На фокус
 

Наградата Сахаров за 2006 г. - в подкрепа на свободата на мисълта в света

Институции - 13-12-2006 - 11:00
Сподели
Социални мрежи
Любими
 

Всяка година Европейският парламент присъжда наградата „Сахаров” за свобода на мисълта на изключителни личности или организации, които се борят срещу потисничеството, нетърпимостта и несправедливостта. Чрез нея Парламентът изразява своето уважение и подкрепа към тези, които защитават свободата с риск за живота си. Тук ще намерите информация за лауреатите на отличието през 2005 г., както и за номинираните през 2006 г.

Наградата е учредена в чест на Андрей Сахаров (1921-1989 г) – изтъкнат учен и откривател на съветската водородна бомба, който впоследствие се противопоставя открито на надпреварата в  ядреното въоръжаване. През 1970 г. той основава комитет за защита на правата на човека. Неговата дейност не остава незабелязана: властите в Съветския съюз го изпращат в затвора. От другата страна на желязната завеса Андрей Сахаров е удостоен с Нобеловата награда за мир през 1975 г.
 
Наградата, учредена на негово име през 1988 г., се връчва в знак на признание към личности, борещи се за:
  • защита на правата на човека и основните свободи и в частност на свободата на изразяване
  • защита на правата на малцинствата
  • съблюдаване на международното право
  • развитието на демокрацията и прилагането на принципите на правовата държава
 
Наградата удостоява личности, асоциации или организации без оглед на тяхната националност, местожителство или седалище.
 
Защо Европейският парламент подкрепя тази награда?
 
Утвърждаването и защитата на човешките права, демокрацията и принципите на правовата държава са едни от основните роли на Европейския парламент. Парламентът разполага с няколко „инструмента" за осъществяването на тези цели:
 
Подкомисия по правата на човека осъществява наблюдение на ситуацията в международен мащаб. Всяка година се изготвя и доклад за ситуацията на правата на човека в страните от и извън Европейския съюз. Докладът отбелязва нарушенията на правата на човека и съдържа конкретни предложения за подобряване на ситуацията.
 
Всеки четвъртък следобед в рамките на месечната сесия се провеждат разисквания, посветени на правата на човека. Така например, през м. септември членовете на ЕП обсъждаха ситуацията в Зимбабве, Северна Корея и Шри Ланка. Парламентът също така приема резолюции, осъждащи правителствата, които нарушават правата на човека – последната от тях бе посветена на Китай. Парламентът може също да вземе решение за отпускането на средства от европейския бюджет за проекти, насочени към развитието на правата на човека или демокрацията.
 
Кой избира носителят на наградата?
 
Всяка година политическите групи в Парламента и членовете на ЕП номинират потенциални кандидати за наградата. Въз основа на този списък комисията по външни работи и комисията по развитие съвместно избират трима „финалисти”, след което председателите на политически групи (т.е. Председателският съвет) определят носителя на отличието за съответната година. Наградата се връчва от председателя на Парламента по време на декемврийската месечна сесия на тържествено заседание, което се състои на или около 10 декември. На тази дата през 1948 г. е подписана Всеобщата декларация за правата на човека на Обединените нации.
 
Носителят на наградата получава диплом и сума в размер от 50 000 евро. Hauwa Ibrahim - една от миналогодишните носителки на наградата, използва тези средства в полза на началното образование в нейната родина Нигерия.
 
 
РЕФ.: 20060911FCS10501

Миналогодишни лауреати на наградата: движението „Дами в бяло“ (Damas de blanco), Hauwa Ibrahim и асоциацията „Репортери без граници“

НагореНапред
 

Миналата година с наградата „Сахаров” бяха удостоени трима лауреати: кубинското протестно движение „Дами в бяло“ (Damas de blanco), нигерийската адвокатка в областта на правата на човека Hauwa Ibrahim и асоциацията за защита на свободата на печата „Репортери без граници“. Една година по-късно се обърнахме към лауреатите, за да разберем какво влияние е оказала наградата върху тяхната дейност.
 
„Дами в бяло“ (Damas de blanco) е движение в Куба, състоящо се от група жени, които се борят за правата на кубинските политически затворници. От 2004 г. насам, всяка събота, те провеждат мирни протести срещу задържането на техните съпрузи и синове - политически дисиденти. Те се обличат в бяло - цвят, символизиращ мира и невинността на затворниците.
 
Ето тяхното мнение една година по-късно: „Трудно можете да си представите какво означава тази награда за нас", посочва Laly Garcia-Pedrosa, член на Кубинско-американската национална фондация, която е партньор на „Дами в бяло“ . Според нея, наградата „Сахаров” е предоставила голяма закрила на движението. Тя се явява знак за признанието на движението отвъд границите на Куба и е допринесла за по-голямата му популярност в самата Куба. Наградата им помага в тяхната работа, осигурява им своеобразна закрила, както и уважението на кубинското правителство.
 
„Дами в бяло“ продължават за се борят за свободата на техните близки. Всяка събота, облечени в бяло, те се срещат близо до църквата „Санта Рита“ в Хавана, след което се отправят на мълчаливо шествие. Хората вече ги познават, знаят кои са те и какво целят.
 
Hauwa Ibrahim e eдна от водещите адвокатки в областта на гражданските права в Северна Нигерия. Тя защитава жени, обвинени в прелюбодеяние и осъдени да бъдат убити с камъни и млади хора, осъдени за кражба според принципите на ислямския шариат.
 
Една година след получаването на наградата „Сахаров“, Hauwa Ibrahim счита, че „тази награда отваря много врати и е предпоставка за редица други възможности“. В периода юни-август 2005 г., разследвайки официално убийството от нигерийската полиция на шестима граждани, тя изготвя доклад от 2000 страници, който бива отхвърлен от президента на сраната. След като Hauwa Ibrahim получава наградата „Сахаров“, един от министрите в правителството се обръща към нея по електронната поща от името на президента, за да й предаде неговите поздравления, както и че той приема и има предвид отхвърления преди това доклад.
 
„Фактът, че получих наградата промени известен стереотип и поглед върху нещата в моята страна", споделя адвокатката. Тя прави дарение с получените от наградата пари. Към тази инициатива се присъединяват и други и така събраната сума помага на 14 момичета и момчета да възобновят учението си. „Образованието на жените продължава да бъде проблем в моята страна. Самата аз получих образование по стечение на обстоятелствата и исках тези пари да допринесат за образованието.“
 
В момента тя е гостуващ лектор в университета „Сейнт Луис“ в Съединените щати. Новината за получената от нея награда се появява на първа страница на университетския вестник. През м. декември 2006 г. Hauwa Ibrahim ще се върне в родината си, за да продължи работата, свързана с правата на човека.
 
„Репортери без граници“ е международна организация, която отстоява свободата на печата в целия свят. Асоциацията се противопоставя също така на цензурата и натиска, на които са подложени журналистите или други професионалисти от медиите.
 
Според François Julliard, говорител на „Репортери без граници“, наградата придава преди всичко по-голяма тежест на асоциацията и допринася за доверието, с което тя се ползва, защото хората свързват получената награда с тях. „Ще продължим да работим за защита на правата на печата“, посочва той.
 
Кои ще бъдат следващите лауреати – времето ще покаже.
 
НагореНапред

Списък на номинираните за наградата „Сахаров“ - 2006 г.

НагореНапредНазад
 

Дейността на номинираните за наградата „Сахаров“ за тази година обхваща широк кръг правозащитни дейности: подкрепа на гражданското общество в борбата срещу тоталитарни режими, защита на правата на малцинствата, защита на правата на жените-жертви на насилие или борба за мир, диалог и свобода на изразяване. Десетте номинирани личности или организации бяха представени официално на комисията по външни работи, комисията по развитие, както и на подкомисията по правата на човека.
 
Hélène Flautre, председател на подкомисията по правата на човека, отбеляза разнообразната дейност на кандидатите за наградата тази година и посочи, че „наградата за 2006 г. олицетворява работата на ЕП в областта на правата на човека за цяла една година”.
 
На съвместно заседание, състояло се на 25 септември, комисията по външни работи и комисията по развитие избраха съвместно трима потенциални лауреати от списъка. Техните имена бяха предадени на председателите на политически групи, т. е.  на Председателския съвет, който през м. октомври  ще избере крайния лауреат.
 
Предложението за всеки номиниран трябва да бъде подкрепено от поне 37 членове на ЕП или от дадена политическа група. По-долу следва списък на номинираните с кратка справка за всеки от тях.
 
Ingrid Betancourt

Бивш сенатор в колумбийския сенат и кандидат за президент, тя се изявява в борбата срещу корупцията и наркотрафика. От 23 февруари 2002 г. тя е държана в плен от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC). Нейната кандидатура е издигната от Marie-Arlette Carlotti (Група на социалистите в Европейския парламент) от името на група членове на ЕП.
 
Колумбия: всички, които се борят в подкрепа на отвлечените заложници
 
Всички (личности или организации), които се борят в Колумбия срещу отвличанията и подкрепят жертвите и техните семейства. Колумбия е страната, която наброява най-голям брой заложници в плен - над 3000, което представлява 80% от всички заложници в света. Тази номинация е по инициатива на Monica Frassoni и Daniel Cohn-Bendit от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс  и подкрепена от José Salafranca (Група на Европейската народна партия и "Европейски демократи"), Fernando Fernández Martín (Група на Европейската народна партия и "Европейски демократи"),  Frédérique Ries (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа) и други членове на ЕП.
 
Проектът “Фулда-Мозоко” на професор Muthgard Hinkelmann-Toewe
 
Целта на този проект е да допринесе за преустановяването на практикуваното генитално обрязване на жени в областта Мозоко в Кения, както за подобряване условията на живот на жените. В периода 2002-2005 г. процентът на обрязани жени е спаднал от 98% до 66%. Номинацията е по инициатива на Alexander Alvaro (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа) от името на група членове на ЕП.
 
Владимир Козлов

Правозащитник, борещ се за правата на малцинствата, и опозиционен лидер, представляващ марийското етническо малцинство. Той се противопоставя на тоталитарния режим в Марийската република (част от Руската федерация). Като писател и журналист той също отстоява свободата на печата. Номиниран от Toomas Ilves (Група на социалистите в Европейския парламент) от името на група членове на ЕП.
Епископ Erwin Kräutler

Католически свещеник от австрийски произход, който се занимава с мисионерска дейност в Бразилия. Той се бори за правата на коренното малцинствено население и за съхраняването на тропическите гори в Бразилия и целия амазонски басейн. Номиниран е от Herbert Bösch (Група на социалистите в Европейския парламент) от името на група членове на ЕП.
 
Somaly Mam  

Правозащитничка от Камбоджа, тя се бори срещу детската проституция и сексуалната експлоатация на деца и жени в Камбоджа и Югоизточна Азия. Тя създава асоциацията “В помощ на жените в неравностойно положение” (AFESIP), чиято цел е социалното приобщаване на жени - жертви на трафик. Номинацията е по инициатива на Jules Maaten от името на групата на Алианса на либералите и
демократите за Европа.
 
Александър Милинкевич

Лидер на опозицията в Беларус. Бивш кандидат за президент в надпревара с президента Александър Лукашенко, той се бори за демократичното бъдеще на своята страна. Пред м. април 2006 г.  престоява в затвора в продължение на 15 дни заради участието си в неразрешен митинг в Минск. Номинацията е по инициатива на Jacek Saryusz-Wolski от името на групата на Европейската народна партия и "Европейски демократи" и Brian Crowley от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

Ghassan Tueni

Ливански журналист и дипломат, който пламенно защитава арабската идентичност. Баща на убития през миналата година ливански журналист Gebrane Tueni. Номиниран за наградата „Сахаров” в памет на убитите ливански личности Rafiq Hariri, Bassel Fleihan, Samir Kassir, George Hawi и Gebrane Tueni.
Номиниран е от Béatrice Patrie и Véronique de Keyser от името на групата на социалистите в Европейския парламент и Francis Wurtz от името на групата на Европейската обединена левица/Северна зелена левица.
 
Mesfin Wolde-Mariam

Създател на Етиопския съвет за правата на човека, той се бори срещу насилието и глада в Етиопия и се обявява за по-хуманен социално-политически строй. Арестуван през м. ноември 2005 г., в момента той е подсъдим и рискува да получи смъртното наказание. Номиниран от Ana Gomes (Група на социалистите в Европейския парламент) от името на група членове на ЕП.
 
„Жени в черно” - Белград

Тази сръбска феминистка, антивоенна и пацифистка организация се бори за националното и етническо помирение в бивша Югославия, както и за признаването на престъпленията, извършени от сръбски военни и паравоенни по време на войната.
 
Номинирани са от Jelko Kacin (Група на Алианса на либералите и демократите за Европа) от името на група членове на ЕП.
 

Допълнителна информация :

НагореНапредНазад

Финалисти за наградата „Сахаров”

НагореНапредНазад
 
Тримата финалисти за наградата „Сахаров“ – 2006 г.: борещите се в подкрепа на заложниците в Колумбия, Александър Милинкевич, Ghassan Tueni

Финалистите за 2006 г.:борещите се за заложниците в Колумбия; Милинкевич; Tueni

Тримата финалисти за наградата „Сахаров“ – 2006 г. бяха избрани на 25 септември от членовете на комисията по външни работи и комисията по развитие. С наградата се удостояват личности или организации, които се борят за свобода на мисълта, без оглед на тяхната националност или местожителство.
 
Избраните трима кандидати са (по азбучен ред):
 
- Александър Милинкевич, лидер на опозицията в Беларус и бивш кандидат за президент, който престоява в затвора 15 дни заради участието си в неразрешен митинг, състоял се в Минск;
 
- Всички, които се борят в подкрепа на отвлечените заложници в Колумбия. Представени в лицето на Ingrid Betancourt и фондация “Свободна страна” (Pais Libre);
 
- Ghassan Tueni, ливански журналист и дипломат, номиниран за наградата в памет на трагично загиналите видни ливански личности Rafiq Hariri, Bassel Fleihan, Samir Kassir, George Hawi и Gebrane Tueni.

Председателският съвет ще избере  лауреата през м. октомври, а наградата ще бъде връчена тържествено от председателя на Парламента на 13 декември по време на месечната сесия.
 
НагореНапредНазад

Финалист №1 за наградата „Сахаров“: борещите се в подкрепа на заложниците в Колумбия

НагореНапредНазад
 
Подкрепа на заложниците в Колумбия в Париж

Подкрепа на заложниците в Колумбия в Париж

С оглед предстоящото връчване на наградата „Сахаров“ през м. декември, нашият сайт Ви предоставя кратки справки за тримата финалисти.
 
Една от номинациите е колективна и се отнася до всички, които се борят за правата на заложниците в Колумбия. Групата е представена в лицето на от Ingrid Betancourt  - бивш кандидат за президент на Колумбия и заложничка на колумбийските бунтовници, както и от фондация „Свободна страна“ (País Libre), която подкрепя заложниците и техните семейства.
 
Колумбия е една от най-опасните страни в света. В резултат на продължаващия десетилетия въоръжен конфликт между правителствените сили, ляво настроени бунтовници и десни паравоенни милиции, десетки хиляди са убити, а заложниците в плен, според някои оценки, са над 3000, което съставлява 80% от заложниците в целия свят.  Към тези цифри следва да се добавят жертвите на наркотрафика —високодоходна търговия, която подхранва насилието и нестабилността.
 
Ingrid Betancourt - бореща се за мира в Колумбия
 
Привърженичка на разрешаването на конфликта в Колумбия чрез преговори Ingrid Betancourt се кандидатира на президентските избори през 2002 г.  Тя се обявява срещу наркотрафика и корупцията и пледира за преговори с бунтовническото движение Революционни колумбийски въоръжени сили (FARC), които започват през м. октомври по инициатива на правителството. Ingrid Betancourt е отвлечена на 23 февруари 2002 г. Счита се, че е държана в плен от Революционните въоръжени сили.
 
Ingrid Betancourt е бивш член на долната камара на колумбийския Парламент, а по-късно става сенатор. Основава политическата партия, наречена „Кислород” (Oxygen), чиято цел е разрешаването на конфликта чрез диалог. Нейната кампания срещу наркотрафика, корупцията в обществото и насилието я прави прицел на много врагове. Получава многобройни смъртни заплахи и оцелява при опит за покушение.
 
Фондация „Свободна страна“ (País Libre) – в подкрепа на заложниците и техните семейства
 
Тази независима колумбийска фондация се бори не само за освобождаването на заложниците, но също така подкрепя техните близки.  Тя оказва съдействие и на жертвите на изнудвания.
 
Фондацията си поставя за цел да насочи общественото внимание към този проблем, както в Колумбия, така и извън нея. Тя подпомага и предоставя съвети на лицата, засегнати по един или друг начин от случаи на отвличане. Фондацията се застъпва за промени в законодателството на Колумбия. Тя предоставя психологическа помощ и съвети относно воденето на преговори с похитителите, изискващи откуп. Самата фондация не участва в преговори. Всички нейни услуги са безплатни за жертвите на отвличания.
 
НагореНапредНазад

Финалист №2: Александър Милинкевич - лидер на опозицията в Беларус

НагореНапредНазад
 
Александър Милинкевич се среща с членовете на ЕП, м. януари 2006 г.

Александър Милинкевич се среща с членовете на ЕП, м. януари 2006 г.

Лидерът на опозицията в Беларус – 59-годишният физик Александър Милинкевич, е един от тримата финалисти за наградата „Сахаров” за свобода на мисълта - 2006 г. Другите двама финалисти са борещите се за правата на заложниците в Колумбия и Ghassan Tueni, номиниран в памет на убитите видни личности в Ливан. През м. март А. Милинкевич се явява на президентските избори в Беларус срещу Александър Лукашенко. Резултатите от тези избори не бяха признати от ЕС и Съединените щати.
 
След като протестира срещу тези резултати, Александър Милинкевич престоява в затвора 15 дни. Според привържениците си,  Александър Лукашенко печели изборите с 82% от гласовете, докато Александър Милинкевич получава едва 6%. При все това, наблюдателите от ОССЕ отчитат сериозни нарушения при провеждането на изборите, а делегация от членове на ЕП е възпрепятствана да посети Беларус в навечерието на изборите.
 
След избирането на лауреата председателят на Европейския парламент Josep Borrell заяви, че нарушаването на основните права на гражданите на Беларус няма да остане без последствия. След президентските избори достъпът на Александър Лукашенко и няколко водещи министри до държавите от ЕС е забранен.
 
Знак на уважение към беларуските журналисти
 
През м. февруари т.г. Александър Милинкевич посети Европейския парламент и помоли за подкрепа членовете на ЕП, като при все това подчерта, че ключът към промените е в гражданите на Беларус.
 
През м. септември 2005 г., Европейският парламент осъди в резолюция беларуското правителство във връзка със закриването през последните години на "няколко политически партии, 22 вестника и над 50 НПО, борещи се за демокрация…за критики, отправени към президента и неговата политика.” В този контекст, наградата „Сахаров“ бе връчена на Асоциацията на журналистите в Беларус.
 
Накратко за Александър Милинкевич
 
Роден през 1947 г. в гр. Хродна, Беларус.
 
Образование: следва физика и математика в Беларус, Франция, Съединените щати и Германия.
 
Професионална кариера: ръководи катедрата по физика в университета в Шетиф в Алжир (1980-1984 г.), доцент и преподавател в Държавния университет в гр. Хродна в периодите 1978-1980 г. и 1984-1990 г.
 
Политическа кариера: заместник-кмет на гр. Хродна (1990-1996 г.) по въпросите на образованието, културата, здравеопазването, младежта, спорта, медиите, религията, опазването на културното наследство и международните контакти;
2001 г. – ръководи предизборната кампания на кандидата за президент Симьон Домас.
2006 г. – кандидат за президент в опозиция на Александър Лукашенко.
 
Наградата „Сахаров“
 
Другите двама финалисти за наградата „Сахаров“ са : Всички, които се борят в подкрепа на заложниците в Колумбия (справка, публикувана на 10 октомври) и Ghassan Tueni (справка, публикувана на 24 октомври).
 
НагореНапредНазад

Финалист №3: Ghassan Tueni - борец за единство в Ливан

НагореНапредНазад
 
Ghassan Tueni- журналист, дипломат, политик; номиниран за наградата „Сахаров" - 2006 г.

Ghassan Tueni

Ghassan Tueni – ливански журналист, политик и дипломат, който се бори през целия си живот за плурализма и толерантността в Ливан и Близкия изток. Той е един от тримата финалисти за наградата „Сахаров“ - 2006 г. Номиниран е в памет на редица трагично загинали ливански личности. Другите финалисти са: борещите се за освобождаването на заложниците в Колумбия и Александър Милинкевич, лидер на опозицията в Беларус.
 
Ghassan Tueni се бори за свобода, единство и толерантност в страна, която често е жертва на религиозните и етническите разделения. В своите статии той защитава идеята за нация, която може да бъде силна чрез своето разнообразие.
 
Той е роден в Бейрут през 1926 г. След като получава висшето си образование в Харвард, се завръща в Ливан през 1948 г., за да продължи делото на своя баща -Gebrane Tueni, основател и главен редактор на всекидневника „Ан-Нахар”, списван на арабски език.
 
Неговата политическа кариера започва през 1951 г.: заема няколко министерски постове в ливанското правителство. Като дипломат, той е посланик на Ливан в ООН в периода 1977-1982 г. Горещ привърженик е на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, чиято цел е да изгради парламентарен диалог между страните от Средиземноморието.
 
Ghassan Tueni прие да бъде номиниран за наградата „Сахаров“ в памет на пет убити ливански личности, а именно:
 
Gebrane Tueni - негов син: член на ливанския парламент и журналист, който публикува критични редакционни статии във в. „Ан-Нахар” срещу чуждата окупация на Ливан. Заради упорито водената от него борба срещу военното присъствие и политическо влияние на Сирия в Ливан, той получава смъртни заплахи и е принуден временно да се премести да живее във Франция. Загива при атентат с кола-бомба на 12 декември  2005 г., един ден след завръщането си в Ливан.
 
Rafik Hariri: Министър-председател на Ливан в периодите 1992-1998 г. и 2000-04 г. Изиграва водеща роля за възстановяването на Бейрут и работи за единството между различните етнически и религиозни групи в страната. През 1993 г той основава телевизионен канал в Бейрут, както и вестник  „Ал-Мустакбал” (в превод „Бъдеще”). Той е убит на 14 февруари 2005 г. при бомбен атентат на неговия кортеж в центъра на Бейрут. При атака загиват други 21 души.
 
Bassel Fleihan: Съветник на министъра на финансите на Ливан (1993-1999 г.) и министър на икономиката и търговията (2000-03 г.). Той изиграва съществена роля при изготвянето на програмата от икономически реформи в Ливан. Загива в атаката срещу Rafik Hariri.
 
Samir Kassir: университетски преподавател, журналист и историк. Води рубрика във всекидневника „Ан-Нахар”. Убит е на 2 юни 2005 г. при атентат с кола-бомба в Бейрут.
 
George Hawi: ливански политик и бивш генерален секретар на ливанската комунистическа партия. Критикува често вмешателство на Сирия в ливанския политически живот. Убит е през юни 2005 г. в Бейрут в кола с поставено взривно устройство, задействано от разстояние.
 
НагореНапредНазад

Александър Милинкевич – лауреат на наградата „Сахаров” за 2006 г.

НагореНапредНазад
 
Александър Милинкевич - лауреат на наградата „Сахаров" за 2006 г.

Александър Милинкевич - лауреат на наградата „Сахаров" за 2006 г.

Александър Милинкевич е тазгодишният лауреат на наградата „Сахаров”. Председателският съвет, състоящ се от  лидерите на политическите групи в Европейския парламент, реши да удостои с наградата за свобода на мисълта лидера на опозицията в Беларус. А. Милинкевич бе кандидат на президентските избори в неговата страна през м. март. Резултатите от тях не бяха признати от ЕС и Съединените щати.
 
А. Милинкевич е арестуван по време на митинг на опозицията в знак на протест срещу резултатите. Престоява в затвора 15 дни. През м. февруари лидерът на опозицията в Беларус посети Европейския парламент и се обърна към членовете на ЕП с призив за подкрепа, но беларуските власти не позволиха на делегация от членове на ЕП да посети страната.
 
Г-н Милинкевич е 59-годишен, с висше образование по физика и математика, получено във Франция, Германия и Съедините щати. Бил е заместник-кмет на неговия роден град Хродна в началото на 90-те години.
 
Наградата „Сахаров” ще бъде връчена на 12 декември по време на тържествено пленарно заседание на Парламента. Тя е придружена от диплом и сума в размер на 50 000 евро.
 
НагореНапредНазад

Свобода на мисълта - видео

НагореНапредНазад
 
Лого на наградата „Сахаров“

Лого на наградата „Сахаров“

Вижте видео клипа за наградата Сахаров
 
Тук можете да гледате видео клипа за наградата „Сахаров” за 2006 г. На ваше разположение са и плакати, стикери, банери, пощенски картички и брошури, посветени на наградата. Отворете zip файла и кликнете на езика, който желаете.
 
НагореНапредНазад

Председателят на ЕП връчи наградата „Сахаров” на Александър Милинкевич

НагореНазад
 

Председателят на Европейския парламент Жозеп Борел връчи на лидера на опозицията на Беларус Александър Милинкевич наградата "Сахаров" за 2006 г. Всяка година Европейският парламент присъжда наградата „Сахаров” за свобода на мисълта на изключителни личности или организации, които се борят срещу потисничеството, нетърпимостта и несправедливостта. Чрез нея Парламентът изразява своето уважение и подкрепа към тези, които защитават свободата с риск за живота си.
 
Г-н Милинкевич дари сумата в размер от 50 000 евро, която е част от наградата, на Норвежкия хелзински комитет. 
 
В речта си пред европейските депутатите председателят на Европейския парламент Жозеп Борел каза, че Александър Милинкевич е "символ на съпротивата срещу потисничеството и надеждата за демократично бъдеще". "Вашата личност е забележителна, инициативи Ви са изключителни и примерът Ви е вдъхновяващ не само за гражданите в Беларус, но и за нас в Европейския парламент. Ние сме рамо до рамо с Вас в подкрепа на обещанието за демокрация в Беларус и стремежът на беларуското общество да получи правото да избира своите лидери по демократичен път, правото за достъп до независима информация, правото за установяване на неправителствени организации и правото на независимо и безпристрастно правосъдие". Г-н Борел добави, че гражданите на Беларус заслужават да са част от европейската мечта за демокрация, свобода и просперитет. "Вярвам, че въпросът сега не е дали Беларус ще се присъедини към европейското семейство от демократични нации, а само „кога” ще се случи това", каза Борел.  В заключение той заяви, че наградата Сахаров се присъжда тази година на "надеждата за демократичен Беларус и на всеки човек, който има смелостта не само да мечтае за свобода, но и да превърне своята мечта в реалност".
 
След това председателят на ЕП връчи сертификата за наградата на г-н Милинкевич и му даде думата.
 
Тазгодишният лауреат благодари на беларуски за наградата, като каза, че тя не е само за него, но и за всички граждани на Беларус, които продължават борбата си в името на присъединяването на Беларус към семейството на демократичните европейски нации. "Днес ние се борим за свобода и отстояваме независимостта си. [...]  Правим това в името на нашите деца, които като френските, литовските, полските и британските деца имат право да живеят в свободна страна. Нашите деца прекараха дългите и студени нощи в смразяващи температури на площада в Минск след изборите през март. Те бяха арестувани и затваряни, изключвани от университетите заради избора им. Аз се гордея с тях", каза той и припомни, че хиляди арести са извършени от режима, а затворите никога не са били толкова пълни, колкото през тази седмица през март. Въпреки това властите не са очаквали толкова много хора да излязат на улиците и в тази връзка "това беше нашата първа победа", каза г-н Милинкевич и добави, че са "необходими много повече малки победи, за да се сложи край на този незаконен режим". Той подчерта, че е привърженик подобно на Андрей Сахаров на ненасилствената съпротива: "Трябва да преодолеем страха, който беше имплантиран в умовете на хората през последните десет години чрез засилена пропаганда."
 
Той призова ЕС да увеличи ограниченията за пътуване за режима, но в същото време призова ЕС да не увеличава до 60 евро таксата за виза за влизане в Шенген, както е планирано от 1 януари 2007 г. "За много граждани на Беларус това ще е равнозначно на нова Берлинска стена", каза той.
 
"Уверен съм, че Европа не е завършена без Беларус. Искам да ви благодаря за вярата в нашата победа и ви обещавам, че няма да е необходимо да се чака дълго. Моята страна не е това, което беше - тя е по-малко уплашена и вярва в промяната. Беларус скоро ще се присъедини отново към европейското семейство като свободна и демократична държава. Историята показва, че диктаторските режими не са дълготрайни и краят на тираните им е лош. Единственият избор, когато сме изправени пред диктатура е да се борим срещу нея", каза в заключение Александър Милинкевич.
 
НагореНазад