Европейският парламент,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 и 10 декември 2011 г.,

–   като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 9 декември 2011 г.,

–   като взе предвид пакета за икономическото управление и двете предложения на Комисията относно по-нататъшното укрепване на фискалната дисциплина(1),

–   като взе предвид актуалното състояние на преговорите по проекта за международно споразумение за засилен икономически съюз,

–   като взе предвид предложението, отправено от името на Парламента чрез неговите представители в специалната работна група,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

1.  изразява съмнения относно необходимостта от такова междуправителствено споразумение, повечето основни цели на което могат да бъдат постигнати по-добре и по-ефективно чрез правото на ЕС, за предприемане на решителни незабавни и устойчиви действия в отговор на настоящата финансова и икономическа криза и социалната криза в много държави – членки на ЕС; запазва при все това готовността си да работи за постигането на конструктивно решение;

2.  потвърждава, че подкрепя предложението, отправено към специалната работна група от членовете на Парламента, определени от Председателския съвет да представляват Парламента; изразява съжаление, че досега в проекта за международно споразумение от 10 януари 2012 г. не са отразени предложенията на Европейския парламент, отбелязва, че много държави членки подкрепят някои от неговите предложения и ще обмисли позицията си, след като получи окончателния проект, който се очаква на 18 януари 2012 г.;

3.  изразява дълбоко убеждение, че паричният съюз може да прерасне в истински икономически и фискален съюз единствено чрез прилагането на общностния метод; припомня, че ЕС е политически проект, основан на силни общи институции и спазването на общи правила;

4.  отново призовава за Съюз на стабилност и устойчив растеж; счита, че фискалната дисциплина, въпреки че е основа за устойчив растеж, няма да доведе сама по себе си до възстановяване, и че споразумението трябва да изпрати ясно послание, че европейските лидери ще предприемат еднакво енергични действия и на двата фронта, поради което настоява, че споразумението трябва да включва ангажимент на договарящите се страни за мерки, насърчаващи по-задълбочена конвергенция и по-голяма конкурентоспособност, както и предложения за погасителен фонд, облигации за финансиране на проекти, данък върху финансовите сделки в рамките на правото на ЕС и при същевременно гарантиране на фискална дисциплина - пътна карта за стабилизационни облигации;

5.  освен това по-специално настоява за следното:

–    новото споразумение недвусмислено изрично да приеме превъзходството на правото на ЕС спрямо разпоредбите в него;

–    всички мерки за изпълнение на споразумението да се вземат в съответствие със съответните процедури, предвидени в договорите за ЕС;

–    споразумението трябва да бъде в съответствие с правото на ЕС, по-специално по отношение на цифрите в Пакта за стабилност и растеж, а когато договарящите се страни желаят да се ангажират с цели, които се отклоняват от правото на ЕС, това трябва да става съобразно приложимите законови процедури на ЕС и не трябва да води до създаването на двойни стандарти;

–    демократичната отчетност трябва да се спазва посредством укрепване на парламентарното участие във всички аспекти на европейската икономическа координация и управление;

–    сътрудничеството между националните парламенти и Европейския парламент трябва да се осъществява в рамките на договорите за ЕС, в съответствие с член 9 от Протокол № 1 към Договора;

–    новото споразумение трябва да включва, в правно обвързваща форма, ангажимент на договарящите се страни да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че споразумението ще бъдат интегрирано по същество в срок до пет години в Договора;

6.  запазва правото да използва всички политически и правни инструменти, с които разполага, за да защитава правото на ЕС и ролята на институциите на ЕС, особено когато елементи на окончателното споразумение са несъвместими с правото на ЕС;

7.  подчертава, че същите институционални, правни и политически аспекти възникват във връзка с други многостранни споразумения, отнасящи се до финансовата криза, като например Европейския механизъм за стабилност, поради което изисква да бъде включен по същия начин, както в настоящото международно споразумение;

8.  припомня на Комисията, че е длъжна да упражнява изцяло институционалната си роля на пазител на Договорите;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на държавните и правителствени ръководители, председателя на Съвета, председателя на Еврогрупата, Комисията и Европейската централна банка.

(1) Регламент за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите-членки (COM(2011) 819 окончателен) и Регламент относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове (COM (2011) 821 окончателен).