Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2155(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0110/2011

Разисквания :

PV 23/06/2011 - 5
PV 23/06/2011 - 7
CRE 23/06/2011 - 5
CRE 23/06/2011 - 7

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.11
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


Разисквания
четвъртък, 23 юни 2011 г. - Брюксел Версия ОВ

5. Пети доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегия за политика за сближаване за периода след 2013 г. – Изпълнение на програмите на политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. – Европейска програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване - Цел 3: бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни – По-ефективно взаимодействие между Европейския фонд за регионално развитие и други структурни фондове (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка е общото разискване по следните доклади:

– доклад (A7-0222/2011) на Markus Pieper, от името на комисията по регионално развитие, относно Петия доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегията за политиката на сближаване за периода след 2013 г. (2011/2035(INI));

– доклад (A7-0111/2011) на Miroslav Mikolášik, от името на комисията по регионално развитие, относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007–2013 г. (2010/2139(INI));

– доклад (A7-0218/2011) на Oldřich Vlasák, от името на комисията по регионално развитие, относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване (2010/2158(INI));

– доклад (A7-0110/2011) на Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, от името на комисията по регионално развитие, относно цел 3: Предизвикателство пред териториалното сътрудничество − бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни (2010/2155(INI));

– доклад (A7-0141/2011) на Georgios Stavrakakis, от името на комисията по регионално развитие, относно настоящото положение и бъдещото взаимодействие за постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове (2010/2160(INI)).

 
  
MPphoto
 

  Markus Pieper, докладчик. – (DE) Г-н Председател, в началото искам да кажа, че много би ми се искало да разполагам с две минути време за изказване, за да изложа заключителните си бележки. Госпожи и господа, Европейският съюз е Европа на солидарност, а също е и защитникът на европейските региони. Днес Европейският парламент изпраща ясен сигнал към нашите региони. Искаме да помогнем на най-слабите региони да установят по-добри връзки. Осигуряваме подкрепа за граничните региони, за да бъде Европа по-сближена, и искаме да използваме потенциала на всички региони, за направим Европа по-конкурентоспособна.

Макар икономическата и финансовата криза да възпрепятства много от тези дейности, европейската структурна политика ще продължи да осигурява силен стимул за растеж и заетост. В периода след 2013 г. ще има огромна необходимост от действия предвид предизвикателството на демографските промени, променящата се структура на икономиката, недостатъците на транспортните ни системи, началото на ерата на възобновяемите енергийни източници и увеличаването на социалните различия.

Умело създадена структурна политика ще означава регионите да имат възможност да правят иновации, за да се справят с тези предизвикателства и да им бъде оказана помощ така, че те да си помогнат сами. В същото време Европа се нуждае от потенциала на регионите, за да може да изпълни стратегията „Европа 2020“ и за да гарантира успеха й. Трябва да гарантираме, че сме осигурили достатъчно финансиране за всички тези задачи. Ето защо ще се противопоставим на всички опити за премахване на успешната ни структурна политика чрез повторно национализиране, нови средства в областта на климата или заетостта, или всички други мерки за централизация, които евентуално Брюксел може да планира. Искаме да укрепим принципа на многостепенното управление. Отговорността на регионите за изпълнение на европейските цели сама по себе си носи добавена стойност.

Направили сме редица предложения в доклада относно начина, по който Европа може да увеличи допълнително тази добавена стойност. Призоваваме за повече ресурси за подобряване на инфраструктурата в граничните ни региони и за укрепване на трансевропейските мрежи. Искаме да инвестираме повече в бъдещето на нашите градове и селски райони и призоваваме за по-добра координация на програмите. Вероятно мнозинството в Парламента ще подкрепи междинна категория с високи ставки за субсидии за регионите в по-неблагоприятно положение. Искам да предупредя това да не се прави, тъй като ще превърне постепенното спиране в пълен застой, което Съветът не може да си позволи.

Представяме и подобрени предложения за по-голяма ефективност и прозрачност. За нас е много важно да гарантираме, че разпределението на финансиране е обвързано с по-строги условия. Правото на Европейския съюз трябва да бъде приложено преди предоставянето на средства на Европейския съюз. Това се отнася за обществени поръчки и за регулиране на цените. Желаем също така да има значително по-строг контрол върху разпределението на средства от субсидии. Ако най-накрая не започнем редовно да порицаваме публично държавите-членки, в които се извършат повечето от измамите, ще загубим авторитета си.

Призоваваме за по-голяма ангажираност на Комисията за наблюдение на начина, по който се използват средствата. Г-н Левандовски, моля Ви, не се доверявайте твърде много на държавите-членки. Поемете Вие самият отговорност за акредитирането на националните контролни органи, а Парламентът ще Ви подкрепи.

В заключение, искам да насоча вниманието на Комисията към два аспекта, които не са споменати в доклада. За разлика от проектодоклада, вече не призоваваме за намаляване на съфинансирането, но пък – и именно това имам предвид – не призоваваме и за увеличение. Също така докладът вече не съдържа предложението ни за сливане на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и Европейския социален фонд. Забележете обаче, че също така не желаем независим Европейски фонд за приспособяване към глобализацията. Моля, гледайте на тези два примера като доказателство на факта, че Парламентът подкрепя реформа в много по-голяма степен, отколкото може би проличава от доклада. Трябва да реформираме структурната си политика, за да гарантираме, че Европейският съюз ще продължи да бъде силен.

В заключение, искам да кажа, че за мен като цяло беше удоволствие да работя по доклада. Подразниха ме обаче многобройните случаи на егоистичен национализъм, които, за съжаление, намират отражение и в доклада. С нетърпение очаквам резултатите от гласуването по него. Благодаря Ви много за вниманието.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik, докладчик. − (EN) Г-н Председател, първо, бих искал да благодаря на всички участвали колеги за ценните им бележки, и по-специално на докладчиците в сянка за отличното им сътрудничество. В измененията, както и в становищата, бяха изразени множество вдъхновяващи и актуални идеи и затова отделих специално внимание на създаването на добре балансиран подход, който да улови възможно най-голяма част от същността и многообразието им.

Представянето на стратегически доклади представлява нов аспект на политиката на сближаване, въведен през текущия програмен период 2007-2013 г. Стратегическият доклад за 2010 г. предоставя за пръв път на Парламента анализ и оценка на постиженията и резултатите от изпълнението на политиката на сближаване. Това е също така възможност Парламентът да изрази становището си относно приоритетните разходи на държавите-членки и да посочи области, в които са необходими повече усилия, включително начина, по който Комисията се справя с политиката на сближаване, а и със самата работа по представяне на стратегически доклади.

Стратегическият доклад за 2010 г. поставя акцент предимно върху изпълнението на програмите за текущия програмен период и представянето на стратегическите доклади. Той също така съдържа ценни гледни точки за бъдещето на политиката на сближаване.

Първо, що се отнася до изпълнението на програми, докладваният финансов размер на избраните проекти е 93,4 млрд. евро, което представлява повече от 27 % от наличните ресурси на Европейския съюз във въпросния период. Тези стойности могат да бъдат счетени за по-скоро задоволителни, предвид не само контекста на сериозно влошаване на социално-икономическото положение през 2008-2009 г., предизвикано от световната криза, но и предвид реформата на политиката за периода 2007-2013 г.

Независимо от това напредъкът се различава значително при отделните държави и по отделните теми, като съвкупният дял на подбор е около 40 % при девет държави-членки и под 20 % при четири държави-членки. Между европейските региони все още съществуват огромни икономически, социални и екологични различия. От друга страна, имаше по-последователна средна стойност за дела на подбор на проекти за трите цели на сближаване, регионална конкурентоспособност и заетост и европейско териториално сътрудничество – същото се отнася и за категориите, насочени към постигането на целите на Лисабонската стратегия. По-високите равнища на усвояване при проектите за околна среда по целта за европейско териториално сътрудничество доказват добавената стойност на трансграничното и междурегионалното сътрудничество – от което следва, че то трябва да бъде насърчавано в бъдеще. От друга страна, трябва да бъдат положени повече усилия в определени области, по-специално за подобряване на изпълнението, предотвратяването на прекомерни закъснения, гарантиране на по-добра финансова дисциплина и увеличаване на взаимодействията с други политики на Европейския съюз.

Второ, що се отнася до самото представяне на стратегически доклади: това е инструмент за стратегически поглед и разискване върху тематичното измерение на политиката на сближаване въз основа на конкретни доказателства, предоставени от държавите-членки. Стратегическите доклади са и оценка на текущия процес. Те се изготвят по време на програмния период, за да представят обзор на напредъка на държавите-членки по постигането на целите на Европейския съюз, както и полезна основа, от която да бъдат подобрени резултатите. Следователно докладът подчертава множество добри практики, които могат да помогнат за подобряване на качеството на представяне на докладите, за повишаване на ангажираността на заинтересованите страни в рамките на държавите-членки и в крайна сметка за повишаване на ефективността на изпълнение.

В заключение, ще посоча само една от многото добри практики, а именно използването на основни показатели от всички държави-членки.

 
  
MPphoto
 

  Oldřich Vlasák, докладчик. – (CS) Г-н Председател, бих искал да споделя с Вас становището си по няколко въпроса, свързани с доклада, по който съм докладчик, с други думи, докладът относно градското измерение на бъдещата политика на сближаване.

Докладът съсредоточава вниманието си върху градовете и ролята им в политиката на сближаване. В началото обаче искам да подчертая, че това не означава, че следва да оставим настрани селските райони, когато разпределяме европейски средства. Тъкмо обратното, съществува необходимост синхронизираното развитие както на големите градове, така и на малките селски общности да протича ръка за ръка. Поради тази причина съм подчертал тези теми в проекта за изменение към доклада на г-н Siekierski относно бъдещето на Общата селскостопанска политика.

Във встъпителното си изказване бих искал да говоря по няколко въпроса. Първо, трябва да осъзнаем, че градовете са важна платформа за изпълнение на стратегията „Европа 2020“, поради причини, включващи безспорното им значение за икономическото развитие на европейските региони. Поради тази причина е от ключово значение градовете да получат силни правомощия при изпълнението на целите на тази обща европейска стратегия.

Второ, бих искал да подчертая, че в много градове трябва да развием основна инфраструктура. Считам, че добро решение би било не само обикновен ремонт, но и осъвременяване и технологични инвестиции в инфраструктура чрез информационни технологии. След като направим това, можем да сме уверени, че в градовете ще има бърз растеж и подобрено качество на живот. Следва да отдадем приоритетно значение именно на инвестиции за постигане на растеж, като причините за това включват принципа за целенасоченост на усилията.

Трето, бих искал да се спра на темата за партньорството. Партньорството често пъти е концепция без съдържание. Ето защо би ми се искало да можем да предоставим на градовете реална подкрепа и поради тази причина призовавам Комисията да задължи държавите-членки да осигурят участие на политическите представители на основните градове и федерации от структури на местни и регионални органи във всички етапи от вземането на решения в рамките на политиката на сближаване. Местните представители следва да имат възможност да участват в договарянето на националните договори за планиране за стратегическо развитие.

Четвърто – и това е последният въпрос от проектодоклада, по който ще говоря днес – въпросът за инструментите за финансов инженеринг. Говорено е много по темата JESSICA. На практика обаче не се прави много. Поради тази причина бих искал да призовем Комисията да извърши оценка на опита с тези инструменти и да измени правилата за тях, за да ги направи по-конкурентоспособни в сравнение с други инструменти на финансовия пазар. В същото време считам, че следва да призовем държавите-членки да приложат инициативата JESSICA на равнище градове, а не на равнище региони или държави. Това е единственият начин, по който градовете реално ще се възползват от JESSICA, което ще доведе до дългосрочен ефект от този инструмент.

 
  
MPphoto
 

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, докладчик.(FR) Г-н Председател, г-н Член на Комисията, госпожи и господа, рядко се случва да провеждаме приоритетно разискване по политиката на сближаване, а днешното такова е от изключителна важност.

Регионалната политика е отбелязала много успехи в дългата си история, а през 2009 г. стана основното разходно перо на Европейския съюз с 350 млрд. евро, инвестирани в нашите региони между 2007 г. и 2013 г. Днес Парламентът предстои да гласува по бъдещето на тази политика и да определи нейните приоритети в подготовка за предстоящите преговори по бюджетните и регулаторните въпроси за следващата финансова рамка.

Що се отнася до мен, мога да кажа, че имах честта да работя по бъдещето на европейското териториално сътрудничество – цел 3 на политиката на сближаване – и бих искала да благодаря на докладчика в сянка и на Европейската комисия за ползотворното им сътрудничество.

Какво е териториално сътрудничество? Каква е целта му? Какви въпроси включва то? Какво място следва да има то в рамките на регионалната политика? Това са въпросите, на които трябва да намерим отговори.

Днес 196 млн. европейски граждани живеят в граничните региони. Чрез различията, пред които са изправени, тези региони разкриват трудностите, които страните ни изпитват при приспособяването си към предизвикателствата на отворените граници, завършването на общия европейски пазар и глобализацията.

Европа е разделена на 27 държави-членки и 271 региона. В резултат на това европейската територия е разделена и раздробена от огромен брой административни граници, които определят различни политически и правни системи. Ако перифразирам един френски социолог, граница е политически обект, който води до отдалечаване там, където съществува близост. Европейският съюз обаче желае да осъществи сближаване там, където историята е довела до отдалечаване, погрешни разбирания и понякога омраза.

Всъщност преамбюлът на Договора от Рим от 1957 г. е общата нишка в ролята ни като избрани европейски представители. Целта на Европейския съюз е „все по-тесен съюз между народите на Европа“. Без да заличава граници или пък да поставя под въпрос легитимността им, цел 3, със средства в размер на 8,5 млрд. евро, се стреми да смекчи негативното въздействие на границите в ежедневието на гражданите ни, за да превърне тези разделителни граници в свързващи такива.

Именно това превръща европейското териториално сътрудничество в олицетворение на европейска интеграция и отличен източник на конкурентоспособност.

Какво бъдеще искаме да има то?

Този доклад съдържа конкретни и прагматични предложения, произтичащи от исканията, наложени от практиката, от проведените множество срещи със заинтересовани лица и от очакванията на гражданите.

На първо място, ярко напомняне за добавената стойност на европейското териториално сътрудничество и за потенциала му да повиши конкурентоспособността. Предложение за увеличаване на средствата, определени за него, до 7 % от следващия бюджет на политиката на сближаване. Запазване на цялостната структура и ключовата роля на трансграничното измерение с цел да се отговори на местните потребности на граничните общности. Осигуряване на средства за всяка програма за сътрудничество, което се извършва при използването на хармонизирани критерии с цел да не се допусне някои държави-членки да натрупат финансови ползи. По-стратегическо планиране на средствата във връзка с териториализирана стратегия „Европа 2020“.

Стимули, чиято цел е регионалните оперативни програми да имат роля в големи трансгранични или транснационални проекти, като например трансевропейските транспортни мрежи. Подобрена координация между транснационалното измерение и макрорегионалните стратегии, опростено прилагане чрез приемане на отделен регламент. По-добро използване на европейските групи за териториално сътрудничество, които са единственият инструмент за многостепенно управление, който обхваща напълно цялата Общност. И накрая, подобрена видимост и повишена яснота на териториалното сътрудничество сред местните органи на управление и сред гражданите.

В заключение, бих искала да кажа, че териториалното сътрудничество е една от онези изцяло европейски политики, които имат голяма добавена стойност. Това е най-простият, най-бързият и най-евтиният начин за постигане на активна и практическа европейска интеграция.

Г-н Член на Комисията, госпожи и господа, днес имаме дълг да укрепим най-европейската цел на политиката на сближаване.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Stavrakakis, докладчик. − (EL) Г-н Председател, г-н Член на Комисията, основното разбиране, изложено в доклада, е, че засилването на взаимодействията между Европейския фонд за регионално развитие и другите фондове на политиката на сближаване ще помогне изключително много както за постигане на по-голяма ефективност, така и за по-голяма добавена стойност на политиката на сближаване. В същото време по-добро взаимодействие е необходимо по отношение на дейностите за развитие на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарството. По-голямо взаимодействие на практика означава, че дейности, финансирани чрез различните фондове на политика на сближаване, са подготвени, планирани и изпълнени в рамката на интегриран общ план, така че всяка дейност да използва и допълва положителните резултати от други дейности.

Опитът от изпълнението на програмите на политиката на сближаване сега вече ясно илюстрира, че успешният резултат от повечето регионални дейности за развитие основно зависи от изпълнението на допълнителни инициативи. Подобрения на инфраструктурата например не водят автоматично до по-голям растеж, ако не са придружени от инвестиции в образование, предприятия и иновации. Ето защо считаме, че ефективното координиране ще донесе реални ползи от гледна точка на ефективността и подобрения в посока към добро бюджетно управление.

Основното изискване, формулирано в доклада с цел постигане на тази цел, е приемането на общи правила за управление и прилагане в общата рамка на политиката на сближаване и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарството. Освен ползите, получени в резултат от спестяването на ресурси и взаимното допълване, това би опростило както използването на средствата от бенефициерите, така и управлението им от националните органи. В заключение, опростяването, което се постига чрез хармонизиране на правилата на всички програмни равнища, ще улесни участието на малки агенции в програми на политиката на сближаване и ще подобри усвояването на средства.

В рамката на доклада също така приветстваме инициативата на Европейската комисия да приеме обща стратегическа рамка, която да обхваща повече фондове. Онова, за което ние в комисията по регионално развитие призоваваме обаче, е тази обща рамка и координация да не бъдат ограничени до етапа на планиране на политика, а да бъдат по-широки и да обхващат всички етапи на формулирането на политики: планиране, изпълнение и плащания, одити и оценка.

Искам също така да изразя задоволството си от факта, че основните послания на доклада ми бяха приети както в изключително важното предложение за резолюция на Европейския парламент относно бъдещата финансова перспектива на Европейския съюз, така и в доклада относно бъдещето на политиката на сближаване.

В заключение, позволете ми да отбележа, както вече подчертах още в началото, че основният принцип на моя доклад е, че по-голямото взаимодействие между фондовете ще подобри допълнително ефикасността на политиката на сближаване. Предвид казаното искам да изразя особената си загриженост поради факта, че наскоро се появи тенденция към разделяне на политиката на сближаване между различни бюджетни редове. Ние сме категорично против всяко подобно предложение, защото то директно подкопава основите на самата политика на сближаване, по-специално партньорството и интегрирания подход към регионалното развитие.

 
  
MPphoto
 

  Йоханес Хаан, член на Комисията. (DE) Г-н Председател, уважаеми колеги, гости на Европейския парламент, политиката на сближаване заема централно място в европейския интеграционен проект и като цяло е една от най-успешните политики от последните десетилетия. През този период постигнахме реален успех в намаляването на разликите в благосъстоянието между регионите на Европа. Промените в категориите през следващия период ще подчертаят този факт.

Трябва отново да подчертая, че същевременно регионалната политика се превърна в централна и устойчива инвестиционна политика за всички европейски региони. За да гарантираме, че „Европа 2020“ ще постигне успех, и за да превърнем стратегията, която в момента е само на хартия, в конкретни дейности, инициативи и проекти, именно тази навременна, модерна форма на регионална политика трябва да бъда приложена във всички региони, за да постигнем необходимите резултати в нашите градове, общности, предприятия, изследователски центрове и училища.

Искам да благодаря на Европейския парламент, и по-специално на докладчиците, г-н Pieper, г-н Mikolášik, г-н Vlasák, г-жа Sanchez-Schmid и г-н Stavrakakis, за отличните им доклади, които ще ни помогнат да постигнем напредък в работата си. Голямото разнообразие от разисквания, проведени не само в комисията, но и по други поводи, показа, че това е точно така. Предполагам, че много от тези важни и изключително конструктивни предложения ще намерят място при създаването на бъдещата регионална политика. Парламентът и Комисията следват една и съща посока по отношение на основните аспекти на бъдещото разработване на регионална политика и искам да Ви благодаря за това. Искам ясно да посоча, че по време на разискванията относно междинната категория региони определено ни убягна фактът, че в тази област споделяме много допирни точки, включително споделени приоритети и много съществени предложения за промени в бъдещата насока на политиката, които ще я направят още по-успешна, устойчива и видима, както и по-разбираема и осезаема за европейските граждани. Поели сме общ ангажимент да създадем силни връзки между регионалната политика и стратегията „Европа 2020“ и заедно да създадем необходимите условия, за да можем да помогнем за преодоляването на всички трудности при прилагането на политиката. Имаме и общ ангажимент да гарантираме, че политиката ни поставя силен акцент върху резултатите. Това в крайна сметка ще ни даде възможност да установим какво може да постигне тази политика с целевото използване на финансови ресурси във всички отделни региони до края на периода и следователно какво би могла да допринесе за основните цели на „Европа 2020“.

Позволете ми да изложа няколко кратки бележки по отделните доклади. Първо ще се спра на доклада на г-н Pieper. Искам да подчертая казаното от него за готовността за реформиране и за съгласието в много области. Важно е да поемем ангажимент за иновации, устойчивост, енергийна ефективност и да използваме потенциала на интелигентни „зелени“ технологии за европейската икономика и за защита на работните места в условията на глобална конкуренция. Това беше разисквано в залата и искам да благодаря на Парламента за силната му подкрепа за предложеното създаване на т.нар. междинна категория региони през следващия период. Разисквали сме често тази тема. Беше й отделено достатъчно внимание и сега няма нужда да навлизам в подробности. Все пак искам отново да подчертая, че загрижеността ни винаги е била свързана с това да изготвим предложение, с което да помогнем на онези области от региони, които не са сред най-бедните, но които все още са под средното равнище, и да осигурим подкрепа за процеса на догонване. Все пак разбирам опасенията и лошите предчувствия, изразени от някои. Имам готовност и в този случай дори ще поема инициативата за това до края на следващия период да обсъдим възможностите, с които вече разполагаме за предварителна оценка, за да определим степента, до която целите са постигнати в отделните региони, да изготвим оценка за това дали неизпълнението на целите се дължи на вътрешни или външни фактори, и да посочим изводите, които можем да направим по отношение на разпределението на средства през периода след предстоящия. Това са разумни и необходими действия, които ще гарантират политическо приемане в бъдеще, а и приемането от страна на гражданите на този вид европейска политика.

Искам да благодаря на г-н Mikolášik за категоричния ангажимент в доклада му за постигане на резултати и за ясно посоченото значение и бъдещото развитие на стратегическите доклади, последиците от тези доклади и начина, по който могат да се използват.

Г-н Vlasák, който винаги твърдо е отстоявал интересите на градовете, а също и целият екип, заслужават да им изкажа благодарността си. Градовете ни са централен аспект на ключовите ни европейски цели, въпреки че не трябва да пренебрегваме селските райони. Винаги съм казвал, че за да подобрим енергийната ефективност, трябва да започнем от градовете. За да намалим емисиите на CO2, трябва да започнем от градовете. Борбата с бедността е битка за подобряване на районите в упадък, каквито има във всички големи европейски градове. Следователно има много основания, които да налагат да започнем от градовете и както казах, не трябва да забравяме селските райони. Все пак – и това се отнася до г-н Stavrakakis – трябва също така да подобрим сътрудничеството с другите фондове в тази област, и по-специално с фонда за развитие на селските райони. Трябва да гарантираме, че координацията с Рамковата програма за научни изследвания, по-специално по отношение на иновациите, е ефективна, добра и прозрачна. Това се дължи на факта, че основният критерий за вземане на решение в областта на научните изследвания са високите постижения, които не се определят въз основа на географското положение. Това проличава от факта, че над 30 % от средствата за научни изследвания се изразходват от 10 европейски региона, които имат такава концентрация. Ето защо е важно. През текущия период започваме да инвестираме средства от Структурния фонд в научноизследователска инфраструктура в цяла Европа на местата, където естеството на проектите оправдава това, и ще увеличаваме размера на средствата през следващия период. Това ще даде възможност постепенно да бъде създадена по-широка база от научноизследователски дейности в цяла Европа. По принцип малките и средните предприятия също имат отговорност за създаването на иновации, например за разработване на продукти и в администрацията, услугите и маркетинга, като обхващат няколко различни нива. Тази широка основа ни е необходима, защото именно малките и средните предприятия в Европа в крайна сметка създават работни места и ги защитават дългосрочно.

Искам също така да благодаря на г-жа Sanchez-Schmid за приноса й. Вече няколко пъти разисквахме териториалното сътрудничество. С цялото си разнообразие и сложност това е една от най-европейските области на нашите политики. Тя ни дава възможност да премахнем границите, които гражданите дори не следва да възприемат като граници, и да постигнем реален напредък по процеса на европейско обединение и интеграция. Новите подходи, например в областта на макрорегионалните стратегии, доказват потенциала на трансграничното сътрудничество.

Благодаря Ви отново за предложенията. Очаквам с нетърпение разискването. Мога да Ви уверя, че много от становищата и идеите ще бъдат включени в предложението относно правното основание, необходимо за следващия финансов период, което ще представим през септември тази година. Благодаря Ви много и за продължаващата подкрепа за европейската регионална политика и за нейното развитие.

 
  
MPphoto
 

  Derek Vaughan, докладчик по становището на комисията по бюджетен контрол. – (EN) Г-н Председател, една силна, добре финансирана политика на сближаване е от жизненоважно значение, за да може Европейският съюз да участва в създаването на работни места и растеж, особено когато държавите-членки намаляват разходите си.

Структурните фондове са изключително важни на места като Уелс и за да останат такива, трябва да гарантираме, че за политиката на сближаване се отделят достатъчни средства, има правилните цели, средствата се разходват целесъобразно и системата е опростена. Последните два аспекта, разбира се, са от голямо значение за комисията по бюджетен контрол. Искаме да улесним и опростим нещата, и то не само за държавите-членки, но и за кандидатите. Трябва да гарантираме, че има баланс между гарантирането, че средствата се изразходват по предназначение, и лесния достъп до фондове, по-специално за по-малките организации.

В заключение, искам да подчертая един аспект. Когато обсъждаме дали да поставим по-силен акцент върху градските райони и градовете, създаването на евентуален нов инфраструктурен фонд и евентуалното създаване на резерв във връзка с изпълнението, трябва да гарантираме, че всичко това няма да създаде опасност или да нанесе вреди на по-бедните региони в Европейския съюз.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: ROBERTA ANGELILLI
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Veronica Lope Fontagné, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. (ES) Г-жо Председател, първо, бих искала да насоча вниманието към значителния принос, който има политиката на сближаване за икономическия растеж и за интеграцията на гражданите и териториите на Европейския съюз.

Ето защо беше много важно Парламентът да изрази становището си по политиката, която да бъде следвана след 2013 г., и би било некоректно, ако не споменем работата, свършена от г-н Pieper в подробния му доклад.

В рамките на политиката на сближаване Европейският социален фонд е и ще продължи да бъде изключително важен инструмент, който съдейства на държавите-членки да адаптират политиките си към стратегията „Европа 2020“ и да се борят с финансовата криза.

Фондът трябва да насочи усилията си към създаване на заетост, насърчаване на обучение през целия живот, специално подпомагане на нискоквалифицирани работници, на лицата извън пазара на труда, както и на най-уязвимите групи, подложени на дискриминация, и разбира се, на малките и средните предприятия.

Той също така трябва да се стреми към постигане на социално приобщаване и намаляване на бедността.

За да постигне тези цели, Социалният фонд, като част от структурните фондове, задължително трябва да разчита на достатъчни ресурси и също така административните и процедурните тежести трябва да са възможно най-малко и най-облекчени.

 
  
MPphoto
 

  Antigoni Papadopoulou, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. − (EN) Г-жо Председател, глобалната икономическа рецесия промени драматично икономическите условия в Европейския съюз: увеличи безработицата, доведе до спад в икономическия растеж и влоши стопанската среда.

Политиката на сближаване трябва да бъде ефикасен инструмент за отговор на социално-икономическите предизвикателства, възникнали като резултат от финансовата криза, и за намаляване на различията в равнищата на развитие на европейските региони.

Оценката на изпълнението на програмите на политиката на сближаване, съфинансирани от структурните фондове в периода 2007-2013 г., следва да отразява въздействието на подбраните проекти в контекста на политиката на сближаване върху възстановяването на европейската икономика, по-конкретно по отношение на създаването на нови работни места, намаляване на социално-икономическите неравенства, засилване на социалното приобщаване и подобряване на човешкия капитал.

Все пак във време, когато икономическата и финансова криза изостря социалните неравенства, предоставянето на структурни фондове на държавите-членки намалява. Комисията следва да увеличи ефективността и да подобри имиджа на Европейския социален фонд, и в сътрудничество с държавите-членки следва да осигури силно взаимодействие между структурните фондове и съответните европейски политики, както и да насърчи взаимодействия, които отговарят на променящото се търсене на съвременния пазар на труда.

 
  
MPphoto
 

  Anna Rosbach, докладчик по становището на комисията по транспорт и туризъм.(DA) Г-жо Председател, когато говорим за малките и големите градове на бъдещето, знаем, че необходимостта от повишена мобилност ще се увеличава. Транспортът ще има още по-голямо значение за живота на гражданите. Много хора ще се преместят да живеят в по-отдалечени места в селски райони и ще пътуват до местоработата си близо до малките и големите градове. Все пак, за да избегнем замърсяване, задръствания и продължителни пътувания, трябва да създадем нов начин на организация, като например буферни паркинги за придвижване с градски транспорт в съчетание с гъвкави месечни абонаментни карти за няколко вида транспорт, например велосипеди, мотоциклети, съвместно ползване на автомобил от няколко души, метро, електрически автобуси, подземен железопътен транспорт и т.н. Без гъвкави възможности за транспорт малките и големите градове ще загинат. Ето защо трябва да мислим бързо и новаторски. В автомобилната промишленост е известно, че трябва да се мисли бързо, в противен случай дружества извън Европа ще ни изпреварят. Те се подготвят за бъдеще с по-интелигентни автомобили и смесени видове транспорт. Като политици сме длъжни да направим същото.

Всичко това е прекрасно, но не разбирам напълно защо средства на Европейския съюз трябва да бъдат използвани за тези инициативи, предвид факта, че е в интерес на самите региони да бъдат привлекателни за гражданите. В тези кризисни времена считам, че следва най-сетне да спрем да искаме повече пари като разглезени тийнейджъри.

 
  
MPphoto
 

  Tadeusz Cymański, докладчик по становището на комисията по правата на жените и равенството между половете.(PL) Г-жо Председател, стратегията „Европа 2020“ следва да помогне за генерирането на икономически растеж по начин, който същевременно ще противодейства на социалното изключване. Политиката на сближаване, като един от основните инструменти на „Европа 2020“, през предстоящия период следва да даде по-голям принос за намаляване на бедността в страните ни. Работата на Европейския социален фонд следва да бъде съсредоточена повече върху групата хора, които се нуждаят от подкрепа, за да им помогне да си намерят работа и да се интегрират в обществото.

Това трябва да бъде подпомогнато чрез създаването на модерни центрове за грижи и образование за деца и чрез висококачествено обучение за хора, които търсят работа. Това са конкретни примери за мерки, които ще улеснят съчетаването на професионалния и семейния живот. Тъкмо тези мерки заслужават специална подкрепа от структурните фондове и тъкмо тези мерки ще доведат до намаляване на бедността сред хората, които са изложени на по-голям риск от такава.

През следващия период на финансиране е важно също така създаването и изпълнението на структурни програми да бъде насочено преди всичко към хората, да се опростят процедурите за използване на средствата. Многобройните проверки и одити означават, че формалните въпроси, свързани с изпълнението на програмите, са се превърнали в първостепенен приоритет и възпрепятстват ефективното и ефикасно използване на помощи.

 
  
MPphoto
 

  Jaromír Kohlíček, докладчик по становището на комисията по транспорт и туризъм. – (CS) Г-жо председател, програмата INTERREG III за трансгранично междурегионално сътрудничество е цялостен инструмент за развитие. Считам, че е важен елемент гъвкавостта, която осигурява член 2 от Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие, с други думи, възможността да се предоставят средства и за разходи извън приложното поле на програмата.

Считам, че изпълнението на програмата ще бъде улеснено, от една страна, чрез стабилизиране на правилата, а от друга страна, чрез тази гъвкавост. Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) могат, като юридически лица, да играят важна роля. Считам, че статутът им ще бъде завършен скоро и това ще укрепи съществено позициите им. Това може също така да доведе до по-голямо участие на частни институции или социално-осигурителни организации, а оттам и до по-ефективно използване на ресурси. Конфедеративната група на Обединената европейска левица – Северна зелена левица подкрепя тази подобрена програма за териториално сътрудничество.

 
  
MPphoto
 

  Erminia Mazzoni, от името на групата PPE.(IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, влизането в сила на Договора от Лисабон добави териториално измерение към политиката на сближаване. Тази новост прави още по-наложително въвеждането на механизъм за реално участие. За да бъде такова едно участие ефективно и ефикасно, от ключово значение е да се позволи по-целесъобразно използване на наличните инструменти.

Докладът на г-н Vlasák, на когото изказвам благодарност, относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване представлява много балансирана визия за градското измерение в рамките на политиката на сближаване, която взема под внимание всички становища, изразени от групите по време на разискването в комисията по регионално развитие.

Приблизително 73 % от населението на Европа живее в градските райони. Те генерират 80 % от брутния вътрешен продукт (БВП) и потребяват до 70 % от енергията в Европа. Ето защо развитието им е пряко свързано с области като заетост, социално приобщаване, опазване на околната среда и постигането като цяло на целите на политиката на сближаване. Доводът, посочен от г-н Vlasák по отношение на въпроса да бъде даден нов тласък на политиката за градовете като платформа за развитие на стратегията „Европа 2020“, е напълно приемлив, въпреки че е важно да не забравяме селските и периферните градски райони.

Има два приоритета, към които бих искала да насоча вниманието на Члена на Комисията, и това са насърчаването и укрепването на системата за многостепенно управление и взаимодействието между различните фондове, с други думи, интегрирана визия и подход по отношение на финансирането.

Що се отнася до първия приоритет, в прегледа, който представихме, и в последващото разискване доказахме, че регионалните и местните органи, както и гражданското общество, участват в недостатъчна степен в създаването, изпълнението и разработването на регионалното планиране, с други думи, в използването на инструментите на политиката на сближаване. От друга страна, доказахме трудностите, които възникват, когато финансирането не е гъвкаво. Поради тази причина поискахме и искаме сега от Комисията да помисли за по-голяма гъвкавост на финансирането, и по-конкретно по-голяма интеграция между Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Кохезионния фонд.

 
  
MPphoto
 

  Constanze Angela Krehl, от името на групата S&D. – (DE) Г-жо Председател, политиката на сближаване е успешна европейска политика, от която всички извличат ползи, включително региони, които не са толкова добре развити, а и такива, които вече имат силна икономика. Множество различни проучвания доказват този факт. Все пак най-важното е, че гражданите на Европа могат да усетят нейните ползи в ежедневието си. Поради тази причина се нуждаем и в бъдеще от политика на сближаване във всички региони на Европейския съюз. Независимо от това сме длъжни да подобрим допълнително добрите си практики. Това именно е целта, която си поставя Европейският парламент с доклада на г-н Pieper.

Съвременна политика на сближаване означава да се изправим пред нови предизвикателства, да създадем модерна инфраструктура, да се борим с изменението на климата, да подкрепяме енергийната сигурност и ефективност и да насърчаваме научноизследователски и развойни дейности, да осигуряваме подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) и да създаваме работни места. Разбира се, трябва също така да гарантираме, че средствата се изразходват ефективно. Ето защо заявяваме ясно, че политиката на сближаване трябва да бъде по-прозрачна и ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати, и трябва да има по-малко бюрокрация. Координацията между различните фондове и програми също трябва да се подобри, както г-н Stavrakakis посочи по-рано. Един изключително важен аспект е, че принципът на партньорство трябва да бъде издигнат на ново, по-високо равнище. Трябва да привлечем за участие всички, включително регионите, местните области, социалните партньори и неправителствените организации.

Новата междинна категория остава спорен въпрос. Считаме, че междинната категория ще помогне на региони, които се нуждаят от повече подкрепа, отколкото регионите, които обикновено са включени в цел 2. Те няма да получат финансиране за сметка на други региони. Тъкмо обратното, резултатът няма да е смесица от различни субсидии. Вместо това многобройните процедури по включване и изключване ще бъдат стандартизирани и считам, че тъкмо от това се нуждаем в Европейския съюз. Онези, които смятат, че въвеждаме категория с постоянни субсидии, подценяват Европейския парламент. През последните няколко години доказваме доста често, че можем да стартираме инициативи на Общността, когато такива са необходими. Все пак работим съвместно и за прекратяването им след като целта бъде постигната. Достатъчно компетентни сме, за да можем да преценим в края на финансовия период дали резултатите са добри и как следва да реформираме програмата. Ето защо призовавам колегите си да подкрепят тази нова междинна категория, когато настъпи моментът за гласуване.

 
  
MPphoto
 

  Ramona Nicole Mănescu, от името на групата ALDE.(RO) Г-жо Председател, първо искам да поздравя докладчиците за отличната им работа. Изразявам задоволството си, че г-н Хаан присъства на това разискване относно бъдещето на политиката на сближаване.

Необходима ни е силна, добре финансирана регионална политика на Европейския съюз, а в бъдеще и политика, насочена към всеки европейски регион, която ще генерира икономически растеж, иновации и конкурентоспособност. За бъдещия програмен период считам, че общ стратегически подход, подкрепен от набор от общи подзаконови разпоредби за прилагане на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, ще генерира добавена стойност.

Териториалното сътрудничество също ще играе ключова роля за успешното изпълнение на целите на стратегията „Европа 2020“. Именно поради тази причина считам, че то трябва да е далеч по-достъпно за потенциални партньори в частния сектор, на които действително трябва да предоставим възможност да станат пълноправни партньори в проекти за териториално сътрудничество.

Не трябва да забравяме и ключовата роля, която играят както националните правителства, така и Европейската комисия при изготвянето и ефективното изпълнение на европейски политики на национално, регионално и местно равнище.

Що се отнася до регионалната политика за периода след 2013 г., подкрепям идеята за създаване на междинна категория региони, като по този начин ще бъде дадена възможност на региони с БВП между 75 % и 90 % от средната стойност за Европейския съюз да получат реална подкрепа, но при условие че намерят подходящи решения.

Не на последно място, искам да подчертая необходимостта регионалният аспект да заеме подобаващото си място като част както от преразгледания бюджет на Европейския съюз, така и от бъдещата финансова рамка. Ето защо очаквам подходящо предложение, което да бъде внесено от Комисията, което ще отразява предимно гледните точки на комисията по регионално развитие и Европейския парламент.

 
  
MPphoto
 

  Philip Bradbourn, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо Председател, считам, че тези доклади, обсъждани на днешното пленарно заседание, не отделят внимание на основните проблеми на текущата система на структурните фондове.

Вследствие на финансовата криза и съществуващата необходимост от намаляване на бюджетните дефицити в цяла Европа, Парламентът трябва да признае, че бюджетът за сближаване не може да продължи да се увеличава безконтролно. Нещата не стоят по обичайния начин. Вместо това вниманието ни следва да се насочи към това как да решим проблема с неприемливите нива на грешки при разходите, подчертани от Европейската сметна палата.

Също така макрорегионалните институции не са отговорът на въпроса как да се увеличи ефективността на разходите на регионите. Ползата от тях е доста спорна и подкопава държавите-членки, които считам, че следва да останат основният фактор, който управлява разходите, свързани със сближаването. Те няма да помогнат да постигнем целите си за по-малка и по-добре насочена политика на сближаване, която действително помага на най-бедните райони на Европа.

Тези доклади са насочени в напълно погрешна посока и аз няма да ги подкрепя на гласуването.

 
  
MPphoto
 

  Elisabeth Schroedter, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо Председател, г-н Хаан, госпожи и господа, не споделям казаното от предишния оратор. Основното послание на доклада на г-н Pieper към Комисията е, че европейската политика на сближаване носи своя добавена стойност за Европа. Тя е инструментът, който укрепва основите на Европейския съюз. Това е видно за гражданите във всички региони на Европа и по-специално в онези, намиращи се в най-неблагоприятно положение, и регионите в криза. Децентрализираната и основана на участие структура на политиката на сближаване й позволява да даде решителен принос за създаване на иновативна и социална Европа, в която ресурсите се използват ефективно и има ниски въглеродни емисии. За разлика от личното становище на докладчика, считам, че инструментите на политиката на сближаване, заедно с интелигентни инвестиции, могат също да помогнат за борба с изменението на климата и бедността.

Поради тази причина изразяваме разочарованието си, че въпреки опитите, които докладчикът е направил и продължава да прави, тези два аспекта не присъстват в доклада. Бих искала да кажа на Комисията, че доста голямо мнозинство в залата подкрепя тези два аспекта. За разлика от докладчика, и казвам това като германка, считам, че предложението на Комисията за междинна категория ще доведе до балансирана и прозрачна структура на бъдещата политика на сближаване в светлината на драматичните проблеми в някои региони.

Безумно е да се смята, че в тази област може да има намаление на средства. За Германия също е важно Европейският съюз да продължи да се развива хармонично, защото това носи ползи за Германия. Поради тази причина в групата на Зелените/Европейски свободен алианс гласуваме „за“ междинна категория.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

 
  
MPphoto
 

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). – (CS) (първоначално без микрофон) … приема идеята от доклада Guellec от миналия период, че настоящата форма на политиката на сближаване не спомага за сближаването на регионите, а само на държавите, и това е причината най-динамичните региони на Европейския съюз да забавят развитието си.

 
  
MPphoto
 

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE).(DE) Не съм съгласна с въпроса. Положихме много усилия, за да гарантираме, че акцентът във всички доклади ще бъде върху регионите. Докладът на г-н Pieper укрепва особено силно тяхната позиция. Това е изключително важно за всички нас на този етап. Очевидно е, че основните участници в бъдещата политика на сближаване са регионите, а не държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Elie Hoarau, от името на групата GUE/NGL.(FR) Г-жо Председател, бих искал да кажа, че сред регионите в най-неблагоприятно положение са най-отдалечените региони на Европейския съюз, които, освен че изостават, съчетават постоянни неблагоприятни условия от постоянно естествено, като например отдалеченост, по-малки пазари, изолираност и уязвимост спрямо нестабилността на климата.

Приветствам факта, че петият доклад относно сближаването потвърждава отново, че тези региони трябва да бъдат третирани по специфичен начин в съответствие с член 349 от Договора от Лисабон. Докладът също така съдържа искане средствата, предназначени за тях за периода след 2013 г., да бъдат поне равни на тези, които получават през текущия програмен период.

Що се отнася до създаването на междинна категория за региони, чиито БВП е между 75 % и 90 % от средния БВП за Европа, аз подкрепям това, при условие че бъдат изпълнени две условия. Първо, средствата по цел 1 за районите, ползващи помощи, да не бъдат намалявани – дори бих искал да бъдат увеличени – със спестяванията, направени в резултат на това, че някои региони вече са извън цел 1. Тези спестени средства трябва да бъдат насочени, разбира се, в полза на новите региони от междинната категория, но също така и към други региони. Второто условие е създаването на такава категория да бъде поне толкова благоприятно, колкото и процесът на изключване на съответните региони.

В заключение, политиката на сближаване означава солидарност и преразпределение, за да бъде дадена възможност на регионите да ускорят развитието си и да догонят. Тя не може да замени никоя друга стратегия, например „Европа 2020“, която следва да има собствено финансиране, отделно от средствата за сближаване, дори и тези две политики съвсем естествено да трябва да се прилагат по координиран и хармонизиран начин. Именно поради тази причина групата ни например е против това Европейският социален фонд да се отдели от политиката на сближаване.

 
  
MPphoto
 

  John Bufton, от името на групата EFD. – (EN) Г-жо Председател, западен Уелс и равнините следва отново да получат регионално финансиране, въпреки спада на брутната добавена стойност в Европейския съюз, което поражда сериозни въпроси за това дали политиката на сближаване въобще работи.

Разбирането ми е, че значителни средства се отделят за развитие на публичния сектор, въпреки че той пострада вследствие на масово съкращаване на държавните разходи в цялото Обединено кралство. Около 12 млн. британски лири под формата на корекции бяха извадени от програми в Уелс в периода от 2008 г. до 2009 г., докато общо 35 % от средствата за същия период бяха възстановени на Комисията под формата на глоби. Тези средства няма да бъдат използвани ефективно, ако останат в хазната на Брюксел. Предвид предложенията за намаляване на обхвата на политиката на сближаване и акцента върху предоставяне на средства срещу постигането на резултати, считам, че равнището на корекции ще се увеличава.

Регионалното финансиране не е подарък от Брюксел, а нищожно възнаграждение от милиардите, които внася Обединеното кралство. Обществените консултации по петия доклад относно политиката на сближаване показват, че е налице цялостно желание за отдръпване от политиката, диктувана от Брюксел. Ще е интересно да видим дали Членът на Комисията се е вслушал в тези опасения.

Парите не са дадени даром от Брюксел. Те представляват малък процент от средствата, взети от джобовете на данъкоплатците, които след това биват изразходвани само за желаното от Комисията, като съществува и допълнителна заплаха да бъде оповестено, че това или онова ни е било дадено от Европейския съюз, или да бъде наложена глоба. Това е цинична пропаганда.

 
  
MPphoto
 

  Franz Obermayr (NI).(DE) Г-жо Председател, политиката на сближаване ще бъде успешна в бъдеще само при условие че успеем да се справим с определени проблеми в този момент. Първо, какво се случва на държавите-членки, които са в постоянно нарушение на Пакта за стабилност и растеж? В тези случаи структурните фондове не могат да постигнат желания ефект. Вместо това парите просто изчезват и Европейският съюз се принизява до съюз за парични преводи, който е и бездънна яма. Всеки, който получава регионални субсидии, трябва също така да се придържа към правилата.

Второ, Структурният фонд не трябва да бъде централизиран под егидата на Комисията. Това ще увеличи, а няма да намали количеството на административната работа, а резултатът от това ще бъде създаването на нови, скъпоструващи децентрализирани агенции.

Трето, трябва да използваме по-ефективно средствата от структурните фондове. Трябва да има ясни цели и по-чести оценки, а самите бенефициери трябва да поемат по-голяма отговорност. Принципът на съфинансиране трябва да бъде утвърден.

Четвърто, освен всички опасения, свързани с културния, социалния, религиозния аспекти и с външната политика, присъединяването на Турция ще стовари огромна тежест върху Кохезионния фонд. Казано в прав текст, то ще изпразни бюджета. Знаем, че именно това ще се случи. Това не са просто приказки на някакви хора. Турция получава от години средства от структурните фондове. Трябва да направим преценка на този подход.

И за да обобщя, в бъдеще бих искал регионални субсидии да бъдат изразходвани точно там, където са необходими, с други думи, за иновативни проекти, които дават конкретни резултати, в малки и средни предприятия и, което е най-важно, при гражданите в регионите и градовете.

 
  
MPphoto
 

  Nuno Teixeira (PPE).(PT) Г-жо Председател, в началото искам да изкажа поздравления за работата на докладчика, моя колега г-н Stavrakakis, който се е справил отлично с определянето на бъдещите взаимодействия между различните структурни фондове с оглед повишаване на ефективността им. Докладът му също така е предмет на това общо разискване относно политиката на сближаване, която е от първостепенно значение не само що се отнася до разглеждания въпрос, но най-вече защото разискването се провежда в благоприятен момент.

Понастоящем проучваме задълбочено предложението на Комисията не само по отношение на новата финансова перспектива, но и по отношение на бъдещата политика на сближаване в периода след 2013 г. Политиката на сближаване е ключова политика за Европейския съюз. Това е хоризонтална политика, която посредством отличните си инструменти, структурните фондове, финансира проекти и програми в държавите-членки с цел да намали различията в равнищата на развитие между различните региони. Опитът обаче ни показва трудностите, що се отнася до ефикасност и резултати, които произтичат от фрагментирането и сложността на тази политика. Следователно обща стратегия за различните фондове, с интегриран подход, ориентиран към резултатите, следва да бъде отправната точка за повече и по-добри взаимодействия между различните инструменти и за повишаване на ефикасността им. Това също така е ключово с оглед по-добро координиране на различните секторни политики и по-ефективно използване на ресурси.

Трябва да се възползваме от риска от криза, за да потърсим нови алтернативи. Всички доклади, разисквани днес, определено ще ни поставят пред огромни предизвикателства, а сме наясно, че за да отговорим на тези предизвикателства, трябва да разполагаме и с добър бюджет, но трябва ясно да разграничим бюджетните аспекти и целите на политиката. Целите на политиката са добре известни. Всъщност именно чрез консолидиране на тези цели ще успеем да предложим бъдеще на регионите. С оглед на посоченото трябва поставим бюджета в служба на бъдещето на регионите и на обществеността, а не да поставяме регионите и обществеността в служба на бюджета.

 
  
MPphoto
 

  Pervenche Berès (S&D).(FR) Г-жо Председател, приветствам това разискване, което се провежда няколко дни преди окончателното съвещание на колегията на членовете на Европейската комисия по следващата финансова перспектива и преразглеждане на регламентите за структурните фондове, включително Европейския социален фонд.

Структурните фондове са един от основните инструменти за изпълнение на икономическата и социалната политика на Съюза. В условия на натиск върху бюджета на Общността, който ни е добре известен, и когато националните бюджети са ограничени поради намаляване на разходите, от ключово значение е тези структурни фондове да бъдат използвани разумно и ефективно.

За да постигнем това, прегледът на Регламента относно Европейския социален фонд ще бъде възможността да се гарантира, че този инструмент е създаден, за да носи ползи на стратегията на Съюза, но също така и в рамките, разбира се, на тази стратегия на Съюза, по-специално на целите за заетост и социално приобщаване. Това изисква разпределянето на средства да се извършва в съответствие и с други показатели, освен БВП, и по-висок процентен дял, разпределен за Европейския социален фонд.

Що се отнася до доклада Pieper, г-жо Председател, позволете ми да кажа няколко думи по параграф 55, свързан с Фонда за приспособяване към глобализацията, чието съдържание оспорвам и който не следва да бъде включен в нашето разискване. Този фонд предоставя помощ на служители, засегнати от последиците от глобализацията и кризата. Разглежданият въпрос е отговорност на комисията по заетост и социални въпроси, поставен е за гласуване по инициатива на комисията по регионално развитие и следва да има възможност да бъде отхвърлен при разделното гласуване, което ще се проведе по-късно. Разчитам на интелигентността и ефективността на моите колеги.

 
  
MPphoto
 

  Riikka Manner (ALDE). - (FI) Г-жо Председател, г-н Член на Комисията, първо искам да поздравя докладчиците за отличните и важни доклади относно политиката на сближаване. Приветствам факта, че провеждаме това разискване именно в този момент.

Тези доклади показват, че се осъзнава значението на регионалната политика като нещо, което изгражда Европа като цяло и обединява, като и двете явления са разгледани отлично в докладите. Регионалната политика определено постигна успехи, успя да намали различията между държавите-членки и по този начина да създаде стабилност в Европа като цяло.

Предизвикателствата на бъдещето се променят постоянно и регионалната политика трябва да може да се приспособява към тази промяна, както става ясно от разискванията тук. Трябва да признаем проблемите, съществували през годините в областта на кохезионните фондове, и именно поради тази причина трябва да направим регионалната политика през следващия период далеч по-ефективна по отношение на изпълнението, а и да бъде в по-голяма степен съсредоточена върху резултатите. Както беше посочено, трябва също така да има възможност за облекчаване на административната тежест през следващия период. По този начин определено ще бъдем в по-добра позиция, за да отговорим на предизвикателствата, пред които е изправена и политиката на сближаване.

Що се отнася до стратегията „Европа 2020“, следва да не забравяме, че политиката на сближаване е един от най-важните и осезаеми инструменти за нейното изпълнение. Ето защо е жизненоважно в този доклад Парламентът да приеме ясна позиция в подкрепа на бюджетни равнища, сходни със съществуващите в момента. От друга страна, важно е докладът да вземе под внимание и извънредните предизвикателства, които съществуват. Пример за такова са районите, които, за съжаление, са слабо населени, които също се нуждаят от отделна помощ през следващия период съгласно член 71.

Във връзка с тези доклади днес бяха казани доста неща за междинна категория от региони. По този въпрос обаче бих искала да задам на Комисията следния въпрос: създаването на нова структура винаги ли решава самия проблем или в този случай можем да отговорим на сходни предизвикателства, подобрявайки съществуващата система за включване и изключване?

 
  
MPphoto
 

  Tomasz Piotr Poręba (ECR).(PL) Г-жо Председател, безспорно в периода след 2013 г. политиката на сближаване следва да продължи да изпълнява текущата си функция по създаване на равни възможности за развитие за регионите, премахване на бедността и насърчаване на европейското развитие. Следователно равнището на финансиране в новия бюджет следва да бъде значително по-високо просто за да се ускори развитието на Европа, развитието на регионите и устойчивото развитие на Европейския съюз.

Фактът, че плановете на Комисията включват цели, които са малко по-различни от вече посочените в текущата финансова перспектива, действително е повод за безпокойство. Имам предвид целите, насочени към борбата с изменението на климата и иновациите. Това, разбира се, са важни въпроси, но новите държави-членки, като например Полша, продължават да се нуждаят от средства на развитие на инфраструктурата. Без инфраструктура ще бъде доста трудно да се сравняваме с Европейския съюз по отношение на равнище на развитие.

И един последен въпрос: считам, че в бъдещите бюджетни програми за периода след 2013 г. следва да обърнем специално внимание на района на Карпатите – един от най-бедните и най-гъсто населените региони в Европейския съюз. Струва ми се, че по-голяма ангажираност на Европейския съюз в този регион би била от полза за Съюза, а и би помогнала за повишаване на равнището на развитие на държавите от района на Карпатите, които просто се нуждаят от по-мащабни и по-активни действия на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Karima Delli (Verts/ALE).(FR) Г-жо Председател, политиката на сближаване трябва да гарантира хармонично и преди всичко справедливо развитие между всички територии. Именно поради тази причина подкрепяме въвеждането на нова, междинна категория региони при разпределянето на средства, както и прилагането на нови показатели за развитие и показатели за социална справедливост, благосъстояние и екологична справедливост. Изразяваме съжалението си, че това отсъства от доклада Pieper.

В името на коректността, политиката на сближаване трябва също така да съдържа мерки за подрегионалните неравенства, за да вдъхне отново смисъл в думата „сближаване“, с други думи, солидарност, която е добавената стойност на Европейския съюз. За да постигне това, тя трябва да бъде съсредоточена върху неравенствата, по-специално в градските райони, които са особено засегнати от нови предизвикателства – социални, екологични – а това е изключително трудна задача.

Повишаването на привлекателността и подобряване на околната среда на тези дискриминирани територии ще възстанови доверието сред хората, които живеят там. Това също така ще насърчи нов устойчив град, желан от всички – модел, който отговаря на екологичните, енергийните и социално-демографските предизвикателства, но в същото време поставя жизнената среда и обитателите в центъра на вниманието ни.

Ще завърша с ясно послание: в периода след 2013 г. политиката на сближаване трябва да разполага с така необходимите и солидни ресурси, за да продължи да съществува.

 
  
MPphoto
 

  Cornelia Ernst (GUE/NGL).(DE) Г-жо Председател, госпожи и господа, по въпроса за междинната категория определено си представях и други решения в началото, г-н Pieper, например преходен регламент за регионите, които са получили най-високите равнища на субсидии до момента и които вече няма да ги получават след 2013 г. От разискванията обаче става ясно, че трябва да вземем под внимание други региони, по-специално онези, пострадали от кризата. Към момента това са 51 региона. Когато има толкова голям брой засегнати региони, би било безотговорно да не създадем междинна категория. Това е единственият начин, по който можем да създадем надеждна рамка за предоставяне на отговорни субсидии на регионите, които трябва сами да компенсират изоставането в развитието си.

В други аспекти докладът на г-н Pieper съдържа добри и лоши предложения. Наред с другото, отнасяме се критично към факта, че няма ясен ангажимент за много по-решителен подход за борба с бедността. Считаме, че формулировката в доклада, която поставя политиката на сближаване в зависимост от условия, които принуждават държавите-членки да изпълнят реформи, е неясна и може бъде тълкувана погрешно. Несъмнено политиката на сближаване трябва да продължи да бъде инструмент за социален баланс и солидарност във всички региони.

 
  
MPphoto
 

  Juozas Imbrasas (EFD). - (LT) Г-жо Председател, днес разискваме една от най-важните области на политиката на Европейския съюз, която гарантира благосъстоянието на гражданите ни и конкурентоспособността и растежа на целия Съюз. В миналото политиката на сближаване съдържаше някои решаващи фактори, които да гарантират по-голяма интеграция и растеж на по-бедните райони на Европейския съюз и да намалят значително икономическите и социалните различия.

Днес разполагаме със стратегията „Европа 2020“, която предвижда дори още по-голяма роля на структурната политика и политиката на сближаване, с цел излизане от кризата и принос за благосъстоянието на гражданите ни. Очевидно трябва да преодолеем много пречки, свързани с глобализацията, демографските промени и опазването на ресурсите. За да постигнем това обаче, трябва да реализираме потенциала на всички региони на Европейския съюз без изключение.

Считам, че бъдещата регионална политика следва да бъде обвързана с основните европейски цели в областите на иновациите, научните изследвания, екологичните и енергийните предизвикателства и следва, разбира се, да помогне за създаването на европейска добавена стойност, но само с последващи действия, които са възможно най-прозрачни и ефективни.

 
  
MPphoto
 

  Lambert van Nistelrooij (PPE).(NL) Г-жо Председател, г-н Хаан, госпожи и господа, сближаването е залегнало твърдо в европейската политика и в Договора и получи още по-стабилна основа благодарение на териториалното измерение на Договора от Лисабон. Изразявам огромното си задоволство, че в този пети доклад относно политиката на сближаване Комисията правилно е предвидила интегрирани подходи в бъдеще. Запазваме солидарността, но обвързваме новите цели на стратегията „Европа 2020“ чрез инструментите, които са доказано полезни: децентрализиран подход, партньорство, свързване на програми на различни равнища и многостепенно управление. След това отправяме поглед към тези нови предизвикателства. Това само по себе си е отлично. Също така е добре, че тези доклади вече са пред нас. Всички структурни елементи, с допълнителен акцент върху трансграничното сътрудничество – цел 3 – получават пълна подкрепа.

Истината е, че има един въпрос без отговор. Ние, от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), взехме решение за свободно и открито гласуване в списъка за гласуване по отношение на междинната категория и бих искал да Ви обясня причината за това решение. Тя се заключава в това, че предложението, което Комисията тепърва ще внесе, може да поеме в доста различни направления. Членът на Комисията току-що каза, че искал да говори с региони от този вид относно, нека ги наречем, специфични задачи. Изразяваме задоволството си, ако това бъде тема на разискване, тъй като все още не сме го обсъждали. Все още не знаем кои региони участват. Не знаем дали ще бъде свързано с изплащането на средства. Не знаем какви са процентите на съфинансиране. Всички тези неща могат да окажат съществено влияние върху резултата. Ето защо считам, че следва да изчакаме Комисията да изготви предложението си – и считам, че това ще се случи съвсем скоро – и тогава действително ще сме наясно как стоят нещата. Подходът, който предвижда използването на преходни механизми и инструменти, няма нужда да бъде разискван. Вече сме говорили за това. Г-жа Manner също каза, че имаме система за изключване и включване, можем да приложим интегрирана политика по отношение на стратегията „Европа 2020“. Следва да го направим. Именно това е причината за свободното гласуване в рамките на групата на Европейската народна партия в този момент.

 
  
MPphoto
 

  Karin Kadenbach (S&D).(DE) Г-жо Председател, г-н Хаан, госпожи и господа, днес беше подчертано значението на регионалната политика. Политиката ни на сближаване и консолидиране трябва да обхваща всички европейски региони. Под региони имам предвид и хората, които живеят в тези региони. Това е много важен аспект. По време на някои от делегациите ни в регионите се убедихме колко ценно е европейското финансиране за регионалното развитие, за постигане на социално сближаване, както и за политиките по въпросите на жените и равенството на половете. Мога единствено да насърча Европейския съюз да предлага в бъдеще повече от програмите, които се приемат много положително от хората и които целят постигането именно на тези цели, каквито бяха и изводите в процеса на проучване на изпълнението. Нуждаем се от това хората в европейските региони да чувстват, че имат собствен принос. Намираме се на етап, на който разискваме междинна категория от региони. Това е много важно, защото Европа помага да се гарантира, че се създават работни места в тези региони. За мен растеж означава предимно устойчив растеж, ако води до социална справедливост. Политиката на сближаване е в основата на европейската политика.

 
  
MPphoto
 

  Adam Bielan (ECR).(PL) Г-жо Председател, няма съмнение, че политиката на сближаване помага за подобряване на социално-икономическите условия и насърчава развитието преди всичко на регионите, които получават помощ. Нека обаче не забравяме, че широкият набор от инвестиционни възможности позволява също така на богатите държави-членки да печелят. Според изчисленията стойността на всички ползи, произтичащи от реализирането на политиката на сближаване в моята страна, Полша, за държавите от „стария“ Съюз до 2015 г. може да достигне до 38 млрд. евро. Изразявам надеждата си, че фактът, че решителният етап от разискването относно бъдещето на политиката на сближаване ще се състои по време на председателството на моята страна, Полша, ще спомогне да се гарантира, че предложенията за значителни намаления в областта на тази политика няма да се осъществят на практика.

За съжаление, моят регион, Мазовше, поради много силната икономическа позиция на столицата на страната, Варшава, надвишава тавана от 75 % от БВП за Европейския съюз. Поради тази причина е заплашен от спиране на подкрепата. Има 35 европейски региона, които се намират в сходно положение. Бих искал да призова за приемане на предложението им за създаване на междинна категория от региони, което ще даде възможност оттеглянето на помощи да бъде забавено. Ако анализираме икономическото положение на Мазовше, без да включваме град Варшава, става ясно, че брутният вътрешен продукт на значителна част от региона е далеч по-малък от установеното равнище от 75 %, и нещо повече, то дори е по-ниско от това на най-бедните региони на Европейския съюз, което показва, че е жизнено необходима по-нататъшна помощ.

 
  
MPphoto
 

  François Alfonsi (Verts/ALE).(FR) Г-жо Председател, г-н Член на Комисията, политиката на сближаване е в основата на политиките на Европейския съюз, това е политика, която представлява изражение на усилието за солидарност между неговите държави-членки, без която не би имало истински Съюз.

Опитът с тази политика през последните 30 години показва отлични резултати. Тя изисква определянето на приоритети за в бъдеще. Първо, да не се намаляват бюджетните задължения за политиката на сближаване. За да реализира програмата си за периода 2014-2020 г., г-н Хаан трябва да може да разчита на същия размер бюджетни средства, както и в миналото.

Второ, необходима ни е подновена рамка за тази политика, рамка, която е адаптирана към новите условия и новите предизвикателства. Създаването на междинна категория от региони е от ключово значение за това. Те трябва да отговорят на условията за предоставянето на помощ, която е по-добре насочена и финансирана, така че всеки регион да може да запази равнище, равно на средноевропейското, независимо от неблагоприятните условия в структурно отношение, независимо колко е изостанал, поради причини в миналото, или независимо от това колко е засегнат от текущи или бъдещи кризи.

Именно дългосрочната цел за териториално равновесие е онова, към което се стремим с тези цели за междинната категория региони, да предотвратим твърде голямо разминаване между развитите региони, които са задоволени напълно, и отдалечени региони, които изостават и дори са заплашени от обезлюдяване в една бъдеща Европа.

Трето, докладът по собствена инициатива на г-жа Sanchez-Schmid има огромна заслуга за това, че показва каква е вероятността цел 3 да генерира значителна европейска добавена стойност. В новата политика на сближаване, разчитайки на тласъка на макрорегионите, цел 3 трябва да бъде значително укрепена, както се призовава в доклада на г-жа Sanchez-Schmid.

 
  
MPphoto
 

  Danuta Maria Hübner (PPE). - (EN) Г-жо Председател, през последните години държавите-членки, Комисията и Европейският парламент работиха в тясно сътрудничество по въпроса как допълнително да повишат ефективността на политиката на сближаване на Европейския съюз, резултатите й и качеството на нейните интервенции.

Стигнахме до заключението, че за да постигнем това, ефективен инструмент биха могли да бъдат добре изготвени условия и стимули в рамките на политиката. Днес мога да изразя убедеността си, че сме добре подготвени да въведем в рамката на условията на политиката инструменти, които биха могли да увеличат възвращаемостта на направените инвестиции.

Ангажиментите, свързани с условията, следва да бъдат насочени към връзката между интервенциите на политиката и напредъка в областта на институционалната, административната и структурната ефективност. В контекста на предстоящите преговори следва да гарантираме подходяща регулаторна рамка, която ще посочи факторите за успех за ефективно стимулиране на растежа чрез политика на сближаване.

Очаквам предварителните условия да бъдат неразделна част от процеса на програмиране. Очаквам също така предварителните условия да бъдат директно свързани с политиката и ефективността на програмите, броят им да бъде ограничен и да бъдат изготвени съобразно специфичния контекст и при спазване на договорените критерии.

Трябва също така да вземем мерки с оглед процедурите, свързани с условията, да не създадат допълнителна тежест, а по-скоро да се стремят да намалят тежестите и да не водят до забавяния при изпълнението на политика, програми или проекти.

 
  
MPphoto
 

  Andrea Cozzolino (S&D).(IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, структурата на политиката на сближаване, която разискваме днес, е достойна за похвала.

В тези няколко бележки бих искал да се спра на три въпроса. Първо, считам, че политиката на сближаване е един от основните инструменти за намаляване на дисбалансите между и вътре в държавите-членки. Ето защо тя е и една от основните политики за борба с продължителната икономическа и финансова криза, в която се намираме от няколко години.

Второ, считам, че идеята в политиката на сближаване да бъдат включени нови региони и граждани, е добра. Все пак би било добре да разискваме тези въпроси с по-ясна представа за това колко ще струва тази нова политика, какви последици ще има за цялостната политика на сближаване и как ще разпределим ресурсите в контекста на реформата на финансовата перспектива от този момент до 2020 г.

В заключение, считам, че централната роля, която има въпросът за градовете в политиката на сближаване, е от решаващо значение. Важно е, че постигаме известен напредък в тази посока с доклада на г-н Vlasák, с който съм изцяло съгласен, и считам, че този доклад ще ни позволи да определим по-добре правната рамка на въпроса за градовете, а също така ще въведе инструменти, например общинските оперативни програми, като оперативни програми, които могат да придадат ново качество на политиката на сближаване.

 
  
MPphoto
 

  Michail Tremopoulos (Verts/ALE).(EL) Г-жо Председател, целта на доклада е да отговори на въпроса дали държавите-членки са транспонирали европейско законодателство в националното право. Искаме да разполагаме с първия реален анализ на програмите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.

Ще се спра на въпроса за прозрачността, по който изготвих доклад. Докладчикът, г-н Mikolášik, споменава въпроса за прозрачността при разпределянето на средства като основно предварително условие за постигане на цялостните цели на политиката на сближаване. Как можем да добием цялостна представа на равнище Европейски съюз, когато едва 19 държави са предоставили основните показатели, необходими за извършването на съпоставка? Макар че поискахме от Комисията да подобри последователността и качеството на получената информация, липсва прозрачност и няма на разположение данни.

Трябва да изпратим ясно послание. Общият размер на бюджетните кредити за избраните проекти не може средно да съответства на 27 % от общите налични средства; не може 9 държави да получават над 40 %, а 4 държави по-малко от 20 %. Не можем да имаме политика на сближаване на две или три скорости. Ето защо необходимата информация трябва да бъде разпространявана и използвана.

 
  
MPphoto
 

  Jan Olbrycht (PPE).(PL) Г-жо Председател, г-н Член на Комисията, политиката на сближаване е най-прозрачната европейска политика, което означава, че нейните успехи са ясно и бързо видими, но също така много бързо могат да се видят недостатъците и трудностите, свързани с нея, които са в резултат на слабостите на администрацията в Брюксел, както и много често на слабите администрации на държавите-членки. В това отношение е много лесно да се правят изводи и да се използват различни външни условия – като кризата например – за да бъде обосновано намаление на разходите по тази политика в полза на други европейски политики, което очевидно е грешка.

Трябва да осъзнаем, че ако изхождаме от разбирането, че политиката на сближаване е политика само за най-бедните, тя следва бавно да бъде прекратена, което означава, че бавно ще изчезне напълно от списъка с европейски политики. Но политиката, която обсъждаме днес, не е такъв вид политика, нали? Тази политика е политика за намаляване на различията – различия винаги ще съществуват и винаги ще има нови различия, за които все още не знаем в този момент. Нещо повече, това е политика, насочена към инвестиции и растеж. В това отношение това е политика, която изисква предприемането на действия, както е предвидено в Договорите, но и която изисква тези действия да бъдат под нова форма.

Във връзка с това бих искал да изразя одобрението си за решението на Европейската комисия да изгради отново вътрешната структура на политиката и да я приспособи към нови условия. Във връзка с това бих искал също така да изразя одобрението си за предложенията на Европейската комисия за нови мерки, включително, наред с другото, предложения за създаване на междинна категория от региони. Считам, че работа по една нова структура би повишила ефективността и би позволила политиката да бъде прилагана по начин, отговарящ на мащаба на предизвикателствата, пред които сме изправени в момента.

 
  
MPphoto
 

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D).(RO) Г-жо Председател, трансграничното сътрудничество в Европа без граници е от полза за местните и регионалните органи, защото играе важна роля за продължаващото развитие на единния пазар на Европейския съюз. Трансграничните райони обаче притежават една важна отличителна черта, която се характеризира с общи мултикултурни традиции и етническо многообразие, аспекти, които обикновено осигуряват солидна основа за контакти не само между хора, но и между общности в различни райони.

Всички осъзнаваме, че една често срещана особеност на трансграничните райони е процент на безработица, който е по-висок от средния, но със значителни междурегионални различия, както и високо равнище на скрита безработица, която е резултат от нерегистрирани безработни.

Ето защо считам, че интегриран подход спрямо пазара на труда в трансграничните райони може да допринесе за намиране на решения за структурните проблеми и би сближил стойностите на търсене и предлагане. Поради тази причина цел 3 трябва да бъде значително укрепена, каквото становище изрази и докладчикът.

 
  
MPphoto
 

  Iosif Matula (PPE).(RO) Г-жо Председател, политиката на сближаване е ефективен инструмент за преодоляване на текущите сериозни предизвикателства, пред които са изправени европейските региони, като например глобализация, изменение на климата и демографски тенденции. На равнище Европейски съюз е постигнат значителен напредък по отношение на балансираното развитие на регионите, но това не е достатъчно. Поради тази причина се нуждаем от амбициозна политика на сближаване, която да достигне до всички региони на Европейския съюз, а това ще намали съществуващите неравенства.

Считам, че подкрепата за изискванията за конвергенция за по-слабо развитите райони трябва да продължи да бъде приоритет през предстоящия програмен период с цел да бъде гарантиран справедлив достъп до политиката на сближаване. Това ще ни позволи да приложим разпоредбите на Договора от Лисабон, които подчертават, че в съответствие с цел 1 (конвергенция) трябва да бъде разпределен подходящ дял за най-нуждаещите се региони в зависимост от сериозността на проблемите с тяхното развитие.

Европейският съюз ще може да се състезава с конкурентите си в глобален мащаб единствено ако политиката на сближаване може да използва пълния потенциал за развитие не само на градските, но и на селските райони с присъщия им потенциал, и ако може да предложи достатъчно гъвкав отговор на предизвикателствата и трудностите, посочени в стратегията „Европа 2020“.

Предвид казаното иновациите, образованието и обучението, енергетиката, околната среда, заетостта, конкурентоспособността, квалификациите и борбата с бедността са и трябва да останат неразделна част от структурната политика и политиката на сближаване. Новата политика на сближаване трябва да бъде ясно ориентирана към постигането на резултати и да посочва необходимите реформи, като в същото време намалява бюрократичните тежести и опростява управлението на средствата.

Идвам от страна, която ще бъде зависима, особено в периода 2013-2020 г., от това как разбираме еднаквото развитие на Съюза. В практически аспект средствата, заделени сега и пред следващите 10 години в Румъния, ще осигурят дългосрочни инвестиции, които са необходими за балансираното развитие на целия Европейски съюз.

Поздравявам моя колега, г-н Pieper, и всички докладчици за отличния доклад, който беше представен.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: LIBOR ROUČEK
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Mojca Kleva (S&D). - (SL) Г-н Председател, в условия на финансова и икономическа криза политиката на сближаване се доказа като най-важният инструмент за намаляване на икономическите и социалните различия между регионите в Европейския съюз. Това е една от основните ни политики, чието положително въздействие може действително да бъде видяно навсякъде; по всички краища на Европейския съюз, във всички държави-членки, на практика във всяка градска и местна общност на Европейския съюз.

Това е политика, която дава възможност за извършването на структурни реформи и постигането на напредък. Всъщност тя предлага решение на текущото трудно икономическо положение, при това безплатно. Успехът на стратегията „Европа 2020“ също до голяма степен ще зависи от успеха на политиката на сближаване на Европейския съюз и именно поради тази причина е изключително важно през следващия седемгодишен период тези фондове да продължат да бъдат приоритет на европейския бюджет.

Тъй като най-важният въпрос, а именно този за включване на известната като междинна категория региони, предстои да бъде решен, в това отношение бих искала да призова Члена на Комисията и Европейската комисия като цяло да ни предостави възможно най-бързо всички подробности, които все още не са ясни по отношение на създаването на тази категория региони, по-специално финансовите аспекти и последствия, тъй като този въпрос засяга бъдещото развитие на регионите в целия Европейски съюз.

 
  
MPphoto
 

  Alain Cadec (PPE).(FR) Г-н Председател, госпожи и господа, приемайки доклада Garriga Polledo, Парламентът поиска многогодишна финансова рамка за 2014 г., отговаряща на бюджетните предизвикателства, които ни очакват. Във връзка с това регионалната политика трябва да запази финансови ресурси, които са поне равни на тези от текущия период. Това е приоритет.

Всички европейски региони следва да продължат да имат достъп до структурните фондове. Следва, разбира се, да съсредоточим усилията си в това да помогнем на най-слабо развитите региони да догонят показателите от цел 1.

В името на коректността, следва да предоставим подходяща подкрепа и на региони, които не отговарят на изискванията от цел 1, но независимо от това са изправени пред структурни трудности. Ето защо изразявам задоволството си, че Европейската комисия е предложила създаването на междинна категория за региони, в които БВП на глава от населението е между 75 и 90 % от средната стойност за Европейския съюз. Бих искал да използвам възможността да благодаря на г-н Хаан за извършената работа.

Този нов инструмент ни дава възможност да отчетем по-добре специфичните особености на много региони, които не са нито бедни, нито богати. Тази междинна категория ще бъде и по-справедлива, защото ще осигури сходна подкрепа за региони със съпоставимо равнище на развитие. Искам обаче да уверя регионите, които биха отговаряли на изискванията на механизма за изключване: те няма да бъдат изоставени. Ще имат пълното право да бъдат включени в междинната категория и определено ще бъдат дори основните бенефициери.

В заключение, бих искал да подчертая, че създаването на тази нова категория няма да е свързано с допълнителни разходи благодарение на спестените средства, които се очакват от региони, които вече не са част от цел 1. Също така не стои въпросът и за намаляване на помощта за регионите, които отговарят на изискванията на цели 1, 2 и 3.

Ако обаче не създадем тази междинна категория, със сигурност бюджетът за политика на сближаване ще бъде намален. Чрез създаването й ще запазим този бюджет. Считам, че никой в залата не желае този бюджет да бъде намален. Използвам възможността да благодаря на докладчика, г-н Pieper, за работата му.

 
  
MPphoto
 

  Sergio Gaetano Cofferati, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. − (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, икономическото сближаване, както и социалното и териториалното сближаване винаги са били основните принципи, определящи всички политики на Европейския съюз още от създаването му.

Поради тази причина е важно тези цели да бъдат подчертани, както е направено в текстовете, които разискваме, и е правилен изборът структурните фондове да бъдат преразгледани и изменени с цел да бъдат по-ефективни при постигането на резултатите, за които са предназначени. Считам, че от тях Европейският социален фонд е от основно значение поради една много проста причина, а именно, че се намираме в много тежък етап на финансовата и социалната криза, която все още не е приключила и която има тежки отрицателни последици именно за работата и работните места.

Много е важно Европа да запази своя социален модел и в същото време да подчертае отново факта, че работата има безспорна социална стойност, а заетостта е една от основните отправни точки в използването на ресурси, които икономическото развитие следва да предоставя. Поради тази причина Социалният фонд трябва да бъде укрепен, да бъде запазена автономността му и да бъдат увеличени наличните ресурси. Знанието е основен елемент и движеща сила на всеки модел на конкуренция. Всичко това не е възможно, ако няма значително повишаване на качеството на работните места. Именно поради тази причина Европейският социален фонд е също толкова ценен, колкото и в миналото, ако не и повече.

 
  
MPphoto
 

  José Manuel Fernandes, докладчик по становището на комисията по комисията за околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.(PT) Г-н Председател, повече от всякога Европейският съюз има нужда от политика на сближаване, която насърчава реална конвергенция и стимулира растежа и заетостта, като в същото време дава принос за постигане на целите в областта на околната среда.

С оглед на текущото финансово положение и протичащото в момента изпълнение на програмите, Комисията следва да положи всички усилия да насърчи ясни и гъвкави правила за изпълнение на програми и следва да позволи дялове на съфинансиране да бъдат предоговаряни в рамките на текущите регламенти, където това е необходимо и желано от държавите-членки.

Политиката на сближаване следва да бъде насочена към резултати, посредством определянето на ясни и измерими цели и показатели за резултати. Политиката на сближаване следва да насърчава и прозрачност. За да се следи това и с цел да има такава прозрачност, считам, че информация, свързана с приемането и изпълнението на проекти, следва да бъде предоставяна в реално време чрез възможно най-подробни класификации на териториални и статистически единици, така че цялата общественост да има достъп до нея.

 
  
MPphoto
 

  Jan Kozłowski (PPE).(PL) Г-н Председател, още в началото искам да поздравя докладчиците за отличната работа. Както подчертаха докладчиците, политиката на сближаване доказа значението си, включително по време на кризата, като политика за развитие, която подкрепя инвестициите и носи преки и косвени ползи на всички региони. Например за всяко евро, инвестирано в моята страна Полша, почти половината, или 46 цента, се връщат в 15-те „стари“ държави-членки.

Подкрепа за развитие, както и инвестиции и значението на политиката на сближаване за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ са причините, поради които тази стратегия следва да запази поне текущото си значение, но и финансовата подкрепа, която се осигурява за нея. Все пак необходимо е да се подобри интеграцията на фондовете и постигането на пълно взаимодействие между тях. С оглед на опасностите, свързани с безработицата сред младите и с демографските промени, е от ключово значение да използваме изцяло потенциала на Европейския социален фонд (ЕСФ), а това изисква създаването на условия за постигане на по-добра координация на ЕСФ с други инструменти на регионално и местно равнище.

 
  
MPphoto
 

  María Irigoyen Pérez (S&D). - (ES) Г-н Председател, г-н Член на Комисията, госпожи и господа, настоящата икономическа и финансова криза, в която се намираме, подчертава необходимостта от регионална политика като най-доброто средство за намаляване на различията между регионите и между държавите-членки. В същото време можем да възстановим положителния образ на Европа, което напоследък гражданите свързват само с тежки програми за приспособяване и намаляване на разходи.

Бъдещата политика на сближаване, стълбът на солидарността на европейския проект и на социалната справедливост, трябва да вземе под внимание следните приоритети: първо, укрепване на социалното сближаване и включване на предизвикателствата, съдържащи се в стратегията „Европа 2020“; второ, да бъдат взети под внимание потребностите и географските особености на регионите, по-специално на регионите в най-неблагоприятно положение; трето, запазване на постепенен подход спрямо събирането на средства, така че регионите да не се откажат от целта за конвергенция, избягвайки внезапни промени при приемането на помощи; и четвърто, насърчаване на справедлива система.

И в заключение, госпожи и господа, органите прилагат строги политики за фискално приспособяване. Следователно подкрепа от Европейския съюз е необходима. Изразявам надеждата си, че Съветът ще отбележи това.

 
  
MPphoto
 

  Kristiina Ojuland (ALDE). - (EN) Г-н Председател, Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество“ отговаря за управлението на трансграничните програми за сътрудничество от Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и това доведе до доста абсурдното положение по отношение на трансграничното сътрудничество с Русия – която не е нито целева страна, нито бенефициер на помощ за развитие от Европейския съюз.

Съгласна съм с докладчика, че цялостната отговорност за ЕИСП следва да бъде отново възложена на Генерална дирекция „Регионално развитие“ и че програмите за трансгранично сътрудничество следва да бъдат изпълнявани в рамка, сходна с тази за междурегионалните програми. Независимо от външното измерение, програмите за трансгранично сътрудничество не следва да бъдат изпълнявани в обхвата на регламентите относно помощ за развитие. Естеството им изисква прилагане на правилата на Европейския съюз за териториално развитие.

 
  
MPphoto
 

  Elżbieta Katarzyna Łukacijewska (PPE).(PL) Г-н Председател, политиката на сближаване е най-добрият инструмент за създаване на равни възможности за развитие на регионите на Европейския съюз и за насърчаване на икономически растеж.

За да постигнем целите на политиката на сближаване, важно е не само да използваме максимално наличните средства, но преди всичко да ги използваме ефективно, да намалим бюрокрацията и да постигнем правилното взаимодействие между фондовете. От голямо значение е ефективното използване на Европейския социален фонд по начина, който намира отново работни места за безработните, а не само им осигурява обучение, което е доста често срещана практика. Средствата за иновации, научни изследвания и развитие са важни, защото те позволяват на предприятията и регионите да бъдат по-конкурентоспособни.

Важна цел на политиката на сближаване е европейското трансгранично сътрудничество. Ето защо е важно да има хармонично прилагане и насърчаване на сътрудничество в граничните райони както по отношение на вътрешните граници, така – и преди всичко – по външните граници на Европейския съюз.

В заключение, макрорегионите са много ефективни и тук бих искала да предложа на Члена на Комисията – по примера на други стратегии – да създадем стратегия за Карпатите, един от най-големите региони на Европейския съюз и един от най-богатите региони по отношение на природни богатства.

 
  
MPphoto
 

  Patrice Tirolien (S&D) . – (FR) Г-н Председател, госпожи и господа, бих искал да подчертая подкрепата на Парламента за създаването на междинна категория от региони и бих посочил, че това по никакъв начин – противно на казаното от някои – няма да бъде допълнителна тежест върху бюджета на Общността. Онова, което предлагаме в случая, е коренна промяна в концепцията на преход с непроменен бюджет. Желанието ни е да постигнем по-справедлива система, която да помага на регионите, които изпитват значителни трудности. Този преходен диапазон между 75 и 90 % от БВП в Европа е реален ангажимент за консолидирана политика на сближаване през следващите години.

Освен това искам да изразя задоволството си, че резолюцията ни потвърждава ангажимента на Парламента към най-отдалечените региони. В тези региони има специфични и постоянни неблагоприятни условия, които обосновават тези солидарни усилия, насочени към това те да бъдат ефективна контактна точка между Съюза и света.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE). - (FI) Г-н Председател, регионалната политика и политиката на сближаване са необходими за преодоляване на различията в развитието. Това е от ключово значение за благоденствието на хората, а и за европейската конкурентоспособност. Регионалната политика на равнище Европейски съюз трябва преди всичко да създава добавена стойност и нови предприятия, а като последица – и работни места за хората.

Трябва да зададем въпроса дали е разумно цялата сегашна регионална помощ отново да минава през Брюксел, или средствата могат да се изразходват по-ефективно, ако бъдат разпределяни директно към регионите в държавите-членки. Регионалната политика на Европейския съюз е съпътствана от бюрокрация и злоупотреби. Има огромна бюрокрация както в Европейския съюз, така и в държавите-членки и това води до положение, при което много иновативни предприятия, нови или стари, не кандидатстват за средства или подпомагане, защото един или двама души трябва да бъдат наети за работа по заявлението, а това би отнело твърде много време. Трябва да помислим дали европейската политика в областта на иновациите въобще има бъдеще, ако регионалната политика не я подкрепя.

 
  
MPphoto
 

  Maria do Céu Patrão Neves (PPE).(PT) Г-н Председател, политиката на сближаване е една от най-емблематичните области на политика на Европейския съюз и тя най-добре символизира идеала за изграждане на европейския проект. Поради тази причина тя изисква и заслужава всички аспекти, разисквани днес, да бъдат разгледани много по-задълбочено, а също и участието на толкова много докладчици, които бих искала да поздравя.

Бих искала да подчертая необходимостта от бюджет, приспособен към тази политика, който да е по-гъвкав и по-добре контролиран, така че европейските средства реално да насърчават проекти за развитие, които могат да бъдат устойчиви. С оглед на казаното важно е регионите, които вече са изключени от цел 1, да могат да преминат през междинен етап, който консолидира развитието, което самите те са доказали, че могат да постигнат, вместо да бъдат внезапно изключвани, което поставя в опасност напредъка, постигнат дотогава.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) Г-н Председател, в момента разискваме тема, която е от решаващо значение за новите държави-членки, включително Унгария. Има някои тревожни сведения, показващи, че някои от лицата, вземащи решения в Комисията, възнамеряват да намалят драстично бюджета за политиката на сближаване за периода след 2014 г. Това би било самоубийствен ход. Такава стъпка не само би направила догонването за най-бедните региони невъзможно, тя също така би застрашила стратегията „Европа 2020“. Предложението да създадем междинна категория за подкрепа действително е правилно и социално справедливо. Обвързването обаче на подкрепа за сближаване със система от макроикономически условия е неприемливо, защото така бихме наказали регионите за правителствена политика, върху която те нямат влияние. В заключение, оперативният механизъм на политиката на сближаване е успешен и като цяло добър, като трябва да бъде увеличена прозрачността и да бъде намалена бюрокрацията.

 
  
MPphoto
 

  Sabine Verheyen (PPE).(DE) Г-н Председател, госпожи и господа, значението на междурегионалното сътрудничество ще продължи да нараства в бъдеще. Трансграничното сътрудничество и макрорегионалното сътрудничество са от първостепенно значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в Европа, която е все по-сближена. Граничните региони все още са изправени пред особени предизвикателства. Трансграничните идеи и проекти в области като например инфраструктура, икономическо сътрудничество, сътрудничество в областта на научните изследвания, развитието на пазара на труда и обучението действат като двигател за големи части от Европейския съюз.

Нуждаем се от ясни, прости структури за междурегионални проекти. Различните национални изисквания за партньори по проекти често затрудняват сътрудничеството и изпълнението на специфични, устойчиви проекти. Призивът в доклада на г-н Pieper за разширяване на дела на междурегионалното сътрудничество, цел 3, до 7 % е важна стъпка напред и аз категорично я подкрепям.

 
  
MPphoto
 

  Luís Paulo Alves (S&D).(PT) Г-н Председател, политиката на сближаване е област на политиката от ключово значение за бъдещето на европейския проект. За да функционира, установяването на общо пространство с вътрешен пазар и единна валута изисква определено ниво на конвергенция между държавите-членки и регионите им. Текущите различия в равнището на конкурентоспособност и неравенствата в развитието неизбежно доведоха до отслабване на Европа и до сериозни последици за еврозоната в резултат на кризата. Ето защо тази ключова необходимост от конвергенция безспорно изисква солиден бюджет за сближаване, който не може да бъде отслабен, за да осигурява средства за други политики. За да направи повече, Европейският съюз трябва да разполага с повече, а това може да се постигне чрез увеличаване на бюджета му, а не чрез намаляване на бюджета за сближаване, пък било то и малко.

Ето защо би искал да Ви попитам, г-н Член на Комисията, възможно ли е, без да бъде увеличаван бюджетът на Съюза, създаването на инфраструктурен фонд и нови иновационни политики – които ще бъдат обвързани със сближаването и регионалното развитие, което аз подкрепям – да се превърне в Троянски кон, допуснат в бюджета за сближаване?

 
  
MPphoto
 

  Czesław Adam Siekierski (PPE).(PL) Г-н Председател, политиката на сближаване играе важна роля за насърчаване на развитието на регионите – региони, които съчетават градски и селски райони и създават единство между тях. Факт е, че градските райони оказват важно въздействие върху ускоряването на регионалното развитие. В тази им роля на тях следва да им бъде оказана необходимата подкрепа. Трябва обаче да не забравяме, че се стремим към балансирано развитие на селските и градските райони.

Бих искал да отбележа, че политиката на сближаване не е много видима в селските райони, въпреки декларациите, направени по този въпрос. Необходимо е да бъдат разпределени средства за развитие на селските райони съгласно политиката на сближаване, защото вторият стълб на Общата селскостопанска политика насочва действията си за по-голяма екологосъобразност, „екологизиране“, екологични въпроси, развитие на селското стопанство и обработка. Има обаче недостиг на средства за развитието на предприятията и на техническата и социалната инфраструктура в селските райони, а това следва да бъде ролята на политиката на сближаване. Изграждането на техническа инфраструктура е от решаващо значение за развитието, но не можем да забравим за развитието на предприятията или на социалната инфраструктура, на науката и научните изследвания, които оказват основно въздействие върху съвременното, интелигентно и иновативно развитие.

 
  
MPphoto
 

  Victor Boştinaru (S&D).(RO) Г-н Председател, днешното разискване предоставя най-добрия довод в подкрепа на необходимостта от солидна, добре финансирана политика на сближаване в бъдещата финансова рамка.

Вдъхновен съм от отличното изказване на г-жа Hübner, председателят на комисията ни, и от отличния доклад на г-н Theurer относно поуките от капацитета за усвояване на средства. Ето защо бих искал, г-н Член на Комисията, да Ви попитам, от европейската перспектива на бъдещия цикъл на финансиране, как Румъния, държавата с най-нисък процент на усвояване, може да се ангажира с т.нар. административна реформа, която няма нищо общо с регионалната реформа, без да бъде извършено проучване на въздействието, без поне да бъдат разгледани предложенията от консултациите с Генерална дирекция „Регионална политика“, която разбра за проекта от пресата, и без да бъдат проведени консултации с политическите участници, местните участници и гражданското общество, като по този начин се застрашава стабилността и предвидимостта на целия проект.

 
  
MPphoto
 

  Monika Hohlmeier (PPE).(DE) Г-н Председател, бих искала да поставя два въпроса във връзка с политиката на сближаване и регионалната политика. Първо, спорът, свързан с т.нар. междинна категория, който до голяма степен е от национален аспект. Считам, че е от ключово значение да обсъдим следните въпроси по отношение на това разискване: регионалната политика и политиката за икономическо развитие трябва да предложат система от стимули с цел развитие на съответните региони. Ако системата е създадена така, че да се развие зависимост от непрекъснати субсидии, без да са необходими усилия от регионите за получаване на съответните ресурси, считам, че такава междинна категория би представлявала тотално бедствие, защото винаги ще бъде ябълката на раздора и не предлага разумно решение. Все пак считам, че е логично регионите от цел 1, които загубят статута си на такива, да продължат да получават специална подкрепа. Също така считам, че е логично регион, който изпитва финансови и икономически трудности поради специфични причини, също да получава подкрепа. Не искаме обаче да има нагласа за продължително предоставяне на субсидии; вместо това следва да предложим помощ и подкрепа на регионите, които се нуждаят от такава.

 
  
MPphoto
 

  Petru Constantin Luhan (PPE).(RO) Г-н Председател, политиката на сближаване несъмнено е изключително важна за развитието на Европейския съюз. Считам, че структурата й може да подпомага европейската конкурентоспособност. Считам, че регионите трябва да продължат да получават подкрепа в стремежа си да изпълнят целта за икономическо и социално сближаване. Трябва да бъде осигурена финансова подкрепа, като се вземе под внимание най-вече БВП на региона.

На обикновените граждани трябва да се гарантира достъп до социална, образователна, здравна и транспортна инфраструктура. Това ще ни даде възможност да подкрепим усилията за икономическо развитие с високо качество на живот, което ще накара гражданите ни да останат тук, в Европа.

Уважаеми колеги, малките и средните предприятия са от ключово значение за насърчаване на икономическата конкурентоспособност. Те трябва да бъдат насърчени по-силно посредством изготвяне на по-гъвкави правила за достъп до фондове и повишаване на информираността за тези правила.

Ето защо считам, че равният достъп до инфраструктура и качествени услуги, както и подкрепа за малките и средните предприятия са основни ръководни принципи в структурата на политиката за регионално развитие и че това е пътят за постигане на глобална конкурентоспособност.

 
  
MPphoto
 

  Rosa Estaràs Ferragut (PPE). - (ES) Г-н Председател, политиката на сближаване безспорно допринесе за увеличаване на производителността във всички региони на Европейския съюз и за преодоляване на регионалните различия, и е безспорен фактът, че тя доказа решаващото си значение за всички граждани, а също и че помага – и ще продължи да помага – за справяне с икономическата и финансовата криза, която засегна Европа. Именно поради тази причина петият доклад относно политиката на сближаване е толкова навременен.

Има три основни идеи. Първата е, че брутният вътрешен продукт следва да бъде допълнен от други показатели от страна на националните и регионалните органи. Втората идея е, че следва да има междинна категория, така че всички региони, които не отговарят на изискванията на конвергенция и не успяват да постигнат конкурентоспособност, да бъдат третирани еднакво, когато възникнат сходни ситуации, с оглед тези региони да не бъдат засегнати от внезапна промяна. Третата идея е да бъде засилена цел 3.

Искам да отправя две искания. Максималното разстояние от 150 км следва да бъде премахнато, за да бъде дадена възможност на много региони, като например Балеарските острови, да получат достъп до трансгранично сътрудничество. Второ, докладът посочва, че работните езици на Европейския съюз са френски, английски и немски. Това не е така. Двадесет и трите езика на Европейския съюз са онова, което ни прави богати и различни.

 
  
MPphoto
 

  Надежда Нейнски (PPE). - Господин Председател, бих искала да поздравя докладчиците за работата им по тази особено важна тема.

Като български политик, следя с особен интерес развитията по темата за междинната категория на райони – бенефициенти, която се предвижда да бъде създадена в новата бюджетна рамка 2013-2020 г.

Според мен, както не еднократно беше подчертано и днес по време на дебата, този въпрос се нуждае от допълнителна дискусия, защото към този момент създава предпоставка за нови разделения и изключения в третирането на отделни региони, което противоречи на европейския принцип на солидарност. Междинната категория противоречи на принципа на конвергенция на по-изостаналите европейски райони от средното за Съюза ниво. Няма достатъчна яснота при какви основания са избрани и границите от 75 % и 90 %, или защо например не се създаде категория за особено изостанали региони.

Аз ще гласувам според предложението на докладчика по параграф 34, но с особено мнение за споменаването на региони, попадащи в тези граници, и положително по поправка номер 5 за стриктни и ясни критерии, които по наше мнение са от изключително значение, за да се избегнат трудностите при прилагането на новата рамка.

 
  
MPphoto
 

  Йоханес Хаан, член на Комисията.(DE) Г-н Председател, уважаеми колеги, първо бих искал да изразя благодарността си за ангажираността, демонстрирана от Вас, в това задълбочено разискване, в което бяха направени множество изказвания. Това доказва необходимостта да разгледаме в Парламента подробно въпросите, свързани с регионалната политика и политиката на сближаване. В началото искам да се спра на въпрос, който смятам за много съществен. За Парламента беше много важно, що се отнася до времевите параметри, а и аз лично приветствах това, да има възможността да формира подробно, задълбочено становище преди публикуването на проекторегламентите ни, а и впоследствие това становище да намери отражение в съответните регламенти. Ето защо искрено се надявам на Вашето разбиране, че към този момент не бих могъл да предложа всеобхватни предложения в писмена форма, защото те ще се основават най-вече на докладите, които се представят в момента.

Изключително важно е да поставим по-силен акцент върху качеството на работата с регионите, по-специално като имаме предвид държавите, които имат истински структурни проблеми. В този случай е необходимо не само да разгледаме разпределянето на ресурси и определянето на цели, но и да помогнем с определянето на програмите за определяне на цели, както и да окажем съдействие за формирането на клъстери в отделни региони и части от региони, за да се генерира устойчив икономически растеж.

С риск да повторя казаното от някои оратори, ще подчертая, че предложенията ни ще съдържат отделна глава относно многостепенното управление, която да подготви почвата и да призове заинтересованите страни към сътрудничество за изготвяне на оперативни програми в регионите. Обръщам се с призив и към отговорните лица в регионите да гарантират, че местните администрации ще бъдат включени. Причина за това е, че и аз, както много от Вас, съм чувал оплаквания от регионите, че националните органи не са включени, докато местните администрации се оплакват, че не ги включват на регионално равнище.

Що се отнася до идеята за собствения принос, която беше спомената неколкократно, настина е необходимо всички да я подкрепите. Опростяване е често използвана, ако не и изтъркана от употреба, дума, която представлява предизвикателство за всички ни. Опростяване обаче не може да означава единствено, че контролът е по-малко строг. Трябва да използваме подходящи средства, за да се опитаме да опростим работата си. Възлагам големи надежди на работата, с която е ангажиран г-н Барние в областта на обществените поръчки, чиято цел е да опрости процеса чрез допълнителни процедури за стандартизация, намаляване на равнището на грешки, а оттам и съществен принос към опростяване. Трябва свършим нашата част от работата, като представим допълнителни предложения във връзка с фиксираните суми и т.н. В това отношение също ще бъде важно държавите-членки да последват примера ни.

Един от ораторите предложи Европейският структурен фонд да бъде отделен от семейството на структурните фондове, но ние нямаме планове в тази насока. Голяма част от онова, което трябва да се направи в селските райони, следва да бъде обхванато и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, чиято цел не е само да подкрепя земеделските стопани, но и селските райони. Както знаем, има няколко участника в този сектор. Тук също задачата е да бъде постигната по-добра координация между различните фондове, което е главна цел на общата стратегическа рамка.

Условията ще ни помогнат да подобрим качеството на работата си. Днес беше казано много за междинната категория региони, като повечето от това беше уместно и важно. Целта е да бъде подпомогнато развитието в регионите, които все още са далеч от средните стойности за Европа. Това е основната цел на регионалната политика. Същността на въпроса е следната: да има принос за растеж в качествено и количествено отношение и да се гарантира, че ще бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, например в областта на енергетиката, изменението на климата, иновациите, научните изследвания, образованието и обучението, заетостта и кампанията за борба с бедността. Искам да благодаря на всички за това изключително ангажирано разискване, а също и за силната подкрепа, която Парламентът демонстрира за политиките ни.

 
  
MPphoto
 

  Miroslav Mikolášik, докладчик. − (EN) Г-н Председател, изпълнението на програмите е непрекъснат и динамичен процес, на който може да се повлияе, като се определят често срещаните недостатъци в целия процес и областите, в които са необходими реформи.

В този контекст стратегическите доклади, като нов инструмент, повишават отчетността при изпълнение на целите на политиката и показват, че политиката на сближаване следва да обърне внимание на всички региони и социални предизвикателства, за да постигне интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Европейски съюз.

Политиката на сближаване разчита на добро управление на европейско, национално, регионално и местно равнище. Безпрепятственото сътрудничество на всички тези равнища е също толкова необходимо, колкото и опростяването на целия процес. Разбира се, средствата не трябва да останат неизползвани поради прекомерна бюрокрация или сложни правила и процедури. Добре финансираната политика на сближаване следва да бъде по-близо до гражданите на Европейския съюз и следва да продължи да бъде насочена към всички региони на Европейския съюз и социални предизвикателства както за да помага на по-бедните да догонят останалите, така и за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Европейски съюз.

Стратегическият доклад за 2010 г. представлява силен стимул за подобряване на текущото изпълнение на програмите на политиката на сближаване. Той също така насърчава държавите-членки да коригират забавянията при инвестирането на средства на Европейския съюз и да разработят по-ефикасни планове за действие, за да постигнат договорените резултати. Ето защо изразявам надеждата си, че резултатите от днешното гласуване по стратегическия доклад за 2010 г. ще изпратят това послание до държавите-членки и до Комисията.

 
Последно осъвременяване: 17 октомври 2011 г.Правна информация