ДОКЛАД относно искане за снемане на имунитета на Bruno Gollnisch

15.4.2011 - (2010/2284(IMM))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Bernhard Rapkay

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно искане за снемане на имунитета на Bruno Gollnisch

(2010/2284(IMM))

Европейският парламент,

–   като взе предвид искането за снемане на имунитета на Bruno Gollnisch, предадено от френските органи на 3 ноември 2010 г. и обявено в пленарно заседание на 24 ноември 2010 г.,

–   като изслуша Bruno Gollnisch на 26 януари 2011 г. съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г. и 19 март 2010 г.[1],

–   като взе предвид член 26 от Конституцията на Френската република,

–   като взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0155/2011),

A. като има предвид, че френски прокурор е поискал снемането на парламентарния имунитет на Bruno Gollnisch, член на Европейския парламент, за да може да се започне разследване по жалба за подбуждане към расова омраза и при необходимост да се образува съдебно производство срещу Bruno Gollnisch във Френския първоинстанционен съд, апелативния съд и касационния съд,

Б.  като има предвид, че снемането на имунитета на Bruno Gollnisch е свързано с твърдения за извършване на престъплението подбуждане към расова омраза в резултат на съобщение в печата, публикувано на 3 октомври 2008 г. от групата на „Националния фронт“ в региона Rhône-Alpes, чийто председател е Bruno Gollnisch,

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз по време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават на територията на тяхната собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти; и като има предвид, че това не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от своите членове,

Г.  като има предвид, че съгласно член 26 от Конституцията на Френската република никой депутат не може да бъде задържан за извършено престъпление или друго правонарушение, нито да бъде лишаван от свобода или подлаган на ограничения на неговата свобода, освен с разрешение на председателя на асамблеята, към която принадлежи даденият депутат, като подобно разрешение не се изисква в случай на тежко или заварено престъпление или след постановяване на окончателна присъда,

Д. като има предвид, че в настоящия случай Парламентът не е открил доказателства за fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно подозрение, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на члена на Парламента,

Е.  като има предвид, че искането на френските органи не е свързано с политическите дейности на Bruno Gollnisch в качеството му на член на Европейския парламент; като има предвид, че то вместо това се отнася до дейности с изцяло регионален и местен характер в качеството на Bruno Gollnisch на регионален съветник на региона Rhône-Alpes, като това е мандат, на който той е бил избран чрез всеобщи преки избори и който се различава от този на член на Европейския парламент,

Ж. като има предвид, че Bruno Gollnisch даде обяснение за публикуването от страна на неговата политическа група в Регионалния съвет на Rhône-Alpes на съобщението в печата, което доведе до искане за снемане на имунитета, като заяви, че то е било написано от групата на Националния фронт в този регион, включително неговия директор по комуникации, на когото е било „възложено да говори от името на избраните длъжностни лица на Националния фронт“; като има предвид, че прилагането на парламентарния имунитет спрямо подобно положение би представлявало нередно разширяване на обхвата на тези правила, които целят избягване на всякаква намеса във функционирането и независимостта на Парламента,

З.  като има предвид, че не Парламентът, а компетентните съдебни органи трябва да решат, като спазват всички демократични гаранции, в каква степен е било нарушено френското право относно подбуждане към расова омраза и какви могат да бъдат правните последици,

И. като има предвид, че поради тази причина е целесъобразно да се препоръча снемане на парламентарния имунитет в този случай,

1.  реши да снеме имунитета на Bruno Gollnisch;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на Френската република и на Bruno Gollnisch.

• [1]  Дело 101/63, Wagner/Fohrmann и Krier, Recueil 1964 г., стр. 195, дело 149/85, Wybot/Faure и други, Recueil 1986 г., стр. 2391, дело T-345/05, Mote/Парламент, Сборник 2008 г., стр. II-2849, обединени дела C-200/07 и C-201/07, Marra/De Gregorio и Clemente, Сборник 2008 г., стр. I-7929 и дело T-42/06, Gollnisch/Парламент.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1.        Контекст

На заседанието от 24 ноември 2010 г. председателят обяви съгласно член 6, параграф 2 от Правилника за дейността, че е получил писмо с дата 3 ноември 2010 г. от френските органи с искане за снемане на парламентарния имунитет на Bruno Gollnisch.

Съгласно член 6, параграф 2 от Правилника за дейността искането е препратено от председателя до комисията по правни въпроси.

Прокурорът в Апелативния съд на Лион оправя искане към Европейския парламент за снемане на имунитета на члена на ЕП Bruno Gollnisch във връзка с наказателно разследване, извършвано от този съд. Разследването се отнася до производство и иск за обезщетение (plainte avec constitution de partie civile), подаден от Международната лига за борба с расизма и антисемитизма (наричана по-долу МЛБРА) на 26 януари 2009 г. срещу неизвестен извършител за подбуждане към расова омраза[1].

Контекстът на случая е следният: На 3 октомври 2008 г. съобщение в печата, озаглавено „Регионалната афера с досиетата: Лицемерите се надигат“, е публикувано в интернет от групата на Националния фронт в Регионалния съвет на Rhône-Alpes, чийто председател е Bruno Gollnisch. Съобщението в печата е било в резултат на отворено писмо от Jean-Jack Queyranne, председател на Регионалния съвет на Rhône-Alpes, до Michèle Alliot-Marie, министър на вътрешните работи, в което се е критикувало проучване между някои държавни служители, чиято цел е била да се установи дали членове на персонала, изповядващи религии, различни от християнство, са поискали промяна на работното им време или условията им на труд, за да могат да практикуват религията си.

МЛБРА посочва в жалбата си, че в хода на пресконференцията, проведена в Лион на 10 октомври 2008 г., Bruno Gollnisch, председател на групата на Националния фронт в Регионалния съвет на Rhône-Alpes, е дал обяснение за публикуването на съобщението в печата от страна на неговата политическа група, като е заявил по-конкретно, че то е било написано от групата на Националния фронт в този регион, включително неговия директор по комуникации, на когото е било „възложено да говори от името на избраните длъжностни лица на Националния фронт“.

МЛБРА е счела, че следните думи съставляват фактически състав на престъплението подбуждане към расова омраза:

„[реакцията на Регионалния съвет в Rhône-Alpes] пренебрегва действителността, защото хора, които „празнуват“ края на периода на пост (постът е през деня за сметка на наваксването през нощта), като чупят, палят и хвърлят камъни, не изглежда да са християни.

Тя пренебрегва действителността, защото градът Роман не беше подпален от християни“,

както и:

Вярно е, че навремето левицата искаше да се бори срещу религиите, докато сегашната й цел е да подкрепя инвазията на нашата родина, унищожаването на нашите културни ценности от исляма, чиято толерантност, спазване на правата на човека и свобода лесно могат да бъдат разпознати там, където е на власт, т.е. в Саудитска Арабия. Иран, Судан, Афганистан, нашите предградия и скоро вероятно в цяла Франция, с благословията на масонските ложи и на левицата.“

Съдебно разследване е започнато на 22 януари 2009 г. срещу неизвестен извършител по обвинение в подбуждане към расова омраза

Френските органи заявяват, че Bruno Gollnisch, позовавайки се на своя имунитет на член на ЕП, е отказал да се отзове на призовките на следователите и впоследствие на тези на разследващия магистрат, който е възнамерявал да състави протокол на доказателствата във връзка с първоначалното производство по разследване (procès-verbal de première comparution). Тъй като нито призовката за явяване (mandat de comparution) пред разследващия магистрат, издадена на 17 ноември 2009 г., нито заповедта за принудително довеждане на призованото лице пред разследващия съдия (mandat d'amener), издадена на 11 май 2010 г., са били изпълнени, разследващият магистрат е внесъл преписката в прокуратурата с цел разглеждането й от прокурор. По време на изслушването в комисията по правни въпроси Bruno Gollnisch твърди, че е бил заплашен със задържане в няколко случаи и че полицейските служители са били изпратени с тази цел в сградата на Регионалния съвет, в която той не се е намирал.

Прокурорът отправя искане за снемане на парламентарния имунитет на Bruno Gollnisch, за да може да се извърши разследване във връзка с жалбата на Международната лига за борба с расизма и антисемитизма и при необходимост да се образува съдебно производство срещу Bruno Gollnisch в първоинстанционния съд, апелативния съд и касационния съд.

2.        Право и процедура относно имунитета на членовете на Европейския парламент.

Членове 8 и 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз от 8 април 1965 г. гласят, както следва:

Член 8:

Членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията си.

Член 9:

По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

a.        на територията на тяхната собствена държава – имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

б.        на територията на всяка друга държава-членка — имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове.

Член 26[2] от Конституцията на Френската република предвижда следното:

„Никой депутат не може да бъде преследван, издирван, арестуван, задържан или съден заради неговото мнение или заради начина на гласуване при упражняване на функциите му.

Никой депутат не може да бъде задържан за извършено престъпление или друго правонарушение, нито да бъде лишаван от свобода или подлаган на ограничения на неговата свобода, освен с разрешение на председателя на асамблеята, към която принадлежи даденият депутат. Подобно разрешение не се изисква в случай на тежко или заварено престъпление или след постановяване на окончателна присъда.

Задържането, мерките, свързани с лишаване или ограничаване на свободата, или възбуждането на наказателно преследване срещу депутат се прекратяват по време на сесията, ако асамблеята, към която принадлежи даденият депутат, поиска това.

Въпросната асамблея се свиква служебно на допълнителни заседания, за да се даде възможност, при необходимост, да се приложи горната алинея.“

Процедурата в Европейския парламент се урежда от членове 6 и 7 от Правилника за дейността. Съответните разпоредби гласят, както следва:

Член 6 – Снемане на имунитет:

1.        При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и имунитетите, Парламентът се стреми преди всичко към запазване на неприкосновеността си на демократична законодателна асамблея и към осигуряване на независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции.

2.        Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до председателя от компетентен орган на държава-членка, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия. (...)

Член 7 – Процедури, свързани с имунитета:

1.        Компетентната комисия разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет и за защита на имунитет и привилегии, по реда на тяхното подаване.

2.        Комисията прави предложение за мотивирано решение, с което препоръчва приемане или отхвърляне на искането за снемане на имунитет или за защита на имунитет и привилегии.

3.        Комисията може да поиска от съответния орган да й предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен. На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП. (...)

6.        В случай на защита на имунитети или привилегии, комисията посочва дали фактическите обстоятелства съставляват пречка от административен или друг характер за свободното движение на членовете на ЕП, пътуващи от или към мястото на парламентарното заседание, от една страна, или за изразяване на мнение или упражняване на право на глас при осъществяване на мандата им, от друга страна, и дали попада сред хипотезите на член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите, които не се уреждат от националното право, и прави предложение, с което приканва съответния орган да състави необходимите заключения.

7         Комисията може да изрази мотивирано становище относно компетентността на въпросния орган и допустимостта на искането, но при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая. (...)

3.        Обосновка на предложеното решение

Съгласно член 9 от Протокола, като се има предвид, че производството се отнася до деяние, за което се твърди, че е извършено във Франция, чийто гражданин е бил Bruno Gollnisch по това време, единствената приложима част е тази, съгласно която „по време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават: a) на територията на тяхната собствена държава – имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти“. Приложимата правна разпоредба от френското право е член 26 от Френската конституция, и по-конкретно член 26, втора алинея, която гласи:

„Никой депутат не може да бъде задържан за извършено престъпление или друго правонарушение, нито да бъде лишаван от свобода или подлаган на ограничения на неговата свобода, освен с разрешение на председателя на асамблеята, към която принадлежи даденият депутат. Подобно разрешение не се изисква в случай на тежко или заварено престъпление или след постановяване на окончателна присъда.“

Фактът, че въпросното национално право не определя критерии за снемане на имунитет, не е пречка за Парламента да приложи собствените си последователни принципи за вземане на решение дали да снеме имунитета на някой от своите членове.

В настоящия случай комисията не е открил доказателства за fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно подозрение, че делото е било заведено с намерението да се причини политическа вреда на члена на ЕП. На второ място, случаят не попада в обхвата на извършваните от Bruno Gollnisch политически дейности като член на Европейския парламент. Той се отнася до дейности с изцяло регионален и местен характер в качеството на Bruno Gollnisch на регионален съветник на региона Rhône-Alpes, като това е мандат, на който той е бил избран чрез всеобщи преки избори[3] и който се различава от този на член на Европейския парламент[4]. На трето място, Bruno Gollnisch е дал обяснение за публикуването на наказуемото съобщение в печата от страна на неговата политическа група в Регионалния съвет на Rhône-Alpes, като е заявил, че то е било написано от групата на Националния фронт в този регион, включително неговия директор по комуникации, на когото е било „възложено да говори от името на избраните длъжностни лица на Националния фронт“. Прилагането на парламентарния имунитет спрямо подобно положение се счита за нередно разширяване на обхвата на тези правила, които целят избягване на всякаква намеса във функционирането и независимостта на Парламента. На последно място, не Парламентът, а компетентните съдебни органи трябва да решат, като спазват всички демократични гаранции, в каква степен е било нарушено френското право относно подбуждане към расова омраза и какви могат да бъдат правните последици.

Следва да се отбележи, че с вземане на решение за снемане на имунитета на член на ЕП Европейският парламент само разрешава на компетентния национален орган да възбуди наказателно преследване, като счита, че функционирането и независимостта на институцията не са застрашени, без тази мярка да се счита за форма на произнасяне относно вината на члена на ЕП или относно това, дали съответните деяния или мнения дават основание за наказателно преследване[5].

Следователно е целесъобразно да се препоръча снемане на парламентарния имунитет в този случай.

4.        Заключение

Въз основа на горните съображения и съгласно член 6, параграф 2 от Правилника за дейността на ЕП, след обсъждане на доводите „за“ и „против“ снемането на имунитета на член на ЕП, комисията по правни въпроси препоръчва Европейският парламент да снеме парламентарния имунитет на Bruno Gollnisch.

• [1]  Член 24 от Закона за свободата на печата от 29 юли 1881 г. в изменения му вид.
• [2]  Членът е изменен с Конституционен закон № 95-880 от 4 август 1995 г.           
• [3]  Френски кодекс за изборите, членове L336-338.
• [4]  Вж. по аналогия резолюция на Парламента от 6.10.1998 г. относно искане за снемане на имунитета на г-н Le Pen, C 328 26.10.1998 г., стр. 0015-0031, и свързания с нея доклад на комисията по Правилника за дейността, проверката на пълномощията и имунитетите.
• [5]  Заповед T507/10 R Uspaskich, непубликувана; вж. също член 7, параграф 7 от Правилника на дейността на Парламента.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.4.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	9 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marielle Gallo, Klaus-Heiner Lehne, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Francesco Enrico Speroni, Alexandra Thein, Diana Wallis, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Kurt Lechner, Eva Lichtenberger