Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Демократична република Конго, по-специално резолюцията си от 17 декември 2009 г., относно сексуалното насилие от страна на въоръжени групировки и постоянните нарушения на правата на човека в Демократична република Конго,

–   като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на Общото събрание на ООН от 10 декември 1984 г. и Декларация № 3318 на Общото събрание на ООН за защита на жените и децата при критични обстоятелства и въоръжени конфликти от 14 декември 1974 г., по-специално параграф 4, в който се призовава за ефективни мерки срещу преследването, изтезанията, унизителното отнасяне и насилието по отношение на жени и деца;

–   като взе предвид Резолюция № 1325 на Съвета за сигурност към ООН относно защитата и зачитането на сексуалните и човешките права на жените и децата, в която се подчертава, че всички държави носят отговорност за прекратяването на безнаказаността и за преследването по съдебен ред на носещите отговорност за извършването на престъпления срещу човечеството и на военни престъпления, включително на престъпления, характеризиращи се със сексуално или друг вид насилие срещу жени и деца,

–   като взе предвид закона за сексуалното насилие, приет от парламента на Демократична република Конго през 2006 г., който беше предназначен да ускори съдебните процедури за дела, свързани с изнасилвания, и да доведе до налагането на по-тежки наказания,

–   като взе предвид съвместното изявление на Руанда и Демократична република Конго, подписано в Найроби на 10 декември 2007 г., в подкрепа на намирането на всестранно решение по отношение на присъствието на въоръжени групи в Киву, които носят отговорност за извършването на сексуално насилие и други нарушения на правата на човека,

–   като има предвид изявлението на ръководителя на външната политика на ЕС Катрин Аштън и на члена на Европейската комисия, отговарящ за развитието, Андрис Пиебалгс, от 27 август 2010 г., в което се осъждат масовите изнасилвания в Демократична република Конго,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 23 август 2010 г. относно неотдавнашните масови изнасилвания на граждани, извършени от членове на въоръжени групировки в източната част на Демократична република Конго,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че в края на юли 2010 г. членове на въоръжени части са извършили нападения, в продължение на три нощи, срещу 13 изолирани села на около 20 километра от Гома, столица на Северно Киву,

Б.  като има предвид, че според изчисления на ООН по време на продължилите 3 дни нападения са били извършени над 500 изнасилвания,

В.  като има предвид, че тези масови изнасилвания са били извършени едва на 10 мили от базата на мироопазващите сили на ООН в Северно Киву,

Г.  като има предвид, че според информацията, предоставена от правозащитници, от началото на тази година Демократичният фронт за освобождението на Руанда и въоръжените части, състоящи се от руандийски хуту, прилагат целенасочена стратегия, която се изразява в разрастване на сексуалното насилие и в масово изгаряне на села, домове, училища и църкви,

Д. като има предвид, че изнасилванията изглежда се използват като способ за унижаването на жени пред очите на техните семейства и общности, като по този начин се сломява целостта, духа и сплотеността на тези общности,

Е.  като изразява дълбока загриженост по отношение на незадоволителните усилия за провеждане на обстойни разследвания на подобни престъпления, липсата на мерки за защита на свидетелите, жертвите и семействата на жертвите, липсата на информация за производствата и липсата на подходящи медицински грижи за жертвите,

Ж. като има предвид, че чрез изнасилванията въоръжените части имат за цел преди всичко да тероризират населението с цел да поемат контрола над областите в Киву, чрез които се получава основен достъп до главната мина за добив на каситерит,

З.  като има предвид, че мироопазващите сили на ООН докладваха за тези нарушения едва две седмици по-късно и че конгоанското правителство и въоръжени сили проявиха мудност при предотвратяването на тези беззакония,

И. като има предвид, че Руанда има ключова роля за намирането на решение на граничните конфликти,

Й. като има предвид, че бившият конгоански ръководител Jean-Pierre Bemba Gombo подлежи на съдебно производство в Международния наказателен съд във връзка с военни престъпления, включително изнасилвания,

1.  строго осъжда използването на изнасилванията като военно средство и припомня, че Международният наказателен съд, подобно на Демократична република Конго, разполага с правомощия по отношение на подобни действия;

2.  настоятелно призовава по-специално за предоставянето на информация и за идентифицирането, преследването и наказването на извършителите на сексуално насилие срещу жени, в съответствие с националното и международното наказателно право;

3.  призовава правителството на Демократична република Конго, в сътрудничество с международната общност, да продължи да полага усилия за борба срещу безнаказаността и своевременно да разследва последните нападения, като гарантира, че извършителите бъдат изправени пред съда;

4.  изразява загрижеността си относно факта, че мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) не е могла да използва своя мандат и правила за намеса, за да предостави защита срещу тези масови изнасилвания и други нарушения на правата на човека, извършени от членове на въоръжени движения в близост до база на нейните мироопазващи части;

5.  отбелязва своевременно издадените от генералния секретар на ООН указания за неговия специален представител по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, Margot Wallström, за координиране на реакцията на ООН и предприемане на последващи действия във връзка с инцидента в Демократична република Конго, с цел да се предотвратят в бъдеще подобни жестокости;

6.  призовава международната общност и по-специално ЕС и Африканския съюз да окажат пълна подкрепа за усилията на Демократична република Конго за премахване на всички видове сексуално насилие и за прекратяване на използването му като военно средство;

7.  изразява съжаление във връзка със зачестилите случаи на насилие срещу хуманитарни работници и отдава признание на извънредно трудната дейност, извършвана в страната при изключително несигурни условия от хуманитарни организации;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета на ЕС и Комисията, институциите на Африканския съюз, Южноафриканската общност за развитие и правителствата в региона на Големите езера в Африка, включително Демократична република Конго и Руанда.