Процедура : 2011/2522(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B7-0041/2011

Внесени текстове :

RC-B7-0041/2011

Разисквания :

PV 20/01/2011 - 11.1
CRE 20/01/2011 - 11.1

Гласувания :

PV 20/01/2011 - 12.1
CRE 20/01/2011 - 12.1

Приети текстове :

P7_TA(2011)0026

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 164kDOC 100k
19.1.2011
PE455.869v01-00}
PE455.873v01-00}
PE455.887v01-00}
PE455.888v01-00}
PE455.889v01-00}
PE455.890v01-00}
PE455.891v01-00} RC1
 
B7-0041/2011}
B7-0045/2011}
B7-0059/2011}
B7-0060/2011}
B7-0061/2011}
B7-0062/2011}
B7-0063/2011} RC1

внесено съгласно член 122, параграф 5 от Правилника

вместо предложенията за резолюция, внесени от групите:

EFD (B7‑0041/2011)

ALDE (B7‑0045/2011)

ECR (B7‑0059/2011)

PPE (B7‑0060/2011)

S&D (B7‑0061/2011)

GUE/NGL (B7‑0062/2011)

Verts/ALE (B7‑0063/2011)


относно Пакистан, и по-специално убийството на губернатора Salmaan Taseer


Eija-Riitta Korhola, Filip Kaczmarek, Cristian Dan Preda, Bernd Posselt, Tunne Kelam, Monica Luisa Macovei, Sari Essayah, Elena Băsescu, Csaba Sógor, Thomas Mann, Tadeusz Zwiefka от името на групата PPE
Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Karin Kadenbach, Richard Howitt от името на групата S&D
Marietje Schaake, Norica Nicolai, Ramon Tremosa i Balcells, Frédérique Ries, Sonia Alfano, Marielle De Sarnez, Kristiina Ojuland, Alexander Graf Lambsdorff, Elizabeth Lynne от името на групата ALDE
Jean Lambert, Nicole Kiil-Nielsen, Raül Romeva i Rueda, Heidi Hautala от името на групата Verts/ALE
Charles Tannock, Peter van Dalen, Michał Tomasz Kamiński, Ryszard Antoni Legutko, Adam Bielan, Konrad Szymański, Tomasz Piotr Poręba, Ryszard Czarnecki, Marek Henryk Migalski от името на групата ECR
Rui Tavares, Helmut Scholz, Cornelia Ernst, Marie-Christine Vergiat от името на групата GUE/NGL
Fiorello Provera, Bastiaan Belder от името на групата EFD

Резолюция на Европейския парламент относно Пакистан, и по-специално убийството на губернатора Salmaan Taseer  

Европейският парламент,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, по-специално тези от 20 май 2010 г. и 12 юли, 25 октомври и 15 ноември 2007 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, (2010/2202(INI))(1),

–   като взе предвид заключенията на Съвета, приети на 16 ноември 2009 г., относно свободата на религия или вероизповедание, в Съветът подчертава стратегическата важност на тази свобода и на противодействието на религиозната нетърпимост,

–   като взе предвид съвместната декларация на ЕС и Пакистан от 4 юни 2010 г., в която и двете страни потвърдиха решимостта си съвместно да разгледат регионалните и глобалните въпроси на сигурността, да насърчават зачитането на правата на човека и да си сътрудничат за по-нататъшно укрепване на демократичното пакистанско правителство и институции,

–   като взе предвид декларацията на своя председател от 19 ноември 2010 г. относно смъртната присъда, наложена на Asia Bibi,

–   като взе предвид изявлението от 4-ти януари 2011 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, относно убийството на губернатор Salmaan Taseer и изявлението ѝ от 12 ноември 2010 г. относно случай на смъртно наказание в Пакистан,

–   като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. (ВДПЧ),

–   като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–   като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A. като има предвид , че Salmaan Taseer, губернатор на провинция Пенджаб, беше един от най-гласовитите и отявлени критици на пакистанските закони срещу богохулството и на злоупотребата с тях от екстремистки групи в случаи като този, включващи Asia Bibi – християнка, осъдена на смърт за богохулство съгласно раздел 295-C от Наказателния кодекс на Пакистан,

Б.  като има предвид, че на 4-ти януари 2011 г. Salmaan Taseer е убит в Исламабад от един от собствените си телохранители, Malik Mumtaz Hussein Qadri, който не е бил съгласен с опозицията на Taseer срещу пакистанските закони срещу богохулството,

В.  като има предвид, че нито един от останалите телохранители, които са били свидетели на убийството на губернатор Taseer, е направил опит да спре убиеца; както и че убиецът беше аплодиран и подкрепен от стотици адвокати, когато се яви в съда, а десетки хиляди демонстранти маршируваха по улиците на Карачи, за да се покажат своето одобрение за неговите действия; и като има предвид, че се предполага, че виден имам е издал фетва срещу Sherry Rehman – бивш пакистански министър, политик-реформатор и известна журналистка, което я идентифицира като следващата цел за убийство,

Г.  като има предвид, че след трагичния инцидент широк алианс от духовенството на страната, представляван от „Jamaate Ahle Sunnat Pakistan“ – организация, която говори от името на умерената секта „Barelvi“, излезе с изявление, което оправдава убийството на губернатор Taseer и се отнася към неговия убиец като към знаменитост, и в което се казва, че „нито един мюсюлманин не трябва да присъства на погребението или дори да се опита да се моли за Salmaan Taseer или дори да изразява всякакъв вид съжаление или съчувствие за инцидента“ и се призовава нито един мюсюлманин да не възнася погребални молитви, нито религиозен духовник да извърши погребението на убития губернатор,

Д. като има предвид, че глава „Основни права“ от Конституцията на Пакистан от 1973 г. гарантира „свобода на изповядваната религия и управление на религиозни институции“ (член 20), „равенство на всички граждани“ (член 25) и „законни права и интереси на малцинствата“ (член 26),

Е.  като има предвид, че на 25 декември 2009 г. президентът Asif Ali Zardari потвърди обещанието, направено от страна на Пакистанската народна партия за поддържане на правото на всички малцинства да бъдат третирани като равноправни граждани,

Ж. като има предвид, че въведените през 1982 г. и 1986 г. законови разпоредби, известни като „закони срещу богохулството“, подкопават предоставените от Конституцията основни религиозни права и права на малцинствата, че екстремистки групи и лица, които желаят да уредят лични сметки, злоупотребяват с тях, и че те доведоха до нарастване на насилието срещу членове на религиозни малцинства и срещу граждани, които се осмеляват да надигнат глас, за да критикуват несправедливостта,

З.  като има предвид, че по-голямата част от лицата, обвинени по законите срещу богохулството са мюсюлмани, но че обвиненията срещу лица от малцинствени вероизповедания могат да предизвикат непропорционално насилие срещу тяхната общност като цяло,

И. като има предвид, че на 30 декември 2010 г. правителството на Пакистан публично се отметна от своя манифест, в който се ангажираше да преразгледа дискриминационните закони, като обяви в политическа декларация, че няма намерение да отменя или изменя законите срещу богохулството,

Й. като има предвид, че убийството на губернатор Taseer предизвиква опасения за сигурността на съдиите, които разглеждат случаи на богохулство, предвид факта, че съдиите от първоинстанционните съдилища в Пакистан вече са притискани от мюсюлмански екстремисти, а дори и по-високопоставени съдии могат да се поколебаят да издават непредубедени решения по делата за религиозно преследване поради страх от терористични атаки срещу живота им,

К. като има предвид, че след убийството на губернатор Taseer изразителите на умерени мнения, религиозните малцинства и защитниците на правата на човека се чувстват все по-несигурни,

Л. като има предвид, че в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз се казва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави; като има предвид, че помощта за търговия и развитие на ЕС зависи от спазването на правата на човека и правата на малцинствата,

1.  строго осъжда жестокото убийство на Salmaan Taseer, губернатор на провинция Пенджаб в Пакистан, извършено на 4 януари 2011 г. на пазар в Исламабад, приветства смелостта му и моралната му сила при заемането на позиция в полза на религиозната толерантност и хуманното отношение към лишените от власт, въпреки поляризирания политически климат в Пакистан, и отправя своите съболезнования към семейството на жертвата и към народа на Пакистан;

2.  настоятелно призовава органите на Пакистан да проведат задълбочено разследване на всички аспекти на убийство и бързо да изправят всички извършители на това престъпление пред правосъдието, в съответствие със строгото върховенство на закона;

3.  отбелязва, че много правозащитни организации критикуват липсата на подкрепа за смелите позиции на губернатор Taseer от страна на ръководителите на Пакистан – независимо дали политици или военни, и изразява своя ужас и дълбока загриженост поради размера на обществената подкрепа, дори и сред адвокатската професия за религиозната нетърпимост и явното убийство, проявена в демонстрациите и обществената подкрепа за убиеца; призовава правителството на Пакистан да не позволява гласовете в полза на умереността в страната да бъдат спрени от страна на екстремистите;

4.  изразява дълбокото си безпокойство, че част от армията, съдебната власт и политическата класа биха подкрепили мълчаливо или дори открито помирението с политическите и религиозните екстремисти в Пакистан;

5.  изразява своята загриженост относно факта, че убиецът на губернатора Taseer в Исламабад е бил полицай от собствената му охрана; призовава правителството на Пакистан да изчисти пакистанските сили за сигурност от ислямски екстремистки елементи и да гарантира, че силите за сигурност спазват конституцията и принципите на правовата държава;

6.  изразява своята подкрепа за всички мерки, предприети от пакистанското правителство в борбата срещу разпространението на белязания с насилие екстремизъм;

7.  изразява загриженост, че пакистанските закони за богохулството, на които покойният губернатор Taseer публично се противопоставяше, все още се използват за преследване на вероизповедания, включително на християни като Asia Bibi, майка на пет деца, която е осъдена на смърт;

8.  призовава органите на Пакистан незабавно да освободят Asia Bibi и да предприемат мерки за гарантиране на безопасността на нейното семейство, чийто членове са принудени да се укриват; призовава президента Zadari да използва конституционните си правомощия, за да я помилва;

9.  осъжда факта, че двете най-големи религиозни политически партии в Пакистан са заявили, че Salmaan Taseer е заслужавал да бъде убит заради своите възгледи, като по този начин допълнително насаждат страх и помиряват политическия и религиозния тероризъм и престъпността;

10. изразява безпокойство, че свободата на словото, включително в интернет, може да бъде ограничена в Пакистан след убийството на губернатора Taseer, тъй като религиозни представители от Jamaat e-Ahl e-Sunnat открито заявяват, че „поддръжниците са еднакво виновни като този, който е извършил богохулство“, добавяйки, че „политиците, медиите и всички останали следва да си извлекат поука от тази смърт за назидание“;

11. приветства факта, че значителна част от пакистанските печатни издания осъдиха убийството и отбелязва действията, предприети от пакистанския регулаторен орган в областта на медиите срещу определени телевизионни станции в отговор на някои аспекти на начина, по който са отразили събитието;

12. подкрепя призива на високопоставени пакистански журналисти да бъде проучена ролята на медиите за осигуряване на платформа за екстремистки настроени проповедници и други екстремисти, които открито заплашваха Taseer и други обществени фигури с подобни възгледи;

13. изразява дълбокото си безпокойство, че законодателството за богохулството, което може да донесе смъртна присъда в Пакистан и често се използва за оправдание на прилагането на цензура, инкриминиране, съдебно преследване и в някои случаи, смъртта на членове на политически, расови и религиозни малцинства, е податливо на форми на злоупотреба, което засяга хората от всички вероизповедания в Пакистан;

14. отново повтаря призива си към пакистанското правителство да извърши задълбочен преглед на законодателството за богохулството и сегашното му прилагане и – наред с другото – на раздел 295-C от Наказателния кодекс на Пакистан, който предвижда задължителна смъртна присъда за всяко лице, признато за виновно за богохулство, и междувременно да осъществи промени, както предлага федералният министър по въпросите на малцинствата;

15. приветства по-специално усилията на Shahbaz Bhatti, министър за малцинствата, и бившия министър Sherry Rehman, които представиха законопроект, целящ премахването на смъртното наказание за престъплението богохулство; призовава пакистанските органи да направят всичко възможно, за да защитят живота на всички, които са застрашени от радикалните ислямисти поради своите светски или различни възгледи, и по-специално юристите, съдиите и защитниците на правата на човека, защитаващи принципите на правовата държава;

16. очаква от пакистанското правителство да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира безопасността на всички съдии в Пакистан, като им позволи да изпълняват своята конституционна роля, без да се страхуват от заплахи, насилие или тормоз;

17. счита за положителен факт подписването от Пакистан на актовете за ратифициране на Международния пакт на ООН за граждански и политически права, както и на Конвенцията против изтезанията; призовава пакистанското правителство да ратифицира изцяло и без резерви тези две споразумения и да гарантира свободата на вероизповедание, както е заложено в Пакта на ООН, като гарантира защита за своите граждани с цел да им даде възможност да упражняват свободно своето вероизповедание;

18. призовава пакистанското правителство да гарантира правата на човека за малцинствата, както е посочено в Конституцията и Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 18 от нея, който гласи, че „всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията“;

19. подкрепя всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното зачитане между общностите; призовава политическите и религиозните органи в Пакистан да насърчават толерантността и да предприемат инициативи срещу омразата и белязания с насилие екстремизъм;

20. настоятелно призовава правителството на Пакистан да изпълни предложените реформи на образователната система и да контролира и инспектира ислямските религиозни училища; приканва пакистанските органи да премахнат всички форми на пропаганда, насърчаваща омраза, религиозно превъзходство и оклеветяване на религиите, от учебниците, одобрени от отдела за националната учебна програма на Министерството на образованието;

21. призовава Европейската служба за външна дейност да включи въпроса за религиозната търпимост в политическия си диалог с Пакистан, като на този въпрос се даде централно място в дългосрочната борба с религиозния екстремизъм;

22. призовава държавите-членки и Комисията да продължат да осигуряват финансова подкрепа за организациите и защитниците на правата на човека и да очертаят практически мерки за подкрепа на движението за гражданско общество в Пакистан срещу законите за богохулството и друго дискриминационно законодателство;

23. настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност да настоява пакистанското правителство да поддържа клаузата за демокрацията и правата на човека, заложена в споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; призовава Комисията да представи доклад относно изпълнението на споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан и клаузата за демокрацията и правата на човека;

24. призовава Европейската служба за външна дейност да подкрепя правителството на Пакистан в развитието на неговото министерство за права на човека и за създаването на една сериозна, независима и разполагаща с правомощия национална комисия за правата на човека;

25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите-членки и на правителството и парламента на Пакистан.

 

(1)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2010)0489.

Последно осъвременяване: 20 януари 2011 г.Правна информация