Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1089 г., и по-специално член 21 от нея,

–   като взе предвид Европейската конвенция за осиновяването на деца, подписана през 1967 г.,

–   като взе предвид Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (подписана в Хага на 29 май 1993 г.) и Европейската конвенция от 25 януари 1996 г. за упражняване на правата на детето (ETS № 160),

–   като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 3, параграфи 3 и 5 от Договора за ЕС,

–   като взе предвид своята резолюция относно подобряване на законодателството и сътрудничеството между държавите-членки относно осиновяването на малолетни и непълнолетни лица (A4-0392/1996)(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г.: "Към европейска стратегия за правата на детето" (2007/2093(INI))(2),

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A. като има предвид, че хуманното отношение към всяко едно дете и защитата на висшите интереси на децата са от изключително значение и че защитата на правата на децата е цел, която Европейският съюз си е поставил,

Б.  като има предвид, че в сферата на осиновяването компетентността се упражнява от държавите-членки, които прилагат съответните процедури с оглед висшите интереси на детето,

В.  като има предвид, че съществуват конвенции в сила, които разглеждат въпросите за закрилата на детето и родителската отговорност, по-специално Европейската конвенция за осиновяването на деца от 1967 г., която се стреми към сближаване на законодателствата на държавите-членки в случаи, при които осиновяването налага преместването на детето от една държава в друга, както и Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване (Хагската конвенция),

Г.  като има предвид, че всички държави-членки на ЕС са подписали Хагската конвенция,

Д. като има предвид, че в резултат на Хагската конвенция е постигнат значителен напредък,

Е.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и Хагската конвенция описват семейството като основна група в обществото, като естествената среда, в която трябва да израсне детето и в която трябва да се полагат грижи за благоденствието на децата в по-голямата част от случаите, и като първостепенен избор що се отнася до грижите, които следва да се полагат за децата,

Ж. като има предвид, че ако не е налице първичната грижа за децата от страна на семейството, осиновяването следва да бъде една от естествените вторични възможности за избор, като настаняването на детето в специализирани институции за полагане на грижи следва да бъде наистина последната възможност,

З.  като има предвид, че в Европа проблемът с несигурното положение на децата и по-специално това на изоставените деца и на децата, настанени в специализирани институции, е значителен и към него следва да се подходи изключително сериозно,

И. като има предвид, че нарушаването на правата на децата, насилието срещу тях и трафика на деца с цел осиновяване, проституция, полагане на незаконен труд, насилствени бракове и просене по улиците или за всякакви други цели продължава да представлява проблем в ЕС,

Й. като има предвид, че е важно да се защитава правото на детето да живее в семейна среда и да се гарантира, че децата не са принудени да живеят продължително в домове за сираци,

К. като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейската харта за основните права е вече придобива задължителен характер; като има също така предвид, че съгласно член 24 от Хартата "Децата имат право да получават закрила и грижите, необходими за благоденствието им" и че освен това член 2 от Договора от Лисабон гласи, че "защитата на правата на детето" е цел на ЕС,

1.  призовава да се разгледа възможността за координиране на европейско равнище и при спазване на международните конвенции на стратегиите относно инструмента за международно осиновяване, така че да се подобри подпомагането в областите на информационните услуги, на подготовката на международните осиновявания, на обработката на заявленията за международно осиновяване и на услугите след осиновяването, като се има предвид, че всички международни конвенции относно защитата на правата на детето признават правото на семейство и на закрила на сираците или на изоставените деца;

2.  призовава Комисията да разгледа функционирането на националните системи на европейско равнище;

3.  счита, че следва да се даде предимство, когато това е възможно и отговаря на висшия интерес на детето, на осиновяването в страната на произход на детето, като възможни алтернативи са грижите в семейна среда, примерно в приемни семейства или в интернати, или намирането на семейство чрез международно осиновяване съобразно съответното национално законодателство и международните конвенции, както и че настаняването в пригодени заведения следва да се използва единствено като временно решение;

4.  подчертава, че когато става дума за дългосрочната защита на правата на детето трябва да се прилага националното законодателство на страната на произход на семейството, търсещо дете за международно осиновяване,

5.  призовава настоятелно държавите-членки и Комисията, в сътрудничество с Хагската конференция, Съвета на Европа и организации за защита на правата на детето, да изготвят рамка за гарантиране на прозрачна и ефективна оценка на тенденциите по отношение на изоставените и осиновените деца, включително тези, които са били обект на международно осиновяване, както и да координират своите действия в опитите за предотвратяване на трафика на деца за осиновяване;

6.  призовава институциите на ЕС да играят по-активна роля в Хагската конференция, за да окажат натиск върху Конференцията да подобри, рационализира и улесни процедурите за международно осиновяване и за да премахне ненужната бюрокрация, като същевременно се ангажират със защитата на правата на детето в трети страни;

7.  призовава компетентните национални органи периодично да докладват на държавата-членка на произход във връзка с развитието на дете, което е било обект на международно осиновяване;

8.  призовава настоятелно държавите-членки да признаят психологичните, емоционалните, телесните и социалните/образователни последствия, които възникват при откъсването на едно дете от мястото му на произход, и да предоставят подходяща помощ на осиновителите и осиновеното дете;

9.  призовава настоятелно държавите-членки да обърнат особено внимание на деца със специални нужди, като например изискващите медицински грижи или страдащите от увреждания;

10. признава, че процедурните гаранции и подходящият контрол на всички документи във връзка с осиновяванията, включително рождените свидетелства, спомагат за предпазването на децата от нарушаване на техните права, произхождащо от съмнения във връзка с възрастта или самоличността; вярва, че благонадеждна система на регистриране на ражданията може да предотврати трафика на деца с цел осиновяване и призовава за разглеждането на правни решения за улесняването на взаимното признаване на документите, необходими при осиновяване;

11. призовава институциите на ЕС и държавите-членки да участват активно в борбата с трафика на деца с цел осиновяване;

12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския Съвет, на Съвета, на Комисията, на Хагската конференция и на парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) ОВ С 20, 20.1.1997 г., стр. 176. (2) ОВ C 41E, 19.2.2009 г., стр. 24.