ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
26.3.2009
съгласно член 103, параграф 2 от Правилника
от Konrad Szymański, Adam Bielan, Hanna Foltyn-Kubicka, Mirosław Mariusz Piotrowski, Zdzisław Zbigniew Podkański, Wojciech Roszkowski, Inese Vaidere, Ģirts Valdis Kristovskis, Roberts Zīle и Ewa Tomaszewska
от името на групата UEN
относно европейската съвест и тоталитаризма
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B6-0165/2009
B6‑0170/2009
Резолюция на Европейския парламент относно европейската съвест и тоталитаризма
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека,
– като взе предвид резолюция 260 (III) A на Общото събрание на ООН от 9 декември 1948 г. за геноцида,
– като взе предвид Четвъртата женевска конвенция за защитата на цивилни лица по време на война „в ръцете“ на врага и при военна окупация от чужди сили,
– като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека по дела Streletz, Kessler и Krenz срещу Германия от 22 март 2001 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно шестдесетата годишнина от края на Втората световна война в Европа[1],
– като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[2],
– като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,
– като взе предвид проведеното от Комисията изслушване в Брюксел на 8 април 2008 г. относно престъпленията, извършени от тоталитарните режими;
– като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от редица национални парламенти,
– като взе предвид Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.,
– като взе предвид декларацията на Европейския парламент от 22 септември 2008 г. за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма,
– като взе предвид необходимостта да се организира назоваването на концентрационните лагери и лагерите за унищожение,
– като взе предвид Решение № 31COM 8B.8 на Комитета по световно наследство на ЮНЕСКО,
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че ЕС се основава на принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека,
Б. като има предвид, че правосъдието е сред тези основни ценности на Европа и като има предвид, че за упражняването и насърчаването на правосъдието са необходими солидни познания по история,
В. като има предвид, че извършените убийства и подчиняването в резултат на актове на агресия на режимите на фашизма и сталинизма се окачествяват като военни престъпления и престъпления срещу човечеството,
Г. като има предвид, че крайните форми на тоталитарно управление, прилагани от нацистката, фашистката и съветската комунистическа диктатура, са отговорни за умишлени и масови престъпления срещу милиони човешки същества и техните основни и неотчуждими права в мащаб, невиждан дотогава в историята,
Д. като има предвид истинския пример и непоколебимото отношение на много хора, които се противопоставиха на това потисничество, като например ротмистър Witold Pilecki – единственият човек, който доброволно влиза в нацистки концентрационен лагер (Аушвиц) с цел да организира съпротивителното движение в него и да събере информация за масовите убийства,
Е. като има предвид, че също така е важно да се помнят онези, които – подобно на ротмистър Witold Pilecki – са оказали активна съпротива на тоталитарното управление и които следва да останат в съзнанието на европейците като герои на тоталитарната епоха заради тяхната всеотдайност, преданост към идеалите, чест и мъжество,
Ж. като има предвид, че престъпленията на геноцид също бяха извършени от военни групи, водени от тоталитарната идеология на тоталитарните режими,
З. като има предвид, че незнанието и фалшивите клишета в историческата памет на европейците могат да създадат условия за националистични или други злоупотреби с историческата памет,
И. като има предвид, че съществува необходимост от ефективно противопоставяне на фалшифицирането на историята и на опитите да се обвиняват в престъпление жертвите на престъплението геноцид,
Й. като има предвид, че само една силна Европа с историческо съзнание е в състояние да създаде възможности за преодоляване на чудовищните деяния от миналото,
К. като има предвид идеологическите борби, които понастоящем се водят относно тълкуването на неотдавнашното тоталитарно минало на Европа с цел да се обосноват съветските престъпления или да се омаловажават нацистките престъпления,
Л. като има предвид, че Съветът по правосъдие и вътрешни работи постигна политическо споразумение за Рамково решение относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия на 19 април 2007 г. и реши, че разпоредбата относно обявяването за правонарушение на публичната възхвала, отричането или грубото омаловажаване на престъпления следва да не обхваща постъпки, които не се основават на расистки или ксенофобски мотиви, както и че престъпления, извършени на друго основание, напр. от тоталитаристки комунистически режими, по този начин не влизат в приложното поле на документа,
М. като има предвид, че на 8 април 2008 г. Комисията проведе изслушване относно военните престъпления, извършени от тоталитарните режими, с участието на Съвета и група членове на Европейския парламент,
1. изразява съжаление относно факта, че решението на Съвета от 19 април 2007 г. относно Рамково решение относно престъпления, извършени на основание на раса, цвят на кожата, религия, произход, както и национална или етническа принадлежност не обхваща престъпления, извършени на друго основание, напр. от тоталитарни комунистически режими;
2. отбелязва, че геноцидът, като например Холокостът, масовите престъпления срещу човечеството и нарушенията на правата на човека в голям мащаб, като например масовото депортиране от балтийските държави, Полша и други държави, масовите екзекуции, като масовите убийства на полски офицери в Катинската гора и на офицери от латвийската армия в Литене, създаването и функционирането на концентрационни лагери и на Гулаг, предизвикания от човека глад в Украйна, потъпкването на основни права на свободата на изразяване, свободата на словото, свободата на движение, както и много други престъпления, извършени по време на тоталитарния комунизъм нито са разследвани по подходящ начин, нито са били предмет на оценка в международен мащаб;
3. подчертава, че, въпреки че народите на Европа, които пострадаха от комунистическия и нацисткия тоталитарен режим, положиха значителни усилия за преодоляване на последиците, именно Европейският съюз трябва да разследва и да направи оценка на извършените на европейска територия престъпления на комунистическия, нацисткия и други тоталитарни режими, за да изясни на какво са били подложени една четвърт от гражданите на Европа и да раздаде правосъдие за тези режими;
4. припомня, че гражданите, които са все още жертва на тоталитарни комунистически режими, са принудени, в страните от бившия Съветски блок, да живеят редом с хора, които признават като извършители на престъпления и убийци на свои близки;
5. подчертава, че хората от държавите, освободени от Съветската окупация, все още страдат от последиците от тоталитарния режим, като самоопределяне като руски граждани, принудителни промени в демографското положение на държавата и сериозни психологически проблеми, причинени от режима; приканва тези факти да се вземат под внимание при достигането до заключения относно политическото, социалното и междуетническото положение в тези държави;
6. изразява загриженост относно факта, че хора от по-младото поколение в някои държави-членки на ЕС са очевидно разделени поради формираните в техните семейства напълно различни и полярни схващания и гледни точки относно историята на Европа; изразява опасение, че това може да доведе до опасност от възможни сблъсъци между тези обществени групи в бъдеще; изразява загриженост, че е налице сериозна липса на познания относно комунистическия тоталитарен режим в части от западното общество, особено сред младите хора; изисква повишаване на обществената осведоменост относно европейската история и информация относно тази област от историята да се включи в учебните планове в училищата;
7. счита, че за да се съхрани правилно историческата памет, всеобхватната преоценка на европейската история и признаването в цяла Европа на всички исторически аспекти на съвременна Европа ще засилят европейската интеграция, тъй като по-добро бъдеще може да се гради единствено чрез по-добро разбиране на общото минало, което също ще послужи за елиминиране на възможността тоталитарните режими да се възродят;
8. предлага 25 май (годишнина от екзекуцията на героя от Аушвиц ротмистър Witold Pilecki на 25 май 1948 г.) да се обяви за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма, което ще бъде израз на почит и уважение към всички онези, които, в борбата срещу деспотизма, дадоха пример със своя героизъм и истинска любов към човечеството, и ще дадат ясен сигнал на бъдещите поколения за правилното отношение спрямо заплахата на тоталитарното потисничество;
9. счита, че настоящите схващания за нарушенията и зверствата в миналото са важна част от съвременните разисквания относно демокрацията;
10. посочва, че престъпленията, извършени от тоталитарния комунистически режим не могат да бъдат извинени или оправдани от приноса и заслугите на СССР за побеждаването на нацисткия режим; подчертава, че същевременно е неприемливо Руската федерация да приема законодателство, което наказва всички, които се опитат да анализират събитията от Втората световна война от гледна точка, която се различава от тази през изминалите десетилетия;
11. призовава Комисията и Съветът да предприемат конкретни мерки да гарантират, че резултатите от изслушването на 8 април 2008 г., които са отразени в документа за приноса на изслушването, се отчитат в бъдещата работа към общоевропейски подход към престъпленията, извършени от тоталитарните режими;
12. призовава Комисията и правителствата на държавите-членки да подкрепят изпълнението на действащите международни правни инструменти с цел да обявят за незаконни сериозните нарушения на правата на човека, като геноцид и престъпления срещу човечеството, да ги преследват и наказват по съдебен път;
13. настоятелно призовава Съветът и Комисията да намерят правни инструменти, чрез които да установят оптимална рамка и процедури за разследване и оценка на престъпленията на комунистическия, нацисткия и на други тоталитарни режими на равнище ЕС; отбелязва, че тези правни средства следва да се основават на международното право и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Нюрнбергския трибунал;
14. подчертава, че международната общност носи отговорност за контрола върху задължителното наказателно преследване на извършителите на геноцид, и припомня, че създаването на специални институции за наказателно преследване в няколко държави е част от международните усилия да се сложи край на безнаказаността за организираните масови убийства;
15. призовава за създаването на европейски изследователски институт за най-важните събития от европейската история през 20-ти век, включително непризнати или забравени престъпления или други нарушения на правата на човека и международните задължения, чрез задълбочена изследователска дейност и щателно установяване на фактите, като се извършва оценка на отговорността и на правните и моралните аспекти, и при необходимост се предприемат правни действия;
16. предлага обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на тоталитарните режими;
17. призовава Съветът и Комисията да предприемат необходимите стъпки за въвеждането на подходящо назоваване на германски и съветски концентрационни лагери и лагери за унищожение с цел да се избегне хвърлянето на вината за геноцида върху жертвите, вместо върху извършителите;
18. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.
- [1] Приети текстове: P6_TA(2005)0180.
- [2] ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.