На 15 юни 2010 г. Камарата на депутатите на Тунис прие ново изменение на член 61а от Наказателния кодекс, който се занимава с нарушения в областта на „външната сигурност“ на Тунис. Понастоящем член 61а разглежда като престъпление контактите с „агенти на чужда сила с цел подкопаване на военното или дипломатическото положение в Тунис“. Граждани на Тунис, обвинени в това престъпление, са застрашени от 20 г. лишаване от свобода, като минималната присъда е пет години лишаване от свобода. Новото законодателство предвижда, че всеки гражданин на Тунис, който установи контакт с агенти на чужда държава, с чуждестранна институция или организация, с цел накърняване на „жизнените интереси“ и „икономическата сигурност“ на Тунис, ще бъде санкциониран.

Промените в Наказателния кодекс имат за цел да се обявят за престъпници активистите в областта на правата на човека за тяхната застъпническа дейност и са насочени най-вече към защитниците на правата на човека, които придават гласност на проблема и които наскоро се срещнаха с европейски служители и парламентаристи във връзка с будещите тревога данни относно състоянието правата на човека в Тунис, в същото време когато ЕС води преговори за укрепване на отношенията си с тази държава.

Освен това, правителството на Тунис е замразило европейското финансиране за независимите граждански организации, по-конкретно от 2006 г.за Тунизийската лига за защита на правата на човека (LTDH) и от м.февруари 2010 г. за Тунизийската демократична асоциация на жените (ATFD).

Счита ли Комисията, че тази нова правна клауза противоречи на член 2 от сключеното през 1995 г. Споразумение за асоцииране между Тунис и ЕС, според което зачитането на демократичните принципи и на основните права ръководи двете страни в техните вътрешни и външни политики и че нейното приемане представлява пречка пред укрепването на отношенията между ЕС и Тунис?

Какви конкретни мерки предприема Комисията, за да гарантира ефективното използване на европейски средства?

Каква е стратегията на Комисията към Тунис по отношение на правата на човека в съответствие със заключителната декларация на Съвета по асоцииране „ЕС-Тунис“ от 11 май 2010 г.?