Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1089 г., и по-специално член 21 от нея,

–   като взе предвид Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (подписана в Хага през 1993 г.) и Европейската конвенция от 25 януари 1996 г. за упражняване на правата на детето (ETS № 160),

–   като взе предвид резолюцията на Европейския парламент относно подобряването на законодателството и сътрудничеството между държавите-членки при осиновяването на деца (A4–0392/1996),

–   като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето (2007/2093 (INI)),

–   като взе предвид 115, параграф 5 от своя правилник,

A. като има предвид, че благоденствието на всяко дете е от първостепенно значение,

Б.  като има предвид, че държавите-членки на ЕС са подписали Конвенцията от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

В.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и Хагската конвенция описват семейството като основна група в обществото и като естествената среда, в която трябва да израсне детето и в която трябва да се полагат грижи за благоденствието на децата в по-голямата част от случаите, в качеството на първостепенен избор що се отнася до грижите, които следва да се полагат за децата,

Г.  като има предвид, че ако не е налице първичната грижа за децата от страна на семейството, осиновяването следва да бъде една от естествените вторични възможности за избор, като настаняването на детето в специализирани институции за полагане на грижи следва да бъде наистина последната възможност,

Д. като има предвид, че възгледите във всяка една държава-членка са различни по отношение на принципите, които следва да управляват осиновяването на деца, процедурите за осиновяване и правните последици от осиновяването,

Е.  като има предвид, че приемането на общи преразгледани принципи и практики по отношение на осиновяването на деца би помогнало за намаляване на затрудненията, причинени от различията в националните законодателства и същевременно за насърчаване интересите на децата, които биват осиновявани,

Ж. като има предвид, че в Европа проблемът с изоставените деца става все по-сериозен и неотложен и че за да се отговори на това предизвикателство е от съществено значение да се защити правото на детето да бъде осиновено, също така на международно равнище, за да се предотврати принудителното настаняване на децата в сиропиталища,

З.  като има предвид, че съществуват конвенции в сила относно закрилата на детето и родителската отговорност, а именно: Европейската конвенция от 1967 г. относно осиновяването на малолетни и непълнолетни лица, целяща сближаване на законодателствата на държавите-членки, когато осиновяването предполага преместването на дете от една държава в друга, и Конвенцията от 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

И. като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейската харта за основните права е вече придобива задължителен характер; съгласно член 24 "децата имат право на закрилата и на грижите, необходими за тяхното благоденствие". Освен това член 3 от Договора от Лисабон гласи, че " защитата на правата на детето" попада в целите на Съюза,

Й. като има предвид, че нарушаването на правата на децата, насилието срещу тях и трафика на деца с цел осиновяване, проституция, полагане на незаконен труд, насилствени бракове и просене по улиците или за всякакви други цели продължава да представлява проблем в ЕС,

К. като има предвид, че висшите интереси на децата са от първостепенно значение,

1.  призовава да се разгледа възможността за координиране на европейско равнище на политиките и стратегиите, свързани с инструмента за международно осиновяване, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето, Хагската конвенция за международното осиновяване и други международни стандарти, така че да се подобри подпомагането в областите на информационните услуги, на подготовката на международните осиновявания, на обработката на заявленията за международно осиновяване и на услугите след осиновяването, като се има предвид, че всички международни конвенции относно защитата на правата на детето признават правото на семейство и на закрила на сираците или на изоставените деца;

2.  счита, че осиновяването в страната на произход на детето или намирането на семейство чрез международно осиновяване следва да бъде осъществявано съгласно съответното национално законодателство и международните конвенции, както и че настаняването в институции следва да се използва единствено като временно решение; алтернативните грижи в семейна среда, като приемни семейства, биха могли също така да се вземат предвид;

3.  призовава настоятелно държавите-членки и Комисията, в сътрудничество с Хагската конференция, Съвета на Европа и организации за защита на правата на детето, да изготвят рамка за гарантиране на прозрачна и ефективна оценка на тенденциите по отношение на изоставените и осиновените деца, както и да координират своите действия в опитите за предотвратяване на трафика на деца;

4.  призовава настоятелно държавите-членки да обърнат особено внимание на деца със специални нужди, като например изискващите медицински грижи или страдащите от увреждания;

5.  признава, че рождените свидетелства, спомагат за предпазването на децата от нарушаване на техните права, произхождащо от съмнения във връзка с възрастта или самоличността; счита, че благонадеждна система на регистриране на ражданията може да предотврати незаконното осиновяване;

6.  призовава институциите на ЕС и държавите-членки да участват активно в борбата с незаконното осиновяване;

7.  призовава институциите на ЕС да играят по-активна роля в Хагската конференция, за да окажат натиск върху Конференцията да подобри, рационализира и улесни процедурите за международно осиновяване, като същевременно се ангажират със зачитането и защитата на правата на децата от трети страни;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския Съвет, на Съвета, на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите-членки.