Европейският парламент,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека и по-специално резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека(1) и от 14 януари 2009 г. относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС(2), както и резолюциите си от 16 март 2006 г. относно резултатите от преговорите относно Съвета по правата на човека и 62-рата сесия на Комисията на ООН по правата на човека(3), от 29 януари 2004 г. относно отношенията между Европейския съюз и ООН(4), от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН(5), от 29 септември 2005 г. относно резултатите от световната среща на високо равнище на ООН от 14–16 септември 2005 г.(6) и от 7 май 2009 г. относно Годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази област(7),

–   като взе предвид неотложните си резолюции относно правата на човека и демокрацията,

–   като взе предвид резолюция A/RES/60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

–   като взе предвид предишните редовни и извънредни сесии на Съвета на ООН по правата на човека, както и предишните кръгове на общия периодичен преглед (ОПП);

–   като взе предвид 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и единадесетия кръг от общия периодичен преглед (ОПП), който ще се проведе в периода 2-13 май 2011 г.,

–   като взе предвид прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който ще бъде извършен през 2011 г.,

–   като взе предвид институционалните промени, настъпили след влизането в сила на Договора от Лисабон, по-специално създаването на Европейската служба за външна дейност и на поста на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

–   като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейски съюз във вида, в който е изменен с Договора от Лисабон,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на универсалния характер на правата на човека е част от етичните и правните достижения на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост(8),

Б.  като има предвид, че Съветът на ООН по правата на човека е единствена по рода си платформа, специализирана по въпросите на всеобщите права на човека, и конкретен форум за разглеждане на правата на човека в рамките на системата на ООН; като има предвид, че на него е възложена важната задача и отговорност за укрепване на насърчаването, защитата и зачитането на правата на човека по света,

В. като има предвид, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека ще следва две линии, като статутът на организацията ще бъде обсъждан в Ню Йорк, а процедурите – в Женева; като има предвид в същото време, че всички международни участници трябва да работят за премахването на двойните стандарти и за избягване на селективност и политизиране при разглеждането на въпросите, свързани с правата на човека,

Г.  като има предвид, че въпросите за суверенитета и вътрешната юрисдикция не може да бъдат използвани и занапред, за да предпазват държавите от надзор върху техните резултати в областта на правата на човека,

Д. като има предвид, че Европейският съюз следва да действа като фактор в световен мащаб най-общо в контекста на ООН и по-специално в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, както и че един нов подход, въплътен в новата Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), следва да играе важна роля в подкрепа на усилията на Съюза за по-ефективни и по-видими действия, за да се отговори на световните предизвикателства и да се предприемат действия спрямо тях по един съгласуван, последователен и ефикасен начин,

Е.  като има предвид създаването на дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията в рамките на ЕСВД,

Ж. като има предвид, че делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент ще пътува до Женева по време на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, каквато беше практиката и в предишните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и за сесиите на неговия предшественик – Комисията на ООН по правата на човека,

1.  подчертава важността на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и особено процеса на преглед на Съвета на ООН по правата на човека, който предоставя уникална възможност за оценка на начина, по който съветът е изпълнил своя мандат, както и удобен повод за съвета да подобри методите си на работа, за да бъде по-ефикасен и систематичен в реакциите си спрямо нарушаването на правата на човека; приветства факта, че при прегледа на Съвета по правата на човека бяха ангажирани двама съвместно действащи посредници в процеса – Мароко и Лихтенщайн;

2.  приветства факта, че в програмата на 16-ата редовна сесия, наред с другото, са докладите относно „Правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства“ и относно „Насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в процеса на противодействие на тероризма“, както и пространни заседания относно правата на детето;

3.  приветства предложените през тази година специални докладчици по тези ключови въпроси и отбелязва докладите, които ще бъдат представени от специалните докладчици относно изтезанията и други видове жестоко нехуманно или унизително отношение или наказания, относно свободата на вероизповеданията и убежденията, относно положението на защитниците на правата на човека; призовава държавите-членки на ЕС да допринесат активно за тези разисквания;

4.  приветства новата дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията и подкрепя създаването на базирана в Брюксел работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM), която ще включва експерти по въпросите на правата на човека от всичките 27 държави-членки на ЕС, тъй като разположението на Брюксел е по-удобно за наблюдение на политиките на ЕС, и която ще помогне за организирането на многостранна работа във връзка с двустранната работа;

5.  подкрепя назначаването на специален представител на ЕС на високо равнище по въпросите на правата на човека и подчертава отново необходимостта от стратегии на държавите в областта на правата на човека и демокрацията;

6.  подчертава важността на това ЕС да отстоява общи позиции по въпросите, които ще бъдат обсъждани по време на 16-ата сесия, и приканва държавите-членки на ЕС да укрепят практиката на ЕС за изпращане на „едно послание, но с много гласове“, която даде добри резултати през последните години, например в инициативите на ЕС срещу смъртното наказание;

Работата на Съвета по правата на човека

7.  отново призовава държавите-членки на ЕС активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да обръща еднакво внимание на дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, увреждания, раса или етнически произход, възраст, сексуална ориентация, религия или убеждения;

8.  припомня важността на взаимозависимостта на гражданско-политическите и икономическите, социалните и културните права; изисква водоснабдяването и канализацията да бъдат разглеждани като основно право с цел подобряване на условията на живот на хората;

9.  изразява загриженост относно факта, че най-сериозната пречка за по-ефективно изпълнение на мандата от страна на Съвета на ООН по правата но човека е „политиката на групиране“, която често доминира, и нейното въздействие върху избора на държави и ситуации, към които да се насочи вниманието на Съвета на ООН по правата на човека; отново изразява становището, че способността на Съвета на ООН по правата на човека да предприеме ефективни действия по отношение на положението в отделни държави навременно и адекватно е от основно значение за неговия авторитет и доверието в него;

10. счита, че Съветът по правата но човека да има на разположение по-добри средства, за да предприема действия във връзка с хронични и изискващи спешна намеса ситуации, можи бе чрез разширяването на „набора от инструменти“ в областта на правата на човека, като използва експертни групи не само по време на сесиите, но и между тяхното провеждане, и като организира сесиите си и на други места освен в Женева; изразява съжаление, че в няколко случая Съветът на ООН по правата на човека не можа да предприеме спешно и навременно действия във връзка със сериозни ситуации на проблеми с правата на човека поради липсата на подходящи инструменти и подкрепя идеята за независими механизми за реагиране; активно настоява за създаването на специални механизми в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, за да се отговори незабавно на кризите във връзка с правата на човека, например в Либия, Тунис, Египет, Иран и Беларус;

11. приветства инициативата на САЩ за представяне на резолюция относно Иран; призовава държавите-членки на ЕС да подкрепят категорично създаването на специален механизъм по отношение на Иран; призовава върховния представител и ЕСВД да координират сътрудничеството между ЕС и Съединените щати по въпроси в областта на правата на човека от общ интерес, като ЕС следва да действа изцяло независимо, за да бъде ефективен и заслужаващ доверие;

12. приветства изпращането на мисия на високо равнище на ООН по правата на човека в Тунис от 27 януари до 2 февруари 2011 г. и категорично насърчава цялостното изпълнение на нейните препоръки; отново призовава за създаването на независима международна анкетна комисия, която да разследва всички твърдения за нарушаване на правата на човека, свързани със събитията след 17 декември 2010 г.;

13. подкрепя изпращането на мисия на службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Египет за оценка на цялостното положение с правата на човека след промяната в ръководството на страната;

14. приветства приемането с консенсус на резолюция относно положението с правата на човека в Либия по време на 15-ата специална сесия от 25 февруари, в която се осъждат грубите и систематични нарушения на правата на човека, извършвани в Либия, като посочва, че някои от тях може да представляват престъпления срещу човечеството, призовава изпращането на независима международна анкетна комисия в Либия, която да разследва всички твърдения за нарушаване на международното законодателство в областта на правата на човека в страната и препоръчва на Общото събрание да обсъди суспендирането на членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека; в тази връзка приветства приетото с единодушие решение от 1 март 2011 на Общото събрание на ООН да се суспендира членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека;

15. подкрепя откриването на регионално бюро на службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека в Средиземноморския регион;

16. приветства провеждането по инициатива на Нигерия и Съединените щати на 14-ата специална сесия относно положението с правата на човека в Кот д'Ивоар във връзка с приключването на президентските избори през 2010 г., която осъди нарушаването на човешките права и призова всички страни да зачитат изцяло правата на човека и основните свободи, както и принципите на правовата държава; отново заявява подкрепа за резултатите от изборите, признати от ООН, и призовава всички участници да признаят избора на Аласан Уатара за президент; подкрепя решението на Африканския съюз да се състави експертна група от държавни и правителствени ръководители, за да се намери мирно и постигнато в резултат на преговори решение за уреждане на следизборната криза в Кот д'Ивоар;

17. с оглед на докладите на специалните докладчици относно положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР) и относно положението с правата на човека в Мианмар/Бирма, отново призовава ЕС публично да подкрепи създаването на анкетни комисии на ООН за оценка на нарушенията на правата на човека в тези страни и за оценка на степента, в която тези нарушения представляват престъпления срещу човечеството; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на КНДР със специалния докладчик и изисква удължаване на мандата на специалния докладчик за Мианмар/Бирма;

18. настоятелно призовава ЕС проактивно да допринася и подкрепя, на предстоящата сесия на Съвета по правата на човека, приемането на резолюция във връзка с доклада за последващите действия на комисията от независими експерти до международната информационна мисия за конфликта в Газа, за да се гарантира отговорност за нарушенията на международното право и да се подкрепи сезирането на ОС и механизмите на международното правосъдие, в случай че Израел и Палестина не са изпълнили задължението си да проведат разследвания в съответствие с международните стандарти; призовава също заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност активно да следи за спазването на констатациите на „Последващи действия след доклада на международната информационна мисия относно инцидента с хуманитарната флотилия“, като осигурява спазването за принципите на отчетност и отговорност; настоява върху необходимостта от съгласуваност на всички равнища между политиката на ЕС в областта на правата на човека и външната дейност на ЕС; във връзка с това подчертава, че въпросите от областта на правата на човека трябва първо да бъдат обсъдени в рамките на Съвета за асоцииране ЕС–Израел; изразява особена загриженост поради факта, че заключенията на Съвета за асоцииране ЕС–Израел от 21 февруари 2011 г. не отразяват позицията на ЕС по този въпрос;

19. приветства изявленията на върховния комисар на ООН по правата на човека по време на първото й посещение в окупираните палестински територии и Израел, и по-специално категоричното й послание, че всички дейности, свързани със заселване, са незаконни и че „международните закони за правата на човека и международното хуманитарно право не подлежат на преговори“;

20. изразява съжаление, че въпреки че критериите за членство в Съвета на ООН по правата на човека, определени с Резолюция 60/251 на Общото събрание, предполагат пълно сътрудничество с органа, текущата практика на доброволни ангажименти е довела до много различни и незадоволителни резултати; по тази причина отново заявява, че всички членове следва да разполагат с ефективни постоянни покани за участие в специалните процедури, което да бъде минималното изискване за членство, в допълнение към солидната им репутация на участници, ангажирани с правата на човека; подчертава значението на една действително конкурентна среда в изборния процес; призовава за премахването на възможността регионалните групи да представят предварително изготвен списък на кандидати за членство в Съвета на ООН по правата на човека;

21. призовава държавите-членки на ЕС и ЕСВД да се ангажират активно в прегледа през 2011 г. на Съвета на ООН по правата на човека, за да се подсили спазването на неговия мандат; подчертава, че Съветът на ООН по правата на човека следва да бъде в по-голяма степен превантивен механизъм за ранно предупреждение и че за тази цел следва да се използва опитът от специалните процедури; подчертава отново необходимостта от прозрачен и всеобхватен процес на преглед, който да взема предвид становищата на НПО, гражданското общество и всички други заинтересовани лица; призовава ЕСВД да информира подкомисията по правата на човека на Европейския парламент за състоянието на прегледа;

22. отново изразява своята позиция, че прегледът следва да запази независимостта на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека и се противопоставя на всякакви опити за предоставяне на службата на същия статут, както на останалите агенции на ООН, тъй като това може да повлияе отрицателно на финансирането и съответно на независимостта; приветства скорошното назначаване на помощник генерален секретар на ООН по правата на човека, който ще ръководи офиса на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека в Ню Йорк; тази нова длъжност ще спомогне за укрепване на контактите, диалога и прозрачността между Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека; подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране за издръжката на регионалните офиси на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека, така че да могат да бъдат в състояние да продължат работата си по места;

23. настоява за запазването и укрепването на специалните процедури и за гарантирането на възможността Съветът на ООН по правата на човека да работи по специфични нарушения на правата на човека чрез резолюции и мандати по държави; подчертава значението на неделимостта на правата на човека, било то социални, икономически, културни, граждански или политически; отбелязва със загриженост относително ниската ефективност на механизма за внасяне на жалби, който е уникален универсален механизъм, ориентиран към потърпевшите, в сравнение с големия брой получени жалби; подчертава необходимостта да се разгледа този въпрос в рамките на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека;

Всеобщ периодичен преглед

24. признава добавената стойност на всеобщия периодичен преглед като споделен опит за всички правителства, при който всички държави членки на ООН се третират и контролират еднакво, независимо от факта, че трябва доброволно да приемат да бъдат подложени на прегледа и да предприемат последващи действия съобразно препоръките; припомня, че до декември 2011 г. всички държави членки на ООН ще са били подложени на преглед в рамките на този механизъм;

25. настоява, че е от съществено значение да се поддържа пространство за гражданското общество в Съвета по правата на човека с цел засилване на участието на гражданското общество в диалога, като се разкриват нови възможности за неправителствените организации (НПО) за влизане в диалог в рамките на определени държави;

26. подкрепя по-широкото участие на НПО във всеобщия периодичен преглед, като се допусне представянето на писмени препоръки за обсъждане от работната група и участие в нейните разисквания;

27. отбелязва възможността, която всеобщият периодичен преглед предлага на държавите, да се ангажират с изпълнението на своите задължения в областта на правата на човека и за последващи действия съобразно заключенията на структурите по договорите и специалните процедури;

28. потвърждава факта, че препоръките следва да бъдат ориентирани в по-голяма степен към резултатите и призовава за по-голямо участие на независимите експерти и националните институции по правата на човека във всеобщия периодичен преглед, за да се гарантира, че това е ефективен механизъм за последващи действия; счита, че в процеса на всеобщия периодичен преглед може да бъде внесен независим експертен опит чрез наблюдението от страна на експерти на процеса на прегледа и представянето на обобщение и анализ на всеобщия периодичен преглед при приемането на окончателния доклад;

29. изразява съжаление, че първият цикъл от прегледа на някои държави не оправда очакванията за прозрачен, неселективен и неконфронтационен процес; признава в това отношение ролята на държавите-членки на ЕС в опитите да се преодолее „блоковият манталитет“, насърчава държавите-членки на ЕС да предоставят техническа помощ за подпомагане на изпълнението на препоръките;

30. призовава държавите-членки на ЕС да продължат да участват в прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, за да гарантират, че няма разминаване между първия и втория цикъл на всеобщия периодичен преглед, както и че вторият цикъл е съсредоточен върху изпълнението и проследяването на препоръките; подкрепя становището, че държавите, подложени на всеобщия периодичен преглед следва да предоставят ясни отговори на всяка препоръка и срокове за изпълнението на препоръките на работната група; отбелязва, че представянето на междинен доклад за състоянието на изпълнението може да допринесе за този процес;

Специални процедури

31. отново заявява, че специалните процедури са залегнали в основата на механизмите на ООН относно правата на човека, както и че надеждността и ефективността на Съвета на ООН по правата на човека в областта на защитата на правата на човека се основава на сътрудничество със специалните процедури и тяхното пълно прилагане; подчертава във връзка с това, че укрепването на независимостта и взаимодействието на специалните процедури със Съвета е от основно значение;

32. осъжда опитите да се възпрепятства независимостта на специалните процедури чрез подчиняването им на контрол от страна на правителствата; подчертава, че всякакъв контрол би политизирал и понижил ефективността на системата;

33. отново заявява, че специалните процедури относно положението по държави са основен инструмент за подобряване на правата на човека по места; подчертава, че поради ключови елементи като тяхната периодичност и опита, на който се основават, мандатите по държави не могат да бъдат заменени от всеобщия периодичен преглед;

34. призовава държавите-членки на ЕС да защитават целостта и отчетността на Съвета на ООН по правата на човека в прегледа, като подкрепят създаването на механизъм за проследяване на изпълнението на препоръките от специалните процедури в допълнение към приемането на критерии за подбор и по-прозрачен процес на назначения, основан на подготовката, уменията, квалификацията и опита на кандидатите; подкрепя предложението на НПО за укрепване на капацитета за ранно предупреждение на специалните процедури чрез механизъм, който им дава възможност да задействат автоматично разглеждането на дадено положение от страна на Съвета на ООН по правата на човека;

Участие на ЕС

35. приветства участието на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

36. настоява ЕСВД, и по-конкретно делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повишат съгласуваността, видимостта и доверието в действията на ЕС в рамките на Съвета на ООН по правата на човека чрез по-нататъшно развитие на трансрегионалните контакти и сътрудничество и по-специално за лобиране сред умерените държави във всички групи;

37. във връзка с това отново изразява своята позиция по отношение на концепцията за „оклеветяване на религии“ и въпреки че признава необходимостта от цялостно решение на проблема с дискриминацията срещу религиозните малцинства, счита за нецелесъобразно включването на тази концепция в Протокола за допълващи стандарти относно расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и всички форми на дискриминация; приветства допълнителната проява, организирана от делегацията на ЕС в чест на 25-годишнината от създаването на мандата на специалния докладчик за свободата на религиозна принадлежност или убеждения; изисква от ЕС да работи съвместно с основните поддръжници на резолюцията относно оклеветяването, която ще бъде представена, за да се предложи алтернатива на тази резолюция;

38. отново изразява подкрепата си за активното участие на ЕС в работата на Съвета на ООН по правата на човека от неговото създаване досега, и по-точно чрез подкрепата от негова страна или съвместно с други участници на резолюции, оповестяването на изявления, участието в интерактивни диалози и дебати; признава ангажиментите, поети от ЕС за справяне с положението в отделни страни в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, и подчертава, че е важно тези ангажименти да бъдат неотклонно изпълнявани;

39. подкрепя съвместната инициатива на ЕС и групата на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн (GRULAC) за резолюция относно децата, които живеят и работят на улицата;

40. подкрепя трансрегионалната декларация относно правата на ЛГБТ, която ще бъде представена;

41. призовава държавите-членки на ЕС да направят всичко възможно за запазването на мандатите на всички специални процедури и призовава по-специално за подновяване на мандата на специалния докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека;

42. изразява съжаление, че като страничен ефект от усилията на ЕС за постигане на консенсус, често пъти изглежда, че Съюзът занижава своите амбиции, и счита, че ЕС следва много по-смело да предлага и/или подкрепя резолюциите по държави;

43. отбелязва със загриженост, че ЕС не беше в състояние да въздейства ефективно в рамките на цялостната система на ООН; подчертава необходимостта ЕС да даде приоритет на Съвета по правата на човека, да координира по-добре действията между държавите-членки и призовава Съвета да приеме насоки за улесняване на координацията и вземането на решения в този контекст, както и да се стреми към изграждането на коалиции/съюзи с основните регионални партньори и всички умерени държави в стремежа за преодоляване на логиката на разделяне на блокове в рамките на Съвета по правата на човека;

44. обръща внимание, че е важно от практическа гледна точка делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк да са по-големи и по-добре обезпечени; подчертава, че това, което се случва в Женева и Ню Йорк, трябва да бъде неразделна част от външната политика на ЕС, с акцент върху подобряването на вътрешната координация, и подчертава също така необходимостта от добро взаимодействие между действията на двустранно и многостранно равнище;

45. изразява съжаление поради факта, че резолюцията, внесена от ЕС в Общото събрание на ООН през септември 2010 г. с цел укрепване на неговия „статут“, така че да съответства на новите институционални разпоредби вследствие на Договора от Лисабон, беше отложена; този укрепен статут ще даде на ЕС възможност да бъде постоянно представляван от конкретно лице (председателя на Европейския съвет и/или заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност), да изразява единна позиция и ще повиши видимостта и влиянието на ЕС като фактор от световно значение; настоява, че е необходимо да се продължат усилията, полагани от „специалната работна група“ на ЕСВД в тясно сътрудничество с държавите-членки на ЕС за насърчаване на приемането на резолюцията;

46. оправомощава своята делегация на шестнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изрази безпокойството, изразено в настоящата резолюция; призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека относно своето посещение и счита, че е задължително да продължи да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;

47. отново призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на човека в собствената им вътрешна политика, за да се избегнат двойните стандарти и с оглед на текущия процес на присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като един евентуален провал в това отношение може да отслаби позицията на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека;

48. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 64-тото Общо събрание, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.

(1)       Приети текстове, P7_TA-PROV(2010)0036. (2)       Приети текстове, P6_TA(2009)0021. (3)       Приети текстове, P6_TA(2006)0097. (4)       Приети текстове, P5_TA(2004)0037. (5)       Приети текстове, P6_TA(2005)0237. (6)       Приети текстове, P6_TA(2005)0362. (7)       Приети текстове, P7_TA(2010)0489. (8)       Член 2, член 3, параграф 5.и член 6 от Договора за Европейския съюз.