ДОКЛАД относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Русия
24.5.2007 - (2006/2237(INI))
Комисия по международна търговия
Докладчик: Godelieve Quisthoudt-Rowohl
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Русия
Европейският парламент,
– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество, установяващо партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна (СПС), което влезе в сила на 1 декември 1997 г. и изтича през 2007 г.[1],
– като взе предвид протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, установяващо партньорство между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, за отчитане на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския Съюз[2],
– като взе предвид протокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество, установяващ партньорство между Европейските общности и държавите-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, за да отчете присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз[3],
– като взе предвид целта на ЕС и Русия, посочена в съвместната декларация, публикувана след срещата на върха в Санкт Петербург, която се проведе на 31 май 2003 г., за създаване на общо икономическо пространство, общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, пространство на сътрудничество в областта на външната сигурност и пространство за изследователска дейност и образование, включително културни аспекти,
– като взе предвид публикуваната по-късно Пътна карта за общо икономическо пространство (ОИП), приета на срещата на върха между ЕС и Русия, проведена в Москва на 10 май 2005 г.,
– като взе предвид Споразумението между ЕС и Русия в края на двустранните преговори за достъп до пазара за присъединяването на Руската федерация към Световната търговска организация (СТО), подписано на 21 май 2004 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския съвет и Европейския парламент от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа” (COM(2007)0001),
– като взе предвид Споразумението между ЕО и Русия за модернизация на съществуващата система за използване на транссибирските маршрути (COM(2007)0055),
– като взе предвид Декларацията за енергийната харта от 1991 г. и последвалия Договор за енергийната харта, който бе подписан през декември 1994 г. и който влезе в сила през април 1998 г.,
– като взе предвид устава на Съвета на Европа, подписан в Лондон на 5 май 1949 г.,
– като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел, проведен на 15 и 16 юни 2006 г.[4],
– като взе предвид резултатите от 18-та среща на върха между ЕС и Русия, проведена в Хелзинки на 24 ноември 2006 г.,
– като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел, проведен на 8 и 9 март 2007 г.,
– като взе предвид меморандума за разбирателство (MoU) между Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската комисия, подписан на 15 декември 2006 г.,
– като взе предвид Кръглата маса на индустриалците от ЕС и Русия, проведена по време на срещата на върха между ЕС и Русия през юли 1997 г.,
– като взе предвид диалога по енергийни въпроси между ЕС и Русия, проведен по време на Шестата среща на върха между ЕС и Русия, която се състоя в Париж на 30 октомври 2000 г.,
– като взе предвид срещата на върха между ЕС и Русия, проведена на 18 май 2007 г. в Самара, Русия,
– като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно Балтийска стратегия за Северното измерение[5],
– като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз[6],
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на Комисията по международна търговия и становището на Комисията по външни работи и Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0206/2007),
A. като има предвид, че Руската федерация е член на Съвета на Европа и следователно е поела ангажимент да работи за постигане на целите на Съвета, които включват, по-конкретно, насърчаване на демокрацията и утвърждаване на демократична стабилност в Европа чрез подпомагане на политически, правни и конституционни реформи на национално, регионално и местно ниво
Б. като има предвид, че основополагащите принципи, които ръководят икономическите и търговските отношения между ЕС и Руската федерация, трябва да са взаимност, дълготрайност, прозрачност, предсказуемост, надеждност, недискриминационна политика и добро управление,
В. като има предвид, че Русия е подписала, но все още не е ратифицирала Договора за енергийната харта, с който на международно равнище се създава обща правна рамка в областта на търговията, защитата на инвестициите, транзита и енергийната ефективност и разрешаването на конфликти в енергийния сектор,
Г. като има предвид, че в Европейския съюз държавите-членки трябва да изготвят единна и съгласувана позиция относно икономическите и търговските отношения на ЕС с Русия с оглед започването на преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество,
Д. като има предвид, че общата търговия между ЕС и Русия достигна над 166 млрд. EUR през 2005 г.; като има предвид, че Русия е третият по значение търговски партньор на ЕС, с който ЕС осъществява 7,3% от своята търговия, и че ЕС е най-важният търговски партньор на Русия, с който страната осъществява 52,9% от своята търговия,
Е. като има предвид, че общата търговия между ЕС и Русия достигна над 166 млрд. EUR през 2005 г., а положителният търговски баланс на Русия представлява около 8% от нейния БВП, т.е., приблизително 50 млрд. EUR, като има предвид, че Русия е третият по значение търговски партньор на ЕС, с който ЕС осъществява 7,3% от своята търговия, и че ЕС е най-важният търговски партньор на Русия, с който страната осъществява 52,9% от своята търговия,
Ж. като има предвид, че общите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Русия през 2006 г. възлизат на 31 млрд. щатски долара в сравнение с 14,6 млрд. щатски долара през 2005 г.; като взе предвид, че ПЧИ на ЕС в Русия са се увеличили над два пъти – от 2,5 млрд. EUR през 2002 г. на 6,4 млрд. EUR през 2004 г., което прави ЕС най-важният чуждестранен инвеститор в Русия,
З. като има предвид, че търговските чуждестранни предприятия в определени области, например търговци на едро и дребно, които през 2005 г. са осъществили 38,2% от общите ПЧИ в Русия, са се увеличили в резултат от нарасналото вътрешно потребление в Русия,
И. като има предвид, че 90-те години бяха характеризирани с хиперинфлация и, през август 1998 г. до 75 % обезценяване на рублата, което почти доведе Руската федерация до състояние на фалит,
Й. като има предвид, че от февруари 2005 г. насам руските паричните власти, опират рублата на валутна кошница, в която еврото заема нарастващо значение (40% към средата на 2006 г.; вероятно 52% в края на 2007 г. и факта, че понастоящем те притежават над 100 милиарда резерв в евро,
К. като има предвид, че икономическото съвземане на Русия и е позволило не само да изплати всичките си дългове към Международния Валутен Фонд (МВФ) и Парижкия клуб, но също така да създаде резервен фонд, натрупал над 100 милиарда долара от 2004 г насам,
Л. като има предвид, че чуждестранните инвестиции в областта на енергетиката са намалели от 85% от общите инвестиции през 1996 г. на едва 60% от общите инвестиции,
М. като има предвид, че производството и транзита на енергия в Черноморския регион, са от стратегическо значение по отношение доставките на енергия на Европейския съюз, както и че енергетиката е област, където съществува съществено сътрудничество в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), сред чиито създатели е именно Русия,
Н. като има предвид, че ЕС средно внася приблизително 28% от енергията, от която се нуждае, от Руската федерация, като някои държави внасят до 100% от нужния им газ от Русия, както и като има предвид, че търговията, свързана с енергията, съставлява около 65% от вноса от Русия в ЕС,
О. като има предвид, че Европейският съюз е регионът, в който най-много заявки за Права на Интелектуална Собственост (ПИС) са подадени от страна на Русия – 37% от заявките за патент и 41% от тези за търговска марка,
П. като има предвид, че Руската федерация, макар вече да е сключила със Съединените щати изискваното от СТО двустранно Споразумение за достъп до пазара, което бе подписано на 19 ноември 2006 г., трябва да сключи и окончателни споразумения с Виетнам, Камбоджа и Грузия и да приключи многостранните преговори, за да изпълни всички необходими предпоставки за присъединяване към СТО,
Р. като има предвид, че Руската федерация трябва да приключи многостранните преговори, за да може да стане член на СТО,
С. като има предвид, че споразумението между ЕO и Русия за модернизация на съществуващата система за използване на транссибирските маршрути е разрешило проблема с таксите за прелитане над Сибир, наложени от Руската федерация на превозвачи от ЕО за полети над руска територия; като има предвид, че споразумението ще засили сътрудничеството в областта на транспорта в рамките на ОИП между ЕС и Русия,
Общи бележки
1. припомня общото членство на Русия и държавите-членки на ЕС в Съвета на Европа; подкрепя развитието на политическия плурализъм в Русия и счита, че положението на човешките права в Русия трябва да представлява неразделна част от политическия дневен ред на отношенията ЕС-Русия;
2. подчертава, че връзките между ЕС и Русия се намират в критичен етап; поради тази причина призовава за конструктивни и насочени към постигане на резултати отношения между Русия и ЕС, но не и на каквато и да цена; посочва, че Европейският съюз споделя с Русия не само икономически и търговски интереси, ангажираност с демокрацията, правата на човека и принципа на правовата държава, но и стремежа да действа на международната сцена и в общите съседни райони; при все това изразява съжаление във връзка с това, че ЕС и Русия не са успели да преодолеят липсата на доверие помежду си;
3. счита, че членството на Русия и държавите-членки на ЕС в Съвета на Европа укрепва техните общи ценности и ангажираност с неговите цели, утвърдени в неговия статут и конвенции: да се разширят и защитават правата на човека, да се насърчава демокрацията и да се подкрепя принципа на правовата държава в цяла Европа; поощрява както държавите-членки на ЕС, така и Русия, да участват активно в Съвета на Европа, тъй като това е основа за осъществяването на практика на тези цели; отбелязва големия брой дела, заведени срещу Русия в Европейския съд по правата на човека; подчертава ролята на този съд за налагане спазването на задълженията на държавите — членки на Съвета на Европа;
4. отбелязва, че Руската федерация е създала в общи линии положителна макроикономическа среда, която е допринесла за впечатляващ икономически растеж след кризата през 1998 г.; припомня обаче че този растеж е обусловен предимно от значителното повишение на цените на енергията в световен мащаб;
5. признава икономическите и други съпътстващи политически реформи, по-конкретно в данъчната система, системата на фискалния федерализъм, държавната администрация и регулирането на финансовата система, които бяха реализирани в Русия през последните години; въпреки това е убеден, че са необходими по-нататъшни структурни реформи по-конкретно в здравеопазването, образованието, газовия сектор, банковата система и по-общо в областта на правоприлагането и приканва Руската федерация да продължи реформите, които ще бъдат от полза както за руснаците, така и за европейците, и чрез които ще се увеличи привлекателността на Руската федерация за международните инвеститори, и по-специално европейските, а също така ще имат значително влияние за икономическия растеж, което не трябва да се пренебрегва, като същевременно се позволи на Руската федерация да се ползва от чуждестранното ноу-хау; подчертава, че всяка следваща законодателна реформа трябва да се извърши в съответствие с международните стандарти;
6. Счита, че ефикасното и широкообхватно икономическо сътрудничество между Русия и ЕС следва да се основава върху принципите на свободния пазар и призовава Русия да продължи с пазарните реформи, да се въздържи от политизирането на икономиката и да зачита независимостта на публични и частни институции;
7. изтъква значението на последователното и ефективното прилагане на законите и разпоредбите; изразява загриженост от липсата на предсказуемост при прилагането на разпоредбите от страна на властите, включително съдилищата, и неизпълнението на съдебните решения; призовава руските власти да предприемат необходимите мерки, за да променят това положение;
8. призовава Русия да се бори по-активно с корупцията и да даде по-голям приоритет на този въпрос и най-вече да се съсредоточи върху борбата срещу основните причини за това явление;
9. убеден е, че трябва да се разработят, където е уместно, хармонизирани и съвместими стандарти, наредби и процедури за оценка на съответствието;
10. насърчава Руската федерация да гарантира ефективно прилагане на конвенциите на Международната Организация на Труда и да предприеме всички необходими мерки за ефективна борба със социалния дъмпинг; насърчава Руската федерация да направи същото по отношение на спазването на Протокола от Киото, за да се бори с всички форми на екологичен дъмпинг;
11. приветства подписването на споразумението в Сочи по време на срещата на върха между ЕС-Русия на 25 май 2006 г.относно опростяване на издаването на визи, както за руските граждани, така и за гражданите на ЕС, и за прилагане на по-гъвкава политика при повече от едно влизания с цел работа, като например на бизнесмени, което допринася за опростяването на контактите и подобряването на търговските отношения;
12. подчертава, че засилените икономически отношения ще обосноват необходимостта от по-амбициозни мерки за улесняване на издаването на визи, които да обхващат bona fide пътници извън предварително определените категории, и либерализация в дългосрочен план;
Регулаторна рамка – рамка за сътрудничество
13. подчертава значението, което има и за ЕС присъединяването на Русия към СТО и неговото отражение върху либерализирането на търговията, както и за ангажимента на страната да се придържа към разпоредбите на организацията и е уверен, че членството в СТО ще бъде важен сигнал за чуждите и руските инвеститори; ще стимулира икономическия растеж в Русия и ще засили търговския обмен с ЕС; настойчиво призовава Руската федерация не само да предприеме действия за сключване на останалите двустранни Споразумения за достъп до пазара, изисквани от СТО, но и да изпълни и реализира ангажиментите си по силата на споразуменията, които вече е подписала, като например споразумението с ЕО;
14. призовава Руската федерация в рамките на бъдещото й присъединяване към СТО, да разреши проблемите, свързани с експортните мита върху дървения материал за скандинавските страни, както и проблемите, свързани с железопътните тарифи, които се определят според местоназначението, по-специално по отношение балтийските страни, тъй като това се счита за дискриминационно;
15. счита, че присъединяването към СТО ще доведе до по-дълбока икономическа интеграция между ЕС и Русия в рамките на ОИП; призовава Комисията да обмисли договарянето на евентуално Споразумение за свободна търговия (ССТ) след присъединяването на Русия към СТО;
16. подчертава необходимостта от конструктивен диалог между ЕС и Русия и изтъква значението на установяване на ОИП и по-нататъшно развитие на целите, договорени в Пътната карта за ОИП, особено по отношение на създаването на отворен и интегриран пазар между ЕС и Русия;
17. счита, че напредъкът при изпълнение на Пътната карта трябва да продължи паралелно с преговорите за ново СПС; настойчиво призовава Комисията и държавите-членки да съсредоточат усилията си върху започване на преговори по ново СПС; изисква да бъде своевременно и официално информиран за напредъка, постигнат в това отношение;
18. счита, че ако преговорите с Русия относно новото СПС нямат конкретен резултат ЕС следва да обмисли алтернативен подход, основан на ускоряването на текущите дейности по договорените пътни карти в рамките на четирите общи пространства, и на определянето на обща линия на поведение в областта на политическото сътрудничество;
19. подчертава, че напредъкът в областта на общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие, пространство на сътрудничество в областта на външната сигурност и пространство на изследователска дейност и образование, включително културни аспекти, ще има значително икономическо въздействие; подчертава необходимостта руското правителство да увеличи своите усилия в тази насока;
20. счита, че политиката на Руската федерация по отношение защитата на чуждестранните инвестиции трябва да отбележи напредък, така че да бъде съгласувана с международно признатите стандарти от ОИСР, и да даде възможност на Европейския съюз да започне преговори за сключването на споразумения в областта на защитата и насърчаването на инвестициите;
Търговия, достъп до пазара и инвестиции
21. подчертава значението на подобряването на инвестиционния климат в Русия; счита, че това може да се постигне единствено чрез насърчаване и установяване на недискриминационни, прозрачни и предсказуеми условия за бизнес, основани на силни демократични ценности; подчертава в допълнение, че съществува необходимост от по-малка бюрокрация и насърчаването на двустранни инвестиции;
22. отбелязва представения неотдавна в Руската федерация проектозакон, който разрешава на правителството да отхвърли чуждестранни оферти за придобиване на мажоритарни дялове в руски компании, като така се забранява чужди фирми да притежават повече от 49 % от компании, работещи в 39 стратегически индустрии; поставя под съмнение самия закон, както и избора и нарастващия брой индустрии, които са категоризирани като стратегически и важни за националната сигурност; счита, че не представлява стъпка към подобряване на инвестиционния климат и повдига основни въпроси относно ролята на държавата в условията на пазарна икономика и конкуренция в ключовите сектори на икономиката; счита, че в Русия, както и в други страни, пазарът най-добре може да определи акционерното участие в компаниите;
23. подчертава, че на взаимна основа трябва да се улесни учредяването и дейността на търговски дружества; отбелязва, че ЕС е отворен за инвестиции от Русия, както се вижда от увеличеното присъствие на руски фирми в ЕС, особено в енергийния и стоманодобивния сектор; следователно изисква на чуждестранните компании, действащи в секторите за природни ресурси в Русия, да се предоставят същите права за достъп, каквито имат руските компании;
24. отбелязва, че в Русия държавната търговия продължава да се развива успешно в някои икономически сектори;
25. отбелязва създаването на т.нар. специални икономически зони, които предлагат специални стимули за инвестиции – действие, което може да се окаже много благоприятно за европейските компании; насърчава Руската федерация да гарантира достойни условия на труд и зачитането на профсъюзните права на работниците в тези зони; призовава за строго спазване и независим мониторинг на правата на човека в тази област, както и на социалните и екологичните стандарти в тези специални икономически зони;
26. признава напредъка, постигнат по отношение на митническото облагане; настойчиво призовава руското правителство да продължи да усъвършенства, стандартизира и автоматизира митническите си процедури и да налага мита, без това да възпрепятства потока на стоки;
27. подчертава, че присъединяването на Русия към СТО не може да доведе до увеличение на равнището на вносните мита, нито до по-високо равнище на протекционизъм спрямо годините преди присъединяването;
28. отбелязва, че Комисията е приложила антидъмпингови мерки във връзка с износа от Русия на амониев нитрат, калиев хлорид, някои продукти от стомана, продукти от силиций и урея; настойчиво призовава руските компании да извършват износа си за ЕС при условия на равнопоставеност и да предоставят необходимата информация на следователите от Общността, които разследват случаи на дъмпинг, с цел да се даде възможност на правоприлагащите органи на ЕС бързо да прекратят наложените антидъмпингови мерки;
29. отбелязва руските антидъмпингови мита, наложени на износ от ЕС, най-вече на продукти от стомана; счита, че подобни разногласия трябва да бъдат приоритетно разрешавани;
30. отбелязва със съжаление, че Русия използва инструменти на търговската политика за външнополитически цели по несъвместим с разпоредбите на СТО начин;
31. привлича вниманието върху наложената от две години неоснователна забрана при вноса на месо от Полша и препоръчва този проблем да бъде разрешен възможно най-бързо, тъй като е несъвместим с разпоредбите на СТО;
Права на интелектуална собственост
32. подчертава необходимостта от усъвършенстване на законодателството и правоприлагането по отношение на защитата на правата на интелектуална, индустриална и търговска собственост, за да се увеличи конкурентноспособността и да се направи инвестиционният климат по-привлекателен чрез хармонизиране на регулаторните системи с най-високите международни стандарти и норми; настойчиво призовава руските власти да внесат изменения в Част IV от Гражданския кодекс с цел да се съгласува законодателството по отношение на правата на интелектуалната собственост с разпоредбите на СТО и международните споразумения, по-специално свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (ТРИПС) и да гарантира пълното му приложение, така че да се води ефективна борба сфалшифицирането и пиратството;
33. подчертава, че е необходимо да се адаптира сегашната съдебна система, за да се защитават ефективно правата на интелектуална собственост и да се гарантира по-бързо производство; отбелязва увеличения брой дела, по които европейски фирми са имали успех, но изразява дълбока загриженост от неизпълнението на съдебните решения;
34. изразява дълбока загриженост относно проблема, конкретно свързан с производ-ството и продажбата на фалшиви продукти, и по-специално фармацевтични продукти, тъй като той не само е в ущърб на законните производители, но и представлява опасност за общественото здраве;
35. насърчава руските власти да предприемат всички необходими и ефективни мерки за откриване на източниците на незаконни действия и за прекратяване на дейността на производствени инсталации или базирани в Интернет оператори; отбелязва, че по отношение на производствените съоръжения, тези мерки трябва да включват редовни и непредизвестени проверки на познатите съоръжения в сътрудничество с притежателите на правата, както и затягането на лицензионния режим по отношение производствени съоръжения на оптични носители; подчертава, че за базираните в Интернет оператори, тези мерки трябва да включват приемане на законодателни изменения, които гарантират, че дружествата за колективно управление на авторските права могат да действат единствено от името на притежателите на правата, които изрично упълномощават подобно действие, и задействането на разпоредбите за прилагане на Договора за авторското право (WCT) и Договора за изпълненията и звукозаписите (WPPT), приети от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) през 1996 г.;
Енергетика
36. отново изтъква необходимостта от съгласувана европейска енергийна политика; подчертава, че двустранните споразумения между държави-членки на ЕС и Русия следва, ако е абсолюнно наложително, да допринасят за общите интереси в областта на енергийната сигурност в ЕС;
37. подчертава все пак, че основната цел на енергийната политика на ЕС не може да изразява единствено в избягване на енергийната зависимост от Русия;
38. настойчиво призовава ЕС и Русия да си сътрудничат по-тясно в рамките на енергийния диалог между ЕС и Русия, и с всички социални партньори, като особено се наблегне върху работата по въпроси, свързани с устойчивостта и постоянната надеждност на производството, транспорта и използването на енергия, както и на енергийната ефективност и сигурността на доставките; настойчиво призовава ЕС, в тясно сътрудничество с Руската федерация, да насърчава инвестициите във възобновяемите ресурси и да отдава приоритет на разпределението на технологиите и сближаването по отношение на регулаторната уредба, с цел създаване на трайни и благоприятни отношения и за двете страни; също така призовава Руската федерация за справедливо недискримационно отношение към всички свои партньори, за подпомагане на достъпа до руския пазар на европейските инвеститори, и за опазване на околната среда;
39. подкрепя германското председателство в действията му по гарантиране на сигурни енергийни доставки и намаляване на енергийната зависимост чрез сътрудничество и по-нататъшен диалог по енергийните въпроси с Русия, което поставя политиката за енергийно партньорство на солидна и надеждна основа, както и чрез действия за диверсификация на енергийните източници чрез въвеждане на задължителни цели за енергийна ефективност и използване на възобновяеми и алтернативни източници на енергия; отбелязва, че развитието на такава стратегия е от общ интерес за ЕС и Русия и че за ЕС е опасно да стане твърде зависим от природен газ;
40. приветства Руската федерация за ратифицирането на Протокола от Киото през октомври 2004 г.; призовава ЕС и Руската федерация към тясно сътрудничество с оглед насърчаване на техническите иновации и подобряване ефективността в енергийния сектор, както и за общо преразглеждане на бъдещите стратегии за съкращаването на емисиите на парникови газове за периода след изтичането на Протокола през 2012 г.;
41. убеден е, че единственото средство за сключване на официално енергийно споразумение, ратифицирано от Русия, е договарянето на нов рамков документ, т.e. в контекста на ново СПС; предлага елементите на Договора за Европейска енергийна харта да се транспонират в нов документ, тъй като сегашното положение, при което липсва официално споразумение, е неприемливо;
42. подкрепя програмите за подобряване на енергийната инфраструктура, която свързва Русия с държавите-членки на ЕС;
43. изразява загриженост относно тенденцията Русия да приема националистична и монополна концепция за управлението на енергийните си ресурси; изразява сериозна загриженост относно трудностите, с които се сблъскват чуждестранни и частни компании, когато инвестират в бъдещи разработки на континенталния шелф на Русия; призовава Русия да приеме по-либерален подход и да създава условия на равнопоставеност, които да позволят на чуждестранни компании да се конкурират с руски фирми в съответствие с разпоредбите на СТО;
44. признава, че значителни парични суми се инвестират в поддръжката на инфраструктура и тръбопроводи за дистрибуция на продукти; въпреки това подчертава, че липсата на инвестиции, включително чуждестранни инвестиции, би могло да доведе, според експертите до недостиг на газ до 2010 г.;
45. подновява призива на Парламента към Комисията и държавите-членки да приемат сериозно заплахата от дефицит в доставките на газ от Русия след 2010 г. поради липсата на инвестиции в енергийната инфраструктура на Русия; подкрепя диалога в областта на енергетиката между ЕС и Русия като основа за разглеждане на въпроса за необходимите инвестиции в енергийната инфраструктура на ЕС и Русия, за да се осигури както сигурност на предлагането, така и сигурност на търсенето; подчертава решаващото значение на гарантирането на ефективност на диалога чрез последователна политика, основана на тясната координация на действията на държавите-членки и развитието на действително партньорство, основано на общи ценности; подчертава необходимостта от установяване на ефективни и навременни механизми за общуване при кризи между ЕС и Русия; изтъква решаващото значение на последователността, тясната координация и солидарността между държавите-членки на ЕС в рамките на диалога в областта на енергетиката; подчертава необходимостта от това ЕС да прилага паралелна стратегия за подобряване на сигурността и разнообразяване на своите енергийни доставки, както и значението на сътрудничеството между ЕС и Русия по отношение на защитата на околната среда, енергийната ефективност, пестенето на енергия и възобновяемата енергия;
46. настоява пред Русия да не прилага двойни ценови стандарти – което освен всичко друго противоречи на разпоредите на СТО – в областта на енергийните ресурси;
47. призовава Руската федерация, в тясно сътрудничество с ЕС, да инвестира в модернизиране на ядрените централи, основно в инфраструктурата, новите технологии и възобновяемите енергии, като по този начин ще отговори на общите цели за сигурност, енергийна ефективност, опазване на околната среда и здравеопазване;
48. изразява отново подкрепата си за отварянето на пазара на ЕС за руски износ на електроенергия, при условие че съответни норми на Русия относно безопасността, по-специално свързаните с атомните електроцентрали и безопасното обработване и обезвреждане на ядрени отпадъци, се приведат в съответствие с изискванията на ЕС, така че да се предотврати опасността от замърсяване на околната среда;
Транспорт
49. отбелязва препоръките, направени от Групата на високо равнище относно Разширението на големите транс-европейски оси към съседните страни и региони; подкрепя, по-конкретно, развитието на транспортната инфраструктура между ЕС и Русия, т.е., хармонизацията на условията за железопътния транспорт;
50. приветства подписването на споразумението на 24 ноември 2006 г., по време на срещата на върха между ЕС-Русия в Хелзинки, между ЕС и Руската федерация относно плащанията за прелитането над Сибир; счита, че това споразумение ще даде възможност за нормализиране и засилване на отношенията в сектора на въздушния транспорт между ЕС и Руската федерация, както и за значително подобряване на конкурентноспособността на европейските въздушни компании и за улесняване на операциите им на нововъзникващите пазари в Азия;
Други конкретни сектори
51. смята търговията с услуги за важна част от бъдещите търговски отношения между ЕС и Русия; призовава за сближаване между законите на ЕС и Русия, най-вече в такива области, като финансови услуги, телекомуникации и транспорт; и изисква да се сложи край на дискриминационната политика, която се прилага в момента спрямо балтийските страни по отношение на железопътните тарифи, както за вноса, така и за износа;
52. подчертава, че е от значение да се гарантира стабилността на финансовата система, като подкрепя утвърждаването на стабилен финансов сектор и ефективна система за защита на клиентите на финансови услуги чрез усъвършенстване на законодателството, ефективен надзор и реализиране на мерки, които отговарят на най-високите стандарти и норми, приложими за доставчиците на финансови услуги;
53. счита, че тези реформи ще подобрят инвестиционния климат и могат да изиграят важна роля в насърчаването на икономическия растеж на Русия, така че да намалее нейната зависимост от износа на енергия и от цената на енергията;
54. подчертава значението на конкуренцията и откритостта в сектора на финансовите услуги; изразява, в тази връзка, своята загриженост по отношение на съществуващите препятствия пред издаването на лицензи на чуждестранни банкови представителства;
55. счита, че трябва да се засили сътрудничеството при осъществяване на регулаторно сближаване в селскостопанския сектор, най-вече по отношение на санитарни и фитосанитарни мерки; подчертава, че за много държави-членки е от голямо значение износът на селскостопански продукти за Русия, т. е. рибни, месни и млечни продукти; настойчиво призовава ЕС да намери общо решение на проблемите с износа за руския пазар, най-вече във връзка със санитарни и фитосанитарни мерки;
56. отново призовава Русия да не прилага ограничителни фитосанитарни или ветеринарни мерки спрямо вносни продукти, които са дискриминационни или биха се основавали на по-стриктни изисквания от прилаганите спрямо националните продукти;
Отношения с други търговски партньори
57. подчертава, че изграждането на стратегическо икономическо партньорство между ЕС и Русия трябва да отчита геополитическото положение на Русия; подчертава необходимостта подходът на ЕС спрямо Русия да се интегрира с други действия в региона, като например Европейската политика на добросъседство (ЕПД), Северното измерение и Черноморската стратегия;
58. приветства инициативата „Черноморска синергия” в рамките на ЕПД, която стимулира регионалното сътрудничество между страните от черноморския регион, Руската федерация и ЕС в сектори като енергетиката, транспорта и околната среда, а също така засилва диалога по отношение на зачитането на човешките права, демокрацията и доброто управление;
59. признава също така потенциалния положителен принос, който може да бъде направен чрез засилването на междурегионалното сътрудничество между ЕС и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС) в рамките на новата инициатива „Черноморска синергия”;
60. подчертава значението на засилването на регионалното сътрудничество между ЕС и Русия в рамките на инициативата „Северно измерение“, в които ЕС и Русия, както и Исландия и Норвегия са равностойни партньори; подчертава необходимостта от формулиране на конкретни проекти за партньорство, така че да се окаже подкрепа и укрепване на съществуващите проекти за сътрудничество и многостранно партньорство, по-специално що се отнася до сътрудничеството по отношение на Балтийско море в съответствие със Стратегията за Балтийско море за инициативата „Северно измерение“, одобрена от Европейския парламент в неговата резолюция от 16 ноември 2006 г.[7]; подчертава значението на допълнително икономическо и социално развитие в региона на Калининград като образец за подобрено икономическо и търговско сътрудничество между ЕС и Русия;
61. отбелязва, че по-тесните връзки между ЕС и Руската федерация в сектора на туризма биха довели до ползи, предвид броя на регионите от държавите-членки, които се считат като традиционни дестинации за руските посетители;
62. привлича вниманието върху необходимостта за неотложно намиране на решения на проблемите, свързани с подобряването на инфраструктурата при преминаването на руско-латвийската граница (както и границите на другите държави-членки на EС с Русия) и необходимостта ЕС и Руската федерация да финансират, както откриването на съществуващи гранични пунктове за преминаване, така и нови такива; подчертава също така важността на развитието на гранична инфраструктура в транитните страни като например Украйна, така че да се улесни и ускори сътрудничеството между ЕС и Русия;
63. вярва, че двете страни имат общ интерес от стабилно, сигурно и демократично съседство и поощрява развитието на добросъседски отношения в областта на търговията и икономическото сътрудничество сред страните в региона; подчертава, че съвместното съблюдаване на правата на човека и прилагането на EПД предлага множество възможности за многостранно сътрудничество, не на последно място чрез засилена политика на съседство към Изтока, с цел да се насърчи градивното сътрудничество в областта на околната среда, енергетиката, инфраструктурата и търговията;
64. вярва, че съществуването на замразени конфликти в общите съседни райони представлява съществена пречка за икономическото развитие в този регион и че предоставянате на подкрепа за тяхното решаване в съответствие с принципите на международното право, включително чрез преодоляване на икономическите последици, следва да представлява приоритет за целите на последващото икономическо развитие и просперитет в страните в общите съседни райони;
o
o o
65. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и правителството и Парламента на Руската федерация.
- [1] OВ L 327, 28.11.1997 г., стр. 1.
- [2] OВ L 185, 6.7.2006 г., стр. 17.
- [3] OВ L 119, 9.5.2007 г., стр. 32.
- [4] 10633/1/06 REV1.
- [5] Приети текстове, P6_TA(2006)0494.
- [6] Приети текстове, P6_TA(2006)0110.
- [7] Приети текстове, Р6_ТА(2006)0494.
EXPLANATORY STATEMENT
Introduction
The relations between the EU and Russia are at an important juncture.
After a period of economic stagnation during the final years of the Soviet Union and a deep recession during the 1990s, Russia’s economy has experienced strong growth rates since 1999. On average, Russia’s GDP increased by 6.7% per annum between 1999 and 2005; in 2006, Russia's GDP grew by 6.5%.
Energy is at the heart of Russia’s economic performance. Russia controls more than 20% of the world’s known gas reserves and 5% of proven oil reserves. It currently rivals Saudi Arabia as the world’s largest producer and exporter of oil; and it is the indisputable leader in gas production and exports. Russia has benefited tremendously from soaring prices of those commodities on the world market. In 2005, oil and gas accounted for 63% of Russian exports and represented 37% of state budget revenues.
Due to its new economic strength, Russia has gained self-confidence and developed a strong sense of independence. As a consequence, it has become increasingly sensitive to outside criticism of its domestic politics. At the same time, some observers have noted that the speed of Russian reform efforts has been slowing down of late. Moreover, the government is increasingly interfering in the Russian economy.
What is more, although Russia has enjoyed the reputation of a reliable supplier of oil and gas for decades, this image has been tainted over the last months. At the beginning of 2006, Russia briefly cut the gas supply to Ukraine, in a dispute over prices, which also affected some EU member states. In November 2006, rumour spread that Russia may be seeking to create a global gas cartel including Algeria, Qatar, Libya, the countries of Central Asia, and perhaps Iran, to strengthen its leverage in political dealings with the EU. In January 2007, Russia’s conflict with Belarus over oil pricing and transit fees has led to a temporary disruption of Russian oil supply to some EU member states.
Finding a common response to this new situation has proven difficult for the EU member states, all the more since Russia has started to engage a number of EU member states on the bilateral level.
In December 2007, the Partnership and Cooperation Agreement (PCA) is coming to an end of its initial 10-year period, and Russia’s WTO accession is coming closer. This affords a unique opportunity to provide new foundations for EU-Russia relations and forge closer ties between the two economies to their mutual benefit.
Economic Interdependence
Despite the complex overall relations between the EU and Russia, the general conditions for strengthening economic ties between Russia and the EU are favourable. There is no doubt that the EU and Russia need each other. Trade between Russia and the EU has grown by more than 70% over the last five years. In 2005 it amounted to more than €163 billion. The economic structures of the EU and Russia are highly complementary.
Energy
The EU is easily Russia’s most important trading partner, accounting for 52.9% of its exports and imports. The EU is the most important destination of Russia’s oil and gas exports. 63% of Russia’s oil exports and 62% of Russia’s natural gas exports go to the EU. Since Russia's economic well-being depends to a large extent on its energy exports, it has a strong interest in stable relations with the EU. Likewise, the EU needs to maintain good relations with Russia, since it is highly dependent on energy imports, and Russia is the EU’s single biggest oil and gas supplier. 30% of the EU’s oil imports (representing 27% of total EU oil consumption) and 50% of its gas imports (representing 25% of gas consumption) come from Russia. The EU's dependence on energy imports is estimated to grow to about 70% by 2030, and Russia's share is expected to remain high.
Foreign Investment
What is more, Russia needs to attract more Foreign Direct Investment (FDI) to maintain and increase production growth rates across its energy sector. Russia has already taken some measures to improve its attractiveness to foreign investors by changing general FDI legislation, streamlining its tax administration, adopting the OECD’s Principles of Corporate Governance, reforming land law, its customs code and foreign exchange regulation, and removing exchange controls on the rouble. This has contributed to a considerable acceleration of FDI flows over the past years, despite a small dent in 2005. In 2006, they amounted to an estimated €22.5 billion. The EU is the most important source of FDI inflows to Russia. It accounts for about 70% of all accumulated foreign investment in Russia. The EU's Direct Investment in Russia has more than doubled between 2002 (€2.5 billion) and 2004 (€6.4 billion). Nevertheless, Russia still attracts relatively little FDI compared to other emerging economies relative to the size of its economy and level of development. Moreover, much of the investment inflows recorded so far probably stem from Russian-owned assets held offshore and reinvested in Russia, rather than from foreign investors bringing fresh capital into the Russian economy. Yet Russia needs large sums foreign investment to develop its energy sector. Oil output growth in Russia has dropped sharply in 2004 and 2005; and Russia's gas output has also been stagnating. To maintain and increase production growth rates across the Russian energy sector -- and in order to ensure that it continues to boost the Russian economy -- new fields need to be discovered, developed, and supplied with new technology and infrastructure. The EU can offer capital and new technology – including renewable – for energy production, consumption, and efficiency (Russia consumes 3-4 times more energy per unit of GDP than other countries of similar climate). But EU companies are hesitant to make the necessary investments, due to a perception of increasing state interference in the energy sector, high levels of corruption in public administration, an opaque and inefficient judicial system, and weak property rights.
Moreover, as indicated by the recent boom in domestic consumption, Russia is a large market for EU goods and services, with considerable potential for growth.
For these reasons, it is in the mutual interest of both Russia and the EU to deepen their economic relationship.
Russia’s Accession to the WTO
Russia's WTO accession is an important step in this direction. The respective negotiations have now reached their final stage. Bilateral Market Access Agreements were concluded with the EU on 21 March 2004 and with the U.S. on 19 November 2006. Russia still needs to confirm its previous agreement with Georgia and reach agreements with Cambodia, Vietnam, and possibly Saudi Arabia. Although the overall impact of WTO accession on Russia will depend on the terms and conditions of accession that Russia and its trading partners in the WTO finally agree on, Russia will likely have to reduce tariffs and other protective measures for import-sensitive industries such as autos and aircraft and will have to open up key financial service industries – banking and insurance – to foreign competition. This opens up opportunities for EU businesses. In Russia, such adjustments could lead to the loss of jobs in those areas and the need for the Russian government to provide unemployment insurance and other adjustment assistance in the short run. In the long run, however, economic theory and the record of economies that have gone through similar transitions suggest that trade liberalization will lead to a more efficient Russian economy and to raising the living standards of the average Russian citizen. Moreover, by joining the WTO, Russia would reassure potential investors, at home and abroad, that it is determined to integrate into the global economy on the basis of a stable, predictable framework. Thus it will make Russia a safer place to invest in, for Russian and EU companies alike. At the same time, the WTO provides a multilateral forum for Russia to settle trade disputes with other WTO members. As a WTO member, Russia will have a voice in how those rules are made and implemented. For these reasons, the EU should push for the conclusion of the outstanding agreements.
Developing the Regulatory Framework
The EU and Russia should also focus on the implementation of the Road Maps of the Four Common Spaces and start negotiations on a new Partnership and Cooperation Agreement as soon as possible. Energy relations should be placed at the core of a new PCA with Russia. Although Russia refuses to ratify the Energy Charter Treaty, President Vladimir Putin has indicated on the Lahti Summit in October 2006 that Russia does not reject its principles. Thus, another document should be drawn up taking on board these principles while amending certain articles. This document should then form part of the PCA negotiations. In general, the new PCA should strengthen the rule of law on energy issues by creating a level playing field of rules to be observed by all participating governments, thus minimizing the risks associated with trade and investment.
Free Trade Agreement
Moreover, with a view of taking economic relations forward once Russia has joined the WTO, the EU and Russia should also continue the exploratory talks on a possible Free Trade Agreement (FTA), which have been initiated at the EU-Russia Summit in Sochi in May 2006. A deep and comprehensive FTA would promote the diversification of trade and investment relations between the EU and Russia, which currently are too narrowly focused on the energy sector. At the same time, the FTA would provide an opportunity to establish a stronger EU-Russian partnership in energy trade and investment based on mutual interest.
18.4.2007
OPINION of the Committee on Foreign Affairs
for the Committee on International Trade
on EU economic and trade relations with Russia
Draftsperson: Jan Marinus Wiersma
SUGGESTIONS
The Committee on Foreign Affairs calls on the Committee on International Trade, as the committee responsible, to incorporate the following suggestions in its motion for a resolution:
1. Underlines that EU-Russia relations are at a critical stage; therefore, calls for constructive and results-oriented engagement between both Russia and EU, but not at any cost; points out that the Union shares with Russia not only economic and trade interests and a commitment to democracy, human rights and the rule of law but also an objective to act in the international arena and in the common neighbourhood; regrets, however, that the EU and Russia have not succeeded in overcoming the lack of trust between them;
2. Believes that constructive engagement means a genuine and mutual commitment to resolving contentious issues and seeking convergence of economic interests, security in the common neighbourhood and democracy, whilst adhering to the principles of the Council of Europe that both the Member States and Russia have signed up to; considers that the common membership of Russia and the EU Member States of the Council of Europe underpins their shared values and commitment to its aims as laid down in its statute and conventions: to extend and protect human rights, promote democracy and uphold the rule of law in the whole of Europe; encourages both the Member States and Russia to participate actively in the Council of Europe as one of the platforms for the practical realisation of those aims; notes the high number of cases brought against Russia before the European Court of Human Rights; emphasises the latter’s role in enforcing the obligations of Council of Europe Member States;
3. Supports the continuation and enhancement of the EU's human rights consultations with Russia and calls for the involvement of the European Parliament as well as European and Russian NGOs in this process; considers that the human rights situation in Russia, in particular as regards freedom of speech and the independence of the media, the legislation on NGO activity and the treatment of human rights defenders, racism and xenophobia, should be an integral part of the EU-Russia political agenda;
4. Emphasises, therefore, that a comprehensive EU-Russia strategic partnership, to be based on a new EU-Russia agreement, should promote common values, democratic governance, the rule of law and good neighbourly policies, reciprocity of market access and respect for market rules; expects that stronger economic relations, based on reciprocity and aimed at deepening mutual trust, will go hand in hand with the necessary political conditions for cooperation in other fields of common concern and reduce the likelihood that either partner mixes economic concerns with political motivations; repeatedly stresses, therefore, that the EU's common policy towards, and Member States' bilateral relations with, Russia should be guided by jointly agreed principles;
5. Underlines the importance of concluding the WTO–Russia negotiations; expresses its appreciation regarding the bilateral EU–Russia agreement that has been concluded, but stresses the need to carefully follow the jointly agreed framework; emphasises in this respect that discriminatory trade policies, such as double tariffs, are not in line with the principles on which EU-Russia trade relations are based; expresses concern that European investments in Russia do not enjoy the same level of legal protection and market access as is afforded to Russian investors in the EU, not least in the so-called strategic sectors of the Russian economy;
6. Is worried about social and political polarisation and the restriction of the democratic space in the run-up to the Duma elections in December 2007 and the presidential elections in March 2008; calls on the Russian authorities to ensure the Russian people's right to free elections by creating the necessary conditions for a free and fair electoral process, to ensure that the opposition parties have the opportunity to campaign, and to abide by the principle of freedom of expression; supports the development of political pluralism in Russia; stresses that freedom of the media will be of key importance if the elections are to be seen as free and fair;
7. Is concerned that the practice of holding politicised trials, as in the cases of Mikhail Khodorkovsky and Platon Lebedev, can reduce confidence in the rule of law, distort the market economy in Russia and impede its economic relations with the EU;
8. Emphasises the importance of increasing EU-Russia regional cooperation within the framework of the Northern Dimension, in which the EU and Russia, along with Iceland and Norway, are equal partners; underlines the need to generate concrete partnership projects to support and reinforce existing cooperation projects and multilateral partnerships, especially as regards Baltic Sea cooperation, in line with the Baltic Sea Strategy for the Northern Dimension endorsed by Parliament in its resolution of 16 November 2006[1]; stresses the importance of further economic and social development in the Kaliningrad region as a model for enhanced economic and trade cooperation between the EU and Russia;
9. Believes that both partners have a common interest in a stable, secure and democratic neighbourhood, and encourages the development of good neighbourly relations in the field of trade and economic cooperation among the countries of the region; stresses that commonly implemented human rights and the European Neighbourhood Policy offer a number of possibilities for multilateral cooperation, not least through the enhanced Neighbourhood Policy toward the East, in order to foster constructive cooperation in the areas of the environment, energy, infrastructure and trade;
10. Believes that the existence of frozen conflicts in the common neighbourhood is an important impediment to economic development in this region, and that supporting their settlement in line with the principles of international law, including through addressing the economic consequences, should constitute a priority for the purposes of further promoting economic development and prosperity in the countries of the common neighbourhood;
11. Expresses its concern about the lack of progress made by the EU in formulating a mandate for the negotiations on a new Partnership and Cooperation Agreement; calls on the EU and Russia to resolve the underlying trade disputes, enabling the EU and Russia to move forward; stresses that an agreed common position of all Member States is a prerequisite for effective negotiations with Russia and that it is essential to avoid bilateral agreements which undermine a genuine EU common strategy; calls on Russia to remove the trade obstacles which have resulted in certain EU Member States being unable to adopt that mandate;
12. Encourages further development of customs and trade procedures so as to permit accelerated movement of goods between the EU and Russia; recognises that this can be achieved through electronic exchanges of information between the customs services accompanied by modern risk management practices which respect the need to protect commercial and other data and business confidentiality; believes that this will help the countries concerned to benefit from increased economic activity and security; points out that pilot projects should be established in order to facilitate this process and engage Russia, the EU and the Member States;
13. Considers that the Council, the Commission and the Member States should not enhance trade relations with Russia at the expense of the countries bordering Russia, in order to avoid situations in which the Moscow authorities use trade relations with the EU as a pretext for punishing, or as an alternative to trading with the traditional markets of, countries with which political strains have arisen, as in the case of the ban on imports of agricultural products from Poland and wine from Moldova and Georgia;
14. While welcoming the ambitious energy package proposed by the Commission as a step forward, recalls that, at least in the medium term, European economies will remain dependent on energy imports, which carries with it the threat of suppliers engaging in energy blackmail; underlines the need to anchor relations with Russia as a major energy supplier in a transparent, mutually beneficial strategic framework, based on reciprocity and non-discrimination in respect of market access and mutual respect of market rules; regards interdependence in the areas of production, transport and distribution as the main aim of an equitable, secure and transparent energy relationship; is concerned about recent cases of gas supply cuts to several neighbouring countries and stresses that a strategic energy partnership between the EU and Russia should prevent the use of energy exports and state controlled companies operating in the energy field as instruments of foreign policy; stresses that the principles of the Energy Charter and the G8 conclusions should be incorporated in a new agreement between the EU and Russia, as agreed by the informal European Council meeting in Lahti in 2006; at the same time, stresses the importance of the ratification of the Energy Charter by Russia without delay; stresses the need for loyal cooperation among EU Member States when adopting and conducting energy projects involving Russia;
15 Reiterates Parliament's call on the Commission and the Member States to take seriously the danger of a deficit in gas supplies from Russia after 2010 due to a lack of investment in Russia’s energy infrastructure; supports the energy dialogue between the EU and Russia as a platform for addressing the issue of the necessary investment in the Russian and European energy infrastructures, in order to ensure both security of supply and security of demand; underlines the need to establish effective and timely crisis communication mechanisms between the EU and Russia; emphasises the crucial importance of coherence, close coordination and solidarity between EU Member States in the energy dialogue; underlines the need for the EU to pursue a parallel strategy of enhancing security and diversification of its energy supplies and the importance of EU-Russia cooperation with regard to environmental protection, energy efficiency, energy saving and renewable energy;
16. Calls on the authorities of the Russian Federation to implement all necessary measures to guarantee energy supplies to the EU and in particular to renew supplies of crude oil to the Mažeikių oil refinery in Lithuania, which were cut off on 3 August 2006;
17. Notes that Russia's economic growth is to a considerable extent based on resource exports; notes that economic and political stability are inextricably linked; considers that strengthened EU-Russia economic cooperation will contribute to balanced and diversified economic development in Russia; is seriously concerned, however, by the tendency of the Russian government to increase its shares in companies of strategic importance;
18. Stresses the need to use all forms of contact with the Russian Federation to encourage the Russian authorities to ensure genuine protection for human rights, with particular reference to freedom of movement, free elections, freedom of expression and respect for the rights of national minorities, especially the rights of Georgians and Chechens, which at present are constantly violated;
19. Welcomes the recent visa facilitation agreement between the EU and Russia, but stresses that increased economic contacts will necessitate more ambitious visa facilitation also covering ordinary bona fide travellers not belonging to any pre-set categories, and liberalisation in the long term;
20. Recalls that the EU and Russia should work together towards arriving at multilateral solutions to global issues; welcomes the constructive approach taken by Russia in the six-nation talks with North Korea; calls on Russia to show a similar constructive attitude to finding a sustainable solution regarding the final status of Kosovo, in accordance with the position of the United Nations); condemns Russian military sales to Iran and Russia's unwillingness to stop supplying Iran with Russian arms and military know-how.
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Икономически и търговски отношения между ЕС и Русия |
||||||
|
Номер на процедура |
|||||||
|
Водеща комисия |
INTA |
||||||
|
Подпомагаща(и) комисия(и) |
AFET |
||||||
|
Засилено сътрудничество Дата на обявяване в заседание |
|
||||||
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
J.M. Wiersma 17.10.2006 г. |
||||||
|
Заместен(и) докладчик(ци) |
|
||||||
|
Разглеждане в комисия |
22.3.2007 г. 12.4.2007 г. |
|
|
|
|
||
|
Дата на приемане |
12.4.2007 г. |
||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
25 0 1 |
|||||
|
Членове, присъстващи на окончателното гласуване |
Christopher Beazley, Panagiotis Beglitis, Michael Gahler, Ana Maria Gomes, Alfred Gomolka, Richard Howitt, Bogdan Klich, Eugen Mihăescu, Francisco José Millán Mon, Cem Özdemir, Tobias Pflüger, Bernd Posselt, Jacek Saryusz-Wolski, Gitte Seeberg, Marek Siwiec, Antonio Tajani, Jan Marinus Wiersma, Konrad Szymanski |
||||||
|
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване |
Laima Liucija Andrikienė, Alexandra Dobolyi, Árpád Duka-Zólyomi, Glyn Ford, Tunne Kelam, Aloyzas Sakalas |
||||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване |
Wieslaw Stefan Kuc, Marcin Libicki |
||||||
|
Забележки (данни, на разположение само на един език) |
|
||||||
- [1] Texts Adopted, P6_TA(2006)0494.
OPINION of the Committee on Economic and Monetary Affairs (13.4.2007 Ex FdR 662210)
for the Committee on International Trade
on economic and trade relations between the EU and Russia
Draftsman: Robert Goebbels
SUGGESTIONS
The Committee on Economic and Monetary Affairs calls on the Committee on International Trade, as the committee responsible, to incorporate the following suggestions in its motion for a resolution:
A. whereas the implosion of the USSR, the achievement of independence by many former republics of the Soviet empire and the dismantling of the former Communist bloc have utterly transformed the political geography of Europe and Asia and, to quote Umberto Eco, 'it will take decades for the collapse of the Soviet system to be completed',
B. whereas the Russian Federation, which replaced the Russian Soviet Federated Socialist Republic in December 1991, is still, at 17 million km², the largest state in the world; whereas just over 80% of its 150 million inhabitants are ethnic Russians; whereas almost 30 million Russian citizens belong to a multiplicity of different ethnic groups, a situation which sometimes causes bloody conflict, as in Chechnya,
C. whereas the Russian Federation's domestic political problems have been compounded by major economic and social problems arising from the necessary, but ill-managed, liberalisation of a planned and ossified economy,
D. whereas the privatisation policy pursued during the years when President Yeltsin was in office resulted, all too often, in national assets being carved up for the benefit of a few thousand oligarchs and kleptocrats,
E. whereas the 1990s were marked by hyperinflation and a 75% devaluation of the rouble in August 1998, which nearly bankrupted the Federation,
F. whereas, since President Vladimir Putin's election and subsequent re-election, and given the surge in energy prices, the economic situation has substantially recovered and, between 1999 and 2005, Russia's GDP achieved an average annual growth rate of 6.7%,
G. whereas the Russian Federation is the E U's geographical neighbour and is, and will continue to be, an important partner for the Union, and whereas the two entities consequently have certain shared responsibilities and opportunities which should lead to increasingly close economic cooperation and mutually beneficial partnership,
H. whereas both Russia and the E U would find it difficult to dispense with various kinds of trade and exchanges and it is in the interest of both partners to establish a balanced framework for cooperation in order to ensure the harmonious development of trade between them,
I. whereas, in 2005, Russia’s share of the E U’s overall trade was €263 billion, or 7.3%, making Russia the EU’s third partner after the United States and China, though before Japan,
J. whereas Russia’s economic recovery has enabled it not only to pay all its debts to the IMF and the Paris Club, but also to establish a reserve fund which has accumulated over 100 billion dollars since 2004,
K. whereas, at the same time, Russia has increased its imports from the EU and the EU accounts for some 52% of the value of Russia’s external trade,
L. whereas, since February 2005, the Russian monetary authorities have pegged the rouble to a basket of currencies in which the euro has a growing share (40% in mid-2006, likely to become 52% by the end of 2007) and currently have more than 100 billion of reserves in euro,
M. whereas Russia holds 6.1% of known world crude oil reserves and 26.7% of natural gas reserves; whereas it supplies over 25% of the EU’s gas and oil consumption and, despite the growing use of alternative energies, European demand for fossil fuels will continue to increase, if gradually, over the next twenty years; whereas the level of dependency on Russian resources is even higher in the new Member States, as 60% to 100% of their energy demands are met by Russia; moreover these countries rely, to a large extent, on Russia for the supply of nuclear fuel,
N. whereas the E U aims to accelerate its transition to a low-carbon economy through increased use of renewable energies, while promoting more economical and cleaner ways of using hydrocarbons and carbon; whereas, in accordance with the subsidiarity principle, some Member States will have recourse to third- or fourth-generation nuclear reactors,
O. whereas the EU’s energy efficiency is ten times greater than Russia’s (145.9 tonnes of oil equivalent [TOE] per million dollars of GDP in the EU against 1 316.5 TOE per million dollars of GDP in Russia); whereas CO2 emissions per inhabitant were 8.4 tonnes/year in the EU and 10.4 tonnes/year in Russia,
P. whereas intelligent self-interest requires the E U to help Russia transform its energy sector in pursuit of the same energy-saving and energy-efficiency objectives and replace nuclear facilities of the 'Chernobyl' type with safer reactors,
Q. whereas a recent study by the Russian Federation's Ministry for Energy concluded that Russia's domestic primary energy demand will increase by around 25% by 2020, but that final energy demand could be reduced by 40 to 45% by economic restructuring of the energy sector using the best available technology in terms of energy efficiency and energy saving,
R. whereas the European Union's sustainable development strategy requires it to help the countries which supply it with energy, and in particular Russia, to reform their energy market by means of price mechanisms which encourage the saving of energy , the use of the most efficient technology possible and the use of those technologies which are the most environmentally sound and emit the smallest quantity of greenhouse gases,
S. whereas it is to be seen as an improvement that Russia- a great polluter- has signed the Kyoto Protocol, and a positive development that, in 2004, the EU closed the bilateral negotiations on WTO membership with Russia; it is nevertheless of concern that it has failed to apply competition rules, for instance, by permitting the existence of dual energy prices and the infringement of intellectual property rights (IPRs),
T. whereas Russia has signed, but not yet ratified, the Energy Charter Treaty, which provides a comprehensive international legal framework on issues such as trade, investor protection, transit, energy efficiency and dispute resolution in the energy sector,
U. whereas the Transit Protocol to the Energy Charter Treaty is aimed at strengthening mutually beneficial legal principles covering transit flows of energy resources,
V. whereas the supply of Russian gas could suffer because of a lack of investment in the reparation of existing infrastructures and the construction of new interconnections; whereas creating a regime of investment based on international law would be in both Russia's and the EU's economic interest;
Cooperation with Russia and solidarity among EU members
1. Acknowledges the importance of Russia as a trading partner- a role that is being strengthened by virtue of EU enlargement - and emphasises the importance of trade relations becoming stronger in the future; notes that the EU and Russia have an interdependent relationship and both parties would benefit from a well-functioning partnership;
2. Advocates more extensive cooperation between Russia and the EU in all economic fields, based on the principles of mutual benefit, non-discrimination, transparency and reciprocity in terms of market access and investment climate; believes that those principles should be properly reflected in the mandate for a new EU-Russia Partnership and Cooperation Agreement;
3. Takes the view that solidarity amongst Member States in the field of policies pursued with Russia should be reinforced in view of the situation in which the more vulnerable new Member States find themselves, on the one hand, and in view of increased Russian investments in strategic sectors of these new Member States on the other; considers that such solidarity must take account of the interests of the countries situated near Russia, with regard to their oil and gas consumption and the location of pipelines, the export of agrarian products, and the different aspects of environmental protection,
4. Stresses that an agreed common position on the part of all Member States is a necessary prerequisite for effective negotiation with Russia, and that bilateral contacts should not undermine the common EU strategy vis-à-vis Russia,
Energy
5. Emphasises the need to further develop and implement a common energy strategy for Europe, incorporating procedures, distributors and consumers, aimed at creating a transparent and sustainable energy system, and to enhance the regional diversity of energy supplies; notes that the development of such a strategy is of common interest to the EU and Russia and that it is hazardous for the EU to become too dependent on natural gas; emphasises that the EU should continue using other sources of energy with nuclear power being one such source,
6. Reiterates its support for the opening of the EU market to Russian electricity exports, on condition that relevant Russian safety standards, in particular in relation to nuclear power plants and the safe processing and disposal of nuclear waste, are brought up to EU level, so that the risk of environmental dumping is avoided,
7. Observes that reducing the share of nuclear power in the EU's energy mix directly increases the EU's dependance on external suppliers, notably Russia for gas;
8. Takes the view that it is necessary for Russia to ratify the Energy Charter and the Transit Protocol to the Energy Charter ; believes that, failing that it would, at the very least, be desirable to conclude a strategic partnership agreement with Russia in that area;
Business climate
9. Is of the opinion that efficient and extensive economic cooperation between Russia and the EU should be based on free-market principles, and calls on Russia to continue with market reforms, to refrain from politicising the economy and to respect the independence of public and private institutions,
10. Takes the view that Russia should ensure, in the spirit of reciprocity, that businesses can operate within a climate of free and open competition, and in the absence of state intervention; underlines that Russian companies must be subject to EU competition legislation under the same conditions as other international operators active on the internal market of the EU,
11. Urges the Commission to negotiate with Russia a regional free-trade agreement in compliance with WTO rules,
12. Notes that the business climate in Russia is currently insecure given the failures of the judicial system, but also notes that WTO membership will send an important signal to foreign investors, thereby helping to strengthen and diversify trade links,
13. Calls on the Commission to continue and strengthen dialogue with the Russian authorities and with economic partners on issues of trade and economic co-operation, covering in particular technical regulation and standardisation of customs procedures, the liberalisation of services, the abolition of monopolies , the openingup of the banking system and mutual guarantees for direct and portfolio investment, and to ensure that Russia puts in place intellectual property enforcement measures resulting in a substantial reduction in IPR piracy prior to Russia's accession to the WTO,
Currency
14. Considers that it is now appropriate, in view of Russia's current economic position, to move from a currency based on a basket of currencies to a free-floating and self-standing rouble,
Transportation
15. Urges the Commission to negotiate, with Russia, agreements on frontier transit arrangements in order to facilitate the free flow of trade and people; considers that it is to be seen as an improvement that the Helsinki agreement of 24 November 2006 has been reached on the abolition, until 2013, of non cost-related fees for European airline companies in relation to flights over Siberia, which discriminated against those companies.
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Икономически и търговски отношения между ЕС и Русия |
||||||
|
Процедурен номер |
|||||||
|
Водеща комисия |
INTA |
||||||
|
Подпомагаща(и) комисия(и) |
ECON |
||||||
|
Засилено сътрудничество Дата на обявяване в заседание |
|
||||||
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
Robert Goebbels |
||||||
|
Заместен(и) докладчик(ци) |
|
||||||
|
Разглеждане в комисия |
23.1.2007 г. |
28.2.2007 г. |
|
|
|
||
|
Дата на приемане |
10.4.2007 г. |
||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
41 1 0 |
|||||
|
Членове, присъстващи на окончателното гласуване |
Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Ieke van den Burg, David Casa, Jonathan Evans, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Robert Goebbels, Donata Gottardi, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Sophia in 't Veld, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Christoph Konrad, Astrid Lulling, Gay Mitchell, Cristobal Montoro Romero, Lapo Pistelli, Post Joop, John Purvis, Alexander Radwan, Dariusz Rosati, Heide Rühle, Eoin Ryan, Antolín Sánchez Presedo, Manuel António dos Santos, Olle Schmidt, Lydia Shouleva, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Gianluca Susta |
||||||
|
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване |
Jorgo Chatzimarkakis, Mia De Vits, Harald Ettl, Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, Thomas Mann, Maria Petre, Gianni Pittella |
||||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване |
|
||||||
|
Забележки (данни, на разположение само на един език) |
|
||||||
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Икономически и търговски отношения между ЕС и Русия |
||||||||||
|
Номер на процедура |
|||||||||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
INTA |
||||||||||
|
Подпомагаща(и) комисия(и) |
ECON |
AFET |
|
|
|
||||||
|
Неизказано становище Дата на решението |
|
|
|
|
|
||||||
|
Засилено сътрудничество Дата на обявяване в заседание |
|
|
|
|
|
||||||
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
Godelieve Quisthoudt-Rowohl |
|
|||||||||
|
Заместен(и) докладчик(ци) |
|
|
|||||||||
|
Разглеждане в комисия |
27.2.2007 г. |
21.3.2007 г. |
11.4.2007 г. |
|
|
||||||
|
Дата на приемане |
21.5.2007 г. |
||||||||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+ - 0 |
21 0 1 |
|||||||||
|
Членове, присъстващи на окончателното гласуване |
Kader Arif, Christofer Fjellner, Glyn Ford, Béla Glattfelder, Ignasi Guardans Cambó, Jacky Henin, Sajjad Karim, Ģirts Valdis Kristovskis, Erika Mann, Helmuth Markov, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Tokia Saïfi, Gianluca Susta, Zbigniew Zaleski |
||||||||||
|
Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване |
Jean-Pierre Audy, Panagiotis Beglitis, Elisa Ferreira, Małgorzata Handzlik, Eugenijus Maldeikis |
||||||||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване |
Sepp Kusstatscher |
||||||||||
|
Дата на внасяне |
24.5.2007 г. |
||||||||||
|
Забележки (данни, на разположение само на един език) |
|
||||||||||