Процедура : 2010/0066(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0194/2010

Внесени текстове :

A7-0194/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 16/06/2010 - 8.5
CRE 16/06/2010 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0216

ПРЕПОРЪКА     ***
PDF 192kDOC 87k
10 юни 2010 г.
PE 442.861v02-00 A7-0194/2010

относно проекта за решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла

(09898/2010 – C7-0145/2010 – 2010/0066(NLE))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Tadeusz Zwiefka

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта за решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла

(09898/2010 – C7-0145/2010 – 2010/0066(NLE))

(Процедура на одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекта за решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (09898/2010),

–   като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета, съгласно разпоредбите на член 329, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0145/2010),

–   като взе предвид член 74ж и член 81, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (А7-0194/2010),

A. като има предвид, че на 17 юли 2006 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 по отношение на компетентността и за въвеждане на правила във връзка с приложимото право при брачни дела („Рим III“)(COM(2006)0399),

Б.  като има предвид, че предложението се основаваше на член 61, буква в) и на член 67, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които се изисква единодушие в рамките на Съвета,

В.  като има предвид, че на 21 октомври 2008 г. Парламентът, действащ съгласно процедурата на консултация, одобри предложението на Комисията, във вида, в който беше изменено (1),

Г.  като има предвид, че още в средата на 2008 г. беше позволяват да приемат предложения регламент; като има по-специално предвид факта, че една държава членка не беше в състояние да приеме, че би могло да се наложи нейните съдилища да прилагат чуждото право в областта на развода, което тя счита за по-ограничаващо от нейното собствено право в областта на развода, и пожела да продължи да прилага своето материално право при всеки развод, молба за който е подадена в нейно съдилище; като има предвид, че, за сметка на това, по-голямата част от държавите-членки прецениха, че правилата относно приложимото право са съществен елемент от предложения регламент и че подобни правила в някои случаи биха попречили на съдилищата да прилагат чуждо право,

Д. като има предвид, че на своето заседание от 5 и 6 юни 2008 г. Съветът заключи, че „липсва единодушие за приемане на предложения регламент и съществуват непреодолими трудности, които правят невъзможно приемането на решение, за което се изисква единодушие, сега и в близко бъдеще“, и че „целите на предложения регламент не могат да бъдат постигнати в разумен срок чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите“,

Е.  като има предвид, че съгласно член 20 от Договора за Европейския съюз най-малко девет държави-членки могат да установят помежду си засилено сътрудничество в области, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза, като използват неговите институции и упражняват тези области на компетентност чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите, в границите и по реда и условията, предвидени в настоящия член, както и в членове 326 – 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

Ж. като има предвид, че към настоящия момент дванадесет държави-членки(2) са заявили своето намерение да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на приложимото право в областта на брачните дела,

З.  като има предвид, че Парламентът е извършил проверка на съответствието с член 20 от Договора за Европейския съюз и с членове 326 – 334 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

И. като има предвид, по-специално, че това засилено сътрудничество може да се разглежда като укрепване на целите на Съюза, защита на неговите интереси и засилване процеса на неговата интеграция, по смисъла на член 20 от Договора за Европейския съюз, в светлината на обширната консултация на Комисията със заинтересованите страни като част от провежданата от нея оценка на въздействието във връзка с нейната Зелена книга (COM(2005)0082), големия брой на „международни” бракове и приблизителния брой от 140 000 разводи с международен елемент в рамките на Съюза през 2007 г., като не се забравя, че две от държавите, възнамеряващи да участват в засиленото сътрудничество, – Германия и Франция – имаха най-голям дял от "международните" разводи през въпросната година,

Й. като има предвид, че хармонизирането на стълкновителните разпоредби ще улеснят взаимното признаване на решенията в областта на свободата, сигурността и правосъдието, тъй като това ще засили взаимното доверие; като има предвид, че понастоящем съществуват 26 различни групи стълкновителни разпоредби в областта на развода в държавите-членки, участващи в съдебното сътрудничество по гражданско-правни въпроси, и че установяването на засилено сътрудничество в тази област ще сведе този брой до 14, като по този начин ще доведе до по-голямо хармонизиране на разпоредбите на международното частно право и засилване на процеса на интеграция,

К. като има предвид, че от практиката, предшествала тази инициатива, става видно, че предложеното решение е внесено като крайна мярка и че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в рамките на разумен период; като има предвид, че поне девет държави-членки възнамеряват да вземат участие в това; като има предвид следователно, че изискванията на член 20 от Договора за Европейския съюз са удовлетворени,

Л. като има предвид, че изискванията на членове 326-334 от Договора за функционирането на Европейския съюз са също така удовлетворени,

М. като има предвид по-специално, че засиленото сътрудничество в тази област е в съответствие с Договорите и с правото на Съюза, тъй като няма да засегне достиженията в областта на правото на ЕС, тъй като единствените действащи разпоредби на Съюза в тази област се отнасят до юрисдикцията, признаването и прилагането на съдебните решения, а не до приложимото право; като има предвид, че това няма да доведе до дискриминация въз основа на националната принадлежност, която е в противоречие с разпоредбите на член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложените стълкновителни разпоредби ще се прилагат за всички страни пред съдилищата на участващите държави-членки, независимо от тяхната националност или местожителство,

Н. като има предвид, че засиленото сътрудничество няма да създаде пречки за вътрешния пазар или за социалното и териториалното сближаване и няма да представлява бариера или дискриминация във връзка с търговията между държавите-членки или да наруши конкуренцията; като има предвид, че вместо това то ще улесни правилното функциониране на вътрешния пазар чрез премахване на възможните пречки пред свободното движение на лицата и ще опрости положението за отделните лица и практикуващите юристи в участващите държави-членки, без да доведе до появата на дискриминация между гражданите,

О. като има предвид, че засиленото сътрудничество ще зачита правата, компетентността и задълженията на държавите-членки, които не участват в него, доколкото те ще запазят своите действащи норми на международното частно право в тази област; като има предвид, че не съществуват международни споразумения между участващите и неучастващите държави-членки, които да бъдат нарушени от засиленото сътрудничество; като има предвид също така, че това сътрудничество няма да засегне Хагските конвенции относно родителската отговорност и задълженията за издръжка,

П. като има предвид, че член 328, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че засиленото сътрудничество е отворено във всеки момент за всички държави-членки, които желаят да участват,

Р.  като има предвид, че член 333, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз дава възможност на Съвета (или, по-точно, на тези членове на Съвета, които представят държавите-членки, участващи в засилено сътрудничество) да приеме решение, че ще действа в съответствие с обикновената законодателна процедура, а не със специалната законодателна процедура, предвидена в член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно която само се консултира с Парламента,

1.  одобрява предложението за решение на Съвета;

2.  призовава Съвета да приеме решение съгласно член 333, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда, че когато става дума за предложение за регламент на Съвета за прилагане на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла, Съветът ще се действа в съответствие с обикновената законодателна процедура;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

(1)

             OВ C 15 E, 21.1.2010 г., стp. 128.

(2)

Австрия, Белгия, България, Франция, Германия, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Румъния, Испания и Словения.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На 17 юли 2006 г. Комисията прие предложение за т.нар. регламент „Рим III“, въз основа на член 61, буква в) и член 67, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност(1). Целта на предложението беше да се изменят действащите правила във връзка с компетентността, определени в регламент „Брюксел IIа", и да се въведат общи правила за определяне на приложимото законодателство при трансграничните случаи на развод. То очевидно не беше насочено към хармонизиране на материалното право на държавите-членки в областта на развода.

Съветът трябваше да вземе решение с единодушие след консултация с Европейския парламент (съгласно член 67, параграф 1 от Договора за ЕО)(2). На 21 октомври 2008 г. Европейският парламент одобри предложението на Комисията, във вида, в който беше изменено. В предложението се припомня, че в случая с мерките, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение, се извършва само консултация с Парламента, и че това ще се прилага дори и след влизането в сила на Договора от Лисабон.

Това предложение се натъкна на непреодолими трудности в рамките на Съвета. На първо място, приложимото право в областта на развода е различно в отделните държави-членки. На второ място, в Малта е невъзможно да се разтрогне брак чрез развод. На трето място, по време на обсъжданията в Съвета бяха повдигнати възражения относно съответствието на предложението с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Предложението не получи необходимото единодушие на заседанието на Съвета по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, проведено на 5 и 6 юни 2008 г., и инициативата приключи с неуспех.

Към юли 2008 г. беше ясно, че група от десет държави-членки бяха готови за първи път в историята на Европейския съюз да задействат механизма за засилено сътрудничество с оглед постигане на напредък по отношение на регламент „Рим III”. Съгласно член 20 от Договора за ЕС са необходими най-малко девет държави-членки, за да се установи засилено сътрудничество. В настоящия момент те са дванадесет. При приемането на предложението на Комисията, държавите бяха девет (Австрия, България, Франция, Италия, Люксембург, Унгария, Румъния, Испания и Словения), тъй като Гърция оттегли първоначалното си искане на 3 март 2010 г. Междувременно Германия, Белгия и Латвия се присъединиха към искането за засилено сътрудничество.

Докладчикът отчита, че става въпрос за случай с историческо значение – за първи път ще се използва процедурата за засилено сътрудничество – но че, същевременно, с това се отбелязва будеща съжаление промяна на линията на действие на Съюза в областта на гражданското и семейно право, където постигнахме забележителен успех при приемането на законодателство за цяла Европа, независимо от особените позиции на Дания, Ирландия и Обединеното кралство.

Въпреки това, той изразява твърдо убеждение, че необходимостта от разрешаване на правните проблеми, пред които се изправят европейските граждани при трансгранични процедури за развод или раздяла, взема превес пред тези съображения. Имаме задължение по отношение на нашите граждани да направим това, което е по силите ни, за да гарантираме, че тези сами по себе си мъчителни епизоди в техния живот не стават още по-тежко поносими поради трудности, свързани с разглеждането от страна на съдилищата на проблемите относно приложимото право, чието разбиране затруднява дори и многобройни адвокати.

Докладчикът призовава Комисията и държавите-членки, участващи в засилено сътрудничество, да насърчават участието на възможно най-много държави-членки, в съответствие с втората алинея от член 328, параграф 1. В този изключително важен момент, когато за първи път в историята на Европейския съюз се прилага засилено сътрудничество, е от основно значение то да бъде установено в правилната посока: към по-силна и по-задълбочена интеграция. От съществено значение е да се избегне възприемането и използването на засиленото сътрудничество като инструмент за специфични мерки, предназначени само за ограничен кръг държави.

Докладчикът желае да изкаже благодарност на г-жа Gebhardt, докладчик за комисията по граждански свободи, за това, че се съгласи да се откаже от изготвянето на становище по този въпрос с цел да се даде възможност тази процедура да бъде приключена във възможно най-кратки срокове.

(1)

Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността и за въвеждане на правила по отношение на приложимото право по брачни въпроси (COM(2006)0399).

(2)

Вж. настоящия член 81, параграф 3, от ДФЕС;


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Gerald Häfner, Daniel Hannan, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, Alexandra Thein, Diana Wallis, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Piotr Borys, Kurt Lechner, Toine Manders, Angelika Niebler

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Wojciech Michał Olejniczak, Jutta Steinruck

Последно осъвременяване: 14 юни 2010 г.Правна информация