заради благоразумието си, бих искал да го преизберем за трети мандат заради смелостта му. Затова предвид трудния дневен ред, с който трябва да се занимае Съветът на 24 юни, очаквам водачеството, проявено от Комисията и европейските институции, да убеди националните правителства да поставят нашите идеали пред всичко, което е в нашите интереси.

Мисля, че това е единственото осъществимо решение. В противен случай ще продължим да водим разисквания, в които ще мърморим по повод факта, че френското правителство е предприело инициатива по отношение на Шенген поради вътрешни съображения, или че италианското правителство отказва да приеме едни или други, или че гръцкото правителство все още е прекалено слабо, за да може наистина да поеме отговорност за собствените си решения. Основният въпрос обаче е в друго: ако не бъде изяснено политическото естество на европейския проект, ние няма да бъдем способни да се справим с проблемите си.

 
  
MPphoto
 

  Anni Podimata (S&D).(EL) Г-н Председател, позволете ми да започна, като прибавя моите благодарности към тези, изказани вече от г-жа Tzavela – и искам да й благодаря за това – към парламентите и народите на Европа за подкрепата, която те оказаха и продължават да оказват на моята страна.

Както показа развитието на събитията през последните няколко дни, Гърция е решена да продължи и да доведе до успех усилията си да преструктурира своите финанси и да прокара структурна реформа. Обаче ако искаме тези усилия да се увенчаят с успех, трябва да бъдат изпълнени две условия. Първото условие е, че трябва да можем да дадем на хората не само строги икономии, но също и положителни перспективи, изгледи за растеж, изгледи за заетост и изгледи за нови работни места. Второто условие е, че е необходима среда на сигурност и подкрепа от Европейския съюз, среда на политическо сближаване, защото през цялата криза, и по-конкретно през последните няколко седмици, наблюдавахме неофициален публичен диалог между европейските столици, Европейската комисия и Европейската централна банка, като агенциите за кредитен рейтинг се изявяваха като някакви странни спортни рефери, във връзка с широко обсъжданото участие на частния сектор в новия план за спасяване на Гърция.

Това странно реферство не прави чест нито на Европейския съюз, нито на политическия съюз. Трябва да заглушим тази какофония, защото само в среда на политическо сближаване можем да се надяваме на необходимите условия, които да позволят огромните усилия, полагани от гръцкия народ, да се увенчаят с успех.

 
  
MPphoto
 

  Sarah Ludford (ALDE). - (EN) Г-н Председател, големият въпрос, който ще стои пред лидерите на ЕС утре, е дали са на равнището на задачата да съхранят европейските постижения, каквито са общата валута и зоната за свободно движение. „Повече Европа“ не е отговорът на всичко, но по възлови въпроси като тези наистина е необходима засилена способност за европейско вземане на решения. Приветствам много по-категоричното заявление на председателя Барозу днес в сравнение с това от разискването ни по Шенген и миграцията през май. Той трябваше още тогава да отправи предупреждение към Италия и Франция по начина, по който г-н Manfred Weber от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) направи по-рано в днешното разискване.

В една отлична статия, публикувана вчера във вестник „Файненшъл Таймс“, г-н Mario Monti изказа съжаление както за прекомерното уважение към големите държави-членки, така и за „културата на благоприличие“ в Съвета, което означава, че държави-членки отказват да си търсят сметка една на друга за недостатъци. Аз бих определила това доста по-грубо: „Ти на мене – аз на тебе“. Това се оказа катастрофално по темата за измамните статистики на Гърция. Необходими са правомощия на равнище ЕС за вземане на решение и действие по важни въпроси, но е необходима и честността, без която такова взаимно доверие не е възможно.

 
  
MPphoto
 

  Fiorello Provera (EFD).(IT) Г-н Председател, госпожи и господа, видяхме, че никоя страна не може сама да се противопостави на проблема на имиграцията. От съществена важност е да имаме политика, която да се занимава с големите миграционни движения, която да подкрепя сътрудничеството за развитие и да предвижда многостранни и двустранни споразумения със страните по произход и транзит на мигрантите.

За съжаление, новите инструменти за европейска външна дейност не бяха използвани в духа или съгласно визията на Договорите, както сега установява Италия. Държавите-членки от първата линия всъщност се наложи да се справят с кризата с бежанците с едностранни инициативи, без да могат да разчитат на европейска солидарност. Затова призовавам Комисията да определи случаите, в които можем да говорим за „масово навлизане на разселени лица“ в съответствие с Директива 2001/55/ЕО относно предоставянето на временна закрила, като с това се въведат точни, измерими критерии, които да могат да се разглеждат като постоянни. Това изясняване е важно, за да се насърчи ефикасна обща политика за миграцията и за да се гарантира споделяне на тежестта.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Pierre Audy (PPE).(FR) Г-н Председател, и аз бих искал горещо да поздравя министър Гьори, действащ председател на Съвета, за нейното председателство. Бих искал също да приветствам с добре дошли заместник-председателя на Европейската комисия и да отбележа две неща.

Първото се отнася до Гърция. Мисля, че е необходимо да бъде консолидирано финансовото положение и да бъдат изнамерени мерки за насърчаване на растежа. По отношение на финансовата консолидация е ясно, че да се занимаваме с миналото, докато планираме за бъдещето, е изключително трудно. Предлагаме създаване на един вид кредитен посредник, който да събере лошите дългове на Гърция в една подходяща финансова структура, или такава, която да може да бъде отделена. Тъй като политическият консенсус, който постигнахме, е да не се позволяват загуби на капитал, защо да не разделим на части гръцкия дълг и така да позволим на гръцкото правителство да управлява бъдещия дълг, а въпросният посредник по същество да разпредели миналия чрез преструктуриране?

Що се отнася до лихвените проценти, необходим е принос от банките, които направиха огромни печалби, купувайки дългове при 16 %, и след това удвоиха капитала си, когато те спаднаха до 8 %. Предлагам също да се проведе разследване на финансовите транзакции с държавен дълг, извършването на което би могло да бъде поверено на Европейския орган за ценните книжа и пазарите. Кредитните институции до определена степен дадоха нещо, което във френското право наричаме неправомерна помощ на прекомерно задлъжняла структура. Затова те са виновни в неправомерно поведение и са причинили вреда: те трябва да поправят стореното.

По темата за растежа ние трябва да подкрепим предложения от председателя Барозу план на стойност 1 млрд. евро и трябва да предоставим правилен план за развитие на Гърция. Аз одобрявам идеята, предложена от г-н Cohn-Bendit: защо не се насочим към военните разходи, които възлизат на 4 % от БВП? Освен това, ако Европейският съюз би могъл да стане арбитър между Турция и Кипър, мисля, че бихме спестили на Гърция 2 % от нейния БВП.

Ето този вид мерки биха помогнали да се осигури план за развитие на Гърция.

 
  
MPphoto
 

  Edite Estrela (S&D).(PT) Г-н Председател, очакванията ми за предстоящия Съвет са доста малки, защото в Европейския съюз властва разделението: вместо решения има колебания, а вместо солидарност има егоизъм. Ето така върви Европа.

Да погледнем случая на Гърция. Няма да говоря за собствената си страна, Португалия, тъй като новото правителство току-що дойде на власт. Затова всичко, което мога да направя, е да му пожелая пълен успех в интерес и на португалците, и на Европа. Така че нека говорим за Гърция. Гърция не е произволно взета страна. Тя е пълноправен член на Европейския съюз от десетилетия и е член на Еврогрупата. Важно е да не забравяме, че Гърция е люлката на демокрацията. Тези факти би следвало да са достатъчни, за да се отнася Европейският съюз с по-голямо уважение към Гърция. Гърците носят отговорност за ужасното положение, в което са изпаднали, но отговорни са и европейските институции.

Министър-председателят Папандреу направи всичко в рамките на правомощията си за излизане от трудното положение. Той прие мерките за строги икономии с огромна смелост и достойнство, независимо дали те са осъществими, или не. Ставащото с Гърция може един ден да важи за Ирландия или Португалия, за Испания или Белгия, или за Италия, или Франция. Имам въпрос към европейските институции: как могат страни в затруднение да понесат скандалните лихви, които им биват налагани, и в същото време да намалят бюджетния си дефицит и публичния си дълг, да насърчават икономическия растеж и да създават работни места? Не мислите ли, че при такова лечение тези страни рискуват да умрат не от заболяването, а от лекарството?

Това не е правилният път. Необходим е съгласуван план за защита на единната валута, за отблъскване на спекулациите с държавни дългове и осъждане на рейтинговите агенции, които носят основната вина за кризата, в която се намираме.

 
  
MPphoto
 

  Charles Goerens (ALDE).(FR) Г-н Председател, първата предпазна мярка, която трябва да се приложи, ако искаме да не допуснем голям пожар, е да спрем да играем с огъня. Съгласен съм с председателя Барозу, когато той казва, че гръцкото правителство трябва да направи всичко по силите си, за да въведе ред в дома си, така че Европейският съюз да може, от своя страна, да предприеме действие. С други думи, Гърция трябва възстанови доверието към себе си.

Не си ли заслужава същият призив за отговорно поведение да бъде отправен към всички правителства в ЕС? Дали всички политически лидери са наясно с отражението на заявленията, които направиха относно Гърция през последните 18 месеца? Дойде време Европейският съвет да сложи край – утре – на разнобоя сред членовете си.

Необходими са четири неща, за да не се допусне гръцката криза да доведе до будещия много опасения ефект на доминото в цялата еврозона: най-напред, обединена Гърция с план за икономическо и бюджетно възстановяване; на второ място, Европейски съюз и Еврогрупа, обединени от една и съща цел; на трето място, малко повече време, отколкото се планираше първоначално, особено за приватизационните сделки; и на четвърто място, правилно разбрана солидарност, която включва не само нови заеми, но и преди всичко техническа помощ от партньорите, и по-конкретно от Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Paulo Rangel (PPE).(PT) Г-н Председател, преди всичко трябва да кажа, че очаквам много отговорно вземане на решения от този Европейски съвет, особено предвид стопанския климат, който наблюдаваме през последните седмици. Той трябва да бъде по-отговорен, отколкото предишния Съвет, който се опита да отложи един проблем с три месеца само заради предизборни графици. Това, което очаквам от отговорното вземане на решения, е по същество хората да разберат, че икономическите и финансовите въпроси са ключови и решаващи за Европа, но че те са подпомагащи главната цел на Европа, която е да опазва мира.

Ако възприемем подход към проблемите, който води само до това държавите-членки да започнат да губят доверие една към друга, до посяване на недоверие между различните държави, до създаване и изостряне на различия и съперничества между южните и северните държави и между централните и периферните държави, крайният резултат ще бъде упадък на Европейския съюз.

Мисля, че истинският залог за този Европейски съвет, независимо от техническите решения или политическите разногласия, е да се разбере дали искаме европейският проект да продължи да бъде валидна схема за стратегията за мир в Европа. Мисля, че е заложено именно това.

Това, което виждам в изказванията на много лидери, били те от страни със затруднения или от страни, които плащат и дават нетни вноски, са безотговорни проповеди, които често дори разчитат на някои крайно отрицателни национални черти. Поради тази причина и само поради нея аз апелирам към чувството за отговорност на европейските правителствени ръководители да излязат с решения, които да позволят на Европа да намери изход и да излезе от положението.

 
  
MPphoto
 

  Gianni Pittella (S&D).(IT) Г-н Председател, госпожи и господа, взаимният страх и недоверие – както каза току-що г-н Mauro – ръководят решенията, вземани от европейските правителства във връзка с кризата.

Европа ми прилича на футболен отбор, който губи с 0:2 и чийто играчи мислят, че ще могат да изравнят, като спрат да си подават топката и всеки се опитва да отбележи гол сам. Обаче мач не може да се спечели, като всеки играе сам. Дори Марадона или Пеле не биха могли сами да спечелят мача с кризата. Гръцката криза можеше да бъде поставена под контрол на ранните си етапи. Вместо това продължихме напред и сега стигнахме до много деликатен момент, когато трябва да действаме, като оставим веднъж завинаги зад нас вредните ревности и провалените икономически рецепти.

Следва да кажем истината и да признаем, че много от днешните правителствени ръководители се оказват второкласни лидери. Те не могат да разберат, че кризата със сигурност не беше причинена от Гърция или дори от положението с държавните дългове, а от финансовите пазари, които до вчера не бяха регулирани. Сега правителствата отново ни подхвърлят обичайната отровна стръв: нека внесем ред в публичните ни сметки и тогава ще видим кой е оцелял. Няма да оцелее никой обаче, и преди всичко няма да оцелее жизнената част от европейското общество. Вместо това трябва да се стремим към растеж, като насочваме и съсредоточаваме ресурси върху научните изследвания, обучението и големите предизвикателства, и да задвижим спирала на положително развитие.

В заключение – трябва да говорим ясно за имиграцията. Шенген не бива да се засяга; той най-многото може да бъде укрепен, но не бива да бъде засегнат, тъй като той е неотменно постижение, което подпомага стабилността на Европейския съюз. Миграционните потоци трябва да се управляват от Брюксел по начин, който да поощрява приобщаването, солидарността и сигурността.

 
  
MPphoto
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE).(RO) Г-н Председател, Съветът ще приключи унгарското председателство. Усилията на това председателство заслужават похвала за приключването на важни кръгове въпроси, някои от тях изключително спорни.

Това е много важно заседание, защото на него ще се види дали европейският семестър ще бъде прилаган. Препоръките трябва да бъдат изпълнявани от държавите-членки, за да не се допусне стабилността да бъде поставена под заплаха. Сега е моментът държавите-членки да докажат отговорния си ангажимент за придържане към новия механизъм.

Програмите за стабилност или сближаване и вътрешни реформи са необходими, но не са достатъчни. Трябва да се постигне договореност за съдържанието на икономическото управление. Парламентът постигна компромис с голямо усилие, който се надявам да бъде подкрепен на гласуването утре. Ред е на Съвета да приеме този законодателен пакет от първостепенна важност за Съюза.

Шенгенското пространство напоследък е предмет на оживени разисквания. Механизмът за оценка явно трябва да бъде преработен. Едностранното връщане на границите не е решение. Ако някоя държава-членка не е в състояние да изпълни отговорностите си по външната граница, са необходими мерки за подкрепа и включване на Frontex.

Ако не се намери изход от това положение, Съветът има право, по предложение на Комисията, да реши с квалифицирано мнозинство да се въведе отново граничен контрол за ограничен период от време. Според мен едностранното връщане на границите, както се случва в момента, не е решение.

Одобряването на доклада на председателството относно средствата за приобщаване на ромите в Европейския съюз и на заключенията във връзка с лансирането на Стратегията на ЕС за Дунавския регион може да се явят важни етапи от прилагането на тези жизненоважни политики за Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE). - (EN) Г-н Председател, слабостта на Пакта за стабилност беше един от факторите в задълбочаващата се икономическа криза, която прерасна в криза на доверието.

В това отношение всички имат вина. Сега стигнахме до извънредно положение, в което солидарността и отговорността са единственото, което има значение, но солидарност не означава само „всички за един“. Точно по същия начин тя означава „един за всички“. Всяка държава-членка трябва да поеме отговорност за съдбата на нашия Съюз и да започне да действа за общото благо на Европа.

Нуждаем се от повече Европа, а повече Европа означава повече дисциплина, в това число конкретни мерки спрямо тези, които продължават да нарушават правилата.

За да бъде възстановено доверието към еврозоната, ролята на Комисията трябва да стане както по-силна, така и по-независима при извършването на икономическо управление и провеждането на наблюдение. Комисията трябва да има мандат да оценява икономическото положение в държавите-членки, за да може навреме да дава препоръки и предупреждения.

Но същественият въпрос ще бъде политическата воля и способността да се налагат глоби. Прилагането им трябва да стане правило, а не предмет на политически пазарлъци. Ролята на Съвета следва да бъде надлежно ограничена в процедури, които водят до възможни санкции. Авторитетът на ЕС може да бъде възстановен чрез подобряване на качеството на статистиката, изключвайки в бъдеще всякаква манипулация и фалшификация на фискалните данни.

Преди три години моята страна, Естония, се сблъска с дълбока икономическа криза. Обаче ние действахме, балансирахме бюджета и влязохме в еврозоната. Латвия също предприе действия и очевидно се върна на правилния път.

Всички за един и един за всички. Всички трябва да действаме за преобразуване на нашите общества. Съкращаването на разходи е болезнено, но остава единственият път за връщане към растеж и стабилност.

 
  
MPphoto
 

  Seán Kelly (PPE). - (EN) Г-н Председател, днес чухме много за даване, даване и пак даване, и за съкращаване, съкращаване и пак съкращаване. Искам да добавя още едно измерение към това съчетание, и то е „вземане, вземане и пак вземане“. Имам предвид лихвения процент, който ЕЦБ начислява на моята страна, Ирландия. Ние мъжки се борим за постигане на своите цели по отношение спасителния план. Но това не ни помага.

За щастие, ЕП и Комисията виждат, че ни третират несправедливо и неправилно. Начисляване на лихва като тази, която се начислява на нас, е като да се върже воденичен камък на врата на давещ се, докато се изпраща спасителна лодка да го извади от водата.

Бих поискал, особено утре, Съветът да намали лихвения процент за Ирландия. Ако той направи това, ние ще се върнем към растеж, ще изпълним ангажиментите си и ще станем велика нация, част от Европа.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) Г-н Председател, надявам се Европейският съвет да утвърди трите успешни цели на унгарското председателство: Дунавската стратегия, стратегията относно ромите и приключването на преговорите за присъединяване с Хърватия. Основната цел обаче ще е приемането на „шесторката“ – законодателния пакет за икономическото управление. Унгарските експерти и дипломати заслужават най-голяма похвала за отличната си работа, защото те съумяха да намалят броя на откритите въпроси между Съвета и Европейския парламент до само няколко. За да се преодолее застоят в преговорите, унгарското правителство трябва да постигне компромиси на най-високото възможно равнище. Дали правителството на Виктор Орбан има достатъчно политически капитал да го стори обаче, все още е под въпрос. Дали г-н Матолши, който по-рано открито и остро се противопоставяше на европейския семестър, ще бъде в състояние убедително да пледира в подкрепа на засилването на икономическото управление? Надявам се все още да можем да постигнем пробив на Съвета. Европа се нуждае от въвеждането на икономическото управление възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL).(PT) Г-н Председател, това, което сериозното икономическо и социално положение, в което се намират няколко държави-членки на Съюза, заслужава от предстоящия юнски Европейски съвет, е много внимателно разглеждане, дълбок размисъл за причините за това положение и поемане на отговорност за все по-изразено неолибералните политики на Съюза, като приватизация и обезценяване на труда, които водят до по-голямо социално неравенство, по-големи икономически различия и повече безработица, бедност и социално изключване. Членовете на Съвета са безразлични към трудностите на работниците и обикновените хора и за съжаление, това, което те предлагат, е да бъдат направени постоянни неолибералните политики, които вече доведоха до сериозни кризи в Гърция и Ирландия и заплашват Португалия и други държави-членки.

В крайна сметка това, което те се опитват да направят, е да улеснят извличането на по-големи печалби от капитала и от по-големи финансови спекулации, и все за сметка на едни и същи групи: работници, микро-, малки и средни предприятия, селски стопани и хората, засегнати от орязването на инвестициите и политиките за строги икономии.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-н Председател, сегашната политика на ЕС за миграцията се провали. Пример за това са плановете на Комисията за така наречените партньорства за мобилност, с цел да се придаде на масовото навлизане на хора от Северна Африка подобие на законност. Г-жа Малмстрьом много пъти е заявявала, че Европа уж зависи от имиграцията от Северна Африка. Обаче фактът, че много държави-членки трябва да се борят с висока безработица, особено сред младите хора, преднамерено се игнорира. В Либия населението се е удвоило през последните 20 години. Така че ако портите към Северна Африка бъдат отворени, натискът върху европейския пазар на труда ще се увеличи още повече. Затова не се нуждаем от повече имиграция от Северна Африка, а по-скоро от спиране на имиграцията изцяло. Нашите граждани не желаят партньорства за мобилност в тази връзка; вместо тях те искат партньорства за реадмисия. Нашите съграждани не искат отворени граници, а по-скоро връщане на граничния контрол и укрепване на Frontex. Това също следва да бъде разгледано на предстоящото заседание на Съвета, когато се обсъжда „напредъкът“ в имиграционната политика.

 
  
MPphoto
 

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE).(PL) Г-н Председател, прекарахме по-голямата част от времето си в обсъждане на кризата в Гърция, и с пълно основание, тъй като тя е огромен проблем. При все това при вчерашното разискване г-н Барозу поиска също подкрепата ни по въпроса за Шенген. Фактът, че г-н Барозу поиска от нас, в Парламента, подкрепа, означава, че той сигурно очаква много трудно положение и трудни разговори с ръководителите на различните правителства. Бих искала да кажа, че Шенгенското пространство и свободата, която то дава за пътуване из Европа, беше символ на свобода и на Европейския съюз, и един от основните активи и най-големите достойнства на Европейския съюз, лично за мен, като полякиня, и за целия полски народ. Не можем да позволим тази свобода да бъде ограничена или Шенгенското пространство да се разпадне, тъй като именно решенията и политиките от този вид определят как се възприема ЕС. Затова бих искала да призова не само шенгенската система да бъде защитена, но също и Румъния и България да бъдат включени, или по-скоро приобщени, към нея възможно най-скоро.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Liberadzki (S&D).(PL) Г-н Председател, бях дълбоко удовлетворен по време на днешното разискване да видя двата лагера, които се оформиха по отношение на причините за това състояние на нещата и препоръките; неолибералите, от една страна, и членовете на ЕП от левицата, от друга. Явно е, че след толкова месеци разисквания по положението в Европа сме стигнали до заключение, най-напред, че има много сериозна заплаха, и на второ място, че е необходимо сътрудничество. Във връзка с това бях доволен да чуя г-н Барозу да казва днес, че ще бъде внесено предложение за данък върху финансовите транзакции. Доволен съм, че случаят е такъв. Жалко е, че не работим вече по окончателен проект, обаче фактът, че проект има, заслужава енергично да бъде приветстван. Ако позволите, бих искал да наблегна на още един въпрос: засега сме съсредоточени върху еврозоната, но имаме също и „не-еврозона“ в Европейския съюз и трябва да направим необходимото и тя да не се сблъска с проблеми.

 
  
MPphoto
 

  Simon Busuttil (PPE). - (MT) Г-н Председател, по въпроса за имиграцията утре очакваме три неща. Най-напред, Шенгенското пространство да бъде защитено, защото то представлява свобода за нашите граждани и представлява един от най-видимите елементи за гражданите на Европейския съюз. На второ място, очакваме отговорност и за външните граници, не само за вътрешните. За това ще е необходима една по-силна агенция Frontex, както и засилена солидарност и разпределяне на отговорностите по обоснован и справедлив начин. Това също ще налага по-голямо сътрудничество със страните от Южното Средиземноморие, които преживяха революции. Преди всичко това, от което имаме най-голяма нужда, е истинска политическа воля. Ако тя липсва, никога няма да осъществяваме това, което говорим.

 
  
MPphoto
 

  Марош Шефчович, заместник-председател на Комисията. (EN) Г-н Председател, днешното оживено и въодушевено разискване е безспорно доказателство, че дневният ред на Европейския съвет е твърде уместен и от критична важност за бъдещето на Европа.

Гърция твърде осезаемо присъстваше в повечето от нашите изказвания. Знаем, че положението в Гърция е много трудно и че лесни решения няма. Съгласен съм с всички Вас, които казаха, че е много важно да се покаже на гръцкия народ, че не става дума само за съкращаване и строги икономии, а и че има светлина в края на тунела и че действително можем да помогнем на Гърция да се върне на пътя на растежа.

Следователно намаляването на разходите трябва да се съпътства от политики и мерки в подкрепа на растежа. Абсолютно съм сигурен, че Европейският съюз и Комисията могат да направят това. Можем да помогнем на Гърция да повиши административния капацитет. Можем да помогнем на Гърция по-добре да усвоява структурните фондове и да ги насочва към стратегически сектори в подкрепа на растежа и можем да помогнем на гръцките власти да подобрят събираемостта на данъците.

Знаем как да помагаме на страните да подобряват образователните си системи. Мисля, че сега всички можем да го правим, и Комисията е готова да действа в това направление. Готови сме да съставим програми за техническа помощ, които да съпътстват трудните мерки за строги икономии, през които трябва да преминат гръцките органи. Така искаме да покажем ясно, че Европа се грижи; Европа е солидарност и Европа може да помогне, ако страната е в такова затруднение.

Обаче същото послание трябва да дойде и от управляващите кръгове в Гърция. Ние можем да направим всичко по силите си, но това, което чакаме от гръцките органи, е ясен знак за единство и ясен знак за решимост за справяне с трудните въпроси в страната. Това би бил моят призив и призивът на Комисията към гръцките политически представители: съдействайте, покажете ни единство, покажете ни единен подход към много трудните въпроси. Моментът е подходящ и това ще е един жест на висока отговорност.

Не бяха много тези от Вас, които засегнаха много важния елемент за приключването на европейския семестър. Обаче аз ще го спомена тук, защото ни е необходима помощта на членовете на Европейския парламент, които да отидат в избирателните си райони и да разяснят, че европейският семестър завърши и че започват националните семестри. Мисля, че знаем какво да направим; имаме препоръките за отделните държави, които са много обосновани, много честни и много подробни за всяка държава-членка, но сега ни е необходимо съдействието на националните органи и националните правителства за реалното прилагане и осъществяване на реформите в държавите-членки. Само по този начин ще променим качеството и конкурентоспособността на европейската икономика към по-добро и ще я поставим на нови релси.

Бих искал още веднъж да потвърдя, че данък върху финансовите транзакции ще бъде предложен от Европейската комисия. Трябваше да проведем една много задълбочена оценка на въздействието и тя всеки момент ще приключи. Това ще бъде едно от нашите предложения и един от нашите приноси към глобалното разискване по тези много важни въпроси. Европа отново ще поеме водеща роля по този въпрос и се надявам нашите глобални партньори да ни последват.

Неколцина от Вас споменаха Шенгенското пространство и важността да бъдат възприети политики по имиграцията от високо качество. Бих искал да Ви уверя, че сме напълно наясно с факта, че свободата и правата на лицата на свободно движение в рамките на Европа са едни от най-важните постижения и следва да ги ценим. Комисията ще действа като пазителка на Договорите и ще бъде готова да действа, ако самите основи на тези проекти бъдат поставени под въпрос.

След неотдавнашните събития трябва също да признаем, че е необходимо комплексно решение за всички аспекти на миграцията и че трябва да укрепим доверието в системата. Затова Комисията е убедена, че адекватен ще бъде само един координиран процес в рамките на Общността, в противовес на едностранните инициативи на държавите-членки за връщане на граничния контрол по вътрешните граници.

Необходима е също Обща европейска система за убежище, която да е по-ефективна и по-закриляща. Ще направим всичко по силите си системата да е готова и да заработи към 2012 г. Това е подходът на Комисията и се надявам той да бъде подкрепен от Европейския парламент и от държавите-членки.

Моля да ми позволите няколко кратки думи относно икономическото управление и „шесторката“. Вече чухте позицията на председателя на Комисията и ще имате възможност да обсъдите въпроса по-подробно с моя колега ми от Комисията, г-н Оли Рен. Бих подчертал само един елемент и това е важността да имаме договореност по-скоро, а по-късно, защото времето ни притиска и имаме нужда от новите лостове, за да можем да управляваме европейските икономики по по-добри и по-надеждни начини в бъдеще.

Една заключителна бележка за Хърватия. Мисля, че е време и е уместно да поздравим Хърватия, защото тя върви към исторически момент и мисля, че това следва да даде един много положителен сигнал не само за всички хървати, но и за всички народи на Западните Балкани.

Бих искал също да поздравя Европейския парламент и неговия докладчик, г-н Swoboda, както и унгарското председателство, което се справи отлично с придвижването на този въпрос толкова далеч напред, позволявайки ни да имаме тези много добри резултати в настоящия момент.

Последните думи на благодарност са към г-жа Енико Гьори. Тя много пъти каза, че иска да води едно приятелски настроено към Парламента председателство. Мисля, че тя го доказа с честото си присъствие в тази зала. Бих искал също да й благодаря за отличното й сътрудничество с Комисията.

 
  
MPphoto
 

  Енико Гьори, действащ председател на Съвета. – (HU) Г-н Председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, позволете ми да говоря на родния си език на това свое последно участие в пленарното заседание. Преди всичко, бих искала да благодаря на всички Ви за признанието към нашата работа, тъй като можахме да чуем мнозина членове на ЕП да правят извода, че унгарското председателство е свършило добра работа. Лично аз съм на мнение, че наистина си заслужава да се води приятелски настроено към Парламента председателство в Европейския съюз.

Председателят Барозу спомена „шесторката“, а заместник-председателят Шефчович спомена преговорите с Хърватия и различните кръгове въпроси. Съществуването на процедурата на съвместно вземане на решение в Европейския съюз дава на Съвета и председателството възможността да изградят лични отношения с голям брой членове на ЕП и да се подобри взаимната информираност в институциите за проблемите, които има всяка от тях, което според мен е отлична възможност за всички нас.

Благодаря Ви за организирането на разискването днес. Мисля, че сме съгласни за основополагащите принципи и основните ценности, за които се каза много днес, и дори бяха обсъдени идеи на европейската интеграция, а трябва да кажа, че повечето от изказванията на членовете на ЕП отразяваха това съгласие между нас. Съгласни сме също, че Европейският съвет сега трябва да се занимае с изключително трудни въпроси. Бих била по-внимателна при използване на думата „исторически“, защото мисля, че едно понятие се изхабява, ако се използва прекалено често.

Напълно съм съгласна, че страхът и недоверието са лоши съветници и лидерите на ЕС не следва да се водят от тези емоции по време на заседанията утре и вдругиден. Мое кредо, а също и кредо на унгарското председателство, е, че трябва да основаваме всичките си действия на доверие – и дори бих казала, на взаимно доверие – на поемането на отговорност и на солидарност, точно както настоятелно ни призовавахте. Дали ще става дума за икономическа политика, реформите на Шенген, убежището или разширяването, това е, върху което трябва да градим. Решението – както предложи огромното мнозинство – е повече Европа, по-силна Европа; през последните шест месеца унгарското председателство работеше с тази идея. Наистина твърдото ни убеждение е, че решението на общите ни проблеми е по-дълбоката интеграция.

Накрая, бих искала да докладвам по въпросите, които бяха дадени като домашна работа на унгарското председателство от предишните Европейски съвети, и по-конкретно: какви резултати и постижения ще бъдат представени на срещата на високо равнище, започваща утре, защото в крайна сметка трябваше да се договорим по конкретни теми с Вас и трябваше да постигнем споразумение и по други въпроси.

Позволете ми да започна с икономическите въпроси. Вече говорихме за европейския семестър и бих искала да благодаря на заместник-председателя Шефчович, защото наистина си заслужава обществеността да бъде осведомена какво означава семестърът. Става дума за осигуряване на прозрачността, необходима, за да се знае как се управляват държавите-членки, за да може навреме да им изпращаме предупредителни сигнали. Приветствам факта, че Европейският парламент следваше тази практика с голямо внимание; в този европейски семестър ние насърчаваме държавите-членки да поддържат по-строго бюджетно управление и в същото време полагаме основата за практиката да се търси растеж чрез усърдна работа и новаторство.

Що се отнася до „шесторката“, скоро по нея в залата ще има задълбочено разискване. Нека Ви изложа две съображения, поради които бих предпочела приемането на сегашната договореност. Най-напред защото този законодателен пакет е добър. Той е по-добър от първоначалното предложение на Съвета и защото Парламентът получи отстъпки от Съвета по всеки един въпрос от дневния му ред. Постигнахме отстъпки дори по гласуването с обърнато квалифицирано мнозинство. Затова трябва да изразя несъгласие с мнението на г-н Lambsdorff, че целият законодателен пакет ще действа само в едно отношение, а именно обърнатото квалифицирано мнозинство. Предимството на този пакет е, че той всъщност въвежда в системата няколко начина за взаимен контрол, посредством които в бъдеще ще могат да се избягват кризи като тази от 2008 г.

Що се отнася до свободното движение на хора, позволете да Ви кажа, че на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 9 юни унгарското председателство единодушно прие заключение, посочващо, че свободното движение трябва да бъде съхранено, че трябва да преразгледаме мерките, с които вече разполагаме, и че само след като сме ги изчерпали и само ако наистина възникнат нови проблеми, изискващи приспособяване на сегашните достижения на правото на ЕС, можем да вземаме извънредни мерки в извънредни ситуации и че следва да се работи по конкретни мерки само когато е налице конкретно законодателно предложение, което, доколкото знам, ще стане тази есен.

Току-що научих, че успоредно с настоящата пленарна сесия Съветът е постигнал съгласие по единствения отворен въпрос относно Frontex, така че и преговорите по укрепването на Frontex приключиха с успех. Благодаря на Парламента за неговото сътрудничество.

Другата домашна работа, възложена от Европейския съвет, беше да се увеличи способността за отпускане на заеми от Европейската инвестиционна банка и във връзка с това бяхме в състояние да стигнем до съгласие с Парламента, което е друг постигнат от нас успех, и мисля, че това беше важна крачка към успокояване на положението в страните от Северна Африка.

Като кратка странична забележка, трябва да отговоря на думите на г-н Tabajdi. Трябва да възразя на коментарите му относно членовете на унгарското правителство, които според мен са основани на вътрешнополитически мотиви. Първо, бих искала да Ви помоля да се допитате до колегите си от парламентарната комисия по икономически и парични въпроси за работата на министъра на националната икономика, г-н Дьорд Матолши, защото атмосферата в изслушването вчера беше малко по-различна от това, което казахте тук днес. Бих Ви препоръчала също да прочетете отговорите на държавите-членки на предложенията на Комисията във връзка с европейския семестър. Всеки е свободен да реагира и критикува съдържанието, защото всичко в Европейския съюз работи чрез разисквания и обмен на мнения и е вярно, че много държави-членки вече критикуваха съдържанието. Второ, бих искала да Ви посоча една от положителните черти на унгарското председателство, която беше ключът към нашите успехи в постигането на договорености с европейските институции по толкова много въпроси, а именно зачитането на Договорите и компетентността на институциите. Ние представяме „шесторката“ на Съвета със съзнанието, че унгарското председателство направи всичко, каквото можеше, за постигане на договореност, както беше оценено от председателя Барозу и от Вашите колеги в залата в заседанията на равнище комисия. Затова сега ние представяме пакета на Европейския съвет, чийто председател, Херман ван Ромпьой, ще вземе решение за по-нататъшния начин на действие.

Не на последно място бих искала да се спра на присъединяването на Хърватия. Както казах в началото, внимавам при използването на думата „исторически“. Обаче в случая на Хърватия мисля, че наистина стигнахме до исторически момент, защото изпращаме много важно послание до Западните Балкани, а именно, че те имат бъдеще в Европейския съюз. Наистина се надявам, че ръководителите на държавите-членки и правителствата от ЕС ще вземат утре и вдругиден политическото решение за присъединяването на Хърватия и че преговорите ще могат да бъдат приключени през последните часове на унгарското председателство – най-късно на 30 юни. Европейската комисия работи денонощно, за да бъде в състояние да издаде положителен доклад на 10 юни. Мога да Ви уверя, че както хърватите, така и унгарското председателство работиха денонощно, за да може това да се случи. Всеки ден провеждахме заседания на работната група в Съвета, за да успеем да приключим работата.

В заключение, бих искала да благодаря не само на залата – което вече направих – но също и на партньорите ни от триото – Испания и Белгия – за отличното им сътрудничество и за факта, че бяхме в състояние да изпълним 18-месечната програма на триото, и искам да пожелая на Полша всичко най-хубаво и едно приятелски настроено към Парламента председателство.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма.(PT) Предстоящият Европейски съвет е от особена важност, защото двете големи страни на европейската интеграция ще бъдат в сърцевината на разискванията. Първата е икономическата интеграция във формата на законодателния пакет за икономическо управление, който би следвало да направи възможно намирането на най-добрите решения за излизане от икономическата и финансова криза, както и конкретни мерки за страните в особено трудно икономическо положение; за целта Съветът следва да отправи ясно послание за солидарност и отговорност. На второ място, настоящият период на трудности и голям миграционен натиск, които преживяваме, не бива да служат като оправдание за отслабването на големия успех на Шенген, който е синоним на свободното движение. Не можем да направим обратен завой от този успех, а вместо това следва да го защитим, укрепим и развием. Надявам се този Съвет да отправи категорично и ясно послание в този смисъл, като подчертае, че държавите-членки трябва надлежно да спазват и прилагат шенгенските правила. Той трябва да привлече вниманието към необходимостта от подобряване на солидарността и споделянето на отговорностите сред държавите-членки и да увеличи правата и ресурсите на Frontex. Той трябва също да подчертае необходимостта от създаване на истински механизъм за оценка на Шенген, който да проверява спазването на правилата и граничния контрол, да установява проблемите, да помага за решаването им и като крайна мярка, да наказва държавите-членки, ако продължат да не спазват изискванията.

 
  
MPphoto
 
 

  João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма.(PT) Драматичните последици от така наречените мерки за строги икономии са твърде видими. Както много хора предупреждаваха преди година, програмата на Международния валутен фонд–Европейския съюз (МВФ–ЕС) за Гърция не само причини икономическо бедствие и социално опустошение, но и се доказа като неспособна да постигне именно целите, за които се твърдеше, че я оправдават: целите по намаляване на дефицита не бяха постигнати, публичният дълг на страната в момента трябва да е около 170 %, а лихвените проценти, които пазарите искат за публичния дълг, нараснаха много. При все това Европейският съвет готви ново настъпление. В допълнение към идентично съставените програми на МВФ–ЕС, които те искат да приложат в Ирландия, а вече и в Португалия, те се готвят да засилят настъплението срещу Гърция, подлагайки народа й на още по-голям натиск.

Това са най-новите стъпки в този процес на намеса и изнудване, който е открито колониален по съдържание. Те възнамеряват да използват икономическото управление, за да институционализират и направят постоянни интервенционистките политики и мерки, свързани със сегашните, все още протичащи примери за намеса на МВФ-ЕС. Те искат „кръстосаното спазване“ да стане постоянно, както и външният контрол върху националните сметки и политики, които се следят отблизо от големите сили в ЕС. Неизпълнението (или дори само заплахата за неизпълнение) на техния диктат би довело до тежки наказания. Това е недопустимо развитие на нещата, което показва колко назадничав, реакционен и антидемократичен всъщност е този Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма.(PL) Достигнахме момент от решаващо значение, когато икономическото бъдеще на Европа се решава под формата на законодателния пакет за икономическо управление. Освен това след няколко дни ЕС ще вземе решение за следващия транш на икономическата помощ за Гърция. По мое мнение, за да излезем от кризата, ще ни бъде необходима по-голяма икономическа интеграция в рамките на Европа, а не допълнителни санкции или ограничения. Днешният Европейски съюз обхваща както еврозоната, така и останалите страни, и макар и в еврозоната безспорно да се използва една валута, тя в същото време се състои от 17 пазара на ценни книжа и 17 държавни стратегии за развитие.

Затова моята политическа група – групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, подкрепя приемането на положителни решения, като например по-тясна икономическа интеграция. На мнение сме също, че бремето следва да носят тези, които са отговорни за икономическата криза, оттам и идеята за данък върху финансовите транзакции, а не тези, които са нейните жертви – например гражданите на Гърция.

Сегашното заседание на Европейския съвет е също така последното през унгарското председателство на Съвета, което не получи похвалите, които би следвало да заслужава, тъй като редица конкретни проекти от дневния ред на ЕС, по които унгарците работиха, включително тези относно икономическото управление, бяха засенчени от политически въпроси, като закона за медиите или унгарската конституция. Надявам се, че Полша, която ще поеме следващото председателство, няма да последва примера на нашите съседи и че предизборната кампания за Сейма няма да засенчи нейните успехи.

 
  
MPphoto
 
 

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма.(FR) Питам се какъв ще бъде резултатът от този Съвет. Предполага се, че той ще бъде възможност за разискване на напредъка, постигнат в прилагането на политиките за убежището и имиграцията, и последиците от арабските революции по границите на Европа. Ако сме решили да използваме възможността да засилим проверките по външните граници, трябва да се каже веднага, че пак сме избрали погрешна цел. Не е достатъчно просто да се преследва една репресивна политика, за която знаем, че е неефикасна и води до големи човешки страдания. Нека не забравяме, че на вратите на Европа има хора, нуждаещи се от защита, на вратите, които остават затворени за тях под измислени предлози за разходи и злоупотреби. След отбелязания наскоро Световен ден на бежанците нека преди всичко да държим на нашите отговорности като европейци – отговорности, които държавите-членки неправилно се боят да поемат. В противен случай срокът 2012 г., с който същите тези държави-членки са се ангажирали, лесно може да не бъде спазен.

 
  
MPphoto
 
 

  Zita Gurmai (S&D), в писмена форма. (EN) Готвим се за едно натоварено заседание на Европейския съвет, което по мое мнение ще бъде дори от историческа важност. Унгарското председателство има някои важни конкретни успехи в актива си: Дунавската стратегия и приемането на стратегията за ромите. Обаче наистина се надявам, че след висококачествената работа, която свършиха на професионално равнище, те ще имат достатъчно политическа тежест и ловкост да постигнат важни цели и в други области, като присъединяването на Хърватия, миграцията и твърде неотложния въпрос за икономическото управление. Те трябва да работят усилено за постигане на разбирателство между 27 държави-членки, да отразят единството на Европа и желанието за превъзмогване на кризата и запазване на същността на европейската интеграция. Впечатлена съм, че първото председателство на ЕС на моята страна се случи през период с толкова предизвикателства и се надявам, че Европейският съвет тази седмица ще отговори на очакванията.

 
  
MPphoto
 
 

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Докато световният шампион по имиграция, Канада, привлича повече висококвалифицирани мигранти от който и да е друг регион в света – и във връзка с това тези, които не успяват да си изкарат прехраната, също така бързо си заминават – Европа почти следва политика на „съчувствена миграция за неквалифицирани“. Факт е, че мнозинството от африканците, които идват в Европа, не са бежанци – те са икономически мигранти. Тази доходоносна търговия с хора под фалшивото наименование „бежанци“, както и хуманитарният призив за предоставяне на убежище, нанасят непоправими вреди на системата за убежище.

Европейската политика за убежището е обречена на провал поради нежелателните странични последици от предишните предложения: регламентът „Дъблин“ беше замислен да възпира „убежищния туризъм“. Сега страните с леснодостъпни външни граници са залети, но мнозинството от лицата, търсещи убежище, все пак се установяват в страните с най-щедри системи за социална сигурност. Определено можеше да се очаква фактът, че предоставянето на лицата, търсещи убежище, на равенство с местното население по отношение на достъпа до пазара на труда и социалната сигурност стимулира икономическата миграция.

Разширените права на незаконните имигранти правят депортирането почти невъзможно. Единният закон за убежището би бил желателен само ако се опира на най-строгите национални закони за убежището, като този в Дания например, и ако би имало последици при нарушаване на закона, като туристическите визи за незаконни имигранти.

Европейска система на убежище, основана на ключовите хуманитарни принципи, колкото да се покаже, че има такава, трябва да бъде категорично отречена. Най-накрая трябва да се направи ясно разграничение между бежанците с право на убежище и икономическите мигранти. Нещо повече – Frontex и споразуменията за реадмисия трябва да бъдат доразвити, а незаконните имигранти трябва да бъдат последователно депортирани.

 
  
MPphoto
 
 

  Cristian Dan Preda (PPE), в писмена форма.(RO) С оглед на заседанието на Европейския съвет на 23-24 юни бих искал да повдигна темата за присъединяването на Хърватия. Преди всичко бих искал да кажа, че съм безкрайно доволен, че моята позиция, подкрепена с изменение към резолюцията относно доклада за напредъка на Хърватия през 2010 г., внесено заедно с моя колега Bernd Posselt, е на път да стане реалност. Ето защо приветствам споразумението, постигнато в рамките на Съвета по общи въпроси за приключване на преговорите с Хърватия към края на този месец. Надявам се Европейският съвет да оформи този въпрос. След шест години преговори дойде време да се отдаде признание на усилията на Хърватия да изпълни критериите за присъединяване. Надявам се през 2013 г. да можем да посрещнем Хърватия като 28-та държава-членка. Решението на Съвета ще изпрати изключително ясен сигнал до Западните Балкани като цяло, насърчавайки правителствата в региона да продължат реформите си. Това е дълъг процес, който изисква да бъдат правени жертви. Обаче накрая усилията за интеграция се възнаграждават. В същото време приветствам положителното отношение, показано от хърватските органи, за използването на механизма за мониторинг до същинския момент на присъединяването като допълнителен стимул. Все пак не следва да има възможност за продължаване на използването му след тази дата.

 
  
MPphoto
 
 

  Joanna Senyszyn (S&D), в писмена форма.(PL) Шенгенското пространство ще бъде един от въпросите, обсъждани на предстоящото заседание на Съвета. В този контекст бих искала да привлека вниманието на залата към постоянно нарастващия брой на хората, които говорят за връщане на граничния контрол. Дания планираше да вземе решение в този смисъл. Посочените причини, а именно борбата с презграничната престъпност и засилването на незаконната имиграция, са много сериозни проблеми, но те не могат да бъдат решени със затваряне на границите. Този начин на действие е в разрез с регламентите на ЕС относно свободното движение на стоки и услуги. Той ще доведе също до надигане на ксенофобията и до засилване на влиянието на партии, пропагандиращи популистки и националистически лозунги.

Това, от което се нуждаем най-много, са общи и по-ефикасни решения за охрана на външните граници на ЕС и еднообразни стандарти за всички държави-членки по отношение на политиката по имиграцията. В този контекст бих призовала Европейската комисия или да продължи решително да се противопоставя на връщането на граничния контрол, или да въведе общи, еднообразни и обосновани правила, критерии и механизми за възможното връщане.

 
  
MPphoto
 
 

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D), в писмена форма. – (RO) Преди всичко аз споделям чувствата на моите колеги от ЕП, които твърдят, че трябва да покажем солидарност с Гърция. Европейският съюз трябва да заеме твърда, единна позиция по това решение.

На второ място, Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на ЕС, принципите на което трябва да бъдат спазвани и защитавани. В този контекст мисля, че възстановяването на граничния контрол в Шенгенското пространство е недопустимо, както и въвеждането на допълнителни критерии за държави-членки, които биха искали да се присъединят към Шенгенското пространство и отговарят на конкретните технически критерии.

На трето място, приветствам приемането от Европейския съвет на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Дунавският регион има дълга история на сътрудничество. Една от първите европейски институции, Европейската дунавска комисия, е създадена през 1856 г. с централно управление в Галац, Румъния, като целта й е осигуряване на свобода на корабоплаването по река Дунав. Призовавам съответните държави-членки да дават приоритет на прилагането на тази стратегия, осигурявайки по този начин икономическо и социално развитие за повече от 120 милиона граждани, живеещи в този макрорегион.

В заключение, призовавам Европейския съвет и държавите-членки да премахнат сегашните пречки, непозволяващи свободно движение на румънските и българските работници. Премахването на тези пречки означава спазване на основните принципи на ЕС, като свободно движение на хора и солидарност.

 
  
MPphoto
 
 

  Angelika Werthmann (NI), в писмена форма. – (DE) Европейският съвет има планирани доста неща в дневния ред за заседанието. По отношение на гръцката криза най-после трябва да се каже, че Европейският съюз не се обявява само за „даване“ или „вземане“, а работи на принципа „дай и вземи“. Това обаче означава също, че ако дадена страна получава помощ, тя трябва също да следва мерките, които са въведени за целта. Подобряването на Пакта за стабилност и растеж следва да бъде енергично приветствано, просто за да не се допусне други финансови бедствия да сполетят държави-членки. По отношение на планираното присъединяване на Хърватия фактът, че страната изпълнява критериите за присъединяване, е нещо, което трябва да се приветства, но все пак трябва да се запитаме как всъщност ще бъде осигурено финансирането от около 500 млн. евро, на което Хърватия има право.

 
Последно осъвременяване: 5 декември 2011 г.Правна информация