относно европейското икономическо положение: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическа политика за 2007 г.

(2006/2272(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид интегрираните насоки на Комисията за растеж и работни места (2005-2008 г.) (COM(2005)0141) (интегрираните насоки),

-    като взе предвид Решение 2005/600/ЕО на Съвета от 12 юли 2005 г. относно насоките за политиките на държавите-членки в областта на заетостта(1)

–   като взе предвид икономическите прогнози на Комисията(2)

–   като взе предвид Прегледа на икономиката на ЕС през 2006 г. на Комисията от 22 ноември 2006 г., „Динамика на приспособяването в евро зоната — Опит и предизвикателства“,

–   като взе предвид докладите на държавите-членки от есента на 2006 г. в рамките на Лисабонската стратегия относно прилагане на техните национални програми за реформи(3)

–   като взе предвид годишния доклад на Комисията от 12 декември 2006 г. относно напредъка, постигнат в рамките на Лисабонската стратегия,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, „Дългосрочната устойчивост на публичните финанси на ЕС“ (COM(2006)0574),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, „Демографското бъдеще на Европа — превръщане на предизвикателството във възможност“ (COM(2006)0571),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка, „Годишен отчет за евро зоната“ (COM(2006)0392),

–   като взе предвид своята резолюция от 26 май 2005 г. относно препоръката на Комисията относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и Общността в рамките на интегрираните насоки за растеж и работни места (2005-2008 г.)

–   като взе предвид Документа за ключовите въпроси на председателството на Съвета от ... за Съвета на министрите на икономиката и финансите с оглед на Европейския съвет, който ще се проведе през пролетта на 2007 г.,

–   като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет в Лисабон от 23-24 март 2000 г., Европейския съвет в Гьотеборг от 15-16 юни 2001 г. и Европейския съвет в Брюксел от 22-23 март 2005 г.,

–   като взе предвид член 99, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0012/2007),

A. като има предвид, че интегрираните насоки са основен инструмент за политиката на ЕС в областта на икономиката и заетостта в рамките на един средносрочен период от три години; като има предвид, че този инструмент, въз основа на редакцията му от 2005 г. и предстоящото му преразглеждане през 2006 г. следва да бъде внимателно оценен и доразвит с оглед подобряване на прилагането му,

Б.  като има предвид, че интегрираните насоки, обновеният Пакт за стабилност и растеж, както и финансовата рамка за периода 2007-2013 г., заедно ще допринесат за постигане на по-голяма съгласуваност в процеса на определяне на политики и за подобряване на икономическото управление на Европейския съюз,

В.  като има предвид, че интегрираните насоки не бива да се възприемат единствено като преименуване на същестуващите политики, а следва да се превърнат в истински интегриран пакет от политики, който обхваща и обединява макро- и микроикономическите измерения и измеренията на трудовата заетост,

Г.  като има предвид, че интегрираните насоки са съществен елемент на Лисабонската стратегия и като неин основен инструмент за прилагане следва, с помощта на уравновесен подход, основаващ се на комбинация от политики, да преследват реформи, които черпят вдъхновение една от друга, в областта на икономиката, заетостта, околната среда и социалното осигуряване,

Д. като има предвид, че икономическият растеж не е самоцел, а необходимо условие и в тази си роля е част от интегриран подход за осигуряване на благосъстояние и жизнен стандарт на гражданите; като има предвид, че стремежът за постигане на устойчив растеж, основаващ се на икономическа политика, социалноосигурителна политика и политика за заетостта, околната среда и бюджета, трябва да съответства на отговорността му спрямо бъдещите поколения,

Възползване от възходящата тенденция в областта на икономиката и заетостта в Европейския съюз

1.  Отбелязва, че след шест години на недостатъчен икономически растеж, стагнация или дори рецесия в много държави-членки, европейската икономика понастоящем постига по-добър темп на растежа, който надвишава темпа от предходните години, т.е. темп на растежа за 2006 г. от 2,8% от БВП в Европейския съюз и 2,6% от БВП в еврозоната, който ръст обаче спада през 2007 г. до 2,4% в Европейския съюз и 2,1% в еврозоната; повдига въпроса относно доколко растежът в Европа е възможно да има цикличен характер и подчертава необходимостта от насърчаване на потенциала на Европа за растеж, така че да може да се създава заетост;

2.  Отбелязва наличието на големи различия между темповете на растеж в държавите-членки и изразява загриженост за относително ниския темп на растеж в редица от големите държави-членки, което най-вече може да се отдаде на стагнацията във вътрешното търсене; в тази връзка по-високия от средните стойности темп на растеж в скандинавските страни, който се съпътства от значително намаляване на безработицата в последно време;

3.  Подчертава подобрението в публичните финанси с намаляване на средния бюджетен дефицит до 2% от БВП за 2006 г.; очаква последващи подобрения на качеството на публичните финанси, които не отразяват единствено циклични фактори;

4.  Отбелязва положително развитие на пазара на труда с удвояване на годишния темп на растежа на производителността на труда от 0,6% до 1,2% и намаляване на безработицата до 8% както в Европейския съюз, така и в еврозоната през 2006 г., и предвидена безработица от 7,3% в Европейския съюз и 7,4% в еврозоната до 2008 г., нарастване на заетостта с около 1,4%, представляващо 2,9 милиона нови работни места през 2006 г., с възможност за нови 7 милиона нови работни места през периода от 2007 до 2008 г., което би означавало нарастване на нивото на заетост от 63,7% през 2005 г. на 65,5% през 2008 г.; отбелязва, все пак, че равнищата на безработица, особено сред жените, са все още високи и са далеч от постигането на лисабонските цели; призовава, следователно, за полагане на допълнителни усилия за реализиране на ефективен и приобщаващ европейския пазар на труда, който съчетава гъвкавост и сигурност и е в състояние да постигне значително по-висок процент на участие; подчертава в тази насока, че необходимите реформи следва да се разработват и прилагат в сътрудничество със социалните партньори;

5.  Изразява загриженост за постоянно високото ниво на бедност в ЕС, което след намаляване от 17% на 15% през средата на 90-те години на XX век, наскоро отнове е нараснало на 17% през 2005 г.; в тази връзка счита за неприемливо, че в ЕС-27 около 80 милиона души имат разполагаем доход, който е под 60% от националния изравнен среден доход;

6.  Отбелязва, че през 2006 г. ЕС е разширил водещата си роля на най-голям световен износител, като износът му е нараснал с 8%, но подчертава, че износният излишък възлиза на едва 0,3% процентни пункта от настоящия растеж на БВП в еврозоната и изтъква рисковия фактор, свързан с високия обменен курс евро/долар; обръща внимание на факта, че сегашният икономически подем се основава предимно на съживяването на вътрешното търсене и това е до голяма степен резултат от краткосрочни инвестиции; отбелязва, че основният проблем, пред който е била изправена европейската икономика през последните десет години, е недостатъчното вътрешно търсене, което може да се отдаде на липсата на доверие, породена от безработица; изразява загриженост докога може да се постига продължителен растеж на инвестициите и потреблението, наред с устойчиво подобряване на положението в сферата на заетостта, така че предимно цикличното нарастване да се превърне в структурна възходяща тенденция;

7.  Счита, че европейската икономика е укрепнала благодарение на основните постижения в сферата на икономическия и паричен съюз (ИПС) и единния вътрешен пазар; призовава за пълно завършване на изграждането на единния вътрешен пазар, особено в областта на финансовите услуги, както и в енергийния сектор, чрез бързо и пълно прилагане на директивите за електроенергия и газ; съответно подчертава значението на инвестициите в инфраструктурата, необходими за постигане на тази цел; очаква по-нататъшни икономически стимули от един европейски пазар на услуги, който ще гарантира недискриминационен достъп за доставчиците на услуги и защита на законодателството в областта на трудовата заетост и социалното осигуряване на държавата, в която се предоставят услугите; настоятелно приканва държавите-членки, с оглед на последните разширявания, да поддържат отворен и свободен пазар на труда, който подкрепя икономическия растеж;

8.  Посочва, че по-постоянно увеличаване на потенциала за икономически растеж в Европейския съюз в рамките на Лисабонската стратегия се нуждае от продължаващо прилагане на уравновесени реформи, включително на мерки, целящи укрепване на новаторството, технологичния напредък и натрупването на човешки капитал чрез премахване на оставащите пречки, възпрепятстващи функционирането на вътрешния пазар, и чрез създаване на по-благоприятна среда за развиване на стопанска дейност в държавите-членки на ЕС;

9.  На фона на очаквания спад на растежа в Съединените щати, и оттам в световната търговия, на фона на потенциални външни сътресения, като например рязка промяна в световния дисбаланс със сериозни последици върху обменните курсове и финансовите пазари, както и възможно по-нататъшно повишаване на цената на петрола, обръща внимание на необходимостта да се подкрепи и засили икономическия напредък чрез икономическа политика, която подобрява ефективността на пазарите на стоки, услуги, труд и капитал и която насърчава растежа и е еднакво насочена както към износа, така и към вътрешното търсене;

10. Изразява загриженост за обменния курс на евро валутата, който може да увреди конкурентоспособността на Европа спрямо Съединените щати; очаква Европейската централна банка да наблюдава измененията отблизо и да предприема подходящи мерки, за да се защитят икономическите интереси на Европа в международната финансова система;

Поощряване на държавите-членки за постигане на резултати, които да служат за мерило

11. Отбелязва, че действителният икономически растеж в ЕС се характеризира със стари и нови различия, като най-ниските темпове на растеж са в Португалия (1,2% от БВП) и Италия (1,7%), а високи темпове на растеж сред държавите-членки на ЕС-15 имат Испания (3,8%), Гърция (3,8 %) и особено Швеция (4%), Финландия (4,9%) и Люксембург (5,5%); отбелязва, че сред новите държави-членки особено високи темпове на растеж отбелязват Словакия (6,7 %), Литва (7,8 %), Естония (10,5 %) и Латвия (11 %); подчертава, че тези различия отразяват също важни структурни тенденции, различни вътрешни икономически политики и демографски структури, както и асиметрични влияния на общите политики, които онагледяват потенциалните рискове за вътрешното сближаване в Съюза; поради това подчертава необходимостта от политика, която да засилва икономическото сближаване и по този начин да укрепва вътрешния пазар и паричния съюз;

12. Изтъква, че от гледна точка на усилията за модернизиране и икономически показатели най-голям успех постигат страните, които съчетават прогресивни и добре балансирани структурни реформи с по-високо от средното равнище на инвестиции в транспорт, информационни технологии, изследователска и развойна дейност, както и в новаторство, образование, обучение през целия живот и детски заведения, и обновяването на надеждни социални мрежи; отбелязва, че до голяма степен същите тези държави-членки имат високоефективна и прозрачна администрация, новаторска предприемаческа среда, бюджетни излишъци, равнища на дълга, които са по-ниски от средните, и висококачествени обществени разходи, като в същото време проявяват признаци, че техническият напредък допринася за националния ръст, който е почти два пъти по-висок от средната стойност за ЕС; стига до заключението, че политиките на тези страни, които се стремят да постигнат високи равнища на трудова заетост, включително заетостта при жените и по-възрастните работещи, ще дадат възможност на Европейския съюз да се изправи с по-голяма увереност пред настоящите и бъдещи предизвикателства като застаряването на населението и засилващата се конкуренция в резултат на глобализацията;

13. Подчертава в тази връзка, че страните, които постигат най-голям успех по отношение на своите стратегии за икономическо и социално обновяване, могат да се възприемат като модели за подражание по отношение на успешното прилагане на Лисабонската стратегия, и насърчава другите държави-членки да се ръководят от тях, макар и мерките за прилагане на Лисабонската стратегия да трябва да се приспособяват към положението в съответната държава-членка и да трябва да продължават да бъдат нейна отговорност;

14. Отбелязва, че по отношение на националните програми за реформи на държавите-членки в общи линии има признаци на по-високо хармонизиране, както и на нов ангажимент към пряка политика за постигане на договорените в Европа цели; въпреки това подчертава, че държавите-членки имат различни изходни позиции и показват значителни различия по отношение на съдържанието, темпа и интензивността на реформите в различните области; счита, че реформите отговарят само до определена степен на настоящото икономическо положение и състоянието на заетостта, и че в много случаи такива ключови задачи като новаторство, създаване на работни места, енергийни доставки, устойчива околна среда и по-добро законотворчество все още не се включват достатъчно в една интегрирана програма за реформи; изразява съжаление, че дори в сферите на повишаване на равнищата на заетост и политиката за активна трудова заетост, напредъкът и усилията за реформи се движат по-бавно, отколкото в други сфери; все пак приветства усилията за повишаване на отговорността на национално и регионално равнище („собственичество“) и привличането на парламентите и социалните партньори, и призовава за по-нататъшно разширяване на подобни усилия;

Укрепване на потенциала - разширяване на успехите: какво все още предстои да се направи

15. Призовава държавите-членки да извлекат полза от новото икономическо положение и произтичащото от това поле за маневри с цел да се насърчи по-устойчива форма на икономически растеж, която да е по-тясно свързана с постигането на качествени цели; подчертава, че постигането на здрава и стабилна макроикономическа среда изисква подобряване на качеството на публичните финанси с още по-консолидирани бюджети, както и интелигентна политика за частни и публични инвестиции, която да води до изграждането на напредничава инфраструктура и да отваря утрешните пазари днес;

16. Подчертава, че за да се извлече цялостна полза от потенциала на вътрешния пазар и да се засили позицията на Европа на световния пазар, трябва да се ограничат настоящите протекционистки и антиконкурентни тенденции;

17. Отбелязва значението на малките и средни предприятия при създаването на заетост; съответно подчертава необходимостта от създаване на по-благоприятен климат за тях чрез по-благоприятен данъчен режим, намаляване на нормативните и административни тежести, повишен достъп до финансиране, подобряване на положението във връзка със стопанските разходи от гледна точка на енергия, транспорт, съобщения и услуги, подобрен достъп до информационни и комуникационни технологии и повишени инвестиции в изследвания и новаторство за малките и средни предприятия;

18. Подчертава значението за европейската икономика на отличната конкурентноспособност, както и необходимостта да се поддържа потенциал за търсене, и очаква участниците във формулирането на икономическата политика да положат допълнителни усилия за постигане на дългосрочен темп на растежа в условията на икономическа стабилност и устойчиво развитие, също така посредством ефективно координиране на икономическите политики;

19. В този контекст подчертава значението на образованието, особено висшето образование, за укрепване на потенциала за бъдещ растеж и за повишаване на равнищата на умения, мобилност и приспособимост на европейските граждани; призовава държавите-членки да увеличат усилията си за повишаване на привлекателността, достъпността и конкурентноспособността на европейските образователни системи;

20. Припомня, че постигането на целите на Лисабонската стратегия изисква достатъчно финансови средства чрез бюджета на Общността; в тази връзка изразява съжаление за недостатъчната наличност на финансови средства за постигане на споменатите цели;

21. Счита, че един едновременен и съгласуван подход от страна на държавите-членки за разходи за засилване на растежа и стимулиране на частните инвестиции и съвместните инициативи в областта на частното и общественото сътрудничество може да отприщи съществени синергии, да подобри способността на Европа да посреща съществуващи предизвикателства в областта на науката и изследванията, транспорта и съобщенията, енергетиката и устойчивостта на околната среда и ще подкрепи ефективното разпределение на ресурси в цяла Европа; В тази връзка отбелязва значението на една съгласувана фискална уредба, включително режим за корпоративно данъчно облагане, която да е благоприятна за малките и средни предприятия и да е насочена към създаването на трудова заетост; счита, че държавите-членки следва да подобрят ефикасността на режима на данъчни и социални вноски, за да се улесни създаването на работни места, особено за определени социални групи, като например жени, дългосрочно безработни и по-възрастни хора; счита, че конкурентните режими за данъчно облагане следва да насърчават създаването на нови стопански предприятия, без да се застрашава капацитетът за национално финансиране, и следва да пренесат тежестта от данъчно облагане на труда към екологично данъчно облагане, включително фискални стимули за подкрепяне на изследователската и развойна дейност и използването на възобновяеми ресурси;

22. Отново призовава, с оглед на предстоящото преразглеждане на Финансовата перспектива, за допълнително приспособяване на бюджета на ЕС въз основа на лисабонските цели и за подкрепяне по този начин на пълното прилагане на Лисабонската стратегия като цяло;

23. Признава, че е постигнат голям напредък в пренасочването на вниманието от държавни помощи към хоризонтални цели; насърчава държавите-членки да продължават тази тенденция и да съгласуват в още по-голяма степен държавните помощи с целите на Лисабонската стратегия като трудова заетост, иновации и устойчивост;

24. Подчертава необходимостта конкурентноспособността на европейските икономики в бъдеще да се насочва още повече към интелигентен и устойчив икономически процес, който да върви ръка за ръка с по-ефективно използване на ресурсите; в тази връзка препоръчва да се вземат под внимание на национално равнище следните мерки, които да благоприятстват не само модернизирането на икономиката, разработването на нови технологии и укрепването на конкурентноспособността, но и екологичната съвместимост и разкриването на нови области на трудова заетост:

     а)  в областта на изследванията и развитието

– стимули за разширяване на частните изследователски и развойни дейности;

– насърчаване на публичните инвестиции в контекста на изследователските и                       развойни дейности, и по-специално публично-частните партньорства;

– насърчаване на създаването на мрежи и на осъществяването на сътрудничество между университети, изследователски институти и предприятия;

– насърчаване на националните или регионални координационни центрове в областта на изследванията и развитието;

– насърчаване на новаторството и новите технологии от малки и средни предприятия и малки доставчици на услуги, особено чрез подобряване на достъпа до всякакви източници на капитал, и в частност на рисков капитал; и

– насърчаване на обучението и преквалификацията в интерес на активна политика за заетост в областта на новите технологии;

  б)  в областта на енергетиката и околната среда

– прилагане на директивите за електроенергия и газ в интерес на справедлив, конкурентоспособен, функциониращ и недискриминационен европейски енергиен пазар;

– осигуряване на енергийните доставки за европейските икономики чрез разнообразяване на източниците и маршрутите за транзитно преминаване на енергийния внос;

– фискални облекчения, стимули за постигнати резултати и инвестиции за насърчаване на мерки за енергийна ефективност, включително осъществяване на цели за енергийно спестяване;

– фискални облекчения, стимули за постигнати резултати и инвестиции за насърчаване на възобновяеми енергийни източници и екологоефективни технологии и иновации;

– гарантиране на независимостта на националните регулаторни органи и тяхното координиране на равнище ЕС;

– разширяване на регионалното енергийно производство и създаване на регионални енергийни мрежи;

– повишаване на прозрачността на енергийния пазар и ясно разделение на производството, разпределението и търговията с енергия („отделно таксуване на услуги“); и

– по-голямо утвърждаване на „екологичните сертификати“;

25. Счита за приоритет разкриването на нови възможности за работа във всички сектори в една бързо променяща се икономика; подчертава, че най-уязвимите членове на обществото са най-силно изложени на риск в този смисъл и че следва да се отдаде предимство на насърчаването на „активната интеграция“ и на създаването на по-добри работни места в по-общ план; подчертава също необходимостта от намиране на равновесие между новите изисквания за гъвкавост на работниците и готовността им да се преквалифицират с перспективи за намиране на нова работа и гарантирането на нови форми на сигурност („гъвкавосигурност“), също с цел да се насърчават възможностите за по-добро съчетаване на професионален и личен живот; в тази връзка призовава за подобряване на възможността за участие и достъп до пазара на труда на жените, по-възрастните работници, младите хора, дългосрочно безработните и имигрантите, за които, наред с другото, в по-голяма степен да се преследва осъществяването на национално равнище на следните мерки в областта на трудовата заетост и образованието:

- предоставяне на гаранции, че на всеки завършил училище се предлага работа, обучение или други равностойни мерки в срок от шест месеца;

– въвеждане на законно право на преквалификация и обучение през целия живот;

– стимули и инвестиции за насърчаване на обучението, преквалификацията и обучението през целия живот, и образци на успешно съчетаване на семеен и професионален живот и на образование с обучение;

– насърчаване на гъвкави модели за доброволен преход от работна към пенсионна възраст, и с оглед улесняване на достъпа до пазара на труда за младите хора;

– насърчаване на основното обучение и предоставяне на гаранции за предаване на управлението на съществуващи предприятия поради достигната пределна възраст;

– допълнително намаляване на данъчното бреме и вноски за социално осигуряване за ниски и средни доходи;

– осигуряване на квалификация и постъпване за първи път на работа на младите хора чрез подходящи частни и публични стимули;

– увеличаване на наличието и достъпността на качествени грижи за децата;

– предоставяне на гаранции, че необходимият срок за учредяване на ново предприятие не надвишава една седмица, включително ниски учредителни такси и ниски административни разходи;

– включване на обучението по предприемачество в програмите за обучение за през целия живот;

– осигуряване на подходяща политика относно законната имиграция в съответствие с предложението за европейска система за „Зелена карта“;

26. Посочва, че в интерес на макроикономическата стабилност, повишаването на производителността трябва да върви ръка за ръка с по-справедливо разпределение на плодовете на растежа и укрепване на социалното сближаване; в тази връзка обръща внимание на необходимостта от повишаване на доходите, за да се задържи темпът на средносрочния растеж на производителността; подчертава неотложната необходимост да се засили културата на насърчаване и участие като част от корпоративното управление и корпоративната социална отговорност;

27. Подчертава необходимостта от засилено и структурирано сътрудничество в Европейския съюз, и особено в евро зоната, за да се укрепи управлението и процеса на европейска интеграция, тъй като това е единственият начин да се отговори на световните икономически предизвикателства; поради това приканва Съвета и Комисията да гарантират, че в бъдеще годишният отчет за евро зоната ще предоставя по-практичен набор от инструменти, които да позволяват провеждането на по-подробен диалог между различните органи на ЕС, които участват в укрепването на икономическото управление на Европейския съюз; освен това счита, че Еврогрупата следва да съсредоточи вниманието си върху осигуряването на гаранции, че при съставянето и изпълнението на национални бюджетни планове, същите са по-добре балансирани и хармонизирани както откъм съдържание, така и откъм график, тъй като това би могло съществено да допринесе за одобряването на програма за реформи в икономическата политика; предлага, в рамките на по-засилено и структурирано сътрудничество в еврозоната, да се поканят други заинтересовани формации на Съвета да участват в такова сътрудничество;

Стимулиране на необходимите институционални реформи

28. Приветства новия подход на Комисията за последващи действия след оценката на националните програми за реформи чрез предлагане на конкретни препоръки за всяка отделна страна, които да служат като насоки за държавите-членки, и призовава Европейския съвет да одобри тези препоръки; в тази връзка подчертава необходимостта от засилване на взаимно укрепващия подход на интегрирани насоки, които трябва да бъдат отразени в политиките за национални реформи; още веднъж призовава за прозрачен обмен на най-добрите практики и за публикуване от Комисията на годишна „класация“ на страните с най-добри и най-слаби резултати в областта на реформите, с цел да се извличат поуки както от успехите, така и от неуспехите; все пак, в тази връзка посочва необходимостта от достатъчен брой интегрирани показатели, за да се обхванат всички области на политиката, включени в Лисабонската стратегия;

29. Изразява съжаление за слабото присъствие на Лисабонската стратегия в националните политики на много държави-членки, счита, че мобилизирането на всички икономически заинтересовани лица е от съществено значение за нейното ефективно осъществяване; в частност, счита, че повишеното участие на социалните партньори, националните парламенти и гражданското общество ще подобри видимостта на Лисабонската стратегия и качеството на обществения дебат относно икономическите реформи, ще засили отговорността и ще повиши осъзнаването от обществото на необходимостта от тясно координиране на икономическите политики, за да се отговори на главните предизвикателства, поставени от текущия процес на глобализация, и да се възприеме обща позиция за подобряване на икономическото управление в Европейския съюз; настоятелно приканва държавите-членки да прилагат интегрираните насоки и националните програми за реформи ангажирано и в дух на „собственичество“, и с по-голямо участие на националните парламенти и други заинтересовани участници, като например социалните партньори, изисква редовно да се преглежда относимостта на националните програми за реформа съгласно принципа на „съпоставка въз основа на стандарти“, включително по-широко допитване в държавите-членки, в които това все още не е направено; очаква приоритетите в отделните национални програми за реформи да бъдат по-добре отразени в графика и съдържанието на националните бюджетни решения;

30. Приветства консолидирането и интегрирането на насоките за мерки в областта на икономическата и структурната политика и политиката за трудова заетост; в тази връзка повтаря, че насоките в областта на икономическата и структурната политика трябва да получат същия законодателен статут, с какъвто се ползват насоките за мерки в областта на политиката за трудова заетост, и че трябва да се изготви междуинституционално споразумение, за да се изясни участието на Европейския парламент в тази връзка;

31. С оглед на предстоящата работа по преразглеждане на интегрираните насоки през 2008 г., очаква да види съвместен процес на размисъл между заинтересованите органи на ЕС и предлага създаването на междуинституционална работна група след пролетния Европейски съвет през 2007 г.; препоръчва да се обсъдят и обмислят следните аспекти за подобряване на осъществяването на програмата за реформи на ЕС:

– представяне на подробен анализ на структурните реформи и тяхното пряко въздействие върху производителността, заетостта и търсенето на вътрешния пазар с оглед преразглеждане на интегрираните насоки;

– разработване на по-ясни и по-съсредоточени интегрирани насоки, като същевременно се разшири обхватът на областите на реформа, които следва да се включат, по отношение, например, на изчерпателната програма за реформи за по-активна политика на екологична устойчивост, излизаща извън рамките на енергийната политика, и за по-ангажирана политика за насърчаване на обучението през целия живот;

– разработване на по-стандартизирана структура за докладване в контекста на националните програми за реформи, без да се накърнява правото на държавите-членки да определят национални приоритети за реформи;

– разработване на насоки и стандарти за национални допитвания, включително препоръки за включването и активното участие на националните парламенти както в изготвянето, така и в преглеждането на националните програми за реформи;

– разработване и обмен на успешни образци за информационни и комуникационни стратегии;

– повишаване на ефективността на програмата за реформи на ЕС чрез консолидиране на съдържанието и графика на инструментите за икономическа политика, които все още се използват поотделно, с цел постигане на „интелигентна стратегия за растеж“, която допълнително да съсредоточава работата по докладване и оценка в областта на националните програми за реформи, но същевременно да включва и националните програми за национална стабилност и конвергенция и системните инициативи за включване на принципа на екологична устойчивост;

32.     Още веднъж изразява съжаление, че Парламентът, Съветът и Комисията не са достигнали до споразумение за ясен план и кодекс за поведение, което би гарантирало необходимото сътрудничество и пълното участие на трите институции на ЕС, заинтересовани от подобаващо по-нататъшно разглеждане на интегрираните насоки като основни инструменти на Лисабонската стратегия; в тази връзка призовава Съвета и Комисията незабавно да представят предложение за тясно сътрудничество на трите институции на ЕС с оглед на предстоящото преразглеждане на интегрираните насоки;

0

0                      0

33. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) ОВ L 205, 6.8.2005, стр. 21 (2) Есен 2006 г., № 5/2006. (3) http://ec.europa.eu/growthandjobs/key/nrp2006_en.htm.

Debates on the broad guidelines for economic policy have by now become a tradition in Parliament. That tradition is as old as the list of recommendations that the Council, Commission and Member States have not accepted. The very fact that Parliament has to draw attention again and again to this failure of cooperation is reason enough for producing a new report, although the Commission and the Council have decided to leave the Integrated Guidelines for Growth and Employment for the period 2005-2008, submitted last year, unchanged. But the main focus of this report is not on an examination of the current guidelines but rather of their implementation by the Member States, in view of what is in many respects a new economic situation. In addition the first proposals can be made for the forthcoming review of the guidelines in the coming year.

Since our last report on the economic policy guidelines for 2006, drawn up by José Manuel García-Margallo y Marfil, there have been decisive changes in Europe. For the first time after six years of low growth, stagnation or even recession in many Member States, the European economy is in a clear upswing. Growth has risen in the EU to 2.8 % and in the euro area to 2.6. % of GDP. Forecasts up to 2008 predict that growth will remain robust at 2.4 % and 2.1 % respectively. Meanwhile the situation of public finance has improved and the average budgetary deficit for 2006 has fallen to 2 % of GDP.

This positive development is also reflected in the employment market. The growth of labour productivity has doubled and unemployment has fallen to 8 %. A further fall in unemployment is expected for 2008, to 7.3 % in the EU and 7.4 % in the euro area. In 2006, 2.9 million new jobs were created, representing employment growth of 1.4 %. By 2008 a further seven million jobs could be created, increasing the employment rate to 65.5 %.

In the rapporteur’s view these positive trends now need to be put to good use. It does not seem certain to him that the positive figures are not just signs of cyclical movement. Nor do the Commission’s initial assessments of the National Reform Programmes permit any conclusions to be drawn about the contribution made by national reform efforts. The various activities of the Member States are at present listed here without having been subject to any detailed evaluation as to possible connections between cause and effect. In view of the patchy data situation it seems to the rapporteur essential that the Commission should step up its evaluation work and provide the public more rapidly relevant data.

Against this background of empirically established data the rapporteur sees it as significant that while the present upswing is accompanied by a further rise in EU export success (up 8.5 % in 2006), the recently improved export performance only accounts for a small proportion of the recovery (only 0.3 percentage points of the current 2.6 % upswing in the euro area).

Rather than exports he considers stabilisation of the short-term investment trend in the internal market to be of crucial importance. To make a structural upward trend out of what is predominantly a cyclical event, consumer demand needs in his view to be maintained at a high level and the employment market needs to see clear improvements, to carry the upswing in the longer term.

The rapporteur sees the common currency and the single internal market as outstanding achievements that are strengthening the European economy. He calls for rapid implementation of the policy for a single European energy market and expects further stimuli from discrimination-free access to the service markets, provided that employment and social law standards are not undermined by an asymmetrical legal situation at the point of service provision.

As a matter of principle, however, he also calls for a determined modernisation policy under the Lisbon Strategy guidelines, to enable the Member States to underpin the recovery. He regards a policy of better coordination on economic policy as just as essential as it is promising and calls for more commitment in this regard, for the euro area as well as for the whole European Union. By stepping up their cooperation the Member States ought also to succeed in preparing their economies for future challenges, for which the rapporteur regards resource efficiency and ecological sustainability as the decisive criteria.

To turn a pre-eminently cyclical upswing into a sustained structural improvement in economic growth in Europe, the rapporteur sees the Member States facing a task to which they can only do justice by a consistent approach and greater cooperation. But the European Parliament must in his view play a more active role in determining economic policy, so as to provide the Member States with assistance in implementing agreements that have been jointly concluded. The European Parliament is, as the only European Union body directly elected by its citizens, the appropriate forum for assessing and analysing the strategies and measures that the Member States are taking to improve economic policy coordination and implement the Lisbon guidelines. In view of the drafting in 2007 and ensuing assessment of the new Integrated Guidelines, this must also be reflected in appropriate entitlement to institutional participation.