Независимо от рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите, инициирана от Комисията и приветствана от Съвета, както и приемането от Европейската комисия на насоки, насочени към държавите-членки, относно формулирането на националните стратегии за интеграция на ромите (НСИР), дискриминацията срещу ромите в ЕС все още продължава.

Предстои още много работа във връзка с недопускането на дискриминация, като се имат предвид широко разпространените антиромски настроения и недостатъчното изпълнение на съществуващите разпоредби. Ромските общности често са сегрегирани в гета и страдат от изключително ниски равнища на заетост и неравнопоставен достъп до здравни грижи; по-специално децата от ромски произход получават лошо образование чрез сегрегация в образованието и формиране на класове само от ромски деца, а образованието е един от най-важните инструменти за избягване на бедността.

Всички европейски страни – настоящи и бъдещи членове на Европейския съюз – трябва да положат съгласувани усилия за преодоляване на това историческо социално изключване на най-голямото етническо малцинство на континента и да се включат в изпълнението на стратегията на ЕС за приобщаване на ромите.

Може ли Комисията да спомогне за недопускане на дискриминационно третиране, като същевременно гарантира изпълнението на стратегията на ЕС и оценката на действащите правни инструменти?

Може ли Комисията да въведе критерии за оценка на европейските планове за действие спрямо ромите и да илюстрира как и кога „кризисната карта“ ще бъде готова за планиране, мониторинг и оценка?

Как може Комисията да гарантира развитието на комплексна система за осигуряване на заетост и благосъстояние, достъп до учене през целия живот за по-добри шансове на пазара на труда, равно третиране и равни възможности в политиките на заетост и програмите, насочени към социално приобщаване? И как може Съветът да гарантира повишено участие на ромите на местно равнище в планирането, изпълнението и мониторинга на средствата от ЕС?