ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (Женева, от 28 февруари до 25 март 2011 г.)
2.3.2011
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Marie-Christine Vergiat, Eva-Britt Svensson, Miguel Portas, Rui Tavares, Marisa Matias, Willy Meyer, Elie Hoarau от името на групата GUE/NGL
B7‑0164/2011
Резолюция на Европейския парламент относно 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (Женева, от 28 февруари до 25 март 2011 г.)
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека,
– като взе предвид неотложните си резолюции относно правата на човека и демокрацията,
– като взе предвид предстоящата 16-а сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която ще се състои от 28 февруари до 25 март 2011 г.,
– като взе предвид прегледа на Съвета на ООН по правата на човека, който трябва да бъде извършен през 2011 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че 60 години след приемането на Всеобщата декларация за правата на човека борбата срещу дискриминацията и за упражняването на всички права на човека – социални, икономически и културни, както и граждански и политически права – остава ежедневна битка,
Б. като има предвид, че ЕС и неговите държави-членки трябва да гарантират зачитането на правата на човека в своите собствени политики, за да могат да укрепят и направят достоверни позициите на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека,
В. като има предвид, че въпреки недостатъците си, Съветът на ООН по правата на човека е важна платформа за разискване на правата на човека и борбата срещу нарушенията на тези права,
Г. като има предвид, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека ще следва две линии – статута на организацията, който ще бъде обсъждан в Ню Йорк, и процедурите в Женева; като има предвид, че през годината ще се състоят редица инициативи и неформални срещи;
Д. като има предвид, че по време на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева ще бъде изпратена делегация на подкомисията по правата на човека на Европейския парламент, каквато беше практиката и в предишните години за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, а преди това и за сесиите на неговия предшественик – Комисията на ООН по правата на човека,
1. отново призовава държавите-членки на ЕС активно да се противопоставят на всеки опит за подкопаване на принципите за универсалност, неделимост и взаимозависимост на правата на човека и активно да насърчават Съвета на ООН по правата на човека да се бори по същия начин с дискриминацията на всякаква основа, включително въз основа на пол, раса, възраст, сексуална ориентация, политически или религиозни убеждения;
2. подчертава значението на третирането на въпросите за социалните, културните, гражданските и политическите права по равнопоставен начин; изтъква, че високият процент на безработица, увеличаването на бедността и социалното изключване, както и все по-трудният достъп до обществени услуги като здравеопазване, образование, жилищно настаняване, транспорт и култура на достъпна цена и влошаването на тяхното качество представляват значителни предизвикателства; подчертава, че приватизацията и либерализацията допринесоха за влошаването на достъпа до някои от тези права, че тази тенденция трябва да бъде обърната и че по-доброто разпределение на благата, адекватните заплати и качествената заетост са важни начини за разрешаването на тези проблеми; констатира също, че плановете за икономии, въведени в различните държави-членки на ЕС, само задълбочиха неравенствата;
3. подчертава, че държавите-членки на ООН следва да насърчават в по-голяма степен достъпа до природни и жизненоважни ресурси, достъпа до земя, както и хранителния суверенитет и продоволствената сигурност като инструмент за намаляване на бедността и безработицата;
4. подчертава факта, че политиките на Съюза в областта на миграцията, както и подкрепата за диктаторски режими под претекста за „добро управление“ и прилагането на ултралиберални политики на икономическо равнище подкопават правата на човека и самото доверие в Съюза в международен план; отново призовава държавите-членки на ЕС да гарантират спазването на правата на човека във вътрешните и външните си политики, тъй като в противен случай се отслабва позицията на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека и във всички останали международни форуми по правата на човека;
5. предупреждава за опасността от манипулиране на Съвета на ООН по правата на човека; подчертава значението на специфичните за отделните страни резолюции при разглеждането на тежки нарушения на правата на човека; подчертава колко е важно ситуацията, свързана с правата на човека, да бъде оценявана по обективен, прозрачен, неизбирателен, конструктивен и неконфронтационен начин, който се основава на достоверна информация и на интерактивен диалог и с еднакво обхващане и равно третиране на всички държави; призовава държавите-членки на ЕС да допринесат активно за прилагането на тези договорени принципи по отношение на Съвета на ООН по правата на човека;
6. отбелязва значението, което се отдава в рамките на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на настоящите бунтове в арабския свят и особено в Либия; подчертава отзвука от тези бунтове, включително в страните от Африка на юг от Сахара; призовава ЕС и държавите-членки да окажат подкрепа на тези народни движения, включително в Йемен, Йордания, Сирия, Бахрейн, Султаната Оман, Мароко и Алжир; осъжда репресиите, които съществуват в тези страни, както и всеки опит за намеса на трети държави в тях; противопоставя се на всяка военна намеса в Либия;
7. изразява съжаление, че положението в Хаити след земетресението не се подлага на задълбочен дебат, призовава ЕС и неговите държави-членки да повдигнат този въпрос на заседанието на Съвета на ООН по правата на човека, като поставят акцент върху необходимостта да се предостави оценка на изпратените в Хаити помощи и на реалното изпълнение на поощрявания от ООН план за възстановяване на страната; изразява загриженост във връзка с информацията, предоставена наскоро от неправителствените организации, която касае сексуалното насилие, на което са подложени жените в импровизираните лагери;
8. подчертава важността на дебата за Кот д'Ивоар, където положението изглежда се влошава с всеки изминал ден; призовава Съвета да сезира Съвета за сигурност, за да могат да бъдат предвидени допълнителни мерки с цел да се даде възможност за излизане от безизходното положение, което се заплаща все по-скъпо от населението на Кот д'Ивоар, включително от гледна точка на човешкия живот;
9. изразява съжаление, че препоръките от доклада Goldstone не са изпълнени от Европейския съюз; отново призовава държавите-членки на ЕС да работят за постигането на силна обща позиция на ЕС за последващите действия във връзка с доклада Goldstone, като търсят публично отговорност за предполагаемите престъпления и като призоват настоятелно Израел да проведе разследвания, които съответстват на международните стандарти за независимост, безпристрастност, прозрачност, бързина и ефективност, в съответствие с резолюция A/RES/64/10 на Общото събрание на ООН; счита, че тъй като в Близкия изток не може да съществува ефективен мирен процес без наличието на отговорност и справедливост, разследванията, започнати досега, не отговарят на тези изисквания; изисква от ЕС да включи последващите действия във връзка с доклада Goldstone в диалога си с Израел;
10. подчертава значението на въпроса за окупираните територии, който е включен в дневния ред на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека; силно насърчава делегацията на ЕС да осъди всички форми на колониализъм, по-конкретно в Палестина, но също така и в Западна Сахара;
11. отбелязва разискването за Ирак; призовава ЕС и неговите държави-членки да осъдят отново намесата на коалиционните сили в Ирак, да изискат незабавно изтегляне на всички чуждестранни сили от Ирак и следователно да осъдят всяка намеса, в миналото, настоящето или бъдещето, на чуждестранни сили във вътрешните работи на Ирак;
12. също така призовава ЕС и неговите държави-членки да заклеймят факта, че окупацията на Афганистан от НАТО влоши допълнително правата на човека в тази страна, и го приканва да отправи искане за изтеглянето на войските от нея; призовава Съвета на ООН по правата на човека да работи за създаването на анкетна комисия под егидата на ООН и за започването на съдебен процес за военните престъпления, жестокости и убийства на цивилни граждани, извършени в Ирак и Афганистан;
13. посочва, че състоянието на правата на човека в Иран продължава да се влошава; отбелязва, че репресиите срещу мирни демонстранти и дисиденти (включително студенти, представители на академичните среди, активисти за правата на жените, юристи, журналисти, блогъри, религиозни служители и защитници на правата на човека) е честа практика в тази страна; подчертава първостепенната роля, която международната общност трябва да играе за гарантирането на мира, и подчертава опасността от манипулиране на тази ситуация от някои сили с цел намеса;
14. настоява състоянието на правата на човека в Хондурас след държавния преврат да бъде подложено на ефективен мониторинг и да се направи всичко възможно за възстановяването на демокрацията и принципите на правовата държава в тази страна; призовава държавите-членки на ЕС да работят за острото осъждане на държавния преврат и да изискват виновните да бъдат подведени под съдебна отговорност; настоява също да се проведе разследване на опитите за държавен преврат в други страни от Латинска Америка (като Еквадор) и да се изясни отговорността на всеки, включително на трети държави;
15. призовава за нов мандат в Демократична република Конго и Колумбия, съобразен със спецификата на страните, предвид влошаващото се хуманитарно положение в тези страни и по-конкретно във връзка с изчезването на журналисти и защитници на правата на човека; подкрепя желанието на колумбийския народ за намирането по пътя на преговори на мирно политическо решение на въоръжения конфликт, което би дало възможност за изграждането на траен мир в страната;
16. подчертава, че международното право в областта на правата на човека гарантира равенството и недискриминацията, включително по отношение на сексуалната ориентация като въпрос от компетентността на индивидуалното право на личен живот, и че свободата на изразяване трябва да бъде гарантирана; поради тази причина изразява загриженост относно атаките срещу лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ), в частност в Уганда и Иран, но също така и в рамките на Европейския съюз;
17. призовава държавите-членки на ЕС приоритетно да работят за конкретни действия от страна на Съвета на ООН по правата на човека, с цел да се преустановят нарушенията на правата на човека, извършвани срещу цивилното население по време на войни и ожесточени конфликти, включително насилието, насочено конкретно срещу жени и деца, както и проблемът с децата войници;
18. подчертава, че е важно да се продължи работата по глобалните практики конкретно по отношение на тайното задържане в контекста на борбата с тероризма; призовава държавите-членки на ЕС да предприемат адекватни последващи действия във връзка със съществуващите доклади, в съответствие с предишните позиции на Европейския парламент по въпроса, по-специално неговите резолюции относно използването на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници;
19. изразява загриженост относно нарасналия брой действия от страна на държавните органи срещу защитници, активисти, организации и институции по правата на човека, както и срещу журналисти, в различна форма и степен по света;
20. подчертава необходимостта от прозрачен и всеобхватен преглед на Съвета на ООН по правата на човека, който взема под внимание позициите на неправителствените организации, гражданското общество и другите заинтересовани страни; подчертава, че прегледът на Съвета на ООН по правата на човека не бива да го възпрепятства да продължи съществената си работа по нарушенията на правата на човека;
21. изразява своето становище, че прегледът следва да запази независимостта на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, да съхрани и по възможност да укрепи специалните процедури, както и да гарантира възможността на Съвета на ООН по правата на човека да разглежда конкретни случаи на нарушения на правата на човека чрез резолюции и мандати по държави; подчертава значението на третирането на въпросите за социалните, културните, гражданските и политическите права по равнопоставен начин;
22. упълномощава делегацията на Европейския парламент за 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека да изкаже загрижеността, изразена в настоящата резолюция, призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека за своето посещение и счита за целесъобразно да продължава да изпраща делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека;
23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, генералния секретар на ООН, председателя на 64-тото Общо събрание, председателя на Съвета на ООН по правата на човека, Върховния комисар на ООН по правата на човека, както и на работната група на ЕС и ООН, създадена от комисията по външни работи.