Предложение за обща резолюция - RC-B7-0388/2014Предложение за обща резолюция
RC-B7-0388/2014

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Северна Корея (Корейска народнодемократична република)

16.4.2014 - (2014/2696(RSP))

внесено съгласно член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B7‑0388/2014)
PPE (B7‑0409/2014)
S&D (B7‑0411/2014)
ALDE (B7‑0412/2014)
Verts/ALE (B7‑0414/2014)
Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Кристиан Дан Преда, Херберт Ройл, Бернд Поселт, Филип Качмарек, Туне Келам, Елена Бъсеску, Моника Луиза Маковей, Едуард Кукан, Филип Булан, Жан Роата, Роберта Анджелили, Петри Сарвама, Ейя-Рита Корхола, Серджо Паоло Франческо Силвестрис, Сари Есаях, Лайма Люция Андрикене,

Дубравка Шуйца, Петер Щястни, Чаба Шогор, Салвадор Седо и Алабарт, Ярослав Лешек Валенса, Шон Кели, Ласло Тьокеш, Богуслав Соник от името на групата PPE
Вероник Дьо Кайзьор, Либор Роучек, Ана Гомеш, Йоанна Сенишин, Ричард Хауит, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Митро Репо, Тонино Пицула, Джордже Сабин Куташ, Дейвид Мартин, Лиса, Яконсари, Андигони Пападопулу от името на групата S&D
Йелко Кацин, Маритйе Схаке, Александър Граф Ламбсдорф, Сара Лъдфорд, Луи Мишел, Леонидас Донскис, Фил Бениън, Греъм Уотсън, Исаскун Билбао Барандика, Кристина Оюланд, Хану Такула, Рамон Тремоса и Балсейс, Йоханес Корнелис ван Бален, Робер Рошфор, Мариел дьо Сарнез от името на групата ALDE
Гералд Хефнер, Барбара Лохбилер, Никол Кил-Нилсен, Таря Кронберг, Раул Ромева и Руеда от името на групата Verts/ALE
Чарлз Танък от името на групата ECR

Процедура : 2014/2696(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B7-0388/2014
Внесени текстове :
RC-B7-0388/2014
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Северна Корея (Корейска народнодемократична република)

(2014/2696(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, по всички от които Корейската народнодемократична република (КНДР) е страна,

–   като взе предвид Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

–   като взе предвид своите резолюции от 14 март 2013 г. относно ядрените заплахи и правата на човека в Корейската народнодемократична република[1], от 24 май 2012 г. относно положението на севернокорейските бежанци[2] и от 8 юли 2010 г. относно Северна Корея[3],

–   като взе предвид изявленията на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Катрин Аштън, от 19 август 2013 г. относно неотдавнашните споразумения между двете корейски държави и от 5 юни 2013 г. относно експулсирането на девет севернокорейски граждани от Лаос, както и изявлението на Катрин Аштън от 13 март 2013 г. относно ядрените заплахи и правата на човека в Северна Корея,

–   като взе предвид декларацията на КНДР от 13 март 2013 г., че тя е прекратила примирието от 1953 г. и „не е ограничена от декларацията за ненападение между Северна и Южна Корея“,

–   като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека от 26 март 2014 г. и от 21 март 2013 г., както и резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г. относно положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република,

–   като взе предвид анкетната комисия за положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република, която беше сформирана на 21 март 2013 г. от Съвета на ООН по правата на човека,

–   като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че анкетната комисия на ООН разследва „систематичните, масови и тежки нарушения на правата на човека“ в Северна Корея и публикува доклад на 7 февруари 2014 г.;

Б.  като има предвид, че професионалните, задълбочени и приобщаващи работни методи, приложени от анкетната комисия, могат да послужат за пример за работата на бъдещите мисии за установяване на фактите, които се изискват от Съвета на ООН по правата на човека, когато правителствата отказват всякакво сътрудничество, какъвто е случаят с КНДР;

В.  като има предвид, че при сформирането на анкетната комисия НДРК заяви, че „напълно ще я отхвърли и пренебрегне“, отказа ѝ разрешение да посети страната и не оказа сътрудничество по никакъв начин; като има предвид, че режимът в КНДР по принцип не е оказал сътрудничество на ООН и е отхвърлил всички резолюции на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание относно правата на човека в Северна Корея; като има предвид, че той не е оказал сътрудничество на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в страната и е отхвърлил всякакво съдействие от страна на върховния комисар на ООН по правата на човека;

Г.  като има предвид, че диалогът между ЕС и КНДР в областта на правата на човека беше преустановен от КНДР през 2003 г.;

Д. като има предвид, че анкетната комисия е стигнала до заключението, че „КНДР е извършила и продължава да извършва систематични, масови и тежки нарушения на правата на човека и в много случаи установените нарушения представляват престъпления срещу човечеството, основани на държавни политики“, и нямат „никакво друго съответствие в съвременния свят“;

Е.  като има предвид, че тези престъпления срещу човечеството водят до избиване, убийства, поробване, изтезания, лишаване от свобода, изнасилвания, принудителни аборти и друго сексуално насилие, преследване на политическа, религиозна или расова основа или на основа на пола, насилствено изселване на населението, насилствено изчезване на хора и до нечовешкия акт на съзнателно предизвикване на продължителен глад; като има предвид, че тези престъпления срещу човечеството продължават в КНДР, тъй като политиките, институциите и моделите на безнаказаност продължават да съществуват;

Ж. като има предвид, че докладът на анкетната комисия заключава, че „нечуваните жестокости“, които са извършвани срещу стотици хиляди затворници в миналото и понастоящем в затворническите лагери, „приличат на ужасите на лагерите, които тоталитарните държави са създали през двадесети век“;

З.  като има предвид, че докладът показва, че в КНДР държавата претендира за абсолютен контрол върху всеки аспект от живота на гражданите и абсолютен монопол върху информацията, върху движението в рамките на и извън страната, както и върху социалния живот (класовата система Сонгун);

И. като има предвид, че правителството дори разширява своите репресивни действия извън границите на държавата със системното отвличане и отказ за репатриране на над 200 000 души от други държави, много от които впоследствие насилствено са изчезнали;

Й. като има предвид, че дискриминацията и насилието срещу жените са широко разпространени, включително публичните побои и сексуалното нападение на жени от страна на лица на публични длъжности; като има предвид, че жените и момичетата са уязвими по отношение на трафика и принудителните сексуални услуги;

1.  отбелязва с изключителна загриженост констатациите на анкетната комисия на ООН и подкрепя нейните препоръки;

2.  отново решително осъжда продължаващата десетилетия държавна репресия, упражнявана по систематичен начин от настоящия и от предишните върховни лидери на КНДР, както и от администрацията, и призовава КНДР незабавно да сложи край на тежките, масови и систематични нарушения на правата на човека, извършвани срещу собствения ѝ народ;

3.  подчертава факта, че описаните нарушения, много от които представляват престъпления срещу човечеството, от твърде дълго време се извършват пред очите на международната общност, и отправя призив към държавите –– членки на ЕС и всички държави от Общото събрание на ООН да поставят страданията на населението на Северна Корея на преден план в политическия дневен ред и да гарантират предприемането на последващи действия по отношение на препоръките на анкетната комисия;

4.  изразява убеденост, че е дошло време международната общественост да предприеме конкретни действия, за да се прекрати безнаказаността на извършителите; настоява тези, които са в най-голяма степен отговорни за престъпленията срещу човечеството, извършени в КНДР, да бъдат подведени под отговорност, да бъдат изправени пред Международния наказателен съд и да им бъдат наложени целенасочени санкции;

5.  отправя искане към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да гарантира, че изпълнението на препоръките на анкетната комисия е постоянна точка в дневния ред на диалозите за правата на човека и на други срещи с трети държави, по-специално в рамките на диалозите с Русия и Китай; отправя, също така, искане към ЕСВД и специалния представител на ЕС за правата на човека да гарантират, че всички посланици от ЕСВД са информирани относно доклада на анкетната комисия и разбират, че имат за задача гарантиране на подкрепата в световен мащаб за действията на Съвета за сигурност на ООН съгласно препоръките на анкетната комисия;

6.  призовава правителството на КНДР да изпълни своите задължения в рамките на инструментите в областта на правата на човека, по които е страна, и да оказва пълно сътрудничество на хуманитарните организации, независимите наблюдатели на правата на човека и специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в КНДР, наред с другото и чрез предоставяне на достъп до страната;

7.   призовава ЕСВД и държавите членки да подкрепят Върховния комисар на ООН за правата на човека в създаването на специални структури, за да се гарантира търсенето на отговорност за извършените престъпления чрез продължаващо събиране на доказателства и документация;

8.  призовава КНДР незабавно и окончателно да прекрати публичните и тайните екзекуции и да премахне смъртното наказание; освен това призовава КНДР да сложи край на извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания и колективните наказания, да закрие всички затворнически лагери, да освободи политическите затворници и да предостави на своите граждани свободата да пътуват свободно, както в рамките на страната, така и извън нея; призовава КНДР да предостави свобода на изразяване на мнение и свобода на печата за националните и международните средства за масово осведомяване, както и нецензуриран достъп до интернет за своите граждани;

9.  настоятелно призовава правителството на КНДР да предаде цялата информация относно граждани на трети страни, за които има подозрения, че са били отвлечени от севернокорейски държавни агенти през последните десетилетия, и да върне незабавно тези отвлечени лица, които все още са задържани, в държавите им по произход;

10. изразява особената си загриженост относно продължаващата сериозност на продоволственото положение в страната и неговото въздействие върху икономическите, социалните и културните права на населението; призовава Комисията да поддържа съществуващите програми за хуманитарна помощ и канали за комуникация с КНДР, както и да обезпечи сигурното доставяне на такава помощ до целевите групи от населението; призовава органите на КНДР да осигурят достъп до храна и хуманитарна помощ за всички граждани в съответствие с техните нужди, съгласно хуманитарните принципи; призовава, също така, КНДР да инвестира своите ресурси в подобряване на ужасяващите условия на живот на своите граждани вместо в допълнително увеличаване на своя военен арсенал и ядрена програма;

11. призовава всички членове на ООН, и особено Китайската народна република, да оказват помощ на севернокорейските граждани, които са успели да избягат от страната, като им предоставят право на престой заедно с правна защита и основни услуги, равностойни на тези, предоставяни на собствените им граждани, и настоятелно ги приканва да не оказват съдействие под каквато и да е форма на администрацията на КНДР за екстрадиране или репатрирането на севернокорейски граждани;

12. приветства всички хуманитарни проекти между Северна и Южна Корея, като например срещи на разделени семейства от Южна и Северна Корея, които могат конкретно да облекчат страданието на населението, и призовава и двете правителства да увеличат броя на инициативите от такова естество;

13.  призовава ООН, както беше предложено от анкетната комисия, да свика политическа конференция на високо равнище между страните в Корейската война с цел сключване на мирен договор, слагащ край на войната, и създаване на процедура за засилване на сътрудничеството, подобно, например, на Хелзинкския процес;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителството на Корейската народнодемократична република, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на членовете на анкетната комисия на ООН за положението с правата на човека в КНДР, включително на специалния докладчик, на правителството и парламента на Република Корея, на правителството и парламента на Руската федерация, на правителството и парламента на Япония и на правителството на Китайската народна република.