Европейският парламент,

–   като взе предвид изявленията на Европейския съвет и на Комисията относно стратегията „ЕС 2020“,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да даде тласък на икономическия растеж и да създаде конкурентоспособност и работни места, като на свой ред растежът на БВП ще насърчи промишленото производство и ще създаде нова заетост,

Б.  като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ следва да послужи като конкретна програма за растеж и заетост с цел справяне с икономическата криза,

В.  като има предвид, че Лисабонската стратегия не даде очакваните резултати поради слаба структура на управлението, липса на отчетност и на истинска рамка на равнище ЕС, и поради наличието на сложни и многопосочни цели;

Г.  като има предвид, че настоящата икономическа и финансова криза в определени държави-членки се дължи на незачитането на правилата на Пакта за стабилност и растеж;

Д. като има предвид, че държавите-членки следва да подобрят икономическите си резултати чрез провеждане на структурни реформи, като намалят публичните разходи, дадат тласък на икономиката, предоставят повече възможности на МСП за развитие и като имат екологосъобразен подход, като се отчита, че това е най-добрият начин за подпомагане на икономическия растеж и осигуряване на работни места на гражданите;

Е.  като има предвид, че спекулативните операции, като например масовата търговия с кредитни суапове по гръцкия държавен дълг, във всеки един момент могат да бъдат насочени към други уязвими държави-членки (от еврозоната), като по този начин се създаде риск от неизпълнение след едно пълно пазарно доверие, което в други случаи не следва да съществува, и в крайна сметка като се изложи на неприемлив риск стабилността на еврото,

1.  приветства взетото от Съвета решение за обстойно споразумение с цел да се гарантира стабилността на еврото и да се въведе нов европейски механизъм за финансово стабилизиране, включващ широкообхватен пакет от мерки;

2.  приветства усилията, положени от държавите-членки за постигане на широко съгласие по отношение на Гърция; припомня, че оказването на помощ на Гърция под формата на заеми за достъп до финансиране е част от план, който може да проработи единствено ако Гърция ефективно модернизира административната и стопанската си структура в много кратък срок;

3.  настоятелно призовава Комисията бързо да информира Парламента относно своите предложения за спасителни планове, по-специално с оглед на факта, че ЕП е бюджетният орган на ЕС;

4.  изразява дълбоко безпокойство относно влошеното бюджетно положение на повечето държави-членки и възможните ефекти на повторяемост за други държави-членки, по-специално в еврозоната;

5.  поздравява онези държави-членки, които полагат солидни усилия да преодолеят своите проблеми с платежния баланс чрез радикални реформи и постигане на повече конкурентоспособност на националните си икономики на международните пазари;

6.  приветства широкообхватните планове на гръцкото правителство за модернизиране на държавата, преодоляване на структурната скованост, борба с корупцията, създаване на надеждна статистическа система, намаляване на бюджетния дефицит, увеличаване на ефикасността на системата за събиране на данъци и преглед на структурата на публичните разходи; настоява за постигането на резултати от страна на Гърция във възможно най-кратък срок;

7.  приветства предложението на Комисията относно „ЕС 2020“;

8.  подчертава, че неотдавнашните събития показват, че еврозоната се нуждае от по-смело икономическо управление, разработено в рамките на една средносрочна и дългосрочна стратегия на ЕС; подчертава, че инструментите на паричната политика трябва да отчитат социално-икономическото положение, за да бъдат успешни;

9.  подчертава също така, че механизмите на Договора за бюджетно и икономическо наблюдение не са достатъчни, като същото се отнася и за настоящата рамка за събиране на статистически данни; припомня, че паричната политика много разчита на тези механизми, за да функционира правилно; напомня, че без способността на ЕЦБ да се концентрира върху ценовата стабилност, социално-икономическото положение ще се влоши в средносрочен и дългосрочен план;

10. подчертава необходимостта много държави да въведат фискален ред и значително да намалят равнищата си на дефицит и задлъжнялост; изразява съгласието си със Съвета за осигуряване на фискална устойчивост и за силен икономически растеж във всички държави-членки и поради това се съгласява, че когато има основание за това, плановете за фискална консолидация и структурни реформи трябва да бъдат ускорени;

11. признава, че еврото е изложено на нарастващ риск, тъй като кризата с гръцкия дълг се разпространява в други страни; настоятелно призовава Комисията бързо да разработи предложенията, очертани неотдавна от Оли Рен, за укрепване на управлението на еврозоната в средносрочен и дългосрочен план с цел избягване на повторение на настоящата валутна криза;

12. настоятелно призовава за укрепване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, по-специално на съдържащите се в тях превантивни мерки, в случаите, когато средствата на партньорския натиск са най-силният наличен инструмент, с цел държавите-членки да спазват препоръките на Съвета; настоятелно призовава икономическото наблюдение, извършвано от Комисията, да има по-убеждаващ характер; счита, че следва да бъде проучена възможността за създаване на стимули за фискална консолидация;

13. подчертава, че решението относно спазването на Пакта за стабилност и растеж от страна на държавите-членки следва да бъде взето от Комисията, независимо от Съвета, за да бъдат изцяло зачетени принципите на Пакта; може да се предвиди създаването на постоянен финансов одит, основан на общи критерии, определени въз основа на предложението на Комисията;

14. настоятелно призовава Комисията да включи автоматичен механизъм за принудителни санкции (напр. „посочване и порицаване“, отнемане на правото на глас, намалени субсидии от структурните фондове и финансови санкции) в рамките на еврозоната, за да принуди държавите-членки да се придържат към правилата на Пакта за стабилност и растеж;

15. изразява дълбоката си загриженост относно устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план след финансовата и икономическата криза; припомня, че усилията, положени в рамките на Пакта за стабилност и растеж преди кризите, бяха до голяма степен насочени към посрещане на нарастващото демографско предизвикателство;

16. призовава Комисията да разгледа възможността за създаването на „Европейски валутен фонд“, който да допълва Пакта за стабилност и растеж при изпълнението на задачата му за наблюдение на бюджетните позиции на държавите-членки, да идентифицира възможни проблеми като неустойчиви публични финанси и възможни проблеми с платежния баланс, да предлага и прилага коригиращи действия, ако е необходимо, с подходящи механизми за санкции, и който да бъде в състояние да интервенира при предоставянето на заеми в случаи на проблеми с платежния баланс; приносът на държавите от еврозоната към този фонд ще бъде съобразен с размера на брутния им вътрешен продукт и ще се осъществява също чрез глоби в съответствие с прекомерната им задлъжнялост и дефицит; по принцип всяка държава-членка би могла да ползва от ЕВФ сума до размера на вложените от нея в миналото средства; заемите, отпуснати посредством този механизъм, ще бъдат подчинени на строги и специално съставени програми за реформи;

17. отправя искане към Комисията да представи макроикономическа оценка на въздействието на пакета с мерки за запазване на финансовата стабилност на Европейския съюз, както и съобщение относно практическата осъществимост, рисковете и предимствата на емитирането на еврооблигации;

18. изисква навременно прилагане на регламента относно агенциите за кредитен рейтинг; припомня, че над тях ще се упражнява надзор от Европейския орган за ценни книжа и пазари от момента на приемането на надзорния пакет; изисква от Европейската комисия да представи предложения за решаване на проблема с олигополната структура на рейтингите на държавен дълг;

19. счита, че намаляването на равнището на данъчни измами ще помогне за намаляване на публичните дефицити без увеличаване на данъците, като в същото време се запази нивото на социални разходи; изразява загриженост относно изкривяването, създадено на единния пазар в резултат на различните равнища на данъчни измами в държавите-членки; изисква от Комисията да изработи оценка на въздействието, за да анализира различните проблеми, предизвикани от избягването на данъци и „черната“ икономика във всички държави-членки;

20. настоятелно призовава Европейския съвет да адаптира своята стратегия „ЕС 2020“, като вземе предвид скорошните решения и да отложи приемането на стратегията за втората половина на годината; подчертава, че Европейския съвет следва да вземе предвид становището на ЕП, преди да бъде взето окончателно решение по изменения текст;

Необходимо укрепване на структурата на управление на „Европа 2020“

21. подчертава, че отвореният метод на координация се провали и следва да бъде заместен от обвързващи мерки; настоятелно призовава Европейската комисия да предложи икономическа стратегия за икономическо възстановяване, основана предимно на инструменти на ЕС, а не единствено на междуправителствени инициативи;

22. счита, че истинското икономическо управление предполага да се даде на Комисията същинска и по-голяма отговорност за управление, с възможност да използва съществуващите инструменти, както и новите, предоставени от Договора от Лисабон инструменти, като например членове 121, 122, 136, 172, 173 и 194, които възлагат на Комисията задачата да координира плановете и действията за реформи, както и да установява обща стратегия;

23. счита, че общите насоки на икономическата политика (ОНИП) и специфичните препоръки за отделните страни ще трябва да са достатъчно подробни, за да постигнат реален ефект; подчертава значението на укрепването на връзката между инструментите на Пакта за стабилност и растеж, макроикономическите инструменти и националните програми за реформа по „ЕС 2020“ чрез представянето им по съгласуван във времето начин, включително повече съпоставимост на националните бюджети по отношение на разходите в различните категории; държавите-членки трябва не само да са обмислили икономическите си политики като въпрос от общ интерес, но трябва и да ги координират по начин, по който те се обезсмислят взаимно; напомня за засилената роля на общите насоки на икономическата политика;

24. настоятелно призовава Европейския съвет и Комисията да установят подход на „моркова и тоягата“ и да използват механизмите за съблюдаване на изпълнението в рамките на член 136 от Договора, като икономически стимули (напр. допълнителни средства от ЕС) и санкции, целящи да подкрепят по-обхватно икономическо управление в ЕС и по-специфично и по-обхватно управление съгласно стратегията „ЕС 2020“;

25. счита, че правомощията на Евростат следва да бъдат увеличени, включително да й бъдат предоставени права за разследване; счита, че откритата и прозрачна статистическа информация следва да представлява предварително условие за достъп до структурните фондове; Комисията трябва да поеме отговорност за оценка на статистическите данни, за да реши дали дадена държава-членка спазва задълженията и оценките, чието изпълнение се изисква от нея;

26. призовава Комисията да приеме конструктивен компромис с Парламента, с цел да се постигне съгласие за едно-единствено четене относно новата надзорна рамка, което ще позволи новите Европейски надзорни органи да бъдат напълно оперативни на 1 януари 2011 г.; счита, наред с другото, че следва да се обърне внимание на ролята на пазарите на деривати и да се наложи временна забрана или ограничение върху определени видове операции, които застрашават правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея;

По-активна роля за Европейския парламент

27. очаква от Съвета и от Комисията да се консултират с Парламента относно общите насоки на икономическата политика; счита, че общите насоки на икономическата политика следва да се съсредоточат върху препоръки за политики във връзка с микро- и макроикономическите промени в Съюза като цяло и в отделните държави-членки и че трябва да се обърне специално внимание на структурните реформи за подкрепа на растежа в средносрочен и дългосрочен план;

28. припомня, че с Парламента трябва да се извърши съответната консултация относно насоките за заетостта; припомня, че Парламентът ще вземе своето решение относно насоките за заетостта едва след като счете за удовлетворителна рамката за управление и бюджетната рамка на стратегията „ЕС 2020“;

29. изразява съжаление относно факта, че с Парламента, като представител на европейските граждани, не беше извършена консултация относно показателите, които са основата на националната програма за реформа съгласно „ЕС 2020“; изисква от Съвета да отложи решението си и първо да се консултира с Парламента;

30. подчертава, че годишните препоръки и предупреждения на Комисията по отношение на политиките и във връзка със съблюдаването от държавите-членки на целите на „ЕС 2020“ следва да служат за основа за решенията на Европейския съвет; необходимо е с Европейския парламент да бъде извършена консултация относно тези доклади преди обсъжданията в Европейския съвет;

31. изисква допълнителна информация относно последствията на европейския механизъм за финансово стабилизиране, решение за който беше взето на извънредното заседание на Съвета по икономическите и финансовите въпроси на 9–10 май 2010 г. относно бюджета на ЕС;

32. изтъква значението на преразглеждането на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) за съблюдаването на заключенията на Европейския съвет от 15–16 декември 2005 г. и за привеждането й в съответствие с изискванията на Договора от Лисабон, за да се осигури финансиране за инициативите, очертани в стратегията „ЕС 2020“, както и за разнообразните инициативи и политически ангажименти, поети за периода на действие на настоящата и следващата МФР;

33. принципно приветства цялостната насока на проектобюджета за 2011 г., но е обезпокоен относно ограничените резерви по различните функции и относно това, че не се отразяват в достатъчна степен социалните и икономическите предизвикателства, така че Съюзът да се превърне в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, основана на знанието;

34. подчертава, че от гледна точка на бюджета не е възможно да се определят ясно финансовите последици на стратегията „ЕС 2020“ по отношение на конкретните бюджетни редове, които са обхванати от новите водещи инициативи; същевременно поема ангажимент да работи активно в тази насока още в рамките на бюджета за 2011 г., за да гарантира адекватно финансиране на стратегията „ЕС 2020“ на този етап;

35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.