След събитията от 11 септември, 11 март и атентатите в Лондон, ЕС прие Стратегия на ЕС за борба срещу тероризма, План за действие за борба срещу тероризма, Рамково решение относно тероризма и няколко инициативи за засилване на координацията между държавите-членки, както и между тях и европейските институции с подкрепата на координатора на ЕС в борбата срещу тероризма.

На междуинституционално равнище не е имало официално участие на ЕП, но през 2006 г. Съветът започна "Политически диалог на високо равнище относно борбата срещу тероризма, в който участват основните европейски институции, ангажирани в борбата срещу тероризма", в който се подчертава значението на демократичната отчетност.

На административно равнище има вече две взаимни оценки между държавите-членки относно изпълнението на Стратегията на Европейския съюз, като Европол, Евроюст и Ситуационния център (SITCEN) току-що започнаха техните оценки на заплахата на европейско равнище.

Сега изглежда, че независимо от всички горепосочени инициативи, ЕС продължава да се сблъсква с редица опити за терористични атаки, което повдига редица въпроси: 

Възнамерява ли Съветът да запази участието на Европейския парламент и на националните парламенти в цялостната оценка на всички антитерористични мерки приети досега, както и в оценката на тяхната ефективност и равнище на осъществяване от държавите-членки? И как ще бъдат асоциирани държавите-членки? 

Как възнамерява Съветът да преодолее пропуските, посочени в последния доклад на Европол-Ситуационен център относно тероризма и да вземе под внимание отговорите на държавите-членки на въпросника на Евроюст за 2006 г. относно изпълнението на Рамковото решение относно тероризма? 

Какви други мерки са приети, но не са правилно изпълнени? От кого и по какви причини? 

Ще се съсредоточи ли Съветът върху изпълнението на текущите мерки или има други текущи предложения? 

В този контекст, как оценява Съветът информацията, обменена между държавите-членки и Европейския съюз? Ще се съгласи ли Съветът, че е нужно по-голямо взаимно доверие между органите на ЕС и правоприлагащите органи и антитерористичните служби на държавите-членки? Каква роля възнамерява Съветът да запази за разузнавателната информация и каква правна рамка е предвидена за този вид информация, както и каква роля ще се отреди на Ситуационния център като наблюдаващо и координиращо средство в терористични разследвания? 

Като се има предвид оставката на г-н de Vries през м. февруари 2007 г., счита ли Съветът, че ролята на координатора на ЕС в борбата срещу тероризма трябва да се запази и с какъв мандат? Трябва ли да се търсят причините за оставката в припокриването на правомощия на координатора на ЕС в борбата срещу тероризма и на Ситуационния център? 

Как възнамерява Съветът да засили приемането от страна на гражданите на ЕС на антитерористичната стратегия, прозрачността и демократичната отчетност, както и участието на Европейския парламент? Ще гарантира ли Съветът зачитането на член 6 от ДЕС?  

По отношение на участието на трети страни, след срещата на високо равнище ЕС-САЩ през м. април 2007 г., как възнамерява португалското председателство да развие трансатлантическото сътрудничество за борба с тероризма и престъпността, както и ще бъде ли то осъществено посредством методи, които са в съответствие с член 6 от ДЕС и с предвиденото на следващата междуправителствена конференция развитие, както бе препоръчано и от резолюцията на ЕП относно предполагаемото използване на европейски страни от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници?