Европейският парламент,

–   като взе предвид член 2 от ДЕС,

–   като взе предвид членове 18, 20, 21, 67, 77 и 80 от ДФЕС,

–   като взе предвид Шенгенската конвенция и Кодекса на шенгенските граници,

–   като взе предвид Директива 2004/38/EО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки,

–   като взе предвид член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид предложението за регламент относно създаването на механизъм за оценка с цел проверка на прилагане на достиженията на правото от Шенген (COM 2010/0624),

–   като взе предвид съобщението на Европейската комисия относно миграцията от 4 май 2011 г. (COM 2011/248/2),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 9 юни 2011 г.,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 юни 2011 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че създаването на Шенгенското пространство в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век беше един от най-големите успехи в европейската история, за който е характерно отсъствието на контрол на общите граници между участващите държави и въвеждането на свобода на движение в рамките на това пространство,

Б.  като има предвид, че беше създадена обща външна граница и бяха приложени различни компенсиращи мерки, а именно засилване на контрола на външните граници, укрепване на полицейското, митническото и съдебното сътрудничество, създаване на Шенгенската информационна система (ШИС) и обща визова политика,

В.  като има предвид, че премахването на контрола на вътрешните граници изисква държавите-членки да имат пълно взаимно доверие във способностите си изцяло да прилагат съпътстващите мерки, позволяващи премахването на подобен контрол,

Г.  като има предвид, че Шенгенското споразумение е крайъгълен камък в европейската интеграция и че Шенгенското пространство включва понастоящем, след няколко успешни разширявания, териториите на 25 европейски страни, които обхващат население от над 400 милиона души и територия с размер 4 312 099 км2,

Д. като има предвид, че Шенгенското пространство включва всички държави-членки, с изключение на Кипър, България, Румъния, Обединеното кралство и Ирландия. България и Румъния вече приключиха своята процедура за оценка, получиха положително становище от Европейския парламент и понастоящем очакват окончателното решение на Съвета. Обединеното кралство и Ирландия се намират в специално положение – те са сътрудничещи държави, които запазват вътрешните си граници поради отказа си от участие в достиженията на правото от Шенген, който те договориха при приемането на Договора от Амстердам, като впоследствие избраха да участват в съответните разпоредби относно полицейското и съдебното сътрудничество,

Е.  като има предвид, че Шенгенското пространство включва три страни, които не са държави-членки на ЕС: Исландия, Норвегия и Швейцария. очаква се Лихтенщайн да стане четвъртата асоциирана страна след заключенията на посещенията за оценка, които вече са в ход,

Ж. като има предвид, че сигурността на Шенгенското пространство зависи от строгостта и ефикасността, с които всяка държава-членка извършва контрола на външните си граници, както и от качеството и бързината, с които се обменя информация чрез ШИС. Недостатъчната солидност или неправилното функциониране на всеки един от тези елементи представлява риск за сигурността на Европейския съюз и ефикасността на Шенгенското пространство,

З.  като има предвид, че особено през миналата година имаше масово разселване на хора от няколко северноафрикански държави. Тези събития оказват все по-голям натиск върху системите за защита и прием на някои от държавите-членки на ЕС,

И. като има предвид, че върху системата от Шенген в последно време се оказва натиск, като някои държави-членки, изправени пред внезапния огромен приток на мигранти, обмислят повторно въвеждане на контрола на националните граници,

Й. като има предвид, че на 4 май 2011 г. Сесилия Малмстрьом, член на Комисията, отговарящ за вътрешните работи, представи няколко инициативи за по-структуриран, всеобхватен и бърз подход на ЕС към предизвикателствата и възможностите на миграцията, като отчете по-конкретно последните събития в региона на Средиземно море,

К. като има предвид, че в заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 юни 2011 г. се отправя искане към Комисията да представи предложение за предпазен механизъм, с цел да се отговори на изключителните обстоятелства, които биха могли да изложат на риск цялото функциониране на шенгенското сътрудничество, но без да се застрашава принципа на свободно движение на хора,

Л. като има предвид, че евентуалният механизъм следва да включва поредица от мерки, които да се прилагат постепенно, диференцирано и координирано, за да се окаже помощ на дадена държава-членка, подложена на силен натиск по външните си граници,

M. като има предвид, че като най-крайна мярка, в рамките на този механизъм, би могло да се въведе предпазна клауза, предоставяща възможност за извънредно повторно въвеждане на контрола на вътрешните граници в наистина критична ситуация, при която дадена държава-членка вече не е в състояние да изпълнява задълженията си съгласно правилата от Шенген. Тази мярка би могла да бъде предприета въз основа на уточнени обективни критерии и обща оценка, със строго ограничен обхват и срок на действие, като се отчита необходимостта от способност за реагиране при спешни случаи,

1.  признава, че свободното движение на хора в рамките на европейските граници е голямо постижение, всъщност, един от основните стълбове на ЕС, което не може по никакъв начин да се върне назад, а напротив – следва да се засили;

2.  признава спешната необходимост от по-силна обща политика за убежище и миграция, а именно от завършване на общата европейска система за убежище, предвидено да стане до 2012 г.;

3.  подчертава необходимостта от правилно и ефикасно управление на миграцията, от една страна, и укрепване на ефективен граничен контрол и връщане на незаконни мигранти, от друга страна, за да се разреши очакваният проблем с недостига на работна сила в много сектори;

4.  признава необходимостта от по-силна солидарност, при която не следва да оставяме само тези държави-членки, които се намират на външните ни граници и които са изправени пред най-големия приток на мигранти, да се справят с тези извънредни положения. На положението не може да се намери разрешение само на национално равнище, а то изисква мобилизация на всички държави-членки на равнище ЕС и използване на всички оперативни и финансови инструменти, с които ЕС разполага;

5.  признава, че държавите-членки продължават да носят отговорност за контролирането на собствените си външни граници;

6.  решително препоръчва да се укрепи управлението на Шенгенското пространство, с цел да се допринесе за гарантиране, че всяка държава-членка може ефективно да контролира своята част от външните граници на ЕС, за укрепване на взаимното доверие и за изграждане на доверие в ефективността на системата на ЕС за управление на миграцията;

7.  счита, че новият механизъм за оценка ще бъде част от отговора на този въпрос, като се стреми да засили свободното движение на хора и като наблюдава ефективно всеки опит за въвеждане на незаконен граничен контрол на вътрешните граници, както и като укрепва взаимното доверие и осигурява ефективен контрол на външните граници от страна на всяка държава-членка;

8.  припомня необходимостта от премахване на двойните стандарти в Шенгенското пространство, като се поставят високи изисквания за страните кандидатки, а държавите, които вече са част от Шенгенското пространство, се третират с голямо благоразположение;

9.  подчертава необходимостта от гарантиране на правилното изпълнение и прилагане на достиженията на правото от Шенген от страна на държавите-членки също така и след тяхното присъединяване. Това може да стане чрез укрепване на съществуващия механизъм за оценка, който следва да се превърне в система на ЕС, което ще позволява наблюдението и оценките да се извършват по по-ефективен и ефикасен начин. Това означава също така да се помага на един ранен етап на тези държави-членки, които са изправени пред определени проблеми при справянето с недостатъците си, като се разчита на практическата помощ от страна на агенциите на ЕС с компетентност в тези области;

10. счита, че ефективността на тази система се крие във възможността за налагане на санкции, в случай че недостатъците продължават да съществуват и биха застрашили общата сигурност на Шенгенското пространство;

11. припомня, че първата цел на тези санкции е възпиращото въздействие, което налага на държавите-членки да спазват Шенгенските правила и да защитават ефикасно външните граници, и успоредно с това гарантира, че се спазват основните права и достъпът до международна закрила на бежанците е съответстващ и подкрепящ;

12. предвижда, че с цел да се защити Шенгенското пространство и да се запази стабилността му, може да е необходимо да се предвиди възможност за временно повторно въвеждане на ограничен вътрешен граничен контрол при много изключителни обстоятелства, като крайна мярка и само със съгласието на институциите на ЕС и никога по едностранен начин;

13. призовава Комисията да засили ефективността на Шенгенското споразумение в европейски дух;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.