Европейският парламент,

–   като взе предвид предходните си резолюции относно Евро-Средиземноморското сътрудничество,

–   като взе предвид своите резолюции относно положението на християнските общности,

–   като взе предвид Декларацията от Барселона от ноември 1995 г.,

–   като взе предвид неотдавнашните изявления на Европейския съвет и на върховния представител/заместник-председател по въпросите на външната политика и политиката на сигурност относно положението в Египет,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

–   като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

–   като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права, ратифициран от Египет през 1982 г.,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител, Catherine Ashton, относно насилието в Египет,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че на 9 октомври 25 души бяха убити и 320 ранени, след като египетски войници атакуваха демонстранти – коптски християни, които протестираха пред сградата на държавните медии в Кайро, Maspero, като изискваха временният орган, който управлява Египет, а именно Върховният съвет на въоръжените сили (ВСВС), да осигури необходимата сигурност за коптските общности след нападението върху църква в провинция Aswan на 30 септември;

Б.  като има предвид, че египетската християнска общност беше мишена на редица атаки със сериозни поражения, включително нападение върху църква в Александрия на 1 януари, при което бяха убити 23 души, опожаряване на три коптски църкви в Imbaba на 7 май, при което бяха убити 15 души и над 200 бяха ранени;

В.  като има предвид, че коптските християни се оплакват от повишена маргинализация, както и повишаване на сектантско напрежение, разпалвано от радикални ислямски групи като Salafis и Gama'a Islamiya;

Г.  като има предвид, че християните представляват близо 10% от 80 милионното население на Египет, като 93 000 са напуснали страната считано от месец март и броят им се очаква да достигне 200 000 до края на годината;

Д. като има предвид, че влошаващото се положение със сигурността в Египет доведе до нападения върху Посолството на Израел и насилственото експулсиране на посланика;

Е.  като има предвид, че нестабилността в страната може да доведе до повишаване на броя на нелегалните египетски имигранти, навлизащи в Европа;

1.  изразява сериозното си безпокойство по отношение на влошаващото се положение в Египет и осъжда най-строго всички онези, които насърчават враждебни действия;

2.  изтъква значението на Египет за стабилността в Близкия изток и остава все така извънредно загрижен относно възможността за радикализация на политическата среда в Египет и нейните последици за условията на живот на християните и други уязвими малцинства; подчертава значението на стабилността на Египет за сигурността на енергийните доставки към Европа и други региони по света;

3.  отбелязва, че армията, която е временният орган на управление до провеждането на избори, реагира по непропорционален начин по отношение на протестите в областта Maspero; призовава незабавно за независима разследваща комисия, която да проучи събитията, случили се на 9 октомври;

4.  призовава египетските органи на властта да удовлетворят стремежите на египетския народ посредством политически реформи; приканва всички заинтересовани страни да покажат въздържаност, да се включат в открит, справедлив и демократичен процес с оглед на предстоящите избори на 28 ноември;

5.  подкрепя виждането на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, че демокрацията не е просто възможността за гласуване и провеждане на избори, че европейската история илюстрира нуждата от изграждане на същинска демокрация, а не само фасада на такава, както и че предварителните условия за това са зачитането на правовата държава, свободата на изразяване, независимата съдебна система и безпристрастната администрация;

6.  призовава Европейската комисия да се намеси с цел защита на религиозните малцинства – в частност коптските християни – в Египет;

7.  счита, че процесът на преход трябва да бъде проведен в съответствие със задълженията на Египет спрямо международното право и международните му ангажименти, а именно мирното споразумение с Израел; подчертава, че отношенията на ЕС с Египет трябва да се базират сега и в бъдеще на споразумението за асоцииране; изтъква, че всяко нарушение от страна на Египет на неговите международни ангажименти ще доведе до последствия за отношенията му с Европейския съюз;

8.  изтъква правото на всички граждани на свободни и мирни демонстрации, при надлежна защита от страна на правоприлагащите органи, и осъжда опитите за ограничаване на свободния поток на информация, включително нападенията и методите на сплашване, насочени срещу журналисти и срещу защитници на правата на човека; изтъква, че демократичните стремежи на гражданите следва да бъдат посрещнати с диалог и политически реформи, при пълно зачитане на правата на човека и на основните свободи и посредством свободни и справедливи избори; призовава всички страни да се включат в конструктивен диалог за постигането на тази цел;

9.  счита, че укрепването на регионалната стабилност в Средиземноморието е от ключово значение за предотвратяване на миграционните потоци към Европа и призовава върховния представител да разработи пакет от мерки, целящ да предостави помощта на Европейския съюз за процесите на преход и преструктуриране (укрепване на демократичните институции, насърчаване на демократичното управление и социалната справедливост и подкрепа при подготовката и провеждането на свободни и справедливи избори), както и да съчетае европейската политика за съседство и Съюза за Средиземноморието, с оглед постигането на тези цели;

10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството и парламента на Египет, правителствата и парламентите на държавите-членки и Средиземноморските трети държави, които са страни към Съюза за Средиземноморието и председателя на Евро-средиземономорската парламентарна асамблея.