Процедура : 2007/2112(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0495/2007

Внесени текстове :

A6-0495/2007

Разисквания :

PV 30/01/2008 - 23
CRE 30/01/2008 - 23

Гласувания :

PV 31/01/2008 - 8.11
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0034

ДОКЛАД     
PDF 460kWORD 587k
6 Декември 2007 г.
PE 393.881v03-00 A6-0495/2007

за политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство

(2007/2112(INI))

Комисия по рибно стопанство

Докладчик: Carl Schlyter

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 ПРОЦЕДУРА

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство

(2007/2112(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено "Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство" (COM(2007)0136),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството(1), и по-специално член 2 от този регламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент за План за действие на Общността за намаляване на изхвърлянето на улов на риба (COM(2002)0656), както и резолюцията на Европейския парламент в тази връзка от 19 юни 2003 г.(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 март 2006 г. за използване на по-екологични методи за улов на риба(3),

–   като взе предвид споразумението от 1995 г. за изпълнение на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращи рибни запаси(4),

–   като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морската среда (Директива "Стратегия за морската среда") (COM(2005)0505) и позицията на Европейския парламент в тази връзка от 14 ноември 2006 г.(5),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по околната среда, здравеопазването и безопасността на храните (A6-0495/2007),

А. като има предвид, че изхвърлянето на улов е проблем от световен мащаб и по приблизителни преценки възлиза на между 7 милиона и 27 милиона тона годишно, което се равнява на една четвърт от целия улов на риба и други морски видове, и като има предвид, че липсва приблизителна преценка за ЕС като цяло, макар че според ФАО изхвърленият улов в Северно море възлиза на между 500,000 и 880,000 тона,

Б.   като има предвид, че изхвърлянето на такива големи количества уврежда околната среда, затруднява възстановяването на намалелите запаси и струва време и усилия на риболовната промишленост,

В.   като има предвид, че членът на Комисията Borg описа тези количества изхвърлен улов като "неетични"

Г.   като има предвид, че участието на всички заинтересовани страни в политиката в областта на рибарството, по-специално на риболовната промишленост, е изключително важно условие за определянето на мерки, които могат да допринесат за устойчиво управление на морските ресурси,

Д.  като има предвид, че изхвърлянето на улов е явление, което не е свързано само с използването на конкретен вид риболовно съоръжение, а се влияе от характера на съответния риболов, като европейският риболов е предимно многовидов по характер и при него опасността от изхвърляне на улов е по-висока; като има предвид, че при стопанския риболов изхвърлените количества улов може да са по-малки, тъй като при него уловената риба се използва в по-голяма степен, а също така се използват и познанията по отношение на риболовните зони с цел да се избегне нежелан улов,

Е.  като има предвид, че големите количества изхвърлен улов в някои области на риболова биха довели до безпокойство в обществеността по отношение на въздействието на риболова върху околната среда, причинявайки отслабване на доверието на обществеността в рибата, продавана на пазара, и в крайна сметка биха се отразили на продажбите,

Ж.  като има предвид, че изхвърлянето на улов зависи от редица фактори, включващи например прекомерно интензивната риболовна дейност, настоящия подход по отношение на режима на квоти и допустими количества улов (TACs), който налага изхвърлянето на риба, за която не съществува квота, несъответствието в много видове риболов между спецификациите на съоръженията и минималните размери на разтоварваната на сушата риба, "повишаването на качеството" и други търговски практики; като има предвид, че традиционно повечето нововъведения в областта на риболовните съоръжения и практики целят увеличаването на улова, а не толкова ловенето на риба по по-селективен и щадящ околната среда начин

З.   като има предвид, че що се отнася до документите, подписани на международно ниво и съдържащи конкретни декларации по отношение на необходимостта да се намали изхвърлянето на улов и съпътстващият улов, ЕС е приел Кодекса за поведение за отговорно рибарство на ФАО и международните планове за действие за морските птици и акулите, глава 17 на Програма 21 на ООН, Римския консенсус за световното рибарство, Декларацията от Киото за устойчивия принос на риболова за осигуряването на прехраната, Споразумението от Ню Йорк за прилагане на разпоредбите на Конвенцията по морско право на ООН, както и Резолюции 49/118 от 1994 г. и 50/25 от 1995 г. на Общото събрание на Обединените нации и Резолюцията на междупарламентарната конференция от 1995 г., Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD),

И.  като има предвид, че ЕС е поел редица задължения в рамките на регионалните риболовни организации и на различните двустранни и многостранни споразумения, по които е страна,

    1.   приветства новия опит на Комисията да предизвика дискусия по тази сериозна тема    с цел окончателно преместване на акцента в Общата политика в областта на   рибарството (ОПОР), така че в крайна сметка практиката на изхвърляне на улов да   бъде прекратена;

    2.   приветства предложението на Комисията, представляващо първи опит за достигане до същината на проблема със съпътстващия улов, но подчертава неотложността на създаването на разпоредби за прекратяване на тази недопустима от гледна точка на околната среда и неморална практика, която в някои крайни случаи може да засегне до 90 % от целия улов на риба;

3.   приветства също така новото определение на изхвърляне на улов, включващо нетърговски видове риба или други видове, което означава, че и тези други видове изхвърляне на улов също трябва да бъдат намалени;

4.   подчертава, че една политика на ЕС трябва да предвижда ефективни действия срещу всички видове съпътстващ улов (включително, но не единствено, безгръбначни, корали, морски бозайници, птици и костенурки) и следва да насърчава риболовни методи, щадящи околната среда, които не застрашават морското биоразнообразие и не вредят ненужно на други живи организми;

5.   със загриженост отбелязва обаче, че е постигнат много малък напредък при разработването на плановете за действие на Общността за морските птици и акулите, независимо от ангажимента, поет от Комисията през 1999 г., и настоятелно призовава Комисията да завърши и двата плана във възможно най-кратък срок;

6.   призовава Комисията да вземе предвид съществуващото научно становище относно албатросите, които, особено при риболова с парагади, понастоящем биват избивани с темпове, които ги излагат на опасност от изчезване;

7.  счита, че един от ефективните начини да се намали изхвърлянето на улов е да се намали интензивността на риболова цяло, като същевременно се подобряват селективните мерки; признава, че намаляването на натиска върху риболова би довело до значителни предимства за промишлеността, тъй като би позволило на намалелите рибни запаси да се възстановят и да повишат способността си за възпроизводство, и същевременно би й спестило време и усилия за сортиране на улова;

8.   счита, че съпътстващият улов и изхвърлянето на улов представляват сериозен екологичен и икономически проблем, тай като от една страна те са отговорни за нарушеното равновесие, установено в някои екосистеми, а от друга страна се считат за основната причина за намаляването на рибните ресурси, някои от които имат висока търговска стойност, като например треската;

9.   счита, че намаляването на количеството изхвърлен улов ще допринесе за постигането на добро състояние на околната среда, съгласно изискванията на Директивата за морска стратегия;

10. счита, че програмите за намаляване на изхвърлянето на улов трябва да бъдат включени напълно в цялостната политика на Общността за устойчиво управление на рибарството;

11. счита, че причините за изхвърляне на улов варират в различните области на риболова в зависимост както от конкретните риболовни техники, така и от съответния вид риболов, така че съответно и решенията също са специфични в зависимост от случая;

12. въпреки че намира съпътстващия улов като цяло за неоправдан, признава известния факт, че при някои видове се забелязва голям процент на оцеляване при обратно хвърляне във водата и че дерогации от забрана за риболов за тези видове, както и за застрашените и защитените видове, следва да бъдат дадени, при условие че се предоставят задоволителни научни доказателства за техния потенциал за оцеляване;

13. подчертава, че ефективността на новите разпоредби зависи от уместно използване на резултатите от научни изследвания на риболовните райони в Европейския съюз, както и от вземането под внимание на специфичните характеристики на отделните риболовни зони, които са резултат както от тяхното разположение и видовото разнообразие на морските организми, така и от утвърдените в течение на годините риболовни практики;

14. поздравява онези в промишлеността, които наскоро стартираха програми за разработването на по-селективни риболовни съоръжения и практики, които целят намаляването на изхвърлянето на улов и насърчават другите да допринесат за този процес, като използват своите несъмнени познания в областта на риболовните съоръжения за намирането на още по-новаторски техники; изразява съжаление за отношението в някои от изложенията до Комисията, които разглеждат мерките за намаляване на изхвърления улов като "неудобни";

15. приветства неотдавнашното въвеждане от страна на шотландското правителство в сътрудничество с шотландската риболовна промишленост на доброволна система за затваряне на риболовни зони в реално време, при което риболовни зони ще бъдат затваряни за период от три седмици, в случай че капитани на кораби забележат голямо количество маломерна треска; счита, че проекти като този, първи по рода си в Европа, разполагат с потенциал да допринесат за намаляването на изхвърлянето на улов, като се провеждат с пълното съдействие от страна на риболовната промишленост;

16. изразява съгласие с Комисията, че класическият подход на Общата политика в областта на рибарството за намаляване на изхвърлянето на улов, при който в Съвета при ограничено участие от страна на рибарите се вземат решения за все-по-точни технически мерки за предотвратяване на изхвърлянето на млада риба, има своите граници и трябва да се допълни с програми, предвиждащи стимулиране на рибарите с цел намаляване на изхвърлянето на улов, като се държи сметка за специфичните характеристики на отделните видове риболов, което ще доведе до по-добро приемане на мерките от страна на рибарите; счита обаче, че само чрез технически изменения на риболовните съоръжения и практики ще бъде постигнато намаление на изхвърлянето на улов;

17. отбелязва, че вариантът, който Комисията счита за най-ефективен, е забрана на изхвърлянето на улов, но такава забрана би довела до някои трудности, свързани с осигуряването на спазването й и до необходимостта от значително повишаване на финансовите, логистичните и човешките ресурси;

18. счита, че "повишаването на качеството", т.е. практиката да се изхвърля качествена, легално уловена риба в полза на друга риба, която би имала по-висока цена на пазара, следва да се забрани, въпреки че би било трудно да се осигури спазването на такава забрана; счита, че инсталирането на видеокамери за наблюдение в някои риболовни плавателни съдове следва да бъде изпробвано с цел да се улесни осигуряването на спазването на забраната;

19. отбелязва факта, че рибарите и другите заинтересовани страни трябва да играят важна роля в наблюдението и контрола, за да поемат отговорността за политиката за премахване на изхвърлянето на улов и да участват съзнателно в нея, тъй като тяхното сътрудничество и ангажираност са от решаващо значение за успешното осъществяване на мерките за осигуряване на спазването; посочва, че съществуват примери за сътрудничество в други правни системи, които следва да бъдат проучени - например Канада и Нова Зеландия са експериментирали, въвеждайки със съгласието на рибарите на видеокамери за наблюдение на борда на риболовни плавателни съдове, като тези мерки за видеонаблюдение са се оказали много успешни по отношение на прекратяването на изхвърлянето на улов;

20. насърчава Комисията, държавите-членки и другите заинтересовани страни да обмислят възможността за прилагане на мерки, стимулиращи риболовната промишленост да подобрява риболовните си практики; счита, че съществуват различни възможности за такива стимули, включващи:

·  разрешаване на повече дни за престой в морето или увеличаване на разрешеното време за риболов на риболовни плавателни съдове, използващи по-селективни риболовни съоръжения,

·  предвиждане на преференциален достъп за риболовни плавателни съдове, използващи селективни риболовни съоръжения до зони, забранени за съдове, които не използват селективни риболовни съоръжения;

·  разрешаване на плавателни съдове с по-селективни риболовни съоръжения да ловят риба по време, неразрешено на други;

21. отбелязва, че Регламентът (ЕО) № 41/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. за определяне на риболовните възможности през 2007 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова(6), вече съдържа пример за преференциален достъп за селективни съоръжения с допълнително разрешени дни в морето, валиден за тралове на лангустина, използващи сортираща решетка, и изразява съгласие, че следва да бъдат обмислени такива допълнителни стимули;

22. изразява убеденост, че риболовната промишленост ще реагира по-благоприятно и с по-голям ефект на комбинация от положителни и отрицателни стимули, на които следва да се даде възможност да доведат до резултати; счита освен това, че забрана на изхвърлянето на улов би следвало да бъде приета, едва след като са били изпробвани други видове отрицателни стимули, включително съгласувани по време поредици от ограничения по отношение на размера на окото на мрежата, въвеждане на забранени зони и други;

23. подчертава значението на функционираща система за контрол след въвеждането на забрани за изхвърляне на риба; изтъква, че липсата на сведения относно количествата изхвърлена риба понижава качеството на оценките по отношение на размера на дадена популация и смъртността на рибите и също така затруднява оценяването на мерките, насочени към предотвратяване на улова на риби, които не отговарят на изискванията за размер; призовава Комисията в бъдеще да разработи нови методи за наблюдение и в тази връзка насочва вниманието към възможностите, които предоставят електронните бордови дневници;

24. настоява, една от главните причини за изхвърляне на улова, така нареченото "повишаване на качеството", да се обяви за незаконно, а приспособленията, които го правят възможно, като сортиращи решетки на борда при пелагичните видове риболов, да бъдат забранени;

25. изразява съгласие, че най-разумният начин на действие е избирането на определен брой пилотни видове риболов на базата на количествата на изхвърляния улов или на степента на опазване на засегнатите видове; подчертава, че от голямо значение е, пилотните проекти да бъдат избрани в различни зони, за да отговарят на географското разнообразие на риболова в Общността; счита, че всеки пилотен проект трябва също така да включва достатъчен брой риболовни плавателни съдове, за да отговаря на разнообразието на видовете риболов, както и за да осигури добър обмен на информация с други участници в сектора на риболова; предлага, два от пилотните видове риболов да бъдат от риболова, използващ бим тралове и от риболова, при който се лови и изхвърля риба треска; препоръчва, по време на изпълнението на тези два пилотни проекта други видове риболов да бъдат оценявани по отношение на количеството на изхвърляния улов;

26. настоява да се дава предимство на действия срещу главните нарушители, а именно видовете риболов, при които изхвърлянето на улов е най голямо и най-разпространено, например бим-траловете, тралове за лангустина и тралове за бяла риба;

27. предлага практикуването на изхвърляне на улов, резултат от несъвместимостта на        техническите изисквания по отношение на минималните размери на разтоварваната   на сушата риба (MLS) и размерите на дупките на мрежите, да бъде разгледано с   предимство, тъй като за него най-лесно може да бъде намерено решение;

28. призовава Комисията да вземе предвид съществуващото научно становище относно запасите от балтийска треска, при които голям процент от улова е регистриран като съпътстващ улов;

29. предлага предприемането на следната поредица от стъпки за всеки от засегнатите видове риболов:

(i) разработване на прецизна оценка на количествата и видовия състав на рибите и другите видове, които се изхвърлят във всеки сегмент от съответния вид риболов; тези данни следва да бъдат приети за достоверни и обективни от рибарите, учените и всички други заинтересовани страни;

(ii)  създаване на подходяща структура, която напълно да осигурява консултирането, участието и сътрудничеството на всички заинтересувани страни преди вземането на решения по отношение на количествените цели във връзка с намаляването на изхвърлянето на улов в определен период (например намаление с 50 % за две години); участници могат да бъдат регионалните консултативни съвети (РКС), рибари, учени, националните правителства, Комисията и екологични неправителствени организации; тяхната задача би могла да бъде проучването на всички предложения за прекратяване на изхвърлянето на улов, като например разтоварването на сушата на съпътстващ улов, временни затваряния на риболовни райони, обявяване на забранени за риболов зони и други, както и предлагането на положителни стимули за рибари, изпробващи различни видове техника;

(iii) след изтичане на запланувания период за изпълнение, обсъждане на резултатите и преценка, дали целите са били постигнати; методите, показали успех, се включват в разпоредбите на Общата политика в областта на рибарството; ако целите за намаляване на съпътстващия улов не бъдат постигнати, прилагане на подходящи санкции наред с други съответни мерки;

(iv) периодично преразглеждане на количествените цели по отношение на изхвърлянето на улов с цел в крайна сметка да бъде прекратено изхвърлянето на улов;

(v)  издаване на забрана за изхвърляне на улов за вид риболов, само при условие, че всички предхождащи стъпки не са успели да постигнат желаното намаляване на изхвърлянето на улов в рамките на 5 години от началото на предприемане на тези стъпки за всеки вид риболов;

30. призовава Комисията да обърне специално внимание на начина, по който ще   бъдат представени мерките, така че да се прилагат за риболовните флотилии на   ЕС, извършващи риболовни дейности във води на трети страни, и изисква   използването на най-селективните риболовни съоръжения да се превърне в   предварително условие за извършване на риболовна дейност в рамките на   споразуменията за партньорство в областта на рибарството;

31. отбелязва разнообразието и значението на смесения риболов в ЕС и стига до извода, че целите за намаляване на изхвърлянето на улов трябва да отразяват това разнообразие, така че не от всички видове риболов да се изисква да постигнат същото количествено намаление на изхвърлянето на улов за същото време, тъй като техните първоначални количества изхвърлен улов може да се различават;

32. подчертава, че ако се приемат забрани за изхвърляне на улов за определени видове риболов, тогава такава риба не би трябвало в никакъв случай да се продава, за да се избегне порочно стимулиране като например създаването на пазар за дребни риби или за риба, уловена извън квотите; счита, че риболовните плавателни съдове би трябвало да получат обезщетение за разходите, възникнали във връзка с пренасянето на сушата на улов, който при други обстоятелства биха изхвърлили;

33. отбелязва, че Европейският фонд за рибарството (ЕФР) предвижда средства за финансиране на пилотни проекти за по-селективен риболов, както и за двукратна подмяна на риболовните съоръжения и призовава настойчиво държавите-членки да използват тези възможности; призовава за по-голяма административна гъвкавост при усвояването на средства от ЕФР, за да бъде възможна бърза реализация на многообещаващи пилотни проекти;

34. посочва, че системата за регулиране чрез ограничаване на общия допустим улов (ТАС) е една от основните причини за изхвърляне на улов и че трябва да се предприемат мерки, за да се избягва задължително изхвърляне на видове с допустим размер, чийто улов е бил неизбежен, поради липсата на квота за тези видове;

35  препоръчва режимът на квоти и допустими количества улов (TACs) да отчита и квотите за съпътстващ улов и целият разтоварен съпътстващ улов да се включва в разпределената квота; когато риболовната дейност превиши квотата за съпътстващ улов, тя е застрашена от затваряне, а също така се предвижда затваряне на риболовни зони в реално време при прекалено голям улов на млади екземпляри; тази квота следва да бъде постепенно намалена, така че да стимулира в бъдеще подобряването на селективността на риболовните съоръжения;

36. отбелязва, че държавите-членки, съгласно Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми(7) , понастоящем имат право да предвидят по-стриктни технически мерки за риболовни съдове, плаващи под техния флаг, ако тези плавателни съдове извършват риболовна дейност в териториалните води на ЕС; счита, че те също следва да разполагат с право на гъвкавост, за да могат да изпробват нови решения, които би следвало да се оценяват от Комисията по отношение на ефективност и да имат възможност да предвидят при определени обстоятелства по-селективни технически мерки за всички риболовни съдове, извършващи риболовна дейност в рамките на техните крайбрежни води в предела до 12 мили от сушата;

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите-членки, на регионалните консултативни съвети, на Консултативния комитет по рибарството и аквакултурите и на регионалните организации за управление на рибното стопанство, към които ЕС принадлежи.

(1)

OВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

(2)

ОВ С 69E, 19.03.2004 г., стр. 149.

(3)

ОВ С 291 Е, 30.11.2006 г., стр. 319.

(4)

вж.:http://daccessdds.un.org/doc/UNDOC/GEN/N95/274/67/PDF/N9527467.pdf.

(5)

ОВ С 314 Е, 21.12.2006 г., стр. 86.

(6)

ОВ L 15, 20.1.2007 г., стр. 1

(7)

             ОВ L 125, 27.04.1998 г., стр. 1


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Vast quantities of fish are thrown away, every year, in European fisheries and around the world. The FAO has published two estimates of global discards, one of 27 million tonnes (1988-90) and, more recently, of 7 to 8 million tonnes (1992-2001).(1) Either figure represents an enormous waste that is the subject of the Commission's communication. Discards harm fish stocks, slow or prevent their recovery and cost fishermen time and energy to deal with.

In 2003, the Council invited the Commission to explore ways of reducing discards, following an earlier discussion paper(2). According to the Commission itself, very little progress has been made since then. This new initiative is thus to be welcomed, even if one has to wonder if anything more will be accomplished this time.

The EU made a commitment in the FAO Code of Conduct to minimize discards (particularly section 8.5), as well as agreeing to implement the 1999 FAO Plans of Action on Seabirds and Sharks (about which very little has been accomplished to date). EU legislation also refers to discards, such as Art. 2 of the Basic Regulation(3). As the Commission states, doing nothing to reduce discards is not an option.

The CFP has a counter-productive approach to discards - on the one hand, the TAC rules require the discarding of vast quantities of commercial fish, both juvenile and mature. On the other hand, the only attempts to reduce this waste rely on micro-managing fishing gear and practices, which is almost guaranteed to provoke the industry into finding ways to subvert those regulations. The time for a new approach is here, and fortunately the Commission's paper shows signs of realizing that. A positive change is the expansion of the definition of discards to include both commercial and non-commercial species that are dumped over the side.

Discards result from various causes, the most important of which are:

Ø fishing pressure that is, in many fisheries, greatly in excess of what is sustainable;

Ø a mismatch for some species between gear specifications and minimum landing size;

Ø the TAC system that requires fish caught after the quota is reached to be discarded;

Ø multi-species fisheries targeting species of different sizes;

Ø high-grading, or keeping larger, more valuable fish and discarding the rest.

There has also been a general lack of interest on the part of much of the industry in finding ways to not catch under-sized or non-commercial fish. The profound modifications in fishing gear over recent decades has aimed at becoming ever larger and more efficient at catching fish. Comparatively little effort has been invested in improving selectivity to avoid catching fish that the fishermen know they will have to throw away, dead. Fortunately, some sectors of the industry now acknowledge that discards are a serious problem, as witnessed by RAC position papers. Others continue to resist, with Europêche insisting that they do not want to be "inconvenienced" by efforts to reduce discards.

The accompanying document to the Communication(4) points out that the main reason discards are so high in the EU is that overall fishing pressure is too high, resulting in depleted stocks with high preponderance of small, juvenile fish. Thus, the single most effective way to reduce discards is to reduce overall fishing pressure, which would have the added benefit of allowing depleted and over-fished stocks to recover. This point is missing from the Communication.

The Communication's paper considers two types of option. The first is technical and other regulatory measures including traditional ones such as closed areas and gear restrictions designed to increase selectivity, but supplemented by temporary real-time closures and an obligation to change fishing grounds when discards are high. The second is a ban on discards, requiring fishermen to land everything they catch. The paper analyzes the predicted impacts of these two approaches.

In the view of the Commission, the traditional approach of technical measures has led to overly complicated rules that are easily circumvented by the industry, so little will be accomplished by continuing down this route. The preferred choice is a combination of a discard ban and the use of certain regulatory measures.

Since reductions in discards will come about by fishermen changing the way they fish, involving modifications of fishing gear (mesh size, escape panels, sorting grids) and innovative fishing practices (temporary area closures, changing fishing ground, seasonal closed areas), the question is how to motivate the fishermen to this end.

The Commission favours a negative incentive, the introduction of a ban on discards, on the assumption that bringing everything back to shore will so onerous that fishermen would quickly find ways to avoid having to do that.

However, strict enforcement of a discard ban would present serious difficulties that the Commission may be under-estimating:

· a significant increase in surveillance would be necessary to verify implementation;

· additional personnel and other resources would be needed in both the Commission and Member States in a time of overall budget cuts;

· an enormous stream of fish/waste coming to shore would be created, along with the need to dispose of it;

· fishermen would need to be sufficiently compensated for cost of bringing that fish to shore without actually encouraging them (for example by developing a new market).

Little attention is paid to the use of positive incentives, rewarding fishermen who fish "better" by not catching things that are not wanted, rather than by imposing detailed technical rules on fishing gear and practices. Different options exist to provide some sort of advantage or privilege to fishermen who use more selective gear or practices, while leaving up to them exactly what methods they use. Possibilities include:

· allowing more days at sea or otherwise increasing allowable fishing time for vessels using more selective gear;

· providing preferential access to areas that are closed to vessels not using selective gear;

· allowing vessels with more selective gear to fish during times when others not allowed.

An early example of the use of positive incentives occurred in the Eastern Pacific purse seine fishery for tuna in the 1990s. Pressure to reduce catches of dolphins was forcing seiners to set their nets on floating objects, resulting in large by-catches of many species other than dolphins. The fishermen realized it was in their interest to reduce dolphin catches, so a scheme was established to allocate vessel-specific quotas for dolphins - after the quota was reached, vessels could no longer fish by setting their nets around dolphins and must switch to other methods. The results were spectacular - fishermen developed their own methods to avoid killing dolphins and dolphin mortality fell from several tens of thousands to less than 1,000 per year.

This principle has been applied in EU legislation already. In the Nephrops fishery, trawls equipped with a sorting grid are given extra days at sea if they meet catch composition requirements (at least 70% Nephrops, <5% cod). Such forms of preferential access for fishermen meeting certain criteria could be done on an EU-wide basis, as the Nephrops example, or by a Member State with respect to its allocation of a quota. Neither of these would interfere with the concept of relative stability.

This approach makes full use of the undoubted expertise of the fishing industry in order to resolve one of the industry's own largest problems - the discarding and waste of significant quantities of fish and other species. The photograph(5) shows how dramatically by-catch can be reduced using selective gear.

Certain segments of the fishing industry have already demonstrated their willingness and ability to develop innovative techniques to avoid discards.

· Participants in the French trawl fishery for Nephrops in the Bay of Biscay have experimented since 2002 with gear modifications to reduce the capture of small Nephrops and certain fish such as small hake. A combination of a sorting grid and square meshes in or ahead of the codend produces very significant reductions but problems remain for Nephrops and the work continues. The use of square mesh was made compulsory in the fishery, first by the industry itself (2004), then by the EU (2006).

· Beginning on 1 September 2007, the Scottish industry, in cooperation with the Scottish Executive, initiated a voluntary system of real-time closures in ICES areas IV and VI. If on-board observers detect catches of small cod (specifically, 60 cod per hour of fishing) then further samples are taken and, if confirmed, a closed area of 15 miles square is created for a period of 21 days. Vessels from other Member States are encouraged to follow the scheme(6).

· Since 1 February 2004, Swedish regulations require the use of a sorting grid in Nephrops trawls, which have been quite effective in reducing discards of juvenile Nephrops and commercial fish. These regulations only apply to Swedish vessels operating in the 3 mile coastal zone in the Kattegat and 4 mile zone in the Skagerrak, not to Norwegian or Danish vessels that benefit from bilateral agreements to fish in the Swedish coastal zone, since the CFP allows Member States very little room for innovative actions in conserving fish stocks, given the "exclusive competence" of the EU in fisheries.

The fishing industry is able to develop methods to reduce discards, without being micro-managed by detailed technical measures, provided that there is sufficient incentive. For instance, one of the reasons that the French Nephrops fishery began its investigations was concern over a possible change in mesh size from 70mm to 100mm.

Since both the causes of discards and the measures needed to reduce them vary from fishery to fishery, no single solution will work throughout the Community. Possibly the best approach is a combination of positive incentives to encourage fishermen to develop the appropriate methods, reinforced with the possibility of increasingly severe negative incentives if sufficient results are not forth-coming.

For instance, one or more pilot fisheries could be chosen, with priority for those with the highest discard rate or species that are particularly vulnerable (sharks, seabirds, etc). It should have a well-documented and acknowledged discard rate - it is crucial that the data on the extent of discards be accepted by all concerned, including the industry. For the sake of illustration, suppose the discard rate is over half of what is caught - 30% juvenile fish and 25% unwanted species. Fishermen could be given a period of two years to experiment with techniques to reduce discards, with the target being to reduce each type (juveniles and other species) by half. At the end of that period, proven techniques would be added to the EU legislative base, as was done for the French Nephrops fishery. If results are insufficient, then a significant increase in mesh size would be imposed. After another two years, if the situation had not improved, a discard ban would be imposed for that fishery. While these pilot fisheries are being dealt with, the extent of discards in other fisheries should be evaluated.

Cooperation and a forum for discussion and exchange of ideas by all concerned is necessary - most importantly the fishing industry, but also various state players, market associations, NGOs and other stakeholders. This could occur at the level of producer organization, national fishermen's association or RAC, or some level of organization created for the purpose. The industry's motivation is essential, at first by positive incentives and, if that fails, by some form of penalty; it is in the industry's own interest to reduce discards, for the sake of their image and to improve the status of the fish stocks.

Suggestions for positive incentives have been mentioned above, but doubtless others exist. A total discard ban is not the only possible negative incentive either. Another idea could be for a TAC to be divided into a target quota and a by-catch quota. Fishing vessels that caught the species as a by-catch would be fishing against the by-catch quota and, once that quota was reached, they could be required to stop fishing or else "acquire" quota from some other sector. A system such as this has been set up in Iceland, apparently with some success. This could be done either within the EU TAC as a whole, or else by a Member State when allocating access for its vessels. Given that the current TAC system is the result of delicate political compromise, as well as being one of the leading causes of discards, any changes to the TAC system must be very carefully thought through in order to avoid making the discard situation even worse.

Some of these proposals concerning a discard ban have implications for the debate on rights-based management, such as transfer of quota.

All of this will require money. The EFF has provisions for pilot projects to develop and test more selective fishing gear (Art. 41), as well as paying for two gear replacements (Art. 25). Allocation of EFF money to this end is a Member State prerogative. The Fund could be amended to allow more flexible use of it, for new techniques of information exchange to facilitate some of the new measures such as real-time closures or other initiatives. Industry sources of funding should be explored, such as a levy based upon the size of catches or dedicating a fixed, small percentage of the TAC to be used to fund research and observer programmes for monitoring. Alternatively, if a discard ban is imposed, proceeds from their sale could be used as a source of funds.

Some of the ideas mentioned above will require rather more trust and cooperation among the various players than is sometimes evident. For instance, a system for closures in real time would require the establishment of an institutional framework able to take a decision very quickly, based upon previously agreed criteria, and have it respected by all. At present, a Member State does not have the legal right to impose technical measures on other vessels fishing in its coastal waters. Perhaps it should. Alternatively, a mechanism for Member States to act jointly within the context of the CFP could be envisaged, whereby they could agree to a specific measure without the necessity to have it accepted by the Council as a whole.

The EU fleet fishes in all major oceans of the world, including in some fisheries known to produce high levels of discards, such as shrimp trawling or tuna seining when fishing on floating objects. Measures taken to reduce discards in EU waters should be applied to EU-flagged vessels wherever they operate.

In conclusion, the Commission's communication is to be heartily welcomed, even while condemning the almost total lack of progress by the Commission, the Member States and the industry since the previous communication five years ago. The Commission intends to act quickly, with certain aspects to be included in a new technical measures regulation in 2008. Hopefully the political climate is such that the Member States and the industry will react positively and use their imagination and commitment to reduce discards. That is a long overdue necessity.

(1)

Part of this difference could be improvements in gear selectivity, according to the authors of the latter study.

(2)

COM(2002)0656

(3)

Council Regulation (EC) No 2371/2002 of 20 December 2002

(4)

SEC(2007)0380

(5)

Dr Andy Revill, CEFAS (Centre for Environment, Fisheries & Aquaculture Science), Lowestoft Laboratory, Parkfield Road, Lowestoft, Suffolk NR33 0HT UK

(6)

Details of the scheme will be published at http://www.scotland.gov.uk/realtimeclosures


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (11.10.2007)

на вниманието на комисията по рибно стопанство

по политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство

(2007/2112(INI))

Докладчик по становище: Chris Davies

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по рибно стопанство да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  Приветства предложението на Комисията, първи опит за достигане до същината на проблема със съпътстващия улов, но подчертава неотложността на създаването на разпоредби за прекратяване на тази недопустима от гледна точка на околната среда и неморална практика, която в някои крайни случаи може да представлява до 90 % от целия улов на риба;

2.  Подчертава, че една политика на ЕС трябва да предвижда ефективни действия срещу всички видове съпътстващ улов ( включително, но не единствено, безгръбначни, корали, морски бозайници, птици и костенурки) и следва да насърчава риболовни методи, щадящи околната среда, които не застрашават морското биоразнообразие и не вредят ненужно на други живи организми;

3.   Счита, че с оглед на твърде различните характеристики на рибите, от най-голямо значение е разпоредбите по отношение на риболова да са съобразени така, че значително да се намалят количествата риба, които се изхвърлят в отделните риболовни райони; счита, въпреки това, че квотите за съпътстващия улов никога не следва да превишават 25% и предлага автоматично влизане в сила на забрана за улов при превишаване на квотата за съпътстващия улов за даден вид риба;

4.   Въпреки че намира съпътстващия улов като цяло за неоправдан, признава известния факт, че някои видове имат силна способност за оцеляване при обратно хвърляне във водата и че дерогации от забрана за риболов за тези, както и за застрашените и защитените видове, следва да бъдат дадени, при условие че се предоставят задоволителни научни доказателства за техния потенциал за оцеляване;

5.   Подчертава значението на функционираща система за контрол след въвеждането на забрани за изхвърляне; изтъква, че липсата на знания относно количествата изхвърлена риба пречат на оценките за броя на дадена популация и смъртността на рибите и също така затрудняват оценката на мерките, насочени към предотвратяване на улова на риби, които не отговарят на изискванията за размер; призовава Комисията в бъдеще да разработи нови методи за наблюдение и в тази връзка насочва вниманието към възможностите, които електронните бордови дневници предоставят;

6.   Призовава Комисията да вземе предвид съществуващото научно мнение относно запасите от балтийска треска, при които голям процент от улова е регистриран като съпътстващ улов;

7.   Призовава Комисията да приеме забавеното от дълго време предложение за стратегия относно акулите;

8.   Призовава Комисията да вземе предвид съществуващото научно мнение относно албатросите, които особено при риболова със стръв, понастоящем биват избивани с темпове, които ги излагат на опасност от изчезване;

9.   Настоява, че следва да се дава предимство на действия срещу главните нарушители, тоест видове риболов, при които изхвърлянето на улова е най голямо и най-разпространено, например бим-траловете, тралове за лангустина и тралове за бяла риба;

10. Предлага практикуването на изхвърляне на улов, резултат от несъвместимостта на техническите правила за изисквани минимални размери на разтоварваната на сушата риба (MLS) и размерите на дупките на мрежите, да бъде разгледано най-напред, тъй като за него най-лесно може да бъде намерено решение;

11. Препоръчва режимът на квоти и допустими количества улов (TACs) да отчита и квотите за съпътстващ улов и целият разтоварен съпътстващ улов да се включва в разпределението на квотите; когато риболовната дейност превиши квотата за съпътстващ улов, тя е застрашена от затваряне, а също така се предлага затваряне на риболовни райони в реално време при прекалено голям улов на млади екземпляри; тази квота следва да бъде постепенно намалена, така че да стимулира в бъдеще подобряването на селективността на риболовните съоръжения;

12. Подчертава, че освен постепенната забрана трябва да се създават положителни стимули, за да се насърчи приемането на най-добрите налични в Общността технологии що се отнася до селективност, смяна на съоръженията, затваряне в (реално време) и смяна на риболовния район;

13. Подчертава, че ефективността на новите разпоредби зависи от уместно използване на резултатите от научни изследвания на риболовните райони в Европейския съюз, както и от вземането под внимание на специфичните характеристики на отделните риболовни райони, които са резултат, както от тяхното разположение и видовото разнообразие на морските организми, така и от утвърдените в течение на годините риболовни практики;

14. Съветва активно да се възпира, чрез данъци и такси, използването на неселективни съоръжения, а съоръженията с разрушително действие като тези, които се използват в някои видове риболов чрез дънно тралене, следва да бъдат забранени;

15. Насочва вниманието в тази връзка по-специално към риболова с бим-тралове, при който в отделни случаи процентът на съпътстващия улов може да превиши дори 60 % и следователно настоява за незабавна забрана на улова с бим-тралове;

16. Настоява, че една от главните причини за изхвърляне на улова, така нареченото "повишено качество", следва да се обяви за незаконно, а приспособленията, които го правят възможно, като сортиращи решетки на борда и пелагични видове риболов, следва да бъдат забранени;

17. Призовава Комисията да обърне специално внимание на начина, по който ще бъдат представени мерките, така че да се прилагат за риболовните флотилии на ЕС, извършващи риболовни дейности във води на трети страни, и изисква използването на най-селективните риболовни съоръжения да се превърне в предварително условие за риболов в рамките на споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство (FPAs);

18. Призовава Комисията да проведе проучвания и/или пилотен проект относно възможностите на промишления риболов в съответствие с резолюцията на Парламента от 10 юли 2007 г. относно промишления риболов и производството на рибно брашно и рибно масло (2004/2226(INI))(1) и да управлява изхвърлянето по начин, който при никакви обстоятелства не може да доведе до прекомерно използване на ресурсите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.10.2007 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

0

1

Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване

Adamos Adamou, Johannes Blokland, John Bowis, Frieda Brepoels, Hiltrud Breyer, Dorette Corbey, Chris Davies, Avril Doyle, Anne Ferreira, Matthias Groote, Satu Hassi, Jens Holm, Eija-Riitta Korhola, Urszula Krupa, Marios Matsakis, Linda McAvan, Roberto Musacchio, Riitta Myller, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Guido Sacconi, Karin Scheele, Richard Seeber, Bogusław Sonik, María Sornosa Martínez, Antonios Trakatellis, Anja Weisgerber, Glenis Willmott

Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Giovanni Berlinguer, Philip Bushill-Matthews, Bairbre de Brún, Duarte Freitas, Genowefa Grabowska, Karsten Friedrich Hoppenstedt

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване

 

(1)

Приети текстове, TA(2007)0327.


ПРОЦЕДУРА

Дата на приемане

22.11.2007 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

1

3

Членове на ЕП, присъстващи на окончателното гласуване

Jim Allister, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Iles Braghetto, Niels Busk, Paulo Casaca, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Avril Doyle, Carmen Fraga Estévez, Duarte Freitas, Ioannis Gklavakis, Alfred Gomolka, Pedro Guerreiro, Heinz Kindermann, Rosa Miguélez Ramos, Philippe Morillon, James Nicholson, Willi Piecyk, Struan Stevenson, Catherine Stihler, Margie Sudre, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Cornelis Visser

Заместник(ци), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Ole Christensen, Josu Ortuondo Larrea, Carl Schlyter

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъстващ(и) на окончателното гласуване

Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf

Последно осъвременяване: 17 Януари 2008 г.Правна информация