Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Иран,

–   като взе предвид доклада на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 8 ноември 2011 г. относно изпълнението на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и съответните разпоредби на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Иран,

–   като взе предвид изявлението, отправено от генералния директор на МААЕ Юкия Амано към Управителния съвет на 17 ноември 2011 г., в което се посочва, че той изразява „загриженост по отношение на вероятността от военно измерение на ядрената програма на Иран“ и че доказателства сочат, че Иран разработва „ядрени взривни устройства“,

–   като взе предвид резолюцията, приета от Управителния съвет на МААЕ на 18 ноември 2011 г.,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС от 21 септември 2011 г. от името на E3+3,

–   като взе предвид писмото на върховния представител на ЕС от 21 октомври 2011 г. до д-р Саид Джалили, главен преговарящ по ядрената програма на Иран,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 14 ноември 2011 г.,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС от 18 ноември 2011 г. относно резолюцията на Управителния съвет на МААЕ,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител на ЕС от 29 ноември 2011 г. относно нападението и ограбването на посолството на Обединеното кралство в Техеран,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 1 декември 2011 г.,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 9 декември 2011 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно Иран от 23 януари 2012 г.,

–   като взе предвид факта, че Иран е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и в това си качество се е отказал завинаги от придобиването на ядрени оръжия и е правно обвързан да декларира и да подчинява всичките си ядрени дейности, включително ядрения материал, на предпазните мерки на МААЕ,

–   като взе предвид факта, че прекратяването на обогатяването на уран и другите изисквания са последователно потвърдени в шест резолюции на Съвета на сигурност на ООН (1696, 1737, 1747, 1803, 1835 и 1929) като условие за възстановяване на правата на Иран по Договора за неразпространение на ядреното оръжие,

–   като взе предвид Резолюция 1929 (2010) на Съвета на сигурност на ООН, която въвежда нови ограничителни мерки срещу Иран и му налага четвърти кръг от санкции във връзка с неговата ядрена програма,

–   като взе предвид допълнителните санкции върху Иран, обявени от Обединеното кралство, САЩ, Южна Корея и Канада след доклада на МААЕ,

–   като взе предвид гласуването в иранския парламент от 27 ноември 2011 г. за понижаване на категорията на дипломатическите му отношения с Обединеното кралство,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че ядрената програма на Иран се пазеше в тайна, което с времето подкопа доверието в твърденията на Иран, че програмата преследва единствено мирни цели;

Б.  като има предвид, че Иран все още трябва да изпълни задълженията си съгласно всички релевантни резолюции на Съвета за сигурност на ООН, последната от които е Резолюция № 1929 (2010 г.), и всички изисквания на Управителния съвет на МААЕ, в които се посочва предоставянето на пълен и безусловен достъп на Агенцията до всички обекти, съоръжения, лица и документи, които биха позволили действителна инспекция на целите на Иран в областта на ядрената енергия и биха дали възможност на МААЕ да изпълни ролята си на пазител, що се отнася до ядрените въпроси;

В.  като има предвид, че Иран продължава да нарушава членове II и III от Договора за неразпространение на ядреното оръжие;

Г.  като има предвид, че някои от политиките на иранското правителство представляват заплаха за стабилността и мира в региона;

Д. като има предвид, че МААЕ потвърди, че през 2007 г. Иран е получил от лица в Пакистан инструкции относно начина на по-нататъшното обогатяване на уран в метали, използвани за бойни глави, и като има предвид, че в приложението към доклада на МААЕ се посочва, че на Иран е била дадена информация за проектиране на ядрено взривно устройство;

Е.  като има предвид, че на 27 декември 2011 г. иранският вицепрезидент Реза Рахими заплаши да използва военна сила с цел затваряне на протока Хормуз, ако бъдат наложени санкции върху износа на петрол на Иран; като има предвид, че е налице по-нататъшно разполагане на европейски и американски военноморски сили, за да се противодейства на тази заплаха, и че военният статус вече е достигнал „повишена готовност“ в целия регион;

Ж. като има предвид, че Иран отказа да присъства на заседанието на МААЕ от 21 ноември 2011 г. в знак на протест срещу доклада на МААЕ;

З.  като има предвид, че в доклада на МААЕ от 8 ноември 2011 г. се посочва, че Иран продължава да извършва следните дейности: дейности в ядрените съоръжения, които са в противоречие с резолюциите на Управителния съвет на МААЕ; дейности, свързани с обогатяване на уран – в нарушение на резолюциите на МААЕ – включително изграждане на много увеличен брой на центрофужни каскади на различни места и повишаване на процента на обогатяване на 20 %, недекларирана работа по проекти, свързани с тежка вода – в противоречие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на МААЕ, работа по конверсия на уран и производство на гориво (в нарушение на резолюции на МААЕ), неприлагане на Допълнителния протокол на МААЕ, който позволява на Агенцията да установи отсъствието на недеклариран ядрен материал, и неизпълнение на искането на МААЕ за нова информация за дейности по обогатяване и друго развитие, свързано с ядрена енергия;

И. като има предвид, че в доклада на МААЕ и приложението към него се заключава, че има достоверна информация, съгласно която Иран все още се стреми да разработи ядрено взривно устройство и да милитаризира ядрената си програма, включително да разработи ядрени бойни глави за ракетите си; като има предвид, че Иран е започнал обогатяване на уран до 20 % в разположеното дълбоко под земята съоръжение във Фордо, недалеч от Ком;

Й. като има предвид, че на 5 януари 2012 г. г. турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу предаде покана от върховния представител на ЕС към Иран за възобновяване на ядрените преговори с групата P5+1; като има предвид, че по време на посещението на турския министър на външните работи иранският външен министър Али Акбар Салехи заяви, че Иран е готов да възобнови преговорите;

К. като има предвид, че на 9 януари 2012 г. г-н Амир Хекмати, американски гражданин, обвинен в шпионаж в полза на ЦРУ, беше осъден в Иран на смърт за „сътрудничество с враждебно правителство“; като има предвид, че г-н Хекмати не получи справедлив процес и беше задържан, без достъп до семейството му, адвокат и консулска помощ;

1.  отново заявява, че рисковете от разпространение на ядрено оръжие във връзка с иранската ядрена програма остават източник на сериозна загриженост в ЕС, и изразява сериозна загриженост относно изявлението в доклада на МААЕ, според което надеждна информация „показва, че Иран е провел дейности, свързани с разработването на ядрено взривно устройство“; изразява загриженост относно разработването на ядрена военна технология в Иран, включително на ядрени бойни глави за ракетите му; осъжда решението на иранското правителство да започне операции за обогатяване на уран в съоръжението си във Фордо;

2.  приветства решението на Съвета от 23 януари 2012 г. да увеличи съществуващите санкции върху Иран, включително да въведе забрана върху вноса на ирански суров петрол и петролни продукти и да замрази активите на Иранската централна банка в ЕС; отбелязва, че ще бъде въведено поетапно ембарго на иранския износ на суров петрол за ЕС и че сключените вече договори могат да бъдат изпълнени до 1 юли 2012 г.; призовава Съвета да вземе решение относно мерките, необходими, за да се компенсират последиците от ембаргото за различните държави – членки на ЕС; призовава ЕС да проведе разговори с държави, като например Китай, Южна Корея, Индия и Япония, за да не се противопоставят на санкциите;

3.  подкрепя ангажимента на Съвета да работи за постигане на дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с подхода с двойна насоченост и целта на ЕС да постигне цялостно и дългосрочно уреждане на въпроса; призовава иранските органи да дадат положителен отговор на предложението за преговори по същество, съдържащо се в писмо на върховния представител на ЕС от 21 октомври 2011 г., като ясно демонстрира готовността си да се ангажира с мерки за изграждане на доверие и да се включи в съдържателни преговори, без да поставя предварителни условия, с цел действително преодоляване на съществуващите опасения по отношение на ядрения въпрос; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да подчертае пред иранците, че не може да има допълнителни закъснения при подновяването на тези преговори и че всяко изчакване, без отстъпки, само ще отслаби усилията за постигане на дипломатическо решение;

4.  приветства решенията, взети от САЩ, Обединеното кралство, Южна Корея и Канада, за налагане на нови целеви санкции върху Иран в светлината на доклада на МААЕ; категорично осъжда нападението на посолството на Обединеното кралство в Техеран, извършено от демонстранти на 29 ноември 2011 г.; призовава иранското правителство да изпълни своите международни задължения, включително съгласно Виенската конвенция, за защита на дипломати и посолства;

5.  призовава Комисията, Съвета и държавите – членки на ЕС, да направят оценка на търговските отношения с Иран – извън санкциите – и да въведат допълнителен контрол и разрешения, за да предотвратят износа на технологии с двойна употреба, които могат да бъдат използвани за ядрената му програма и недемократични мерки;

6.  подновява призива си към иранските органи да изпълняват задълженията на Иран по Договора за неразпространение на ядрено оръжие; призовава настойчиво Техеран да ратифицира и прилага Допълнителния протокол към Споразумението за предпазни мерки; осъжда факта, че Иран продължава да отказва да пълно сътрудничи на МААЕ, като възпрепятства работата на МААЕ, не осигурява пълен и безусловен достъп до ключови ядрени съоръжения и възразява срещу назначаването на инспектори;

7.  признава, че диалогът и сътрудничеството с Турция може да бъде важен фактор за постигане на разрешение; призовава турските органи да следват европейския подход към иранската ядрена програма;

8.  решително осъжда иранската заплаха от военно затваряне на протока Хормуз; настоятелно призовава иранските органи да не блокират протока Хормуз; счита, че подобно действие може да доведе до регионален конфликт и да предизвика ответни мерки от страна на САЩ и други държави; призовава за спешно свикване на заседание на Военния комитет на Европейския съюз (EUMC) и на Комитета по политика и сигурност (КПС), за да се подготви отговор от страна на ЕС във връзка с иранската заплаха;

9.  изразява загриженост от досегашния отказ на Русия да позволи сезиране на Съвета за сигурност на ООН по повод на Иран с цел налагане на допълнителни санкции от страна на ООН и изразява надежда, че руската позиция ще бъде преразгледана в светлината на доклада на МААЕ; призовава Русия да прекрати помощта за иранската ядрена програма, докато Иран започне да спазва напълно задълженията си съгласно съответните резолюции на ООН;

10. решително осъжда смъртната присъда, издадена срещу г-н Амир Хекмати; призовава иранските органи за отмяна на смъртната присъда и за осигуряване на справедлив процес на г-н Хекмати, с достъп до семейството му, адвоката му и швейцарската организация, обявила се в негова защита;

11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на правителството и парламента на Турция, на правителството и парламента на Руската федерация, на генералния директор на МААЕ, на генералния секретар на ООН и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.