В момента Гърция страда от несъвършенствата на сътрудничеството по отношение на еврото. В добрите години спрямо ЕС се създаваше впечатлението, че всичко е наред. Но нещата ужасно се влошиха когато над Европа се развихри финансовата криза. През 2009 г. гръцкият държавен дефицит възлезе на 12,7% от БВП и това може да се определи като значително надвишаване на границата от 3%, която е установена в Пакта за стабилност и която важи за държавите от Еврозоната. Правителството в Атина трябваше да приеме план за икономии, орязващи 4,8 милиарда евро от държавния бюджет. Гърците трябва да затегнат колана и това ще бъде болезнено усетено от всички - от заетите в обществения сектор до пенсионерите.

По принцип свободните обменни курсове не са хубаво нещо. Те не са от полза за никого и също не предоставят решение за основни структурни проблеми. Трябва да ни стане ясно обаче, че парите, както и всичко останало, имат определена „цена“. В Гърция тази цена прие формата на много високи лихвени нива, които потискат общата икономическа активност. Една държава трябва да може бързо да реагира, когато положението се влоши до такава степен, и да може да „намали“ цената на парите. Съгласна ли е Комисията с тази мисъл? Ако да: не признава ли тя по този начин вградената слабост на еврото?