Европейският парламент,

–   като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1970/2011 от 26 февруари 2011 г. и 1973/2011 от 17 март 2011 г.,

–   като взе предвид обявеното на 22 февруари 2011 г. временно прекратяване на преговорите за рамково споразумение между ЕС и Либия,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 18 юли 2011 г. относно Либия,

–   като взе предвид конференцията на международната контактна група, която се състоя в Париж на 1 септември 2011 г.,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно Либия, и по-конкретно резолюцията от 10 март 2011 г., както и своята препоръка от 20 януари 2011 г.,

–   като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Либия от 13 септември 2011 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник

А. като има предвид, че след шест месеца бойни действия, които доведоха до хиляди жертви и до тревожни хуманитарни потребности и страдания, режимът на Кадафи приключи и временно правителство, оглавявано от Националния преходен съвет (НПС), се готви да започне работа по изграждането на една нова Либия;

Б.  като има предвид, че резолюции 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН бяха приети след бруталните репресии срещу мирни демонстранти, включващи груби и систематични нарушения на правата на човека и неспазването от страна на либийския режим на неговите задължения съгласно международното право да защитава населението на Либия;

В.  като има предвид, че беше създадена коалиция с участието на държави, готови да изпълнят резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че на последващ етап този мандат беше поет от НАТО; като има предвид, че ръководената от НАТО въздушна кампания „Зората на Одисей“ ще продължава, докато това е необходимо за защита на цивилното население на Либия;

Г.  като има предвид, че НПС ще трябва едновременно да откликва на най-неотложните хуманитарни потребности на населението на страната, да сложи край на насилието и да установи върховенството на закона, както и да се заеме с изключително тежката задача по изграждане на нация и на функционираща демократична държава; като има предвид, че НПС изрази своя ангажимент да се насочи с бързи темпове към демократична легитимност чрез изготвянето на конституция и провеждането на предсрочни свободни и честни избори;

Д. като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) издаде на 27 юни 2011 г. заповед за задържането на Муамар Кадафи, неговия син Сейф ал-Ислам Кадафи и бившия началник на разузнавателните служби Абдула ал-Сенуси по обвинение в престъпления срещу човечеството, извършени след началото на народния бунт;

Е.  като има предвид, че според Съвета по правата на човека на ООН около 1 500 бежанци от Либия са загубили живота си, докато са се опитвали да прекосят Средиземно море и да стигнат до Европа от началото на насилието в Либия;

Ж. като има предвид, че на 1 септември 2011 г. в Париж се проведе среща на високо равнище „Приятели на Либия“, в която участваха приблизително 60 държави и международни организации и която имаше за цел да координира международните усилия за подпомагане на възстановяването на Либия;

З.  като има предвид, че ЕС предостави хуманитарна помощ в размер на над 152 милиона евро, а на 22 май 2011 г. заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност откри бюро на ЕС в Бенгази за установяване на контакти с либийския НПС и подпомагане на подготовката на Либия за следващия етап от прехода към демокрация; като има предвид, че на 31 август 2011 г. беше открито бюро на ЕС в Триполи;

И. като има предвид, че за ЕС са жизненоважни демокрацията, стабилността, благоденствието и мира в Северна Африка;

1.  очаква приключването на шестмесечния конфликт в Либия и приветства падането на 42-годишния самодържавен режим на Муамар Кадафи, който носи отговорност за дългите и потресаващи страдания на народа на Либия; поздравява либийския народ за смелостта и решителността му и подчертава, че стремежът на либийския народ към свобода и независимост следва да бъде движещата сила на процеса на преход, тъй като единствено силен ангажимент на местно равнище ще гарантира неговия успех;

2.  призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разработи действителна, ефективна и надеждна обща стратегия за Либия и изисква от държавите-членки на ЕС да прилагат посочената стратегия, като се въздържат от едностранни действия или инициативи, които биха могли да намалят нейното въздействие; призовава ЕС и неговите държави-членки да предоставят цялостна подкрепа за процеса на преход, който трябва да бъде извършен понастоящем с цел координирано създаване на свободна, демократична и просперираща Либия, като се избягва дублиране и се следва многостранен подход;

3.  изразява пълна подкрепа за Националния преходен съвет (НПС) при изпълнението на неговата трудна задача да изгради нова държава, която да представлява всички либийци; приветства неотдавнашното признаване на НПС и призовава всички държави-членки на ЕС и международната общност да последват примера; приветства факта, че всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, в това число най-отскоро Китай, признаха НПС за легитимния орган на управление в Либия; настоятелно призовава държавите от Африканския съюз да признаят НПС; призовава НПС да поеме изцяло своята отговорност за сигурността и благоденствието на либийския народ, да действа по прозрачен начин и като спазва напълно демократичните принципи, както и международното хуманитарно право; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета и Комисията да продължат да насърчават отношенията с НПС и да съдействат на новите либийски органи за изграждането на обединена, демократична и плуралистична Либия, в която правата на човека, основните свободи и правосъдието са гарантирани на всички либийски граждани, както и на работниците мигранти и бежанците;

4.  подчертава, че не може да има безнаказаност за престъпления срещу човечеството и че Муамар Кадафи и членовете на неговия режим трябва да носят отговорност и да бъдат съдени за своите престъпления съгласно принципите на правовата държава; настоятелно призовава силите на НПС да се въздържат от репресии и извънсъдебни екзекуции; очаква, в случай че бъдат подведени под съдебна отговорност в Либия за всички престъпления, извършени по време на диктатурата, а не само за престъпленията, за които са били подведени под отговорност от МНС, либийските съдилища и процедури да гарантират цялостно спазване на международните стандарти за справедлив процес, включително прозрачност за международно наблюдение и изключване на смъртното наказание;

5.  настоятелно призовава всички държави, особено съседните на Либия, да си сътрудничат с новите либийски органи и органите на международното правосъдие, а именно МНС, за да се осигури подвеждането под съдебна отговорност на Кадафи и най-тесния кръг от неговите приближени; припомня, че например Нигер и Буркина Фасо са страни по МНС и следователно са задължени да сътрудничат на Съда и да предадат Кадафи и подведените под отговорност негови роднини на МНС, ако те влязат на тяхна територия; изразява съжаление поради предложението на Гвинея Бисау за предоставяне на убежище на Кадафи, за да отиде да живее в тази страна, като предупреждава, че това би било в противоречие със задълженията на Гвинея Бисау съгласно Споразумението от Котону;

6.  приветства ангажимента на държавите и международните организации, които участваха на срещата на високо равнище „Приятели на Либия“, провела се в Париж на 1 септември 2011 г., за незабавното освобождаване на замразени либийски активи на стойност 15 милиарда долара, както и решението на ЕС да отмени санкциите по отношение на 28 либийски образувания, включително пристанища, петролни дружества и банки; призовава държавите-членки на ЕС да предприемат стъпки пред Съвета за сигурност на ООН, за да се разреши освобождаването на все още замразените либийски активи и да се помогне на НПС да изпълнява необходимите в този преходен период управленски функции, и призовава държавите-членки по-специално да спазят обещанията от Парижката конференция; призовава за международно разследване относно местонахождението на откраднати активи и парични средства на семейство Кадафи, както и за тяхното връщане на Либия;

7.  приветства факта, че ЕС бързо демонстрира присъствие в Триполи, скоро след освобождаването на града, като откри бюро на ЕС в столицата; очаква в него да бъде назначен целият необходим персонал възможно най-скоро, за да се продължи важната дейност, развивана от бюрото на ЕС в Бенгази за насърчаване на отношенията с НПС и подпомагане на новите либийски органи при удовлетворяването на най-неотложните потребности на народа на Либия;

8.  препоръчва незабавното изпращане на делегация на Европейския парламент в Либия, която да оцени положението, да изпрати послание на подкрепа и солидарност и да започне диалог с НПС, гражданското общество и други ключови фактори на място;

9.  подчертава, че правдоподобността на НПС ще зависи от неговата способност да решава най-неотложните въпроси, като същевременно създава условия за функционирането на демократични институции; призовава НПС да постави началото на прозрачен и приобщаващ процес възможно най-скоро с участието на всички основни заинтересовани страни от всички части на страната, за да изгради легитимност и национален консенсус и така да избегне регионални, етнически или племенни фракции, които може да предизвикат продължаване на насилието; призовава НПС да гарантира участието на целия спектър на либийското общество и да оправомощи жените и малцинствата в процеса на преход към демокрация, а именно като стимулира тяхното участие в гражданското общество, медиите, политическите партии и всички видове органи, вземащи политически и икономически решения;

10. отбелязва речта в Триполи на председателя на Временния национален съвет Джалил, в която той обяви, че Либия ще бъде умерена мюсюлманска държава с конституция, която отразява това, и ще приветства участието на жените в обществения живот; заявява, че очаква НПС да изпълни задълженията си и да осъществи ангажиментите, които е поел, за изграждане на толерантна, единна и демократична държава в Либия, като защитава универсалните права на човека на всички либийски граждани, както и на работниците мигранти и чужденците; призовава НПС да насърчава активно и да приобщава жените и младите хора в политическите процеси, насочени към изграждането на политически партии и демократични институции;

11. призовава НПС незабавно да започне процес за установяване на справедливост и национално помирение; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да изпрати експерти и преподаватели по въпросите на медиацията и диалога, които да помагат на НПС и другите либийски участници;

12. подчертава важността на разследването на всички нарушения на правата на човека, независимо от това кой е извършителят; счита, че това следва да бъде важна част от процеса на помирение в страната, управляван от самите либийци;

13. призовава всички сили на НПС да спазват международните хуманитарни норми при отношението си към военнопленниците, а именно към остатъците от подкрепящите Кадафи сили и наемниците; настоятелно призовава НПС незабавно да освободи африканските работници мигранти и чернокожите либийци, задържани произволно, защото са счетени за подкрепящи Кадафи наемници, и да изправи пред независим съд онези, които са извършили престъпления;

14. призовава НПС да защитава правата на малцинствата и уязвимите групи, включително хилядите мигранти от района на Африка на юг от Сахара, които са обект на тормоз единствено поради цвета на кожата си, и да гарантира защитата и евакуацията на мигрантите, все още блокирани в центровете на МОМ или в различни импровизирани лагери; призовава във връзка с това заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предостави на НПС европейска подкрепа в областта на медиацията с цел да отговори на настоящото извънредно положение в съответствие с правата на човека и хуманитарните стандарти; призовава държавите-членки на ЕС и Комисията да помагат при настаняването на избягалите от конфликта бежанци, които са все още в лагери по границите с Тунис и други държави и за които завръщането в Либия би изложило живота им на опасност;

15. подчертава, че либийският народ започна революцията и определи пътя напред; счита, че бъдещето на Либия трябва категорично да бъде определяно от либийския народ, като се гарантира пълният суверенитет на Либия;

16. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията и държавите-членки на ЕС да предоставят помощ за извършването на реформа в либийския сектор на сигурността, включително на полицията и въоръжените сили, както и за разоръжаване, демобилизиране и реинтеграция на бивши бойци, и за засилване на граничния контрол и контрола на трафика на оръжие в сътрудничество със съседните страни; изразява особена загриженост по повод огромното количество оръжия, притежавано от бойци и цивилни, което излага на опасност живота на населението, особено на уязвими групи като жени и деца;

17. подчертава значението на успешния изход от конфликта в Либия за региона и в контекста на Арабската пролет; настоятелно призовава другите лидери в региона да извлекат поука от събитията в Либия и да обърнат внимание на разрастващите си народни движения, настояващи да бъдат зачитани техните права и свободи;

18. призовава Националния преходен съвет да се ангажира с високи стандарти за прозрачност в националните стратегически сектори на икономиката, за да може либийските природни ресурси да бъдат от полза за цялото население;

19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, на Африканския съюз, на Арабската лига и на либийския Национален преходен съвет.