Европейският парламент,

–   като взе предвид заключенията от Световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г. и Декларацията на хилядолетието относно намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.,

–   като взе предвид задълженията, които се съдържат в Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН относно правото на храна, по който всички държави-членки на Европейския съюз са страни, и по-специално член 11 от него,

–   като взе предвид специалната сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно „Отрицателното въздействие върху осъществяването на правото на храна от задълбочаването на световната продоволствена криза, причинена, наред с другото, от повишаването на цените на хранителните продукти“, която се проведе на 22 май 2008 г. в Женева,

–   като взе предвид докладите на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК),

–   като взе предвид протичащите преговори в рамките на кръга от преговори за развитие от Доха,

–   като взе предвид декларацията от Кигали от 22 ноември 2007 г. за благоприятстващи развитието споразумения за икономическо партньорство (СИП), приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаване на цените на фуражите и храните,

–   като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и в развиващите се страни,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1337/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни,

–   като взе предвид съвместното изявление относно продоволствената сигурност, направено в Акуила на 10 юли 2009 г.,

–   като взе предвид декларацията на Световната среща на върха по въпросите на продоволствената сигурност, проведена в Рим на 16–18 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че близо 1,02 милиарда души страдат от остър глад и че ежедневно над 17 000 деца умират от глад, което се равнява на шест милиона деца ежегодно,

Б.  като има предвид, че като непосредствен резултат от кризата с храните и горивата броят на хората, живеещи в бедност, се увеличи с още 130-155 милиона души, в сравнение с 2008 г.,

В.  като има предвид, че настоящото положение ще се влоши още повече от изменението на климата, недостига на вода, нарастването на броя на населението и миграцията от селските райони към градовете,

Г.  като има предвид, че делът на помощта за селското стопанство в Официалната помощ за развитие (ОПР) падна от 17% през 1980 г. до 3,8% през 2006 г., като същата тенденция се наблюдава и в националните бюджети,

Д. като има предвид, че според оценката на Световната банка, растежът в селскостопанския сектор има двойно по-ефективен принос за намаляване на бедността в сравнение с растежа в други сектори,

1.  отново потвърждава, че достъпът до подходяща и здравословна храна е основно право на човека съгласно Всеобщата декларация за правата на човека и трябва да бъде гарантирано посредством съвместни действия на правителствата, международните органи и корпоративните структури; подчертава, че възпрепятстването или отказа на това право трябва да се счита за нарушаване на едно от универсалните права на човека;

2.  приветства принципните ангажименти, поети по време на срещата на върха в Рим; при все това изразява разочарованието си относно липсата на конкретни финансови ангажименти и слабото присъствие на високопоставени представители на Г-8; във връзка с това призовава всички държави-членки да удвоят своите ангажименти по отношение на ЦХР 1 (намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.) и да одобрят световна цел за премахване на глада и недохранването до 2025 г. или във възможно най-кратък срок;

3.  призовава държавите-членки да увеличат ангажимента си по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), като препотвърдят финансовите си ангажименти; счита, че ЕС следва да определи специфични етапи и действия с конкретни срокове в ключови области, като например борбата с глада, преди срещата за оценка на напредъка по ЦХР през септември 2010 г.;

4.  отбелязва, че до момента само 16 държави са постигнали целта за намаляване на равнищата на глад с 50% до 2015 г.; същевременно подчертава значението на благоприятната икономическа среда, целевите инвестиции и разумното планиране за успеха на борбата с глада;

5.  приветства резултатите от срещата на високо равнище ЕС – САЩ на 9 ноември и по-специално ангажимента отново да се задейства създаването на групата на високо равнище по проблемите на развитието, която ще се занимава най-вече с продоволствената сигурност, селскостопанското развитие и Целите на хилядолетието за развитие;

6.  приветства общото съгласие, постигнато на срещата на високо равнище, че дребните земеделски стопани имат ключова роля в борбата с глада и бедността и призовава това заключение да бъде отразено правилно в бъдещите политики на ЕС в областите развитие, земеделие и търговия;

7.  подчертава необходимостта от реформа на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) с цел превръщането му в централен висш политически стълб на управлението на световното продоволствено осигуряване, чрез участието на широк кръг участници от публичния и частния сектор и НПО;

8.  подчертава, че такива международни механизми за финансиране трябва да зачитат ключовите принципи на управление; подчертава значението на националните, регионалните и световните партньорства за осъществяването на напредък по програмата за продоволствена сигурност;

9.  остава загрижен, че цените на храните могат отново да се повишат в процеса на възстановяване на световната икономика, тъй като много от структурните проблеми продължават да са налице, включително липсата на инвестиции, голямото търсене в определени региони и неустойчивия начин на използване на земята;

10. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да включат справедливи финансови механизми и концепции за поделяне на тежестта при приспособяването към изменението на климата в предстоящите преговори в Копенхаген, като акцентират върху това, че неизбежната подкрепа за екологосъобразни земеделски практики трябва да се превърне в съгласуван инструмент за борба с глада чрез съсредоточаване на вниманието върху потребностите на дребните земеделски стопани на юг;

11. подновява призивите си за незабавно съсредоточаване на вниманието върху предоставянето на продоволствена помощ, както и увеличаване на разполагаемите средства за производствени разходи в селското стопанство като торове, семена и други средства с цел подпомагане на земеделските стопани в процеса на стимулиране на производството, както и насърчаване на устойчиво управление на водните ресурси;

12. припомня, че продоволствената криза е тясно свързана с финансовата криза, при която финансовите инжекции за повишаване на ликвидността, направени от централните банки, за да се предотврати изпадането в несъстоятелност, може да са повишили спекулативните инвестиции в стоки; призовава МВФ и Форума за финансова стабилност да извършат оценка на този страничен ефект и да го вземат предвид, когато предлагат глобални решения; в този контекст финансовата криза следва да бъде използвана като удачна възможност за реформиране на световната селскостопанска система с цел гарантиране на продоволствена сигурност и реформиране на производствените капацитети в селското стопанство в дългосрочен план;

13. призовава Комисията да изготви пълна оценка на въздействието на политиките и програмите на ЕС в рамките на Общата селскостопанска политика, развитието и търговската политика, за да установи съгласуван устойчив политически подход към въпроса за световната продоволствена сигурност;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Организацията на ООН за прехрана и земеделие.