ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Либия
12.9.2011
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Kristiina Ojuland, Marielle De Sarnez, Niccolò Rinaldi, Edward McMillan-Scott, Sonia Alfano, Marietje Schaake, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Graham Watson от името на групата ALDE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0513/2011
B7‑0518/2011
Резолюция на Европейския парламент относно положението в Либия
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно Либия, по-специално своята резолюция от 10 март 2011 г., и своята препоръка от 20 януари 2011 г., в която се изброяват критичните условия относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия (2010/2268(INI)),
– като взе предвид неотдавнашните заключения на Съвета по външни работи и изявления относно Либия и Северна Африка на върховния представител Катрин Аштън,
– като взе предвид Парижката конференция, проведена на 1 септември 2011 г.,
– като взе предвид резолюции 1970/2011 от 26 февруари 2011 г. и 1973/2011 от 17 март 2011 г. на Съвета за сигурност на ООН с разрешение за прилагане на „всички необходими мерки” за защита на гражданското население,
– като взе предвид призивите от Арабската лига за намеса в защита на гражданското население на Либия и реакцията от страна на НАТО съвместно с някои арабски държави като Катар чрез въздушната кампания „Зората на Одисей“, започнала на 19 март 2011 г., която все още е в ход,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 1 март 2011 г., с която единодушно се прекратява временно членството на Либия в Съвета на ООН по правата на човека,
– като взе предвид Резолюция S-15/2 на Съвета на ООН по правата на човека, приета на 25 февруари 2011 г.,
– като взе предвид обявеното на 22 февруари 2011 г. временно прекратяване на преговорите по рамково споразумение между ЕС и Либия,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че след шест месеца бойни действия, които според оценките са довели до 50 000 жертви и до тревожни хуманитарни нужди и страдания, режимът на Кадафи падна и временно правителство, оглавявано от Националния преходен съвет (НПС), започна работа по изграждането на нова Либия;
Б. като има предвид, че на 1 септември в Париж се проведе среща на високо равнище „Приятели на Либия“, на която присъстваха приблизително 60 държави и международни организации и която имаше за цел да координира международните усилия за подпомагане на възстановяването на Либия;
В. като има предвид, че НПС ще трябва едновременно да откликва на най-неотложните хуманитарни нужди на населението на страната, да сложи край на насилието и да установи правова държава, както и да се заеме с изключително тежката задача по изграждане на нация и на функционираща демократична държава;
Г. като има предвид, че ръководената от НАТО въздушна кампания „Зората на Одисей“ ще продължава, докато това е необходимо за защита на гражданското население на Либия, съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (1970 и 1973);
Д. като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) издаде на 27 юни 2011 г. заповед за арест на Кадафи и двама от членовете на неговото семейство по обвинение в престъпления срещу човечеството, извършени след началото на народния бунт;
Е. като има предвид, че ЕС отмени замразяването на активите на 28 либийски образувания, включително петролни компании, на 1 септември 2011 г., за да предостави средства на временното правителство и на народа на Либия и да подпомогне възстановяването на функционирането на икономиката;
Ж. като има предвид, че ЕС предостави над 152 милиона евро хуманитарна помощ, а върховният представител/заместник-председател откри бюро на ЕС в Бенгази на 22 май 2011 г. за установяване на контакти с либийския Национален преходен съвет (НПС) и подпомагане на подготовката на Либия за следващия етап от прехода към демокрация;
1. изразява своята солидарност и подкрепа за революцията, водена от народа на Либия; решително подкрепя ангажиментите, поети от НПС, за изграждане на Либия на основата на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;
2. настоятелно призовава ЕС допълнително да увеличи хуманитарната помощ, за да отговори на новите нужди на населението на Либия, особено в Триполи и други най-засегнати градове, включително достъп до чиста вода, лекарства и медицински материали;
3. призовава върховния представител/заместник-председател да открие пълноправна делегация на ЕС в столицата на Либия възможно най-скоро и да продължи важната дейност, развивана от бюрото на ЕС в Бенгази, за да насърчи допълнително отношенията с НПС и да подпомогне новите либийски органи при удовлетворяването на най-неотложните нужди на народа на Либия; настоятелно призовава ЕС да предостави подкрепа по-специално за подпомагане на НПС в подготовката за изборните и конституционните процеси;
4. призовава държавите-членки на ЕС да поемат инициатива в Съвета за сигурност на ООН, за да се разреши освобождаването на замразените либийски активи и да се помогне на НПС; призовава държавите-членки по-конкретно да изпълнят ангажиментите, поети на Парижката конференция на 1 септември 2011 г., по време на която 60 държави обещаха да отпуснат 15 милиарда щатски долара;
5. заявява, че очаква НПС да изпълни отговорностите си и да осъществи ангажиментите, които е поел, за изграждане на толерантна, единна и демократична държава в Либия, като защитава универсалните права на човека на всички либийски граждани, както и на работниците мигранти и чужденците; ЕС очаква, че конституцията, установяваща нова демократична либийска държава, изцяло ще зачита универсалните права на човека, включително правата на жените;
6. приветства изявленията на НПС относно важността на националното помирение; в това отношение счита, че е важно да се изправят пред правосъдието отговорните за престъпленията срещу либийския народ, особено Кадафи и семейството му;
7. очаква либийските съдилища и процедури да гарантират цялостно спазване на международните стандарти за справедлив процес, включително прозрачност за международно наблюдение и изключване на смъртно наказание;
8. настоятелно призовава всички държави, особено съседите на Либия, да си сътрудничат с новите либийски органи и международното правосъдие, а именно МНС, за да се осигури изправянето пред съда на Кадафи и най-близките му съюзници; припомня, че например Нигер и Буркина Фасо са страни по МНС и следователно са задължени да сътрудничат на Съда и да предадат Кадафи и обвинените му роднини на МНС, ако те влязат на тяхна територия;
9. призовава всички военни сили на НПС да спазват международните хуманитарни норми при отношението си към военнопленници, а именно към остатъците от подкрепящите Кадафи сили и наемниците; настоятелно призовава НПС незабавно да освободи африканските работници мигранти и чернокожите либийци, задържани произволно, защото се счетени за подкрепящи Кадафи наемници, и да изправи пред независим съд онези, които са извършили престъпления; призовава НПС да защити правата на хиляди мигранти от района на Африка на юг от Сахара, които са обект на тормоз единствено поради цвета на кожата си, и да гарантира защитата и евакуацията на мигрантите, все още блокирани в центровете на МОМ, като в Себха или различни импровизирани лагери;
10. подчертава, че либийският народ извърши революцията и определя пътя напред; поради това ЕС, както и другите регионални участници, като Арабската лига и Африканския съюз, трябва да направят всичко възможно да помогнат на Либия да изгради демократични институции, да осигури разоръжаване, демобилизация, възстановяване и реформа на сектора на сигурността, включително професионални полицейски сили, да подготви свободни и честни избори, да изгради съдебната система и да осигури правова държава и отчетно управление; подчертава, че тъй като Организацията на обединените нации има да изпълнява незаменима роля в този процес, ЕП очаква всички международни участници да подкрепят ООН в това начинание;
11. изразява дълбоко съжаление, че ЕС не можа да отговори по активен и навременен начин на разрастващата се либийска криза, по-специално относно надвисналото унищожение и извършване на мащабни престъпления против човечеството в Бенгази; призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира, че в бъдеще ЕС ще може да поема международната си отговорност и е способен да отговаря на подобна остра заплаха;
12. призовава ЕС и международната общност да съдействат на НПС в усилията му за икономическо възстановяване, да помагат на НПС за реконструкцията на икономическата инфраструктура и да привличат чуждестранни инвестиции; подчертава, че колкото по-скоро се възстанови либийската икономика, по-специално чрез възобновяването на добива на нефт, толкова по-скоро НПС ще може да укрепи своята легитимност и да удовлетвори средносрочните и дългосрочните нужди на страната; призовава Съвета и Комисията да гарантират, че НПС получава изцяло ползите от приходите от продажба на нефт; настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС да гарантират, че националните стопански интереси няма да са в конфликт с подхода на ЕС към Либия;
13. подчертава, че дългосрочният ангажимент на ЕС по отношение на Либия и другите държави от региона на Средиземно море трябва да се основава на свободна търговия и инвестиции, като същевременно гарантира устойчиво развитие; призовава Комисията спешно да подпомогне Либия в бъдещото й присъединяване към СТО и да предостави необходимата техническа помощ;
14. в този контекст подчертава необходимостта от дългосрочен ангажимент на международната общност да подпомага НПС, а впоследствие и избраните му приемници, в усилията по възстановяването при съответно поискване и да извършва това по координиран и съгласуван начин, под ръководството на ООН и Контактната група; подчертава ролята, която може да изпълняват ЕИБ и ЕБВР при инвестирането в търговски и икономически проекти, особено с оглед стимулиране на растежа на либийските МСП;
15. настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да помогнат за презаселването на бежанците от страни, в които се водят войни, които се намират в лагери на границата между Тунис и Либия и не могат да се върнат по домовете си;
16. приветства разследването от страна на Обединеното кралство за проверка на твърденията, че британските тайни служби са споделяли информация с режима на Кадафи; призовава всички съответни държави-членки да последват този пример и да извършат независими разследвания относно твърденията за съучастие в изтезания на някои европейски тайни служби, които биха могли да са сътрудничили на режима на Кадафи в рамките на програмата на ЦРУ за извънредно предаване; призовава ЕС да разследва евентуалното съучастие на европейски дружества в нарушения на правата на човека чрез доставка на технологии за следене, създаване и управление на центрове за наблюдение, както и обучение на агенти от тайните служби;
17. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕСВД, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, парламентите и правителствата на държавите-членки, Националния преходен съвет на Либия, Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, Арабската лига и Африканския съюз.