Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Шри Ланка от 18 май 2000 г., 14 март 2002 г., 20 ноември 2003 г. и 18 май 2006 г., резолюцията си от 13 януари 2005 г. относно помощта, предоставена от ЕС след бедствието, предизвикано от вълните цунами, и резолюцията си от 5 февруари 2009 г. относно положението в Шри Ланка,

–   като взе предвид отворените писма на члена на Европейската комисия, отговарящ за външните отношения, от 16 юни 2009 г. и 21 септември 2009 г. относно положението в Шри Ланка,

–   като взе предвид декларацията на председателството на Европейския съюз от 4 септември 2009 г. относно присъдата срещу шриланкийския журналист J.S.Tissainayagam,

–   като взе предвид решението на Съвета относно Шри Ланка от 18 май 2009 г.,

–   като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A. като има предвид, че са възвърнати всички територии в северната част на Шри Ланка, които преди са били под контрола на "Тигрите за освобождение на Тамил Илам" (LTTE),

Б.  като има предвид, че продължилият 25 години конфликт, завършил с разгрома на LTTE през 2009 г., е довел до смъртта на над 90 000 души,

В.  като има предвид, че след края на конфликта над 250 000 души от тамилската етническа общност са задържани в лагери за разпределение и презаселване, в които будят сериозна загриженост проблемите, свързани с пренаселеността, недостатъчния достъп до чиста вода, санитарните условия и медицинските грижи, и задържаните не могат да се движат свободно,

Г.  като има предвид, че правителството на Шри Ланка отказва да даде на хуманитарните и правозащитните организации необходимия достъп до лагерите,

Д. като има предвид, че международната общност трябва да продължи да предоставя хуманитарна помощ, включително обучен персонал,

Е.  като има предвид, че е необходимо правителството на Шри Ланка да покаже щедрост и проактивност по отношение на проблемите и интересите на своите граждани от тамилската етническа общност и да приложи, изцяло и без забавяне, 13-тата поправка на конституцията на Шри Ланка, както и нови съществени мерки за децентрализация, така че и населението от тамилската етническа общност да гледа на разгрома на LTTE като на освобождение,

Ж. като има предвид, че е малко вероятно да се подобри положението с правата на човека без участието на постоянни международни наблюдатели, по-специално от организации като Международния комитет на Червения кръст,

З.  като има предвид, че голям брой журналисти, отразяващи конфликта и положението в Шри Ланка след края на конфликта, са били жертва на актове на насилие и заплахи,

И. като има предвид, че възстановяването на икономиката на Шри Ланка ще зависи в голяма степен от преките чуждестранни инвестиции, както и от продължаването на предоставяне на помощ от страна на ЕС,

Й. като има предвид, че съществуват обширни райони от предишните зони на конфликт, в които има изоставени противопехотни мини и други взривни военни остатъци,

1.  изразява дълбоко съжаление поради факта, че все още над 250 000 души са задържани в лагери и призовава правителството на Шри Ланка, с оглед на задължението му да защитава всички лица, попадащи под неговата юрисдикция, да предприеме всички необходими действия за организиране на бързото завръщане по домовете на задържаните лица, както и за неотложно предоставяне на хуманитарна помощ за тези лица; подчертава необходимостта да се даде на Международния комитет на Червения кръст главна роля в този процес;

2.  призовава органите на Шри Ланка да предоставят на хуманитарните организации свободен достъп до лагерите, с оглед предоставяне на необходимата хуманитарна помощ на задържаните, по-специално във връзка с предстоящото настъпване на сезона на мусонните дъждове в северната част на страната;

3.  настоятелно призовава световната общественост да продължи да предоставя хуманитарна подкрепа, за да допринесе за траен мир, и приканва международните донори да обвържат икономическата подкрепа за лагерите с ангажимента за презаселване и да приложат програма с определен срок за предоставянето на помощ за лагерите;

4.  призовава всички тамилски лидери да се ангажират в полза на политическо решение и да се откажат завинаги от тероризма и насилието;

5.  настоява, че правителството на Шри Ланка има задължение да прилага международните норми в областта на правата на човека по отношение на съдебните производства срещу членове на LTTE;

6.  отчита развитието от страна на Шри Ланка на Национален план за действие за насърчаването на правата на човека (NHRAP);

7.  призовава правителството на Шри Ланка да изпълни бързо планове за помирение и регионално самоуправление, съобразно конституцията на страната;

8.  призовава правителството на Шри Ланка да сложи край на налаганите на медиите ограничения по силата на законодателството в областта на борбата срещу тероризма и да допусне свобода на пресата, призовава го, след края на конфликта, да преразгледа законодателството си в областта на борбата срещу тероризма и го приканва настоятелно да гарантира пълни, открити и прозрачни разследвания на всички предполагаеми нарушения на свободата на медиите;

9.  настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да обърне допълнително и по-задълбочено внимание на обезвреждането на противопехотните мини, наличието на които представлява сериозна пречка пред възстановяването и икономическото съживяване, като го призовава, във връзка с това, да предприеме присъединяване към Договора от Отава (Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване) като много положителна стъпка, и настоятелно призовава Комисията, в частност, да допринесат за допълнителната подкрепа за спешни действия в областта на мините в Шри Ланка;

10. приветства въвеждането на Закона за предоставяне на помощ и защита на жертвите и свидетелите, който понастоящем е на етап второ четене в Парламента на Шри Ланка;

11. отчита мирното провеждане на местните избори в северната част на Шри Ланка;

12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, генералния секретар на ООН, генералния секретар на Общността на нациите, Международния комитет на Червения кръст, Human Rights Watch, Международната кампания за забрана на противопехотните мини, правителството на Шри Ланка и всички други страни-членки на Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество (SAARC).