Процедура : 2007/2139(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0372/2007

Внесени текстове :

A6-0372/2007

Разисквания :

PV 13/11/2007 - 24
CRE 13/11/2007 - 24

Гласувания :

PV 14/11/2007 - 3.2
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0508

ДОКЛАД     
PDF 290kDOC 189k
19 октомври 2007 г.
PE 392.259v02-00 A6-0372/2007

относно Европейския консенсус за хуманитарната помощ

(2007/2139(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Thierry Cornillet

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
 ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейския консенсус относно хуманитарната помощ

(2007/2139(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено "Към постигане на европейски консенсус относно хуманитарната помощ" (COM(2007)0317)(1),

–      като взе предвид работния документ на службите на Комисията "Доклад за резултатите от консултацията относно консенсус за европейска политика за хуманитарна помощ" (SEC(2007)0782),

–   като взе предвид          работния документ на службите на Комисията "Доклад за реакцията на кризи - Демократична република Конго, Пакистан, Ливан и Бирма/Мианмар" (SEC(2007)0781),

–   като взе предвид Договора за ЕО и в частност член 179 от него,

–   като взе предвид заключенията на Председателството на Европейския съвет в Брюксел на 21 и 22 юни 2007 г., определящи мандата на Междуправителствената конференция,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(2),

–   като взе предвид Решение на Съвета № 2001/792/ЕО (Евратом) от 23 октомври 2001 г. за установяване на механизъм на Общността за улесняване на засиленото сътрудничество в намеси за оказване помощ за защита на цивилното население(3),

–   като взе предвид Оценката на генералната дирекция за хуманитарна помощ на Комисията (ГД ECHO) 2000 - 2005 (2006),

–   като взе предвид партньорската проверка на политиките и програмите на Европейската общност за сътрудничество с цел развитие (2007), извършена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие/Комитет за подпомагане на развитието (OECD/DAC),

–   като взе предвид доклада на Michel Barnier, озаглавен "За създаването на Европейски сили за гражданска защита: европейска помощ", публикуван през май 2006 г.,

–   като взе предвид Насоките на Европейския съюз за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП) от 23 декември 2005 г.(4),

–   като взе предвид съвместното изявление та Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие "Европейски консенсус"(5)

–   като взе предвид съобщението на Комисията озаглавено "Европейският съюз и ООН: изборът на мултилатерализма”(6), призоваващо към всестранно разширяване и интегриран подход към отношенията между ЕС и ООН чрез системен политически диалог, по-широко сътрудничество в тази област, по-добро управление и предотвратяване на кризи и стратегическо партньорство между Комисията и конкретни организации на ООН,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември1948 г.,

–   като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г.,

–    като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативния протокол към нея относно участието на деца във въоръжени конфликти, приет от Генералната асамблея на ООН на 20 ноември 1989 г.,

–    като взе предвид Конвенцията за хранителна помощ, подписана в Лондон на 13 април 1999 г., относно поемане на ангажимент от страна на Общността за реагиране на ситуации, свързани с кризи за храна, и други потребности от хранителни продукти на развиващите се страни(7),

–   като взе предвид Принципите и добрите практики за хуманитарно донорство (GDH) oт17 юни 2003 г.,

–   като взе предвид Етичния кодекс на международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и НПО в програми за реагиране при кризи от 1994 г.,

–    като взе предвид Хуманитарната харта на SPHERE и минималните стандарти за реакция при бедствия, преработени през 2004 г.,

–     като взе предвид Принципите на партньорство на глобалната хуманитарна платформа от 12 юли 2007 г.,

–   като взе предвид Насоките относно използването на военни и граждански сили и средства за защита при подкрепа на хуманитарните действия на ООН при бедствия (Насоки от Осло), преработени на 27 ноември 2006 г.,

–   като взе предвид Насоките относно използването на военни и граждански сили и средства за защита при подкрепа на хуманитарните действия на ООН при сложни извънредни ситуации (Насоки за MCDA, март 2003 г.),

–   като взе предвид Рамката за действие от Хиого, приета на Световната конференция за намаляване на бедствията в Кобе, Хиого, Япония, на 18-22 януари 2005 г.,

–    като взе предвид доклада на международната комисия по интервенции и държавен суверенитет, озаглавен "Отговорността за защита" от декември 2001 г.,

–    като взе предвид доклада на комисията на високо равнище относно заплахите, предизвикателствата и промяната „Един по-сигурен свят: наша обща отговорност” от 1 декември 2004 г.,

–   като взе предвид доклада на Генералния секретар на ООН, озаглавен „При по-голяма свобода: към развитие, сигурност и човешки права за всички“, от 21 март 2005 г.

–   като взе предвид Резолюция 60/1 от 24 октомври 2005 г. на Общото събрание на ООН, потвърждаваща отговорността на всяка държава да защитава населението си от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството и отговорността на международната общност да помага в тази защита и ангажираща международната общност да участва в обсъждането и дефинирането на понятието безопасност за хората,

–   като взе предвид Съобщението и Рамката за действие на Фрибургския форум, Швейцария, 15-16 юни 2000 г.,

–   като взе предвид Прегледа на хуманитарната реакция, публикуван от Службата за координация на хуманитарните дейности на ООН през август 2005 г.,

–   като взе предвид свои предишни резолюции по повод на оказване на хуманитарна помощ в трети страни,

–   като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2002 г. по повод съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент "Връзка на помощта, възстановяването и развитието - оценка"(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 май 2002 г. по повод съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено "Изграждане на ефективно партньорство с ООН в областта на развитието и хуманитарните въпроси"(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2003 г. по повод на годишния доклад за хуманитарна помощ на Комисията през 2000 г.(10),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2000 г. по повод на съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент "Оценка и бъдеще на хуманитарните дейности на Общността" (член 20 от Регламента (ЕО) № 1257/96)(11),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2006 г. за предложение за решение на Съвета за установяване на механизъм за гражданска защита на Общността (преработена версия)(12),

–    като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2005 г. относно реформата на ООН(13),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A6-0372/2007),

Европейският консенсус за хуманитарната помощ

1.  Приветства гореспоменатото съобщение, озаглавено “Към постигане на европейски консенсус за хуманитарната помощ" и инициативата за приемане на съвместна декларация (Консенсус) за принципите, целите и стратегиите на ЕС за оказване на хуманитарна помощ в трети страни;

2.  настоява Консенсусът да бъде по-ясен и по-конкретен, за да подобри европейската хуманитарна политика и да гарантира пълното използване на потенциала на ЕС като хуманитарен донор и изразява убеденост, че ангажираността на Съюза за гарантиране на единството на хуманитарната помощ, помощта за възстановяване и помощта за развитие да бъде засилена чрез Консенсуса, като в същото време напълно отчита различното естество на принципите, които се прилагат за всяка от тези насоки;

3.  Счита, че Консенсусът трябва да изясни как най-добре да се комбинират и координират различните силни страни на ЕС и на държавите-членки предвид на техните специфични относителни преимущества;

4.  Отчита все по-големия брой различни действащи лица, участващи в ситуации на хуманитарни кризи, и вярва, че Консенсусът трябва да отговори на новите рискове и предизвикателства в координацията, като едновременно с това потвърди ангажираността на ЕС към хуманитарните принципи и международното хуманитарно право (МХП); припомня, че ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в света; и освен това вярва, че заключенията на Европейския съвет от 21-22 юни 2007 г., според които в бъдещия Договор за реформа хуманитарната помощ ще бъде призната за самостоятелна политика на ЕС, отчитат този факт;

ЧАСТ I: Визията на ЕС за хуманитарната помощ

а)  Общи цели

5.  Счита, че Консенсусът следва да съдържа подробно определение на целите на хуманитарната помощ на ЕС на базата на гореспоменатия Регламент (ЕО) №1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ и на принципите и най-добрите практики в областта на хуманитарната помощ (ДХД), одобрени в Стокхолм на 17 юни 2003 г., както и че сред тези цели трябва да се отдели особено внимание на най-уязвимите групи, като жените, децата, хората с увреждания, възрастните хора и етническите малцинства, включително бежанците от зони на конфликти;

6.  Подчертава, че ефективните хуманитарни действия, сред които е и спешната хранителна помощ, трябва да се основават на познаване на действителността, да са ориентирани към резултата и да се водят от принципа, че спасяването на поминъка спасява живот; подчертава също така, че хуманитарната помощ не е инструмент за управление на кризи и трябва да бъде отпускана по прозрачен начин единствено според оценката на нуждите и независимо от всякакви политически съображения; подчертава по-конкретно, че доставянето на хранителна помощ трябва по всякакъв начин да избягва да оказва отрицателно въздействие върху местните пазари или да предизвиква бъдеща зависимост, а следва да допринася за осигуряване на прехраната в дългосрочен план; подкрепя международните усилия за преработване на Конвенцията за хранителна помощ с цел да се гарантира зачитането на тези принципи;

7.  подчертава, че целта на хуманитарната помощ би трябвало да бъде самостоятелното развитие и самоосигуряването, а не изпадането в прекалена зависимост на ползващите се от помощта страни и области по отношение на допълнителна помощ или съдействие;

б)  Общи ценности, принципи и най-добри практики

8.  подчертава, че хуманитарната дейност на ЕС следва да се ръководи от хуманитарните принципи, подкрепени от принципите и добрите практики за хуманитарно донорство:

- принципът на хуманността, под което се разбира, че спасяването на човешкия живот и облекчаването на страданието, независимо къде, са приоритет;

- `принципът на безпристрастността, под което се разбира осъществяване на действия единствено според оценка на нуждите, без дискриминация между или сред засегнатите;

- принципът на неутралността, под което се разбира, че хуманитарната дейност не трябва да взема ничия страна при въоръжен конфликт или друг вид спор, при които се осъществява хуманитарно действие;

- принципът на независимостта, под което се разбира автономността на хуманитарните цели от политически, икономически, военни или други цели, които някой от участниците може да има по отношение на териториите, където се осъществяват хуманитарни действия;

Освен това следва ясно да се очертаят два допълнителни приоритета:

- неотложност, под което се разбира по-голямо внимание на изключването на всички необосновани забавяния при доставянето на хуманитарна помощ и в случай, че са поставени срокове, критикуване на закъснелите доставчици)

- ефективност, под което се разбира ясна измеримост на резултатите, към които по подходящ начин може да се приложи демократична отчетност;

     счита, че поради политическата си тежест и влияние в качеството си на основен международен донор ЕС следва последователно да насърчава тези принципи, за да гарантира от една страна достъп до населението, засегнато от кризи, и от друга страна зачитане на хуманитарното пространство;

9.  приветства инициативата на Комисията да стартира добро хуманитарно партньорство, което да засили глобалната хуманитарна реформа чрез сближаване на донори, включване на партньори и бенефициенти в обща платформа и приемането през 2005 г. от ЕС на оперативни насоки относно насърчаване зачитането на Международното хуманитарно право (МХП би желал ЕС да играе първостепенна роля в мониторинга върху защитата, насърчаването, разпространението и налагането на съблюдаване на МХП, включително от участници, които не са държави, с цел запазване на хуманитарното пространство;би желал всички държави-членки, които още не са го направили, да приемат безрезервно принципите и най-добрите практики за хуманитарното донорство (ДХД), утвърдени в Стокхолм на 17 юни 2003 г.подчертава необходимостта тези принципи да бъдат прилагани в действие и редовно (на всеки две години) европейските институции и постоянният докладчик по въпросите на хуманитарната помощ на Европейския парламент да правят оценка на спазването им;

10. счита, че трябва да се отдели по-голямо внимание на сигурността и защитата на хуманитарните работници, на които често се налага да посещават опасни зони; отбелязва със съжаление, че все още твърде често те стават жертви на необосновани прояви на насили, биват арестувани или вземани за заложници; осъжда твърдо всяко действие, насочено срещу хуманитарни работници;

11. Отбелязва признаването на понятието "отговорност за защита" в гореспоменатата Резолюция на Организацията на обединените нации № 60/1 от 24 октомври 2005 г. вследствие именно на нарасналия брой нарушения на МХП и на правата на човека и на безсилието или липсата на воля у правителствата за защита на собствените им граждани; припомня, че хуманитарната помощ е едно от средствата, с които разполага международната общност, за да допринесе за защитата на застрашеното население и подчертава загрижеността на ЕС да не остане безучастен пред подобни нарушения; настоява за задълбочен политически дебат в държавите-членки и институциите на ЕС относно правото, или по-скоро задължението за интервенция в случаи на сериозни нарушения на МХП и/или на правата на човека, като се отчитат и заключенията и препоръките на гореспоменатия доклад на Международната комисия по интервенции и държавен суверенитет “Отговорността за защита" от декември 2001 г.

12. изразява убеденост, че ЕС следва да развива инициативи за превръщане в реалност на понятието "отговорност за защита", като дава предимство на превантивни действия, граждански средства и подкрепа за правителствата на трети страни, изпълняващи задълженията си да защитават своето население; подчертава, че принудителните мерки, включително военни интервенции, могат да се използват единствено като последно средство и при строго спазване на международното право; в частност повтаря, че при обмисляне употребата на сила Съветът за сигурност следва винаги да взема предвид петте критерия за легитимност, предложени в доклада на Генералния секретар на ООН от март 2005 г. и подкрепяни от Парламента: сериозност на заплахата, правомерност на мотива, употреба на сила като последно средство, пропорционалност на средствата и добри изгледи за успех; споделя становището, че принципите за употреба на сила и за одобряването на тази употреба следва да бъдат изложени в резолюция на Съвета за сигурност;

ЧАСТ II: От принципи към практика: обща рамка за хуманитарната помощ на ЕС

а)  Координация, съгласуваност и допълване от страна на ЕС

13. счита, че Консенсусът следва да почива на принципите на координация, съгласуваност на политиките, допълване и хармонизиране на процедурите между държавите-членки, както вече бе посочено в гореспоменатия Европейски консенсус относно развитието, и че ЕС трябва да използва докрай член 10 от гореспоменатия Регламент на Съвета (EО) №1257/96 и да се възползва от способностите на генерална дирекция ECHO в ролята й на обединител; при все това подчертава, че координационният механизъм на ЕС трябва да засили, а не да копира международните усилия на ООН за координация и особено тези на Службата за координиране на хуманитарните дейности (OCHA), и да включи националните и местни органи; призовава ЕС да създаде донорски атлас за хуманитарна помощ на ЕС по подобие на създадения за помощта за развитие на ЕС;

14. приветства признаването в заключенията на Европейския съвет от юни 2007 г. на необходимостта политиката за хуманитарна помощ да бъде напълно интегрирана в ЕС и съответно счита, че Общността и държавите-членки следва да насърчават обсъждането на стратегически политики за хуманитарни действия в съответния състав на Съвета посредством създаването на специална работна група към Съвета (например COHUMA, т.е. работна група на Съвета по хуманитарната а помощ), което ще позволи прилагането на съгласувани методи, гарантиращи предприемането на бързи и последователни действия;

б)  Осигуряване на адекватна и ефективна помощ

15. счита, че Консенсусът трябва да включва силен ангажимент от страна на ЕС за адекватно осигуряване на хуманитарна помощ, както и за адекватна предсказуемост и гъвкавост във финансирането чрез достатъчни авансови годишни бюджетни средства; подчертава, че ЕС следва да дава предимство на хуманитарните кризи, които не се финансират в достатъчна степен, пренебрегнати са или са забравени и че следва да бъдат проучени новаторски механизми за по-добра количествена оценка на разликата между нуждите и наличните финансови средства и да гарантира удовлетворяването на хуманитарните нужди като цяло;

16. счита, че ЕС трябва да определи ясно позицията си в глобалния процес на хуманитарни реформи и в частност да подкрепя Централния фонд за реакция при кризи (CERF) като полезно допълнение към гама от налични финансови инструменти, където той се явява като допълнително финансиране, което не измества подкрепата в полза на други хуманитарни операции и партньори, да приветства "груповия подход" и да насърчава включването на широк кръг хуманитарни участници;

17. Приветства предложението на Комисията да създаде обща рамка на ЕС за оценка на потребностите и съвместно използване на експертните анализи; припомня, че ЕС трябва да дава предпочитания на местни и регионални източници винаги, когато е възможно;

18. Подчертава, че при извънредна ситуация и особено при спешни случаи, предизвикани от природни бедствия, първите 48 часа са от решаващо значение за спасяването на човешкия живот и че международната общност показва, че незабавната й намеса не е достатъчно ефикасна; счита, че ЕС следва да отговори на предизвикателството, като от една страна засили местните превантивни мерки, готовността и възможността за реакция, а от друга като подобри координацията, механизмите за ранно известяване и подходящото предварително разполагане на материали и запаси на международно равнище; призовава ЕС да подкрепи и допълни международните усилия, оглавявани от OCHA, а ООН да засили възможностите за бързо реагиране, включително незабавен достъп до финансови средства, както и екипи в режим на готовност в случай на извънредни операции;

19. счита, че ЕС следва да инвестира повече в разбирането и мониторинга на факторите за уязвимост на населението; призовава по-специално ЕС да гарантира, че при всички хуманитарни операции се удовлетворяват нуждите от спешни здравни грижи, особено свързаните с репродуктивното здраве, съобразно съответните стандарти на проекта SPHERE;

20. подкрепя усилията на Международната федерация и на националните дружества на Червения кръст и на Червения полумесец да идентифицират проблеми и да правят препоръки в областта на правилата и принципите на Международното право за реакция при кризи (IDRL) и очаква с нетърпение резултатите от 30-та международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец, която ще се проведе през ноември 2007 г.;

в)  Разнообразие и качество в партньорството

21. приветства предложенията на Комисията да подчертае подкрепата на ЕС за разнообразие от партньори и по-конкретно НПО, ООН и движението на Червения кръст/Червения полумесец и поддържа предложените критерии за подбор на партньори; призовава Комисията да подпомогне установяването на агенции от новите държави-членки (ЕС-12, т.е. десетте нови държави-членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., и България и Румъния) да стане напълно интегрирано с дейностите в областта на хуманитарната помощ; счита, че Консенсусът трябва да признае и дефинира по-пълно различните роли, правомощия и сравнителни преимущества на разнообразните хуманитарни действащи лица, за да се избегнат конфликти на правомощия и конкуренция за ресурси между тях, както и че ЕС трябва да подкрепя изграждането на капацитет в рамките на хуманитарната общност и особено на местен и регионален капацитет; вярва, че трябва да бъде отделено специално внимание на ролята на НПО, на националните организации на Червения кръст и Червения полумесец и участниците от гражданското общество както от север, така и от юг, не само за доставка на помощ, а още и за изработване на политики, които отразяват действителните нужди и тревоги на местните партньори от юг, и за спечелване подкрепата на европейските граждани;

22. вярва, че ЕС трябва да изработи стратегии за привличане на нетрадиционни донори с понякога вече предвидени за други нужди и/или предоставени при определено условие средства, като целта е да се насърчава моделът на помощ според нуждите, принципите на МХП и идеята за партньорство; подчертава все пак, че тези нови източници на финансиране не трябва да водят до намаляване на средствата, предоставяни от държавите-членки на ЕС и от Комисията;

23. счита, че хуманитарната помощ на ЕС следва да бъде осъществявана чрез хуманитарни организации, които се придържат изцяло към най-добрите практики и са ангажирани с насърчаване на отчетността, ефикасността и ефективността при провеждане на хуманитарни дейности;

г)  Ефективност, качество и отчетност

24. Вярва, че отчетността пред засегнатите от бедствие общности като първични бенефициенти е в основата на всяка оценка на ефективността на хуманитарната помощ и че Консенсусът трябва напълно да отчита този принцип; счита в частност, че ЕС следва да насърчава доброволни инициативи за отчетност от страна на НПО;

25. счита, че ЕС следва да насърчава прилагането на насоките и принципите за хуманитарни дейности на постоянния комитет между агенциите, насоките и принципите за работа с вътрешно разселените групи от хора, етичния кодекс на международното движение на Червения кръст и Червения полумесец и НПО в програми за реагиране при кризи от 1994 г. и хуманитарната харта (SPHERE);

д)  Използване на военни и граждански сили и средства извън територията на ЕС

26. потвърждава, че гражданската защита, военните средства и възможности на ЕС трябва да се разгръщат по начин, който допълва и подкрепя работата на хуманитарните организации и да се ограничават до тези случаи и области, в които могат да имат реален принос и след подробен предварителен анализ на ситуацията;

27. счита, че ЕС следва ясно да определи и да гарантира уважението към ролята и мандата на служителите на гражданската защита и военните участници в хуманитарни операции, особено при конфликти, при които безпристрастността и независимостта са от решаващо значение за осигуряването на безопасен достъп до жертвите на бедствията и ефективно предоставяне на хуманитарна помощ;

28. вярва, че ЕС трябва да се ангажира да пропагандира активно прилагането на насоките за MCDA и насоките от Осло от страна на всички участници в хуманитарни операции и да гарантира запазването на главните им принципи;

29. счита, че в съответствие с международните насоки, при сложни спешни ситуации следва да се прибягва по изключение към средствата на държавни служби за гражданска защита, докато военните средства и ресурси в подкрепа на хуманитарни операции следва да се използват само като „последно средство”, като и в двата случая това да става винаги под ръководството на хуманитарните организации на ООН и съгласно принципа на чувствителност към конфликти;

е)  Насърчаване на намаляване риска от бедствия и на подготовката за бедствия

30. отбелязва растящия брой и честота на природните бедствия и тяхното разрушително влияние; признава също така все по-голямата трудност да се разграничат природните бедствия от бедствията, причинени от човека; потвърждава, че рисковете се определят колкото от човешката дейност и липсата на планиране, толкова и от природните заплахи; призовава за обвързана със срокове стратегия за включване на намаляването на риска от бедствия във всички дейности на ЕС за развитие и хуманитарна помощ, съобразно насоките на плана за действие от Хиого (HFA); признава, че без да бъде отчетено намаляването на риска от бедствия, намесите в областта на развитието рискуват неволно да повишат уязвимостта по отношение на бедствия;

31. отбелязва огромното бъдещо предизвикателство, породено от измененията в климата под формата на екстремни метеорологични условия и намаляващи природни ресурси със сериозни последствия за сигурността и развитието, обхващащи нарастваща уязвимост на бедните, ожесточени конфликти, свързани с намаляващите природни ресурси, както и широкомащабни миграционни потоци; подчертава,че промените в климата застрашават намаляването на бедността и постигането на целите на хилядолетието за развитие и призовава за интегриране на намаляването на риска от бедствия и мерките за приспособяване в стратегиите за намаляване на бедността (PRSPs или документи на стратегията за намаляване на бедността); изтъква, че за да бъдат ефективни, действията за намаляване на риска от бедствия, ориентирани към намаляване на причините за уязвимост, трябва до голяма степен да съвпадат с действията за намаляване на последиците и приспособяване към измененията в климата;

32. подчертава, че стратегиите за намаляване на риска от бедствия, основаващи се на плана за действие от Хиого (HFA), следва да подкрепят дейностите на местните общности и органи в дългосрочен подход за намаляване на уязвимостта спрямо бедствия, както подсказва опитът с финансовия механизъм на DIPECHO и програмата за готовност при бедствия;

33. призовава ЕС да отпусне поне 10 % допълнително ново финансиране в полза на бюджетите за хуманитарна помощ за намаляване на рисковете от бедствия и да увеличи значително средствата за намаляване на риска от бедствия в рамките на бюджетите за подпомагане на развитието; набляга върху необходимостта да се промени в средносрочен и дългосрочен план подходът за международна хуманитарна помощ към значително засилване на дейностите за намаляване на риска от бедствия;

ж) Засилване на връзките с други инструменти за помощ

34. призовава ЕС в сътрудничество с международните хуманитарни организации да разработи водещите линии, целящи укрепване на връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието (LRRD), така че да бъдат избегнати евентуални пропуски между момента на първата спешна реакция и етапите на възстановяване и развитие, като се базира на най-добрите практики и придобития опит; счита, че ЕС следва да основе този подход на основата 10-те принципа „не вреди!” и „построй наново по-добре!"; подчертава задачата да се запълни липсващото звено между хуманитарната помощ и помощта за развитие, като използва максимално добре палитрата от финансови инструменти на ЕС;

35. признава освен това, че липсват знания и осведоменост за връзките между хуманитарната помощ и развитието, както сред работниците по развитието, така и сред служителите на хуманитарната помощ; призовава ЕС да даде приоритет на програми за обучение на персонала в тази област;

36. подчертава необходимостта от изясняване на връзките между подкрепяните от Комисията действия посредством инструмента за стабилност, касаещ предотвратяването, управлението и преодоляването на кризи (като например обезоръжаване, демобилизация, обезвреждане на мини, реинтеграция на изселените/бежанците и т.н.), и паралелните действия, осъществявани от генерална дирекция ECHO, съобразявайки се с правомощията й и с хуманитарните принципи;

з)  Осъществяване на Консенсуса относно хуманитарната помощ на ЕС

37. призовава в Консенсуса за хуманитарната помощ да се включи подробна и конкретна пътна карта за осъществяването му, включваща срокове за главните проекти и инициативи, които да бъдат предприети от всички дарители от ЕС през следващите пет години;

38. призовава към редовна оценка на изпълнението и напредъка на Консенсуса за хуманитарната помощ, в която Европейският парламент да се включи изцяло и на равни начала с останалите институции; призовава за установяването на подходяща междуинституционална структура и за структуриран диалог с Парламента в тази област;

0

0 0

39. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Непубликувано още в ОВ.

(2)

ОВ № L 163 от 2.7.1996 г., стр. 1.

(3)

OВ № L 297 от 15.11.2001 г., стр. 7.

(4)

ОВ № C 327 от 23.12.2005 г., стр. 4.

(5)

ОВ № С 46, 24.2.2006г., стр. 1

(6)

(COM(2003)0526).

(7)

OВ № L 163, 4.7.2000г., стр. 37

(8)

ОВ № C 284E от 21.11.2002 г., стр. 108.

(9)

ОВ № C 180E от 31.7.2003 г., стр. 538.

(10)

ОВ № C 38E от 12.02.2004 г., стр. 85.

(11)

ОВ № C 135 от 7.5.2001 г., стр. 72.

(12)

Текстове, приети на тази дата, P6_TA(2006)0434.

(13)

OВ № C 124, 25.5.2006г., стр.549


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

On 13 June 2007 the Commission published a communication entitled 'Towards a European Consensus on Humanitarian Aid'. Drawing on the results of consultation with the main actors in this sector, the communication sets out a body of principles and values and puts forward proposals to improve the quality, coherence and effectiveness of European humanitarian policy. The Commission invites the Council and the European Parliament to adopt with it a joint declaration on a 'European Consensus on Humanitarian Aid' based on the contents of the communication.

This most opportune initiative is indispensable and calls for a thorough debate on the European Union's principles and strategies for distributing aid to those most in need. The negotiation process between the three institutions offers an important opportunity to reach a political consensus on the way to react to increasingly complex crisis situations and to define the boundaries of humanitarian action for Europe. By adopting a vigorous joint declaration, the Union will also be able to define a clearer position and to speak with a single voice on the international scene in the field of humanitarian aid, pointing out that the EU is not just a super-NGO but is concerned to address the causes which make humanitarian aid necessary and, where possible, to help find the most appropriate political solutions to them.

The European Union and humanitarian aid

The European Union - the European Commission and the Member States, collectively - is the leading humanitarian aid donor in the world. Humanitarian action is a competence shared between the Member States and the Community. In 2006 the EU contributed over €2 billion, which is over 40% of official international humanitarian assistance(1). According to estimates, in 2006 EU humanitarian aid reached 75 countries and 100 million people.

The Community has engaged in humanitarian aid operations since the end of the 1960s. The large number of such operations undertaken since the late 1980s makes it a vital element in the Community's external action. Established in 1992 at the instigation of the European Parliament, the European Community Humanitarian Aid department (ECHO) has recently become a Directorate-General (DG ECHO) and has 200 officials working at its main office and 100 field experts. The scope, objectives and distribution procedures for the Community's humanitarian aid are defined in Council Regulation (EC) No 1257/96, which came into force in 1996.

Between 2000 and 2005, DG ECHO's average budget was €543 million (including the emergency aid reserve). For the period 2007-2013, this budget will increase to a total of €875 million in 2013, though a large part of this increase is due to the transfer of the humanitarian part of food aid from DG AIDCO to DG ECHO. Each year humanitarian needs exceed the budget set aside for ECHO and the Commission is obliged to call on reserve funds.

Humanitarian aid is not a separate area of policy under the current EC and EU Treaties. The Community's humanitarian aid is based by default on Articles 177 to 178 of the EC Treaty (development cooperation). The constitutional treaty offered a new legal basis thanks to the introduction of a separate article on humanitarian aid (Art. III-321). The European Council of 21 and 22 June 2007 decided that the amending treaty which must be negotiated by the IGC would retain these provisions and should therefore institute an EU humanitarian aid policy in its own right.

Humanitarian aid is subject to the codecision procedure. Parliament, which has moreover decided to create a post of Permanent Rapporteur for Humanitarian Aid, closely follows developments in this area and constantly insists that adequate funding be made available.

The changing context of humanitarian aid

The environment in which humanitarian aid is distributed has changed considerably in the last 15 years. Firstly, after the end of the East-West conflict, the character of armed conflicts has radically changed. The number of internal wars has increased and with it the number of internally displaced people. Failure to respect, and even outright rejection of, international humanitarian law are now common. Victims' access to humanitarian aid is often limited and humanitarian workers are increasingly exposed to the risk of aggression or even assassination. Generally, the 'humanitarian space' is under threat.

Secondly, natural disasters have become more frequent and their impact more devastating, due in part no doubt to climate change. This situation poses the problem of the level of funds and investments earmarked for disaster preparedness. Operations which go beyond one-off relief and support local capacity-building by communities for disaster preparedness, relief and reconstruction must be strengthened.

Thirdly, new actors, in growing numbers, are now involved in humanitarian aid, partly as a result of the two factors just mentioned. Besides humanitarian actors in the strict sense (UN agencies, Red Cross bodies, NGOs), civil protection resources and military forces (i.e. state-owned actors) have appeared. When state-controlled military and civil defence assets are deployed, the neutrality and independence of humanitarian action can be called into question. This can result in heightened risk for humanitarian workers, who may find themselves viewed as the allies of certain parties to the conflict.

The European Union put in place a civil protection mechanism in 2001 and a monitoring centre within DG Environment for interventions inside and outside the EU. The Barnier report, published in May 2006, proposes the creation of a European civil protection force. Coordination, effectiveness and cost are aspects which must be considered before state actors are brought in to implement humanitarian operations.

Private donors are contributing more and more to the funding of aid and the types of arrangements for working with these new actors must be defined.

Lastly, there must be a reflection on the issue of the 'responsibility to protect' ('the right / duty to intervene'), even if there is not considered to be a direct link between the responsibility to protect and humanitarian aid.

However, humanitarian aid is one of the means at the disposal of the international community to contribute to the protection of populations at risk from genocide, war crimes, ethnic cleansing and crimes against humanity, in accordance with Chapter VI and VII of the Charter.

The international framework

Several initiatives have been launched in response to the new challenges.

The Good Humanitarian Donorship Initiative (GHD) was adopted in Stockholm in 2003, Setting out the principles and good practice for humanitarian aid, it was endorsed by 21 countries (including 16 EU Member States) and the European Commission.

As regards disaster preparedness and disaster reduction, the Hyogo Framework for Action adopted at the World Conference on Disaster Reduction in 2005 set objectives and priorities at international level for donors and recipients of humanitarian aid.

In order to formalise the role of the new actors, the Oslo and MCDA (Military and Civil Defence Assets) guidelines are designed to ensure that the impartiality and neutrality of humanitarian activities are preserved when military or civil defence assets are used in support of humanitarian operations. The Oslo guidelines concern humanitarian activities in natural disasters, while the MCDA guidelines deal with complex emergencies; both work with the basic principle that military and civil defence resources should only be used as a 'last resort'.

With the Fribourg Forum(2) of June 2000, the United Nations embarked on a reform programme to improve the effectiveness and quality of humanitarian aid. Innovations proposed include the formation of 'clusters', enhancing the humanitarian coordination system and setting up a Central Emergency Response Fund (CERF) to ensure that funds can be made available rapidly for urgent relief operations.

The reform gained new impetus through the publication of the Humanitarian Response Review 2005, an evaluation made at the request of Jan Egeland, former UN humanitarian coordinator.

The challenges facing the European Union

The European Union faces three challenges which the European Consensus on Humanitarian Aid must help it to deal with. Firstly, the EU must define the new boundaries for EU humanitarian action (when should it start and when should it end?), reaffirm its commitment to respect, and ensure that others respect, the basic principles of its humanitarian action (humanity, neutrality, impartiality and independence) and adapt its own systems and arrangements to take account of the changing nature of armed conflicts, the increasing frequency of natural disasters and the appearance of new actors. Secondly, the European Union must define its position with regard to the new international initiatives and the reform process initiated by the United Nations. Thirdly, the European Union must work out how the different resources of the Community and the Member States can best be combined and coordinated so as to optimise their efficiency and effectiveness. Beyond that, it must strengthen its political role on the international humanitarian scene so as to match its status as the world's leading international donor.

The potential of the European Union is not fully exploited. According to a recent evaluation of DG ECHO, ECHO is a leading humanitarian donor at international level(3). However, this evaluation report and that by the OECD highlight some major structural weaknesses and some paradoxes. For example, the European Union does not have an appropriate framework within the Council to debate humanitarian policy; should a COHUMA specially dedicated to this area not be created, on the model of CODEV? The Commission has not taken up the possibilities given to it by the Regulation on humanitarian aid which assigned to it a coordinating role amongst the Member States. Coordination between the different DGs active in humanitarian crises (in particular, DG Environment and DG ECHO) is unsatisfactory, even though efforts have been made. Lastly, more attention must be devoted to the link between relief, rehabilitation and development.

The path to follow

Parliament welcomes the process initiated by the Commission in its communication entitled 'Towards a European Consensus on Humanitarian Aid'. It has committed itself to participate constructively and actively in the discussions.

The Consensus will be the first joint document on humanitarian aid policy since the adoption of the regulation on humanitarian aid in 1996. It is high time to renew the existing bases and to reach agreement on a joint approach in order to

o reaffirm the attachment of the European Union to humanitarian principles and to international humanitarian law;

o develop a strong European policy in international bodies to match the budgetary resources deployed;

o make a marked advance in the quality of European humanitarian aid, with enhanced cooperation with Europe's partners on the ground;

o reaffirm its commitment to link humanitarian aid and development assistance, a commitment previously set out in the EU Development Consensus.

The final text must be concrete and precise enough to attain these objectives. It must incorporate not just a vision, principles and values, but also a roadmap to improve coordination and allow effective delivery of aid in the face of the current challenges.

(1)

As registered by the OCHA-United Nations financial tracking system.

(2)

Communiqué and Framework for Action of the Fribourg Forum, Switzerland, 15-16 June 2000.

(3)

Evaluation of DG ECHO 2000 – 2005, 23 June 2006

(http://ec.europa.eu/echo/pdf_files/evaluation/2006/dg_echo_fr.pdf)


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (4.10.2007)

на вниманието на комисията по развитие

по относно Европейския съюз и хуманитарната помощ

(2007/2139(INI))

Докладчик по становище: Vittorio Agnoletto

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  поддържа предложението на Комисията да подкрепи приемането на междуинституционална декларация за „Европейски консенсус относно хуманитарната помощ“, която да подчертава политическите цели и техническите инструменти на европейската хуманитарна помощ и да се оформи като първия истински документ, представляващ политическо обръщение след одобрението през 1996 г. на техническите регламенти за управление на помощите;

2.  изразява убеденост, че на хуманитарните действия на Съюза и на неговите 27 държави-членки трябва спешно да се придаде допълващ, последователен и съгласуван характер на техническо и политическо равнище за да се оптимизират хуманитарните реакции в глобален мащаб; поддържа поставеното от Комисията ударение върху необходимостта от по-голяма съгласуваност между Европейския съюз и държавите-членки, което съставлява централен и решаващ елемент на бъдещата декларация; приканва Съвета и държавите-членки да подкрепят стратегията на Комисията и да превърнат хуманитарната помощ в повелителен морален ангажимент, вдъхновен от ефикасността на помощта, а не от национални или постколониални интереси;

3.  приканва преди всичко Съвета и държавите-членки да зачитат политическите ангажименти и сроковете, които са заявени в "Рамката за действие от Хиого", подписана в Кобе от 168 държави по време на Световната конференция от 2005 г. относно намаляване на бедствията, чиято цел е до 2015 г. да се намалят с 50% загубите на човешки живот при хуманитарни бедствия и да се насърчи постигането на по-голяма съгласуваност между хуманитарните помощи и развитието;

4.  съзнава необходимостта от закрила и задълбочаване на принципите на хуманност, неутралитет, безпристрастност и независимост на хуманитарната помощ – нарушаването на който може да засегне както хуманитарните работници, така и населението - без да се пропускат истинските хуманитарни нужди и спешни случаи, като в същото време се обърне специално внимание на най-уязвимите групи от населението като жените и децата, като се зачита принципа на недискриминация при разпределение на помощите; изразява убеденост в наличието на политическо допълване между спешната хуманитарна помощ и подновяването или съпътстването на търсенето на политически и дипломатически решения на кризите при източника на извънредното положение; изразява мнението, че концепцията за връзката между спешната помощ, възстановяването и развитието (LRRD) трябва да има стратегически характер във външната и хуманитарната дейност на ЕС; следователно подкрепя позицията на Комисията за определяне на пилотни страни по LRRD със съответен опит в тази област, като се обърне специално внимание на региони, които са драстично засегнати от изменението на климата и трябва да бъдат под специално наблюдение и счита, че това е елемент от решаващо значение за успешното прилагане на европейските стратегии в хуманитарната сфера;

5.  подчертава, че хуманитарната помощ трябва да взема предвид собственото развитие и способност за самозадоволяване и не бива да бъде насочена към това, страните или регионите, на които се помага, да станат прекалено зависими от допълнителна или външна помощ;

6.  счита, че трябва да се обърне по-голямо внимание на сигурността и защитата на хуманитарните работници, които обикновено извършват дейността си в опасни райони; отчита факта, че те твърде често стават жертва на безсмислено насилие, задържане или вземане на заложници; категорично заклеймява всякакви действия, насочени срещу хуманитарните работници;

7.  счита, че в областта на хуманитарната помощ, следва да се даде приоритет, във възможно най-голяма степен на най-слабите и уязвими категории, а именно жените и децата; ето защо счита, че хуманитарната помощ трябва да отделя по-голямо внимание на развитието, образованието и обучението, така че уязвимите категории да осъзнаят по-бързо ситуацията, в която се намират, така че предоставяната помощ да способства за по ефикасното подобряване на положението на място;

8.  счита, че хуманитарната помощ от страна на Европейския съюз следва да бъде също така придружена от политически и дипломатически действия, които зачитат международното право, и най-вече международното хуманитарно право, което е приоритет за държавата „получател”; счита в тази връзка, че спазването и прилагането на ръководните принципи, действащи през 2005 г. и свързани със спазването на международното хуманитарно право от трети страни и, според случая, от недържавни участници е приоритет;

9.  изразява убеждението, че неутралният и независим характер на хуманитарните действия от страна на ЕС вървят ръка за ръка с насърчаването на неутралитета и независимостта на тези действия по отношение на всякаква активна военна намеса; изразява убеждение, че прибягването до помощта на въоръжените сили при придвижването на хуманитарната помощ, в съответствие с нормите на международното право е възможно да се окаже необходимо в редица случаи на хуманитарна катастрофа;

10. привлича вниманието към необходимостта да се отдели специално внимание на сигурността на сътрудниците и на хуманитарните работници като цяло, както и да се гарантира, че прибягването до ресурсите на гражданската защита и капацитета на военните сили не възпрепятства по никакъв начин работата на хуманитарните организации, а я допълва и подкрепя;

11. споделя нарастващото безпокойство по отношение на въздействието на изменението на климата върху неотложните мисии от хуманитарно естество, най-вече поради природните бедствия (наводнения, обезлесяване, селскостопански кризи и т.н.); приканва Комисията да изложи връзката между хуманитарната помощ и борбата срещу климатичните промени пред съответните международни инстанции, както и да засили превантивната функция на хуманитарната помощ с оглед намаляване на рисковете от катастрофи чрез по-добрата подготовка за кризисни ситуации;

12. преценява, че е необходимо да се отдели специално внимание на положението на уязвимите категории (жени, деца и възрастни хора) счита също така, че този подход трябва да бъде включен в определението за хуманитарна помощ;

13. одобрява предложените критерии за избор на партньори като ООН, неправителствените организации и Червения кръст; съзнава, че отговорността и прозрачността по отношение на получените резултати са от ключово значение, но държи да подчертае, че бюрократичните постъпки, свързани с въпросните партньори, не трябва да се усложняват ненужно, за да могат те да посветят работата на своите сътрудници и своите основни ресурси най-вече на предоставянето на хуманитарна помощ.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.10.2007 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Vittorio Agnoletto, Christopher Beazley, Véronique De Keyser, Richard Howitt, Metin Kazak, Vytautas Landsbergis, Pasqualina Napoletano, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols i Germà, Vural Öger, Hubert Pirker, Samuli Pohjamo, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, Hannes Swoboda, Josef Zieleniec

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Giulietto Chiesa, Alexandra Dobolyi, Árpád Duka-Zólyomi, Evgeni Kirilov, Marios Matsakis, Yiannakis Matsis, Luis Yañez-Barnuevo García

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

 


ПРИЛОЖЕНИЕ

Комисия по бюджети

Председател

D/60729

Г-н Josep Borrell Fontelles

Председател

Комисия по сътрудничеството за развитие

Относно:       Доклад на Комисията по развитие за Европейския консенсус относно хуманитарната помощ

Докладчик: Mr. Cornillet)

Уважаеми г-н председател,

Позволете ми от името на Комисията по бюджети да направя някои бележки по въпроса за бюджетните аспекти на гореспоменатия доклад.

На първо място Комисията по бюджети напълно споделя становището, че е необходимо да се съчетаят възможностите на ЕО и на държавите-членки по най-добрия възможен начин в полза на жертвите на хуманитарни катастрофи. Наблюдението на този процес също ще бъде важно за да се оцени напредъка относно ангажиментите на ЕС с оглед целите на ООН и глобалното ниво на финансиране на дейностите за развитие и хуманитарна помощ.

В тази връзка бих искал да изтъкна, че междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление от 17 май 2006 г. и приложената към него финансовата рамка за 2007-2013, постановява поддържането на резерв за помощ при извънредни ситуации, който да се ползва в случаи, които не могат да се предвидят, когато се определя бюджета на ЕС. Този резерв (определен на 221 милиона евро по цени през 2004 г.) е заложен в бюджета като "разпоредба" и може да бъде мобилизиран или да надхвърли договорения таван за разходите с общо съгласие между Парламента и Съвета (след предложение от Комисията).

Комисията по бюджети счита това за отлична разпоредба, укрепена по време на преговорите за финансовата рамка за 2007-2013 г., тъй като тя значително облекчава натиска върху бюджета, който в друг случай потенциално би могъл да доведе до бюджетни съкращения за други външни дейности на ЕС. Не е сигурно, дали като развитие е могло да бъде компенсирано в националните бюджети.

Също така много положително е, че средните срокове за обработване на заявки за мобилизиране на резерва съществено бяха намалени за последния финансов период 2000-2006 г.

Позволете ми да изтъкна, че в периода 2000-2006 г. сума, възлизаща на 1 514 милиона евро е мобилизирана чрез този резерв само за хуманитарни цели в допълнение към редовно предвидените бюджетни средства. Още 408 милиона евро бяха мобилизари за действия в "сивата зона" между хуманитарна помощ и развитие, например в Палестина и на Балканите.

Една потенциална сума от 615 милиона евро обаче никога не са били мобилизирани и по този начин вероятно никога не са достигнали до регионите на развитие и/или хуманитарна помощ от европейска гледна точка. Това е така, защото тези суми, първоначално набелязани за тази цел в националните бюджети, вероятно са прехвърлени обратно в "общите бюджети", след като не са били мобилизирани и затова са били изгубени за специфичните цели на хуманитарната помощ и официалната помощ за развитие.

Поради това комисията по бюджети подкрепя един реалистичен подход към предвиждането в бюджета на хуманитарна помощ, която разбира се трябва да гарантира, че Комисията може да реагира бързо, но която също така може оптимално да използва резерва за помощ при извънредни ситуации.

Въпросът за ефективно координиране и взаимно допълване, както вътре в ЕС така и с другите международни донори, с които с сътрудничим, би следвало да заема първо място в съображенията ни, за да увеличи максимално действието на нашите усилия в оказването на помощ и да гарантира възможно най-доброто използване на ресурсите, заделени за тази цел.

С уважение

Reimer Böge

Последно осъвременяване: 31 октомври 2007 г.Правна информация