Процедура : 2007/2187(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0005/2008

Внесени текстове :

A6-0005/2008

Разисквания :

Гласувания :

PV 31/01/2008 - 8.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0029

ДОКЛАД     
PDF 311kWORD 213k
9 Януари 2008 г.
PE 394.189v03-00 A6-0005/2008

относно Европейско научноизследователско пространство: нови перспективи

(2007/2187 (INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Umberto Guidoni

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 EXPLANATORY STATEMENT
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейско научноизследователско пространство: нови перспективи

(2007/2187(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 4 април 2007 г., озаглавена „Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи (COM(2007)0161);

–   като взе предвид работния документ на Комисията (SEC(2007)0412), който придружава горепосочената Зелена книга на Комисията,

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.)(1) (FP7),

–   като взе предвид Решение № 2006/973/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г.(2) относно специалната програма: „Хора“ за изпълнение на Седмата рамкова програма,

–   като взе предвид своята резолюция от 24 май 2007 г. относно прилагането на знанията на практика: широкообхватна иновационна стратегия за Европа(3),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по регионално развитие (A6 0005/2008),

A. като има предвид, че Европейският съвет от 23-24 март 2000 г. в Лисабон одобри създаването на Европейското научноизследователско пространство (ERA),

Б.  като има предвид, че Европейският съвет от 15-16 март 2002 г. в Барселона постигна съгласие относно целта за увеличаването на цялостните разходи за научноизследователска и развойна дейност на 3 % от БВП на Съюза до 2010 г. (две трети следва да идват от частния сектор),

В.  като има предвид, че Седмата рамкова програма (FP7) има за цел да подпомага създаването на Европейското научноизследователско пространство (ERA),

Г.  като има предвид, че създаването на Европейското научноизследователско пространство (ERA) следва да се придружава от създаването на Европейско пространство за висше образование и Европейско пространство за иновация, трите точки на т. нар. „триъгълник на знанието”,

Д. като има предвид, че ERA обхваща три главни аспекта: вътрешен пазар за научи изследвания, в който изследователи, технологии и знания могат да се движат свободно, ефективно съгласуване на ниво ЕС на национални и регионални научноизследователски дейности, програми и политики и инициативи, които се изпълняват и финансират на равнище ЕС,

Е.  като има предвид, че са необходими още по-енергични усилия, по-специално по отношение на координацията, във всички измерения на научните изследвания в ЕС: хора, инфраструктура, организации, финансиране, обмен на знания и глобално сътрудничество, за да се преодолее разпокъсването на научните изследвания в ЕС и да се реализира потенциалът на ЕС в тази област,

Ж. като има предвид, че възможностите за трудова заетост и условията на работа не облагодетелстват включването на младите мъже и жени в научноизследователския сектор, нещо, което означава разхищение на много ценни човешки ресурси,

З.  като има предвид, че финансирането на научноизследователска и развойна дейност (R&D) все още изостава значително от Лисабонската цел за 3 % от БВП,

И. като има предвид, че за създаването на Европейско научноизследователско пространство (ERA) е необходима по-обширна гледна точка, която обхваща всички съответни заинтересовани участници,

Й. като има предвид, че жените продължават да бъдат недостатъчно представени в повечето области на научноизследователската дейност и инженерството и в ръководните постове,  К.  като има предвид, че приносът на частния сектор в научноизследователската и развойна дейност (R&D) в Европейския съюз изостава значително в сравнение с неговите преки конкуренти,

Създаване на единен трудов пазар за изследователи

1.  би приветствал общото определение за научноизследователски кариери и установяването на информационна система за трудовата заетост на изследователите и научноизследователските практики в цяла Европа и счита, че това ще помогне на ЕС да достигне най-високи нива в областта на научните изследвания;

2.  изразява съжаление, че данните за разходите за научноизследователска и развойна дейност показват, че средната стойност на ЕС е само 1,84% от БВП в сравнение с 2.68 % в САЩ и 3.18 % в Япония и че разходите варират между 0,39% в Румъния и 0,4% в Кипър и 3,86% в Швеция; подчертава значението от увеличаване на средните разходи, както и от увеличаване на разходите в някои държави-членки; подчертава значението от по-добро съсредоточаване на различните усилия в научноизследователската и развойна дейност на територията на ЕС, по-специално с цел улесняване на прехода към дигитална икономика; изразява увереност, че това е основополагащо за създаването на подходящи условия за постигането на основаната върху знания икономика, за която се призовава в Лисабонската стратегия;

3.  Настоятелно призовава държавите-членки и регионите да изготвят стратегии за развитие на материалните и човешки ресурси в областта на научните изследвания и новаторството, по-специално подобряване и предоставяне на научноизследователски инфраструктури, повишена мобилност за изследователите чрез засилена финансова подкрепа, местни инициативи за привличане на изследователи, премахване на правни, административни и езикови бариери, обмен на персонал и осигуряване на гарантиран достъп за всички, особено за жените изследователи и младите изследователи;

4.  решително подкрепя Европейската харта за изследователите и Кодекса на поведение за тяхното наемане като средство за увеличаване на привлекателността на ERA за научните изследователи; призовава Комисията до предостави обществено достъпна информация относно степента на прилагане на Хартата и на Кодекса на поведение в държавите-членки;

5  подчертава необходимостта от създаване и въвеждане на единен европейски модел за кариера в сферата на научните изследвания, както и от въвеждане на интегрирана информационна система относно предложения за работни места и относно договори за обучение в научноизследователския сектор в Европа; счита, че това е от жизнена важност за създаването на единен пазар на труда за научните изследователи;

6.  подчертава значението на пълно отваряне и прозрачност на процедурите за подбор и повишение на научните изследователи; призовава държавите-членки да гарантират по-голямо равновесие между мъже и жени в комисиите за наемане и повишение;

7.  изразява съжаление, че трансатлантическото изтичане на инвестиции за научноизследователска и развойна дейност продължава да нараства; подчертава значението от предотвратяването на по-нататъшното изтичане на компетентни европейски научни изследователи; призовава за въвеждането на подходящи мерки с цел задържане или връщане обратно в ЕС на научни изследователи, по-специално чрез гарантиране на широки перспективи в кариерата и привлекателни условия за работа както за мъже, така и за жени;

8.  одобрява плана за увеличаване на географската мобилност на изследователите, така както и тяхната междусекторна мобилност (т.е. между университети и научноизследователски организации - от една страна, и между академични институции и корпоративния сектор, от друга) като средство за постигане на обмен на знания и трансфер на технологии; за постигането на тази цел, призовава Комисията и държавите-членки да обогатят следдипломните и докторантски програми за обучение чрез насърчаване на съвместната дейност на научните ръководители в различни страни, както и да обмислят идеята за създаване на Европейски постдокторални стипендии и програми за обучение, като се използва опита на изключително успешната програма Еразъм;

9.  подчертава, че добре функциониращият вътрешен пазар е важен за успешното развитие на Европейското научноизследователско пространство(ERA) и по-специално, че свободното движение на научните изследователи е от жизнена важност; изразява съжаление, че редица пречки продължават да спъват мобилността на научните изследователи в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за подобряване на свободния поток на научни изследователи, по-специално чрез отмяна на всички временни ограничения върху свободното движение на работници, както и чрез подобряване на инфраструктурата на ЕС в областта на научните изследвания; подкрепя идеята за създаване на Европейски технологичен институт;

10. счита, че достъпът на научни изследователи до ЕС не следва да се възпрепятства посредством съществуващите национали бариери, като например недостатъчно признаване/преносимост на придобити социални придобивки, данъчни обременения и трудности при преместване на семействата; настоятелно призовава държавите-членки да оформят своето национално законодателство в областта на публичноправните разпоредби за заетост по такъв начин, че на научните изследователи от държави-членки или от трети страни да се предоставят подобни условия на работа и да не се възпрепятства тяхното наемане за научноизследователска дейност;

11. припомня, че един от начините за постигане на повишена мобилност на научните изследователи би могъл да бъде създаването на ваучър за научни изследвания, който може да бъде използван от научни изследователи в други държави-членки в институциите или университетите-домакини, като по този начин ваучърът предоставя допълнителни финансови средства за самата научноизследователска дейност, която привлича чуждестранни изследователи; счита, че това не само би повишило заинтересоваността на научноизследователските институции и университетите от приемане на научни изследователи от други държави-членки и от привличане на най-талантливите научни работници, но то също така би допринесло за развитието на центрове на отлични постижения чрез даване на възможност на най-привлекателните научноизследователски програми и институции да са привлекателни за повече изследователи и да подобряват своето икономическо положение; счита, че тази добавена подкрепа за мобилността на научните изследователи следва да допълва вече съществуващите схеми за финансиране на мобилност и че финансирането би могло да се предоставя от програмите Сътрудничество и Възможности на Седмата рамкова програма (FP7);

12. посочва необходимостта от осигуряване на подкрепа по-специално за младите научни изследователи, така че да им се гарантира възможността да продължават да получават стипендии, в случай че променят работното си място в рамките на Европейския съюз;

13. изразява увереност, че регулаторната рамка на Общносттан в областта на свободното движение на научни работници в рамките на ERA следва да бъде усилена и по този начин да се улесни издаването на визи и разрешения за работа за граждани на трети страни;

14. счита за необходимо да въведе специфични мерки за насърчаване на по-голямо участие на жените във всички научноизследователски дейности, така че да се постигне значително увеличение на дела на жените, които са се посветили на изследователска кариера;

15. изразява увереност, че намалелият интерес сред младото поколение за посвещаване на образование в сферата на науката и технологиите е тясно свързано с отсъствието на сътрудничество между частния сектор и академичната общност; следователно призовава държавите-членки и Комисията да увеличат своите усилия за насърчаване на създаването на рамки за сътрудничество между тези два сектора;

16. призовава за обмен на опит между държавите-членки с цел разработване на съгласуван подход за насърчаване на участието на хората с увреждания в изследвания, финансирани от Общността, и за увеличаване на процента на хората с увреждания, които започват научна кариера и продължават да се занимават с нея;

17. счита, че обществените органи, научноизследователските институции и предприятията следва да насърчават приемането на мерки за съгласуване на професионалния и личния живот;

18. призовава Комисията да проучи как може да се усъвършенства преподаването на точни науки в Съюза на всички равнища; изразява съжаление относно отсъствието на човешки ресурси в областта на научноизследователската и развойна дейност в много държави-членки поради намаляването на интереса сред по-младото поколение за следването на учебни програми, свързани с точните науки, както и за ангажирането с научна кариера; следователно предлага създаването на инициативи за запознаване на учениците с лабораторни и полеви научни изследвания; в допълнение предлага насърчаването на действени и изследователски методи на обучение с помощта на наблюдението и експеримента, създаването на обменни програми професор-научен изследовател, подкрепа от страна на местните и регионални органи за новаторски методи на обучение; счита, че бързото развитие на науката създава риск от появяване на пропаст между обикновените граждани и научните и технологични изследвания; счита, че съществува необходимост от насърчаване и подкрепа на диалога между научните работници и обществото и че, съответно, учените следва да представят резултатите от своите изследвания по разбираем и достъпен за всички начин;

19. отбелязва, че социалната среда на научните изследователи следва да се подобрява чрез предложения за работа за съпруга/съпругата или чрез оказване на помощ при търсенето на предложения за грижи или образование за техните деца;

Разработване на научноизследователски инфраструктури на световно равнище

20. приветства напредъка, постигнат в областта на развитието на научноизследователските инфраструктури чрез приемането на пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI); независимо от това счита, че трябва да има разпоредба, която да включва създаването на нови съоръжения и инфраструктури, които понастоящем се развиват от държавите-членки, наред с инфраструктурите, посочени от ESFRI;

21. изразява настоятелно становището, че нови общоевропейски научноизследователски инфраструктури следва да се предоставят само тогава, когато не са налице равностойни национални инфраструктури, които предоставят подобни възможности за достъп за изследователи от други държави-членки;

22. подчертава ролята и значението на организациите, които осъществяват научноизследователска дейност (RPOs) в европейския научноизследователски пейзаж, наред с университетите и агенциите за финансиране на научни изследвания; призовава Комисията да установи някаква степен на сътрудничество с националните агенции и организациите, които осъществяват научноизследователска дейност (RPOs) в Европа, в сътрудничество с регионалните органи, преди съгласуването на обща политика и план за изпълнение;

23. призовава Комисията да предложи законова рамка, която да улесни създаването на нови форми на общоевропейски научноизследователски организации, и да обмисли включването на вече съществуващи европейски институции и споразумения, напр. Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), Европейската космическа агенция (ESA) и Европейското споразумение за разработване на термоядрен синтез (EFDA), макар че би следвало да се избягват междуправителствените договори, които обикновено са необходими за осъществяването на подобни организации;

24. същевременно препоръчва пълното включването в процеса на изграждане на паневропейската научноизследователска структура на институции от страни с не толкова динамични научноизследователски сектори, но с подходящ научноизследователски потенциал;

25. счита, че за гарантирането на дългосрочните операции и постоянното усъвършенстване е нужно процедурите на одобрение за големи научноизследователски инфраструктури да включват научноизследователска и развойна дейност (R&D), информационни технологии и оперативно финансиране;

26. признава, че Европейският институт за технологии (ЕИТ) ще бъде важен фактор за засилването на научноизследователската инфраструктура на ЕС;

27. призовава Комисията да подпомага организациите, които осъществяват научноизследователска дейност (RPOs), университетите и агенциите за финансиране на научни изследвания, както за тяхното засилване, така и за свързване на техните ресурси при изграждане на Европейското научноизследователско пространство (ERA); като целта е постигане на световно лидерство в главните научни области;

Укрепване на научноизследователските институции

28. признава значението на регионалното измерение на ERA и счита, че развитието на местни групи и подразделения „клъстъри” е важно средство за набиране на критична маса, чрез събиране на едно място на университети, научноизследователски институции и представители на промишлеността и чрез създаване на европейски центрове за отлични постижения; изразява увереност, че програмите „Научноизследователски потенциал” и „Региони на познанието”, както и Структурните фондове, които насърчават потенциала на регионите в сферата на научните изследвания и иновациите, следва да бъдат разглеждани като ключов принос за целите на Седмата рамкова програма (FP7);

29. подчертава значението на националните и регионални точки за контакт за засилване на въздействието на рамковите програми и призовава за задълбочаване на тяхното сътрудничество;

30. призовава Комисията да създаде европейски форум с национално представителство на високо равнище, включително национални научноизследователски съвети, на които се възлага задачата за определяне, разработка и поддръжка на важни научноизследователски инициативи в цяла Европа, както и обща система за научноизследователски и технически преглед, за да се използват по-ефективно резултатите от европейските програми; счита, че въвеждането на надеждна система за потвърждение на знанията и на методите на анализ, на контрол и сертификация, както и свързването в единна мрежа на центровете на отлични постижения в ЕС ще имат благотворно влияние;

31. призовава Комисията да определи ясно взаимодопълнителността, която съществува между мрежите за отлични резултати и виртуалните научноизследователски общности, като уточни техните цели, правила за функциониране и финансиране;

32. призовава Комисията да продължава да насърчава обществените поръчки, за да подпомага научноизследователската и развойна дейност (R&D) на равнище ЕС чрез по-последователното използване на обществените инструменти и ресурси;

33. приветства инициативата за изготвяне на Европейска харта за ползване на интелектуална собственост от обществени научноизследователски институции и университети, подкрепена от проведения на 21 и 22 юни 2007 г. в Брюксел Европейски съвет, при условие че тя би довела до използваем набор от правила, които по-специално отчитат необходимостта от изработване и трансфер на научни знания;

34. припомня ролята на МСП като институции за научни изследвания; изразява становището, че е необходимо да засилят своето участие, на европейско равнище, в задачите за научноизследователска и развойна дейност (R&D), в съответствие с целите за предоставяне на поне 15 % от бюджета на Седмата рамкова програма на тези предприятия;

35. счита, че силната научноизследователска дейност трябва да бъде строго свързана с иновацията, следователно вярва, че следва да се планират конкретни мерки за създаване на напълно интегрирано Европейско пространство за научни изследвания и иновация;

Обмен на знания

36. изразява увереност, че инвестициите за инфраструктура, функционалността и инициативите за електронни препратки са направили възможни изключително важни подобрения в разпространението и използването на научна информация и че Берлинската декларация относно свободния достъп до знание в областта на точните и хуманитарните науки е пример за това, как Интернетът е създал възможности за експериментиране с нови модели; подчертава важността от зачитането на авторското право на избор и интелектуална собственост, като по този начин се гарантира продължението на качествените рецензии от независими експерти и надеждното и сигурно запазване на рецензирани трудове, и насърчава заинтересованите участници да работят съвместно в рамките на пилотни проекти с цел оценка на въздействието и жизнеспособността на алтернативните модели, като например развитието на Свободен достъп;

37. изразява съгласие с насърчаваната от Комисията идея "отворена иновация", според която общественият и частният сектор се превръщат в пълноправни партньори и си обменят знания, при условие че съществува балансирана и справедлива система между свободния достъп до резултатите от научните изследвания и използването на тези резултати от частния сектор (справедлив обмен на знания); изразява увереност, че следва да бъде официално признато правилото за справедливо и разумно финансово възнаграждение за ползването на обществено достъпно знание от промишлеността;

38. изразява твърда увереност, че законовата неустановеност и високите разходи, които понастоящем господстват в сферата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), представляват значителен фактор за раздробяване на усилията в научноизследователската област в Европа; следователно настоятелно призовава Комисията да пристъпи към изготвяне на оценка на въздействието на различните законови инструменти, които може да се използват за намаляване на съществуващите бариери при трансфер на знание в рамките на ERA; отбелязва, че откритията, регистрирани по подходящ начин, могат да представляват важен източник на знания и че законодателството относно защитата на интелектуалната собственост, включително Европейското патентно право, не могат да издигат бариера пред споделянето на знанието; подчертава жизнено важното значение от създаване на висококачествена, ефективна и ориентирана към патентите на Общността съдебна система за европейски патенти, която създава добра атмосфера за иновации и зачита компетенциите на Съда на Европейските общности; отбелязва съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно усъвършенстването на патентната система в Европа (COM(2007)0165); отбелязва, че произтичащата от това законова рамка ще предостави по-добри стимули за участие на частния бизнес в научните изследвания и ще засили позицията на европейските новатори в международен план;

39. призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да създадат европейски форум, който да координира процесите на европейско и национално равнище на ангажираност на гражданското общество в дискусията относно наука, научни изследвания и технологии;

40. счита, че в контекста на Европейското научноизследователско пространство (ERA) следва да бъдат използвани възможностите на Съвместните научноизследователски центрове (JRCs) като независими и неутрални научни и технически структури на високо равнище, които предоставят на институциите на ЕС общи експертни мнения и подпомагат процесите на вземане на решения по ключови въпроси (напр. качество на живота, безопасност на храните, околна среда, защита на потребителите и т.н);

41. изразява увереност, че с подновяването на функциите им, с което се подкрепят и насърчават дейностите им и се набляга на оптимизирането на ползите, които могат да се извлекат от структурите им, Съвместните научноизследователски центрове (JRCs) също така биха могли да насърчават „истински европейски възможности” в сферата на обучението и мобилността на младите изследователи;

Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети

42. счита за подходящо прилагането на принципа на взаимно отваряне на националните програми за участници от други държави-членки, тъй като това би направило възможен обмена на информация относно вече съществуващи национални програми и би насърчило оценката на национални научноизследователски дейности от международни експертни групи;

43. отбелязва, че множество държави-членки, и по-специално тези с по-неразвити структури за научноизследователска и развойна дейност, се боят от изтичане на мозъци в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за предотвратяване на тази тенденция чрез преобразуване на националните научноизследователски политики от взаимно конкуриращи се във взаимно допълващи се, по-специално с цел насърчаване на координирането на финансовите средства и предотвратяването на тяхното удвояване и разпокъсване;

44. счита за полезно да се проучат възможностите, предлагани от механизма на „променливата геометрия”, като подходящ способ за развитието на подходяща гъвкавост при осъществяването на тематичните програми;

45. подчертава нуждата от повишаване на взаимното допълване на финансирането за научноизследователска дейност от страна на ЕС и на националното финансиране;

46. изразява увереност, че отварянето на националните научноизследователски програми и тяхното финансиране за всички изследователи в държавите-членки би следвало да започне в сферата на фундаменталните изследвания или на така наречените „пределни научни изследвания”;

47.отбелязва, че местните и регионални органи би следвало да се ангажират със създаването на благоприятни условия за научни изследвания и да допринасят значително за осъществяването на Европейското научноизследователско пространство (ERA) и че това би могло да се осъществи посредством финансирани от Общността програми, каквато е например FP7, но че също така значителен напредък може да се постигне и с помощта на договорени програми, финансирани от структурните фондове; по-специално счита, че потенциалът за научноизследователска и развойна дейност (R&D) на „научно по-слабите региони” се нуждае от спешно укрепване посредством комбинирано използване на Структурни фондове и фондове на Седмата рамкова програма (FP7), както и на национални и регионални инвестиции, за да се постигне ефективно решение, наред с другите неща, на местните нужди в научноизследователската дейност, която се стимулира от обществото;

48. отбелязва, че целите на Лисабонската стратегия не могат да бъдат постигнати без значително увеличение на участието на частния сектор в научноизследователските дейности; призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на стимулите за частния сектор за инвестиции и участие в научноизследователска дейност. подкрепя мнението, че е необходимо да се развие водещата позиция на Европа в технологично интензивните пазари, с помощта на високи стандарти на защита на правата на интелектуалната собственост (ПИС); придържа се към мнението, че за постигането на тази цел е важно да се разширяват публично-частните партньорства;

49. Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират оптимално финансиране на национални и регионални научноизследователски дейности, определени в оперативните програми, и да гарантират ефикасен обмен на добри практики и сътрудничество между регионите; отбелязва, че примерите на добри практики, които са ефикасни в даден регион, не могат да бъдат приложени без да бъдат изменени в който и да е друг регион; подчертава следователно специфичния характер на оценяването на регионално равнище въз основа на надеждни, прозрачни и приети от всички показатели;

50. подчертава значението от „отключване” на научноизследователския потенциал на всички европейски региони като средство за повишаване на конкурентоспособността на европейската научноизследователска дейност;

51. счита, че следва да се предприемат действия за осъвременяване на формите и инструментите на сътрудничество и за тяхното приспособяване към целите на Европейското научноизследователско пространство (ERA); препоръчва по-нататъшното развитие на инициативи като Европейското сътрудничество в сферата на научните и технически изследвания (COST) и общоевропейската мрежа за пазарноориентирани промишлени научноизследователски и развойни дейности (EUREKA);

52. признава ролята на Мрежите за отлични научни постижения за създаване на Европейското научноизследователско пространство (ERA) чрез продължителна интеграция, като по този начин се избягва раздробяването на усилията в научноизследователската дейност, и призовава Комисията да продължи да подпомага успешно представящите се мрежи, за да се постигне тази цел;

53.      подчертава, че сътрудничество, насочено към научноизследователската и развойна дейност, би могло да насърчи значителни възможностите в световен мащаб за европейската научноизследователска и развойна дейност; поради това настоятелно призовава за това националните и регионалните научноизследователски системи да бъдат свързани с мрежи в Европа и извън нея, като се гарантира последователността на националните и регионалните научноизследователски програми и приоритети от европейски интерес като например Европейския институт по иновации и технология (EIT); в тази връзка призовава Комисията да признае важността на науките с пространствен и регионален характер за териториалното сближаване и по-специално във връзка с програмата ESPON 2013; вярва, че териториалното сътрудничество следва да се развива като средство за постигане на критична маса и подготовка за интернационализация; следователно призовава държавите-членки да премахнат трансграничните административни бариери, които възпрепятстват сътрудничеството между институциите на знанието; препоръчва отворения метод на координация за сравняване на най-добрите национални практики в тази област.

54.      счита, че е необходим по-широк подход за установяването на приоритети при вземането на стратегически решения в областта на общественото финансиране и че Европейските технологични платформи и Съвместни технологични инициативи, inter alia, биха могли да се облагодетелстват от по-активното включване на обществени организации като университети, организации, които осъществяват изследователска дейност (RPOs) и МСП, за да развиват дългосрочни стратегии; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и насърчаване на новаторството в Европа; в тази връзка се позовава на комбинацията от Териториалния дневен ред на ЕС и целите от Лисабон, приети в стратегическите насоки за политиката на сближаване, които са предпоставки за гарантиране на конкурентоспособност; подчертава необходимостта от съчетаването на подхода „отгоре-надолу” на Европейското научноизследователско пространство (ERA) с подхода „отдолу-нагоре” на регионалната политика; подчертава необходимостта от подобряване на координирането на научноизследователски дейности и програми, като например европейските технологични платформи и на програмата „ERA-NET”;

55. изразява увереност, че далновидността и изготвените от научноизследователската общност стратегически планове следва да бъдат взети предвид при съставянето на работни програми и призовава за предложения в рамките на Седмата рамкова програма (FP7);

Отваряне за света: международно сътрудничество в областта на науката и технологиите

56. счита, че сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойна дейност може да спомогне за постигане на специфични Цели на хилядолетието за развитие и следователно изразява увереност в значението на съгласуването на политиките на ЕС по отношение на научното сътрудничество с външната политика на ЕС и с програмите за помощи за развитието;

57. призовава Комисията да засили сътрудничеството в областта на научните изследвания с цел насърчаване на диалога, мира, сигурността и икономическото и обществено развитие; изразява увереност, че подобно сътрудничество ще спомогне за по-нататъшната способност на ЕС да решава актуални проблеми, като например устойчиво регионално развитие, здравеопазване, безопасност на храните и изменение на климата;

58. призовава Комисията да започне, да прилага и да подкрепя мерки за подобряване на равнището на участие на научни работници от развиващите се страни в международни проекти за сътрудничество в областта на науката и научноизследователската и развойна дейност (R&D ) и да насърчава достъпа до съществуващата интелектуална собственост в световен мащаб; подчертава значението от привличането в ЕС на научни изследователи от трети страни, по-специално съседни на ЕС държави, наред с другото чрез по-бързо въвеждане в националното законодателство на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност(4) , като се вземат предвид нуждите на научните изследователи; подкрепя предложението на Комисията за създаване на система за синя карта, която ще бъде от голяма полза за човешките ресурси, заети в областта на науката и технологиите, които не попадат в обхвата на директивата ;

59. Изразява желание европейското изследователско пространство (ЕИП), с оглед на неговото отваряне към света, да отреди привилегировано място на най-отдалечените региони и на отвъдморските страни и територии с цел използване на предимствата и богатствата, които предлагат тези асоциирани или европейски региони, като ги включи по един последователен начин в дейности на сътрудничество в областта на науката и технологиите в рамките на „мрежите на компетентност“;

60. счита, че съседните на ЕС страни и страните, които са обвързани в по-висока степен с геополитическите приоритети на ЕС, например страните от Средиземноморския басейн и Източна Европа, Африка и Латинска Америка, следва да бъдат насърчавани за участие в Европейското научноизследователско пространство (ERA) чрез по-нататъшно насърчаване на споразумения за сътрудничество в областта на науката и технологиите; счита, че страните, които са обвързани в по-висока степен с геополитическите приоритети на ЕС, например страните от Средиземноморския басейн, следва да бъдат насърчавани за участие в едно „по-широко Европейско научноизследователско пространство”, което постепенно би могло да разшири своите схеми за координация, принципи за обмен на знания и мобилност на научните изследователи отвъд строгите граници на ЕС и асоциираните с него страни;

o    o

61. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

(2)

OВ L 54, 22.02.2007 г., стp. 91.

(3)

Приети текстове P6_TA(2007)0212.

(4)

OВ L 289, 03.11.2005 г., стp. 15.


EXPLANATORY STATEMENT

Research, society and economic growth

The role of science and technology in the society has been strongly influenced by the view that sees Research and Development (R&D) mainly as an instrument of economic competition: research is worth only if able to promote innovation. This analysis leads to favour applied research rather than basic investigation, the development of new technologies rather than the discovery of new scientific theories, a short term perspective instead of a long period commitment.

The debate has been focused almost entirely on the economic value of R&D, more and more attention has been paid to instruments to protect Intellectual Property Rights (IPR’s). In recent years, deep changes took place regarding the system of IPR’s: widening areas of protected knowledge and granting a broader range of rights to patent holders. Patentable topics has been widened including software and databases (those related to genetics and geophysics) and even basic science has been involved (like mathematics and biology).(1)

But two divergent positions exist on the matter. On one side, it is due to guarantee incentives to inventors: if the economic return for the author is not protected, there is a risk of slowing down innovation. On the other side, broadening IPR´s can create undesired obstacles to the spread of knowledge, the very basic ingredient for innovation. An excessive extension of patents could generate a distortion of resources allocated for technical innovation, investments that are routed towards areas with bigger private return rather than on those with greater interest for the whole society(2).

The rapporteur believes that it is important to go back to the main mission of scientific research: the creation of new knowledge(3). It is necessary to re-evaluate a diffused preconception that sees a linear relationship between R&D and innovation. Indeed, correlations do exist but they involve higher levels of complexity and potentially have to do with areas well outside the realm of science. Therefore, the perception of research as a sort of "panacea" to solve economic and social problems needs to be corrected.

On the other hand, we cannot imagine leaving R&D only in the hands of scientists working in their "ivory tower". Although it does not directly address, visible and immediate economic dividends, R&D is a fundamental factor for the creation of the knowledge based society in Europe.

There are convincing evidences that public funded investigations produce considerable social benefits. However, these benefits are often thin, heterogeneous, difficult to characterize and to measure, and mainly indirect. Public research must be considered more like a source of new ideas, methods and, above all, as a mean to train people to solve complex problems.

Unfortunately there are no simple models to describe the nature of the benefits stemming from public funded research and it is even more difficult to establish the amount of resources and the areas on which to invest, also because there are considerable differences among countries and fields. The literature available indicates that the financing of research, like many other public funded fields (such as security and defence), is not easy to justify only in terms of "measurable economic benefits”.

The need for research governance

EU governments have set the ambitious Lisbon agenda, which emphasises the key role of the transition to the knowledge-based economy in securing sustainable growth, more and better jobs and greater social cohesion.

Such ambitions and such a vision of the future are vital if policy in Europe has to reflect major societal concerns. However, the part that R&D can play in this process will be constrained if a number of key factors, which currently prevent Europe from achieving its full S&T potential, are not adequately addressed.

The rapporteur believes that the innovative performance of Europe, and thus its growth potential, depends upon the development of a “balanced system" of knowledge production and distribution. The role of the Commission and MS’s then is to invest in human capital, intensify relationships, and optimise the flows of knowledge. Europe has to search for alternative criteria to measure the effectiveness of policy instruments, especially looking at the catalyst effects of public support, also referred to as “behavioural additionality”(4).

A factor contributing to Europe's weakness in Science and Technology is the lack of sufficient investment in R&D(5). If Europe wants to tackle the tough economic, social and environmental challenges it faces at the beginning of the twenty-first century, it will need to spend more on research.

The steps taken at the Lisbon European Council in 2000 were a reaction to these concerns about Europe's underinvestment in the knowledge economy, and this was further reinforced at the Barcelona summit in 2002, where the EU set itself the objective of reaching an R&D intensity of 3 per cent by 2010. However, the growth in its R&D spending since 2000 has been insufficient to achieve this target(6).

Yet much of the gap in spending compared with its competitors relates to R&D financed by industry. Market failures prevent the private sector from investing in research at the socially optimum level. Governments have an important role to play: both by providing incentives and conditions which encourage more private investment in R&D, and by stepping in to support R&D in cases where business would not otherwise do so.

But, above all, the role of governments is creating the conditions to allow new knowledge to be created and made available to all society. Indeed, knowledge and innovation have the characteristics of a "public good", that is, something that should be accessible to everybody in a society.(7)

"The need for public support of research also derives from the system nature of innovation, and from the importance to invest in human capital and networks to ensure the absorption of knowledge. The process of knowledge production is much more complex than the linear model suggests. There are many feedback effects between the various stages in the innovation process, which is best considered as a system, where institutional relationships and the flows of knowledge between actors are of critical importance."(8)

"Against the background of limited resources for R&D it has become even more important to ensure that scarce funds are spent as effectively as possible. However, the already negative effects of Europe's relatively low investment in research (...) are compounded by a number of structural deficits inherent in the European R&D system. These systemic weaknesses make Europe a less-attractive place for R&D investors and researchers, and produce a wasteful fragmentation of research efforts.

At the heart of the problem is the issue of research governance in Europe. In particular, the question arises of how best to allocate policy competences and resources across the different organizational levels of public authority - local/regional, national and EU."(9)

ERA Contribution

In the EU there has been an increasing awareness of the need to better organize the multi-level governance systems for research in order to ensure greater complementarities of policies, to reduce fragmentation of funding and to avoid duplication of efforts.

There is also evidence of the increasing regionalization. The success of areas like Silicon Valley and Cambridge has convinced governments of the need to create more of these innovative knowledge clusters.

"On the other hand .... there has been a significant growth in the scale and scope of the EU level of intervention. Since the 1st Framework Programme in 1984, European research policy has expanded in terms of its ambition and its budget. ... However,.... research and innovation policies continue to be pursued largely in parallel -at national, EU and regional levels- leading to what some have called a "governance gap" of poor integration and coordination between these different levels"(10).

Unlike the United States or Japan, European research still represents a “puzzle” of national public systems. National activities, governed by 27 varying legislative, regulatory and financial structures, are still largely undertaken independently of one another(11) (12).

The EU already helps to compensate funding trans-national collaborative research under the FP’s. However, the financial support the EU can offer today is limited. Community efforts represent a 28th research policy, with a budget of only around 6% of public funding, it cannot be sufficiently dynamic to have a truly integrating effect on national policies.

The European Research Area (ERA) initiative was launched in March 2000 to tackle these issues, but despite the progress achieved in these years, greater coordination and cooperation had to be achieved throughout Europe.

"More links had to be established between the different players (public authorities, firms, universities, research institutes) at all policy levels (regional, national, Community, inter-governmental) in the European research system."(13)

On the other hand, the context has evolved considerably since 2000:

- Globalization has accelerated and knowledge is a key component of this new global dynamic. An increasing share of global R&D will be located outside Europe(14)and, given the current trends, Europe's share of research will one day represent less than 10% of global knowledge production.

- Various socio-economic challenges are grown – increased socio-economic disparities, climate change, ageing, and risks of infectious diseases – and there is a consensus that stronger concerted actions are needed at EU and global level, notably in science and technology.

- The European research landscape has evolved with the launching of the 7th FP, containing new measures such as the European Research Council (ERC), but also through various ERA specific measures, as well as the wider diversity of scientific cultures that have come with the expanded EU(15).

The EU has a long tradition of excellence in R&D, but this excellence is often scattered across Europe, with 80% of public research being conducted at national level, mainly under national or regional research programmes. This all too often means that the potential of EU research is not fully exploited. 

The Commission Green Paper points out crucial issues cutting across all dimensions of the ERA:

- The creation of an 'internal market' for research - an area of free movement of knowledge, researchers and technology - with the aim of increasing cooperation, stimulating innovation and achieving a better allocation of resources;

The development of a European research policy deeply rooted in European society. It should support advancement in fields of a major public concern, such as health, energy and climate change.

- A restructuring of the research fabric in Europe is needed to achieve a balance between competition and cooperation and in order to develop world-class excellence.

- European research must fully benefit from Europe's diversity, which has been enriched with the recent EU enlargements.

These issues should be the core of an institutional and public debate aimed to prepare initiatives for 2008, as we approach the review of the first three-year cycle of the renewed Lisbon Strategy and the launch of the second cycle.

While the original ERA objectives remain valid today, a more dynamic approach is needed.(16) "This calls not for a piecemeal raising of effectiveness and impact, but for making effectiveness and impact the key priorities.... action should be taken where most effective. This means a reallocation of responsibilities and assumes going beyond the existing structure of the European research system...."(17)

"This "New Deal" would involve a more ambitious approach towards the realisation of the European Research Area..... Unlike the original ERA initiative, it does not simply promote the establishment of links between existing European S&T players, each with their own existing roles and responsibilities..... It is, above all, important to keep an open mind about the outcome of this debate and inquiry. It could mean an expansion of national or regional activities in some areas. It could lead to an increase in EU-level actions in others. It may even result in a need to build new, common European S&T institutions"(18), looking at organizations like CERN and ESA, good examples of success stories.

"The New Deal would mean preparing these decisions together based on solid, shared evidence, and bravely facing"(19) the changes. The EU ability to do so could herald a new phase for European research.(20)

(1)

 The increased economic value of IPR´s has lead to a significant increment of patents: the number of requests at the European Patent Office increased from 70,000, in 1990, to 129,000 in 2000; the same happened in US were patents increased from 62,000, in 1980, to 90,000, in 1990, and 166,000 on 2001. Also the relative controversies for patents and copyrights increased, at least in the United States.

(2)

In the Ocse meeting of January 2004, was stated that the IPR’s system should not reduce access to new knowledge. Governments were asked to adopt appropriate measures to guarantee that scientific data from public financed research were made available to everyone

(3)

"...universities and the endowed research institutes must furnish both the new scientific knowledge and the trained research workers. These institutions are uniquely qualified by tradition and by their special characteristics to carry on basic research. They are charged with the responsibility of conserving the knowledge accumulated by the past, imparting that knowledge to students, and contributing new knowledge of all kinds. It is chiefly in these institutions that scientists may work in an atmosphere which is relatively free from the adverse pressure of convention, prejudice, or commercial necessity. At their best they provide the scientific worker with a strong sense of solidarity and security, as well as a substantial degree of personal intellectual freedom. All of these factors are of great importance in the development of new knowledge, since much of new knowledge is certain to arouse opposition because of its tendency to challenge current beliefs or practice. Industry is generally inhibited by preconceived goals, by its own clearly defined standards, and by the constant pressure of commercial necessity. Satisfactory progress in basic science seldom occurs under conditions prevailing in the normal industrial laboratory..." (Vannevar Bush, The Endless Frontier, 1945).

(4)

Muldur, U., Corvers, F., Delanghe, H., Dratwa, J., Heimberger, D., Sloan, B., Vanslembrouck, S., "A new Deal for an Effective European Research Policy - The Design and Impacts of the 7th Framework Programme", 2006

(5)

The United States and Japan not only invest more of their GDP in R&D than the EU (2.67% and 3.20% respectively in 2003 compared with 1.90% for the EU), but have also increased their R&D intensity since the mid-1990s, leaving Europe seriously lagging behind.

(6)

Between 2000 and 2003 the average annual growth of EU-25 R&D intensity was just 0.7%, a trend which, if continued, would lead to an intensity of only about 2.2 % in 2010.

(7)

Muldur, U., Corvers, F., Delanghe, H., Dratwa, J., Heimberger, D., Sloan, B., Vanslembrouck, S., "A new Deal for an Effective European Research Policy - The Design and Impacts of the 7th Framework Programme", 2006

(8)

idem, p. 48

(9)

idem p. 51

(10)

Muldur, U., Corvers, F., Delanghe, H., Dratwa, J., Heimberger, D., Sloan, B., Vanslembrouck, S., "A new Deal for an Effective European Research Policy - The Design and Impacts of the 7th Framework Programme", 2006

(11)

The example of basic research illustrates these issues. Its funding is dispersed across the Union, and consequently, many projects lack the necessary critical mass. The amount spent by Johns Hopkins University on basic research exceeds the individual efforts of 18 EU MS’s, and is greater than the combined efforts of the 10 new MS’s.

(12)

Muldur, U., Corvers, F., Delanghe, H., Dratwa, J., Heimberger, D., Sloan, B., Vanslembrouck, S., "A new Deal for an Effective European Research Policy - The Design and Impacts of the 7th Framework Programme", 2006

(13)

idem, p. 263

(14)

China and India have emerged as global S&T actors. India increased its R&D spending threefold over the last decade, building on average economic growth of 8% since 2003. China is one of the world's largest spenders and it is expected to catch up with the EU by 2009 in terms of R&D intensity (since 2004, is producing 3 times more engineers than the US and has the same number of full time researchers as all EU MS’s together) .

(15)

With the access of Romania and Bulgaria, the EU population has raised to around 490 million people, the world's third largest population area after China and India. The EU is the world's leading market in terms of demand for knowledge-intensive products. Studies have shown that demand for such products is a major driver of R&D location and investment decisions. The problem is, however, that a single EU market for S&T intensive products does not exist yet. Several barriers persist: different national legislation, different technical standards, specificities in local markets, etc.

(16)

Muldur, U., Corvers, F., Delanghe, H., Dratwa, J., Heimberger, D., Sloan, B., Vanslembrouck, S., "A new Deal for an Effective European Research Policy - The Design and Impacts of the 7th Framework Programme", 2006, p. 263, 264

(17)

Muldur, U., Corvers, F., Delanghe, H., Dratwa, J., Heimberger, D., Sloan, B., Vanslembrouck, S., "A new Deal for an Effective European Research Policy - The Design and Impacts of the 7th Framework Programme", 2006, p. 264

(18)

idem, p. 266.

(19)

idem,

(20)

idem,


СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (29.11.2007)

на вниманието на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи

(2007/2187(INI))

Докладчик по становище: Bill Newton Dunn

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   горещо приветства Зелената книга на Комисията относно Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи (COM(2007)0161); подчертава, че създаването на Европейското научноизследователско пространство(ERA) е от жизнена важност за постигането на целите на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост;

2.   подчертава, че добре функциониращият вътрешен пазар е важен за успешното развитие на Европейското научноизследователско пространство(ERA) и по-специално, че свободното движение на научните изследователи е от жизнена важност; изразява съжаление, че научните изследователи все още имат пречки, които спъват тяхната мобилност в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за подобряване на свободния поток на научни изследователи, по-специално чрез отмяна на всички временни ограничения върху свободното движение на работници, както и за подобряване на инфраструктурата на ЕС в областта на научните изследвания; подкрепя идеята за създаване на Европейски технологичен институт;

3.   изразява съжаление, че трансатлантическото изтичане на инвестиции за научноизследователска и развойна дейност продължава да нараства; подчертава значението от предотвратяването на по-нататъшното изтичане на компетентни европейски научни изследователи; призовава за въвеждането на подходящи мерки с цел задържане или привличане обратно в ЕС на научни изследователи, по-специално чрез гарантиране на широки перспективи в кариерата и привлекателни условия за работа както за мъже, така и за жени;

4.   подчертава значението от привличането в ЕС на научни изследователи от трети страни, по-специално съседни на ЕС държави, наред с другото чрез по-бързо въвеждане в националното законодателство на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност(1), като се вземат предвид нуждите на научните изследователи; също така подкрепя предложението на Комисията за създаване на система за синя карта, която ще бъде от голяма полза за човешките ресурси, заети в областта на науката и технологиите, които не попадат в обхвата на директивата ;

5.   подчертава жизнено важното значение от създаване на висококачествена, ефективна и ориентирана към патентите на Общността съдебна система за европейски патенти, която създава добра атмосфера за иновации и зачита компетенциите на Съда на Европейските общности; отбелязва съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно усъвършенстването на патентната система в Европа (COM(2007)0165); отбелязва, че произтичащата от това законова рамка ще предостави по-добри стимули за участие на частния бизнес в научните изследвания и ще засили позицията на европейските новатори в международен план;

6.   подчертава значението от въвеждането на законова рамка по отношение на интелектуалната собственост в научните публикации, която гарантира възможно най-добър достъп до научна информация, като същевременно запазва главната роля на фирмите от ЕС в научните публикации;

7.   изразява съжаление, че данните за разходите за научноизследователска и развойна дейност показват, че средната стойност на ЕС е само 1,84% от БВП в сравнение с 2.68 % в САЩ и 3.18 % в Япония; и че разходите варират между 0,39% в Румъния и 0,4% в Кипър и 3,86% в Швеция; подчертава значението от увеличаване на средните разходи, както и от увеличаване на разходите в някои държави-членки; подчертава значението от по-добро съсредоточаване на различните усилия в научноизследователската и развойна дейност на територията на ЕС, по-специално с цел улесняване на прехода към дигитална икономика; това е основополагащо за създаването на подходящи условия за постигането на основаната върху знания икономика, за която се призовава в Лисабонската стратегия;

8.   отбелязва, че множество държави-членки, и по-специално тези с по-неразвити структури за научноизследователска и развойна дейност, се боят от изтичане на мозъци в рамките на ЕС; призовава за въвеждането на мерки за предотвратяване на тази тенденция чрез преобразуване на националните научноизследователски политики от взаимно конкуриращи се във взаимно допълващи се, по-специално с цел насърчаване на координирането на финансовите средства и предотвратяването на тяхното удвояване и разпокъсване;

9.   отбелязва, че потребителите са една от главните движещи сили на пазара, които могат да създават стимули за иновации чрез упражняване на избор; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат по-нататъшни мерки за стимулиране на обществения дебат относно значението на Европейското научноизследователско пространство (ERA);

10. отбелязва, че целите на Лисабонската стратегия не могат да бъдат постигнати без значително увеличение на участието на частния бизнес в научноизследователските дейности; призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на стимулите за частния бизнес за инвестиции и участие в научноизследователска дейност. подкрепя мнението, че е необходимо да се развие водещата позиция на Европа в технологично интензивните пазари, с помощта на високи стандарти на защита на интелектуалната собственост; придържа се към мнението, че за постигането на тази цел е важно да се разширяват публично-частните партньорства;

11. по отношение на насърчаване на иновациите, обръща внимание на огромния наличен потенциал, който може да се оползотвори чрез обвързване на обществените поръчки като двигател за нови продукти и услуги; изразява увереност, че в рамките на Европейското научноизследователско пространство (ERA) научноизследователските организации следва да бъдат насърчавани да работят в тясно сътрудничество с обществените компетентни органи и да участват в договорите за развойни дейности.

12. подчертава специфичната и много важна роля на малките и средни предприятия (МСП) са постигане на целите на Лисабонската стратегия чрез активно участие и развитие на Европейското научноизследователско пространство (ERA); приветства предоставените от Комисията стимули за привличане на малките и средни предприятия (МСП) към процеса на трансфер на технологиите в Европа.

13. подчертава нуждата от засилване на координацията между националните и регионалните научноизследователски програми и насърчава Комисията да работи в тясно сътрудничество с всички заинтересовани лица за гарантиране на по-добра съгласуваност в научноизследователската област по въпроси от европейски интерес.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.11.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Charlotte Cederschiöld, Corina Crețu, Mia De Vits, Janelly Fourtou, Vicente Miguel Garcés Ramón, Evelyne Gebhardt, Malcolm Harbour, Anna Hedh, Илияна Малинова Йотова, Pierre Jonckheer, Kurt Lechner, Lasse Lehtinen, Toine Manders, Arlene McCarthy, Николай Младенов, Catherine Neris, Bill Newton Dunn, Zita Pleštinská, Zuzana Roithová, Leopold Józef Rutowicz, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Eva-Britt Svensson, Alexander Stubb, Marianne Thyssen, Horia-Victor Toma, Jacques Toubon

Заместник(ци), присъствали на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, André Brie, Wolfgang Bulfon, Ieke van den Burg, Colm Burke, Giovanna Corda, András Gyürk, Filip Kaczmarek, Manuel Medina Ortega

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Roland Gewalt,

(1)

OВ L 289, 03.11.2005 г., стp. 15.


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (18.12.2007)

на вниманието на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи

(2007/2187(INI))

Докладчик по становище: Miroslav Mikolášik

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава ключовата роля на регионите за развитие и структуриране на Европейското научноизследователско пространство и подпомагане на преодоляването на фрагментацията в областта на европейските публични научни изследвания;

2.   приветства факта, че един от основните нови елементи на Договора от Лисабон е признаването на Европейското изследователско пространство като начин за постигане на целите на Европейския съюз в областта на научноизследователската и развойна дейност; позовава се на Седмата рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност и на мерките, попадащи в обхвата на тази програма, като съвместните технологични инициативи, мрежата от паневропейски научноизследователски инфраструктури и инициативата „Региони на знанието” и подчертава необходимостта подобрени публично-частни партньорства с цел насърчаване на отношенията между предприятията и научноизследователските дейности и постигане на регионалнен растеж;

3.   настоятелно призовава държавите-членки и регионите да изготвят стратегии за развитие на материалните и човешки ресурси в областта на научните изследвания и новаторството, по-специално подобряване и предоставяне на научноизследователски инфраструктури, повишена мобилност за изследователите чрез засилена финансова подкрепа, местни инициативи за привличане на изследователи, премахване на правни, административни и езикови бариери, обмен на персонал и осигуряване на гарантиран достъп за всички, особено за жените изследователи и младите изследователи; следователно подкрепя инициативите като например Европейската харта за изследователите и Кодекса на поведение при подбор на учените, както и дейностите на регионалните центрове за мобилност и за прием на изследователи; настоява също така държавите-членки да подобрят условията на работа за изследователите, като въведат мерки, позволяващи съчетаването на професионалния и семейния живот;

4.   отбелязва значението на училищните структури и най-вече на университетите и висшите учебни заведения и тяхната фундаментална роля за насърчаването на научноизследователска дейност и професиите, свързани с нея, иновациите и трансфера на технологии, по-специално на регионално равнище; подчертава също така значението на териториалните органи при разпространяването на научната култура и насърчаването на диалога между научната общност и обществото; подчертава необходимостта компетентните обществени органи да инвестират в тези области с цел засилване на изследователските инструменти и подобряване на инфраструктурите;

5.   призовава Комисията и държавите-членки да насърчат развитието на регионалните академични и научноизследователски центрове, клъстерите за научни изследвания и трансфер на технологии, както и регионалните центрове за върхови постижения, като същевременно се насърчава по-тясно паневропейско сътрудничество между такива центрове; в тази връзка призовава да се обръща внимание и на по-малките проекти в по-слабо облагодетелствани региони и да се насърчава децентрализирана структура; призовава държавите-членки и регионите да подобряват обмяната на знания между такива центрове, особено чрез мобилност на изследователите, както и да разработват виртуални мрежи и научноизследователски общности;

6.   изразява желание европейското изследователско пространство (ЕИП), с оглед на неговото отваряне към света, да отреди привилегировано място на най-отдалечените региони и на отвъдморските страни и територии с цел използване на предимствата и богатствата, които предлагат тези асоциирани или европейски региони, като ги включи по един последователен начин в дейности на сътрудничество в областта на науката и технологиите в рамките на „мрежите на компетентност“;

7.   настоятелно призовава държавите-членки да гарантират оптимално финансиране на национални и регионални научноизследователски дейности, определени в оперативните програми, и да гарантират ефикасен обмен на добри практики и сътрудничество между регионите; отбелязва, че примерите на добри практики, които са ефикасни в даден регион, не могат да бъдат приложени без да бъдат изменени в който и да е друг регион; подчертава следователно специфичния характер на оценяването на регионално равнище въз основа на надеждни, прозрачни и приети от всички показатели;

8.   подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и насърчаване на новаторството в Европа; в тази връзка се позовава на комбинацията от Териториалния дневен ред на ЕС и целите от Лисабон, приети в стратегическите насоки за политиката на сближаване, които са предпоставки за гарантиране на конкурентоспособност; подчертава необходимостта от съчетаването на подхода „отгоре-надолу” на ЕИП с подхода „отдолу-нагоре” на регионалната политика; подчертава необходимостта от подобряване на координирането на научноизследователски дейности и програми, като например европейските технологични платформи и на програмата „ERA-NET”;

9.   освен това подчертава необходимостта от координация на национално и регионално равнище на финансирането, предоставено в рамките на научноизследователските рамкови програми и от структурните фондове, като същевременно се обръща внимание на специфичните приоритети на регионалните мрежи, за които са предназначени тези фондове;

10. подчертава, че сътрудничество, насочено към научноизследователската и развойна дейност, би могло да насърчи значителни възможностите в световен мащаб за европейската научноизследователска и развойна дейност; поради това настоятелно призовава за това националните и регионалните научноизследователски системи да бъдат свързани с мрежи в Европа и извън нея, като въпреки това се спазва целта на ЕНП за гарантиране на последователност на националните и регионалните научноизследователски програми и приоритети от европейски интерес като например Европейския институт по иновации и технология; в тази връзка призовава Комисията да признае важността на науките с пространствен и регионален характер за териториалното сближаване и по-специално във връзка с програмата ESPON 2013; вярва, че териториалното сътрудничество следва да се развива като средство за постигане на критична маса и подготовка за интернационализация; следователно призовава държавите-членки да премахнат трансграничните административни бариери, които възпрепятстват сътрудничеството между институциите на знанието; препоръчва отворения метод на координация за сравняване на най-добрите национални практики в тази област.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Wolfgang Bulfon, Bairbre de Brún, Petru Filip, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Ambroise Guellec, Gábor Harangozó, Marian Harkin, Филиз Хакъева Хюсменова, Mieczysław Edmund Janowski, Румяна Желева, Gisela Kallenbach, Tunne Kelam, Евгени Кирилов, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Jamila Madeira, Mario Mantovani, Miroslav Mikolášik, Lambert van Nistelrooij, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Pierre Pribetich, Wojciech Roszkowski, Elisabeth Schroedter, Grażyna Staniszewska, Catherine Stihler, Margie Sudre, Kyriacos Triantaphyllides, Vladimír Železný

Заместник(ци), присъствали на окончателното гласуване

Jan Březina, Brigitte Douay, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Grażyna Staniszewska, Iuliu Winkler,

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

 


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.12.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Šarūnas Birutis, Jan Březina, Renato Brunetta, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Dragoş Florin David, Den Dover, Lena Ek, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Umberto Guidoni, Fiona Hall, David Hammerstein, Rebecca Harms, Gunnar Hökmark, Mary Honeyball, Ján Hudacký, Romana Jordan Cizelj, Pia Elda Locatelli, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Атанас Папаризов, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствали на окончателното гласуване

Danutė Budreikaitė, Joan Calabuig Rull, Edit Herczog, Toine Manders, Lambert van Nistelrooij, Pierre Pribetich, Dirk Sterckx, Silvia-Adriana Ţicău, Владимир Уручев

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

 

Последно осъвременяване: 18 Януари 2008 г.Правна информация