Европейският парламент,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15-16 октомври 2008 г.,

–  като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че много проблеми, засилени от кризата, се дължат на сложността и нарастващата непрозрачност на финансовите инструменти,

Б.  като има предвид, че финансовите нововъведения имат отрицателно въздействие върху финансовата стабилност, тъй като създаването на сложни финансови инструменти, позволяващи на банките да прехвърлят рискове, е довело до намаляване на вниманието, което се обръща на основните активи и реалните икономически основни принципи,

В.  като има предвид, че схемите за възнаграждение на ръководни служители във финансовите институции са една от основните причини за настоящата криза, тъй като те са довели до съсредоточаване върху риска и краткосрочната печалба,

Г.  като има предвид, че ролята на агенциите за кредитен рейтинг е да оценяват правилно рисковете, свързани с все по-сложните нови финансови продукти, и като има предвид, че „токсичните“ продукти като ипотечните кредити получиха високи рейтинги, предполагайки погрешно ниски рискове за инвеститори, финансови дружества и други потребители,

Д.  като има предвид, че дерегулирането на финансовите пазари позволи разработване на нови финансови продукти, които нямат никаква връзка с икономическата действителност, и като има предвид, че натрупването на реални рискове (като нарастващата неплатежоспособност на кредитополучателите и кризата с енергетиката и изменението на климата) следователно не беше явно и финансовата криза се превърна в рецесия с драматични последици за обикновените хора и малките и средни предприятия, изправени пред кредитната криза,

Е.  като има предвид, че ЕС трябва да бъде пример за насърчаване на дългосрочните инвестиции, особено за постигане на целите на пакета от мерки за изменението на климата и енергетиката,

Ж.  като има предвид, че постигането на целите на стратегията от Лисабон и Гьотеборг и пакета от мерки за изменението на климата и енергетиката изисква дългосрочни инвестиции и като има предвид, че ролята на Европейската инвестиционна банка трябва да бъде допълнително разширена в това отношение, заедно с ЕЦБ, която е разработила практика за възстановяване на средства по време на настоящата финансова криза,

З.  като има предвид, че рекапитализацията на банките се нуждае от публично финансиране и като има предвид, че предприетите от държавата мерки трябва да подлежат на строги условия по отношение на управлението, схемите за обезщетение, инвестиционните стратегии, реалистичните счетоводни стандарти, подходящите промени на стопанските модели и висока степен на отчетност на публичните органи,

И.  като има предвид, че всички участници на финансовия пазар са силно взаимозависими и като има предвид, че съвместното съществуване на слабо регулирани и нерегулирани пазари (като в случая с фондовете за дялово участие и хедж фондовете), паралелно със строго регулирани институции, е повишило финансовата нестабилност,

Й.  като има предвид, че надзорът означава наблюдение на цялостния пазар с цел откриване на тревожни тенденции и получаване на достатъчно информация относно финансовите операции, извършвани извън организираните пазари,

К.  като има предвид, че инструментите, с които разполагат страните на ЕС, вече не са достатъчни, за да ограничат въздействието на финансовата криза по начин, който да намали до минимум общите разходи и да предотврати моралния риск, и като има предвид, че все още липсва европейски подход към на излагането на риск, европейски орган за разумен надзор и европейска структура, която да позволява бърз обмен на информация и ясно определяне на надзорните отговорности,

Икономическо и финансово положение

1.  приветства инициативите, предприети от Европейския съвет за намиране на неотложни и практични решения за справяне с финансовата криза във връзка със спестовните влогове или междубанковия пазар; изразява съгласие, че тези мерки са необходими, за да се овладее настоящата финансова криза и да се възстанови доверието във финансовите пазари; въпреки това подчертава, че трябва да се приемат други средносрочни и дългосрочни мерки, за да се посрещнат останалите рискове и да се предотврати бъдеща системна криза; счита за много важно, например, да се въведе постоянна забрана на определени пазарни практики, като например късите продажби;

2.  подчертава, че Европа е изправена пред рецесия, намаляване на инвестициите и повишаване на безработицата поради финансовата криза; счита, че трябва да започнат разследвания, за да се определи дали настоящата надзорна и регулаторна рамка, колкото и ограничена да е тя, е била нарушена (особено по отношение на прозрачността) и, по целесъобразност, да бъдат започнати наказателни преследвания;

3.  изразява съжаление относно неспособността на Комисията (Barroso, Kroes, McCreevy) да предотврати и да се справи по подходящ начин с финансовата криза, както се вижда от факта, че тя системно насърчава саморегулиране вместо регулиране;

4.  изразява дълбоката си загриженост относно последиците от финансовата криза върху ангажимента на ЕС за постигане на Целите на хилядолетието за развитие; настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да не използват финансовата криза като претекст за отлагане на изпълнението на международните си задължения, свързани с борбата с изменението на климата и бедността; точно обратното, изтъква, че техните усилия за предоставяне на помощи за развитие трябва да бъдат значително увеличени в рамките на различни форуми или институции (Организация на обединените нации, Международен червен кръст, Оксфам, Brot für die Welts, и др.) с цел справяне с последиците от финансовата криза по отношение на условията на живот;

5.  изразява съгласието си с Европейския съвет, че е необходима истинска всеобхватна реформа на международната финансова система; призовава държавите-членки да предприемат незабавни инициативи за укрепване на глобалната регулаторна структура;

6.  преди предстоящите срещи относно реформата на институциите от Бретън Уудс призовава за укрепване на многостранното сътрудничество с цел стабилизиране на финансовите потоци, включително по-строги изисквания за разкриване и строго регулиране на институционалните участници, инвестиращи в храни и енергетика; призовава за установяване на прозрачно обявяване на доходите и ефективно облагане на транснационални корпорации; призовава за укрепване на сътрудничеството по отношение на данъчното облагане в световен мащаб и създаване на Международна данъчна организация; призовава за създаване на многостранен инструмент в рамките на МФВ с цел подпомагане на развиващите се икономики, изправени пред големи изходящи капиталови потоци в контекста на глобалната финансова криза, включително многостранна рамка за предоставяне на гаранции; призовава за реформа на управлението на институциите от Бретън Уудс;

7.  счита за крайно необходимо да се въведе специален данък за спекулативни финансови операции, като „данък на Тобин“, приходите от който се определят за финансиране на общи цели, изпълнението на целите на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата или на Целите на хилядолетието за развитие; призовава Комисията и държавите-членки да се стремят към подписване на международно споразумение, чрез което всички страни по него да облагат с такъв данък финансовите операции;

8.  счита, че целта за предотвратяване на финансови кризи и запазване на финансовата стабилност в дългосрочен план може да бъде ефективно изпълнена само ако държавите-членки проявят готовност да разгледат проблемите, създадени от офшорни финансови центрове (в които са разположени хедж фондове, например, по данъчни съображения или съображения, свързани с по-свободно регулиране); в тази връзка счита, че трябва да бъдат предприети решителни действия за ефективно предотвратяване на данъчни измами или избягване на данъци чрез затваряне на данъчни убежища в рамките на ЕС и упражняване на натиск върху данъчни убежища извън ЕС; призовава за укрепване на директивата относно данъците и спестяванията, с цел да бъдат включени юридическите лица и всички източници на капиталови приходи;

9.  счита, че е необходим „Нов курс“ за обновяване на реалната икономика; в тази връзка подчертава необходимостта от съгласувани действия в европейски мащаб, особено по отношение на създаване на инвестиционна стратегия за постигане на енергийна ефективност и осъществяване на целите за намаляване на СО2; счита, че Европейската инвестиционна банка следва да има укрепваща роля, за да допринесе за постигането на тези цели; в тази връзка приветства решението на ЕИБ за мобилизиране на 30 милиарда евро в подкрепа на МСП и нейния ангажимент за увеличаване на способността й за намеса в проекти за устойчива инфраструктура; подчертава, че милиони малки проекти, като изолация на домовете и инсталиране на безвъглеродни устройства, представляват икономически най-ефективната и създаваща заетост форма на един екологичен „Нов курс“;

10.  подчертава ролята на дългосрочните инвеститори за финансиране на стратегията от Лисабон и Гьотеборг; настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да изготвят инициативи за насърчаване на банките и финансовите институции да осъществяват дългосрочни стратегии и да предприемат мерки за пренасочване на ликвидни средства към дългосрочни инвестиции;

11.  изразява загрижеността си относно съществуващите празнини между свободната продажба и организираните пазари или между регулираните и нерегулираните образувания; приканва държавите-членки да преосмислят напълно функционирането на настоящата финансова система, ако проявят твърдост в готовността си за възстановяване на доверието във финансовия пазар и справяне с финансовата криза в глобален план, което означава признаване на независимостта на националните икономики, както и да запълнят празнината между регулираните и нерегулираните образувания, с цел постигане на условия на равнопоставеност за всички участници на финансовия пазар;

12.  счита, че увеличаването на прозрачността на нерегулираните пазари е един от основните проблеми, които трябва да се решат, за да се предотврати нова системна финансова криза; настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да разгледат ефективно тези въпроси и незабавно да предприемат необходимите мерки;

13.  в тази връзка настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение относно хедж фондовете и фондовете за дялово участие; отново заявява своята убеденост, че подобно законодателство следва да е насочено, наред с другото, към създаване на рамка на ЕС за регистрация и лицензиране на хедж фондове и управители на хедж фондове и към създаване на регистър на ЕС за структурирани продукти;

14.  подчертава, че кризата засилва необходимостта от по-голяма бдителност по отношение на сложни финансови продукти: в тази връзка отбелязва, че секюритизацията, която е замислена като средство за намаляване на риска, вместо това произволно е довела до разпростиране на кредитния риск в цялостната финансова система;

15.  подкрепя решението на Европейския съвет за ускоряване на работата върху директивата за капиталовите изисквания; счита, че е от особено значение всички предприятия или дейности с еднакъв потенциал за създаване на системен риск да бъдат подчинени на еднакви финансови правила; подчертава, че предложението на Комисията относно капиталовите изисквания следва да изисква инициаторите да включват части от секюритизираните кредити в своите баланси; освен това счита, че е от основно значение да се изиска от банките да управляват добре и да докладват наличието на задбалансови позиции;

16.  приветства решенията на Европейския съвет относно схемите за възнаграждение на ръководните служители на дружества; споделя становището, че те трябва да съответстват на реалния принос на ръководните служители за успеха на дружеството и не следва да ги насърчават към поемането на непремерени рискове; настоятелно призовава Комисията скоро да внесе законодателна инициатива по този въпрос и да гарантира, че финансовите институции разкриват тяхната политика на възнаграждение, и по-специално пакетите за възнаграждение и компенсации на членовете на борда, и че финансовите надзорници включват в оценките на управлението на риска влиянието на възнагражденията, схемата за бонуси и данъчното облагане, така че те да не насърчават поемането на крайни рискове;

17.  изтъква, че агенциите за кредитен рейтинг носят своя дял от отговорността за кризата; приветства призива на Европейския съвет за ускоряване на отдавна чаканото законодателно предложение на Комисията за затягане на правилата на агенциите за кредитен рейтинг; в тази връзка счита, че е от изключително значение да се гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг са регистрирани, да се насърчи създаването на алтернативни модели и да се гарантира, че агенциите отделят тяхната дейност по оценяване на кредитния рейтинг от всички други услуги (като например консултантски услуги по структурирането на операциите), които предоставят по отношение на всички облигации или образувания, чийто кредитен рейтинг оценяват; счита, че Комисията следва да създаде публична и независима Агенция за кредитен рейтинг на ЕС, с цел да се подобри прозрачността в сектора;

18.  одобрява решението на Европейския съвет да позволи повече гъвкавост при прилагане на правилата за реалната стойност при настоящите "изключителни пазарни условия"; при все това изтъква, че е налице необходимост в бъдеще да се разгледат множеството слабости, свързани с начина, по който различните счетоводни системи определят стойността на активите в балансите и да се разгледа по-общо въпроса с нестабилността на пазара, създадена от настоящата система на "реална стойност".

19.  изразява съжаление от факта, че решенията на Европейския съвет, свързани със засилване на надзора на европейския финансов сектор, и по-специално трансграничните групи, съвсем не са достатъчни, за да се отговори на предизвикателствата, наложени от настоящите системни рискове;

20.  изтъква в тази връзка факта, че финансовият надзор не поддържа темпото на пазарната интеграция, което е влошаващ фактор при разпространението на кризата, тъй като националните надзорни органи не могат да имат "европейски поглед" върху рисковете, създадени от тези сложни финансови нововъведения;

21.  припомня своето убеждение, че е налице необходимост да се създаде надзорен орган на ЕС, който да следи трансевропейските финансови операции; изтъква, че този надзорен орган на ЕС следва да може да събира и анализира микро и макро финансова информация заедно с централните банки и следва да действа като звено за бързо реагиране в кризисни ситуации, които имат системно въздействие върху ЕС;

22.  отбелязва, че е необходима известна гъвкавост при прилагане на политиката за държавната помощ, с оглед на текущите изключителни обстоятелства, но подчертава необходимостта да се променят стимулите за големите финансови институции с потенциални системни рискове, като се вземе предвид факта, че ако те са "твърде големи, за да се провалят", те се стимулират да максимизират рисковете, които поемат;

23.  поставя под въпрос ролята, която играе Комисията за предотвратяване растежа на големи финансови институции със системни рискови; по отношение на държавните помощи счита, че е от основно значение да се въведат подходящи правила за поведение на бенефициерите, за да се предотврати злоупотреба с държавна подкрепа, като например разширяване и агресивни пазарни стратегии, насочени срещу малките институции, за сметка на държавните гаранции;

24.  подчертава също така, че е необходим подходящ принос от страна на частния сектор, като аналог на въвеждането на схема за държавни гаранции; счита, че Комисията следва да се консултира с Европейския парламент относно прилагането на тези принципи;

Договорът от Лисабон

25.  признава, че е налице нарастващо недоверие от страна на европейските граждани спрямо Европейския съюз; при все това подчертава, че Договорът от Лисабон съдържа необходимите елементи за преодоляване на това недоверие чрез укрепване на парламентарната демокрация, прозрачността и правовата държава, чрез отстояване на основните права, развитие на гражданството и увеличаване на способността на разширения Съюз да действа ефективно у дома и в чужбина; при все това признава, че финансовата криза показа, че общностните инструменти в областта на икономическата и финансова политика, са недостатъчни;

26.  приветства задълбочения анализ на ирландското правителство относно причините за отрицателния изход от референдума, но изразява загриженост относно забавянето; настоятелно призовава ирландското правителство да положи всички усилия за да излезе с конкретно предложение, съдържащо условията, при които процедурата по ратифициране може да бъде възстановена навреме, така че Договорът от Лисабон да влезе в сила преди европейските избори през 2009 г.;

27.  призовава отговорните органи в Швеция и Чешката република да приключат техните процедури по ратифициране преди края на тази година;

Енергията и изменението на климата

28.  изразява убеждението си, че икономическите мерки за справяне с изменението на климата са ясни и всяка стъпка в посока отлагане на необходимите действия в крайна сметка ще доведе до по-големи разходи; освен това счита, че подобряването на енергийната ефективност, преминаването към възобновяеми енергийни източници и провеждането на икономика, благоприятна за климата, ще спести пари, ще намали зависимостта ни от енергиен внос и ще има положително въздействие върху създаването на работни места в Европа в този критичен момент;

29.  приветства постигнатия в рамките на Европейския парламент напредък и постигнатото съгласие относно започването на преговори с оглед търсенето на съгласие със Съвета на първо четене преди края на този законодателен мандат;

30.  силно осъжда опита на Европейския съвет да извади пакета за климата и енергията от обхвата на нормалната процедура на съвместно вземане на решение и да го прехвърли в обхвата на правилото за единодушие в рамките на Съвета; изразява загриженост, че това би могло сериозно да накърни интегритета на пакета и да постави в опасност усилията на ЕС да осигури стимул за бъдещо международно споразумение относно климата;

Енергийна сигурност

31.  признава, че понастоящем ЕС внася 82.5 % от нужния си петрол и че ако в този момент ЕС незабавно спре вноса на петрол, наличните запаси в държавите-членки ще стигнат за 15 месеца;

32.  признава, че около 70 % от консумирания в Европа петрол се използва от транспортния отрасъл, като останалите 20 % се използват в сградите и 10 % като суровина; отбелязва, че Комисията очаква енергийните нужди на транспортния отрасъл да нараснат с поне 30 % до 2030 г., с неприемлив растеж до 5 % годишно за въздушния транспорт, което увеличава емисиите на CO2 и зависимостта от вносна енергия;

33.  подчертава, че развитието в транспортния отрасъл е от основно значение за петролната зависимост и по-добрата околна среда и изразява съжаление, че Европейският съвет едва разгледа въпроса за петролната зависимост и изобщо не разгледа въпроса за транспортния отрасъл;

34.  изразява увереност, че значително развитие в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергии ще увеличи енергийната сигурност, ще намали планираното покачване на цените на енергията и ще намали емисиите на парникови газове; настоятелно призовава Комисията да определи енергоспестяването, енергийната ефективност и възобновяемите енергии като ключови мерки необходими за постигане на целите на ЕС, свързани с климата, като едновременно се увеличи сигурността на доставките в ЕС;

35.  счита, че целта за подобряване на енергийната ефективност с над 20 % до 2020 г., както вече беше договорено на Европейския съвет през март 2007 г., е напълно постижима в техническо и икономическо отношение; затова изразява съжаление от факта, че Европейският съвет не направи тази цел задължителна;

36.  призовава още веднъж ЕС да вземе конкретни мерки, за да превърне своята икономика в най-малко зависима от изкопаеми горива и най-енергийно ефективна към 2020 г.; затова настоятелно призовава ЕС и държавите-членки незабавно и сериозно да инвестират в мерки за енергоспестяване и енергийна ефективност, и за създаването на съвместни проекти на ЕС за възобновяема енергия, които не само ще гарантират сигурността на енергийните доставки на ЕС, но и ще свържат тази цел с целта от Лисабон (икономическо и социално развитие) и с целта от Гьотеборг (околна среда);

37.  призовава Комисията да стартира обширна програма за енергийна ефективност, в рамките на втория преглед на енергийната стратегия, включваща набор от нови инициативи, като преглед на директивата за сградите, нова инициатива относно комбинираното производство на енергия, нови финансови инструменти за инвестиции в енергоспестяването и енергийната ефективност; подчертава, че енергоспестяването, енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия предоставят най-големия, както и най-евтиния, потенциал за намаляване на CO2, като същевременно увеличават геополитическата независимост на ЕС; подчертава, че само чрез такива мерки ЕС може да предостави конкретна дългосрочна помощ на гражданите и на стопанските среди в тяхната борба срещу нарастващите цени на енергията;

Европейски пакт за имиграция и убежище

38.  изразява съжаление от факта, че пактът за имиграция и убежище се фокусира върху граничния контрол вместо да поставя като приоритет средствата за легална миграция; поставянето на фокуса върху граничния контрол и системното връщане на нелегални имигранти представлява бариера за достъпа до убежище и събирането на семейства;

39.  като приема предложението за синята карта, като първа стъпка към по-отворена миграционна програма, отхвърля всякаква йерархия на правата за работниците мигранти; в тази връзка призовава държавите-членки да ратифицират международната конвенция за защита правата на работниците мигранти и членовете на техните семейства;

40.  призовава мандатът на FRONTEX  изрично да включва задължението за спазване на международните стандарти за правата на човека и неговото задължение спрямо търсещите убежище, т.е. във връзка с операциите на FRONTEX  в открито море;

41.  очаква амбициозен преглед на европейските директиви относно убежището, последван от тяхното ефективно прилагане, включително задълбочен преглед на регламент Дъблин ІІ;

Последици от кризата в Грузия

42.  изразява съжаление от факта, че международните преговори относно уреждането на сигурността и стабилността в Абхазия и Южна Осетия (както беше предвидено в плана от шест точки от 12 август 2008 г.), които започнаха в Женева на 15 октомври 2008 г., бяха белязани от процедурни противоречия, които попречиха на страните да разгледат по същество и лице в лице точките от дневния ред;

43.  подчертава неотложната нужда да се реши проблемът с разселените лица, и по-специално призовава за бързо завръщане, по безопасен и достоен начин, на всички хора, живеещи в горната част на прохода Кодори в Абхазия и в района Ахалгори в Южна Осетия;

44.  очаква заключенията на международната конференция на донорите на средства относно Грузия, която ще се проведе на 22 октомври 2008 г.; приветства поетото от Комисията задължение да осигури силна политическа, финансова и практическа подкрепа на Грузия; призовава Комисията да предложи и бързо да приложи мерки, насочени към възстановяването на конфликтните зони и да засили хуманитарната помощ с оглед осигуряването и предоставянето на убежище преди зимата на хората, засегнати от войната;

45.  приветства разполагането на наблюдатели на ЕС в буферните зони, мярка която засилва ролята и задълженията на ЕС в региона и проправя пътя към по-нататъшно задълбочаване на отношенията с Грузия; призовава действащите власти в Абхазия и Южна Осетия, както и Руската федерация, да позволят осъществяването на операциите за наблюдение на ЕС вътре в отцепническите територии;

46.  призовава Съвета и Комисията да заявят ясно на руския президент на предстоящата среща на върха между ЕС и Русия, която ще се проведе на 14 ноември 2008 г., че не е възможно стратегическо партньорство с държави, които не спазват международното право и накърняват териториалната цялост на съседите си;

47.  призовава Комисията да превърне демокрацията и зачитането на правата на човека и правовата държава в неразделна част от бъдещото споразумение за партньорство и сътрудничество с Руската федерация, с ясен механизъм за изпълнение на клауза за временно спиране;

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.