Процедура : 2007/2240(REG)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0347/2008

Внесени текстове :

A6-0347/2008

Разисквания :

PV 09/10/2008 - 3
CRE 09/10/2008 - 3

Гласувания :

PV 09/10/2008 - 7.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0472

ДОКЛАД     
PDF 182kDOC 150k
15 септември 2008 г.
PE 398.505v04-00 A6-0347/2008

за добавяне в Правилника за дейността на Европейския парламент на нов член 202а относно използването на символите на Съюза от страна на Парламента

(2007/2240(REG))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Carlos Carnero González

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за добавяне в Правилника за дейността на Европейския парламент на нов член 202а относно използването на символите на Съюза от страна на Парламента

(2007/2240(REG))

Европейският Парламент,

–   като взе предвид резолюцията си от 11 юли 2007 г. относно свикването на Междуинституционалната конференция(1), по-специално параграф 23 от нея,

–   като взе предвид писмото на своя председател от 12 септември 2007 г.,

–   като взе предвид значението на символите за приобщаването на гражданите към Европейския съюз и за изграждането на европейска идентичност, която допълва националната идентичност на държавите-членки,

–   като взе предвид факта, че символите се използват повече от 30 години от всички европейски институции и са били официално приети на Европейския съвет през 1985 г.(2),

–   като взе предвид членове 201 и 202 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A6-0347/2008),

1.  решава да внесе в своя правилник долупосоченото изменение;

2.  решава, че настоящото изменение влиза в сила в деня след неговото приемане;

3.  възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение на Съвета и на Комисията.

Изменение  1

Правилник за дейността на Европейския парламент

Дял XIII – Разни – Член 202а (нов)

Текст в сила

Изменение

Член 202а

 

Символите на Съюза

 

1. Парламентът признава и приема следните символи на Съюза:

 

– знамето, на което е изобразен кръг, съставен от дванадесет златни звезди върху син фон;

 

– химна, основан на „Ода на радостта“ от Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен;

 

– девиза "Обединен в многообразието".

 

2. Парламентът чества Деня на Европа на 9 май.

 

3. Знамето се издига във всички сгради на Парламента и по повод на официални събития. Знамето се използва във всички заседателни зали на Парламента.

 

4. Химнът се изпълнява при откриването на всяка учредителна сесия и на други тържествени заседания, по-специално за приветстване на държавни или правителствени ръководители или за посрещане на нови членове след разширяване.

 

5. Девизът се възпроизвежда върху официалните документи на Парламента.

 

6. Бюрото разглежда допълнителното използване на символите в рамките на Парламента. Бюрото определя реда и условията за прилагане на настоящия член.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Символи в рамките на процеса на обществена и политическа комуникация

Символите са елементи от жизнено значение при всеки процес на комуникация, по-специално що се отнася до разпознаването от страна на обществеността или до нейното отъждествяване с която и да е обществена група или организация, включително политически органи. Действително символите могат да бъдат ключов елемент за емоционалната привързаност на обществеността към тези организации. Поради това знамената, емблемите, химните, девизите, цветовете и други видове символи са крайно необходими, за да се гарантира разпознаването от страна на обществеността на всички видове формации от хора, независимо от това дали те са с политически, етнически, спортен или друг характер, както и тяхната решаваща роля за отъждествяването на обществеността с тези формации. Символите изразяват емоционална представа за ценностите, които са в основата на представляваните от тях организациите, способстват за превръщането на абстрактни идеи в нещо по-понятно, улесняват общуването и участието и спомагат за приближаването на представляваните от тях организации до гражданите, като по този начин допринасят за утвърждаване на техния легитимен характер.

Този опит, който се споделя от всички наши страни, региони, църкви, партии, граждански организации, синдикални организации, футболни клубове и др., важи и на равнището на ЕС. Поради това не е за учудване, че от самото си образуване Европейските общности и по-късно Европейския съюз също са се стремели да се сдобият със символи, които да могат да бъдат разпознавани от обществеността.

Европейското знаме

Знамето на Европейския съюз е тъмно синьо знаме с кръг от 12 петоъгълни златни звезди, което от 1955 г. е символ на Съвета на Европа - първата организация за политическо сътрудничество, образувана в Европа след края на Втората световна война. С цел да се избегне разпространяването на различни символи, които биха могли да объркат или да отчуждят гражданите, вместо да ги приобщят, на Европейския съвет, състоял се в Милано през 1985 г.(3), се взе решение да се последва тази идея и да се възприеме знамето, съществувало вече почти 30 години, като знаме на Европейската общност. Знамето има за цел да представлява съвършенство, взаимно допълване и солидарност, като по този начин символизира единството на Европа.

След 1986 г. европейските граждани свикнаха да виждат и разпознават тъмносиньото знаме с 12 златни звезди като знамето на своя Европейски съюз. Оттогава знамето е било използвано, с променлив, но все по-голям успех, в сградите на европейските, националните, регионалните и местните органи, в обществени институции и церемонии (в някои държави-членки то дори се издига до националното знаме в националния парламент), като символ, чрез който се разпознават програмите и действията на Общността (например по вътрешните граници между държавите-членки като символ на премахването на контрола на вътрешните граници или върху информационните табла и материали, предназначени за обществеността, относно обществените проекти, съфинансирани от Съюза). Може би е донякъде учудващо, че синьото знаме с 12-те златни звезди вече е познато и извън външните граници на Съюза, като символ, който населението, изправено пред хуманитарни кризи или природни бедствия, свързва с ценности като мира, сигурността и солидарността.

Европейският химн

И в този случай Съветът на Европа първи приема, през 1972 г., като свой официален химн „Ода на радостта“ от Девета симфония на Лудвиг ван Бетховен, написана през 1823 г. въз основа на поема на Фридрих фон Шилер със същото заглавие от 1785 г. Би било трудно да се намери друга известна музикална и поетична творба, която да символизира по-успешно идеята за европейската интеграция от тази ода за единството на човешкия род, намерило своя поетичен израз, със съпровод от тържествуваща и възвишена музика на композитор, който е един от най-ярките символи на европейския гений. Затова европейските институции са постъпили добре, когато са последвали примера на Съвета на Европа и са възприели „Ода на радостта“ за химн на Европейския съюз.

Ден на Европа

Европейските институции бързо прозряха и необходимостта от ден, в който да се чества европейската интеграция. Националните и гражданските официални празници като цяло изпълняват двойна функция - те напомнят за идентичността или ценността, които са чествани, но и изграждат и обновяват тази идентичност или ценност, като по този начин ги утвърждават в бъдещето. През 1962 г. институциите на Общността избраха 9 май - денят на декларацията на Шуман - за свой официален празник, но той важи единствено за техните служители. От своя страна, през 1964 г. Съветът на Европа избра 5 май - датата, на която той е създаден през 1949 г., за Ден на Европа, но този ден никога не е имал широк отзвук в Европа. Впоследствие на Европейския съвет в Милано беше взето решение да се последват препоръките на доклада на Adonnino и да се чества публично 9 май, който е датата, която може би е най-добре символизира моментът, в който започва целият процес на европейската интеграция. 9 май постепенно излиза извън рамките на институциите и достига широката общественост чрез организацията на спектакли, изложби и мероприятия, например „дни на отворени врати“, през които гражданите могат да посетят европейските институции и техните бюра в държавите-членки и да получат материали с информационен или развлекателен характер, и така малко по малко той се превръща в празник за европейските граждани. Въпреки това, неговото по-дълбоко значение ще се вкорени в емоционалната памет на европейските граждани единствено ако самите държави-членки обединят своите усилия за тази цел, като действително признаят Деня на Европа за официален празник в Европа.

Еврото

Очевидно, въпреки че все още не обхваща всички държави-членки, при пускането си в обращение единната валута не можеше да не се превърне в символ на европейския проект, не само за населението на държавите-членки, където е въведено, но по недвусмислен начин и сред населението на трети страни, които започват да асоциират ЕС с еврото подобно на асоциирането на САЩ с долара.

Приет от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г., терминът „евро“ замени „екюто“, което фигурира в Договора от Маастрихт. Еврото се използва на финансовите пазари от януари 1999 г. и е в обръщение от 1 януари 2002 г.; след като Словения се присъедини към евро зоната, последвана от Малта и Кипър на 1 януари 2008 г., то се превърна в официалната валута в 15 държави-членки. Освен това еврото е официалната валута в държави като Монако, Ватикана и Сан Марино и е фактическата парична единица в Андора, Черна гора и Косово.

Символът за еврото е €, за който е почерпено вдъхновение от буквата епсилон от древната гръцка азбука и който напомня за произхода на европейската цивилизация и за първата буква от наименование „Европа“, като към него са добавени две успоредни хоризонтални черти, предназначени да символизират стабилността на европейската икономика и на новата парична единица.

Девизът „Обединен в многообразието“

Девизът, който е най-скорошният от европейските символи, води началото си от инициатива на Европейския парламент. На 4 май 2000 г., на официално заседание в пленарната зала в Брюксел, тогавашния председател Nicole Fontaine обяви крайния резултат от конкурс, в който взеха участие 2200 училища в 15-те държави-членки, които по това време влизаха в състава на Европейския съюз: „Съюз в многообразието“. Тази фраза беше изменена в малка степен от Европейския конвент, преобразувайки се в „Обединен в многообразието“, което може да се възприеме като идеалното определение на същността на европейския проект.

Конституция за Европа и Договорът от Лисабон

По предложение на Европейския конвент, на Европейския съвет, състоял се през юни 2004 г. в Брюксел, в Конституцията за Европа се добави член (I-8) относно символите на Европейския съюз.

Както е известно, процесът на ратифициране на Договора за създаване на Конституция за Европа претърпя провал. По време на преговорите, които бяха подновени през 2007 г. с цел да се преодолее застоя, в който беше изпаднал процесът след отхвърлянето на договора от френска и нидерландска страна, 27-те държави-членки решиха, по призив на някои държави-членки, да изоставят перспективата за приемането на конституция и съдържащите се в нея привидно „държавни“ елементи, наред с други промени в текста. Така символите на Съюза се превърнаха в една от „косвените жертви“ на усилията за постигане на съгласие, като не бяха включени в новия Договор от Лисабон.

Реакцията на ЕП

Под въпрос е дали официалното признаване на знаме, което е познато на всички европейци и което действително се разпознава от населението на страни из цял свят като символ на закрила и сигурност при кризи, на откъс от музикална творба, която естествено се подхваща от любителите на музиката, на европейски официален празник, на валута, която гражданите в най-малко 13 държави вече ползват ежедневно, или на девиза „Обединен в многообразието“, който е в такава степен подходящ, биха могли да представляват непреодолимо препятствие за ратифицирането на новия Договор, както твърдяха правителствата на някои държави.

Въпреки това, по същия начин, по който тези символи не произлизат от договорите, те няма да изгубят своя характер като носители на ценностите, на които се основава Европейският съюз, или степента, в която те привличат или се разпознават от европейските граждани, само защото не са включени в новия Договор.

Действително, противно на убежденията на някои хора, фактът, че символите не са включени в Договора, по никакъв начин, както в политически, така и в юридически смисъл, не пречи на институциите да продължават да ги използват както досега или дори да ги използват в по-голяма степен. По-специално това не пречи на Европейския парламент да запази водещата си роля, която винаги е изпълнявал в това отношение, като повиши и регулира използването на символите, по-специално на знамето, химна и девиза, в рамките на своите дейности.

ЕП пое водеща роля по отношение символите на Общността/Съюза в много ранен етап. ЕП започна своята дейност в тази област непосредствено след първите всеобщи преки избори през 1979 г., която доведе до приемането на доклада на Van Hassel през 1983 г., в който се призова за признаването на знамето на Съвета на Европа за знаме на Европейската общност, като символ, „с който народите в Европа могат да се отъждествяват“. След решението, взето на Европейския съвет в Милано през 1985 г., ЕП отново разгледа този въпрос през 1998 в доклада на Gama, в който се изтъкна значението на символите за „утвърждаване на образа на Общността в очите на избирателите“ и се насърчи по-активното участие в изборите за Европейски парламент. За тази цел ЕП призова Комисията да предприеме конкретни мерки за насърчаване на възможно най-широкото използване на европейското знаме, например като се издига до знамената на държавите-членки по външните и вътрешните граници на ЕС, във всички европейски общини по време на седмицата, в която се провеждат избори за Европейски парламент, и т.н.

Поради това не е учудващо, че отново ЕП е този, който предоставя стимули за по-широката употреба на европейските символи в рамките на своите дейности. Това е целта на настоящото предложение за изменение на Правилника за дейността на Европейския парламент и за по-широкото използване на европейските символи в рамките на неговите дейности, което не му пречи да прикани останалите европейски институции, по-специално Комисията (която действително следва да използва правото си на инициатива, за да предложи общи мерки в тази връзка), както и органите в държавите-членки да се присъединят към него в усилията за насърчаване на използването на европейските символи в рамките на техните правомощия.

Неотдавнашната декларация, която 16 държави-членки на ЕС(4) решиха да приложат към Договора от Лисабон, в навечерието на церемонията по подписването, потвърждава, че за тях „знамето, представляващо дванадесет златни звезди, наредени в кръг върху син фон, химнът от „Одата на радостта“ от Деветата симфония на Лудвиг Ван Бетовен, мотото „Единство в многообразието“, еврото като парична единица на Европейския съюз и Денят на Европа, 9 май, ще продължават да бъдат символи на общата принадлежност на гражданите към Европейския съюз и на тяхната връзка с него“.

С други думи, чрез приемането на това изменение на своя правилник, Европейският парламент желае да отправи ясно политическо послание до европейските граждани, а именно че символите на Съюза са важни и че в тяхното използване има смисъл, на всички равнища и във всички институционални и обществени области, тъй като те представляват ценностите, които вдъхновяват съществуването на Съюза, те обединяват всички, които живеят и работят в неговите граници, и го открояват в световен мащаб като образец за свобода, развитие и солидарност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.9.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jim Allister, Richard Corbett, Jean-Luc Dehaene, Andrew Duff, Maria da Assunção Esteves, Ingo Friedrich, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Jo Leinen, Íñigo Méndez de Vigo, Ashley Mote, József Szájer, Riccardo Ventre, Johannes Voggenhuber, Andrzej Wielowieyski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Costas Botopoulos, Catherine Boursier, Klaus Hänsch, Urszula Krupa, Georgios Papastamkos, Sirpa Pietikäinen, Reinhard Rack, Luis Yañez-Barnuevo García, Mauro Zani

(1)

OВ C 175 E, 10.7.2008 г., стр. 347.

(2)

Европейски съвет в Милано, състоял се на 28 и 29 юни 1985 г.

(3)

Знамето, химнът и Денят на Европа бяха приети от Европейския съвет в Милано през юни 1985 г., в отговор на предложението на ad hoc комисията за Европа на народите, включено в доклада на Adonnino, като впоследствие чрез решение на Съвета от април 1986 г. това решение придоби официален характер. На 29 май 1986 г. европейското знаме е издигнато в сградите на европейските институции до националните знамена на тогавашните 12 държави-членки на Европейските общности.

(4)

Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.

Последно осъвременяване: 25 септември 2008 г.Правна информация