Процедура : 2009/2099(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0108/2010

Внесени текстове :

A7-0108/2010

Разисквания :

PV 19/05/2010 - 11
CRE 19/05/2010 - 11

Гласувания :

PV 20/05/2010 - 7.2
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0187

ДОКЛАД     
PDF 280kDOC 190k
29 март 2010 г.
PE 438.275v02-00 A7-0108/2010

относно ново партньорство за модернизирането на университетите – диалог между университетите и бизнеса

(2009/2099(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Pál Schmitt

Докладчик по становище(*):

Teresa Riera Madurell, комисия по промишленост, изследвания и енергетика

(*) Асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика(*)
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ново партньорство за модернизирането на университетите – диалог между университетите и бизнеса

((2009/2099)(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2009 г., озаглавено „Ново партньорство за модернизирането на университетите – форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“ (COM(2009)0158),

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2006 г., озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации“ (COM(2006)0208),

–    като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след срещата на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г.,

–    като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след срещата на Европейския съвет на 13 и 14 март 2008 г., по-специално частта относно „инвестирането в хората и модернизацията на пазарите на труда“,

–    като взе предвид заключенията на председателството, изготвени след срещата на Европейския съвет на 19 и 20 март 2009 г., по-специално частта относно „пълноценното използване на обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места“,

–    като взе предвид резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно „Нови умения за нови работни места“(1),

–    като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“)(2),

–    като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. „Обучението за възрастни: никога не е твърде късно да се учи“(3),

–    като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и мобилността на студентите(4),

–    като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2009 г. относно диалога между университетите и бизнеса(5) и становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 декември 2009 г.(6),

–    като взе предвид публикуваното от Европейския парламент проучване озаглавено „За по-нататъшно развитие на диалога между университетите и бизнеса“,

–    като взе предвид член 165 и член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0108/2010),

A.  като има предвид, че Европейският съвет от 19 и 29 март 2009 г. призова държавите-членки да насърчават партньорството между стопанските субекти, научноизследователската дейност, образованието и обучението,

Б.   като има предвид съобщението на Конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование, проведена на 28 и 29 април 2009 г., в което се призовава публичните политики да отчетат „изцяло стойността на разнообразните мисии на висшето образование, вариращи от преподаване и изследователски дейности до служба на обществото и ангажиране със социалното обединение и културното развитие“,

В.   като има предвид, че предвид своята тройна функция (образование, научно-изследователска дейност и иновации) университетите играят основна роля за бъдещето на Съюза и обучението на неговите граждани и като има предвид, че ролята на висшето образование е да осигури учебна среда, която стимулира независимост, творчество и оптимално оползотворяване на знанията,

Г.   като има предвид, че отговорността за определянето на политиките на образование остава въпрос от компетенциите на държавите-членки, които определят организацията, съдържанието и реформирането на своите образователните системи,

Д.  като има предвид, че различията в икономическото и социалното равнище на гражданите от различните части на Европа изискват да се положат усилия за предоставяне на всички граждани на Европейския съюз на равни шансове за образование и да се подпомогнат способните млади хора, които от икономическа гледна точка са в неравностойно положение,

Е.   като има предвид, че продължаващата икономическа криза, водеща до загуба на работни места, прави особено важно по-ефективното сътрудничество между висшите учебни заведения и бизнеса,

Ж.  като има предвид, че е неотложно прилагането, координацията и насърчаването на съгласуван подход между страните, подписали Болонския процес, особено в сферата на мобилността на студентите и пълното признаване на дипломите и че това преминава през съответната равносметка на посочения процес, която показва трудностите и пречките,

З.   като има предвид, че Европейската комисия трябва да играе важна роля при улесняване на обмена на информация и добри практики между държавите-членки на ЕС и съседните на ЕС държави,

И.  като има предвид, че разнородният характер на институциите за висше образование, деловите среди и видовете сътрудничество прави трудно постигането на съгласие по един идеален модел на сътрудничество, който би съответствал на профила, приоритетите и изискванията на всяка институция в Европа; като има предвид, че автономията на университетите и тяхната способност да избират модели за партньорство с бизнеса, които отговарят най-добре на техните цели, трябва да се запазят при всички обстоятелства,

Й.  като има предвид, че образованието е мисия на цялото общество, за която държавата не трябва да избягва своите финансови отговорности,

К.  като има предвид, че висшето образование е обществена отговорност и следователно публичното финансиране на университетите е необходимо, за да се осигури справедливо финансиране във всички области, напр. хуманитарните науки; като има предвид, че е важно университетите да бъдат подкрепяни финансово (напр. чрез публично-частни партньорства), като същевременно се гарантира тяхната автономност и осигуряване на качество,

Л.  като има предвид, че образованието и обучението, които трябва да водят до усвояване на основни познания по обща и гражданска култура, са отлични средства за подпомагане на по-слабо развитите региони да компенсират своето изоставане и, в допълнение към създаването на работни места и на насърчаването на конкурентоспособността, са изключително важни за културното и интелектуално многообразие и гражданския живот,

М.  като има предвид, че много програми на ЕС подкрепят сътрудничеството между университетите и бизнеса, но тези действия не винаги са координирани между институциите,

1.   приветства горепосоченото съобщение на Комисията, озаглавено „Ново партньорство за модернизирането на университетите – форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“ и предложените в него области, върху които да се концентрира бъдещото сътрудничество;

2.   приветства съобщението на Комисията, в което се прави обзор на първите три години от дейността на Форума на университетите и предприятията в ЕС и се посочват бъдещите предизвикателства като подпомагането на иновациите, насърчаването на научноизследователската дейност, създаването на предприемачество, активизирането на трансфера на знания и привличането на млади изследователи на пазара на труда в Европа;

3.   отчита, че предизвикателствата, посочени в съобщението, не са нови и че досега не е постигнат успех по отношение на тяхното преодоляване; счита обаче, че непрекъснатият диалог и сътрудничеството на местно, регионално, национално и европейско равнище, включително обменът на най-добри практики по отношение на програмите и инструментите, са от съществено значение за установяването на по-тесни връзки и партньорства между университетите и деловите кръгове, като по този начин се преодоляват възможните културни, институционални и оперативни пречки помежду им, както и се допринася за създаването на основано на знанието общество, за развитието на приложните изследвания и за осигуряването на по-добри перспективи на пазара на труда за завършилите висше образование;

4.   отчита факта, че съществуват значителни различия сред европейските университети по отношение на техния размер, ресурси, дисциплини, организация, националност и вид; счита обаче,че всички те биха могли по своему да се възползват от националното и трансграничното сътрудничество с деловите кръгове, при условие че има много добра осведоменост относно действителния контекст, в който се развива техният капацитет в областта на научноизследователската дейност и образованието; застъпва становището, че и на регионално равнище се допринася в значителна степен за насърчаване на сътрудничеството между университетите и деловите кръгове;

5.   приветства съобщението на Конференцията на европейските министри, отговарящи за висшето образование, проведена на 28 и 29 април 2009 г., в което се подчертава техния ангажимент да изпълнят целите на Европейското пространство за висше образование – пространство, в което висшето образование е отговорност на обществото и където всички институции за висше образование, чрез разнообразието на своите мисии, проявяват внимание към потребностите на обществото в широк смисъл;

6.   подкрепя възгледа, че диалогът и сътрудничеството между бизнеса и институциите за висше образование следва да останат приоритети в близко бъдеще, по същия начин както диалогът и сътрудничеството с всички други сектори на обществото, за да могат всички участници да се възползват от културните, научни и технически знания, създадени и разпространени в рамките на институциите за висше образование; подчертава, че интелектуалната и финансова независимост на заведенията за висше образование спрямо бизнеса трябва да се запази, както и че не трябва да съществува отношение на зависимост между висшето образование и бизнеса; подчертава, че университетите следва при всички обстоятелства да съхранят своята автономия за вземане на решения по отношение на своите учебни програми и структури на управление;

7.   призовава държавите-членки да се мобилизират и да предприемат конкретни мерки, когато правната и финансовата рамка не насърчават, или дори обезсърчават усилията на университетите да си сътрудничат с деловия сектор;

8.   подчертава, че диалогът университет - бизнес не трябва да се ограничава единствено до математическите, научните и техническите сектори, а трябва да се отнесе към всички области, напр. хуманитарните науки;

9.   счита за необходимо да засили интердисциплинарността и трансдисциплинарността в образователните и научноизследователски програми, както и сътрудничеството между университетите, като от тази гледна точка ИКТ представляват основен инструмент;

10. призовава за подобряване на работата на европейските университети чрез прилагане на принципа за трите опорни точки на знанието „научно-изследователска дейност-образование-нововъведение“ като се има предвид необходимостта от по-добри връзки между университетите и бизнеса, както сочат общностите на знания и иновации (ОЗИ) в рамките на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ), и същевременно насърчава университетите да вземат предвид икономическата и социална среда в рамките на своята основна сфера на влияние при своите програми за научно-изследователска дейност и иновации;

11. подчертава, че по-добрият диалог и сътрудничеството между университетите и предприятията ще предоставят повече възможности за извличане на ползи и за двете страни, което не само ще насърчи икономическия растеж, но и ще е полезно за обществото в по-широк смисъл, допринасяйки за едно непрекъснато усъвършенстващо се общество на знанието;

12. подчертава, че ползите от един по-добър диалог и сътрудничество между университетите и предприятията в този контекст ще намерят също отражение както в подобряването на диалога и сътрудничеството между университетите и националните, европейските и международните институции и организациите на гражданското общество, така и в подобряването на взаимодействието между университетите и обществото като цяло;

13. призовава националните, регионалните и местните органи, съвместно с частния сектор, да продължат да проучват и финансират процесите, които задълбочават взаимодействието между университетите и предприятията, както и да премахнат административните пречки, които го възпрепятстват; посочва, че регламентът за структурните фондове предлага възможност за финансиране на мерки за подпомагане на малките и средните предприятия по линия на системата на ваучери за знание, понастоящем използвана в редица държави-членки;

14. предлага да се обърне специално внимание на достъпа на малки и средни предприятия (МСП) до университетско образование и научно-изследователска дейност, като едновременно се увеличава публичното финансиране и се опростяват административните процедури;

15. подчертава необходимостта да се предостави престиж и мотивация на проучвателната и научно-изследователска работа, не само в научните и технически области, но също в областите на социалните и хуманитарни науки, които представляват запас от ценни знания за авангардните предприятия;

16. подкрепя ролята на научно-изследователската работа по проекти с малък и среден мащаб като приоритетна по отношение на мрежите за научни постижения, основани на големи интегрирани проекти;

17. призовава предприятията и университетите да си сътрудничат, за да поправят неравностойното представителство на мъже и жени в някои факултети;

Учене през целия живот

18. отново напомня за значението на определението за учене през целия живот и вижданията, които то обхваща – от общото образование до неформалното и неофициално учене в процеса на икономическия, социалния, културния и гражданския живот и професионалното обучение и квалификация;

19. подчертава, че ученето през целия живот позволява постоянен достъп не само до образование и обучение, но и до култура, като от основно значение за ЕС е да насърчи държавите да подкрепят и държавните университети да съхраняват и развиват включването на хуманитарни науки в своите учебни програми;

20. отново напомня, че едно от ключовите послания е да се увеличи равнището на инвестиции в човешките ресурси, за да се даде приоритет на най-важния актив на ЕС – неговите граждани, които могат да се адаптират към непрестанно променящите се условия на пазара на труда;

21. изтъква нуждата от приспособяване на възможностите за учене през целия живот възможно в най-голяма степен към потребностите на хората и социално уязвимите групи и подчертава, че постоянно променящия се характер на тези потребности превръща продължаването на образованието в неизбежна необходимост и поради това отделя специално внимание на предизвикателствата, които произтичат в социален и финансов план; отново напомня, че подобно нещо като „работно място за цял живот“ вече не съществува и че професионалното обучение и преквалификацията са от съществено значение; отново подчертава, че трябва да се създават подходящи условия, за да се възпитава още от детството положително отношение към ученето;

22. подчертава, че образованието, информацията и обучението през целия живот, освен че предоставят особено важни за пазара на труда умения, представляват също така предварително условие за интелектуално и личностно развитие на отделния човек;

23. подчертава до каква степен е важно да се създадат и насърчат модерни методи за обучение през целия живот посредством интернет, за да се направи обучението по-пряка и изискваща по-малко време дейност, по-конкретно за работещите в предприятията;

24. като взема под внимание процеса на демографска промяна в Европа (към застаряващо общество) и на променящите се условия на пазара на труда в следствие на икономическата и социална криза и кризата на заетостта, призовава университетите да разширят достъпа до обучение и да модернизират своите учебни програми като ги ориентират към новите предизвикателства, за да подобрят уменията на европейската работна сила;

25. като има предвид също така факта, че образованието е едно от най-важните и най-ефективни средства за социална интеграция и борба срещу бедността и неравенствата, призовава университетите да разширят достъпа до образование и до програми за международен обмен също така и за хората с увреждания;

26. отново изтъква значението на предаването и обмена на знания, умения и опит, придобити от възрастните, като средство за напътствие на по-младите поколения към пазара на труда (напр. чрез форми на наставничество);

27. предлага да се прибягва допълнително до нови педагогически методи, като експериментално учене, дистанционно учене, електронно обучение и други смесени форми на учене;

28. подчертава, че трябва да бъде установена, насърчавана и утвърдена по-устойчива култура на учене и че продължаването на обучението и преквалификацията във всички етапи на живота имат решаващо значение за подобряване на европейската конкурентоспособност и насърчаване на икономическия растеж и заетостта в Европа;

29. подчертава необходимостта да се осигурят повече възможности за стимулиране на постоянното адаптиране към променящия се пазар на труда – което представлява приоритет за Европейския съюз, особено при настоящата рецесия – посредством насърчаване на ученето през целия живот, по-специално чрез развитието на курсове за дистанционно обучение, специално адаптирани към новите технологии, както и на курсове за лицата на възраст над 45 години, които са по-уязвими и изложени на по-голям риск от социално изключване;

30. насърчава предприятията да мотивират по-добре своите служители да се обучават, например чрез организиране на продължителни семинари и финансиране на следдипломни квалификации;

31. предлага нов подход на професионално ориентиране в живота, при което университетите, студентите и икономическите и социални среди в цялото им разнообразие биха спечелили от по-близкото следене на развитието на млади абсолвенти, за да се прецени доколко полезни са социалните и икономически образователни програми;

32. припомня необходимостта от допълнително повишаване на привлекателността и достъпността на виртуалното обучение;

Мобилност, партньорства и учебни програми

33. отново подчертава, че мобилността е крайъгълен камък в сферата на европейското висше образование, където европейските университети са приканени да предприемат новаторска, дълбока и последователна реформа на учебните планове; твърдо заявява, че това следва да се превърне в политически приоритет в контекста на новото определяне на основните цели на Болонския процес след 2010 г.;

34. подчертава, че мобилността между държавите и между университетите и бизнеса е ключ към постигането на по-тясно сътрудничество между тези два свята;

35. приканва Комисията да предложи създаването на правна рамка, която да подкрепя и улеснява мобилността между университетите и бизнеса, както и между студентите и университетските преподаватели, и да подчертае необходимостта от признаване и сертифициране на тази форма на учене и обучение;

36. насърчава не само разширяването и удължаването на срока на действие на схемите за индивидуална мобилност като „Еразъм за млади предприемачи“ и „Еразъм за обучаващи се работници“, но и организирането на програми за обучение след степен бакалавър „Европейска магистърска степен за високи научни постижения“ съвместно с различни университети и с дейното участие на предприятията, съчетани със стипендии за студенти и стимули за изследователи; счита, че с тези инициативи следва също така да се постига мобилност, изучаване на чужди езици и натрупване на опит в рамките на предприемачеството и културното многообразие;

37. набляга на необходимостта висшите учебни заведения да увеличат възможностите за изучаване на други езици извън университетите, като се има предвид, че усвояването на нови езици е жизнено важно за поощряването и подпомагането на мобилността и обмена на студенти, научни работници, преподаватели и на работещи в реалната икономика;

38. насърчава университетите да проучат нови методи за сътрудничество между публичните институции и частния сектор, и по-специално чрез създаването на публично-частни общи фондове за иновации, с цел да се подобри мобилността във всички сектори;

39. подчертава значението на ползите, които студентите могат да извлекат от придобиването на умения в областта на новите технологии, като този факт повишава шансовете им на пазара на труда;

40. в светлината на добрите практики в областта на обучението в други държави, предлага за участие във форума на ЕС да бъдат поканени държави извън ЕС, за да споделят своя опит и проблеми, като се вземе под внимание факта, че подобни дискусии следва да се основават на определени цели, терминология и виждания и да се концентрират върху конкретни полета на дейност;

41. подчертава необходимостта да се подготвят и обучат по подходящ начин преподавателите, които изнасят лекции в областта на предприемачеството; подкрепя идеята за вграждането на култура на предприемачество в учебните програми (като се започне още с програмите за начално обучение);

42. поощрява деловия свят активно да участва при създаването на образователни материали относно начина на функциониране на дейностите в бизнеса за всички нива на образование, като учебните заведения са свободни да решат дали да ги използват или не, и редовно да представя на студентите възможностите за заетост, които може да им предложи;

43. призовава деловия свят да допринесе за адаптирането на университетските програми, като стартира и финансира специализирани курсове, имащи за цел да запознаят студентите с правилата за функциониране на предприятията;

44. изисква да се проучи и насърчи интеграцията на университетски преподаватели в бизнеса и същевременно на предприемачи в университетите;

45. подчертава значението на новите технологии, които благоприятстват мобилността и сътрудничеството между предприятията, студентите, преподавателите и научните работници;

46. отново напомня, че търговското предприемачество под различните му форми следва да се разглежда като една от професионалните алтернативи за младите абсолвенти и че е необходимо институциите за висше образование да предоставят на своите студенти задълбочени знания за всички форми на предприемачество, включително за социалната и солидарна икономика, като ги насърчава, например, да основават свои собствени дружества;

47. подчертава, че диалогът и сътрудничеството между университетите и предприятията следва да са основани на взаимност, доверие, взаимно уважение и прозрачност, като се насърчават университетите с по-предприемачески дух и ръководените в по-голяма степен от знанието предприятия; отново заявява, че това може да бъде постигнато, например, чрез въвеждането на система на ваучери за знание, като понастоящем използваните в редица държави-членки, която да позволи в частност на малките и средните предприятия да повишат своя изследователски капацитет, без да се накърнява независимостта, автономията и публичният характер на университетите;

48. признава, че е необходимо образованието и научно-изследователската дейност да се характеризират с по-мултидисциплинарен подход към знанието, и поради това счита, че както университетите, така и предприятията биха могли да имат полза от съвместното развитие на мулти- и интердисциплинарни и предприемачески умения, както и от гъвкавото адаптиране на научните области, специалности и специализации към потребностите на икономиката, включително към потребностите на малките и средните предприятия; изтъква успешните инициативи като стажове за студенти и персонал, използване на предприемачи в ролята на гостуващи преподаватели, двойни курсове и съвместен персонал;

49. подчертава, че с цел да се насърчи предприемаческият дух сред студентите, всички заинтересовани страни (преподавателски състав, студенти и представители на деловите среди) следва да са надлежно информирани относно инструментите и механизмите, които могат да използват за развиването на по-ефикасно и по-резултатно сътрудничество, което да е от взаимна полза; счита, че е изключително важно, от една страна, да се насърчи обучението на университетските преподаватели в тази област, чрез инициативи като например ученето през целия живот, и, от друга страна, университетите да отворят врати за предприятията и работодателите, така че те да могат да направят препоръки относно съдържанието на преподавания материал и обучението и относно знанията и уменията, които студентите следва да притежават;

50. препоръчва цялостна защита за университетските центрове за кариерно консултиране в институционален план, проследяване на тяхното развитие и по-тясното им свързване с пазара на труда;

51. набляга върху значението от предоставянето на възможности за назначаване на работа във фирми, като част от учебната програма, по-специално за студентите от висшето образование, и за финансово възнаграждение или посредством европейската система за трансфер на кредити;

52. призовава Комисията да стартира план за европейска докторантура във връзка с промишления сектор по модела на съществуващите в Европа докторантури във връзка с промишления сектор, като част от дейностите „Мария Кюри“ от рамковата програма, за да насърчи целевите и достъпни научни изследвания за европейските предприятия, както и приноса на бизнес сектора за европейските университети;

53. предлага професионалните асоциации да си сътрудничат с университетите, за да изготвят ефективни учебни програми, които позволяват бързо адаптиране на студентите в деловия свят;

54. подчертава значението на спонсорирането за университетите от страна на деловия свят и насърчава дружествата да предоставят стипендии, за да могат студентите да придобиват знания и компетентност със значителна стойност на пазара на труда;

55. подчертава съществената стойност на предаването на знания на обществото и резултатите от това предаване за сътрудничеството между университетите и деловия свят;

56. приканва предприятията да засилят подкрепата, която оказват на младите таланти под формата на стипендии;

Научно-изследователска дейност

57. подчертава необходимостта предприятията да повишат капацитета си за усвояване при използването и трансформирането на научните познания, натрупани в университетите, като стимулират вътрешна научноизследователска дейност, учене през целия живот и непрекъснато образование и като възприемат активна политика за информиране на академичната общност относно нуждите си и за наемане на докторанти, постдокторанти и изследователи;

58. подчертава необходимостта от специализиран персонал в научноизследователските институции, който да може да определя и управлява ресурсите в областта на знанието с потенциал за предприятията;

59. отдава голямо значение на трансфера на знание в отворена среда; отчита, че съществуват различни инструменти, за да се постигне това, например публикации и семинари, бюра за трансфер на технологии, регионално сътрудничество, подкрепа за създаване на отделни и нови предприятия, съвместни изследвания и мобилност на изследователите; счита обаче, че социалното и човешкото измерение на взаимодействието е изключително важно; поради това решително подкрепя инициативите за насърчаване на прякото взаимодействие между университетите и предприятията, по-специално малките и средните предприятия;

60. приветства създаването на единна европейска мрежа от центрове за стопанска дейност и иновации, които да включват услуги, предоставяни понастоящем от Европейските информационни центрове и от Центровете за разпространение на иновации;

61. смята, че една по-висока мобилност на изследователите, както за краткосрочни, така и за дългосрочни периоди, отвъд националните граници и между академичните и деловите среди, която зачита принципа за недискриминация, е наложителна при насърчаването на трансфера на знание; в тази връзка призовава държавите-членки и Комисията да преразгледат задълбочено съществуващата правна и финансова рамка и да премахнат ненужните бариери пред мобилността, като обърнат особено внимание на признаването на академичните квалификации и на ограничаването на бюрократизма; призовава университетите да въведат за персонала си възможности за по-гъвкаво професионално развитие и двойна кариера;

62. насърчава Комисията да създаде стимули за развитието на конкурентоспособен пазар за правата на интелектуална собственост в ЕС, който би позволил на университетите, обществените изследователски организации и МСП да намират партньори и инвеститори за своите права на интелектуална собственост, умения и знания; посочва, че управлението на правата на интелектуална собственост би могло да има по-професионален характер в повечето университети;

63. подчертава необходимостта от активизиране на усилията за насърчаване на единния европейски патент, гарантиращ евтина, резултатна, ефикасна и висококачествена правна защита за новаторските продукти и услуги, по-специално за МСП, и хармонизирана европейска система за патентно съдопроизводство;

64. посочва, че съвместното участие на университети и предприятия в публично-частни партньорства, като например европейските технологични платформи, съвместните технологични инициативи и общностите за знание и новаторство, би могло да повиши използването на познанията и да помогне на ЕС да се справи с основните предизвикателства, пред които е изправен; в тази връзка посочва съществуващите насоки за отговорно партньорство;

65. като признава, че всяко сътрудничество изисква специфичен подход и че съществуват различни видове механизми за сътрудничество, счита, че от успешните структури, примери, демонстрации и поведенчески модели могат да бъдат извлечени поуки и че следва да се насърчава разпространението на примери за добри практики и успешен опит, както и достъпът до тях; по-специално подчертава необходимостта да се вземат предвид добрите практики, въведени от новаторски предприятия, както и придобитите като част от Шестата рамкова програма за научно-изследователска дейност познания по отношение на сътрудничеството в образованието за докторанти;

66. счита, че с оглед на постигането на по-тесни връзки между деловите кръгове и изследователската общност и университетите е необходимо държавите-членки и Комисията да улеснят съвместното участие на фондации, болници и държавни и частни университети в образователния процес и насърчаването на научноизследователската дейност;

Добри практики

67. отбелязва и приветства примерите за добри практики в ЕС и извън него, които демонстрират значението на този вид сътрудничество за всички заинтересовани страни, като взема предвид факта, че подобни примери са необходими, за да се подпомогне създаването на подходящи условия за диалог и да се повишат шансовете за успех;

68. приветства инициативата на Комисията за установяване на списък на съществуващите най-добри практики и я призовава да направи този списък достъпен за всички заинтересовани страни чрез ефективното разпространение на всички оригинални практики;

69. приканва Комисията да насърчи новите форми на структурирано партньорство между предприятията, университетите и другите сектори в образованието и обучението, и по-специално в средните училища и агенциите за професионално обучение с конкретната цел да се позволи на преподавателите да актуализират знанията и уменията си; счита, че тези партньорства могат също така да предвидят присъствието на субекти от сектора;

70. предлага създаването на пространство в световната информационна мрежа, с цел споделяне и разпространяване на опит и общуване, съсредоточено върху споделяне на добри практики, като предоставя на посетителите идеи и конкретни инструменти и механизми за създаването и осъществяването на проекти за сътрудничество и посочва значението на употребата на нови технологии за насърчаването на по-тясно сътрудничество между университетите и деловите среди;

71. призовава, въз основа на добрите практики прилагани в някои държави-членки, да се насърчи европейски ден, посветен на младите изобретатели, изобретения или патенти, създадени от млади европейци;

72. насърчава Комисията да продължи да подпомага диалога на национално, местно и регионално ниво с акцент върху най-добрите практики и да гарантира, че този диалог включва всички заинтересовани страни (напр. социалните партньори) и всички форми на предприятия (МСП, предприятия от социалната и солидарната икономика и т.н.), както и представители на трети страни (НПО и т.н.), с оглед на това да се подчертае икономическата и социална добавена стойност на сътрудничеството между двата свята на университета и на бизнеса;

73. призовава Комисията – с цел да се осигури съгласуваност в действията на ЕС и да се избегне дублирането на дейности – да създаде една работна група, създадена от представители на всички Генерални дирекции, която да оцени и развие положителните резултати от съчетаването между подобен диалог и други инициативи, като има предвид, че обсъжданията следва да обхванат както политическите приоритети, така и възможностите за финансиране;

74. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

ОВ С 290, 4.12.2007 г., стр.1

(2)

ОВ С 119, 28.5.2009 г., стр.2

(3)

Приети текстове, P6_TA(2008)0013.

(4)

Приети текстове, P6_TA(2008)0423.

(5)

CdR 157/2009 fin.

(6)

SOC/347.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Европейският съвет, на своите заседания в Лисабон през март 2000 г. и в Барселона през март 2002 г., постигна споразумение да постави за стратегическа цел за ЕС да се превърне в най-конкурентоспособната и основана на знанието икономика в света до 2010 г., образователната система и системата на обучение на ЕС да се превърнат в световен еталон за качество до 2010 г. и да се създаде Европейско пространство за научни изследвания и иновации.

По време на неофициалната среща на високо равнище в Хамптън Корт (Обединено кралство) и на Европейския съвет през март 2007 г. европейските държавни и правителствени глави подчертаха значението на триъгълника на знанието: образование, научни изследвания и иновации, за конкурентоспособността на ЕС.

Комисията ясно подчерта значението на отношенията между университетите и бизнес средите в Европа в своето съобщение, озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации“(1). Съобщението подчерта ключовата роля, която университетите играят за успешното преминаване на Европа към основани на знанието икономика и общество. Също така, в него се подчерта необходимостта от реструктуриране и модернизиране в дълбочина на сектора, за да може Европа да не изгуби от световната конкуренция в областта на образованието, научните изследвания и иновациите.

Комисията предложи промени в девет области като ключови за успеха:

§ разрушаване на бариерите около университетите в Европа;

§ гарантиране на действителна автономност и отчетност за университетите;

§ предоставяне на стимули за структурирани партньорства с деловата общност;

§ предоставяне на подходяща комбинация от умения и компетенции за пазара на труда;

§ намаляване на разликата във финансирането и по-ефективно действие на финансирането в областта на образованието и научните изследвания;

§ засилване на междудисциплинарността и трансдисциплинарността;

§ оживяване на знанието посредством взаимодействие с обществото;

§ възнаграждаване за постигнати резултати на най-високо равнище;

§ постигане на по-видимо и по-привлекателно за света европейско пространство за висше образование и европейско пространство за научни изследвания.

Към университетите се отправи призив да работят заедно с по-ранните равнища на официално и неофициално образование и с предприятията, за да популяризират своите различни дейности и да убедят обществото, правителствата и частния сектор, че си струва да се инвестира в тях. В съобщението също така се предлага предприятията(2) да помагат на университетите да преструктурират учебните си програми и управленските си структури и да подпомагат тяхното финансиране.

В своята резолюция относно Болонския процес и мобилността на студентите (3)Европейският парламент предложи провеждане на диалог и двустранен обмен между дружествата и университетите с цел създаване на новаторски партньорства и проучване на нови начини за сътрудничество.

За да започне диалог между университетите и бизнес общността, Комисията организира един първи форум през февруари 2008 г., който беше последван от втори форум през февруари 2009 г., като междувременно бяха организирани също така няколко тематични семинара(4). Много от участниците във форума „Диалог между университетите и бизнеса“ споменаха условията на икономически спад, в които се провежда събитието, и застъпиха тезата, че изграждането на по-добри връзки между бизнеса и университетите като средство за укрепване на европейския триъгълник на знанието „научно-изследователска дейност-образование-нововъведения“ отново става належащо.

Съобщението

На 2 април 2009 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Ново партньорство за модернизирането на университетите — Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“(5).. Този форум обединява институции за висше образование, предприятия, бизнес асоциации и публични органи с цел обмяна на най-добри практики и обсъждане на общи проблеми.

Съобщението:

§ обобщава наученото през първата година на форума и от други дейности на европейско равнище относно предизвикателствата и пречките пред сътрудничеството между университетите и бизнеса, проблемите, по които трябва да се работи, и добрите практики и подходи, които могат да бъдат популяризирани; този аспект на дейността е разгледан по-подробно в работен документ на службите на Комисията (РДСК)(6);

§ излиза с предложения за следващи стъпки в работата на форума;

§ очертава конкретни последващи действия, които да укрепят сътрудничеството между университетите и бизнеса.

Комисията предлага да продължи с диалога в рамките на форума с пленарни заседания, тематични семинари, уеб страница и по-ангажирано участие на съответните представители, включително регионални органи и участници извън ЕС.

Изявление на докладчика

Докладчикът одобрява възприетия от Комисията подход и подкрепя настоящата работа на форума. Отговорността за политиката за образование и обучение е на държавите-членки, а ролята на ЕС е да подкрепя подобряването на националните системи посредством допълнителни инструменти на равнището на ЕС, взаимно учене и улесняване на обмена на информация и добри практики. По мнение на докладчика, форумът може да се разглежда като допълнителен инструмент за осъществяване на този обмен.

Бързо променящата се работна среда, основаната на знанието икономика и ускоряващото се темпо на технологично развитие отправят предизвикателства на европейското висше образование и научни изследвания, но също така предлагат възможности, за които трябва да е възможно да се използват ефективно. В този контекст е от изключително значение да се осъществяват качествени партньорства във висшето образование и бизнеса.

Общоприето е, че сътрудничеството между образованието и бизнес средите на местно, регионално, национално и транснационално равнище е ефективно средство за преодоляване на различията между логиката на предлагане на сектора на образованието и логиката на търсене на сферата на заетостта. В заключенията на Съвета на представителите на правителствата на държавите-членки от 12 май 2009 г. се подчертава, че партньорствата между институциите за образование и обучение и работодателите играят особена роля за подобряване на възможностите за наемане на работа на учащите се, на техния предприемачески потенциал и тяхното познаване на трудовата област.

Докладчикът изразява убеждение, че приносът на институциите за висше образование към обществото на знанието е необходим, но недостатъчен; други заинтересовани участници (предприятия, обществени органи) трябва да се ангажират и заедно да създадат обща атмосфера, в която може да се следва подходяща рамка или модел или да се приспособява към всеки отделен случай.

Докладчикът разглежда няколко въпроса за размисъл:

§ диалогът между университетите и бизнес средите изисква много усилия и ангажираност, а укрепването на връзките между университетите и бизнес средите ще се нуждае от по-силно участие на местно, регионално, национално и международно равнище;

§ кой друг следва да се включи в този диалог? Като това означава дали партньорството следва да е двустранно или тристранно (университети-бизнес-правителства);

§ за да се развият подходящи условия за диалог и да се увеличат шансовете за успех са необходими добри практики в рамките на ЕС и извън него;

§ следва да се създаде конкретен модел или стратегия за в бъдеще за диалог между университетите и бизнеса, без да се засяга стремежа към постоянно подобряване и приспособяване към нови потребности;

§ младите абсолвенти ще разполагат с по-добри шансове за кариера и биха могли дори да основават свои собствени дружества, ако професионалното обучение и висшето образование включват стажове в МСП и дават възможност на студентите да придобият опит;

§ необходимо е осъвременяване на съдържанието на курсовете и реформиране на учебната програма, за да се отговори на нуждите на пазара на труда (справяне с въпроса за възможностите за наемане на работа, насърчаване на предприемачеството);

§ институциите за висше образование следва да станат по-смесени (съчетание от класически академични учени и делови хора) и да подготвят по-добре персонала и студентите си, като ги оборудват с необходимите умения за взискателния съвременен свят, без да се пренебрегва качеството на преподаването, което се счита за решаващ фактор за постиженията на студентите;

§ да се насърчава предприемачеството, но докладчикът отбелязва, че съвременният предприемач е изправен пред много сложен свят, изтъкан от изцяло нов набор от проблеми и предизвикателства. Като се започне от срещата с различни култури в глобализирания свят, където международните мрежи са действителност и липсата на езикови познания може да представлява пречка. В този контекст трябва да настояваме върху придобиването на разнообразни езикови умения, тъй като те дават възможност на гражданите да извличат пълна икономическа, социална и културна полза.

Отношенията между университетите и бизнеса са сложни и зависят от много фактори като например начина, по който се финансират университетите, бизнес обстановката в страната и нейната учебна програма (като се започне още от програмата за основно образование).

(1)

COM(2006)0208.

(2)

Понятието „предприятия“ се използва в по-широк смисъл за обозначаване на всеки субект, свързан с икономическа дейност, независимо от неговия правен характер.

(3)

Приети текстове, 23.9.2008 г., P6_TA(2008)0423.

(4)

Продължаващо образование и учене през целия живот (Брюксел, 30 юни 2008 г.); Разработване на учебни планове и предприемачество (Тенерифе, 30-32 октомври 2008 г.); Трансфер на знания (Брюксел, 7 ноември 2008 г.).

(5)

COM(2009)0158.

(6)

SEC(2009)0425.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика(*) (25.2.2010)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно новото партньорство за модернизирането на университетите — диалог между университетите и бизнеса

(2009/2099(INI))

Докладчик по становище: Teresa Riera Madurell

(*) Асоцииранa комисия – член 50 от Правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   приветства съобщението на Комисията, в което се прави обзор на първите три години от дейността на Форума на университетите и предприятията в ЕС и се посочват бъдещите предизвикателства като подпомагането на иновациите, насърчаването на научноизследователската дейност, създаването на предприемачество, активизирането на трансфера на знания и привличането на млади изследователи на пазара на труда в Европа;

2.   отчита, че предизвикателствата, посочени в съобщението, не са нови и че досега не е постигнат успех по отношение на тяхното преодоляване; счита обаче, че непрекъснатият диалог и сътрудничеството на местно, регионално, национално и европейско равнище, в това число обменът на най-добри практики по отношение на програмите и инструментите, са от съществено значение за установяването на по-тесни връзки и партньорства между университетите и деловите кръгове, като по този начин се преодоляват възможните културни, институционални и оперативни пречки помежду им, както и се допринася за създаването на основано на знанието общество, за развитието на приложните изследвания и за осигуряването на по-добри перспективи на пазара на труда за завършилите висше образование;

3.   отчита факта, че съществуват значителни различия сред европейските университети по отношение на техния размер, ресурси, дисциплини, организация, националност и вид; счита обаче,че всички те биха могли по своему да се възползват от националното и трансграничното сътрудничество с деловите кръгове, при условие че има много добра осведоменост относно действителния контекст, в който се развива техният капацитет в областта на научноизследователската дейност и образованието; застъпва становището, че и на регионално равнище се допринася в значителна степен за насърчаване на сътрудничеството между университетите и деловите кръгове;

4.   подчертава необходимостта предприятията да повишат капацитета си за усвояване при използването и трансформирането на научните познания, натрупани в университетите, като стимулират вътрешна научноизследователска дейност, ученето през целия живот и непрекъснатото образование и като възприемат активна политика за информиране на академичната общност относно нуждите си и за наемане на докторанти, постдокторанти и изследователи;

5.   изтъква наблюдаваното все по-голямо несъответствие между квалификациите на завършилите висше образование и квалификациите, които се търсят на пазара на труда, и настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да изготвят средносрочни и дългосрочни прогнози относно изискваните в рамките на пазара на труда умения, с цел съгласуване на образователните програми с икономическите тенденции;

6.   подчертава необходимостта от специализиран персонал в научноизследователските институции, който да може да определя и управлява ресурсите в областта на знанието с потенциал за предприятията;

7.   насърчава не само разширяването и удължаването на срока на действие на схемите за индивидуална мобилност като „Еразъм за млади предприемачи“ и „Еразъм за обучаващи се работници“, но и организирането на програми за обучение след степен бакалавър „Европейска магистърска степен за високи научни постижения“ съвместно с различни университети и с дейното участие на предприятията, съчетани със стипендии за студенти и стимули за изследователи; счита, че с тези инициативи следва също така да се постига мобилност, изучаване на чужди езици и натрупване на опит в рамките на предприемачеството и културното многообразие;

8.   подчертава, че диалогът и сътрудничеството между университетите и предприятията следва да са основани на взаимност, доверие, взаимно уважение и прозрачност, като се насърчават университетите с по-предприемачески дух и ръководените в по-голяма степен от знанието предприятия; отново заявява, че това може да бъде постигнато, например, чрез въвеждането на система на ваучери за знание, като понастоящем използваните в редица държави-членки, която да позволи в частност на малките и средните предприятия да повишат своя изследователски капацитет, без да се накърнява независимостта, автономията и публичният характер на университетите;

9.   подчертава, че с цел да се насърчи предприемаческият дух сред студентите, всички заинтересовани страни (преподавателски състав, студенти и представители на деловите среди) следва да са надлежно информирани относно инструментите и механизмите, които могат да използват за развиването на по-ефикасно и по-резултатно сътрудничество, които да е от взаимна полза; счита, че е изключително важно, от една страна, да се насърчи обучението на университетските преподаватели в тази област, чрез инициативи като например ученето през целия живот, и, от друга страна, университетите да отворят врати за предприятията и работодателите, така че те да могат да направят препоръки относно съдържанието на преподавания материал и обучението и относно знанията и уменията, които студентите следва да притежават;

10. подчертава необходимостта да се осигурят повече възможности за стимулиране на постоянното адаптиране към променящия се пазар на труда — което представлява приоритет за Европейския съюз, особено при настоящата рецесия — чрез насърчаване на ученето през целия живот, по-специално чрез развитието на курсове за дистанционно обучение, специално адаптирани към новите технологии, както и на курсове за лицата на възраст над 45 години, които са по-уязвими и изложени на по-голям риск от социално изключване;

11. отдава голямо значение на трансфера на знание в отворена среда; отчита, че съществуват различни инструменти, за да се постигне това, например публикации и семинари, бюра за трансфер на технологии, регионално сътрудничество, подкрепа за създаване на отделни и нови предприятия, съвместни изследвания и мобилност на изследователите; счита обаче, че социалното и човешкото измерение на взаимодействието е изключително важно; поради това решително подкрепя инициативите за насърчаване на прякото взаимодействие между университетите и предприятията, по-специално малките и средните предприятия;

12. подчертава, че по-добрият диалог и сътрудничеството между университетите и предприятията ще предоставят повече възможности за извличане на ползи и за двете страни, което не само ще насърчи икономическия растеж, но и ще е полезно за обществото в по-широк смисъл, допринасяйки за едно непрекъснато усъвършенстващо се общество на знанието;

13. приветства готовността на Комисията да разработи интернет пространство за споделяне и разпространение на най-добри практики и посочва значението на употребата на нови технологии за насърчаването на по-тясно сътрудничество между университетите и деловите среди;

14. приветства създаването на единна европейска мрежа от центрове за стопанска дейност и иновации, които да включват услуги, предоставяни понастоящем от Европейските информационни центрове и от Центровете за разпространение на иновации;

15. смята, че една по-висока мобилност на изследователите, както за краткосрочни, така и за дългосрочни периоди, отвъд националните граници и между академичните и деловите среди, която зачита принципа за недискриминация, е наложителна при насърчаването на трансфера на знание; в тази връзка призовава държавите-членки и Комисията да преразгледат задълбочено съществуващата правна и финансова рамка и да премахнат ненужните бариери пред мобилността, като обърнат особено внимание на признаването на академичните квалификации и на ограничаването на бюрократизма; призовава университетите да въведат за персонала си възможности за по-гъвкаво професионално развитие и двойна кариера;

16. подчертава, че ползите от един по-добър диалог и сътрудничество между университетите и предприятията в този контекст ще намерят също отражение както в подобряването на диалога и сътрудничеството между университетите и националните, европейските и международните институции и организациите на гражданското общество, така и в подобряването на взаимодействието между университетите и обществото като цяло;

17. насърчава Комисията да създаде стимули за развитието на конкурентоспособен пазар на интелектуалната собственост в ЕС, който би позволил на университетите, обществените изследователски организации и МСП да намират партньори и инвеститори за своите права на интелектуална собственост, умения и знания; посочва, че управлението на правата на интелектуална собственост би могло да има по-професионален характер в повечето университети;

18. подчертава необходимостта от активизиране на усилията за насърчаване на единния европейски патент, гарантиращ евтина, резултатна, ефикасна и висококачествена правна защита за новаторските продукти и услуги, по-специално за МСП, и хармонизирана европейска система за патентно съдопроизводство;

19. признава, че е необходимо образованието и научно-изследователската дейност да се характеризират с по-мултидисциплинарен подход към знанието, и поради това счита, че както университетите, така и предприятията биха могли да имат полза от съвместното развитие на мулти- и интердисциплинарни и предприемачески умения, както и от гъвкавото адаптиране на научните области, специалности и специализации към потребностите на икономиката, включително към потребностите на малките и средните предприятия; изтъква успешните инициативи като стажове за студенти и персонал, използване на предприемачи в ролята на гостуващи преподаватели, двойни курсове и съвместен персонал;

20. посочва, че съвместното участие на университети и предприятия в публично-частни партньорства, като например европейските технологични платформи, съвместните технологични инициативи и общностите за знание и новаторство, би могло да повиши използването на познанията и да помогне на ЕС да се справи с основните предизвикателства, пред които е изправен; в тази връзка посочва съществуващите насоки за отговорно партньорство;

21. призовава националните, регионалните и местните органи, съвместно с частния сектор, да продължат да проучват и финансират процесите, които задълбочават взаимодействието между университетите и предприятията, както и да премахнат административните пречки, които го възпрепятстват; посочва, че регламентът за структурните фондове предлага възможност за финансиране на мерки за подпомагане на малките и средните предприятия с оглед на системата на ваучери за знание, понастоящем използвана в редица държави-членки;

22. като признава, че всяко сътрудничество изисква специфичен подход и че съществуват различни видове механизми за сътрудничество, счита, че от успешните структури, примери, демонстрации и поведенчески модели могат да бъдат извлечени поуки и че следва да се насърчава разпространението на примери за добри практики и успешен опит, както и достъпът до тях; по-специално подчертава необходимостта да се вземат предвид добрите практики, въведени от новаторски предприятия, както и придобитите като част от Шестата рамкова програма за научно-изследователска дейност познания по отношение на сътрудничеството в образованието за докторанти;

23. счита, че с оглед на постигането на по-тесни връзки между деловите кръгове и изследователската общност и университетите е необходимо държавите-членки и Комисията да улеснят съвместното участие на фондации, болници и държавни и частни университети в образователния процес и насърчаването на научноизследователската дейност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.2.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Lena Ek, Ioan Enciu, Norbert Glante, Fiona Hall, Edit Herczog, Romana Jordan Cizelj, Arturs Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Niki Tzavela, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

António Fernando Correia De Campos, Ilda Figueiredo, Yannick Jadot, Oriol Junqueras Vies, Ivailo Kalfin, Silvana Koch-Mehrin, Bernd Lange, Alajos Mészáros, Tiziano Motti, Владко Тодоров Панайотов, Silvia-Adriana Ţicău, Hermann Winkler


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.3.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Badia i Cutchet, Malika Benarab-Attou, Lothar Bisky, Piotr Borys, Santiago Fisas Ayxela, Mary Honeyball, Cătălin Sorin Ivan, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Pál Schmitt, Marco Scurria, Timo Soini, Емил Стоянов, Hannu Takkula, László Tőkés, Marie-Christine Vergiat, Milan Zver

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ivo Belet, Luigi Berlinguer, Nadja Hirsch, Oriol Junqueras Vies, Iosif Matula, Georgios Papanikolaou, Mitro Repo, Róża Gräfin Von Thun Und Hohenstein

Последно осъвременяване: 14 април 2010 г.Правна информация