Процедура : 2007/2156(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0024/2008

Внесени текстове :

A6-0024/2008

Разисквания :

PV 20/02/2008 - 12
CRE 20/02/2008 - 12

Гласувания :

PV 21/02/2008 - 4.7
CRE 21/02/2008 - 4.7
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0066

ДОКЛАД     
PDF 357kDOC 284k
30 януари 2008 г.
PE 392.248v02-00 A6-0024/2008

за демографското бъдеще на Европа

(2007/2156(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси

Докладчик: Françoise Castex

Докладчик по становище (*):

Karin Resetaris

(*) Асоциирани комисии – член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 EXPOSÉ DES MOTIFS
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете(*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно демографското бъдеще на Европа

(2007/2156(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид резолюция си от 14 март 1997 г. относно доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно демографската ситуация в Европейския съюз (1995 г.))(1),

–    като взе предвид резолюцията си от 12 март 1998 г. относно доклада на Комисията относно демографската ситуация за 1997 г.)(2),

–    като взе предвид резолюцията си от 15 декември 2000 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „ Към Европа на всички възрастови групи – насърчаване благоденствието и връзките между поколенията” (3),

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Отговорът на Европа на застаряването в световен мащаб – Насърчаване на икономическия и социален напредък в един застаряващ свят – Принос на Европейската комисия към Втората световна асамблея по въпросите на застаряването” (COM(2002)0143),

–    като взе предвид Европейския младежки пакт, приет по време на Европейския съвет в Брюксел на 22 и 23 март 2005 г.,

–    като взе предвид Зелената книга на Комисията, "Изправяне лице в лице с демографските промени: нови връзки между поколенията" (COM(2005)0094),

-     като взе предвид резолюцията си от март 2006 г. относно демографските предизвикателства и връзките между поколенията (4),

–   като взе предвид резолюцията си от 6 септември 2006 г. относно европейски модел за бъдещето (5),  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Демографското бъдеще на Европа – от предизвикателство към възможности” (COM(2006)0571),

–    като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Укрепване връзките между поколенията” (COM(2007)0244),

–   като взе предвид становището на Европейски икономически и социален комитет от 14 март 2007 г., озаглавено "Семейството и демографското развитие""(6), и неговото централно предложение за сключване на европейски пакт за семейството между държавите-членки,

–    като взе предвид Работния документ за служителите на Комисията, озаглавен "Демографското бъдеще на Европа: факти и примери"(SEC(2007)0638),

–    като взе предвид член 45 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете, комисията по икономически и парични въпроси, комисията по регионално развитие както и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни въпроси (A6-0024/2008),

A. като има предвид, че демографията е резултат от съчетаването на редица фактори, сред които раждаемостта, очакваната продължителност на живота и миграционните потоци, и че настоящите стойности очертават в държавите-членки на Съюза към 2050 г. значителни демографски промени, които ще се изразяват именно в застаряване на европейското население, чиято средна продължителност на живота може да премине от 39 годишна възраст през 2004 г. в 49 годишна възраст през 2050 г.,

Б.  Съображение Б Б. като има предвид, че тези демографски промени биха могли, според преценките на Комисията, дълбоко ще изменят структурата на населението и възрастовата пирамида, като броят на младите на възраст между 0 и 14 години ще спадне от 100 милиона (данни от 1975 г.) на 66 милиона през 2050 г., населението в работоспособна възраст ще достигне върхова стойност от 331 милиона към 2010 г., а впоследствие равномерно ще спадне до приблизително 268 милиона през 2050 г., а при очаквана продължителност на живота нарастваща с 6 години при мъжете и с 5 години при жените между 2004 и 2050 г., процентът на хората над 80 годишна възраст ще се покачи от 4,1% през 2005 г. на 11,4% през 2050 г.,

В.  като има предвид,че процентът зависимост при възрастните лица(брой лица над 65 годишна възраст разделен на броя на лицата между 14 и 65 годишна възраст) ще скочи от 25% през 2004 г. до 53% през 2050 г.,

Г.  като има предвид, обаче, че процентът икономически зависими лица (броят на икономически неактивното население като пенсионери, деца и учащи, разделен на броя на икономически активното население в работоспособна възраст) е много по-важен от процента зависими възрастните лица за изчисляване на разходите на обществото по отношение на неговото неактивно население;

Д. като има предвид, че демографските промени оказват сериозно въздействие върху публичните разходи, които се очаква да нараснат с 10% между 2004 и 2050 г.;

Е.  като има предвид, че демографските промени не следва да засегнат общия брой жители на Европа до 2050г., но ще доведат до значителен териториален дисбаланс - в някои региони на Съюза, които вече са белязани от значителни миграционни потоци на младежи и по-конкретно на млади жени; като има също така предвид, че числеността на европейското население в световен мащаб ще спадне от 15% , данни отпреди един век, до 5% пред 2050 г.; като има предвид, че регионите във вътрешността на Съюза са засегнати в различна степен от тези промени и ако в тези региони,обект на имиграцията, броят на възрастните лица вече е над средната стойност, процесът на застаряване на населението в регионите с приток на мигранти все още не е осезаем поради имигрирането на млади хора,

Ж. като има предвид, че безплодието е една от причините за демографския спад и че то трябва да бъде признато за проблем на общественото здраве и за социален проблем, който засяга мъжете и жените; припомня на Европейската комисия "Призива към действие по отношение на безплодието и демографията", отправен от Европейския парламент през 2005 г., призовавайки Комисията да отправи препоръки в тази област,

З.   като отчита имиграцията като положителен елемент в състава на европейското население, чистият положителен прираст от 2 милиона имигранти през 2004 - 2005 г., допринасящ за забавяне намаляването на броя лица в работоспособна възраст, трябва да бъде запазен поне на същото равнище ако Съюзът не иска работоспособното му население да намалее значително още през 2017 г.,

И. като има предвид, че имиграцията е само частично и краткосрочно решение за демографските промени в Европа, които изискват ангажименти от страна на държавите-членки за зачитане на принципа за равенство между половете в държавния и частния сектор, за защита на майчинството, за обществена и икономическа подкрепа за семействата, и действия за по-добро съчетаване на семейния и професионалния живот за мъжете и за жените,

Й. като има предвид, че уврежданията са пряко свързани с възрастта и че по-възрастните хора са по-склонни да имат увреждания,

Общи забележки

1.  отчита със загриженост демографските прогнози към 2050 г.; все пак подчертава, че 50 годишните предвиждания не са необратими прогнози, а представляват сериозни предупреждения, на които следва да се даде отговор още днес за това, което предстои утре, както и да се поддържа конкурентоспособността, жизнеспособността на икономиката, социалното сближаване, солидарността между поколенията и европейския социален модел;· счита, че перспективата за намаляващо население към 2050 г. може да включва и понижаване на натиска върху околната среда и да предостави възможност за устойчиво развитие, което на свой ред се нуждае от новаторски политики, които съответно да приспособят териториалното устройство, жилищния фонд, транспорта и другите видове инфраструктура;

2.   припомня, преди това, че двете основни причини за демографските промени, а именно спада в раждаемостта и застаряването на населението, са плод на прогреса; че удължаването на очакваната продължителност на живота е пряко зависимо от научния напредък, здравословния начин на живот и равнището на живот, че овладяването от страна на жените на собствената им плодовитост е резултат от тяхната еманципация и върви редом с повишаване степента на образованост на момичетата и участието на жените в активния живот и поемането на обществени отговорности, счита, че това следва да се разглежда като необратимо постижение за човечеството;

3.   признава, че общество, което поставя децата в центъра на политиката си, представлява условие за повишаване на раждаемостта; настоява, че е необходимо да се създаде благоприятстваща семейството среда и да се подобрят условията на живот на семейства и деца и условията за осъществяване на действителните желания на семействата;

4.   подчертава, че средната раждаемост в Съюза от 1,5, което е ненормално ниска стойност, не отразява желанието на жените, нито стремежа на европейските граждани да създадат семейство и би могъл също така да бъде свързан с трудността да се съвместяват професионалния и семейния живот (липса на инфраструктури за грижи за децата в най-ранна възраст, за социално и икономическо подпомагане на семействата и заетостта при жените), със социалния контекст, предизвикващ тревога ( нестабилност на работното място, високи цени на жилищата), с тревогата от бъдещето ( късен достъп до работни места при младите и несигурност на работните места).

5.  припомня, че употребата на алкохол и наркотици сред младежите е риск от обществено значение и с огромни демографски последици, водещ до спад на работоспособността, на способността за създаване на семейство и т.н.; затова препоръчва създаването на ориентирани към постигане на цели рамкови програми за предотвратяване на ранната употреба на алкохол и наркотици, както и за превъзмогване на зависимостта от алкохола и наркотиците сред младите хора;

6.  счита, че удължаването на очакваната продължителност на живот е положителен фактор и следва да се възприема като такъв; изразява следователно желание Съюзът да предприеме предпазни мерки срещу бедността на пенсионираните лица, които са лишени от средства, с които да си осигурят жилище, медицински грижи и достоен начин на живот;

7.  насърчава приемането на цялостни антидискриминационни мерки, тъй като въпросът за демографското бъдеще на Европа не може да бъде отделен от проблема, свързан с уязвимите групи, които живеят в периферията на обществото и страдат от сериозна бедност, която често се разглежда като тяхна собствена грешка и оказва влияние не само върху децата, но и върху бъдещите поколения;

8.   обръща внимание на случаи на малтретиране и липса на грижи, които се проявяват в семействата или приемните институции и чиито жертви са възрастни хора; настоятелно приканва държавите-членки и Комисията да работят по-усилено за по-голямо опознаване мащаба на малтретирането на възрастните хора в Европейския съюз; отбелязва прогнозите, според които близо 10% от възрастните лица са подложени на някаква форма на физическа, финансова или психологическа злоупотреба преди тяхната смърт; приканва Комисията и държавите-членки да доразвият информацията, предупредителните системи и санкциите срещу подобно малтретиране; приветства намерението на Комисията да състави съобщение относно малтретирането на възрастните лица през 2008 г.; иска това съобщение да стане повод за разработване на глобална стратегия, целяща развиването на обширна кампания за представяне на информация и знания в тази област (обучение на лицата, предоставящи услуги, определяне на норми за качеството, санкции срещу малтретирането).

9.  съжалява, че до този момент не са предприети подходящи мерки, за да се подготви Съюзът за посрещането на това предизвикателство, предвидимо от редица години насам; съжалява именно, че целите на Лисабонската стратегия и ангажиментите, поети от Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г. по отношение на гледането на децата, заетостта при лицата над 55 годишна възраст, по-добро съчетаване на семейния и професионалния живот, на участието на жените в активния живот не са изпълнени от мнозинството от държавите-членки на ЕС и че Съюзът като цяло е все още далеч от достигането на тези цели;

10. изисква от държавите-членки да приемат мерки, които да предвидят създаването на заведения за грижи за деца и други зависими лица, с добро качество и на достъпни цени, съгласно целите, определени от Европейския съвет в Барселона през 2002 г., които приканват държавите-членки да създадат до 2010 г. заведения за грижи за деца, които да подслонят поне 90% от децата между 3 години и възрастта, определена за начало на задължителното образование, както и поне 33% от децата под 3 години; подчертава, че тези мерки трябва да позволят на родителите да приспособят участието си в пазара на труда в зависимост от ритъма си на живот;

11. счита, че целите на ЕС не трябва да се ограничават до спазване на целите от Барселона относно заведенията за детски грижи; счита, че тези заведения следва да бъдат разглеждани като универсални услуги, достъпни за всички, които имат нужда от тях;

12. подчертава факта, че много представители на дребния бизнес са слабо подготвени за трудностите, причинени от застаряването на работната ръка и в тази връзка може да се нуждаят от помощта на държавите-членки;

13. приветства инициативата на Комисията да продължи размисъла относно това голямо предизвикателство; насърчава Комисията да подкрепя на национално и местно равнище определянето и обмена на добри практики и да се възползва от случая, за да осъществи иновации в ЕС; подкрепя нейния интегриран подход по отношение на демографското предизвикателство и петте ключови насоки, водещи до пакт за солидарност между поколенията, половете и териториите; припомня, че за да посрещнат успешно демографските предизвикателства, държавите-членки трябва ефикасно да приложат Лисабонската стратегия и да установят тясна координация между макроикономическите и социални политики, така че растежът, конкурентоспособността и производителността на икономическата система на Европейския съюз да отговорят на предизвикателствата, произлизащи от застаряването на населението и да позволят на държавите-членки да изпълнят определените им задължения като планират новаторски политики в областта на публичните финанси, здравните услуги, услугите от общ интерес, имиграцията и интеграцията.

Предизвикателството на демографското обновление

14. признава, че майчинството е много личен избор за мъжете и за жените, който трябва да бъде уважавен; като се имат предвид различията в коефициента на раждаемостта стигащи от 1.25 % до 2.0 % в различните държави, счита, че е възможно да се променят кривите на раждаемостта чрез провеждане на подходящи съгласувани обществени политики, като се създаде благоприятна материална и психологическа среда за семействата и децата; че в съответствие с принципите, защитавани от Европейския икономически и социален комитет в неговото предложение за създаване на европейски пакт за семейството,тези мерки следва да бъдат прилагани в дългосрочен план и да предлагат необходимата рамка на стабилност и закрила за вземането на решение за родителство;

15. така че призовава държавите-членки да се вдъхновят от най-добрите практики по отношение на продължителността на отпуска по майчинство, който в различните държави-членки варира между 14 и 28 седмици, както и по отношение на родителския отпуск, грижите и предродилното проследяване на статуса, гарантирането на заплащането през периода на бременност и реинтегриране на същото работното място; изразява също така желание държавите-членки да предприемат мерки и санкции срещу насилието като цяло и домашното насилие;

16. припомня, че жените са жертви на дискриминация, свързана с условията на труд и с недоверието на работодателите поради желанието им за майчинство; припомня, че жените не се наемат на постове, отговарящи на техните квалификации и че равнището на техните доходи, което е под средната заплата за съответната длъжност, накърнява тяхната абсолютно необходима икономическа независимост; призовава държавите-членки надлежно да приложат разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (7) и да въведат в националното законодателство разпоредбите на Директива 92/85/ЕО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки (8); иска от държавите-членки да предприемат мерки, в рамките на тази последна директива, срещу работодателите, които подлагат на пряка или непряка дискриминация работничките, желаещи да бъдат майки;

17. призовава държавите-членки да окуражават прилагането на финансови мерки, които насърчават повишаването на раждаемостта, и обръща внимание върху необходимостта от гарантиране на специфична защита и помощ на жените след раждане, а именно - на младите самотни майки, като се има предвид растящият брой на семействата с един родител, в които в 85% от случаите глава на семейството е жена и които са изложени на риск от бедност в по-голяма степен от останалите;

18. счита, че държавите-членки трябва да предприемат подходящи законови мерки, така че перспективата за майчинство да не води до перспектива за безработица, бедност и изолиране на работничките; поддържа приемането на мотивация за работничките, бъдещи майки, както и предприемането на мерки срещу работодатели, които не наемат жени, желаещи да станат майки или които пряко или непряко заплашват работничките, така че да им попречат да станат майки;

19. обръща внимание на необходимостта от публични разходи, предназначени за малките деца и многодетните семейства, а именно за предоставянето на услуги, свързани с гледането на деца и закрила на самотните майки и семействата с един родител, които са особено застрашени от социално изключване, изолация и бедност; подчертава, че тези услуги са от общ интерес и допринасят за създаването на работни места и за местното и регионалното икономическо развитие; приканва Комисията да изтъкне примери за по-добри практики в региони на някои държави-членки;

20. следователно препоръчва комбинирани обществени и частни инвестиции в сектора на грижите за деца и в системата на предучилищното обучение;

21. подчертава, че адекватният достъп до услуги, свързани с грижата за децата, възрастните хора, хората с увреждания и други зависими лица, е от основно значение за осигуряването на пълно и равноправно участие на мъжете и жените в пазара на труда, което ще окаже въздействие върху нивото на неформални грижи, предоставяни в рамките на домакинството;

22. припомня, че в рамките на социалния диалог са сключени споразумения в областта на родителския отпуск и работа на непълен работен ден, които са предмет на Директиви 96/34/EО (9) и 97/81/EО(10); приканва държавите-членки и Комисията да гарантират прилагането на това законодателство, при спазване на принципа на субсидиарност;

23. призовава държавите-членки да улеснят настаняването в приемни семейства на децата, станали жертви на малтретиране, на сирачетата или на тези, отгледани в специализирани; приканва към размисъл на европейско равнище във връзка с процедурите по осиновяване на деца, произхождащи от държави-членки или от трети страни, както и към гарантиране спазването на националните и международните правила и при тяхното изменение при необходимост, при зачитане интересите на детето; призовава към по-голяма бдителност пред всяка форма на малтретиране и на трафик на хора;

24. изтъква, че семейните модели търпят развитие и затова изисква от Комисията и държавите-членки надлежно да отчетат тази действителност при определянето и прилагането на своите политики;

25. подчертава необходимостта от подобряване на европейското законодателство в полза на защитата на бащинството; призовава Комисията да предложи специални препоръки, за да улесни участието на бащите в семейния живот, като осъществи напредък по отношение на правото на ползване на отпуск по бащинство; призовава Комисията и държавите-членки да насърчат спазването на правата на бащите в образованието и отглеждането на децата, най-вече при случаите на раздяла или развод, за да се осъществи напредък в равенството между половете в европейското общество;

26. призовава Комисията да вземе предвид чувствителния проблем с безплодността, който засяга омъжените или неомъжените жени, както и двойките; призовава безплодието да бъде включено в специална препоръка, така че всички държави-членки да го признаят и да бъдат поети разходите по неговото медицинско и психологично лечение; призовава въпросът за осиновяванията да бъде разгледан съвместно с този за безплодието и възможността за осиновяване да бъде предложена на двойките като алтернатива на лечението на безплодието по всяко време в хода на това лечение; призовава държавите-членки да увеличат възрастта за законно осиновяване;

27. отбелязва, че безплодието е признато от Световната здравна организация (СЗО) за медицинско състояние, което може да има сериозно отражение върху здравето, напр. депресия; подчертава, че безплодието е в процес на нарастване и в момента засяга около 15% от двойките; затова призовава държавите-членки да гарантират правото на двойките на всеобщ достъп до лечение срещу безплодие и до медицински асистирана репродукция, като предприемат мерки за премахване на финансовите и други пречки, свързани с това;

28. насърчава държавите-членки да определят и обменят добрите практики в полза на семействата и системи за отпускане на семейни надбавки, както и социални услуги от общ интерес за защита и подпомагане на семейството; приканва държавите-членки де предоставят целенасочена помощ на младите родители, които са в процес на обучение;

29. призовава държавите-членки, в рамките на провежданите дейности за насърчаване на институцията "семейство", да признаят обществената, икономическа и възпитателна стойност на неформална семейна трудова заетост, свързана с грижи за деца и зависими лица, като проучат възможността за признаване на продължителността на трудовата заетост, обществените осигуровки и пенсионните права на тези лица, имащи такава неформална трудова заетост;

30. насърчава държавите-членки да прилагат положителни мерки за подпомагане на родителите, като например допълнителни пенсионни права, данъчни облекчения за създаване на детски ясли от предприятията и да извършват обмен на най-добри практики в тази област;

Предизвикателството на човешките ресурси

31. отбелязва, че изправен пред дисбаланса между активно и неактивно население, породен от демографските премествания, Съюзът има значително поле за действие, за да повиши заетостта чрез наемане на жени, млади хора, възрастно население и хора с увреждания ; изразява съжаление от факта, че Комисията и Съветът са заличили напълно четвъртия стълб на основните насоки на политиката в областта на заетостта, свързан с достъпа на жените до пазара на труда и съчетаването на семейния и професионалния живот, и че от този момент нататък мерките за насърчаване на жените са престанали да заемат централно място в програмите за реформа на национално равнище; поддържа идеята, че пълната заетост трябва да се превърне в цел, в краткосрочен план, в рамките на преразглеждането на Лисабонската стратегия през 2008 г.;

32. приканва държавите-членки, заедно със социалните си партньори, да превърнат в свой приоритет преди всичко повишаването на степента на заетост сред жените и имигриралите лица;

33.  призовава към реформа в настоящото управление на човешките ресурси в Европа, което свежда до приблизително 30 години активният живот на голяма част от населението, поради недостатъчната заетост на младите между 25 и 30 годишна възраст и на лицата над 55 годишна възраст;

34. призовава към глобален и качествен подход към човешките ресурси и предлага да се определи един „цикъл на активния живот”, съчетаващ образованието, обучението през целия живот и признанието на официално признатите и неформалните знания и умения и квалификации, както и на трудовия стаж от началото до края на активния живот;·

35. подчертава, че понятието "цикъл на активния живот" предполага гарантиране на сигурност за професионалното развитие от момента на първия достъп до активния живот с какъвто и да е статут (безсрочен трудов договор, срочен трудов договор, стаж, подпомагана трудова заетост ...) и по време на преминаването от една работа на друга, чрез преквалификация, към която се предоставят социални осигуровки и пенсионни вноски. припомня, че понятието "цикъл на активния живот" предполага също, че работниците затвърждават и натрупват знанията и уменията, придобити от последователно заеманите от тях работни места, които трябва да намерят израз в професионално им израстване;

36. счита, че възможните мерки, които ще бъдат взети във връзка с демографското развитие, трябва да отразяват увеличената производителност, която се забелязва при всеки активен трудещ се и, следователно, да вземат под внимание значението не само на съотношението между броя на активните спрямо броя на неактивните лица, но също така и увеличението на производителността;

37. призовава към задълбочен диалог със социалните партньори, предприятията, университетите, неправителствените организации (НПО) и медиите, за да се осъществи подготовка за посрещане на тези демографски промени; подчертава, че печалбата от производителността ще зависи основно в бъдещето от направените инвестиции в сферата на научноизследователската дейност,п развитието и техническите нововъведения, и поставя акцент върху жизненоважната необходимост за предприятията да предвидят своите нужди в сферата на уменията чрез съставяне на прогнози за управлението на своите работни места и кариерите на служителите и да допринасят чрез инвестиции в обучението през целия живот с цел повишаване на професионалната квалификация;

38. призовава за приемането на конкретни мерки, целящи да насърчат по-дълготрайното участие на най-възрастните работници на пазара на труда, което ще позволи да се предадат придобитите умения в хода на трудовия стаж на младите, другите работници и предприемачи;

39. насърчава инвестирането в образованието и обучението, в т.ч. използването на модерни технологии, за да се повиши степента на образованост на всички, което е условие за развиването на бъдещата им приспособимост и преориентиране чрез обучение през целия живот, както и разработване на мерки за подпомагане първоначалното интегриране на младите на пазара на труда и връщането в сферата на професионалната заетост на възрастните работници и уязвими групи лица, за да може да се съпътстват истински трудов стаж през целия период на активния живот;

40. предлага възможно най-скоро да се ограничи прибягването на предприятията до практиката на ранно пенсиониране, в рамките на автономията при сключването на договорни отношения или при провеждането на консултации с работническите комитети, в съответствие с традициите на традициите на държавите-членки и и приканва държавите-членки да насърчават ролята на възрастните работници и да насърчават тяхната заетост; независимо от това приема, че за възрастните работници, които вече не биха желали да работят при пълна заетост поради тежестта на тяхната длъжност може да се проучат възможностите за работа на непълен работен ден, гъвкаво работно време и съвместно изпълняване на трудови задължения и те да се превърнат в новаторска форма на постепенно преминаване към пенсиониране, като се ограничи въздействието на стреса от пенсионирането;

41. призовава Комисията и държавите-членки да предложат средства за насърчаване на достъпа на младите хора до пазара на труда, като подкрепят например настойничеството между работници, достигнали до пенсионна възраст и младите работници, чрез системи за съвместно изпълняване на трудовите задължения и на непълен работен ден, с цел да улеснят прехода от едно поколение към друго;

42. призовава към задълбочена реформа в сферата на управлението на кариерата на възрастните служители на заплата, които биват ощетявани от 50 годишна възраст чрез дискриминация в процеса на наемане, недостатъчно допускане до обучения, в т.ч. до новите технологии, липса на признаване на натрупания от тях професионален опит и редки повишения; припомня, че по отношение на обучението, ограниченията свързани с възрастта са дискриминационни и призовава държавите-членки да подчертаят това на работодателите и лицата, осигуряващи обучението; за тази цел иска незабавното въвеждане и ефективното прилагане на разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО (11) , която обявява за незаконна дискриминацията, основаваща се на възрастов признак в областта на образованието и заетостта; чита, че освен по въпроса за достъпа до придобиване на умения, възрастните работници често се нуждаят от помощ в по-лични области, свързани с работата като техника за провеждане на събеседване, придобиване на самоувереност и съставяне на автобиография; призовава държавите-членки да помислят за разпространяване на информация относно заетостта, конкретно предназначена за възрастните работници и да лансира повече правителствени програми, които имат за цел насърчаването на заетостта при възрастните лица; призовава Комисията да наблюдава и да предприема действия по отношение на държави-членки, които запазват в законодателството си дискриминационни текстове за случаи на нетрудоспособност поради увреждания или възраст;

43. призовава Комисията да осигури наблюдение и да предприема действия по отношение на държави-членки, които запазват в законодателството си дискриминационни текстове за случаи на нетрудоспособност поради увреждане или възраст, в противоречие с договорите и Хартата на основните права на ЕС, която от 12 декември 2008 г. ще има правна сила за цялата територия на Европейския съюз, така че да пристъпят без забавяне към отменянето на тези текстове;

44. приканва Комисията да събира отделни статистически данни за различните възрастови групи според различните проблеми, пред които те са изправени и многообразните форми на дискриминация, на основание на възрастов признак;

45. припомня, че възрастните лица не представляват хомогенна категория; подчертава по-специално факта, че възрастните жени и възрастните лица, произхождащи от етническите малцинства са изложени на множество дискриминиращи действия;

46. подчертава, че работата на непълен работен ден представлява важна стъпка в посока завръщането на пазара на труда; насърчава държавите-членки да подкрепят по-специално малките предприятия при популяризирането на работни практики, свързани с непълен работен ден или гъвкаво работно време; припомня конкретните предимства на работата на непълен работен ден за възрастните работници, които вече не биха желали да заемат длъжност на пълен работен ден;

47. приканва държавите-членки да популяризират ролята на възрастните работници на пазара на труда, като изтъкнат ползите от тяхното наемане и насърчат работодателите да приемат гъвкави практики на работа, с които възрастните работници се насърчават да участват в пазара на труда;

48. изисква от Комисията да проведе изследване, основаващо се на данни, разпределени в зависимост от пола, относно данъчните облекчения и съществуващите пречки, свързани със заетостта, с акцент върху застаряващото население;

49. настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да подобрят достъпа до обучение през целия живот;

50. припомня, че принципът за законова възраст за пенсиониране съставлява достижение на европейските социални модели и е гаранция срещу задължителното удължаване на продължителността на активния живот отвъд един разумен предел;

51. подчертава огромната разлика в размера на средната пенсия на мъжете и жените, дължаща се на прекъсвания на кариерата, поради изпълняване на задължения в рамките на семейството за обгрижване на деца или възрастни родители; призовава държавите-членки да предприемат мерки, така че прекъсването на професионалната дейност поради майчинство и родителски отпуск да не води до санкции при изчисляването на пенсионните права на жените; насърчава държавите-членки да обмислят бонифициране във връзка с пенсионирането в зависимост от броя отгледани деца и да признаят ролята на помощта, предоставяна на лицата, в рамките на обществото;

52. призовава държавите-членки да предприемат необходимите действия за модернизиране на социалното осигуряване и системите за социална защита, в това число пенсионните схеми, с цел те да бъдат превърнати във финансово стабилни и да им бъде позволено да отговорят на последиците от застаряването на населението; подчертава, че е желателно да се отдели специално внимание на положението на по-възрастните жени, при вероятността от изолиране и обедняване е по-голяма;

53. приканва Комисията да изготви сравнително проучване по държави-членки относно третирането на жените от различните пенсионно- и социалноосигурителни системи, така че да се установят най-добрите практики за увеличаване на заетостта сред жените и за хармонично съчетаване на семеен и професионален живот;

54. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки спешно да съсредоточат своите усилия върху подкрепа на възрастните работници, във връзка със заетостта, като се има предвид , че в редица държави-членки се предвижда увеличаване на пенсионната възраст;

55. все пак счита, че понастоящем очакваната продължителност и качеството на живота на лицата над 65 години са по-добри от всякога; във връзка с това, призовава държавите-членки и социалните партньори да насърчават установяването на общи норми и правила, които да дават възможност за доброволно продължаване от страна на работника на професионалната дейност след 65 годишна възраст, с данъчни облекчения и социални предимства както за работниците, така и за предприятията;

56. приканва държавите-членки да предприемат мерки, позволяващи съчетаването на заетостта при жените с тяхното професионално израстване и със семейните задължения, както и воденето на борба срещу дискриминацията и стереотипите, на които те продължават да стават жертви на пазара на труда и в сферата на образованието; припомня принципа на равенство между мъжете и жените и неприкосновения принцип на европейския социален модел за равенство при заплащането при извършване на една и съща дейност на едно и също работно място;·

57. призовава по тази причина за вземане на трудовоправни мерки за окончателното премахване на тази форма на дискриминация и особено на разликата в заплащането при мъжете и жените, както и за отчитане на фактора пол при определяне на държавните бюджети;

58. припомня, че добрите условия на работното място са важен фактор за производителността; призовава държавите-членки да насърчават действия на работното място, които намаляват опасността от възникване на злополуки при възрастните работници, което включва намеса за подобряване на психосоциалната и физическа работна среда, промени в съдържанието и организацията на работа, които подобряват цялостно физическото здраве, благосъстоянието и работоспособността на работниците и увеличават техните умения и професионална компетентност; приканва предприятията да инвестират в превенцията на трудовите злополуки и на професионалните заболявания, трудовата медицина, хигиената на труда и социалния диалог;

59. подчертава, че е от основно значение работното място да стане достъпно и безопасно за възрастни работници и работници с увреждания посредством предоставянето на подходящи помещения и специално оборудване, пригодено към техните индивидуални нужди; също така подчертава, че достъпната среда дава възможност на възрастните хора за самостоятелен живот, като същевременно спестява публични средства за институционални грижи;

60. приканва държавите-членки да въведат правото да се иска гъвкаво работно време или работа на непълен работен ден не само от родителите, но и от възрастни работници, които може да имат семейни отговорности;

61. подчертава ролята на малките и средни предприятия (МСП), като ключов генератор на работни места в ЕС;

62. отбелязва, че сектора на услугите е този, в който са наети май-много жени, имигранти и възрастни работници; иска спешно да се реализира вътрешен пазар на услуги;

Предизвикателството на връзките между поколенията и териториите

63. припомня, че принципът на връзки между поколенията, който е един показателен пример за европейските социални модели, се основава на поемането на заместването на доходите, социалнo осигуряване и здравеопазване на неактивното население (деца, младежи, зависими и възрастните лица) от страна на активното население; настоява за запазване на принципа за солидарност независимо от предвиждания демографски дисбаланс;

64. подчертава значението на активна намеса от страна на публичните власти, а именно чрез наличието на социални услуги от общ интерес, както пред семействата и малките деца, така и за приемането и поемането на грижите за възрастни лица и всички зависими лица; счита, че достъпът до тези услуги представлява основно право; приканва Комисията да гарантира правната сигурност на социалните услуги от общ интерес в общностното право, което да гарантира универсалния достъп и принципа на солидарност;

65. подчертава значението на обмена на информация и най-добри практики между държавите-членки относно това как здравните системи могат да се подготвят за нарастващите нужди на застаряващото население. отбелязва по-специално в тази връзка, че застаряващото население ще има значителен принос за увеличаване на държавните разходи за здравеопазване, тъй като уврежданията и болестите рязко се усложняват с възрастта, особено сред най-възрастните лица (над 80 години), които ще са най-бързо увеличаващият се дял от населението през следващите десетилетия;

66. приканва Комисията и държавите-членки да прилагат по-строги мерки срещу всякакво укриване на данъци и неплащане на социално-осигурителни вноски, които да гарантират устойчивостта на пенсионните схеми; счита, че държавите-членки трябва да приложат активни и ефективни политики, свързани с труда и ги приканва да предвидят гъвкави системи и възможности за личен избор по отношение на времето на пенсиониране (над минималната възраст), чрез механизми за насърчаване, предназначени за работниците, които решават да продължат да бъдат активни по-дълго време;

67. отбелязва, че като се има предвид доказаната мобилност на европейските работници и на сегментацията на трудовите пазари, е необходимо да се задълбочи взаимното познаване на различните пенсионни схеми и да се гарантира възможността за преминаване от една национална схема към друга, независимо дали тя е държавна, частна или допълнителна;

68. припомня огромния принос от страна на възрастните за социалното сближаване и икономиката и че тяхното активно участие в семейния и интеграционния принос засилва ролята на преразпределянето на средствата, налични в семейната верига; счита от друга страна, че тяхното участие в благотворителни дейности в рамките на социалната икономика трябва да бъде улеснявано и насърчавано от финансово обезпечаване; най-накрая счита, че тяхното потребление на стоки и услуги, забавления, грижи, на благосъстояние представлява разцъфтяващ икономически сектор и нов източник на богатство, наречен "сиво злато"; следователно приканва държавите-членки да насърчават и развиват участието в икономическия и социалния живот на възрастните лица, като следи с особено внимание за гарантиране на тяхното физическо благосъстояние и добри условия за водене на социален и икономически живот;

69. призовава държавите-членки да насърчават приноса на възрастните хора за запазване на солидарността между поколенията и насърчава държавите-членки да улесняват, съвместно с партньори на местно равнище, участието им в доброволни начинания, по-специално от образователно, културно или предприемаческо естество;

70. подчертава значението на доброволния ангажимент, който позволява на мнозина да се завърнат на пазара на труда; насърчава правителствата да улесняват ангажирането на възрастните лица с благотворителна дейност, в замяна на което те да получават компенсация;

71. припомня, че социалните услуги от общ интерес (СУОИ), а именно услугите, свързани с настаняването, здравето, образованието на малките деца, улесняват интеграцията на родителите на пазара на труда и допринасят за борбата срещу бедността, най-вече при случаите на семействата с един родител; изразява убеждение, че тези услуги са от съществено значение, за да може Европейският съюз да отговори на демографските предизвикателства; от друга страна, като създава работни места, СУОИ насърчават местното и регионално икономическо развитие и допринасят за конкурентоспособността на ЕС; от тази гледна точка счита за необходимо да осъществи работа по определяне на социалните услуги от общ икономически интерес (СУОИИ) и оценка на социалните и икономически последици от тях; призовава за прилагане на показатели за качество, така че да се оцени напредъкът по отношение на целите от Барселона; подчертава, че на СУОИ в подкрепа на възрастните хора и лицата, имащи нужда от грижи трябва да се обърне еднакво внимание и те да бъдат предмет на равно третиране;

72. подчертава, че в регионите с намаляващо население благотворителните дейности и социалните мрежи допринасят съществено за задоволяване на потребностите на местното население, но не могат да заменят съществената роля, която държавните органи играят в регионите; счита, че тази гражданска ангажираност трябва да бъде призната и нейните изразители да бъдат насърчавани в качеството им на партньори на политиката за регионално развитие; подчертава, че по този начин се дава ход на процеси за обогатяване на познанията, които помагат на даден регион да се справя с предизвикателствата на демографските промени;

73. насърчава държавите-членки и регионалните органи да прибегнат до структурните фондове за тази цел; приканва Комисията да подкрепи обмена на опит между регионите, в които "икономиката на възрастните лица" вече играе или се очаква в бъдеще да играе значителна роля в рамките на териториалното сътрудничество (член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд(12));

74. приканва към широк дебат върху правото на достойно пенсиониране за всички като условие за платежоспособност, достойнство и социалната интеграция на възрастното население; припомня съществения принос на възрастните хора за социалното сближаване посредством сътрудничеството на доброволни начала и полагане на грижи за семейството;

75. приканва държавите-членки към координирани размисли върху възможна реформа, която би гарантирала дълготрайността на пенсионните схеми и схемите за социална защита;

76. приканва държавите-членки, ако все още не са го сторили, да разгледат връзката между отпускането на пенсии и подтикването към труд, по-специално ща се отнася до гъвкавата организация на труда, за да може да се отстранят всякакви фактори, разубеждаващи лицата да се трудят;

77. отбелязва, че застаряването на европейското общество е белязано от значителни регионални различия и националните данни, свързани с демографските промени, които прикриват разнообразните местни ситуации, понякога затрудняват определянето на нуждите от инфраструктури и необходимия трансфер на финансови средства от страна на централните правителства; приканва Комисията да допринесе за подобряване качеството и надеждността на статистическите данни, свързани с демографските тенденции и призовава Комисията и държавите-членки да ускорят процеса на свободно движение на всички работници в разширения Съюз дори преди 2014 г.;

78. призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид измерението на поколенията в солидарността между регионите на Европа и да отчетат мащабното териториално въздействие на различните активни демографски тенденции в Съюза; подчертава, че това въздействие е значително в сферата на жилищното настаняване и инфраструктурите, по специално в градските райони, в които вероятно ще се съсредоточи нарасне броя на мигриращото население; подчертава също конкретните нужди от инвестиции в услуги, намиращи се в близост до домовете, на местно равнище в регионите със застаряващо население, за да се отговори на нуждите на възрастните лица и да им се осигури възможно най-дълго време самостоятелност и независимост; предлага отпускането на структурни фондове и възможностите, предлагани от Европейския социален фонд да се мобилизира за целта местен социален капитал, да отчетат тези нужди от инвестиции; иска това да се запази след 2013 г.; обръща внимание на факта, че следва да бъдат предприети мерки от регионите, свързани с емиграцията, с цел да се поддържа естествено демографско равновесие чрез инвестиции в полза на заетостта, образованието и достъпа до обществени услуги;

79. насърчава държавите-членки да развиват проекти, в които участват различни поколения, в които възрастни лица ще работят с младите, за да могат да споделят своите умения и да придобият нов опит; приканва Комисията да улесни обмена на добри практики в тази област;

80. призовава държавите членки да подпомагат регионите, свързани с емиграция, като гарантират високо равнище на услуги от обществен интерес (напр. образование, включително грижи за деца в ранна възраст, здравни услуги,пощенски услуги) и достъпност (напр. обществен транспорт, транспортни инфраструктури и телекомуникационни мрежи), както и осигуреното икономическо участие и придобити умения (напр. чрез обучение, включително методи за обучение през целия живот и инвестиране в нови технологии и тяхното използване); призовава настоятелно за приспособяването на основните условия за постигане на тези цели спрямо местните потребности и местните участници, както и за подобряването на тяхната способност за приспособяване; обръща особено внимание на географското положение на островните, граничните, планински и други най-отдалечени региони;

81. приветства предложението за създаване на Европейски фонд за интеграция; призовава националните, регионални и местни компетентни органи, които са отговорни за изготвянето и управлението на политиките за сближаване и развитие на селските райони, да си сътрудничат все по-тясно, за да поощряват хората да се заселват в селските райони с намаляващо население чрез подобряване на условията на живот и труд в тези региони;

82. със задоволство отбелязва факта, че четвъртия си доклад относно социалното и икономическо сближаване Комисията определи нарастващия демографски дисбаланс като предизвикателства , на които трябва да се отговори; очаква с интерес резултатите от социалните консултации и определянето на ролята на регионалната политика за преодоляване на неблагоприятните последици от демографските промени в хода на следващия програмен период;

83. припомня на държавите-членки многобройните неуредици, пред които са изправени лицата, предоставящи грижи на доброволни начала, а по конкретно най-възрастните; предлага да бъде предоставено по-голяма подкрепа на тези лица, за да им се позволи да превъзмогнат многобройните пречки пред заетостта;

84. счита, че в градските квартали, предградията и селските райони в неравностойно положение, демографските тенденции ще отбележат обезлюдяване, което ще окаже решително въздействие върху жилищното настаняване и инфраструктурите;

85. приканва държавите-членки да увеличат наличния подходящ за семейства жилищен фонд, особено за семейства с един родител и за възрастни лица, напр. чрез "проекти за съжителство между поколенията", в рамките на градското развитие и градоустройството;

86.  подчертава, че има опасност демографският дисбаланс в световен мащаб да задълбочи различията в развитието и миграционния натиск; призовава Комисията и държавите-членки да включат тези елементи в своите имиграционни политики с цел постигане на съвместно развитие;

Предизвикателството на интегрираната имиграция

87. отбелязва, че прибягването към имиграция е и ще продължава да бъде елемент от демографската особеност на Съюза и ще има положителен принос от икономическа, социална и културна гледна точка; следователно призовава Комисията, държавите-членки и социалните партньори да разработят спокоен и разумен подход към имиграцията, за да се преборят с ксенофобски и расистки изказвания и отношения и да насърчат цялостното и ефективно интегриране на мигрантите в обществото;

88. въпреки това признава, че миграцията предоставя възможности, особено на регионите, свързани с емиграцията, да ограничат отрицателните последици от демографското развитие и следователно призовава държавите-членки да признаят интеграцията на мигрантите за стратегически важна политическа мярка;

89. счита, че политиките на интеграция следва да бъдат засилени в държавите-членки на ЕС, така че да се улесни установяването на мигранти в ЕС; следователно приветства Решение 2007/435/EО на Съвета от 25 юни 2007 г. за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007—2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционни потоци”"(13) и вярва, че то ще допринесе за улесняване на социалната и икономическа интеграция на мигранти в ЕС;

90. подчертава необходимостта от определяне на политики в областта на имиграцията и координацията им между държавите-членки с двойната цел да се отговори на нуждите на трудовия пазар и да се финансират националните пенсионни схеми, като се гарантират на имигрантите равни условия на живот и труд; призовава Комисията да проучи и представи възможно най-бързо стратегия и специфични мерки, отнасящи се до икономическата имиграция;

91. подчертава неотложността на хармонизирането на имиграционните политики на държавите-членки, за да се гарантира по-добра интеграция на имигрантите във формалната икономика, да им се осигури правната и социална сигурност, в това число правата при пенсиониране; приканва държавите-членки да провеждат решителна борба срещу търговията с хора и незаконните канали и да санкционират работодателите, които наемат и/или експлоатират работници с нередовни документи, без тези незаконни имигранти да се третират като престъпници; приветства европейска инициатива срещу нелегалния труд и срещу експлоатацията, както и срещу недостойните условия на живот, чиито жертви са незаконните мигранти;

92. признава в тази връзка специфичната роля на градовете, тъй като повечето имигранти се установяват в градовете, и подчертава необходимостта Комисията и държавите-членки да вземат предвид въздействието градските райони върху имиграционните политики като те бъдат по-тясно свързани с разработването и прилагането на тези политики; с интерес отбелязва процеса "Интеграция на градовете", започнат през 2006 г. от Европейската комисия и мрежата на европейските градове (EUROCITIES), както и Миланската декларация, подписана на 6 ноември 2007 г. с цел гарантиране на продължаването на диалога относно прилагането на общите основни принципи относно политиката на интеграция на градско равнище;

93. обръща внимание на факта, че законната миграция следва да бъде от полза за ЕС, за самия имигрант и за страните на произход; приканва Комисията и държавите-членки да разнообразят статута на мигриращите работници от трети страни, на срочните договори и средносрочните и дългосрочните договори, за да се отговори както на нуждите на пазара на труда, така и на различния избор на живот; приканва държавите-членки от този момент да засилят мерките, насочени към социалната и гражданска интеграция на имигрантите; изказва се в полза на даване на възможност на работниците-мигранти да придобиват право на постоянно пребиваване след изтичане на определен срок на престой;

94. приветства инициативата на Комисията и на държавите-членки да вземат предвид размера на имиграцията в световен мащаб и последиците от икономическата миграция в ЕС за развитието на държавата на произход; подчертава необходимостта от отчитане на опасността от изтичане на мозъци от държавите на произход на мигрантите; приканва Комисията и държавите-членки да предприемат ефективни мерки за борба срещу този феномен в сътрудничество със засегнатите трети страни;

95. настоява човешкото измерение на имиграцията да не изчезне под въздействието на чисто икономическите измерения и избора за семейната интеграция да остане отворена възможност за мигрантите, които желаят това; призовава към тясно сътрудничество между европейските политики в областта на имиграцията и политиките за заетостта, социалните дейности, образованието и регионалната политика;

96. припомня, че доходите на имигранти в Европа, позволяват да се окаже съществена финансова подкрепа на възрастни хора, живущи в развиващите се страни;

97. изтъква, че имиграционните политики трябва по своята същност да водят борба с дискриминацията и да имат за цел постигане на по-висока степен на правно, социално и обществено равноправие, както за имигрантите, които вече са в Европа, така и за тези, които ще дойдат за в бъдеще;

98. счита, че членовете на семейството, които придружават мигриращия работник, трябва да получат разрешително за престой, и при нужда, разрешително за работа;

99. подчертава важната роля, която играят жените мигрантки и приканва държавите-членки да им предоставят в политиките за интеграция мястото, което те заслужават, и да гарантират пълното зачитане на техните права;

100.    приканва държавите-членки да впишат в дневния ред на някои от предстоящите срещи на върха размяна на мнения относно демографските промени и добрите практики в области като активното застаряване, трудовата заетост на младите хора, политиките за семейството и интеграцията на мигрантите;

101.    приветства поемането на ангажимент от страна на Комисията, да представя на всеки две години доклад за състоянието, свързан с европейския демографски форум; изразява желание този доклад да измерва също така въздействието на създадените политики в съответните области в държавите-членки; подкрепя намерението на Комисията да посвещава, на всеки две години, една глава от своя доклад на безплодието и да включва в този доклад глава, свързана с подготовката на Съюза за посрещането на демографските промени; насърчава Комисията да създаде система от показатели за наблюдение и анализ на постиженията на демографско развитие в различните държави-членки и в Съюза;

102.    отбелязва, че демографското бъдеще на Европа създава нови проблеми по отношение на демократичните механизми и на каналите, чрез които гласът на мнозинството на неговите съставни елементи може да бъде чуто и да придобие тежест при вземане на политическо решение; счита, че основният проблем, в едно все по-застаряващо общество, е въпросът с политическото представителство на малолетните, които представляват общото и следователно политическо бъдеще на общността, и които в момента не разполагат с никакъв глас и нито имат някаква тежест при вземането на решения; установява по различни причини съществува проблем с чуването на гласа на имигрантите, както на възрастните, така и на техните деца; счита, че въпросът, свързан с изразяването и политическото представителство на социалните групи, които днес са лишени от тази възможност, най-вече малолетните, представлява съществен залог, който заслужава да бъде предмет на обстойно обсъждане;

103.    насърчава Комисията и държавите-членки да повишат информираността сред гражданите на ЕС относно демографските предизвикателства в Европа, а именно чрез провеждането на кампании и пилотни проекти в тази област;

o

o o

104.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, националните парламенти и на Комисията.

(1)

ОВ C 115 от 14.04.97, стp. 238.

(2)

ОВ C 104 от 06.04.98, стp. 222.

(3)

ОВ C 232 от 17.08.2001 г., стp. 381.

(4)

ОВ C 292 Е от 14.12.2006 г., стp. 131.

(5)

ОВ C 305 Е от 14.12.2006, стp. 141.

(6)

ОВ C 161 от 13.07.07, стp. 66.

(7)

    ОВ L 204 от 26.07.2006 г., стp. 23.

(8)

    ОВ L 348 от 28.11.1992 г., стp. 1.

(9)

    Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 г.относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), ОВ L145 от 19.06.1996 г., стр.4.

(10)

   Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г.относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), ОВ L 14 от 20.01.1998 г., стр.9.

(11)

Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 28 ноември 200 г.за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, ОВ L 303 от 02.12.2000 г., стр.16.

(12)

ОВ L 210 от 31.07.2006 г., стp. 25. Регламент, изменен от Регламент (ЕО) № 1989/2006 (ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 6)

(13)

ОВ L 168 от 28.06.2007 г., стp. 18.


EXPOSÉ DES MOTIFS

Depuis plusieurs années, la baisse de la natalité associée à l'augmentation constante et régulière de l'espérance de vie dessine, à l'horizon 2050, une modification profonde de la structure de la population et de la pyramide des âges dans l'Union européenne.

Selon les projections, les changements se caractériseraient par un vieillissement global de la population, une diminution de la population en âge de travailler et une augmentation du taux de dépendance vieillesse.

L'Union européenne pourrait alors être confrontée à une perte de compétitivité et à une baisse de la croissance face à des régions du monde qui connaissent des hausses démographiques importantes. Le déséquilibre démographique aurait aussi des incidences notables sur le financement de la protection sociale et l'équilibre des régimes de retraite.

Les questions liées à ces changements démographiques ne sont pas nouvelles. L'Union européenne a apporté une première série de réponses lors des Sommets européens de Lisbonne et de Barcelone, mais les engagements n'ont pas été parfaitement tenus.

Dans la communication "L'avenir démographique de l'Europe, changer un défi en opportunité", la Commission relance la réflexion de façon constructive et propose cinq orientations de travail

- pour le renouveau démographique,

- pour une vie active plus longue et de qualité,

- pour une Europe plus performante,

- pour une meilleure intégration des migrants,

- pour la garantie de la protection sociale et la solidarité entre les générations.

La rapporteure adopte l'approche positive de la Commission et inscrit ses propositions dans les différents axes d'orientation de la communication.

Le rapport définit un objectif principal pour l'Union européenne: face à ces changements démographiques, il s'agit de maintenir la compétitivité économique tout en garantissant le modèle social européen sur le long terme.

Pour cela, des politiques nouvelles doivent être développées:

- en faveur de l'enfance et de l'égalité professionnelle hommes/femmes pour initier un   renouveau démographique,

- dans l'éducation et la gestion prévisionnelle des emplois et des carrières pour optimiser les ressources humaines,

- par des ressources financières nouvelles pour garantir la solidarité entre les générations et entre les territoires;

- par une approche sereine et raisonnée de l'immigration pour gagner le pari de l'intégration.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете(*) (18.12.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно демографското бъдеще на Европа

(2007/2156(INI))

Докладчик по становище(*): Karin Resetarits

(*) Процедура с асоциирана комисия - член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изтъква, че световните миграционни потоци имат и ще продължават да имат сериозни отражения върху страните-цел на пътуването, както и върху отправните страни; подчертава, че за ЕС въздействието на имигрантите върху застаряващото население на ЕС зависи от пълната икономическа, социална и политическа интеграция на мигрантите, независимо в коя държава-членка са се установили; подчертава важната роля, която играят жените мигрантки и приканва държавите-членки да им предоставят в политиките за интеграция мястото, което те заслужават, и да гарантират пълното зачитане на техните права;

2.  припомня, че единствено политики, насочени към съвместяване на семейния и професионалния живот от страна и на двамата родители, както и към закрила на майчинството и зачитане на принципа на равнопоставеност между мъжете и жените в обществения и частния сектор, са в състояние дългосрочно да се справят със спада на раждаемостта;

3.  признава, че общество, което поставя децата в центъра на политиката си, представлява условие за повишаване на раждаемостта; настоява, че е необходимо да се създаде благоприятстваща семейството среда и да се подобрят условията на живот на семейства и деца и условията за осъществяване на действителните желания на семействата;

4.  препоръчва насърчаване на специална социална политика за обучаване в отговорно родителско поведение;

5.  настоява по тази причина за съразмерно повишаване на бюджетните средства за недискриминация при достъпа до всички степени на образованието, за равнопоставеност между мъжете и жените и за мерки за подпомагане както на семействата, така и на децата и за мерки за закрила на самотните майки;

6.  насърчава създаването на редица стимули за подпомагане на майките и техните партньори в съвместяването на професионалния и семейния живот;

7.  приветства всяка мярка за подпомагане на работещи родители и призовава за признаване на труда, полаган в семейството, особено от майките;

8.  отбелязва факта, че много хора страдат от нежелано бездетство; призовава държавите-членки да приемат хармонизирани мерки за опростяване и ускоряване на процедурите на осиновяване като същевременно защитават правата на дадените за осиновяване деца, както и да премахнат горната възрастова граница за желаещите да осиновят дете, така че и по-възрастни хора да са правно допустими осиновители; изтъква, че зрелостта може да бъде предимство при грижата за деца, които са имали тревожно детство;

9.  призовава Комисията да признае, че ниската раждаемост и увеличаващото се безплодие са основни фактори в демографския срив;

10. отбелязва, че безплодието е признато от Световната здравна организация (СЗО) за медицинско състояние, което може да има сериозно отражение върху здравето, напр. депресия; подчертава, че безплодието е в процес на нарастване и в момента засяга около 15% от двойките; затова призовава държавите-членки да гарантират правото на двойките на всеобщ достъп до лечение срещу безплодие и до медицински асистирана репродукция, като предприемат мерки за намаляване на финансовите и други пречки;

11. настоятелно призовава държавите-членки да прилагат правила, които да предвиждат платени отпуски по майчинство/бащинство при раждането на дете и да насърчават използването на правото на родителски отпуск, разпределен справедливо между жените и мъжете; в тази връзка призовава държавите-членки да се борят срещу икономическите, социални и културни предразсъдъци, свързани с правото на отпуск по бащинство; приканва Комисията да преразгледа Директива 96/34/ЕО относно родителския отпуск;

12. насърчава държавите-членки да прилагат положителни мерки за подпомагане на родителите, като например допълнителни пенсионни права, данъчни облекчения за създаване на детски ясли от предприятията и да извършват обмен на най-добри практики в тази област;

13. припомня, че положителните мерки по отношение на достъпа до заетост и професионално развитие ще имат отражения върху родителството;

14. изтъква, че семейните модели търпят развитие и затова изисква от Комисията и държавите-членки надлежно да отчетат тази действителност при определянето и прилагането на своите политики;

15. отбелязва, че не е постигнато равното третиране на жените и мъжете на пазара на труда и че назначаването на жени на ниско платени позиции, неотговарящи на техните квалификации, продължава, и че жените а жените поемат основните семейни отговорности безвъзмездно; отбелязва също така, че не са създадени подходящи условия за работа на майките, както и възможности за връщане на работа след отпуск по майчинство или отпуск за отглеждане на дете, което засилва намаляването на раждаемостта; в тази връзка призовава по-конкретно държавите-членки да прилагат правилно Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените;

16. приканва държавите-членки да преразгледат своите данъчни системи и да прилагат данъчни ставки, основаващи се на лични права; препоръчва изграждането на благоприятни за децата и семейството системи за социална сигурност;

17. подчертава, че установеното неравенство на равнище заплащане между мъжете и жените, както и практиката за назначаване на жените на ниско платени позиции, които не отговарят на техните квалификации, вредят на необходимата икономическа независимост на жените, която влияе пряко върху решението да имат деца;

18. призовава, като едно от условията за равенство между половете, да се гарантира на жените правото на завръщане на работа след ползване на отпуск по майчинство или отпуск за отглеждане на дете, както и тези периоди да се включат в окончателното изчисляване на размера на пенсията и трудовия стаж;

19. призовава по тази причина за вземане на трудовоправни мерки за окончателното премахване на тази форма на дискриминация и особено на разликата в заплащането при мъжете и жените, както и за отчитане на фактора пол при определяне на държавните бюджети; насърчава също така държавите-членки да поощряват справедливото разпределение на семейните задачи между мъжете и жените, особено посредством кампании за повишаване на осведомеността, както и да създадат благоприятни условия за по-висока степен на използване на родителски отпуск от мъжете;

20. подчертава необходимостта от приемане на политики за съвместяване на професионалния и личния живот, които освен работещите, да засягат и младите, намиращи се още на етап висше или професионално образование, или са в процес на професионално обучение, за да им се позволи да съчетават образователните си амбиции и семейните си желания,

21. насърчава държавите-членки да признаят образователната, социална, хуманна и икономическа стойност на неофициалния семеен труд за грижи за деца или за зависими членове на семейството, по-конкретно чрез предоставянето на пенсионни и социалноосигурителни права на полагащите тези грижи, както и да приеме необходимите мерки за подобаващо оценяване на така развитите неформални умения на пазара на труда;

22. подчертава, че като се вземат под внимание социалните и икономически предизвикателства в резултат от намаляването на раждаемостта, създаването на благоприятни условия за двойките да имат толкова деца, колкото желаят, е едно от предварителните изисквания за съществуването и развитието на всяко общество и следователно е желателно майчинството и бащинството да се подкрепят; препоръчва създаването на програми за социална защита в полза на децата и семействата и възстановяване на разходите, свързани с отглеждането на деца, като и въвеждането на намален процент на ДДС върху всички продукти, предназначени за деца;

23. призовава държавите-членки да окуражават прилагането на финансови мерки, които насърчават повишаването на раждаемостта, и обръща внимание върху необходимостта от гарантиране на специфична защита и помощ на жените след раждане, а именно - на младите самотни майки, като се има предвид растящият брой на семействата с един родител, в които в 85% от случаите глава на семейството е жена и които са изложени на риск от бедност в по-голяма степен от останалите;

24. счита, че в рамките на трудовото право би следвало да се вземат мерки за премахване на всяка форма на непряка дискриминация, основана на родителските задължения на работещите;

25. счита за необходимо, средства от структурните и социалния фонд да се използват за създаване на подходяща за семейства среда за живот в селските райони и в града;

26. приканва държавите-членки да увеличат наличния подходящ за семейства жилищен фонд, особено за семейства с един родител и за възрастни лица, напр. чрез "проекти за съжителство между поколенията", в рамките на градското развитие и градоустройството;

27. призовава за гъвкавост и качество при осигуряването на места в заведенията за грижи за деца за всички деца, както и при осигуряването на други услуги, благоприятни за семейството, независимо от финансовото положение на родителите им, с цел осигуряването на максимално равенство на възможностите за всички деца; по този начин родителите могат да направят свободен избор на начин за най-добро съвместяване на семейния и професионалния живот;

28. отбелязва, че чисто количественото увеличаване на заведенията за грижи за деца, както се определя в целите от Барселона, е недостатъчно; то трябва да се отрази преди всичко в диверсифицирано предлагане и повишено качество; също така следва да се вземат предвид потребностите на родителите, които свободно избират сами да се грижат за своите деца у дома; изисква от държавите-членки да приемат мерки, които да предвидят създаването на заведения за грижи за деца и други зависими лица, с добро качество и на достъпни цени, съгласно целите, определени от Европейския съвет в Барселона през 2002 г., които приканват държавите-членки да създадат до 2010 г. заведения за грижи за деца, които да подслонят поне 90% от децата между 3 години и възрастта, определена за начало на задължителното образование, както и поне 33% от децата под 3 години; подчертава, че тези мерки трябва да позволят на родителите да приспособят участието си в пазара на труда в зависимост от ритъма си на живот;

29. следователно препоръчва комбинирани обществени и частни инвестиции в сектора на грижите за деца и в системата на предучилищното обучение;

30. счита, че членовете на семейството, които придружават мигриращия работник, трябва да получат разрешително за престой, и при нужда, разрешително за работа;

31. приканва Комисията да изготви сравнително проучване по държави-членки относно третирането на жените от различните пенсионно- и социалноосигурителни системи, така че да се установят най-добрите практики за увеличаване на заетостта сред жените и за хармонично съчетаване на семеен и професионален живот;

32. отбелязва необходимостта от преразглеждане - през призмата на демографските промени - на ефективността и целесъобразността на действащите в различните държави-членки режими за ранно пенсиониране на жените, особено с оглед общата тенденция за преразглеждане на пенсионноосигурителните системи;

33. приканва държавите-членки да вземат необходимите мерки с цел обновяване на системите за социална защита, а именно пенсионната система, така че да гарантират тяхната финансова жизненост и да им позволят да понесат последствията от застаряването на населението; подчертава, че е желателно да се отдели специално внимание на положението на възрастните жени, които са по-податливи на изолация и бедност;

34. предлага държавите-членки да създадат и да субсидират центрове "мост между поколенията", в които възрастни хора биха приели да работят срещу заплащане, като се грижат за деца и за тяхното възпитание;

35. препоръчва на Комисията да открие отново отдела си "Childcare Network" към компетентната Генерална дирекция, с цел принос към обмена на добри практики и овладяване на демографското предизвикателство;

36. счита, че работникът мигрант трябва да има същите облаги, както и същите права и задължения, като жителите на страната-приемник;

37. приканва държавите-членки, заедно със социалните си партньори, да превърнат в свой приоритет преди всичко повишаването на степента на заетост сред жените и имигриралите лица;

38. отбелязва, че раждаемостта се увеличава в обществата, където на всички жители се гарантират икономически и социални права, които дават сигурност на всички;

39. счита, че възможните мерки, които ще бъдат взети във връзка с демографското развитие, трябва да отразяват увеличената производителност, която се забелязва при всеки активен трудещ се и, следователно, да вземат под внимание значението не само на съотношението между броя на активните спрямо броя на неактивните лица, но също така и увеличението на производителността;

40. настоятелно призовава лицата с различен етнически произход да не бъдат никога използвани като „буфери“ в случай на икономическо сътресение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.12.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

0

9

Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Emine Bozkurt, Hiltrud Breyer, Edite Estrela, Věra Flasarová, Claire Gibault, Zita Gurmai, Esther Herranz García, Piia-Noora Kauppi, Pia Elda Locatelli, Doris Pack, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Christa Prets, Karin Resetarits, Eva-Britt Svensson, Anne Van Lancker, Anna Záborská

Заместник(ци) присъствал(и) на окончателното гласуване

Gabriela Creţu, Iratxe García Pérez, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Donata Gottardi, Anna Hedh, Kartika Tamara Liotard, Marusya Ivanova Lyubcheva, Maria Petre

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2) присъствал(и) на окончателното гласуване

Manolis Mavrommatis, Paul Rübig


СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (19.12.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно демографското бъдеще на Европа

(2007/2156(INI))

Докладчик по становище: Биляна Илиева Раева

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подкрепя Комисията в установяването на дългосрочна демографска стратегия на равнище ЕС; подчертава, че всяко решение на проблема трябва да съдържа елементи на политики от областта на публичните финанси, подходящи политики за икономически растеж, заетост и пазара на труда, ефективни политики в подкрепа на демографското обновяване, както и политики, свързани с образованието, обучението през целия живот и здравеопазването и трябва да вземе предвид различните практики по отношение на социалната сигурност в държавите-членки;

2.  напомня, че държавите-членки следва да изпълняват задълженията си по Пакта за стабилност и растеж като начин да се преодолеят демографските предизвикателства;

3.  изразява загриженост относно прогнозираното увеличение на разходите, свързани с възрастта, и техните последствия, които оказват огромен натиск върху устойчивостта на публичните финанси на държавите-членки; призовава държавите-членки да модернизират пенсионните системи (основани на осигурителни вноски, професионални и частни) и създадат нови финансови продукти за дългосрочни грижи; приветства употребата на разнообразни финансови инструменти, като в същото време подчертава необходимостта от сигурност и прозрачност, за да могат отделните лица да спестяват и инвестират;

4.  призовава държавите-членки да разгледат възможността за въвеждане от една страна на данъчни стимули за дружествата да наемат на работа по-възрастни работници с цел да се облекчи тежестта върху публичните разходи, а от друга страна - на стимули за заетите лица под формата на данъчни облекчения за пределен доход, получен в допълнение към пенсиите им, така че да се улесни доброволното им оставане на пазара на труда; настоятелно призовава държавите-членки да предвидят гъвкави политики по отношение на лицата, които напускат пазара на труда и да въведат практики на обучение през целия живот;

5.  изисква от Комисията да проведе изследване, основаващо се на данни, разпределени в зависимост от пола, относно данъчните облекчения и съществуващите пречки, свързани със заетостта, с акцент върху застаряващото население;

6.  призовава Комисията и държавите-членки да ускорят допълнително процеса на даване на свобода на движение за всички работници в рамките на разширения Европейски съюз дори преди 2014 г.;

7.  напомня, че увеличаването на броя на работните места е важен приоритет; приканва Комисията и държавите-членки да предлагат стимули и благоприятни условия за лесно включване на младите хора в пазара на труда, като подкрепят, например, менторството между работници, достигнали пенсионна възраст, и млади работници посредством системи за съвместна работа и работа на непълен работен ден, по-интензивно участие в извънслужебните възможности за обучение, повече работни местна с непълен работен ден и работа от разстояние за млади хора и лица, отговорни за грижата за други лица;

8.  приканваа Комисията и държавите-членки да прилагат по-строги мерки срещу всякакво укриване на данъци и неплащане на социално-осигурителни вноски, които да гарантират устойчивостта на пенсионните схеми; съгласява се, че съотношението между социално-осигурителните обезщетения за безработица и минималните заплати в някои държави-членки е много ниско и по този начин може да подрони потенциалната заетост; настоятелно призовава държавите-членки да предвидят гъвкави системи и възможност за личен избор относно момента на пенсиониране (над прага на минималната възраст) посредством механизми за стимулиране на работниците, които решат да останат активни по-дълго, и отрицателни стимули за ранно пенсиониране, което не е причинено от болест;

9.  подчертава необходимостта от определяне на политики в областта на имиграцията и координацията им между държавите-членки с двойната цел да се отговори на нуждите на трудовия пазар и да се финансират националните пенсионни схеми, като се гарантират на имигрантите равни условия на живот и труд; призовава Комисията да проучи и представи възможно най-бързо стратегия и специфични мерки, отнасящи се до икономическата имиграция;

10. призовава държавите-членки да се съсредоточат върху последиците от демографските промени върху икономиката при изготвяне на националните програми за реформи с оглед на новия етап от Лисабонската стратегия и тясно да съгласуват макроикономическите политики, така че растежът, конкурентоспособността и производителността на ЕС да могат да посрещнат демографските предизвикателства; изисква от Комисията да създаде стандарти, основани на най-добрите практики на държавите с най-големи успехи в прилагането на икономически и социални стратегии за преодоляване на демографските предизвикателства.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.12.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

1

0

Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване

Mariela Velichkova Baeva, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Slavi Binev, Sebastian Valentin Bodu, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Jonathan Evans, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Donata Gottardi, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Guntars Krasts, Kurt Joachim Lauk, Andrea Losco, Astrid Lulling, Gay Mitchell, John Purvis, Alexander Radwan, Bernhard Rapkay, Heide Rühle, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Cornelis Visser, Sahra Wagenknecht

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jorgo Chatzimarkakis, Daniel Dăianu, Werner Langen, Gianni Pittella, Bilyana Ilieva Raeva, Andreas Schwab

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Theodor Dumitru Stolojan


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (20.12.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно демографското бъдеще на Европа

(2007/2156(INI))

Докладчик по становище: Elisabeth Schroedter

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  Счита, че настоящите неблагоприятни демографски промени представляват сериозен проблем и предизвикателство за Европейския съюз, правителствата на държавите-членки и местните органи; посочва, че кризата, която тези промени могат да предизвикат, би могла да доведе до провал на много европейски политики, включително на политиката за сближаване; Подчертава, че с цел да се отговори адекватно на тези предизвикателства е необходим задълбочен анализ на причините и възможните следствия от кризата, като се отдели особено внимание на нейното влияние върху регионалната политика;

2.  отбелязва, че въздействието на демографската промяна в различните региони е значително и се нуждае от различни стратегии за приспособяване в зависимост от това, дали става въпрос за регион с миграция или за регион с намаляващо население; отбелязва, че качеството на живота в регионите с намаляващо население, най-вече в селските региони, се определя по различен начин от качеството на живота в регионите с растящ брой на населението и затова са необходими различни стратегии за подпомагане;

3.  отбелязва, все пак, ситуацията на някои от най-отдалечените региони като например Френска Гвиана или Реюнион, които са с напълно противоположен миграционен баланс, но общата им черта е, че имат силен демографски растеж, характеризиращ се с равнище на раждаемост много по-високо от средното за ЕС и население, което също проявява тенденция към застаряване, но все още е много по-младо отколкото в останалата част на ЕС, и следователно за подобни региони е необходим различен подход;

4.  отбелязва, че всички региони, включително регионите с емиграция, разполагат с многообразен и специфичен потенциал; призовава да им се даде възможност да развият оптимално този потенциал в полза на тяхното регионално благоденствие; следователно призовава държавите-членки и регионалните органи, в рамките на тяхната политика за регионално развитие, да дадат предимство на стратегии за автономно развитие в тези региони, защото опитът показва, че по този начин се дават стимули за местно и регионално икономическо развитие и така регионите с намаляващо население отново стават привлекателни;

5.  отбелязва, че иновационните и децентрализирани дейности в областта на инфраструктурата в региони с намаляващо население, когато са свързани с висока степен на гражданска ангажираност, подобряват качеството на живота и се превръщат във фактори за икономическа стабилност и социално сближаване и за младите хора; призовава държавите-членки, в сътрудничество с техните регионални и местни органи, да подпомагат създаването на програми за подобни идеи за развитие; призовава Комисията и държавите-членки да създават в регионите с намаляващо население възможности за съвместна работа на бизнес средите, обществения сектор, училищата и университетите с цел създаване на регионални иновационни системи, както и участие в национални и международни мрежи за обмен на умения;

6.  отбелязва, че постоянно нарастващата група възрастни хора с техните специфични потребности по отношение на определени услуги и стоки може да даде нови импулси за регионално развитие и също така може да разгърне един нов потенциал за региони, които се характеризират с все по-нарастващ брой на възрастните хора; посочва, че това положение може да се разглежда като възможност за създаване на нови работни места в един нарастващ пазар за нови продукти и услуги, които подобряват качеството на живот на възрастните хора, за икономически растеж и за подобряване на конкурентоспособността на ЕС, като всички тези елементи се вписват в това, което е прието да се нарича „икономика на възрастните лица”; насърчава държавите-членки и регионалните органи да прибегнат до структурните фондове за тази цел; поощрява държавите-членки и регионалните органи да се възползват от Структурните фондове за тази цел и призовава Комисията да подкрепя, в рамките на Териториалното сътрудничество (член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1));

7.  подчертава, че в регионите с намаляващо население благотворителните дейности и социалните мрежи допринасят съществено за задоволяване на потребностите на местното население, но не могат да заменят съществената роля, която държавните органи играят в регионите; счита, че тази гражданска ангажираност трябва да бъде призната и нейните изразители да бъдат насърчавани в качеството им на партньори на политиката за регионално развитие; подчертава, че по този начин се дава ход на процеси за обогатяване на познанията, които помагат на даден регион да се справя с предизвикателствата на демографските промени;

8.  призовава държавите членки да подпомагат регионите, свързани с емиграция, като гарантират високо равнище на услуги от обществен интерес (напр. образование, включително грижи за деца в ранна възраст, здравни услуги,пощенски услуги) и достъпност (напр. обществен транспорт, транспортни инфраструктури и телекомуникационни мрежи), както и осигуреното икономическо участие и придобити умения (напр. чрез обучение, включително методи за обучение през целия живот и инвестиране в нови технологии и тяхното използване); призовава настоятелно за приспособяването на основните условия за постигане на тези цели спрямо местните потребности и местните участници, както и за подобряването на тяхната способност за приспособяване; обръща особено внимание на географското положение на островните, граничните, планински и други най-отдалечени региони;

9.  приветства предложението за създаване на Европейски фонд за интеграция; призовава националните, регионални и местни компетентни органи, които са отговорни за изготвянето и управлението на политиките за сближаване и развитие на селските райони, да си сътрудничат все по-тясно, за да поощряват хората да се заселват в селските райони с намаляващо население чрез подобряване на условията на живот и труд в тези региони;

10. със задоволство отбелязва факта, че четвъртия си доклад относно социалното и икономическо сближаване Комисията определи нарастващия демографски дисбаланс като предизвикателства , на които трябва да се отговори; очаква с интерес резултатите от социалните консултации и определянето на ролята на регионалната политика за преодоляване на неблагоприятните последици от демографските промени в хода на следващия програмен период;

11. настоятелно призовава също така в настоящия програмен период да бъдат използвани възможностите за кофинансиране в рамките на регионалната политика на дейностите, които се изправят срещу предизвикателството на демографските промени;

12. предлага на Комисията да насърчава, като част от Териториалното сътрудничество, създаването на мрежи от европейски мащаб, посредством които регионалните и местните органи и организациите на гражданското общество ще могат да научават взаимно как да се справят с проблемите, които произтичат от демографските промени.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

0

1

Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Wolfgang Bulfon,, Bairbre de Brún, Petru Filip, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Ambroise Guellec, Gábor Harangozó, Marian Harkin, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Rumiana Jeleva, Gisela Kallenbach, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Jamila Madeira, Mario Mantovani, Miroslav Mikolášik, Lambert van Nistelrooij, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Pierre Pribetich, Wojciech Roszkowski, Elisabeth Schroedter, Grażyna Staniszewska, Catherine Stihler, Margie Sudre, Kyriacos Triantaphyllides

Заместник(ци) присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Březina, Brigitte Douay, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Samuli Pohjamo, Nikolaos Vakalis, Iuliu Winkler

(1)

ОВ L 210 от 31.07.2006 г., стp. 25. Регламент, изменен от Регламент (ЕО) № 1989/2006 (ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 6)


СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (21.11.2007)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно демографското бъдеще на Европа

(2007/2156(INI))

Докладчик по становище: Magda Kósáné Kovács

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Ролята на миграцията

1.  счита, че демографските предизвикателства в ЕС, застаряващото общество и потребностите на пазара на труда изискват съгласувана и последователна миграционна политика на европейско равнище; подчертава, че законната миграция би била от полза както за ЕС, така и за страните на произход; настоятелно призовава държавите-членки да разработят обща политика относно законната миграция, за каквато се призовава в резолюцията на ЕП от 26 септември 2007 г.(1), , особено по отношение на ясното определение на понятията за икономически мигранти, общ документ за престой/разрешително за работа и възможност на имигрантите да прехвърлят социално-осигурителните си права;

2.  счита, че политиките на интеграция следва да бъдат засилени в държавите-членки на ЕС, така че да се улесни установяването на мигранти в ЕС; следователно приветства Решение на Съвета 2007/435/EО от 25 юни 2007 г. за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода 2007—2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционни потоци” (2), и вярва, че то ще допринесе за улесняване на социалната и икономическа интеграция на мигранти в ЕС;

Семейства и деца

3.  изразява съгласие, че, освен законната миграция, приоритет е увеличаването на раждаемостта; подчертава, че този приоритет може да бъде преследван чрез ефикасни социални политики и политики в областта на семейството за борба с бедността в някои семейства, намаляване на броя на децата, застрашени от бедност и насърчаване на равните възможности;

4.  счита, че за стимулиране на равните възможности за мъже и жени и гарантиране на правото на децата на семейство и закрила е необходима по-балансирана и гъвкава организация на труда и семейния живот и подобрени социални услуги; въпреки това следва да се отчита разликата в ролите на мъжете и жените в обществото;

5.  счита, че политиката на държавите-членки в областта на семейството следва между другото да си поставя за цел намаляване на неравенството във възможностите на граждани с и без деца, гарантиране на достъп до услуги в помощ на родителите под формата на обучение и грижи за малки деца, грижи и контрол на по-големи деца и предлагане както на мъже, така и на жени на по-добри възможности за обучение през целия живот и за постигане на баланс между частния и професионалния живот;

6.  призовава държавите-членки да използват по-ефективно Европейските структурни фондове за прилагане на различни политики в областта на семейството, включително подкрепа с цел постигане на равни възможности и баланс между семейния и професионалния живот, на национално, регионално и местно ниво;

Дискриминация срещу по-възрастни работници

7.  приветства факта, че средната продължителност на живота на европейските граждани е нараснала значително и поради това процентът на заетост на по-възрастните работници се повишава бързо от 2000 г. насам; насърчава държавите-членки да разработят политики и да обменят най-добри практики в полза на назначаването на по-възрастни работници;

8.  припомня, че Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (3) забранява дискриминацията на основата на възраст при заетостта и професиите и дава на държавите-членки възможността да прибягват до позитивни действия за предотвратяване на дискриминацията и за създаване на равни възможности;

9.  силно осъжда дискриминационните предразсъдъци, с които могат да се сблъскат по-възрастните работници; призовава държавите-членки да насърчават обучението през целия живот и да организират информационни кампании за работодатели относно ползите от наемане на по-възрастни работници.

10. приканва Комисията да събира отделни статистически данни за различните възрастови групи според различните проблеми, пред които те са изправени и многообразните форми на дискриминация, на основание на възрастов признак;

11. настоятелно призовава Комисията да разшири приложното поле на Директива 2000/78/ЕО за области, различни от заетостта и професиите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.11.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

1

0

Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване

Philip Bradbourn, Kathalijne Maria Buitenweg, Giuseppe Castiglione, Giusto Catania, Carlos Coelho, Panayiotis Demetriou, Bárbara Dührkop Dührkop, Armando França, Roland Gewalt, Elly de Groen-Kouwenhoven, Jeanine Hennis-Plasschaert, Lívia Járóka, Ewa Klamt, Magda Kósáné Kovács, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Esther De Lange, Roselyne Lefrançois, Sarah Ludford, Dan Mihalache, Javier Moreno Sánchez, Bogusław Rogalski, Martine Roure, Inger Segelström, Søren Bo Søndergaard, Károly Ferenc Szabó, Vladimir Urutchev, Manfred Weber, Tatjana Ždanoka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edit Bauer, Simon Busuttil, Gérard Deprez, Sophia in 't Veld, Ona Juknevičienė, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Mary Lou McDonald, Marianne Mikko, Hubert Pirker

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Louis Grech

(1)

P6_TA-PROV(2007)0414.

(2)

ОВ L 168 от 28.06.2007 г., стp. 18.

(3)

ОВ L 303 от 02.12.2000 г., стp. 16.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2007

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

11

1

Членове на ЕП, присъствали на окончателното гласуване

Jan Andersson, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Luigi Cocilovo, Jean Louis Cottigny, Harald Ettl, Richard Falbr, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Stephen Hughes, Karin Jöns, Ona Juknevičienė, Jan Jerzy Kułakowski, Jean Lambert, Raymond Langendries, Bernard Lehideux, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Ana Mato Adrover, Maria Matsouka, Elisabeth Morin, Csaba Őry, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Pier Antonio Panzeri, Rovana Plumb, Bilyana Ilieva Raeva, Elisabeth Schroedter, José Albino Silva Peneda, Kathy Sinnott, Gabriele Stauner, Ewa Tomaszewska, Anne Van Lancker, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Françoise Castex, Donata Gottardi, Monica Maria Iacob-Ridzi, Anna Ibrisagic, Dieter-Lebrecht Koch, Roberto Musacchio, Agnes Schierhuber

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

[Mihael Brejc]

Последно осъвременяване: 7 февруари 2008 г.Правна информация