„Няма вяра, по-свята от вярата на света в децата. Няма по-важно задължение от това да се гарантира, че правата им се зачитат, че благоденствието им се защитава, че животът им е свободен от страх и че те растат в мир." (Кофи Анан(1))

Въведение

Декларацията на Хилядолетието, приета през 2000 г., представлява нашия проект за промяна и подчертава нашите общи ценности и нашите общи стремежи. Въпреки това знаем, че за по-голямата част от двата милиарда деца(2) по света действителността е много различна и също така знаем, че целите, изложени в Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН през 1989 г., остават непостигнати.

Налице са крещящи глобални несъответствия, ясно илюстрирани от факта, че въпреки че детската смъртност намалява в световен мащаб, от 62-те държави, които не са постигнали никакъв напредък или не са постигнали достатъчен напредък по отношение на Целите на Хилядолетието за развитие (ЦХР) 4 за оцеляване на децата, почти 75% са в Африка. Всеки ден 30 000 деца умират преди петия си рожден ден, при условие че прости, осъществими мерки биха могли да спасят живота им. Като се имат предвид съществуващите в момента тенденции, целта на ЦХР за намаляване на детската смъртност с две трети няма да бъде постигната до 2045 г.

В много страни вирусът на ХИВ е обърнал в обратна посока регистрираните на предишен етап спадове в детската смъртност, а съществуващата криза с цените на храните ще изостри допълнително проблема, особено като се има предвид, че недохранването вече е причина за една трета от детската смъртност. Когато момичетата със забавен растеж пораснат, те са по-податливи на болести и на свой ред, имат усложнения при раждането на деца. Предотвратяването на подобни недостатъци чрез подобрения в условията за оцеляване и образование на децата може да повиши значително икономическия растеж и да намали неравенството.

Гледните точки на децата заслужават внимание и се нуждаят от внимание. Самите те ни казват, че искат да се допитваме до тях и че искат техните мнения и възгледи, техните надежди и мечти да бъдат част от усилията за изграждане на един свят, подходящ за деца. Докато работим за постигането на ЦХР, във всичките си стратегии, инициативи и приоритети за финансиране трябва да обръщаме по-голямо внимание на онези приоритети, които са определени от децата за децата.

Както каза 17-годишният Khairul Azri по време на Специалната сесия на ООН за децата: „Възрастните не схващат същността на въпроса. Кога се смята, че едно дете има достатъчно умения, за да участва активно и да дава своя принос? Ако не им давате възможността да участват, те няма да придобият уменията. Дайте ни шанс достатъчно рано и вижте как летим.“

Ключов елемент на всички наши усилия в областта на правата на децата ще бъде да гарантираме политически ангажимент към децата на най-високо равнище. В своите партньорства с развиващите се страни ЕС трябва да влияе върху обществената политика за спасяване на живота на децата, като поощрява инвестиции в чиста вода, канализация, образование за жени и момичета и майчино и детско здравеопазване и прехрана.

Всички институции на ЕС придават все по-голяма важност на необходимостта да се гарантира присъствието и признаването на правата на децата в съответните политики и програми и това е достойно за похвала. Договорът за реформа, подписан в Лисабон, съдържа редица препратки към необходимостта да се вземат предвид интересите на децата(3) в унисон с Конвенцията на ООН за правата на детето. Насоките на Съвета за утвърждаването и защитата на правата на детето, Съобщението на Комисията „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ и Насоките за децата и въоръжените конфликти, както и актуализираните им версии, са важни градивни елементи на разгърнатата стратегия на ЕС, която се разработва в момента. Съобщението „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ и Заключенията на Съвета относно утвърждаването и защитата на правата на детето във външните действия на Европейския съюз – измерение на развитието и хуманитарно измерение са похвални стъпки с цел ефективна и всеобхватна политика за децата в трети страни.

Ние сме постигнали широк и обнадеждаващ консенсус за това как да отбележим напредък. Предизвикателството за ЕС сега ще бъде да гарантира, че ангажиментите за насърчаване и защита на правата на децата ще бъдат приложени на практика. Фокусът трябва да бъде върху изпълнението – и върху това какви институции, процеси и инвестиции са необходими, ако искаме да идентифицираме това специално място за децата.

Децата като носители на права

Ръководните принципи, предложени в плана за действие на Комисията относно правата на децата във външните действия, са обнадеждаващи и включват холистичен и последователен подход към правата на децата, зачитане на възгледите на децата и подрастващите, равенство на половете и отговорност на местно равнище. Обаче, въпреки че приветстваме препратките към детския труд, трафика на деца, децата, засегнати от въоръжени конфликти и всички форми на насилие срещу деца, в това число сексуална експлоатация и вредни традиционни практики, ние също така трябва да изразим съжалението си, че тези приоритети не са идентифицирани с помощта на подходящ, основан на правата на децата подход.

ЕС трябва да започне задълбочен анализ на правата на децата, въз основа на който можем да изберем приоритетни действия. Това трябва да се направи при приемането или разглеждането на стратегически документи по държави, региони или конкретни теми. Подходът, основан на правата, трябва също така да промени начина, по който пристъпваме към приоритетните действия. Например Комисията трябва да вземе под внимание изискванията на правото на образование при програмирането в областта на образованието и правото на здравеопазване при програмирането в областта на здравеопазването, като се погрижи дори най-изолираните деца – в това число децата с увреждания и сираците – да имат равен достъп до здравеопазване, образование, социални грижи и правни услуги. Важно е насоките на Съвета за правата на човека да съдържат препоръка правата на децата да бъдат включени в политическия диалог, политиките и обсъжданията в различните области.

Документите на Комисията и Съвета признават правото на децата техните възгледи да бъдат вземани под внимание(4). Обаче за да се реализира това на практика и да се гарантира, че са налице ресурси и се предприемат действия, трябва да станем свидетели на нови инициативи в държавите партньори и на равнище ЕС. Трябва да се проведе по-широко и по-добро обучение на служителите на ЕС, особено във връзка с това как да се управлява ефективно и безопасно участието на деца. Участието на деца трябва да започне на местно равнище и при вземане на решения за финансиране Комисията следва да дава предимство на проекти с участие на деца, които изграждат или подкрепят съществуващи мрежи. Не е сигурно дали провеждането на големи, еднократни срещи водят до постигането на стойностна цел. Детските мрежи и организации следва систематично да допринасят за изготвянето на стратегически документи по държави и националните инструменти за планиране, като например стратегиите за намаляване на бедността.

Подкрепата за детските организации е особено необходима в деликатни ситуации, в които младите хора играят първостепенна роля в процесите на помирение и възстановяване. В допълнение към това, в държавите партньори подкрепа следва да се оказва на учителите, здравните работници и други, които работят ежедневно с деца.

Причини и превенция

За да постигнем устойчиво подобрение за децата, трябва да съсредоточим вниманието си върху причините, които стоят в корените на потъпкването на техните права. Това означава да се намали бедността, да се осигурява качествено образование и да се ограничи дискриминацията. Следователно постигането на напредък по всички ЦХР е ключова дейност във всички наши усилия да идентифицираме пречките, пред които са изправени децата. Трябва да приветстваме нееднократния ангажимент на ЕС да финансира ЦХР, но също така трябва да признаем, че редица държави-членки не успяват да изпълнят необходимия ангажимент във връзка с предвидената бюджетна помощ за изпълнение на целите за 2010 г. В светлината на съществуващата финансова криза някой може да твърди, че вероятно постигането на целите сега е по-трудно от когато и да било. Със сигурност обаче не можем да бъдем безучастни зрители, когато знаем, че на всеки три секунди умира по едно дете или че всяка минута една жена умира при раждане.

Постигането на ЦХР 2 за всеобщо начално образование е от централно значение за усилията за предотвратяване на нарушения на правата на децата. Образованието помага за намаляване на бедността и неравенството. Всяка година, прекарана в училище, повишава заплатите, които печелят мъжете и жените, със средно 10 процента.

Равенството на половете на всички равнища на образованието е ключова цел на ЦХР 3. Две трети от 800-те милиона неграмотни в света са жени и момичета, които просто не са включени в инвестициите в образование или извършват тежък труд, например събират дърва за огрев или носят вода. Днес образованието на жените в частност е признато като социалната инвестиция с най-висока възвръщаемост в света. Образованието на момичетата означава да им се даде много по-добър шанс да изкарват прехраната си. Момиче, което е завършило начално образование, е много по-малко вероятно да се зарази със ХИВ/СПИН и има по-малко деца, които, на свой ред, имат два пъти по-висок шанс да бъдат имунизирани и да доживеят до пълнолетие.

Качественото образование трябва да бъде приоритет в ситуации на конфликт и деликатни ситуации: повече от половината (37 милиона) от 72-та милиона деца по света, които не посещават училище, живеят в нестабилни държави, засегнати от конфликти. В тези държави образованието е особено важно, тъй като внася елемент на нормалност в живота на децата. То е също така важен компонент на преодоляването на конфликта и популяризирането на реинтеграцията в общества, разкъсани от война. Но поетите ангажименти за предоставяне на помощ все още са недостатъчни и само 5% от ОПР за засегнатите от конфликти държави отиват за подпомагане на образованието.

Планът на Комисията да обърне внимание на образованието в своите операции за хуманитарна помощ е развитие, което заслужава да бъде приветствано. Сега е важно да повишим осведомеността на служителите и в рамките на Службата за хуманитарна помощ към Европейската комисия да разработим указания, които ангажират ЕС да включва образованието във всяка хуманитарна реакция и в съответствие с минималните стандарти за образование в извънредни ситуации, хронични кризи и ранна реконструкция на Междуинституционалната мрежа за образование в извънредни ситуации (INEE).

Успоредно с изброените в плана за действие на Комисията приоритетни действия, които са съсредоточени върху „крайния ефект“, трябва да се засилят и превантивните мерки. На национално равнище от първостепенна важност е подкрепата за национални стратегии и системи за защита на децата, съответното законодателство, политики и услуги. Министерствата на благосъстоянието и правосъдието, както и мрежите за защита на деца, трябва да бъдат подпомагани, за да могат да идентифицират изложени на риск деца и семейства и да им предоставят помощ, преди децата да бъдат засегнати . Следва да се подкрепят и укрепват методи за бюджетиране, ориентирано към децата, механизми за наблюдение и докладване за деца, координационни органи и независими институции, като омбудсмани за деца на национално равнище.

Поощряването на всеобщата регистрация на ражданията трябва да бъде приоритет. На бебе, което не е регистрирано при раждането му, се отказва правото на официална самоличност, признато име, семейна история и националност. Регистрацията дава на всяко дете характерна самоличност пред закона. Децата без такава защита са по-изложени на опасност от детски труд, набиране в армии, ранен брак и др. Мнозинството от нерегистрираните деца са родени в развиващите се държави, една трета от които имат процент на регистрация при раждане, по-нисък от 50%.

Институции

Подходящите институции са необходимо, но не достатъчно условие за изпълнението на политиката на ЕС в областта на правата на човека и детето. Неотдавнашните промени на равнище ЕС са обнадеждаващи(5), но структурата на институциите си остава неадекватна. Отговорността за изпълнението на Стратегията на ЕС за правата на децата трябва да се дефинира ясно и трябва да се създадат структури, подпомагащи координацията.

Предложената неофициална работна група за правата на децата, съставена от експерти от държави-членки на ЕС, следва да започне работата си възможно най-скоро. Групата трябва също така да следи за изпълнението на Заключенията на Съвета и да докладва за конкретните действия, предприети в пилотните държави. Трябва да има рутинна и периодична координация както между различните работни групи на Съвета по въпросите на децата, така и в рамките на Междуинституционалната група за правата на децата. Планирането и изпълнението в пилотните държави, обявено в Заключенията на Съвета, трябва да започне колкото е възможно по-скоро, за да се тестват съществуващите институции и да се направят изводи от резултатите.

Трябва да се обърне внимание на факта, че ГД „Външни отношения“ в Брюксел има само половин щатна бройка по въпросите на децата. В действителност във всяка Делегация на ЕС трябва да има някой, който да отговаря за правата на децата. На равнище Съвет, назначаването на Специален представител на ЕС по правата на децата с опит и познания в тази област би могло да гарантира видимост и лидерство. Наред със специалистите, целият персонал на Комисията трябва да бъде обучен и да получи указания за съответните въпроси на правата на децата, както и за потенциалното въздействие на различни типове програми за правата на децата.

Инструменти и процедури

Определянето на обща рамка е уместно, но поставените цели няма да бъдат постигнати, ако не съществува ясен процес. Представители на Мрежите за защита на децата следва да бъдат канени на дискусии по програмирането, а консултативните групи на гражданското общество и агенциите към ООН следва да допринасят с технически познания. В стратегическите документи по държави и конкретни теми следва да бъдат включвани указания за всеки един от ключовите централни сектори, които идентифицират проблеми, свързани с правата на децата, като тези указания трябва да идентифицират по какъв начин могат да бъдат включени правата на децата и да предоставят подходящи източници на данни и показатели. В операциите по бюджетно подпомагане, в това число договорите по ЦХР, следва да бъдат включени конкретни цели и показатели за децата. В това отношение приветстваме намерението на Комисията да поощри държавите партньори да създадат национални планове за действие за децата, съдържащи ясни показатели, измерими цели, графици и механизми за проверка.

Средносрочният преглед на стратегическите документи на държавите-членки на ИСР и АКТБ следва да се използва като възможност не само за изчерпателен анализ на състоянието на правата на децата, но и за систематичен преглед на постигнатото до момента. Където е необходимо, стратегическите документи по държави и конкретни теми следва да бъдат адаптирани в съответствие с принципите на местната отговорност и осигуряването на участието на децата и организациите на гражданското общество.

Инвестиции

Изключително важно е Комисията да има ясна представа за това как да превърне поетите ангажименти в предсказуеми и дългосрочни програмни и финансови ангажименти. Може да се окаже необходимо да се разработят специални програми за децата в рамките на географските програми на ИСР, вероятно в нецентралните сектори, както и в рамките на ЕФР. Комисията следва да публикува преглед във връзка с това къде и как са били използвани средства в подкрепа на ЦХР за децата – по начина, по който това се прави за половете в Атлас на донорите 2008. Финансовите инструменти и процедури следва да станат „по-гъвкави“, за да осигуряват бърза и в същото време устойчива реакция за програмите, обръщащи внимание на правата и потребностите на децата.

Съгласуваност на политиките в името на децата

Съществуват области на политиката на ЕС, които имат пряко влияние върху децата, но не са споменати в Съобщението – например миграцията и реформата в сектора на сигурността. Ние не само се нуждаем от съгласуваност на политиките в различните сектори (тъй като всички те подкрепят еднакви цели); ние трябва също така да гарантираме, че дадена политическа област „не нанася вреди“ на друга.

Когато се правят оценки на въздействието – като например по отношение на търговията – децата не трябва да се разглеждат като че ли са еднакви с възрастните.

Роля на Парламента

Парламентът трябва да играе по-координирана, систематична роля в наблюдението на ангажиментите на ЕС към децата. Годишният доклад на Европейския парламент относно правата на човека следва да включва ясен раздел, анализиращ степента на ангажираност към правата на децата. Всяка парламентарна комисия трябва да назначи свой член, който да следи за правата на децата и да служи като лице за контакти. Би могло да се организира обучение за членовете на Парламента, за да се изградят необходимите знания и опит.

Участниците, които присъстват на заседанията на Съвместната парламентарна асамблея и представляват държавите от АКТБ и Европейския парламент, следва да продължават да се възползват от съществуващите инициативи за участие на деца, като канят детски организации от държавата домакин. Подобни мерки трябва да се предприемат и от Евро-Латиноамериканската парламентарна асамблея. Друга възможност е да се създаде Младежка платформа за ЕС–Африка, която би могла да допринесе за Съвместните планове за действие между ЕС и Африка, както и Младежка платформа на Съвместната парламентарна асамблея.

Европейският парламент играе все по-голяма роля за оформянето на стратегиите и програмите чрез своето право на демократичен контрол. Комисиите следва да разработят съвместни указания за анализиране на предложенията на Комисията, за да гарантират, че въпросите за правата на децата се вземат предвид в коментарите и заключенията на Парламента.

Необходими са по-голямо участие и подкрепа на националните парламенти в развиващите се държави. Техният контрол върху програмите (а в случая на АКТБ – стратегическите документи за държавите и регионите) ще представляват съществен елемент на усилията да се гарантира, че техните правителства отдават съответния приоритет на правата и интересите на децата.

(1) Състояние на децата в света, 2000 г. (2) Член 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето дава определение за детето, като човек на възраст под 18 години: „За целите на тази конвенция „дете“ означава всяко човешко същество на възраст под 18 години, освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.“ (3) Договор от Лисабон, член 3 Договор за Европейския съюз. (4) CRC Art. 12 (5) Форумът на ЕС за правата на детето, Междуведомствената група за правата на децата с подгрупа за външни отношения, Координаторът на Комисията за правата на децата, разработването на инструментариума на УНИЦЕФ и започването на процес на обучение във връзка с правата на детето.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   изтъква, че децата представляват половината от населението на света; подчертава в това отношение необходимостта правата на децата да бъдат разглеждани като приоритет на политиката за развитие на ЕС; припомня, че Конвенцията на ООН за правата на детето превърна правата на децата в неразделна част от правата на човека като цяло и следователно призовава Съвета и Комисията да включат този въпрос във всички двустранни и многостранни разговори относно правата на човека и политически диалози и да включат правата на децата в своята социална, образователна и икономическа политика;

2.   призовава Комисията и Съвета да дадат голям приоритет на правата на децата в разговорите си с развитите страни и страните със средно равнище на доходи и да координират действия за решаване на някои особено трудни въпроси (като например ролята на Китай в Судан, децата във въоръжени конфликти и т.н.);

3.   призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да насърчават прилагането на Конвенцията за правата на детето и протоколите към нея и да засилят подкрепата, оказвана на реформите в правните системи на трети страни, целящи закрила на децата;

4.   призовава Комисията да увеличи съгласуваността на мерките в подкрепа на правата на децата, като напр. между Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и бюджетните редове по тематичен и географски признак , и да вземе предвид най-уязвимите деца, особено онези, които са въвлечени във въоръжени конфликти и следконфликтни ситуации, и онези, които живеят в най-слабо развитите страни;

5.   отправя искане Комисията да включи въпросите за децата, живеещи на улицата, и борбата срещу трафика на деца в своята политика по отношение на източните и южни съседни страни и да координира ресурсите в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство и Европейския инструмент за демокрация и права на човека с оглед на постигането на тази цел; подчертава необходимостта да се анализират и предприемат действия срещу причините за трафика на деца и търговията с органи, особено когато жертвите са деца от ромски произход;

6.   призовава ЕС да добави към Тематичната програма в областта на убежището и миграцията, която е част от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), подкрепа за особено уязвими групи, като например деца на мигранти и деца, живеещи в бедност;

7.    подчертава, че в своите външни действия ЕС следва силно да насърчава правителствата на трети страни да спазват международните стандарти за правата на децата, по-специално по отношение на осигуряването на основни социални грижи за децата, като например безплатно раздаване на храна в училища и детски ясли и достъп до здравеопазване; подчертава същевременно, че осигуряването на справедлив достъп до образование за деца в ситуации на въоръжен конфликт и следконфликтни ситуации, представлява важна инвестиция в предотвратяването на конфликти;

8.   изисква от Комисията да включи във външните си действия и в отношенията си с трети страни борбата с безнаказаността като важна мярка за предотвратяване на нарушаването на правата на децата;

9.   призовава Европейския съюз в своите външни действия да обръща специално внимание на положението на деца, изправени пред дискриминация, включително деца правонарушители и деца, лишени от свобода и поставени в затворени институции; подчертава, че децата следва да имат по-лесен достъп до правосъдие и специализирана помощ и че тяхната възраст трябва да се взема под внимание през цялото времетраене на съдебните производства посредством специални мерки за закрила;

10. призовава Съвета и Комисията при преговори с трети страни по планове за действие в областта на правосъдието и вътрешните работи да разгледат проблема с правосъдието, приложимо при непълнолетни лица, като имат предвид не само ратифицирането на съответни международни и регионални норми, но и ефективното им прилагане;

11. подчертава, че в отношенията на ЕС с развитите страни и страните със средно равнище на доходите е важно също така да бъде дадено достойно бъдеще на децата, като се повиши техният социален статус, ценностната им система, възможностите и представите им;

12. подчертава, че в отношенията на ЕС с развитите страни и страните със средно равнище на доходите от най-голямо значение са проектите за развитие на социалните умения на децата, толерантността, солидарността и отговорността за тяхната среда, особено в контекста на борбата с промяната на климата;

13. подчертава, че прекомерното използване на телевизия, компютърни игри и интернет от деца лесно води до насилие, изолация, депресия, затлъстяване и ненормално социално поведение; следователно счита, че следва да се насърчава контрол върху съдържанието, както и консултативни и информационни кампании за родители.РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   приветства инициативата на Комисията, която ясно посочва, че споразуменията относно основните права на човека се прилагат в еднаква степен за децата и за възрастните; подчертава, че децата имат редица допълнителни специални права, например правата на децата, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето;

2.   призовава защитата на правата на децата съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето да заеме централно място в многогодишната рамка на Агенцията на ЕС за основните права; счита, че тази Агенция следва да изгради мрежа, съвместно с международни организации, омбудсмани по въпросите на децата и неправителствени организации, за да се възползва от техните богати познания и опит;

3.   призовава правата на децата да бъдат взети предвид във всички външнополитически мерки и действия на Европейския съюз, като това важи особено за Европейската политика на съседство, стратегическите партньорства и процеса на разширяване; счита, че е важно да бъдат създадени ефективни инструменти за реална защита на правата на детето;

4.   призовава Комисията да изготви доклад относно наличието на правно обвързваща клауза за защита на правата на децата в съществуващите международни споразумения между Европейския съюз и трети държави, а ако не съществува - дали такава клауза би могла да бъде включена в споразуменията;

5.   призовава за присъединяване на Европейските общности към Конвенцията на ООН за правата на детето и към нейните два факултативни протокола, както и към съответните конвенции на Съвета на Европа, включително към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и към други конвенции, които имат отношение към упражняването на правата на децата, осиновяването, сексуалната експлоатация, детския труд, закрилата на децата при въоръжени конфликти и злоупотребата с деца;

6.   призовава държавите-членки, които още не са определили омбудсман по въпросите на децата съобразно призива на Комитета на ООН по правата на детето, да направят това във възможно най-кратък срок; същевременно призовава Европейския съюз и държавите-членки да предоставят финансови средства за Европейската мрежа от омбудсмани по въпросите на децата;

7.   призовава Комисията да увеличи усилията си за подкрепа на развиващите се страни при транспониране в националното право на разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето и на нейните факултативни протоколи;

8.   счита, че е от решаващо значение да се съсредоточи колкото е възможно по-голямо внимание върху образованието на децата и майките, в частност в рамките на политиката за сътрудничество с развиващите се страни, както и детската бедност да бъде разглеждана като една от причините за младежката престъпност, зависимостта от наркотиците, насилието и социалната изолация;

9.   посочва, че бъдещите подходи ще имат успех само тогава, когато неправителствените организации, обединенията на родители и учебните заведения осъществяват целенасочен и ефективен контрол върху тези дългосрочни мерки; подчертава, че национални инициативи и политика трябва също така да бъдат включени в по-голяма степен в подобни подходи;

10.  изтъква, че всяка стратегия относно правата на децата трябва да се основава на четирите основни принципа на Конвенцията на ООН за правата на детето: закрила против всички форми на дискриминация, висшите интереси на детето като първостепенно съображение, правото на детето на живот и индивидуално развитие, както и правото на детето на свободно изразяване на мнение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–    като взе предвид програмата за действие, установена с Решение № 293/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 януари 2000 г. за приемане на програма за действие на Общността (програма Дафне) (2000—2003 г.) за превантивни мерки за борба с насилието срещу деца, младежи и жени(1),

A. като има предвид точка 9 от програмата за действие, приета на четвъртата световна конференция на жените, проведена в Пекин от 4 до 15 септември 1995 г., която същевременно е фундаментален принцип, излаган на всички международни конференции за правата на децата през изминалото десетилетие,

1.   припомня, че външната стратегия на Европейския съюз по отношение на правата на децата следва да се основава на ценностите и принципите, определени във Всеобщата декларация за правата на човека и по-конкретно в членове 3, 16, 18, 23, 25, 26 и 29 от нея, както и в Конвенцията на ООН за правата на детето и във факултативните протоколи към нея;

2.  осъжда всички случаи на насилие над деца, включително в семейството, и припомня, че по света на първо място децата са тези, които стават жертви на многобройни форми на насилие; подчертава, че е спешно, повече от всякога, да се започнат целенасочени действия за борба с този проблем;

3.  настоява относно необходимостта от засилване на борбата срещу детския труд в страните, където децата са принудени да го извършват поради икономически причини и причини, свързани с оцеляването; припомня, че тежките, неприемливи и опасни условия на това положение не само увеличават уязвимостта им пред възрастните, но също така ускоряват порочното въздействие, а именно това, че не посещават училище;

4.  подчертава, че всички действия в полза на правата на децата следва да зачитат приоритетното място на родителите и непосредственото семейно обкръжение на детето, както и основните настойници и попечители, като се отдава специално внимание на подобряването на положението на майките;

5.  подчертава, че е необходимо да се спазва Конвенцията на ООН за защита на правата на всички мигриращи работници и членовете на техните семейства, така че да се гарантират правата на децата на мигриращите семейства;

6.  при все това припомня, че може да бъде в интерес на детето, което е в затруднено положение в семейството си, да бъде отделено от него временно, ако това представлява мярка за защита, по-специално в случай на психо-социални или психиатрични проблеми на родителите, на насилие в семейството, на малтретиране и сексуално насилие;

7.  подчертава, че върховният интерес на детето трябва да надделява над всяко друго разсъждение и следователно е уместно да се търсят най-подходящите решения в полза на изоставените деца или сираците, както и да се проведе обсъждане относно необходимостта от възможност за предоставяне на тези деца в състояние на емоционална и психологическа безпомощност на осиновителско семейство извън страната им на произход винаги, когато не е намерено национално решение;

8.  осъжда всички форми на насилие спрямо деца: физическото, психологическо, сексуално и структурно насилие, присъствието им във въоръжените конфликти, робството, трафика или продажбата на деца и техните органи, експлоатация чрез труд, детската порнография, детската проституция, педофилията, както и свързаните с крайната бедност, която ги лишава от основни грижи за здравето им, вреди на физическото и психическото им развитие, излага ги на недохранване и страдание от глад; осъжда евгеничната дискриминация, свързана с пола, която се среща все по-често в някои страни; призовава Комисията да създаде програма за подпомагане и предоставяне на психологическа помощ на деца, заченати при масови изнасилвания, и на техните майки;

9.  настоява относно абсолютната необходимост да се изисква всяко дете по света да има самоличност още от раждането си;

10. по-конкретно осъжда специфичните нарушения на правата на жените и момичетата, каквито са т. нар. „престъпления на честта”, принудителните бракове, гениталното осакатяване и други вредни традиционни практики , които не могат никога да бъдат оправдани и не трябва да бъдат толерирани при никакви обстоятелства, и призовава за увеличаване на усилията за по-добър достъп до образование за момичетата; във връзка с това посочва, че образованието е важна стъпка в защитата срещу експлоатацията;

11. подчертава необходимостта от по-добър подход към проблемите, на които младите момичета трябва да противостоят, и предлага за тази цел те да получават всеобхватно образование, включващо обща култура, но също така и усвояване на по-добро управление на проблемите на всекидневния живот, както и на проблемите, настъпващи по време на криза;

12. призовава държавите бенефициери и донори на помощ за развитие да включват систематично при всеки търговски обмен здравна клауза за защита на децата жертви на крайната бедност и недохранването и болни от пневмония, диария или малария, които са основните причини за смъртта на децата в развиващите се страни, като при това се стремят към чувствителен по отношение на пола подход, така че да се преодолее многостранната дискриминация на жените и момичетата; призовава Комисията да увеличи финансовата подкрепа за свързани със здравето на децата приоритетни цели в програмите за сътрудничество за развитие;

13. призовава Съюза да действа решително за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу момичетата (от зачеването) и да ангажира достатъчно ресурси за борбата с преодоляване на произтичащите от това неравенства;

14. настоятелно призовава Съюза да постави правото на образование, по-специално за момичетата, като приоритет в програмите за помощ и в рамките на диалога със страните-партньори относно провежданата политика; подчертава необходимостта от борба с продължаващата дискриминация в бедните семейства, които не могат да си позволят училищни такси за всички свои деца, и избират да изпращат на училище момчетата за сметка на момичетата;

15. призовава Комисията да наблегне, в рамките на политиката на Съюза за развитие, на значението и необходимостта от регистрация на ражданията на всички деца във всички трети страни и да обвърже своите програми за помощ с изискването за задължително регистриране на ражданията на всички деца;

16. призовава отговорните хуманитарни и международни организации, занимаващи се с предоставяне на помощ, да гарантират, че подходящата подкрепа и необходимите средства достигат ефективно до децата и не се разхищават;

17. подчертава особено тежкото положение на децата, заразени с ХИВ и на децата, болни от СПИН, както и на сираците на починали от СПИН родители; осъжда по-специално изнасилванията на жени и момичета във връзка с вярването, че полов акт с девица може да излекува от СПИН, и настоятелно призовава да бъдат организирани местни образователни кампании с оглед отстраняване на това погрешно вярване и осигуряване по този начин на по-добра защита по-конкретно на момичетата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

(1) ОВ L 34, 9.2.2000 г., стр. 1.