Европейският парламент,

–    като взе предвид Международния пакт за гражданските и политически права от 1966 г.,

–    като взе предвид Международния пакт за икономическите, социални и културни права от 1966 г.,

–    като взе предвид Четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 1949 г.,

–    като взе предвид конвенцията на ООН относно правата на детето от 1989 г.,

–    като взе предвид резолюция A/HRC/S-9/1 относно тежките нарушения на правата на човека в окупираните палестински територии, по-специално поради скорошните израелски военни нападения срещу окупираната ивица Газа, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 12 януари 2009 г. на деветата му извънредна сесия,

–    Като взе предвид резолюция /HRC/RES/S-12/1 относно положението с правата на човека в окупираните палестински територии, включително Източен Йерусалим, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 16 октомври 2009 г. на дванадесетата му извънредна сесия,

–    като взе предвид резолюции /RES/64/10 и A/RES/64/254 на Общото събрание на ООН относно последващите действия във връзка с доклада на проучвателната мисия на ООН относно конфликта в Газа, приети съответно на 5 ноември 2009 г. и 26 февруари 2010 г.,

–    като взе предвид декларацията на председателството от 18 ноември 2009 г. от името на ЕС относно хуманитарното положение в Газа,

–    като взе предвид доклада на ръководителите на мисията на ЕС в Източен           Йерусалим,

–    като взе предвид заключенията на Съвета от 8 декември 2009 г. относно мирния процес в Близкия изток,

–    като взе предвид предишните си резолюции относно Близкия изток, и по-специално своята резолюция от 15 януари 2009 г. относно положението в ивицата Газа,

–    като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че действията на Европейския съюз на международната сцена трябва да бъдат ръководени от строгото спазване на принципите и целите на Хартата на ООН и международното право; като припомня същевременно, че международното право задължава държавите не само да спазват и защитават международното хуманитарно право, но също така да гарантират неговото спазване,

Б.   като има предвид, че нарушенията на Женевската конвенция позволяват упражняването на универсална юрисдикция за тежки международни престъпления като военни престъпления, престъпления срещу човечеството, изтезания и геноцид,

В.   като има предвид, че в светлината на договорните си отношения с Израел и позицията си на основен донор за палестинците, ЕС и неговите държави-членки имат особена отговорност да следят за пълното спазване на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право от страна, по-специално, на съседните им страни партньори, в съответствие с член 8 и член 21 от Договора за ЕС,

Г.   като има предвид, че проучвателната мисия на ООН за конфликта в Газа, ръководена от съдия Ричард Голдстоун, беше натоварена от Съвета на ООН за правата на човека „ да разследва всички нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, които може да са били извършени по всяко време в контекста на военните операции, проведени в Газа през периода от 27 декември 2008 г. до 18 януари 2009 г., независимо дали преди тях, по време на тях или след тях",

Д.  като има предвид, че частичният първоначално мандат беше разширен по искане на ръководителя на мисията Ричард Голдстоун, така че да обхване съответно всички страни в конфликта, а именно Израел, Палестинската автономна власт, движението Хамас, управляващо де факто Газа, и въоръжените палестински групировки,

Е.   като има предвид решението на правителството на Израел да не сътрудничи на проучвателната мисия на ООН и негласния му отказ да ѝ предостави достъп до Газа, Западния бряг и южен Израел,

Ж.  като има предвид, че триседмичната военна офанзива на Израелските отбранителни сили в ивицата Газа доведе до масово нарушаване на човешките правата на палестинското население, като най-малко 1 440 палестинци са били убити, включително 431 деца и 114 жени1 а над 5 300 палестинци са били ранени, и до мащабно разрушение на палестинската инфраструктура, като според приблизителните оценки 22 000 сгради са били напълно разрушени, включително 4 230 разрушени къщи; като има предвид, че същевременно 13 израелци са били убити в този конфликт в Газа и южен Израел,

З.   като има предвид, че Хамас и други палестински въоръжени групировки са изстреляли около 8 000 ракети към южен Израел от 2001 г. насам, включително в рамките на нападения по време на примирието, сключено между Израел и Хамас на 18 юни 2008 г.; като има предвид, че Хартата на ООН, по-специално член 51 от нея, изрично обезпечава правото на индивидуална или колективна самозащита в случай на въоръжено нападение,

И.  като има предвид, че примирието често беше нарушавано от двете страни и не доведе до вдигането на израелската блокада на ивицата Газа, както беше договорено между страните, и че населението в ивицата Газа като цяло е засегнато от тежка хуманитарна криза, а положението на Западния бряг се е подобрило в ограничена степен,

Й.  като има предвид, че докладът на проучвателната мисия на ООН, публикуван на 15 септември 2009 г., заключаваше, че както Израел, така и Хамас са извършили сериозни нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право по време на конфликта в Газа, някои от които са равносилни на военни престъпления, и евентуални престъпления срещу човечеството, и че нито една от двете страни не е провела надеждни разследвания на предполагаемите нарушения, нито е предприела сериозни мерки, за да се потърси отговорност от извършителите,

К.  като има предвид, че на дванадесетата извънредна сесия на Съвета на ООН по правата на човека Швеция, от името на групата на ЕС, посочи, че „ЕС системно е припомнял на страните в конфликта за техните задължения съгласно международното законодателство” и че „борбата с безнаказаността е първостепенен приоритет за ЕС”; като има предвид, че държавите-членки на ЕС обаче приеха различни позиции на Общото събрание на ООН на 5 ноември 2009 г.,

Л.  като има предвид, че в своята резолюция от 26 февруари Общото събрание на ООН отново призова Израел и палестинската страна да предприемат надеждни разследвания и изиска представянето на допълнителни доклади след пет месеца,

М.  като има предвид, че израелските и палестинските организации на гражданското общество изиграха ключова роля за улесняването на достъпа на проучвателната мисия на ООН до информация, свидетелски показания и доказателства, за близкото проследяване на мерките, предприети от всички страни за постепенен подход за търсене на отговорност, и за информирането относно тези мерки, както и за продължаването на оказвания натиск върху международната общност и всички засегнати страни с цел установяване на независими и безпристрастни механизми за разследване,

Н.  като има предвид, че израелските неправителствени правозащитни организации в настоящия момент са обект на клеветническа кампания, насочена към дискредитирането на лицата, противопоставящи се на политиката на Израел в окупираните палестински територии; като отбелязва, че нападенията се усилиха непосредствено след публикуването на доклада „Голдстоун”; като има предвид също така, че комисията по конституционни въпроси към Кнесета трябва да приеме на 17 март изключително рестриктивен законопроект, подкрепян от правителството, който ще наложи на неправителствените организации да се регистрират като политически организации и ще отмени техния статут на благотворителни организации, като по този начин ще се ограничат възможностите им за получаване на финансиране от чуждестранни политически организации и ще се засили държавният контрол върху дейността на неправителствените организации;

1.   подчертава, че зачитането от всички страни и при всякакви условия на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право остава основно предварително условие за постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток;

2.   припомня на международната общност нейното задължение да гарантира понасянето на отговорност за случаите на тежко нарушаване на международното право и подчертава, че нито една държава или въоръжена групировка не следва да се поставя над закона;

3.   припомня на ЕС и неговите държави-членки правните им задължения като високодоговарящи се страни по Женевските конвенции за гарантиране на спазването на тези конвенции при всички обстоятелства и припомня на държавите-членки на ЕС, че външната политика на ЕС се основава на насърчаване и зачитане на международното право в областта на правата на човека; счита, че отсъствието на отговорност за военни престъпления и други тежки нарушения на правата на човека не само ще се смята за нарушение на международното право, но също така сериозно ще подкопае и застраши външната дейност на ЕС;

4.   призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки на ЕС да работят по посока на една силна обща позиция на ЕС за последващите действия на доклада на проучвателната мисия за конфликта в Газа, като публично настоява за прилагането на неговите препоръки и за търсене на отговорност за всички нарушения на международното право, включително всички предполагаеми военни престъпления, и настоятелно призовава двете страни в срок от пет месеца да извършат разследвания, които съответстват на международните стандарти за независимост, безпристрастност, прозрачност, бързина и ефективност, в съответствие с резолюции A/RES/64/10 и A/RES/64/254на Общото събрание на ООН, както и да се потърси отговорност от всички лица, отговорни за предполагаемите престъпления;

5.   счита, че документите, представени на органите на ООН от Израел, Палестинската автономна власт и Хамас в отговор на резолюция A/RES/64/10 на Общото събрание на ООН, сочат, че все още нито една от засегнатите страни не е предприела необходимите мерки за провеждане на разследвания;

6.   призовава, в тази връзка, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки да използват правните и дипломатическите средства, с които разполагат, за да приканят настоятелно всички засегнати страни незабавно да проведат независими, безпристрастни и надеждни разследвания относно тежките нарушения, посочени от проучвателната мисия на ООН; призовава върховния представител също така да анализира резултатите от разследванията на Израел и на Хамас и да представи информация на Парламента относно тези анализи;

7.   призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите-членки активно да наблюдават прилагането на препоръките, включени в доклада „Голдстоун”, посредством консултации с всички страни в конфликта, външни мисии на ЕС и неправителствени организации в тази област и да публикуват изявления относно провеждането на разследванията; призовава препоръките и свързаните с тях наблюдения да бъдат включени в диалога на ЕС с двете страни, както и в позициите на ЕС в многостранните форуми; призовава същевременно ЕС активно да подкрепи всички страни в конфликта при изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун”;

8.   обръща внимание на факта, че Общото събрание, в повторния си апел от 26       февруари 2010 г. към генералния секретар на ООН, поиска от него след пет месеца   да представи доклад „с цел обмисляне, при необходимост, на по-нататъшни   действия от съответните органи на ООН, включително Съвета за сигурност”;   призовава ЕС активно да подкрепи генералния секретар в анализа на изпълнението   от всички страни на препоръките, включени в доклада „Голдстоун”;

9.   призовава делегата на ЕС в бюрото на генералния секретар на ООН да докладва на Парламента в срок от три месеца относно отбелязания от всички страни по конфликта напредък във връзка с изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун”;

10. призовава делегацията на ЕС в Тел Авив, Йерусалим и Рамала да докладва на Парламента в срок от три месеца относно отбелязания от Израел и палестинската страна напредък във връзка с изпълнението на препоръките на доклада „Голдстоун”;

11. призовава ЕС, в съответствие с препоръките на доклада „Голдстоун”, да окаже подкрепа на независима комисия от международни експерти в областта на международното право и наказателноправните разследвания за контрол и оценка на ефективността и истинността на разследванията, извършвани от страните по конфликта;

12. обръща внимание на факта, че дадена държава, отговорна за извършването на незаконно действие, е задължена да предостави цялостно обезщетение за причинените загуби или вреди и че международното право признава правото на жертвите на ефективна правна защита и обезщетение за вреди и щети, нанесени при нарушение на правата на човека;

13. подкрепя останалите препоръки на доклада „Голдстоун”, които се съсредоточават върху сериозни нарушения на международното право, извършвани от Израел в окупираните палестински територии, и призовава Израел да вдигне незабавно блокадата на ивицата Газа, да осигури свобода на движение в окупираните територии, да освободи политическите затворници, включително члена на Палестинския законодателен съвет Маруан Баргути, както и да отмени наложената на палестинците забрана за пътуване във връзка с техните човешки права и политическа дейност;

14. отново призовава за незабавното освобождаване на Гилад Шалит; осъжда решително убийството в Дубай на служител на Хамас и изразява своята загриженост, че това може да попречи на усилията за освобождаването на Гилад Шалит;

15. счита, че последващите действия по препоръките на доклада на проучвателната мисия на ООН и изискването за отчетност следва да бъдат съществена и неотменна част от отношенията ЕС-Израел и ЕС-ООП;

16. отново подчертава, че задълбочаването на отношенията между ЕС и Израел трябва да бъде решително обусловено от стриктното зачитане на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително незабавното вдигане на блокадата на ивицата Газа, цялостно замразяване на строителството на поселения на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, провеждането на разследвания, отговарящи на международните норми за независимост, безпристрастност, прозрачност, експедитивност и ефективност, действителни ангажименти и действия, целящи цялостно мирно уреждане, както и от цялостното прилагане на временното споразумение за асоцииране между Европейските общности и ООП;

17. посочва, че водените от Израел военни действия са спомогнали за провала на процеса от Анаполис и поради това призовава ЕС да поеме решително инициативата за съживяване на надеждите за всеобхватно уреждане на конфликта чрез преговори, с подкрепа за принципа на колективно признаване на палестинска държава преди края на мирните преговори, както беше посочено в предложението на външните министри на Франция и Испания за колективно признаване на палестинска държава; призовава Съвета и Комисията, в същия дух, да подкрепят и изпълняват препоръките, посочени в доклада на ръководителите на мисията на ЕС относно Източен Йерусалим от декември 2009 г.;

18. изразява дълбока загриженост относно подетата кампания за оклеветяване на активисти на израелски организации за правата на човека, включително арести и ограничаване на свободата на движение; също така счита, че законът относно „изискванията за оповестяване от страна на получателите на помощ от чуждестранни политически образувания”, който е много подобен на руския закон за НПО, застрашава упражняването на свободата на изразяване и сдружаване, гарантирана от членове 19 и 22 от Международния пакт за граждански и политически права, по който Израел е страна, и изисква от Кнесета да го оттегли; във връзка с това призовава настоятелно ЕС да повдигне въпроса на най-високо равнище по време на водените от него разисквания с Израел на срещата на Съвета за асоцииране ЕС-Израел, насрочена за 23 март 2010 г., и призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да постъпи по подобен начин по време на нейното посещение в Израел през март 2010 г.;

19. счита, че универсалната юрисдикция е ефикасен инструмент за правнозадължително прилагане на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, като по този начин се предотвратява ненаказаността и се насърчава отчетността в международен план;

20. призовава държавите-членки да подкрепят провеждането на конференция на високодоговарящите се страни по Четвъртата Женевска конвенция с цел правнозадължително прилагане на защитата на цивилни лица в окупираните палестински територии, включително в Източен Йерусалим;

21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на ООН, специалния пратеник на Четворката за разрешаване на конфликта в Близкия изток, израелското правителство, Кнесета, президента на Палестинската автономна власт, Палестинския законодателен съвет и на органите на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея.