относно Европейски стратегически план за енергийните технологии

(2008/2005(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски стратегически план за енергийните технологии (План SET): Към бъдеще с нисковъглеродни технологии“ (COM(2007)0723),

–   като взе предвид пълната оценка на въздействието, придружаваща цитираното по-горе съобщение (SEC(2007)1508),

–   като взе предвид „Карта на технологиите” (SEC(2007) 1510) и „Карта на капацитета” (SEC(2007)1511), които съпътстват гореспоменатото съобщение,

- като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „20%-20% до 2020 година: Възможностите на Европа пред климатичните промени“ (COM(2008)0030),

- като взе предвид оценката на въздействието на Пакета от мерки за прилагане за целите на ЕС относно промяната на климата и възобновяемите източници на енергия за 2020 г. (SEC(2008)0085),

- като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подпомагане на ранни демонстрационни дейности за устойчиво развито производство на електроенергия на база изкопаеми горива (COM(2008)0013),

–   като взе предвид работния документ на служители на Комисията, озаглавен "Подкрепа за електроенергията от възобновяеми енергийни източници" (SEC(2008)0057),

- като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийна политика за Европа“ (COM(2007)0001),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Икономически реформи и конкурентоспособност: основни послания на доклада относно конкурентоспособността на Европа за 2006 г.” (COM(2006)0697),

- като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (COM(2008)0019),

- като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (COM(2008)0016),

- като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и Съвета относно съхранението на въглероден двуокис в геоложки обекти и за изменение на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 (COM(2008)0018),

- като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013)(1),

- като взе предвид Решение на Съвета 2006/976/Евратом от 19 декември 2006 година относно специалната програма за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за дейности във връзка с ядрени изследвания и дейности по обучение (2007–2011)(2),

- като взе предвид Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007–2013)(3),

- като взе предвид предложението за регламент на Съвета за създаване на съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (COM(2007)0571),

- като взе предвид своята резолюция от 25 септември 2007 г. относно Пътна карта за възобновяемите енергийни източници в Европа(4),

- като взе предвид своята резолюция от 31 януари 2008 г. по плана за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала(5),

- като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. за световния фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия(6),

- като взе предвид своята позиция от 11 март 2008 г. относно Европейския институт за иновации и технологии(7),

- като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел, състоял се на 8 и 9 март 2007 г.,

- като взе предвид заключенията на Съвета „Транспорт, телекомуникации и енергетика” от 28 февруари 2008 г. относно „Европейския стратегически план за енергийните технологии“,

- като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел, състоял се на 13 и 14 март 2008 г.,

- като взе предвид член 45 от своя правилник,

- като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0255/2008),

А. като има предвид, че последователните съобщения от страна на Парламента, Съвета и Комисията подчертават, че целите на европейската политика в областта на енергетиката и климата са преодоляването на изменението на климата, подобряването на енергийната сигурност и повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика,

Б.   като има предвид, че заплахата, породена от изменението на климата, продължава да нараства и преговорите на Четиринадесетата конференция на страните (COP 14) по рамковата конвенция на ООН по изменението на климата в Познан и по Петнадесетата конференция на страните (COP 15) по рамковата конвенция на ООН по изменението на климата в Копенхаген ще са от съществено значение за постигането на международно споразумение относно изменението на климата, което да замени режима на Протокола от Киото,

В. като има предвид, че прегледът на Stern относно икономиката на изменението на климата потвърждава, че цената на бездействието по отношение на смекчаването на изменението на климата далеч надвишава тази на действието,

Г.   като има предвид, че зависимостта на Европейския съюз от вноса на изкопаеми горива може да се увеличи до 65% от общото потребление до 2030 г.,

Д.  като има предвид, че Комисията е изчислила, че за постигането на целите на ЕС за намаляване на парниковите газове и за възобновяемата енергия ще са нужни 70 милиарда евро на година до 2020 г.,

Е.  като има предвид, че подобряването на енергийната ефективност е мярка за намаляването на емисиите на парникови газове с най-добро съотношение на разходите и ползите,

Ж. като има предвид, че научноизследователската дейност и технологичното развитие са от ключово значение за постигането на целите на европейската енергийна политика,

З.  като има предвид, че по-добро взаимодействие на бъдещите европейските научни изследвания в областта на енергийните технологии със сигурност стимулира устойчивия икономически растеж, допринася за сравнителното предимство на европейската икономика, подобрява заетостта и позволява по този начин осъществяването на целите както на Лисабонската стратегия, така и на борбата срещу изменението на климата,

И. като има предвид, че в Седмата рамкова програма (РП7) се отпускат само 2,3 милиарда евро през седемгодишния програмен период за научни изследвания в областта на енергетиката,

Й. като има предвид, че в Европейския съюз инвестициите от страна на частния сектор в научноизследователска дейност в областта на енергийните технологии са много ограничени в сравнение с усилията на нашите конкуренти, и дори на други европейски промишлени отрасли,

К. като има предвид, че бюджетите на държавните и частните научни изследвания в областта на енергетиката в Европейския съюз са се понижили значително след 80-те години и че Европа заема незадоволителна позиция, ако се направи сравнение на международно равнище на показатели, свързани с нововъведенията и базирани на равнището на разходите за научноизследователска дейност в областта на технологиите,

Л. като има предвид, че публичната интервенция в полза на нови, по-малко замърсяващи енергийни технологии, е необходима и оправдана, тъй като първоначално последните са по-скъпи от технологиите, които заместват, и поради това, в начална фаза на навлизане на пазара, може да не донесат нито краткосрочни търговски печалби, нито по-добри цени за потребителите,

Необходимост от Стратегически план за енергийните технологии

1.  приветства Европейския стратегически план за енергийните технологии (План SET); счита, че европейската политика относно енергийните технологии, с необходимата финансова подкрепа, е основополагаща за постигането на целите на Европейския съюз по отношение на енергията и изменението на климата за 2020 г.;

2.  подчертава, че ЕС трябва да постигне своите цели за намаляване на парниковите газове, за енергийната ефективност и за възобновяемата енергия до 2020 г, като поддържа конкурентоспособна и устойчива икономика; вярва, че разработването и въвеждането на новаторски нисковъглеродни евтини енергийни технологии, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници е от съществено значение за съкращаване на разходите по намаляване на емисиите, създаването на нови пазари за промишлеността на Европейския съюз и гарантирането на ангажираност в световен мащаб за борба с изменението на климата;

3.  счита, че за постигането на тези цели е изключително важно намаляването на цената на „зелената” енергия и насърчаването на нововъведенията в енергийния сектор; счита, че това налага усъвършенстване на процеса на трансфер на технологии от научноизследователските центрове към предприятията, намаляване на необходимото за навлизане на пазара време, прекратяване на настоящата технологична и регулаторна инертност и насърчаване на взаимосвързаността на мрежите;

4.  счита, че новите технологии, особено технологиите за възобновяема енергия и за енергийна ефективност, са необходими също за улесняването на диверсификацията на енергийните източници, намаляването на търсенето на енергия и осигуряването на методи за използване на местни ресурси, които са по-сигурни и свързани с по-малко замърсяване на околната среда, с оглед също на сигурността на енергоснабдяването; призовава Комисията да предприеме оценка на енергийните ресурси на ЕС;

5.  счита, че Планът SET трябва да подкрепя широк набор от дейности, които насърчават обществения дебат относно ползите от различните нови енергийни технологии; най-вече чрез кампании за подготовка и информиране на потребителите;

6.  счита, че по-евтините, по-ефикасни нисковъглеродни технологии могат да допринесат за постигането на ново международно споразумение относно изменението на климата, което да замени режима на Протокола от Киото,

Координиране и стратегическо планиране

7.  подчертава необходимостта от засилване на координацията на стратегическите енергийни технологии на различни равнища и между различни партньори; подчертава също така необходимостта от избягване на прекомерна бюрокрация, гарантиране на простота и яснота и на широкото участие на всички потенциални партньори при подобряване на координацията, например посредством Ръководната група на Европейската общност и Съюза за европейски научни изследвания в областта на енергетиката, които следва да бъдат отворени за всички европейски научноизследователски центрове, независимо от тяхната величина или ресурси;

8.  подкрепя създаването на ръководна група на високо равнище и на прозрачна и лесно достъпна система за информация относно енергийните технологии, по-специално за малките и средни предприятия, и призовава Комисията да информира редовно Парламента относно създаването на тази група и нейната дейност, както и относно информационната стратегия;

9.   отбелязва, че инструментите, разработени съгласно Рамковите програми (ERA-NET, NoE, ETP) могат да се използват за подпомагане на Европейската информационна система за енергийни технологии;

10. подчертава, че координираното сътрудничество с държавите-членки е изключително важно за постигане на определените цели и на максимални ползи и за намаляване на разходите; счита, че общностни инструменти на национално равнище, като структурните фондове, могат да подпомогнат капацитета за научноизследователска дейност, развитие и нововъведения в тези области;

11. подчертава също изключителното значение и на подобряването на координацията с трети страни, включително тези с развити, развиващи се и възникващи икономики;

12. подчертава необходимостта да се засили международното сътрудничество, така че да се прилага последователна и диференцирана стратегия по отношение на развитите, развиващите се и нововъзникващите икономики.

13. подчертава, че е необходимо капацитетът на научноизследователската база на ЕС да се увеличи и че продължаващото образование и обучение са изключително важни за осигуряването на количеството и качеството на човешките ресурси, необходими за оползотворяването в пълна степен на новите технологични възможности, които се откриват; счита, че един интегриран подход, обхващащ конкретните програми от Седмата рамкова програма, би бил полезен в това отношение;

14. обръща внимание на потенциалния риск от дублиране и умножаване на новите инициативи; призовава Комисията да разгледа как новите Европейски индустриални инициативи (ЕИИ) ще се съвместят със съществуващите програми, включително Седмата рамкова програма, и по-конкретно европейските технологични платформи, Съвместните технологични инициативи, приети съгласно Седмата рамкова програма, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ) и по-специално с Европейския институт за иновации и технологии и Общностите на познания и новаторство (ОПН) относно климата и енергетиката; призовава Комисията да разясни как новите Европейски индустриални инициативи (ЕИИ) ще подкрепят взаимодействието между национално и европейско равнище;

15. отново заявява, че е необходимо План SET до изгради капацитет за научноизследователска дейност и иновации в областта на енергетиката в европейски мащаб; изразява съгласие с Комисията, че общоевропейската научноизследователска инфраструктура представлява част от решението; във връзка с това призовава Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) да идентифицира необходимостта от европейски научноизследователски инфраструктури в областта на иновационните енергийни технологии, като например технологиите за възобновяема енергия;

16. счита, че Трансевропейските енергийни мрежи и опростените процедури за даване на разрешение в този отрасъл играят основна роля в стратегическата енергийна политика на Европейския съюз;

Научноизследователска дейност и трансфер на технологии

17. подчертава, че необходимата координация трябва да обхваща различните научни и технологични области, които, благодарение на своя мултидисциплинарен характер, имат значение за научноизследователската дейност и развитието на енергийни технологии; в това отношение подчертава необходимостта от насърчаване на научноизследователската дейност в основните научни области, като биология, информационни технологии, материалознание и макротехнологии;

18. призовава Комисията да отчита потенциала на енергийните технологии по отношение на заетостта в новите държави-членки и да въведе механизми за подкрепа, основаващи се на политиките на ЕС;

19. подчертава необходимостта от подобряване на трансфера на технологии от научноизследователските центрове към предприятията; настоятелно призовава към това новият Европейски институт за иновации и технологии да играе роля в тази област;

20. настоятелно призовава за това частният сектор да инвестира повече в научноизследователски дейности и да поема по-големи рискове, които са предпоставка за превръщането на ЕС във водещ участник в този отрасъл;

Европейски индустриални инициативи

21. изразява твърдо убеждение, че е необходимо да се увеличи подпомагането за нисковъглеродните технологии на етап демонстрация и пускане на пазара новите децентрализирани технологии за възобновяема енергия ; следователно приветства предложените Европейски индустриални инициативи; подчертава обаче и необходимостта от увеличаване на подпомагането за научноизследователска и развойна дейност в областта на технологиите, които ще бъдат необходими в дългосрочен план, като особено внимание се отдели на технологии със стратегическо значение, като технологиите за използване на слънчева енергия, които могат да доведат до енергийна независимост на Европа в дългосрочен план;

22. счита, че Европейските индустриални инициативи трябва да се съсредоточат върху области, които са с най-висок потенциал по отношение на дълготрайно постигане на целите на Европейския съюз, свързани с изменението на климата, енергийната ефективност и възобновяемата енергия, както и за намаляване на разходите и възобновяване в дългосрочен план;

23. призовава при определяне на приоритетите на Европейските индустриални инициативи да се отчита цикълът на живот на всяка технология и въздействието ѝ върху околната среда на всеки етап от производствения процес; призовава да се разгледа възможността за трансфер на тези технологии към развиващите се икономики, така че да се намалят големите различия с тези страни в използването на технологии;

24. призовава да се повиши трансферът на технологии с развитите се страни и да се установи сътрудничество в научната област с тези страни , за да се развиват нови енергийни технологии;

25. подкрепя предложението Европейските индустриални инициативи да се разработват по различен начин, така че да отговарят на нуждите от специфични технологии; счита, че тази гъвкавост ще даде възможност за развитие на стратегически съюзи между държавите-членки, местните и регионалните правителства, научноизследователските центрове и частния сектор за разработване на конкретни технологии; призовава тези органи да работят заедно, за да разработят в най-крагки срокове подробни предложения за Европейски индустриални инициативи;

26. решително подкрепя предложените Европейски индустриални инициативи относно вятърната енергия, слънчевата енергия, биоенергията, улавянето, транспортирането и складирането на въглероден диоксид, електрическите мрежи и ядрения разпад;

27. Призовава по-специално да се засили научноизследователската дейност в областта на биогоривата, за да се гарантира, че общото въздействие върху околната среда на производството на такива горива категорично носи ползи;

28. отбелязва важността на развиването на широкомащабно преобразуване на биомаса в газ с цел производство на водородни и течни синтетични горива за устойчиви транспортни технологии;

29. подчертава, че Европейските индустриални инициативи в областта на ядреното делене следва да позволяват приемственост и да включват научноизследователски и развойни дейности в областта на технологии от трето и четвърто поколение;

30. изразява съжаление, че план SET е съсредоточен главно върху мерките, насочени към предлагането, а пренебрегва мерките за намаляване на търсенето на енергия като икономията на енергия и енергийната ефективност;

31. настоява, че енергийната ефективност трябва да фигурира в по-голяма степен в Плана SET, тъй като това е областта с най-голям потенциал за нискоразходно намаляване на емисиите в средносрочен план, особено в сектора на строителството, чието енергийно потребление възлиза на 40% от общото за ЕС; във връзка с това призовава Комисията да добави технологии за енергийна ефективност, включително съвместна генерация и полигенерация в областите, които са в обхвата на Европейските индустриални инициативи; подкрепя включването на енергийната ефективност като един от приоритетите на Европейските индустриални инициативи;

32. призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на предложените индустриални инициативи, така че да обхващат и други сектори със значителен потенциал за намаляване на емисиите като комбинирано производство на енергия, водород, строителство и жилищен сектор, отоплителни и охладителни системи, подобряване на инфраструктурата за складиране и разпределение на енергия и взаимосвързаност на мрежите;

33. счита, че разработването на технология за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ) би могло да има значение за намаляването на емисиите на парникови газове, при условие, че нейната ефективност и безопасност са гарантирани; призовава Комисията да улесни осъществяването на до дванадесет предложени пълномащабни проекти за демонстрация на технологии за улавяне и съхранение на въглерод в рамките на Европейските индустриални инициативи; отбелязва, че подпомагането на чисти въглищни технологии като преобразуването на въглища в газ ще доведе до по-лесно и по-евтино използване на улавянето и съхранението на въглерод;

Финансиране

34. очаква предложеното от Комисията съобщение относно финансирането на нови нисковъглеродни и свързани с УСВ технологии; Изразява съжаление, че това съобщение не е публикувано заедно с Плана SET;

35. подчертава, че Планът SET не трябва да се финансира чрез преразпределяне на средства, предназначени за енергията съгласно Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

36. счита, че предвид приоритета, който се дава на въпросите, свързани с изменението на климата и с енергията, са необходими значителни допълнителни ресурси на ЕС за технологии за енергийна ефективност и възобновяема енергия, които следва да бъдат използвани, за да спомогнат за изпълнението на целите на ЕС за 2020 г.;

37. насърчава Комисията спешно да осигури подходящо финансиране и подпомагане на научноизследователската и развойната дейност за нови нисковъглеродни и безвъглеродни технологии, демонстрационни дейности и комерсиализацията, така че след 2009 г. най-малко 2 милиарда евро на година от бюджета на ЕС да се изразходват за такива технологии, независимо от Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, призовава също така Комисията да представи предложения за допълнителни ресурси при средносрочния преглед на финансовата рамка за 2007-2013 г.;

38. счита, че се налага по-добро и по-широко използване и на финансовите, и на човешките ресурси с цел да се ускори развитието и въвеждането на бъдещите незамърсяващи технологии;

39. подчертава необходимостта от увеличаването на капацитета на ЕС в областта на научните изследвания; призовава в тази връзка за увеличаване на средствата, предназначени за човешките ресурси и обучение в сектора на енергийните технологии; призовава също така за по-голяма координация между общностните и национални финансови инструменти за подпомагане на обучението и научноизследователската дейност, по-специално Седмата рамкова програма;

40. подкрепя, с оглед на необходимостта от повече взаимно допълване между фондовете на ЕС, предложенията в съобщението на Комисията, озаглавено "Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации"; в тази връзка приветства практическото ръководство на Комисията за координиране на фондовете на ЕС от регионални, национални, както и източници на ЕС и ЕИБ, в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите; изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от по-добро запознаване на заинтересованите страни с член 54, параграф 5 от Регламент (ЕО ) №1083/2006 на Съвета относно използването на средства от два различни общностни източника за един и същи вид допустими разходи;

41 призовава Комисията, когато представя финансовия план, да разясни къде съвместните европейски действия предоставят добавена стойност в различните технологични отрасли и да представи изводите си относно устойчивостта на различните постижения в областта на технологиите;

42. отбелязва необходимостта от предоставянето на ресурси за партньорство с промишлеността, за да се насърчат инвестициите на частния сектор в нови нисковъглеродни технологии; подчертава необходимостта от ясна дългосрочна визия и финансова рамка, подкрепяна от финансови институции като ЕИБ, така че да се предостави на партньорите от частния сектор достатъчна сигурност при инвестирането; подчертава необходимостта от участие на малки и средни предприятия, по-специално при технологиите на системите за дисперсно доставяне на енергия;

43. отбелязва, че съгласно предложеното преразглеждане на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) приходите от търговете биха могли да осигурят важен източник на финансиране с цел повишаване на сигурността на енергийните доставки за ЕС, като при това се постигат и неговите цели, свързани с климата, енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия;

°

° °

44. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)    ОВ L 412, 30.12.06, стр. 1. (2)    ОВ L 400, 30.12.06, стр. 404. (3)    ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15. (4)    Приети текстове, P6_TA(2007)0406. (5)    Приети текстове, P6_TA(2008)0033. (6)    Приети текстове, P6_TA(2008)0096. (7)    Приети текстове, P6_TA(2008)0081.

New technologies are needed

On 23rd January 2008, the European Commission launched a package of proposals aimed at delivering two key targets agreed at the European Council in 2007, namely:

· A reduction of at least 20% in EU greenhouse gas emissions by 2020.

· A 20% share of renewable energies in EU energy consumption by 2020.

These targets represent a vital contribution to global efforts to tackle climate change. Beyond 2020, if we are to meet the EU's goal of limiting global climate change to 2oC, emissions reductions of 60-80% in the EU are likely to be needed by 2050. Key to the achievement of these reductions is the introduction of a carbon price through the EU Emissions Trading System, which is a real breakthrough concept for our economy.

The EU must deliver these targets in a way which ensures that its economy remains competitive. The Commission estimates the cost of achieving the EU's targets will be 0.45% of GDP, or around EUR 70bn per year, by 2020.

Alongside the challenge of climate change there is the challenge of maintaining the EU's energy security in the face of an increasing reliance on energy imports, expected to increase to 65% in 2030. Reliance on imported gas alone is likely to increase to 84% of supply by 2030.

In meeting both challenges, environmental and security of supply, and in keeping the EU economy competitive worldwide, the development and deployment of new energy technologies will have to play a vital role:

· Firstly, new technologies will be needed to ensure the EU can meet its emissions reduction targets at lowest cost. Also, as the EU is leading in taking action on climate change, it should aim to exploit this position by ensuring that its companies are leading the development of new low cost low carbon technologies and services. The 'first movers' need sound incentives to break through the current state of technology used.

· Secondly, new technologies are needed globally. The EU, which accounts for around 14% of global greenhouse gas emissions, cannot tackle climate change alone. Projected increases in emissions from growth in large developing countries such as China and India, are a cause for concern. India, for example, is expected to double its energy demand by 2020. There is a need to work closely with these countries to help them deploy technologies which achieve their expectations for growth whilst minimising emissions.

· Finally, new technologies, such as Renewable energy and Carbon Capture and Storage (CCS), as well as the efficiency of energy generation and end use efficiency savings (specifically savings in energy consuming industry), will be important for energy security - e.g. by providing the EU with new ways to exploit indigenous energy resources without driving up emissions. We need to develop a much clearer idea of what the EU's indigenous energy resources are, how they could be better exploited using new technologies.

The current level of investment in energy technologies is insufficient

Overall, as the SET Plan makes clear, the EU is currently falling short - in both the public and private sectors - in its investment in new energy technologies. Research budgets have declined since the 1980s. EU research budgets have not properly factored in the challenges presented by our medium and long term targets; and do not reflect the priority that the Commission, Council and Parliament has placed on tackling climate change in repeated policy statements.

Currently, under FP7, the EU spending on energy research a fraction of what the 2020 targets will cost (EUR 2.3bn vs a potential EUR 700bn). The SET Plan cannot be implemented using the small amount of funding available under FP7, or by simply encouraging voluntary commitments of resources from industry, Member States, local and regional government and financial institutions. If we want to these bodies to commit more resources then we must start by committing greater resources at the EU level.

There is a clear case, therefore, for a substantial increase in support for energy technologies at EU level. An increase in the budget for energy research, demonstration and commercialisation by an additional EUR 10 billion until the end of Financial Perspective 2007-2013 would seem a rather modest contribution in the circumstances.

Funding is particularly lacking in the demonstration and commercialisation phase of new technologies. This is particularly important for the development of technologies needed for the EU's 2020 target. But increased investment in research, key to the development of technologies for 2030 and beyond, is also likely to be needed; so it is important to also increase the financing of the energy priorities in the Framework Programmes.

This is a matter of urgency. Looked at in terms of the lead times for the demonstration and commercialisation of new technologies, 2020 is not far away. New investments are needed immediately if they are to have an impact in this timescale, and if we really want to help our energy industry and the whole EU economy.

It is unfortunate that the EU budgeting process is out of step with the SET plan. But the Commission should explore for opportunities to deploy additional resources. The mid term review also provides an important opportunity to bring forward proposals for new funding, and the Commission should do this.

This increased level of EU-level funding cannot be a substitute for any other public or private sector funding. Funding mechanisms should be designed which leverage and pull together private and other sources of funding. EU funding should also work in tandem with 'market pull' instruments, such as product standards and Emissions Trading. But increasing funding at EU level will increase the confidence of all the public authorities and the private sector to work together and invest.

The proposed European Industrial Initiatives are an important proposal in this regard. The Commission has proposed that these Initiatives should take different forms according to the needs of their particular technology/ sector. This should be a bottom up process, driven by proposals from the industry, interested Member States, regional and local government, and/or research centres, with the potential for EU funding acting as an important catalyst. In this way, they will provide the basis for strategic alliances between these bodies, and a mechanism within which financial contributions can be pooled and focussed.

Existing support is fragmented and needs better co-ordination

The SET Plan also indicates that existing support is fragmented, and needs to be better co-ordinated. The new European Community Steering Group of Member States and new European Energy Research Alliance of National Research Institutes are welcome. Also of critical importance is the provision of new information on technology development and capacities, which will ensure that all partners are working to the same assumptions, with similar priorities. This is the first field of the knowledge-based economy where information and activities on R&D, demonstration and commercialisation will be co-ordinated at an EU level. The success of this co-ordination is fundamentally linked with the development of a common EU energy market and a common EU energy policy.

It is vital that the new initiatives to be launched by the SET Plan reduce, rather than add to, the scope for fragmentation. As far as possible these new initiatives, such as the European Industrial Initiatives, should build close links with existing ones (e.g. in FP7) and avoid duplication or replication.

It is also vital that the SET Plan enhances co-operation with 3rd countries and not just simply between Member States. Climate change is a global issue, and Europe can benefit by linking with the significant research efforts being undertaken in other countries, including in the US. Moreover, if global climate change is to be tackled, technologies will need to be deployed where they can have the most cost-effective impact - for example, CCS may need to be deployed in China and India.

The need for the development of Trans European energy networks is clear and obvious, and does not need further discussion.

It is necessary to consider technology priorities carefully

In identify its technology priorities for the SET Plan and for the European Industrial Initiatives, the Commission has considered, rightly, the strategic agenda set out under the European Technology Platforms. Broadly the Rapporteur supports the choice of technology priorities. However, there are some key areas where the SET Plan should give greater emphasis:

· Firstly, the lack of focus on energy generation efficiency, together with co- and poly generation, end use energy saving and industrial energy efficiency has been the subject of much comment. It seems odd that the area with the most cost effective potential has not been included amongst the list of European Industrial Initiatives.

· Secondly, the link between the SET Plan and the important EU commitment to undertake 12 flagship CCS demonstration projects is unclear. CCS is potentially critical both for global climate change and for the exploitation of the EU's indigenous energy resources. Facilitating these demonstration projects is therefore a matter of extreme urgency. Making these demonstration projects the specific focus of a European Industrial Initiative would seem logical, specifically in the transition to a low carbon economy in fossil fuel use.

· Thirdly, more emphasis should be given to public acceptance within the SET Plan. If technologies are to be deployed, they will need to be acceptable to the public. This is an issue which affects all the key supply technologies - but particularly Nuclear. The need for better information provision and public engagement needs to be considered both within the new overarching European Community Steering Group and European Energy Research Alliance, and within individual European Industrial Initiatives.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че преди средата на XXI век ще настъпят радикални промени в Европейския съюз по отношение на източниците на енергия, тяхната наличност и начина на използването им и че ако Европейският съюз иска цената на този преход да е приемлива за обществото, са необходими последователни научноизследователска дейност, инвестиции и разработване на нови продукти в областта на новите енергийни източници и технологии и трябва да се положи усилие, за да станат новите технологии и възможностите, които те предлагат, по-разбираеми за гражданите,

Б.  като има предвид, че енергийните технологии представляват основен стълб в европейските политики в областта на енергетиката и борбата срещу изменението на климата и допринасят за изграждането на общ пазар на енергия,

В.  като има предвид, че подобряването на енергийната ефективност е мярка за намаляването на емисиите на парникови газове с най-добро съотношение на разходите и ползите,

Г.  като има предвид, че по-добро взаимодействие на европейските научни изследвания в областта на бъдещите енергийните технологии несъмнено ще стимулира устойчивия икономически растеж, ще допринесе за сравнителното предимство на европейската икономика, ще подобри заетостта и ще позволи по този начин осъществяването на целите както на Лисабонската стратегия, така и на борбата срещу изменението на климата,

Д. като има предвид, че обществените и частните инвестиции в дейности, свързани с научните изследвания и развитието на енергийните технологии, са от първостепенно значение; като има предвид от друга страна, че частните и обществени средства, инвестирани в научните изследвания в областта на енергетиката в ЕС, са намалели значително след последната петролна криза,

1.  изразява задоволство от съобщението на Комисията и я насърчава да увеличи усилията си с цел по-добра координация на научните изследвания в областта на енергийните технологии в Европа, и в тази връзка високо оценява Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET), представен от нея, както и процеса на консултации с различните заинтересовани страни;

2.  изразява съжаление, че план SET е съсредоточен главно върху мерките, насочени към предлагането, а пренебрегва мерките за намаляване на търсенето на енергия като икономията на енергия и енергийната ефективност;

3.  приветства лансирането на Европейските индустриалните инициативи, но изразява съжаление, че Комисията не определя ясно приоритетите сред тях; очаква с интерес съобщението на Комисията относно финансирането на план SET и приканва Комисията да гарантира ясната насоченост на това съобщение към гарантиране на необходимото финансиране и включването му в разискванията относно преразглеждането на финансирането на европейските политики като неотделим въпрос, включително дял в доходите от емисионните квоти;

4.  призовава да се да се установи йерархия на тези инициативи и да се насочат усилията към тези от тях, при които са установени възможности за намаляване на емисиите в средносрочен план, като се вземат предвид целите за намаляване най-малко с 20% до 2020 г., но не се пренебрегват евентуални мерки за насърчаване на други технологии, предлагащи такива възможности в дългосрочен план, така че да се постигнат определените за 2050 г. цели;

5.  призовава при определяне на приоритетите на Европейските индустриални инициативи да се отчита цикълът на живот на всяка технология и въздействието ѝ върху околната среда на всеки етап от производствения процес; призовава да се разгледа възможността за трансфер на тези технологии към развиващите се икономики, така че да се намалят големите различия с тези страни в използването на технологии;

6.  призовава да се повиши трансферът на технологии с развитите се страни и да се установи сътрудничество в научната област с тези страни , за да се развиват нови енергийни технологии;

7.  счита, че енергийната ефективност не е засегната като отделен въпрос в съобщението на Комисията, въпреки че следва да заема централно място в него; насърчава Комисията да включи енергийната ефективност в Европейските индустриалните инициативи;

8.  призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на предложените индустриални инициативи, така че да обхващат и други сектори със значителен потенциал за намаляване на емисиите като комбинирано производство на енергия, водород, строителство и жилищен сектор, отоплителни и охладителни системи, подобряване на инфраструктурата за складиране и разпределение на енергия и взаимосвързаност на мрежите;

9.  подкрепя създаването на ръководна група на високо равнище и на прозрачна и лесно достъпна система за информация относно енергийните технологии, по-специално за малките и средни предприятия, и призовава Комисията да информира редовно Парламента относно създаването на тази група и нейната дейност, както и относно информационната стратегия;

10. призовава Комисията при развиване на инициативите да отчита рисковете, свързани със замърсяването на околната среда и общественото здраве, при използване на някои технологии, по-специално що се отнася до възможни емисии на механични частици, изместване на въглеродни емисии и складирането на радиоактивни отпадъци; препоръчва, що се отнася до общественото приемане на новите технологии в областта на енергетиката, да се обърне внимание на социалните партньори;

11. счита, че се налага по-добро използване и общо нарастване и на финансовите, и на човешките ресурси с цел да се ускори развитието и въвеждането на бъдещите незамърсяващи технологии; счита, че държавите-членки следва да увеличат полаганите усилия най-малко в същата степен, в която го направиха в отговор на енергийните кризи през 80-те години;

12. подчертава необходимостта от увеличаването на капацитета на ЕС в областта на научните изследвания; призовава в тази връзка за увеличаване на средствата, предназначени за човешките ресурси и обучение в сектора на енергийните технологии; призовава също така за по-голяма координация между общностните и национални финансови инструменти за подпомагане на обучението и научноизследователската дейност, по-специално Седмата рамкова програма;

13. призовава Комисията да отчита потенциала на енергийните технологии по отношение на заетостта в новите държави-членки и да въведе механизми за подкрепа, основаващи се на политиките на ЕС;

14. подчертава необходимостта да се засили международното сътрудничество, така че да се прилага последователна и диференцирана стратегия по отношение на развитите, развиващите се и нововъзникващите икономики.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

 ·