ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Куба

8.3.2010

за приключване на разискванията по изявления на Cъвета и на Комисията
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Fiorello Provera, Lorenzo Fontana от името на групата EFD

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0169/2010

B7‑0170/2010

Резолюция на Европейския парламент относно Куба

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Куба,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Годишния доклад относно правата на човека по света,

–   като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2006 г. относно последващите действия във връзка с наградата "Сахаров"[1],

–   като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител на ЕС/заместник председател на Комисията относно смъртта на г-н Тамайо,

–   като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС във връзка с Общата позиция на ЕС относно Куба от 15 юни 2009 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че защитата на универсалността и неделимостта на човешките права, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, остава една от главните цели на Европейския съюз,

Б.  като има предвид, че на 23 февруари 2010 г. г-н Орландо Сапата Тамайо, известен кубински политически активист, почина в затвора в резултат на продължила 83 дни гладна стачка в знак на протест срещу кубинското правителство заради това, че не му е позволило да избере да носи бели дисидентски дрехи вместо определените за затворниците униформи, както и да осъди условията на живот за останалите затворници,

В.  като има предвид, че според някои информации политическите затворници редовно са обект на многобройни злоупотреби, които включват насилствено идеологическо превъзпитание, продължителен строг тъмничен затвор и отказ на медицинско лечение;

Г.  като има предвид, че кубинските органи все още отказват да разрешат на представителки на организацията „Жени в бяло“ (Damas de Blanco) да пътуват до седалището на Европейския парламент, за да получат наградата „Сахаров“, с което нарушават едно от основните права на човека, а именно правото свободно да напуснеш своята страна и да се връщаш в страната си, както е записано във Всеобщата декларация за правата на човека,

Д. като има предвид, че член 62 от Конституцията на Куба изрично забранява на кубинците да упражняват основните си права, когато това противоречи на „целите на социалистическата държава“,

Е.  като има предвид, че кубинското правителство, вече под ръководството на Раул Кастро, продължава да налага спазването на политическата линия, като използва наказателно преследване, краткосрочни и дългосрочни арести, тормоз, отказ на заетост и ограничения за пътуване,

Ж. като има предвид, че кубинското правителство все повече разчита на разпоредбата в Наказателния кодекс относно т.нар. "превантивно задържане при заплаха за обществото", която позволява на органите на властта да лишава от свобода лица, преди те да са извършили престъпление, по подозрение, че в бъдеще те може да извършат нарушения от рода на раздаване на копия на Всеобщата декларация за правата на човека, провеждане на мирни походи, писане на критични репортажи и опити за организиране на независими синдикати,

З.  като има предвид, че Куба е на второ място в света по брой на лишени от свобода журналисти, като пред нея е само Китай,

И. като взе предвид необходимостта Куба да започне процес на политически преход към многопартийна демокрация, с отворено за всички кубинци участие и вземане на решения въз основа на открит диалог, от който никой не е изключен,

Й. като има предвид, че трябва да се отдаде водещ приоритет на принципите на демокрация, права на човека и основни свободи в диалога между ЕС, кубинското правителство и кубинското гражданско общество и демократичната опозиция,

1.  остава сериозно загрижен поради липсата на напредък в положението с правата на човека в Куба, по-специално в сферата на гражданските и политическите права и политическите реформи; изразява съжаление относно липсата на реакция след призива на Парламента и Съвета за незабавно освобождаване на всички политически затворници и задържаните по причина на убеждения и настоява, че лишаването от свобода на кубински дисиденти заради техните идеи и мирната им политическа дейност е в противоречие с Всеобщата декларация за правата на човека;

2.  решително осъжда незачитането от страна на кубинското правителство на най-основните хуманитарни нужди в случая със смъртта на г-н Орландо Сапата Тамайо в затвора; настоятелно призовава кубинското правителство да освободи безусловно всички политически затворници, включително задържаните и осъдени през 2003 г.; изразява дълбока загриженост относно здравословното състояние на лицата, които продължават да са задържани в кубински затвори; призовава кубинските органи да улеснят незабавния достъп до кубинските затвори за международните хуманитарни организации;

3.  изразява съжаление относно факта, че, въпреки прехвърлянето на властта от Фидел Кастро на колективно ръководство, оглавявано от неговия брат Раул Кастро, политическата, икономическата и обществената система в Куба остава по същество непроменена; подчертава важността на структурните икономически и обществени реформи за подобряване на условията на живот за кубинския народ и насърчава кубинското правителство да предприеме необходимите стъпки;

4.  отново призовава кубинското правителство да предостави на кубинския народ свобода на информация и изразяване, включително достъп до интернет;

5.  настоятелно призовава Съвета и Комисията да продължат да предприемат всички необходими действия, за да изискват освобождаването на политическите затворници и да гарантират, че незабавно се прекратява тормозът спрямо политически противници и защитници на правата на човека;

6.  настоятелно призовава институциите на ЕС да продължат диалога си с гражданското общество в Куба и да предложат подкрепата си за мирна промяна в Куба чрез инструменти на сътрудничеството за развитие, включително Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

7.  изисква кубинските власти да разрешат на членове на политическата опозиция, на активисти за правата на човека и на всички граждани да пътуват свободно в чужбина и да се връщат свободно в Куба;

8.  счита за задължително политическите и икономическите отношения - включително помощта за развитие - между ЕС и кубинските органи да бъдат обвързани с конкретни и проверими подобрения в положението на всички кубински граждани по отношение на правата на човека, като се започне с освобождаването на всички политически затворници и на задържаните поради причина на убеждения;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (EUROLAT) , кубинското правителство и Националното събрание на народната власт, както и на носителите на наградата "Сахаров" на Европейския парламент.

 

• [1]  Приети текстове, P6_TA(2006)0601.