Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2158(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A7-0218/2011

Разисквания :

PV 23/06/2011 - 5
PV 23/06/2011 - 7
CRE 23/06/2011 - 5
CRE 23/06/2011 - 7

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


Разисквания
четвъртък, 23 юни 2011 г. - Брюксел Версия ОВ

7. Пети доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегия за политика за сближаване за периода след 2013 г. – Изпълнение на програмите на политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. – Европейска програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване - Цел 3: бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни – По-ефективно взаимодействие между Европейския фонд за регионално развитие и други структурни фондове (продължение на разискването)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Продължаваме с разискването по докладите относно политиката на сближаване.

 
  
MPphoto
 

  Oldřich Vlasák, докладчик. – (CS) Г-н Председател, в началото бих искал да благодаря на всички колеги за отличното сътрудничество и за изключително конструктивното разискване. Искам да завърша с две доста провокативни забележки относно разискването като цяло.

Структурните фондове бяха създадени основно с цел да премахнат различията между отделните региони и поради тази причина следва да бъдат насочени тъкмо към най-изостаналите части на Европейския съюз, с други думи, към цел 1 за конвергенция. По-богатите райони ще извлекат ползи от това чрез по-големи пазарни възможности за своите продукти и услуги. От друга страна, следва да отхвърлим всички предложения, които представляват опит за насърчаване на инвестициите в регионите от цел 2 или да създадат ясна междинна категория от региони без финансов експертен опит. Не виждам причина за безкрайно преразпределение на средства от богати към богати. Считам обаче, че специфичен преходен механизъм между цели 1 и 2 е целесъобразно допълнение.

Второ, считам, че за нас е жизненоважно да спрем нарушаването на пазарните принципи посредством фондовете. Фактът, че един бизнесмен получава безвъзмездна помощ, за да построи фабрика, а друг не получава, съвсем логично ще доведе до нарушаване на пазарните принципи. След това другият бизнесмен ще трябва да включи разходите за постояване на фабриката в цената на продуктите, които продава, и следователно е съвсем логично да продава на по-високи цени или да има по-малка печалба. Далеч по-добре би било, ако единствените крайни бенефициери са структури на публичната администрация, с други думи, държавата, регионите, префектурите, градовете и селата, които биха инвестирали средствата в мерки за растеж. За мен е ясно, че такава радикална промяна е невъзможна. Възможно е обаче поне да опитаме да намерим изход по този начин и да направим малка крачка в тази посока. Нийл Армстронг би казал, че това е малка крачка за европейските фондове, но голяма стъпка за европейската икономика.

 
  
MPphoto
 

  Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, докладчик.(FR) Г-н Председател, понастоящем Европа е в криза: има финансова криза, макроикономическа криза, социална и морална криза. Гражданите възприемат Европа като враг, който регулира и налага драстични мерки за намаляване на разходите. Те не виждат какво прави Съюзът, за да инвестира, да подкрепя растежа, да интегрира хората с по-малко възможности и да компенсира дисбалансите в развитието на регионите.

След малко ще проведем гласуване по пакета относно икономическото управление, който определя отговорни мерки с цел спазване на Пакта за стабилност и растеж, оптимизиране на публичните финанси и осигуряване на възможности за повишаване на растежа. Политиката на сближаване е вторият стълб, на който трябва да стъпи този растеж – устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж.

Икономическото управление и политиката на сближаване са две страни на една и съща монета и е важно да се отбележи, че едното не може без другото. Поради тази причина трябва да се борим, за да защитим тази политика, да защитим бюджета й, да убедим държавите-членки, че регионалната политика не е лукс, а необходимост.

В преговорите по бюджета за следващия програмен период залогът е голям. Трябва да продължим да предприемаме действия в подкрепа на политиката на европейско сближаване, която е интегрирана и амбициозна, опростена и по-видима; политика, която укрепва териториалното сътрудничество и която е справедливо насочена към всички региони.

Ето защо подкрепям по-специално предложението, направено в доклада Pieper, за създаването на междинна категория за региони с БВП между 75 и 90 % от средната стойност за Европейския съюз. Тази категория ще даде възможност на много региони, изправени пред проблеми със структурния растеж, да бъдат третирани справедливо и балансирано.

Освен това искам, разбира се, отново да подчертая значението на развитието на европейското териториално сътрудничество. То е практическото олицетворение на думите на Робер Шуман, че обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план; то ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Било е вярно преди 60 години и продължава да е в сила и днес.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Stavrakakis, докладчик. − (EL) Г-н Председател, искам да поздравя докладчиците за докладите им, които днес ни предоставиха възможност да разискваме по основни измерения на бъдещата политика на сближаване и да изразим основните си становища по тях. Искам обаче да направя някои бележки във връзка с доклада на г-н Pieper, по който бях докладчик в сянка, защото той съдържа подробните становища на Европейския парламент относно необходимата структура на политиката на сближаване за периода след 2013 г.

Искам да подчертая, че основните становища на Европейския парламент вече са формулирани и одобрени на заседание в специална глава относно решението относно бъдещата финансова перспектива на Европейския съюз по отношение на политиката на сближаване. По тези становища няма да правим отстъпки.

Бъдещата политика на сближаване трябва да има достатъчен бюджет, за да може ефективно да отговори на новите предизвикателства, да подкрепя всички региони на Европейския съюз, като основният акцент, както винаги, ще бъде върху регионите с най-големи проблеми с развитието, да включи тематични цели и в същото време да предвижда известна гъвкавост, да се основава на опростени правила, които са уеднаквени възможно най-много между фондовете, и да гарантира, че всички граждани на Съюза ще могат да ползват от благата й, дори и да живеят в най-отдалечените части на Европейския съюз, на острови или в планински райони.

В заключение, що се отнася по-специално до предложението за създаване на междинна категория за подкрепа, която аз и политическата ми група, както и мнозинството в Парламента винаги сме подкрепяли, искам да подчертая, че съм напълно съгласен със становището, изразено днес от г-н Хаан. Създаването на такава категория е напълно обосновано и искаме бъдещата система за регионална подкрепа да е насочена към региони с еднакво равнище на развитие по справедлив, опростен и прозрачен начин. Считам, че трябва да изпратим ясно послание, че Европейският съюз гледа отвъд статистическите данни, по-специално в настоящата икономическа криза.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

(Заседанието, прекъснато в 11,45 ч., се възобновява в 11,50 ч.)

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. – Уважаеми г-н Председател, към политиката за сближаване принадлежи и подобряване на бизнесклимата, а за него е съществено наличието на добре работеща съдебна система. Фрапиращо е бездействието на законодателната власт относно крайно наложителните промени в съдебна система. Имаме задължения към европейските ни партньори да направим мащабни реформи в тази област, които трябва да се справят по адекватен начин с многото дела в българските съдилища, особено със знаковите такива и с корупцията по високите етажи. Многото като цяло негативни оценки от ЕК и европейските съдилища относно реформите в съдебната система и ширещата се корупция, не промениха престъпното нехайство на управляващите спрямо каквито и да било реформи в тази област. Защо хората, които имат право да инициират промени в закона, не го правят, а в същото време се оправдават за грешките си с липсващи реформи. Защо се протекционират двойните стандарти? Кой има интерес от протакането на всякакви реформи? Потресаващо е, че в 21 век в България няма възможност за индивидуална жалба на един гражданин пред Конституционният съд, разбиращо се от само себе си право на гражданите в Германия например! Защо върховни съдии се избират по крайно съмнителен и непрозрачен начин и остават много сериозни съмнения за намеси от страна на изпълнителната власт?

 
  
MPphoto
 
 

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. – (LT) В хода на подготовката за новия финансов период след 2013 г. трябва да представим конкретни предложения за финансовата перспектива на Европейския съюз (2014-2020 г.) относно обща стратегическа рамка, за да гарантираме изпълнението на целите на политиката на сближаване на Европейския съюз и ефективността на структурните фондове. В този труден момент, за да преодолеем последиците от финансовата и икономическата криза, имаме добра възможност да използваме бъдещите преговори по следващата многогодишна финансова рамка, за да постигнем по-ефективно управление и изпълнение на структурните фондове и програмите на Европейския съюз.

Европейската комисия следва да увеличи техническата помощ, предоставяна на държави-членки, структури на регионалното и местното самоуправление, и да организира по-мащабно обучение за тях, за да увеличи възможностите им и да обогати знанията им за правилата, които се прилагат при решаване на проблеми, свързани с изпълнението. Освен това самите държави-членки следва да отдадат приоритетно значение на инвестициите в институционален капацитет и да опростят административните разпоредби, за да намалят административното бреме.

Одобрявам призива на Европейския парламент към Комисията да изготви европейски наръчник за многостепенно управление и да насърчи държавите-членки да се придържат към него, като вземат под внимание специфичните местни и регионални цели, да разширят прилагането на мерките за управление на политиката на сближаване (а именно програмиране, финансиране и изпълнение въз основа на национално, регионално и местно партньорство) и да ги прилагат спрямо фондовете, които ще бъдат включени в планираната обща стратегическа рамка, за да гарантират по-голяма ефективност на публичните разходи.

 
  
MPphoto
 
 

  Tamás Deutsch (PPE), в писмена форма. – (HU) Политиката на сближаване е доказала, че е необходима, ефективна и гъвкава в борбата с кризата. Освен това тя допринася значително за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, макар да е важно да се подчертае, че политиката на сближаване е само едно от средствата за постигането на тези цели, а всяка област на политиката трябва да допринася в подходяща степен за успеха на новата стратегия за растеж на Европейския съюз. Искам да подчертая факта, че процентът на грешки е намалял значително през последните години, а повечето грешки произтичат от области извън политиката на сближаване (например обществени поръчки). Финансирането на политиката на сближаване не трябва да бъде намалявано, защото все още съществуват дисбаланси, които могат да бъдат премахнати единствено чрез политиката на сближаване. Най-бедните региони се нуждаят от повече подкрепа, но в замяна трябва да бъдат по-ефективни. В същото време е важно условията, които се прилагат в областта на регионалната политика, да са свързани с области, върху които политиката на сближаване може да повлияе, а от държавите-членки не следва да се изисква да извършват ключови социални и икономически реформи в името на условията. Опростяването на текущата изключително сложна система от регламенти, единното тълкуване на правила и задължения, последователност на правната среда и ясно разграничаване на отговорностите са от първостепенно значение за повишаване на ефективността на политиката на сближаване. Политиката на сближаване не е политика за предоставяне на помощи, а по-скоро предвижда инвестиции за подпомагане на развитието на по-слабо развитите райони, положителните последици от които ще повлияят и на по-добре развитите региони вследствие на повишеното търсене.

 
  
MPphoto
 
 

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE), в писмена форма. – Политиката на сближаване има ключово значение за преодоляване на различията между Европейските региони, излизането от кризата и постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Въпреки постигнатото, все още има региони, изоставащи в своето развитие, което определя необходимостта от повече и по-целенасочени мерки за намаляване на социалните и икономическите дисбаланси в Европа, за борба с бедността и социалното изключване. Необходимо условие за повишаване на ефективността на политиката на сближаване е по-доброто взаимодействие между Структурните фондове, както и по-добрата съгласуваност с останалите финансови инструменти на Общността и националното подпомагане. Съществена роля би изиграло и осигуряването на достатъчна гъвкавост на Оперативните програми, за да бъдат съобразени в най-голяма степен с условията на средата. Трябва да вървим към намаляване на административните тежести за бенефициентите, включително чрез по-широкото използване на възможностите на електронното управление, както и към укрепване на ролята на местните и регионалните власти и социално-икономическите партньори. В заключение бих искала да обърна внимание, че за постигането на реално социално, икономическо и териториално сближаване и осигуряването на добро място за живот и работа на всички европейски граждани, е необходимо средствата за политиката на сближаване през следващия програмен период да бъдат поне в същия размер, както през настоящия.

 
  
MPphoto
 
 

  Tunne Kelam (PPE), в писмена форма. – (ET) В бъдеще политиката на сближаване на Европейския съюз трябва да бъде по-смела, отколкото е до момента, когато взима под внимание макрорегионалните стратегии, като например стратегията за Балтийско море и стратегията за региона на река Дунав. Макрорегионалните стратегии притежават необходимите характеристики да се възползват от транснационалния потенциал, да подобрят сътрудничеството между различните равнища на управление, да използват общ подход за решаването на общи проблеми и да повишат регионалната конкурентоспособност и капацитета за иновации. При разработването на политиката на сближаване за следващия период е необходимо да бъде посочено по-ясно как да бъдат изпълнявани макрорегионалните стратегии през следващия период и какви следва да бъдат тяхната роля и място в рамките на политиката на сближаване, както и как следва да бъдат финансирани през следващия период. Важно е макрорегионалните стратегии да бъдат проучени в контекста на целите за европейско териториално сближаване, предвидени в Договора от Лисабон и плана на Европейския съюз за териториално развитие за 2020 г. Европейската комисия трябва да предостави по-точни насоки на държавите-членки, като например точно конкретни насоки на действия и области, които имат връзка с макрорегионалното равнище: например транспортни коридори, свободно движение на услуги и въпроси, свързани с околната среда. Посредством по-добра координация на съществуващите възможности за подпомагане ще бъде възможно по-целесъобразното използване на структурните фондове на Европейския съюз, без да се изисква по-голямо разпределение на ресурси към тези междурегионални области на сътрудничество. Също така считам, че е изключително важно да осигурим допълнителни ресурси за координиране на макрорегионални стратегии и за увеличаване на взаимодействията за сътрудничество. Координацията изисква непрекъснато подобряване и отговорността на държавите-членки в тази област определено следва да бъде увеличена.

 
  
MPphoto
 
 

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE), в писмена форма.(PL) Политиката на сближаване е най-доброто доказателство за солидарността в Европейския съюз. Полша, и по-специално бедните региони, като представлявания от мен – войводство Lubelskie – използват тези средства за бързо развитие. Днес е трудно да си представим как би изглеждал регионът ни без подкрепа от Европейския съюз. За съжаление, има недостиг на информация за конкретните последици от изразходването на тези средства, тъй като на практика това е проучване за оценка на начина, по който целият регион е използвал набор от програми, а не оценка на отделни програми, което може да подскаже насоката на политиката на сближаване през следващите години.

Политиката на сближаване е стълб от стратегията „Европа 2020“ и следователно средствата, разпределени за политика на сближаване в следващата обща финансова рамка, следва да не бъдат по-малки от сумите, налични през текущия програмен период. В момента обсъждаме ресурсите за нови цели, които следва да повишат конкурентоспособността на Европа. Не следва обаче да осигурим тези ресурси за сметка на градове и региони. В доклада на комисията по политически предизвикателства и в доклада Pieper Европейският парламент изпрати ясно послание към правителствата на държавите-членки и към Съвета: не си правете експерименти с политиката на сближаване.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма.(RO) В доклада си относно политиката на сближаване за периода след 2013 г. Европейският парламент предлага балансирано становище, което е благоприятно за Европейския съюз. Съюзът все още изпитва необходимост от силна политика на сближаване, която също така ще бъда финансирана подходящо. В същото време трябва бъдат подобрени регламентите. Други изисквания включват проекти с голяма европейска добавена стойност, справедливи условия, отговорност и ангажимент от държавите-членки въз основа на договор с Европейската комисия за усвояване на разпределените средства в пълен размер.

В период на икономически спад инвестициите са необходими, за да бъдат запазени работни места и за да се насърчи развитието. Политиката на сближаване е насочена изключително към инвестиции. За следващата финансова година бюджетът, разпределен за политика на сближаване, трябва да бъде най-малкото равен на настоящото равнище.

 
  
MPphoto
 
 

  Monika Smolková (S&D), в писмена форма. (SK) Политиката на сближаване след 2013 г. следва да продължи да бъде важен фактор за развитието на Европа. Тя трябва да гарантира развитие на инфраструктурата и преодоляване на дисбалансите в развитието на отделните региони. Финансовата криза допълнително изостри различията между регионите. Европа е изправена пред масова безработица. Предвид факта, че понастоящем има над 23 млн. безработни, политиката на сближаване е една от политиките, която също може да допринесе за създаване на нови работни места. Вероятно всички членове на Парламента ще се съгласят, че безспорно е налице необходимост политиката на сближаване да продължи и след 2013 г. Въпросът за ефикасното използване на средства, прозрачност и подобряване на целия процес, както и за възвращаемостта на инвестициите, е изключително актуален. Успехите на политиката на сближаване са измерими и очевидни, и са приветствани от гражданите на Европейския съюз. Ето защо е важно също така политиката на сближаване да бъде достатъчно добре финансирана, след като бъде одобрена многогодишната финансова рамка. Инвестициите в регионално развитие са инвестиции в бъдещето и в развитието на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 
 

  Zbigniew Ziobro (ECR), в писмена форма.(PL) Преследването на целите на европейската политика на сближаване безспорно върви в правилната посока от много години, въпреки че на този етап вече могат да бъдат извлечени някои поуки от напредъка й до момента по отношение на създаването на бъдещите приоритети на европейската политика на сближаване. Сравнително слабото усвояване на средства за инфраструктура и околна среда породи необходимостта от преглед на инструментите, предназначени за насърчаване на започването на проекти в тази област.

Това е особено важно за държавите от Източна Европа, в които изразходването на средства, разпределени за тази цел, е по-ниско в сравнение с други стратегически области. Освен това е необходима допълнителна подкрепа за транснационалното и трансграничното сътрудничество, необходимо с оглед на развитието и европейската конвергенция, както и за завършване на съвместните регионални проекти в областта на инфраструктурата и околната среда.

Друг важен елемент е укрепването на развитието, основаващо се на малките и средните предприятия. В този случай важно е не само да бъде насърчено създаването на нови предприятия, а да им бъдат създадени подходящи условия, така че да оцелеят на пазара. В резултат на това възниква необходимостта да бъде постигната по-голяма интеграция между принципите на Акта за малките предприятия и политиката на сближаване. Вземането под внимание на тези области при изграждането на стратегията и политиката на сближаване за периода след 2013 г. може да допринесе за трайно и хармонично икономическо развитие на Европейския съюз.

 
Последно осъвременяване: 17 октомври 2011 г.Правна информация