относно приключване на разискванията по декларациите на Съвета и Комисията
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Gérard Deprez
от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
относно преговорите между Европейския съюз и Съединените американски щати по отношение на освобождаването от визови изисквания (отмяна на визовия режим)
Резолюция на Европейския парламент за преговорите между Европейския съюз и Съединените американски щати по отношение на освобождаването от визови изисквания (отмяна на визовия режим)
B6‑0233/2008
Европейският парламент,
–
като взе предвид членове 2, 6, 24 и 29 от Договора за Европейския съюз и членове 62, 63, 286 и 300 от Договора за Европейската общност, които представляват правната основа за Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и за преговорите на международно равнище с трети държави и организации,
–
като взе предвид декларациите на Съвета и Комисията от 6 март 2008 г. и 21 април 2008 г. до комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,
–
като взе предвид членове 83 и 103, параграф 2, от своя правилник,
A.
като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г. Съветът отговаря за създаването на правилата относно визите, включително списъка с трети държави, чиито граждани трябва да разполагат с виза или са освободени от изискването за виза (член 62, параграф 2, буква б), подточка (i) от Договора за Европейската общност),
Б.
като има предвид, че компетенциите на Общността по визовите въпроси включват условията, при които трети държави получават право на безвизов режим, и че тези условия трябва да гарантират еднакво третиране за всички граждани на ЕС не само по отношение на предоставянето или отказа за предоставяне на право на безвизов режим сам по себе си, но и по отношение на условията, при които такова право се дава или се отказва на различни държави-членки на ЕС от страна на трети държави,
В.
като има предвид, че от 2001 г. Съветът е освободил(1) гражданите на САЩ от изискването за визи; като има предвид, че за съжаление подобно освобождаване от това изискване не се прилага за всички граждани на ЕС, тъй като САЩ все още запазват визовите изисквания за гражданите на някои държави-членки (понастоящем: България, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния и Словакия), като процентът на отказите за издаване на виза, които се основават на непрозрачни критерии, надвишава 10% от подадените молби,
Г.
като има предвид, че от 2005 г. може да се задейства механизъм за реципрочност на общностно равнище(2) след нотификация от страна на държава-членка, контакт между Комисията и съответната трета държава и доклад от Комисията до Съвета, който тогава може да вземе решение за „временно възстановяване на задължението за виза за гражданите на съответната трета страна”,
Д.
като има предвид, че макар да е постигната реципрочност с няколко трети държави, това все още не е така по отношение на САЩ, поради което Комисията(3) предложи през 2006 г. „временно възстановяване на задължението за виза за граждани на САЩ, които притежават дипломатически и служебни паспорти, за да се ускори напредъкът в посока към реципрочност”; като има предвид, при все това, че по това символично предложение не последваха мерки от страна на Съвета,
Е.
като има предвид, че няколко държави-членки продължиха своите преки двустранни контакти с администрацията на САЩ, независимо от ясните компетенции на Общността по този въпрос,
Ж.
като има предвид, че положението стана сложно от правна гледна точка, когато САЩ, на 3 август 2007 г., с въвеждането в действие на раздел 711 от „Закона за прилагане на препоръките на Комисията „11 септември“ от 2007 г.”, а именно „Закона от 2007 г. за безопасно пътуване и партньорство в борбата с тероризма”(4) внесоха изменения в своя режим за премахване на визите, като добавиха седем мерки за подобряване на сигурността(5), така че всички държави-членки, които желаят да участват в Програмата за отмяна на визовия режим да се съгласят да подпишат двустранен меморандум за разбирателство и неговите задължителни „правила за прилагане”,
З.
като има предвид, че макар съдържанието на тези така наречени „правила за прилагане” все още да не е известно на институциите на ЕС, от меморандумите за разбирателство става ясно, че някои от новите „мерки за подобряване на сигурността” попадат в обхвата на компетенциите на Общността (като например тази, която се отнася до издаването на визи, или допълнителните бъдещи задължения на Европейската асоциация за охранителен транспорт), някои са в обхвата на компетенциите на ЕС (като например мерките във връзка с откраднати паспорти(6), данните от системата за регистрация на пътници (СРП) или данните от Шенгенското пространство, свързани с престъпността), като останалите мерки за подобряване на сигурността попадат в обхвата на изключителните компетенции на всяка една държава-членка (като например тези, които са свързани с криминалните досиета на техни собствени граждани, или тези, които предвиждат присъствието на служители по сигурността по време на трансатлантическите полети),
И.
като има предвид, че за да се реши този въпрос и всички държави-членки да участват през 2009 г. в реформирания режим за отмяна на визите за САЩ, на 18 април 2008 г. Съветът взе решение за двустепенен подход, като:
a)
предостави на Комисията официален мандат за провеждане на преговори със САЩ по всички въпроси, свързани с Общността, и
б) прие „червените линии”, които държавите-членки трябва да спазват в техния диалог със САЩ, преди приключването на преговорите между ЕО и САЩ; тези „червени линии” посочват какво попада в обхвата на компетенциите на ЕО/ЕС и за какво може да се преговаря двустранно, тъй като попада в обхвата на компетенциите на самите държавите-членки, като се пояснява, че дотолкова, доколкото се касае за двустранни преговори, държавите-членки трябва да зачитат принципа на лоялно сътрудничество с останалите държави-членки и институциите на ЕС, както е изложено в член 10 от Договора за ЕО и в решението на Съда на Европейските общности (C-105/03) по отношение на изпълнението на задължения по силата на Договора за ЕС,
Й.
като има предвид, че дори по отношение на въпроси, попадащи в обхвата на изключителните компетенции на държавите-членки, принципът на лоялно сътрудничество би могъл да бъде застрашен чрез двустранни споразумения, съдържащи различни условия по отношение на предоставянето на право на безвизов режим на някои държави-членки, което би довело до различно третиране на гражданите в различните държави-членки в областта на визовите изисквания,
K.
като има предвид, че за да се осигури по-висока степен на защита за гражданите на САЩ и ЕС от терористичната заплаха, трансатлантическото сътрудничество следва да подобри: a) откриването на заплахата, чрез извършване на съвместни анализи и осъществяване на широк обмен на информация, включително обмен на най-добри практики, в рамките на стриктни мерки за защита на личните данни, (б) координирането на действията, на ниво ЕС и на трансатлантическо равнище, между правоприлагащите и разузнавателните служби, като същевременно винаги се спазват принципът на правовата държава, основните права и неприкосновеността на личния живот, както и (в) оперативния капацитет, чрез по-тясно сътрудничество между правоприлагащите и разузнавателните служби на ЕС и САЩ, основаващо се на задълбочаване на взаимното доверие между различните заинтересовани служби и органи,
1.
счита, че всяка форма на пряка или косвена дискриминация на европейски граждани, на основание тяхната национална принадлежност, следва да бъде забранена не само в рамките на Европейския съюз, в съответствие с посоченото в член 12 от Договора за ЕО, но и извън Европейския съюз, най-вече когато тази дискриминация е вследствие на липса на координация при международните преговори между институциите на ЕС и държавите-членки;
2.
приветства факта, че за първи път САЩ признаха компетенциите на Общността за провеждане на преговори във връзка с международни споразумения по визовата политика по време на срещата на тройката на ниво министри по въпросите на ПВР, проведена на 13 март 2008 г., като изразиха съгласието си в съвместна декларация да следват „двупистов” подход; отбелязва, че декларацията съдържа следните думи: „въпросите, които попадат в обхвата на националните отговорности, ще бъдат обсъждани с националните органи, докато тези, които попадат в обхвата на отговорността на ЕС, ще бъдат обсъждани с органите на ЕС”; счита, че в съответствие с тази декларация САЩ отсега нататък следва да водят преговори:
-
с Комисията – по визовите въпроси, както вече направиха по отношение на въздушния транспорт(7);
-
със Съвета – във връзка с политиките на ЕС по въпросите, свързани със сигурността (Споразумението относно системата за регистрация на пътници (СРП) или Споразуменията между ЕС и САЩ за екстрадиция и правна взаимопомощ), и
-
с държавите-членки – относно присъствието на служители по сигурността по време на трансатлантическите полети, както и по отношение на въпросите, свързани със сигурността, доколкото те засягат техни собствени граждани;
3.
отново подчертава, че всяко споразумение, сключено от ЕО/ЕС, следва да е съобразено с основните права и индивидуалните свободи, както е предвидено в член 6, параграф 2 от Договора за ЕС, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, в съответствие с:
–
членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
–
Директива 96/46/EО и специфичните норми на общностното законодателство (и мерките, свързани с Шенгенското пространство), когато трансфер до трета държава е изложен на риск,
–
Конвенция № 108 на Съвета на Европа относно защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и допълнителния протокол № 181 към нея по отношение на надзорните органи и трансграничните потоци от данни;
4.
подкрепя предоставения от Съвета на Комисията мандат за водене на преговори по споразумение, осигуряващо отмяна на визите за всички граждани на ЕС, които влизат на територията на САЩ, както това вече се прилага по отношение на гражданите на САЩ, влизащи на територията на ЕС; призовава Комисията да информира компетентната парламентарна комисия след всяка среща, свързана с провеждането на преговорите (ако е необходимо – поверително);
5.
счита, че преговорите следва да приключат преди юни 2009 г., като дотогава не трябва да се допуска никаква дискриминация между гражданите на ЕС;
6.
споделя становището, че „червените линии” на Съвета следва да бъдат спазвани от държавите-членки(8) в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 10 от Договора за ЕО, също така приложим и според съдебната практика на Съда на Европейските общности (C-105/03 или казуса „AETR” (22/70)), що се отнася до изпълнението на задълженията, посочени в Договора за ЕС; подчертава забележимо факта, че:
–
участието в Програмата за отмяна на визовия режим следва да създаде възможно най-скоро еднакви права за всички граждани на държавите-членки, при едни и същи условия, що се отнася до статуса на техните паспорти;
–
всякакъв достъп на САЩ до бази данни или информационни системи на ЕС/ЕО следва да бъде забранен, освен ако той не е изрично разрешен от законодателството на ЕО, като, ако това е така, за този достъп следва да има общо одобрение в ЕС и той да се основава на пълно зачитане на принципа на реципрочност;
–
за разширяване на предоставянето на данни на Интерпол, във връзка със загубени или откраднати паспорти, следва да се получи общо одобрение от страна на ЕС;
–
сигурността на летищата, в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), е гарантирана в достатъчна степен от съществуващите правила на ЕО (проверки от страна на САЩ биха могли да се допускат, когато има директни полети между летища на територията на ЕС и САЩ);
–
официално споразумение относно репатриране на граждани на ЕС би било приемливо само на принципа на реципрочността, като трябва да се договори и сключи между ЕО и САЩ;
–
ЕО следва да договори задълженията, свързани с евентуалното въвеждане на електронна система за разрешения за пътуване на граждани на САЩ, които пътуват до ЕС;
7.
възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Конгреса на САЩ и секретаря на САЩ по вътрешната сигурност.
Вж. член 1, параграф 4 от Регламент (EО) № 539/2001 на Съвета, консолидиран с Регламент (EО) № 851/2005 (http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CONSLEG:2001R0539:20070119:EN:PDF ) Комисията може да внесе предложението и след обсъждането на нейния доклад в Съвета. Съветът се произнася по предложението с квалифицирано мнозинство в срок от три месеца”.
Достъп до „Закона за прилагане на препоръките на Комисията „11 септември“ от 2007 г.” може да се получи на: (298 страници). Раздел 711 следва да се цитира като „Закона от 2007 г. за безопасно пътуване и партньорство в борбата с тероризма”. Влиза в действие като закон след подписването му от президента на САЩ на 3 август: http://www.whitehouse.gov/news/releases/2007/08/20070803-1.html. По отношение на отмяната на визите, виж уебсайта на Министерство на вътрешната сигурност на САЩ: http://www.travel.state.gov/visa/temp/without/without_1990.html.
Четири от тях са задължителни, например: (1) Електронна система за разрешаване на пътувания в САЩ (ESTA); (2) по-сериозни усилия по отношение на обмена на данни, свързани със сигурността; (3) изисквания за своевременно докладване за загубени и откраднати все още непопълнени или вече издадени паспорти; и (4) гаранции, че страните, участващи в Програмата за отмяна на визовия режим, приемат репатрирането на техни граждани от САЩ. Има и три дискреционни фактора за повишена сигурност, които следва да се вземат под внимание при определянето на това, дали изискването за равнище от три процента на отказите за издаване на виза може да бъде отменено: (1) стандартите за сигурност по летищата; (2) програми за въздушна полиция; и (3) стандарти за националните документи за пътуване.
Достъп до Споразумението „Открито небе” може да получите на: http://europa.eu.int/eur-lex/lex/JOHtml.do?uri=OJ:L:2007:134http://europa.eu.int/eur-lex/lex/JOHtml.do?uri=OJ:L:2007:134: SOM:en:HTML